People of Sofia срещу сивотата и безвремието

ян. 25, 2022 | Срещи

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

25 януари 2022 | Срещи

Сам казва, че повечето хора го знаят като „Вихрен Пийпъла“. И наистина, може би не сте чували името му – Вихрен Георгиев, но би било странно, ако не сте се вълнували от снимките му в забележителните страници People of Sofia и Sofia in Details.

Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.

Просто показват хората на София такива, каквито са.

Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в обектива си.



– Често казваш, че не си професионален фотограф, а в какво си професионалист?

– В нищо, общо взето. Така стана, че в детството ми нямах как да уча, бедни родители, трябваше да изкарвам пари, започнах от много малък да работя и не съм завършил висше. Какво ли не съм работил – като бояджия в Лясковец

в началото на 90-те години боядисахме цял завод.

Бил съм охрана, в магазин съм продавал. После започнах на един пазар, доста дълго време бях там, отворих си собствен магазин, после го затворих. Сега се занимавам основно с People of Sofia.

 

People of Sofia

снимка: личен архив

 

– Как се срещна с фотографията?

– Още от ученик се интересувам, посещавах кръжок. Мисля си, че някъде там, в далечното минало, са се поставили у мен основите и правилата във фотографията, които изплуваха, когато започнах да снимам по-сериозно. Някак интуитивно тези знания бяха в главата ми и нещата се получават. Днес, за да си фотограф, не е нужно да знаеш напълно техническите неща.

Повечето апарати сами снимат, алгоритмите са много добри.

Големият въпрос е да избереш изразното средство. За продуктова фотография например трябва сериозно оборудване. Докато на улицата, имаш ли интуицията, имаш ли усещането за композиция, за момента, другото се учи лесно. Но ако ги нямаш, колкото и да добър техничар си, няма да стане.

– Страхотно е, че интернет дава шанс такива снимки да стигат до много хора и да ги трогват. Ти си намерил своето място… случайно?

– Да, абсолютно случайно. Винаги съм снимал хора, където и да ходя, чисто любителски, това ми е интересно цял живот. През 2013-а нашумя “Humans of New York”, първата подобна страница. Вече имах доста такива снимки и един следобед ми хрумна да направя страница. Имах във фейсбук албум на име “People“, извадих само снимките от София, качих ги и страницата тръгна.

Точно тогава един приятел продаваше по-качествен фотоапарат, купих си и обектив, с който още снимам – 70/200, и нещата потръгнаха. Седмица по-късно започнаха протестите срещу Пеевски. Аз, като човек, който се интересува от политика, ходих всяка вечер, снимах и хората започнаха да се кефят. Не съм го правил, за да постигна някакъв успех, или за лайкове.

От това, че на хората им харесва, естествено, и на мен ми е много приятно.

Всеки иска да получи мнението им, то е важно за самочувствието и това, което правиш, някакъв ориентир е.

Но, например, да снимам пейзажи и картички, не е моето. Имам и Sofia in Details, но там не съм толкова активен, защото

София е толкова скучен град за снимане. Колко различни кадъра можеш да направиш?

Аз просто показвам това, което виждам. Други избират да правят картички, да нашарят с филтри и крещящи цветове, от които те болят очите. Това не е фотография.


– Но пък нещо трябва да хваща погледа в този безкрайно нижещ се фийд…

– Мен вариантът да се превърна в чалга не ме привлича. Проблемът е, че този тип снимки нанасят много голяма вреда, защото принизяват критериите. Представят за фотография нещо, което не е.

Разбирам, че е модерно и много хора се кефят, защото не разбират. Но

когато правиш едно нещо, нали все пак целта е да надграждаш, не да сваляш нивото? Всеки може да прави картички.

Апове, филтри… и от най-тъпата снимка, която правиш, може да стане. Цветчета, мигащи лампички.

– След толкова години не се ли уморяваш?

– Ох, напоследък все по-трудно намирам интересни хора, неща, които да ме провокират. Като със Sofia in Details – общо взето, снимаш едно и също, става малко досадно, усещаш как се изчерпваш, зацикляш. Затова напоследък съм се ориентирал повече към кампанийни проекти, при които се срещам, общувам, а не просто снимам дистанцирано.

Плюс това хората станаха още по-затворени. Тази пандемия ги огруби, направи ги нервни, преднамерени.

Човек, когато е в е по-затруднено положение, започва да изкарва от себе си неща, които никога не е предполагал, че би могъл. Усещам, че това безвремие, страхът от тази пандемия, притесненията започнаха да изкарват отрицателни черти, които преди ги нямаше. И това не ми харесва, но какво да правим, такова е времето.

Иначе никак

не ми е омръзнало да снимам, просто все по-трудно намирам интересни хора.

– Каза, че София е скучен град. А явно и обитателите му не са способни да го правят по-пъстър?

– За мен е такъв. Много е комплексно. Това е донякъде свързано и с политиката, особено последните 12 години сме в пълен застой. От икономика до култура, просто няма сфера, в която да не се усеща. Имам чувството, че живеем в абсолютно безвремие, нищо не става в тая тъпа държава. Самите хора престават да са живи, да се вдъхновяват, нещо да ги грабва, да се развиват.

Може би оттам идва и умората да снимам, не виждам хъс. И това е най-лошото от 12-те години –

загубихме посоката, идеята, че вървим нанякъде. Застопорихме се на едно място – магистрали и шегички.

А светът кипи, върви към тотална промяна и след 10 години ще е коренно различен.

– Мислил ли си някога да напуснеш София или България в търсене на вдъхновение?

– Не, не съм. По-скоро ми харесва да пътувам, но никога не съм имал желание да се установя някъде другаде. Може би на морето, но това е вечният комплекс, малко като да имаш цветарски магазин. Представяш си нещо много красиво, цветенца, изящество. А всъщност да имаш цветарски магазин е уморителен бизнес, с много рискове. Така е и с мечтата за къща на морето.


