„Свръхчовекът“ е запазена марка в българското уеб пространство. Подкастът, който изпревари модата, за да показва дълбоки и обогатяващи срещи, обединени от търсенето на вътрешното удовлетворение. Дълги и смислени аудио-видео интервюта, от които всеки гост може да спечели.
Проектът на Георги Ненов е оазис, свободен от политика, пропаганда, хейт и противопоставяния… чак да не повярва човек, че нещо толкова смислено може да вирее, при това дълго и успешно по нашите ширини. Задълбочен
Как обаче започва на пръв поглед случайният път на Георги към „Свръхчовека“? Кое му дава сили да намира следващите свръхчовеци, така че те да мотивират още хора да тръгнат по различен път?
Каква е силата на добрия пример и на „малкото семенце на положителното съмнение“?
Срещаме се с Георги Ненов, който е също толкова смислен в диалога и от „обратната страна“ на интервюто.
Снимки: личен архив
– Пътят на Дигитални истории започна с това, че попаднах случайно на курс в СофтУни. Прочетох, че и историята на „Свръхчовека“ по някакъв начин се корени в подобен момент…
– Така е наистина. Завърших безплатните курсове по програмиране в СофтУни с максимален резултат, можех да се насоча към тази професия, защото се справям добре с математиката, логическото мислене, решаването на проблеми. Но после реших, че искам да работя с хора и тогава ми дойде идеята за „Свръхчовека“.
Отидох на едно събитие, на което трябваше да споделя с непознати за какво мечтая. И им казах: мечтая да помагам на хората да живеят по-добре, да бъдат по-щастливи. Този въпрос много силно се върна към мен и ме попита –
на мен какво ми помогна? Един подкаст. Ами, в България няма подкасти, да взема да направя…
– Кой е този подкаст, който така ти е повлиял?
– Addicted2Success. Дори си имам плейлиста с любимите епизоди тук. Малко са старички, но все така ценни.
– И после случайното хрумване се превърна в дългогодишна колекция от задълбочено разказани истории…
– Обадих се на Радо – мой приятел, който продуцира музика и разбира от аудиообработка, за да му поискам съвет как да стане. Имах един таблет, който бях спечелил случайно. Той се превърна в първото устройство, с което записвахме. Но беше юни и си казах: добре, ще отида на почивка и после ще го мисля.
На почивката си носех една книга – „7-те навика на високоефективните хора“ на Стивън Кови, и навик номер 4 ми проговори. „Винаги мисли: печеля – печелиш.“ Реших, че, поне според моите ценности, това е перфектната основа на всеки бизнес. Да мислиш как да направиш така, че нещо да е печелившо за всички страни. При мен никога в основата не е била думата „печалба“, а по-скоро: ценно ли е, помага ли, носи ли стойност. И реших: окей, трябва да тествам тази идея.
– Кои бяха първите ти гости?
– Отидох при Лазар Радков от „Капачки за бъдеще“ и му казах: „Много си ми помагал, сега искам да направя този проект и ти да си ми първият гост“. Отидох у тях, в хола, на масата и записахме пилотния епизод. Само за няколко дни имаше 700 слушания. Чух го и аз, имаше неща, които не ми харесаха, а годеницата ми каза: „Дикцията ти е покъртителна“. Но аз си казах: добре, тук има нещо, а има и какво да надграждам.
Втория епизод записах в парка „Гео Милев“ с Дани от Iris, създаващ софтуер за предпазване на очите. Понеже бях част от СофтУни, ме вълнуваха програмистите, съответно трети беше Наков. След записа навън имах много проблеми със звука, а когато пуснах епизода с Наков, забелязах колко силно може да кънти една празна стая.
След третия епизод разбрах, че много ми харесва да правя това, видях, че са се събрали 3500 слушания за около месец. Имах само фейсбук страницата, Soundcloud, един таблет и доброволеца Радо. Тогава си казах, че тук има нещо и си струва да продължа. Поканих всичките си фейсбук приятели в страницата, инвестирах 100 евро в SoundCloud акаунт и реших, че ще записвам.
