Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

ное. 30, 2021 | Истории

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

30 ноември 2021 | Истории

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като малък попада в София. После заминава за САЩ, за да учи… и да се влюбва, два пъти в българки. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC, съпругата му Рали пък работи на висока позиция в „Майкрософт“. А кариерата им е кратка, защото големият им син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и Рали решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли се получава?

Несъстоял се художник, успешен журналист и страхотен програмист, който днес е начело на екипа на обещаващ стартъп. Всичко това е Ву, и като бонус: доказан готвач, стигнал до финалите в „Мастършеф“. Очевидно никога не е късно да започнеш и никога не бива да спираш да опитваш. И това ако не е вълнуваща Дигитална история!

 

У Ву

Най-вероятно го познавате от екрана, когато с готварска престилка и симпатичен акцент остави впечатляващо представяне в първото издание на българския „Мастършеф“. Или пък сте попадали в симпатичния му ресторант „У Ву“, който предлагаше гурме сандвичи от цял свят, но, за съжаление, не просъществува много дълго.

Историята на Ву е пълна с обрати и интересни щрихи. А, отново със симпатичния си акцент и нестандартния си поглед към българските и дигиталните теми, той е много, много смислен събеседник от дигиталните времена. Срещаме се уж за интервю, а историята му се ниже ли, ниже и започваме с нея.

Нашият герой Ву Нгуен е роден в Ханой. Баща му завършва строително инженерство в СССР и през 1986 г. пристига за първи път в България по договор за обмен. Семейството често пътува между София и Виетнам, а през 1994 г. се установява трайно тук.

По това време Ву е на 11, почти десетилетие живее у нас, научава прекрасно езика и свиква със средата. Завършва гимназия тук, от която има най-добри спомени, после решава, че ще замине да следва в САЩ.

 

Ву Нгуен

Снимки: личен архив

 

ДоВуди

Първият му избор са компютърните науки, заминава да следва в Канзас. „Нали знаеш, в азиатско семейство ставаш доктор, бизнесмен или, на последно място, компютърен специалист“, усмихва се Ву. 2002-а, компютрите тъкмо са си пробили път, всички сме се оплели за първи път в мрежата на мрежата… и идва първата криза, „Дот ком балонът“, който удря най-вече САЩ. Интересът към темата временно спада и това повлиява на Ву. Той не е особено привлечен от това, което учи, а и преценява, че трудно ще си намери работа. Като своеобразна демонстрация към практичните си родители… решава да запише живопис.

„Първи курс беше супер. Във втори влезе професорът по рисуване и първото нещо, което ни каза, беше, че всяка година 16 000 човека завършват тази специалност. От тях 10 имат някакъв сериозен потенциал. Останалите 1000 си намират работа като графични или други дизайнери. „А другите 15 000, супер е, че имате желание да рисувате, но…“ Намекна ни, че повечето хора няма да стават за нищо, което си е истина“.

Ву решава пак да смени посоката. След втората година има възможност да се премести в друг университет, но се чувства съвсем загубен, изобщо няма представа какво му се учи. Решава да стреля напосоки. Кандидатства с архитектура, компютърни науки, журналистика. Тогавашното му гадже е българка, за да е близо до нея, избира да се премести в Северна Каролина, а там е приет журналистика, или по-скоро визуална комуникация.

 

Ву Йорк Таймс

Този път професията истински го увлича. Още в първи курс го печели за нея професорът по визуализация на данните, испанец със сериозен опит от „Ел Пас“ и други известни медии. „Толкова ме впечатли, а и той толкова ми се изкефи, че създадохме много готина връзка. Много ме запали по това да работя с данни, да показвам визуални истории“.

Ву има късмета това да му се случи точно когато за първи път си проправя пътя мултимедийната журналистика. Големите медии започват да събират в едно видео, аудио и графични елементи: графики, карти и какво ли още не.

В четвърти курс университетът организира пътувания, където студентите да опитат на практика това, което са научили. Ву заминава с колеги за Перу. Попада в манастир в Арекипа и за 2 седмици прави мащабен документален проект. Разговаря с монахините, подготвя 360-градусови снимки, аудио интервюта, исторически архиви, обяснения на хората и всичко това – в уеб формат.

