Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

ное. 30, 2021 | Истории

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

30 ноември 2021 | Истории

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като малък попада в София. После заминава за САЩ, за да учи… и да се влюбва, два пъти в българки. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC, съпругата му Рали пък работи на висока позиция в „Майкрософт“. А кариерата им е кратка, защото големият им син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и Рали решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли се получава?

Несъстоял се художник, успешен журналист и страхотен програмист, който днес е начело на екипа на обещаващ стартъп. Всичко това е Ву, и като бонус: доказан готвач, стигнал до финалите в „Мастършеф“. Очевидно никога не е късно да започнеш и никога не бива да спираш да опитваш. И това ако не е вълнуваща Дигитална история!

 

У Ву

Най-вероятно го познавате от екрана, когато с готварска престилка и симпатичен акцент остави впечатляващо представяне в първото издание на българския „Мастършеф“. Или пък сте попадали в симпатичния му ресторант „У Ву“, който предлагаше гурме сандвичи от цял свят, но, за съжаление, не просъществува много дълго.

Историята на Ву е пълна с обрати и интересни щрихи. А, отново със симпатичния си акцент и нестандартния си поглед към българските и дигиталните теми, той е много, много смислен събеседник от дигиталните времена. Срещаме се уж за интервю, а историята му се ниже ли, ниже и започваме с нея.

Нашият герой Ву Нгуен е роден в Ханой. Баща му завършва строително инженерство в СССР и през 1986 г. пристига за първи път в България по договор за обмен. Семейството често пътува между София и Виетнам, а през 1994 г. се установява трайно тук.

По това време Ву е на 11, почти десетилетие живее у нас, научава прекрасно езика и свиква със средата. Завършва гимназия тук, от която има най-добри спомени, после решава, че ще замине да следва в САЩ.

 

Ву Нгуен

Снимки: личен архив

 

ДоВуди

Първият му избор са компютърните науки, заминава да следва в Канзас. „Нали знаеш, в азиатско семейство ставаш доктор, бизнесмен или, на последно място, компютърен специалист“, усмихва се Ву. 2002-а, компютрите тъкмо са си пробили път, всички сме се оплели за първи път в мрежата на мрежата… и идва първата криза, „Дот ком балонът“, който удря най-вече САЩ. Интересът към темата временно спада и това повлиява на Ву. Той не е особено привлечен от това, което учи, а и преценява, че трудно ще си намери работа. Като своеобразна демонстрация към практичните си родители… решава да запише живопис.

„Първи курс беше супер. Във втори влезе професорът по рисуване и първото нещо, което ни каза, беше, че всяка година 16 000 човека завършват тази специалност. От тях 10 имат някакъв сериозен потенциал. Останалите 1000 си намират работа като графични или други дизайнери. „А другите 15 000, супер е, че имате желание да рисувате, но…“ Намекна ни, че повечето хора няма да стават за нищо, което си е истина“.

Ву решава пак да смени посоката. След втората година има възможност да се премести в друг университет, но се чувства съвсем загубен, изобщо няма представа какво му се учи. Решава да стреля напосоки. Кандидатства с архитектура, компютърни науки, журналистика. Тогавашното му гадже е българка, за да е близо до нея, избира да се премести в Северна Каролина, а там е приет журналистика, или по-скоро визуална комуникация.

 

Ву Йорк Таймс

Този път професията истински го увлича. Още в първи курс го печели за нея професорът по визуализация на данните, испанец със сериозен опит от „Ел Пас“ и други известни медии. „Толкова ме впечатли, а и той толкова ми се изкефи, че създадохме много готина връзка. Много ме запали по това да работя с данни, да показвам визуални истории“.

Ву има късмета това да му се случи точно когато за първи път си проправя пътя мултимедийната журналистика. Големите медии започват да събират в едно видео, аудио и графични елементи: графики, карти и какво ли още не.

В четвърти курс университетът организира пътувания, където студентите да опитат на практика това, което са научили. Ву заминава с колеги за Перу. Попада в манастир в Арекипа и за 2 седмици прави мащабен документален проект. Разговаря с монахините, подготвя 360-градусови снимки, аудио интервюта, исторически архиви, обяснения на хората и всичко това – в уеб формат.

