Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

ное. 30, 2021 | Истории

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

30 ноември 2021 | Истории

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като малък попада в София. После заминава за САЩ, за да учи… и да се влюбва, два пъти в българки. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC, съпругата му Рали пък работи на висока позиция в „Майкрософт“. А кариерата им е кратка, защото големият им син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и Рали решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли се получава?

Несъстоял се художник, успешен журналист и страхотен програмист, който днес е начело на екипа на обещаващ стартъп. Всичко това е Ву, и като бонус: доказан готвач, стигнал до финалите в „Мастършеф“. Очевидно никога не е късно да започнеш и никога не бива да спираш да опитваш. И това ако не е вълнуваща Дигитална история!

 

У Ву

Най-вероятно го познавате от екрана, когато с готварска престилка и симпатичен акцент остави впечатляващо представяне в първото издание на българския „Мастършеф“. Или пък сте попадали в симпатичния му ресторант „У Ву“, който предлагаше гурме сандвичи от цял свят, но, за съжаление, не просъществува много дълго.

Историята на Ву е пълна с обрати и интересни щрихи. А, отново със симпатичния си акцент и нестандартния си поглед към българските и дигиталните теми, той е много, много смислен събеседник от дигиталните времена. Срещаме се уж за интервю, а историята му се ниже ли, ниже и започваме с нея.

Нашият герой Ву Нгуен е роден в Ханой. Баща му завършва строително инженерство в СССР и през 1986 г. пристига за първи път в България по договор за обмен. Семейството често пътува между София и Виетнам, а през 1994 г. се установява трайно тук.

По това време Ву е на 11, почти десетилетие живее у нас, научава прекрасно езика и свиква със средата. Завършва гимназия тук, от която има най-добри спомени, после решава, че ще замине да следва в САЩ.

 

Ву Нгуен

Снимки: личен архив

 

ДоВуди

Първият му избор са компютърните науки, заминава да следва в Канзас. „Нали знаеш, в азиатско семейство ставаш доктор, бизнесмен или, на последно място, компютърен специалист“, усмихва се Ву. 2002-а, компютрите тъкмо са си пробили път, всички сме се оплели за първи път в мрежата на мрежата… и идва първата криза, „Дот ком балонът“, който удря най-вече САЩ. Интересът към темата временно спада и това повлиява на Ву. Той не е особено привлечен от това, което учи, а и преценява, че трудно ще си намери работа. Като своеобразна демонстрация към практичните си родители… решава да запише живопис.

„Първи курс беше супер. Във втори влезе професорът по рисуване и първото нещо, което ни каза, беше, че всяка година 16 000 човека завършват тази специалност. От тях 10 имат някакъв сериозен потенциал. Останалите 1000 си намират работа като графични или други дизайнери. „А другите 15 000, супер е, че имате желание да рисувате, но…“ Намекна ни, че повечето хора няма да стават за нищо, което си е истина“.

Ву решава пак да смени посоката. След втората година има възможност да се премести в друг университет, но се чувства съвсем загубен, изобщо няма представа какво му се учи. Решава да стреля напосоки. Кандидатства с архитектура, компютърни науки, журналистика. Тогавашното му гадже е българка, за да е близо до нея, избира да се премести в Северна Каролина, а там е приет журналистика, или по-скоро визуална комуникация.

 

Ву Йорк Таймс

Този път професията истински го увлича. Още в първи курс го печели за нея професорът по визуализация на данните, испанец със сериозен опит от „Ел Пас“ и други известни медии. „Толкова ме впечатли, а и той толкова ми се изкефи, че създадохме много готина връзка. Много ме запали по това да работя с данни, да показвам визуални истории“.

Ву има късмета това да му се случи точно когато за първи път си проправя пътя мултимедийната журналистика. Големите медии започват да събират в едно видео, аудио и графични елементи: графики, карти и какво ли още не.

В четвърти курс университетът организира пътувания, където студентите да опитат на практика това, което са научили. Ву заминава с колеги за Перу. Попада в манастир в Арекипа и за 2 седмици прави мащабен документален проект. Разговаря с монахините, подготвя 360-градусови снимки, аудио интервюта, исторически архиви, обяснения на хората и всичко това – в уеб формат.

