Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

ное. 30, 2021 | Истории

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

30 ноември 2021 | Истории

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като малък попада в София. После заминава за САЩ, за да учи… и да се влюбва, два пъти в българки. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC, съпругата му Рали пък работи на висока позиция в „Майкрософт“. А кариерата им е кратка, защото големият им син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и Рали решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли се получава?

Несъстоял се художник, успешен журналист и страхотен програмист, който днес е начело на екипа на обещаващ стартъп. Всичко това е Ву, и като бонус: доказан готвач, стигнал до финалите в „Мастършеф“. Очевидно никога не е късно да започнеш и никога не бива да спираш да опитваш. И това ако не е вълнуваща Дигитална история!

 

У Ву

Най-вероятно го познавате от екрана, когато с готварска престилка и симпатичен акцент остави впечатляващо представяне в първото издание на българския „Мастършеф“. Или пък сте попадали в симпатичния му ресторант „У Ву“, който предлагаше гурме сандвичи от цял свят, но, за съжаление, не просъществува много дълго.

Историята на Ву е пълна с обрати и интересни щрихи. А, отново със симпатичния си акцент и нестандартния си поглед към българските и дигиталните теми, той е много, много смислен събеседник от дигиталните времена. Срещаме се уж за интервю, а историята му се ниже ли, ниже и започваме с нея.

Нашият герой Ву Нгуен е роден в Ханой. Баща му завършва строително инженерство в СССР и през 1986 г. пристига за първи път в България по договор за обмен. Семейството често пътува между София и Виетнам, а през 1994 г. се установява трайно тук.

По това време Ву е на 11, почти десетилетие живее у нас, научава прекрасно езика и свиква със средата. Завършва гимназия тук, от която има най-добри спомени, после решава, че ще замине да следва в САЩ.

 

Ву Нгуен

Снимки: личен архив

 

ДоВуди

Първият му избор са компютърните науки, заминава да следва в Канзас. „Нали знаеш, в азиатско семейство ставаш доктор, бизнесмен или, на последно място, компютърен специалист“, усмихва се Ву. 2002-а, компютрите тъкмо са си пробили път, всички сме се оплели за първи път в мрежата на мрежата… и идва първата криза, „Дот ком балонът“, който удря най-вече САЩ. Интересът към темата временно спада и това повлиява на Ву. Той не е особено привлечен от това, което учи, а и преценява, че трудно ще си намери работа. Като своеобразна демонстрация към практичните си родители… решава да запише живопис.

„Първи курс беше супер. Във втори влезе професорът по рисуване и първото нещо, което ни каза, беше, че всяка година 16 000 човека завършват тази специалност. От тях 10 имат някакъв сериозен потенциал. Останалите 1000 си намират работа като графични или други дизайнери. „А другите 15 000, супер е, че имате желание да рисувате, но…“ Намекна ни, че повечето хора няма да стават за нищо, което си е истина“.

Ву решава пак да смени посоката. След втората година има възможност да се премести в друг университет, но се чувства съвсем загубен, изобщо няма представа какво му се учи. Решава да стреля напосоки. Кандидатства с архитектура, компютърни науки, журналистика. Тогавашното му гадже е българка, за да е близо до нея, избира да се премести в Северна Каролина, а там е приет журналистика, или по-скоро визуална комуникация.

 

Ву Йорк Таймс

Този път професията истински го увлича. Още в първи курс го печели за нея професорът по визуализация на данните, испанец със сериозен опит от „Ел Пас“ и други известни медии. „Толкова ме впечатли, а и той толкова ми се изкефи, че създадохме много готина връзка. Много ме запали по това да работя с данни, да показвам визуални истории“.

Ву има късмета това да му се случи точно когато за първи път си проправя пътя мултимедийната журналистика. Големите медии започват да събират в едно видео, аудио и графични елементи: графики, карти и какво ли още не.

В четвърти курс университетът организира пътувания, където студентите да опитат на практика това, което са научили. Ву заминава с колеги за Перу. Попада в манастир в Арекипа и за 2 седмици прави мащабен документален проект. Разговаря с монахините, подготвя 360-градусови снимки, аудио интервюта, исторически архиви, обяснения на хората и всичко това – в уеб формат.