 

Ву Нгуен

 

На интерВу

Преподавателите му са впечатлени, получава покани за интервюта в „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк Таймс“. Той решава да опита първо в „Таймс“, които за времето си са най-добрите в мултимедийната журналистика. Пращат му три проекта със задачата да напише с какво биха могли да бъдат подобрени. По това време Ву вече е с нова приятелка, отново българка. Казва се Ралица, малко по-късно ще се оженят и ще имат две деца.

Тя го съветва да бъде искрен с критиките и той… като че ли даже попрекалява. „Чудех се много. Проектите наистина не изглеждаха както трябва, обаче ми беше неудобно. Какво да им пиша? Ако са само гадни неща, няма да получа тая работа. Накрая седнах и оставих някаква брутална критика. Проектите визуално изглеждаха красиви, но информацията беше много грешно интерпретирана, въобще не беше както трябва“.

Оказва се, че искреността е била правилният ход. Графичният директор на вестника е впечатлен, Ву получава покана за стаж. Хич не е сигурен, че ще бъде назначен, защото по онова време започва кризата в медиите, които за първи път губят силните си позиции на рекламния пазар за сметка на „Фейсбук“. Явно обаче Ву се е справил със задачата много добре, единствен от състудентите си получава не само стаж, но и покана за постоянна работа. А колегите му от университета бързо се реализират, днес някои от тях са носители на „Пулицър“, работят в медии като CNN, „Уошингтън поуст“, „Уолстрийт джърнъл“.

 

Ву и битката за истината

Работата буквално поглъща Ву, който искрено се наслаждава на това, което прави.

Печели награди, включително и за разследваща журналистика. Участва в екипа, разкрил сериозен случай на корупция, при който се крадат огромна част от средствата, предназначени за старчески домове. Покрива и изборите през 2008, 2010 и 2012 г. – двете победи на Обама и междинната надпревара за Сената.

Ву и Рали работят много, ама наистина много. „В един момент започнах да осъзнавам, че журналистиката е супер яко занимание, но иска много работа. Често работех повече от 12 часа, подготвях текстове, графики, неща за хартиеното издание и за сайта“, спомня си нашият гост.

Междувременно съпругата му получава покана да започне работа в „Майкрософт“. Тя е заминала от България като дългогодишен състезател по математическа лингвистика и напредва бързо в света на програмирането. Ву също решава, че е време за промяна и двамата заминават за Сиатъл.

Ву получава покана за работа в телевизията MSNBC, шефът на отдела за компютърните визуализации се оказва, че също е завършил неговия университет и контактът става бързо. Междувременно Ву решава да изостави журналистиката и да се върне към компютърните науки. Както сам казва, заради един бас.

 

Ву Нгуен

 

Вундеркинд

Професорът му по журналистика често е повтарял, че всеки човек може да се научи да коди, това е механична работа. Но малцина умеят да разказват вълнуващи човешки истории. Нещо, което може да промени света, или поне обществото, в което живееш. „Той беше истински журналист, стипендиант на „Фулбрайт“, фотограф в „Нешънъл джиографик“. Наистина много добър в това, което прави“, допълва Ву.

Именно тези думи той споделя на среща с други българи във Вашингтон. Единият от тях се оказва професор по компютърни науки, който отвръща, че това са пълни глупости, само умните хора могат да станат програмисти, другите не ги бива. „Ти например не можеш да го направиш, колкото и да искаш!“

Така ли? – казва си Ву и се хваща на бас с професора. Започва здраво да учи сам, доста му помага и съпругата му. Учи основите на тази професия, структурите от данни и какво ли още не. После се разбира с шефовете си в MSNBC да го прехвърлят в проекта за нова платформа за мобилни телефони.

„Тогава излезе „Айфон“, започнаха да се правят първите по-сериозни мобилни сайтове, преди това бяха ужасни. Не знам как, но ми дадоха да водя този отдел. Направихме дизайна, написахме проекта и създадохме мобилната платформа на MSNBC. Тя се използва и досега от NBC News, стана много успешна. Така ме издигнаха да водя отдела, който се грижи за цялото им представяне онлайн“, разказва Ву.

 

Ву на края на света

За няколко години Ву минава през всякакви проекти – като фронтенд програмист, дизайнер, даже и продуктов мениджър.