 

Ву Нгуен

 

На интерВу

Преподавателите му са впечатлени, получава покани за интервюта в „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк Таймс“. Той решава да опита първо в „Таймс“, които за времето си са най-добрите в мултимедийната журналистика. Пращат му три проекта със задачата да напише с какво биха могли да бъдат подобрени. По това време Ву вече е с нова приятелка, отново българка. Казва се Ралица, малко по-късно ще се оженят и ще имат две деца.

Тя го съветва да бъде искрен с критиките и той… като че ли даже попрекалява. „Чудех се много. Проектите наистина не изглеждаха както трябва, обаче ми беше неудобно. Какво да им пиша? Ако са само гадни неща, няма да получа тая работа. Накрая седнах и оставих някаква брутална критика. Проектите визуално изглеждаха красиви, но информацията беше много грешно интерпретирана, въобще не беше както трябва“.

Оказва се, че искреността е била правилният ход. Графичният директор на вестника е впечатлен, Ву получава покана за стаж. Хич не е сигурен, че ще бъде назначен, защото по онова време започва кризата в медиите, които за първи път губят силните си позиции на рекламния пазар за сметка на „Фейсбук“. Явно обаче Ву се е справил със задачата много добре, единствен от състудентите си получава не само стаж, но и покана за постоянна работа. А колегите му от университета бързо се реализират, днес някои от тях са носители на „Пулицър“, работят в медии като CNN, „Уошингтън поуст“, „Уолстрийт джърнъл“.

 

Ву и битката за истината

Работата буквално поглъща Ву, който искрено се наслаждава на това, което прави.

Печели награди, включително и за разследваща журналистика. Участва в екипа, разкрил сериозен случай на корупция, при който се крадат огромна част от средствата, предназначени за старчески домове. Покрива и изборите през 2008, 2010 и 2012 г. – двете победи на Обама и междинната надпревара за Сената.

Ву и Рали работят много, ама наистина много. „В един момент започнах да осъзнавам, че журналистиката е супер яко занимание, но иска много работа. Често работех повече от 12 часа, подготвях текстове, графики, неща за хартиеното издание и за сайта“, спомня си нашият гост.

Междувременно съпругата му получава покана да започне работа в „Майкрософт“. Тя е заминала от България като дългогодишен състезател по математическа лингвистика и напредва бързо в света на програмирането. Ву също решава, че е време за промяна и двамата заминават за Сиатъл.

Ву получава покана за работа в телевизията MSNBC, шефът на отдела за компютърните визуализации се оказва, че също е завършил неговия университет и контактът става бързо. Междувременно Ву решава да изостави журналистиката и да се върне към компютърните науки. Както сам казва, заради един бас.

 

Ву Нгуен

 

Вундеркинд

Професорът му по журналистика често е повтарял, че всеки човек може да се научи да коди, това е механична работа. Но малцина умеят да разказват вълнуващи човешки истории. Нещо, което може да промени света, или поне обществото, в което живееш. „Той беше истински журналист, стипендиант на „Фулбрайт“, фотограф в „Нешънъл джиографик“. Наистина много добър в това, което прави“, допълва Ву.

Именно тези думи той споделя на среща с други българи във Вашингтон. Единият от тях се оказва професор по компютърни науки, който отвръща, че това са пълни глупости, само умните хора могат да станат програмисти, другите не ги бива. „Ти например не можеш да го направиш, колкото и да искаш!“

Така ли? – казва си Ву и се хваща на бас с професора. Започва здраво да учи сам, доста му помага и съпругата му. Учи основите на тази професия, структурите от данни и какво ли още не. После се разбира с шефовете си в MSNBC да го прехвърлят в проекта за нова платформа за мобилни телефони.

„Тогава излезе „Айфон“, започнаха да се правят първите по-сериозни мобилни сайтове, преди това бяха ужасни. Не знам как, но ми дадоха да водя този отдел. Направихме дизайна, написахме проекта и създадохме мобилната платформа на MSNBC. Тя се използва и досега от NBC News, стана много успешна. Така ме издигнаха да водя отдела, който се грижи за цялото им представяне онлайн“, разказва Ву.

 

Ву на края на света

За няколко години Ву минава през всякакви проекти – като фронтенд програмист, дизайнер, даже и продуктов мениджър.