 

Ву Нгуен

 

На интерВу

Преподавателите му са впечатлени, получава покани за интервюта в „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк Таймс“. Той решава да опита първо в „Таймс“, които за времето си са най-добрите в мултимедийната журналистика. Пращат му три проекта със задачата да напише с какво биха могли да бъдат подобрени. По това време Ву вече е с нова приятелка, отново българка. Казва се Ралица, малко по-късно ще се оженят и ще имат две деца.

Тя го съветва да бъде искрен с критиките и той… като че ли даже попрекалява. „Чудех се много. Проектите наистина не изглеждаха както трябва, обаче ми беше неудобно. Какво да им пиша? Ако са само гадни неща, няма да получа тая работа. Накрая седнах и оставих някаква брутална критика. Проектите визуално изглеждаха красиви, но информацията беше много грешно интерпретирана, въобще не беше както трябва“.

Оказва се, че искреността е била правилният ход. Графичният директор на вестника е впечатлен, Ву получава покана за стаж. Хич не е сигурен, че ще бъде назначен, защото по онова време започва кризата в медиите, които за първи път губят силните си позиции на рекламния пазар за сметка на „Фейсбук“. Явно обаче Ву се е справил със задачата много добре, единствен от състудентите си получава не само стаж, но и покана за постоянна работа. А колегите му от университета бързо се реализират, днес някои от тях са носители на „Пулицър“, работят в медии като CNN, „Уошингтън поуст“, „Уолстрийт джърнъл“.

 

Ву и битката за истината

Работата буквално поглъща Ву, който искрено се наслаждава на това, което прави.

Печели награди, включително и за разследваща журналистика. Участва в екипа, разкрил сериозен случай на корупция, при който се крадат огромна част от средствата, предназначени за старчески домове. Покрива и изборите през 2008, 2010 и 2012 г. – двете победи на Обама и междинната надпревара за Сената.

Ву и Рали работят много, ама наистина много. „В един момент започнах да осъзнавам, че журналистиката е супер яко занимание, но иска много работа. Често работех повече от 12 часа, подготвях текстове, графики, неща за хартиеното издание и за сайта“, спомня си нашият гост.

Междувременно съпругата му получава покана да започне работа в „Майкрософт“. Тя е заминала от България като дългогодишен състезател по математическа лингвистика и напредва бързо в света на програмирането. Ву също решава, че е време за промяна и двамата заминават за Сиатъл.

Ву получава покана за работа в телевизията MSNBC, шефът на отдела за компютърните визуализации се оказва, че също е завършил неговия университет и контактът става бързо. Междувременно Ву решава да изостави журналистиката и да се върне към компютърните науки. Както сам казва, заради един бас.

 

Ву Нгуен

 

Вундеркинд

Професорът му по журналистика често е повтарял, че всеки човек може да се научи да коди, това е механична работа. Но малцина умеят да разказват вълнуващи човешки истории. Нещо, което може да промени света, или поне обществото, в което живееш. „Той беше истински журналист, стипендиант на „Фулбрайт“, фотограф в „Нешънъл джиографик“. Наистина много добър в това, което прави“, допълва Ву.

Именно тези думи той споделя на среща с други българи във Вашингтон. Единият от тях се оказва професор по компютърни науки, който отвръща, че това са пълни глупости, само умните хора могат да станат програмисти, другите не ги бива. „Ти например не можеш да го направиш, колкото и да искаш!“

Така ли? – казва си Ву и се хваща на бас с професора. Започва здраво да учи сам, доста му помага и съпругата му. Учи основите на тази професия, структурите от данни и какво ли още не. После се разбира с шефовете си в MSNBC да го прехвърлят в проекта за нова платформа за мобилни телефони.

„Тогава излезе „Айфон“, започнаха да се правят първите по-сериозни мобилни сайтове, преди това бяха ужасни. Не знам как, но ми дадоха да водя този отдел. Направихме дизайна, написахме проекта и създадохме мобилната платформа на MSNBC. Тя се използва и досега от NBC News, стана много успешна. Така ме издигнаха да водя отдела, който се грижи за цялото им представяне онлайн“, разказва Ву.

 

Ву на края на света

За няколко години Ву минава през всякакви проекти – като фронтенд програмист, дизайнер, даже и продуктов мениджър.