Особено забавен е опитът му от мащабна стартъп компания, която обработва данни за пътния трафик. Дори по онова време ги продава на „Гугъл“ – това е първата услуга, която показва на картата натовареността на различни кръстовища. Проектът е много интересен, но собствениците се оказват… религиозни фанатици. Даже са си кръстили компанията с библейското име на Христос и латинската дума за „кръст“.

„Тогава вече съм на директорско ниво, от 6 човека, които докладват директно на CEO-то, а фирмата има 250 служители и 100 милиона долара пазарна оценка. В първия ден имам среща с мениджърите и първото нещо, което направиха, беше да ме изпитват за религиозни термини. Оказа, че от останалите 5 човека 4 са в църквата на CEO-то. А той е завършил „Харвард“, много умен човек, даже е бил приятел на Бил Гейтс и в началото е купил от него част от компанията. И същият този човек е написал 2 книги за края на света, който идва скоро“, връща се с усмивка назад Ву. Но тогава никак не му е смешно. „Оттам се побърках, изтрещях. Изживях културен шок. Не че съм атеист, ама този фанатизъм не ми допадна никак“.

 

 

СВубода

Малко по-рано се е родил големият му син Ади. Системата в САЩ никак не помага на младите родители. Рали е на работа буквално в деня, в който започват контракциите, и получава само няколко седмици майчинство.

И все пак, двамата родители се справят с ежедневните предизвикателства. Докато един ден чуват как Ади, след разговор по „Скайп“ с бабите си започва да сочи към лаптопа и да повтаря: „Баба, баба…“. „Ади наистина си мислеше, че лаптопът му е баба. И ни стана много тъжно. Бях изпаднал в някаква депресия, толкова дълго живеене в Сиатъл, гадното време, гадната работна среда“.

Двамата усещат, че чашата е преляла. Разбират, че е дошло времето за драстична промяна, но не знаят каква трябва да бъде тя. Правят първото нещо, което им хрумва.

 

Ву Нгуен

 

Бай Ву(ньо)

Пускат предизвестия за напускане. Докато тече месецът, успяват да продадат всичко, което притежават. С 6 куфара, побрали целия им багаж, тримата се озовават на летище „София“ без ясни планове за бъдещето, но решили, че е време да опитат някакъв по-спокоен и нормален начин на живот. Напускат САЩ в същия месец, в който са получили дългоочакваното си американско гражданство.

Остатъка от историята вероятно го знаете. Рали записва Ву на първото мащабно кулинарно шоу у нас и той се представя прекрасно. Отпада сравнително рано, но пък оставя запомнящи се впечатления. Които по-късно претворява в семейния ресторант. Нещата не потръгват, Ву и Рали се връщат към програмирането, но вече с друга нагласа и в по-удобните за нормален живот европейски мащаби.

Междувременно се ражда вторият им син. А Ади расте и неусетно се влюбва в математиката. Мнозина си мислят, че родителите го натискат в тази посока, а истината е, че той сам избира любимото си занимание. Започва да печели медал след медал на национални и международни математически състезания.

 

Ву Нгуен

 

Ву.js

В последните 5 години двамата работят за британски стартъп, на който Ву е съосновател. Занимават се с оптимизирането на смарт офиси чрез събирането на данни от най-различни сензори и прецизна обработка. Измерват се безброй фактори, като например колко често се ползва определено бюро, нивата на СО2, влажността, анализират се и се дават препоръки как нещата могат да се подобрят.

Ковид кризата в началото хич не се отразява добре на начинанието, по разбираеми причини, но вече е ясно, че офисът по един или друг начин все още ще бъде нужен и фирмата отново напредва, подготвя скоро набиране на средства от серия А. Ву отговаря за техническата част, фронтенд проектът им използва платформата Vue.js, като че ли създадена за него.

Междувременно Ву се е вписал прекрасно в живота у нас, даже се представя онлайн като Вуньо, по асоциация с познатия ни литературен герой. А какво ли мисли той за живота в чужбина и у нас? За бъдещето на журналистиката и страха от технологиите? За това всеки ли може да стане програмист, както му се е случило на него (а и на мен), почти случайно? Отговорите очаквайте от самия него в следващата ни среща.

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма...

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация

Най-новите:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Share This