Особено забавен е опитът му от мащабна стартъп компания, която обработва данни за пътния трафик. Дори по онова време ги продава на „Гугъл“ – това е първата услуга, която показва на картата натовареността на различни кръстовища. Проектът е много интересен, но собствениците се оказват… религиозни фанатици. Даже са си кръстили компанията с библейското име на Христос и латинската дума за „кръст“.

„Тогава вече съм на директорско ниво, от 6 човека, които докладват директно на CEO-то, а фирмата има 250 служители и 100 милиона долара пазарна оценка. В първия ден имам среща с мениджърите и първото нещо, което направиха, беше да ме изпитват за религиозни термини. Оказа, че от останалите 5 човека 4 са в църквата на CEO-то. А той е завършил „Харвард“, много умен човек, даже е бил приятел на Бил Гейтс и в началото е купил от него част от компанията. И същият този човек е написал 2 книги за края на света, който идва скоро“, връща се с усмивка назад Ву. Но тогава никак не му е смешно. „Оттам се побърках, изтрещях. Изживях културен шок. Не че съм атеист, ама този фанатизъм не ми допадна никак“.

 

 

СВубода

Малко по-рано се е родил големият му син Ади. Системата в САЩ никак не помага на младите родители. Рали е на работа буквално в деня, в който започват контракциите, и получава само няколко седмици майчинство.

И все пак, двамата родители се справят с ежедневните предизвикателства. Докато един ден чуват как Ади, след разговор по „Скайп“ с бабите си започва да сочи към лаптопа и да повтаря: „Баба, баба…“. „Ади наистина си мислеше, че лаптопът му е баба. И ни стана много тъжно. Бях изпаднал в някаква депресия, толкова дълго живеене в Сиатъл, гадното време, гадната работна среда“.

Двамата усещат, че чашата е преляла. Разбират, че е дошло времето за драстична промяна, но не знаят каква трябва да бъде тя. Правят първото нещо, което им хрумва.

 

Ву Нгуен

 

Бай Ву(ньо)

Пускат предизвестия за напускане. Докато тече месецът, успяват да продадат всичко, което притежават. С 6 куфара, побрали целия им багаж, тримата се озовават на летище „София“ без ясни планове за бъдещето, но решили, че е време да опитат някакъв по-спокоен и нормален начин на живот. Напускат САЩ в същия месец, в който са получили дългоочакваното си американско гражданство.

Остатъка от историята вероятно го знаете. Рали записва Ву на първото мащабно кулинарно шоу у нас и той се представя прекрасно. Отпада сравнително рано, но пък оставя запомнящи се впечатления. Които по-късно претворява в семейния ресторант. Нещата не потръгват, Ву и Рали се връщат към програмирането, но вече с друга нагласа и в по-удобните за нормален живот европейски мащаби.

Междувременно се ражда вторият им син. А Ади расте и неусетно се влюбва в математиката. Мнозина си мислят, че родителите го натискат в тази посока, а истината е, че той сам избира любимото си занимание. Започва да печели медал след медал на национални и международни математически състезания.

 

Ву Нгуен

 

Ву.js

В последните 5 години двамата работят за британски стартъп, на който Ву е съосновател. Занимават се с оптимизирането на смарт офиси чрез събирането на данни от най-различни сензори и прецизна обработка. Измерват се безброй фактори, като например колко често се ползва определено бюро, нивата на СО2, влажността, анализират се и се дават препоръки как нещата могат да се подобрят.

Ковид кризата в началото хич не се отразява добре на начинанието, по разбираеми причини, но вече е ясно, че офисът по един или друг начин все още ще бъде нужен и фирмата отново напредва, подготвя скоро набиране на средства от серия А. Ву отговаря за техническата част, фронтенд проектът им използва платформата Vue.js, като че ли създадена за него.

Междувременно Ву се е вписал прекрасно в живота у нас, даже се представя онлайн като Вуньо, по асоциация с познатия ни литературен герой. А какво ли мисли той за живота в чужбина и у нас? За бъдещето на журналистиката и страха от технологиите? За това всеки ли може да стане програмист, както му се е случило на него (а и на мен), почти случайно? Отговорите очаквайте от самия него в следващата ни среща.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This