 

Ву Нгуен

 

На интерВу

Преподавателите му са впечатлени, получава покани за интервюта в „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк Таймс“. Той решава да опита първо в „Таймс“, които за времето си са най-добрите в мултимедийната журналистика. Пращат му три проекта със задачата да напише с какво биха могли да бъдат подобрени. По това време Ву вече е с нова приятелка, отново българка. Казва се Ралица, малко по-късно ще се оженят и ще имат две деца.

Тя го съветва да бъде искрен с критиките и той… като че ли даже попрекалява. „Чудех се много. Проектите наистина не изглеждаха както трябва, обаче ми беше неудобно. Какво да им пиша? Ако са само гадни неща, няма да получа тая работа. Накрая седнах и оставих някаква брутална критика. Проектите визуално изглеждаха красиви, но информацията беше много грешно интерпретирана, въобще не беше както трябва“.

Оказва се, че искреността е била правилният ход. Графичният директор на вестника е впечатлен, Ву получава покана за стаж. Хич не е сигурен, че ще бъде назначен, защото по онова време започва кризата в медиите, които за първи път губят силните си позиции на рекламния пазар за сметка на „Фейсбук“. Явно обаче Ву се е справил със задачата много добре, единствен от състудентите си получава не само стаж, но и покана за постоянна работа. А колегите му от университета бързо се реализират, днес някои от тях са носители на „Пулицър“, работят в медии като CNN, „Уошингтън поуст“, „Уолстрийт джърнъл“.

 

Ву и битката за истината

Работата буквално поглъща Ву, който искрено се наслаждава на това, което прави.

Печели награди, включително и за разследваща журналистика. Участва в екипа, разкрил сериозен случай на корупция, при който се крадат огромна част от средствата, предназначени за старчески домове. Покрива и изборите през 2008, 2010 и 2012 г. – двете победи на Обама и междинната надпревара за Сената.

Ву и Рали работят много, ама наистина много. „В един момент започнах да осъзнавам, че журналистиката е супер яко занимание, но иска много работа. Често работех повече от 12 часа, подготвях текстове, графики, неща за хартиеното издание и за сайта“, спомня си нашият гост.

Междувременно съпругата му получава покана да започне работа в „Майкрософт“. Тя е заминала от България като дългогодишен състезател по математическа лингвистика и напредва бързо в света на програмирането. Ву също решава, че е време за промяна и двамата заминават за Сиатъл.

Ву получава покана за работа в телевизията MSNBC, шефът на отдела за компютърните визуализации се оказва, че също е завършил неговия университет и контактът става бързо. Междувременно Ву решава да изостави журналистиката и да се върне към компютърните науки. Както сам казва, заради един бас.

 

Ву Нгуен

 

Вундеркинд

Професорът му по журналистика често е повтарял, че всеки човек може да се научи да коди, това е механична работа. Но малцина умеят да разказват вълнуващи човешки истории. Нещо, което може да промени света, или поне обществото, в което живееш. „Той беше истински журналист, стипендиант на „Фулбрайт“, фотограф в „Нешънъл джиографик“. Наистина много добър в това, което прави“, допълва Ву.

Именно тези думи той споделя на среща с други българи във Вашингтон. Единият от тях се оказва професор по компютърни науки, който отвръща, че това са пълни глупости, само умните хора могат да станат програмисти, другите не ги бива. „Ти например не можеш да го направиш, колкото и да искаш!“

Така ли? – казва си Ву и се хваща на бас с професора. Започва здраво да учи сам, доста му помага и съпругата му. Учи основите на тази професия, структурите от данни и какво ли още не. После се разбира с шефовете си в MSNBC да го прехвърлят в проекта за нова платформа за мобилни телефони.

„Тогава излезе „Айфон“, започнаха да се правят първите по-сериозни мобилни сайтове, преди това бяха ужасни. Не знам как, но ми дадоха да водя този отдел. Направихме дизайна, написахме проекта и създадохме мобилната платформа на MSNBC. Тя се използва и досега от NBC News, стана много успешна. Така ме издигнаха да водя отдела, който се грижи за цялото им представяне онлайн“, разказва Ву.

 

Ву на края на света

За няколко години Ву минава през всякакви проекти – като фронтенд програмист, дизайнер, даже и продуктов мениджър.