По това време, в края на 2016-а, бях служител на Lufthansa Technik, можех да излизам от работа, за да записвам и после да си наваксам пропуснатото работно време Обратната връзка заваля, пишеха ми, че идеята е много яка. Хора, които нямат възможност да говорят с Лазар и с Наков, можеха да ги чуят. Започнах да подготвям въпроси, да планирам как всеки вторник през 2017-а година ще има нов епизод.
– После, доколкото знам, заминаваш за чужбина… Как така, нали тъкмо си открил това, което ти носи удовлетворение?
– Да, тогава отидох на интервю, одобриха ме и ме поканиха от март да започна работа във централата на компанията в Хамбург. Можех да се прибирам през уикенд и в моята глава кънтеше: „Колко ще е яко да го направя!“. Ако някой ми каже, че няма време да си развива проекта, винаги ще мога да му отговоря: „Аз съм го развивал от Германия, ти ако от София нямаш време… това е оправдание“.
Някои ми казаха: „Говориш, че в България е много яко, показваш готини хора, а ти бягаш“. Но аз знаех – не бягам, а се засилвам, това са различни неща. Планът ми не беше да оставам, а да отида и да проверя дали мога да се справя.
Човекът, който ме покани там, беше много мил и супер подкрепящ, но няколко месеца по-късно го повишиха и отиде да работи във Франкфурт. Назначиха ми друг мениджър и това ме накара да преосмисля колко време искам да остана. В началото на 2018-а си подадох предизвестието. Реших, че е моментът да вляза “all-in” в „Свръхчовекът“.
– За да стигнем до днес, когато „Свръхчовекът“ е един от най-разпознаваемите български подкасти. Коя беше решителната стъпка, кога начинанието стана професионален и осмислен проект?
– Върнах се в България и подкастът продължи да се случва. Паралелно с това с Лазар създадохме втори бизнес, който се опитвах да ми помага, докато измисля начин да монетизирам. Понеже нямам никакъв опит и за мен монетизацията не е в основата на проекта, си мислех, че това ще дойде с времето си и се оказах прав. Patreon страницата, която създадох, започна от един човек, втори, трети… И колкото повече ми обясняваха, че в България никой не дава пари за безплатно съдържание, толкова повече се убеждавах, че това е само в съзнание на хората. Истината е, че
има хора, които ценят, уважават качественото съдържание и искат да допринасят чрез подкрепата си за него.
Другото начинание също заработи добре, откриха се и още възможности. Стигнах до 158 епизода, когато дойде първият истински рекламодател. През 2019-а се появиха Telus International Europe и казаха: „Не ни интересува съдържанието, не искаме да се месим, а само да те подкрепим“. За мен беше „уау“, още бях с таблета си. Започнах да си мисля: ако те искат да ме подкрепят, значи има и други компании. След това се появиха Storytel, а продуктът им се оказа абсолютно точен към моето съдържание и аудитория.
Patreon-ите ставаха все повече и когато започна 2020-а, се чувствах царят на света. Всичко се подреди с някакво суперспокойствие. Живеех живота на мечтите си, това беше и слоганът на „Свръхчовекът“. И то свободно, правейки нещата, които искам, срещайки готини хора, създавайки смислено, качествено съдържание, което да помогне на хората да повярват, че и те могат.
Винаги в подкаста това е била идеята – да вдъхновим хората, че ако Васил Терзиев, съосновател на Телерик, д-р Калин Василев, създател на TarnovoRuns или
който и да е го е направил, и те могат да го направят. Това е всичко, за което аз се боря.
Трябва просто да посея едно семенце на положителното съмнение. И когато то покълне, хората да си кажат: „Защо пък аз да не мога?“.
– Как успяваш да си постоянен толкова дълго време?
– Често ме питат точно това. Епизодите не се трупат за ден, а седмица след седмица, стъпка по стъпка. Аз не съм постоянен, а просто правя нещото, което обичам. То за мен е като дишането.
В момента подкастът се издържа от подкрепата. Събраха се много доброволци, които ми позволиха да създам сайта, да го кача на видео. Без доброволците, без patreon-ите и без партньорството на компании, подкастът нямаше как да стигне до толкова хора. И ще достига до все повече, в Youtube аудиторията тепърва се увеличава.