Особено забавен е опитът му от мащабна стартъп компания, която обработва данни за пътния трафик. Дори по онова време ги продава на „Гугъл“ – това е първата услуга, която показва на картата натовареността на различни кръстовища. Проектът е много интересен, но собствениците се оказват… религиозни фанатици. Даже са си кръстили компанията с библейското име на Христос и латинската дума за „кръст“.

„Тогава вече съм на директорско ниво, от 6 човека, които докладват директно на CEO-то, а фирмата има 250 служители и 100 милиона долара пазарна оценка. В първия ден имам среща с мениджърите и първото нещо, което направиха, беше да ме изпитват за религиозни термини. Оказа, че от останалите 5 човека 4 са в църквата на CEO-то. А той е завършил „Харвард“, много умен човек, даже е бил приятел на Бил Гейтс и в началото е купил от него част от компанията. И същият този човек е написал 2 книги за края на света, който идва скоро“, връща се с усмивка назад Ву. Но тогава никак не му е смешно. „Оттам се побърках, изтрещях. Изживях културен шок. Не че съм атеист, ама този фанатизъм не ми допадна никак“.

 

 

СВубода

Малко по-рано се е родил големият му син Ади. Системата в САЩ никак не помага на младите родители. Рали е на работа буквално в деня, в който започват контракциите, и получава само няколко седмици майчинство.

И все пак, двамата родители се справят с ежедневните предизвикателства. Докато един ден чуват как Ади, след разговор по „Скайп“ с бабите си започва да сочи към лаптопа и да повтаря: „Баба, баба…“. „Ади наистина си мислеше, че лаптопът му е баба. И ни стана много тъжно. Бях изпаднал в някаква депресия, толкова дълго живеене в Сиатъл, гадното време, гадната работна среда“.

Двамата усещат, че чашата е преляла. Разбират, че е дошло времето за драстична промяна, но не знаят каква трябва да бъде тя. Правят първото нещо, което им хрумва.

 

Ву Нгуен

 

Бай Ву(ньо)

Пускат предизвестия за напускане. Докато тече месецът, успяват да продадат всичко, което притежават. С 6 куфара, побрали целия им багаж, тримата се озовават на летище „София“ без ясни планове за бъдещето, но решили, че е време да опитат някакъв по-спокоен и нормален начин на живот. Напускат САЩ в същия месец, в който са получили дългоочакваното си американско гражданство.

Остатъка от историята вероятно го знаете. Рали записва Ву на първото мащабно кулинарно шоу у нас и той се представя прекрасно. Отпада сравнително рано, но пък оставя запомнящи се впечатления. Които по-късно претворява в семейния ресторант. Нещата не потръгват, Ву и Рали се връщат към програмирането, но вече с друга нагласа и в по-удобните за нормален живот европейски мащаби.

Междувременно се ражда вторият им син. А Ади расте и неусетно се влюбва в математиката. Мнозина си мислят, че родителите го натискат в тази посока, а истината е, че той сам избира любимото си занимание. Започва да печели медал след медал на национални и международни математически състезания.

 

Ву Нгуен

 

Ву.js

В последните 5 години двамата работят за британски стартъп, на който Ву е съосновател. Занимават се с оптимизирането на смарт офиси чрез събирането на данни от най-различни сензори и прецизна обработка. Измерват се безброй фактори, като например колко често се ползва определено бюро, нивата на СО2, влажността, анализират се и се дават препоръки как нещата могат да се подобрят.

Ковид кризата в началото хич не се отразява добре на начинанието, по разбираеми причини, но вече е ясно, че офисът по един или друг начин все още ще бъде нужен и фирмата отново напредва, подготвя скоро набиране на средства от серия А. Ву отговаря за техническата част, фронтенд проектът им използва платформата Vue.js, като че ли създадена за него.

Междувременно Ву се е вписал прекрасно в живота у нас, даже се представя онлайн като Вуньо, по асоциация с познатия ни литературен герой. А какво ли мисли той за живота в чужбина и у нас? За бъдещето на журналистиката и страха от технологиите? За това всеки ли може да стане програмист, както му се е случило на него (а и на мен), почти случайно? Отговорите очаквайте от самия него в следващата ни среща.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This