Особено забавен е опитът му от мащабна стартъп компания, която обработва данни за пътния трафик. Дори по онова време ги продава на „Гугъл“ – това е първата услуга, която показва на картата натовареността на различни кръстовища. Проектът е много интересен, но собствениците се оказват… религиозни фанатици. Даже са си кръстили компанията с библейското име на Христос и латинската дума за „кръст“.

„Тогава вече съм на директорско ниво, от 6 човека, които докладват директно на CEO-то, а фирмата има 250 служители и 100 милиона долара пазарна оценка. В първия ден имам среща с мениджърите и първото нещо, което направиха, беше да ме изпитват за религиозни термини. Оказа, че от останалите 5 човека 4 са в църквата на CEO-то. А той е завършил „Харвард“, много умен човек, даже е бил приятел на Бил Гейтс и в началото е купил от него част от компанията. И същият този човек е написал 2 книги за края на света, който идва скоро“, връща се с усмивка назад Ву. Но тогава никак не му е смешно. „Оттам се побърках, изтрещях. Изживях културен шок. Не че съм атеист, ама този фанатизъм не ми допадна никак“.

 

 

СВубода

Малко по-рано се е родил големият му син Ади. Системата в САЩ никак не помага на младите родители. Рали е на работа буквално в деня, в който започват контракциите, и получава само няколко седмици майчинство.

И все пак, двамата родители се справят с ежедневните предизвикателства. Докато един ден чуват как Ади, след разговор по „Скайп“ с бабите си започва да сочи към лаптопа и да повтаря: „Баба, баба…“. „Ади наистина си мислеше, че лаптопът му е баба. И ни стана много тъжно. Бях изпаднал в някаква депресия, толкова дълго живеене в Сиатъл, гадното време, гадната работна среда“.

Двамата усещат, че чашата е преляла. Разбират, че е дошло времето за драстична промяна, но не знаят каква трябва да бъде тя. Правят първото нещо, което им хрумва.

 

Ву Нгуен

 

Бай Ву(ньо)

Пускат предизвестия за напускане. Докато тече месецът, успяват да продадат всичко, което притежават. С 6 куфара, побрали целия им багаж, тримата се озовават на летище „София“ без ясни планове за бъдещето, но решили, че е време да опитат някакъв по-спокоен и нормален начин на живот. Напускат САЩ в същия месец, в който са получили дългоочакваното си американско гражданство.

Остатъка от историята вероятно го знаете. Рали записва Ву на първото мащабно кулинарно шоу у нас и той се представя прекрасно. Отпада сравнително рано, но пък оставя запомнящи се впечатления. Които по-късно претворява в семейния ресторант. Нещата не потръгват, Ву и Рали се връщат към програмирането, но вече с друга нагласа и в по-удобните за нормален живот европейски мащаби.

Междувременно се ражда вторият им син. А Ади расте и неусетно се влюбва в математиката. Мнозина си мислят, че родителите го натискат в тази посока, а истината е, че той сам избира любимото си занимание. Започва да печели медал след медал на национални и международни математически състезания.

 

Ву Нгуен

 

Ву.js

В последните 5 години двамата работят за британски стартъп, на който Ву е съосновател. Занимават се с оптимизирането на смарт офиси чрез събирането на данни от най-различни сензори и прецизна обработка. Измерват се безброй фактори, като например колко често се ползва определено бюро, нивата на СО2, влажността, анализират се и се дават препоръки как нещата могат да се подобрят.

Ковид кризата в началото хич не се отразява добре на начинанието, по разбираеми причини, но вече е ясно, че офисът по един или друг начин все още ще бъде нужен и фирмата отново напредва, подготвя скоро набиране на средства от серия А. Ву отговаря за техническата част, фронтенд проектът им използва платформата Vue.js, като че ли създадена за него.

Междувременно Ву се е вписал прекрасно в живота у нас, даже се представя онлайн като Вуньо, по асоциация с познатия ни литературен герой. А какво ли мисли той за живота в чужбина и у нас? За бъдещето на журналистиката и страха от технологиите? За това всеки ли може да стане програмист, както му се е случило на него (а и на мен), почти случайно? Отговорите очаквайте от самия него в следващата ни среща.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This