– Какви хора най-много обичаш да снимаш?

– Интересни.

 

– Какво ги прави интересни?

– Често ме питат как избирам човека, към когото да насоча фотоапарата. Ами, не знам, то е някаква интуиция, усещане.

Някакъв миг, съвкупност от интересен момент, интересен човек, цялата картинка.

Иначе обичам да снимам възрастни хора, защото са много характерни, животът им се е отпечатал върху лицата и са изразителни като възприятие. Младежи също. Всякакви хора, които са различни. Толкова време след комунизма, където всички бяхме еднакви, ние все още сме много еднакви.

Трудно възприемаме различните, различието. Това е стремежът, облъчването да стоим

и да се радваме на това, което имаме. Да не приемаме нищо ново, различно. И това е пак свързано с този застой, усещането, че стоим на едно място.

– А вярваш ли, че това ще се промени?

– Естествено! Но никъде по света, където това се е променило, то не е станало,

като се събудим сутринта, мозъците ни са вече нови и започваме да мислим по нов начин.

 

– Да, но трябва да има някаква колективна воля.

– Това се прави с годините. Виждам, че младите днес са много по-възприемчиви, толерантни, глобални. Светът е глобален и младите са в него, докато тук политиците и обществото ни облъчват с едни и същи физиономии, 200-300 човека, които виждаме всеки ден.


– Да пробужда не е ли по някакъв начин роля и на изкуството?

– Да, разбира се. Смятам, че по някакъв начин проект като моя за 9 години вече е направил доста.

Преценявам какво да качвам в тази страница според моите разбирания.

Преди няколко седмици излезе снимка на двете момичета от „Действие“ и получих от тях много мило съобщение, чак се изчервих, като го прочетох, че правя толкова много за обществото. Не смятам, че е така, но пък мисля, че давам някакъв добър пример, според моите възможности. Ако всеки го прави, ако не се поддава на тези сили, които искат да си стоим в миналия век и да не се развиваме, ще живеем много по-добре. Съпротивата срещу това България да се развива е много голяма, основно от самите българи.

– Каква е тук ролята на фотографията?

– С показването на различни хора, гледни точки. На различни истории. Каква е целта да разкаже една история? Не е да събереш 10 хиляди или 20 лайка. За мен

целта на всяко обществено място – медия, сайт или проект, е да кажеш нещо, което да надгражда.

Общественият разговор трябва да води до надграждане. От тази гледна точка, когато разказваш една история, тя трябва да послужи за нещо.


– Как се справяш с хейта?

– О, много лесно! Има бутони “Delete” и “Ban”. Дори не ги чакам.

Това е също голям проблем. Страшно много страници не си четат хейта, никой не го чисти.

 

– И аз нямам сили винаги, честно казано.

– Трябва да имаш сили, ако искаш да имаш чиста среда. Когато представяш една твоя идея, например това интервю, ти си вложил усилие и не можеш да позволиш на 5-10 човека да го съсипят с глупости, с пропаганда и лъжи. Все едно мислиш, че твоят труд нищо не струва, а не е така.

Свобода на словото? Не, не е това. Всеки си има стена, да споделя мнението си колкото си иска, никой не му пречи. Но да отиде някъде, да плюе и обижда, откъде накъде?

Една година, след като пуснах снимка от прайда, стоях и през секунда натисках “Delete” и “Ban”. Според мен една от причините за големия хейт е в администраторите на страници и групи.

– Фейсбук също се радва на хейта, защото ангажира.

– Той също. И той като повечето админи се радват на хейта, защото им вдига трафика. Аз предпочитам да си стоя на 150 000, но тия хора да ги няма на моята страница. Ако администраторите се грижат да няма обиди, на няма пропаганда, да няма антиобществени идеи, ще е друго. Те дори са задължени да го правят. Ставайки администратор, ти приемаш правилата на Фейсбук. За хейта не са виновни само хейтърите.


– А и всеки, който не си чисти градинката. Има много логиката в това, което казваш.

Какво искаш да постигнеш, като правиш портрет? Да уловиш излъчването на човека ли е главната цел?

– Не.

Фотографията е много измамно изкуство.

Имаш една петстотна от секундата, хванал си нещо. То може да не отговаря изобщо на реалността, дори и на моментното действие. От тази гледна точка аз просто улавям някакви моменти, които на мен ми харесват. Много от тях са случайни, някои ги виждам, след като съм свалил снимките на компютъра. Така че нямам някаква преднамереност.

А когато снимам целенасочено, когато има и интервюта, целта ми е да покажа този човек в максимално естественото му състояние. Не знам дали мога да кажа, че това е той. Но със сигурност за мен това е естественото му състояние. Когато го видя и говоря с него, несъзнателно започвам да си създавам представа и когато го снимам, искам да пресъздам точно нея.

– Страхотно се беше получило точно това с историята на Ву. Научих я от твоята страница, преди сам да я разкажа…

– Целта не е да правим великите портрети. Изострени, угрижени, драматични лица.

Да, те са много въздействащи, но пък аз не съм такъв. Имах магазин в центъра и можех да снимам всички клошари, наблизо имаше кофи. Познавах ги, даже си бях изхвърлил, без да искам, международния паспорт и ми го донесе един клошар. Но никога не ми е харесвало да използваш хората и лицата им за тъжни неща, да преекспонираш тези усещания.

Да правиш човека по-уязвим, отколкото е. Да изглежда по-слаб, отколкото е.

Не е етично според мен. И не е това целта, поне моята…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише. След 14-годишна битка, която в много моменти...

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс...

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация

Най-новите:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Share This