Хората търсят по-качествено съдържание, писнало им е от клипчета с котки и забавления.
– Няма ли да свършат интересните хора, които да каниш?
– Ако те попитам кои са хората, които теб те вдъхновяват, за колко човека се сещаш? То е като пирамида, започват с един, идват още двама, четирима. Същото работи с вдъхновението. Отиваш при един човек, той ти казва за още двама… Ако закъсам с гостите и изпратя по едно съобщение на 280-те „свръхчовека“, които вече са ми гостували, само за една препоръка, вече имам съдържание за още 5 години и половина. Никога няма да свършат. Идват и млади хора, които са слушали подкаста, това ги е вдъхновило и са направили някакви важни стъпки, което за мен е велико.
– Разкажи някоя такава история…
– Например Борис Мадолев е свалил над 40 килограма и е започнал собствен бизнес в сферата на фитнеса след един епизод, който записах с Никола Томов от “Aesthetic by Science”. Много силна трансформация на ментално, но и на физическо ниво.
Има хора, които още не са ми гостували, в групата на „Свърхчовекът“. Там попадат в среда, която ги подкрепя и започват много бързо да разкриват потенциала си, тъй като токсичността и негативното, които иначе идват отвсякъде, са доста ограничаващи.
– Има ли хора, които ти отказват?
– Много са малко. Буквално единици.
– А такива, които мечтаеш да ти гостуват, но няма как?
– Яд ме е за Боян Петров, за Кристиан Таков, за Кристо. Просто защото не бързам, тези хора изчезват, губим ги, а техните истории са ценни и си струва да бъдат разказани.
Иначе Васил Терзиев го чаках 4 години, Теодосий Теодосиев от “Kinetik Automotive“ – година и половина, Христо Стоянов от “lifehack.bg“ – две години и половина. Когато пусна покана, аз казвам: тя важи до момента, в който избереш да влезеш в политиката, иначе е без крайна дата.
– Защо бягаш от политиката?
– За мен е много важно да бъда неутрален. Аз имам позиция като гражданин, но подкастът като проект трябва да бъде аполитичен. За да не ме обвиняват, че съм от тези или онези. Смешни са ми тези неща, но имам усещането, че като подадеш една сламка, всеки, който иска, ще извади изпод вола теле.
– А аз каня политици в Дигитални истории. Странно е, че повечето са точно от обратната част от спектъра на моите възгледи. Просто когато някой човек за мен е смислен и има какво да каже, не ме спира, че е там.
– Някак си имам вътрешно ограничение, че
не искам поляризиране. Целта на подкаста е да дава гледни точки.
Знам, че политикът може да даде такива, но също така политиката се асоциира с много говорене и нищо не казване, хора с кофти морал и ценности. Надявам се един ден това да се промени. Аз не мога да проверя действията на политиците, а, като си каня гости, много внимавам какви действия са предприели, с какви хора са обвързани, старая се да съм внимателен в подбора. Сигурно съм допускал и грешки, но ситото ми е много фино.
– Учил ли си се някога как да водиш интервю?
– Истината е, че съм се учил „на полето“ и винаги съм го можел. Винаги съм обичал да общувам с хора, било ми е любопитно как разсъждават, как мислят. Натрупването на практика ми позволи да мога да разбирам къде и защо да задълбая, по какъв начин. Хем да не бъде инвазивно, хем да извлека нещо полезно. Всичко съм учил, докато го правя.
– Според теб защо подкастите са толкова успешни като жанр? Преди 10-ина години никога не бих повярвал, че някой ще седи и ще слуша записи.
– За мен едно от най-важните неща, които правят подкаста предпочитан формат, е
дълбочината на разговорите. Особено в контекста на социалните мрежи, там, където разменяме няколко думи, контекст изобщо не се дава.
Ето, например интервю, питат те с какво се храниш и ти казваш: „Аз съм вегетарианец“. Но дали е по здравословни, по ценностни причини? Когато не задълбаваш, не става ясен контекстът и хората нямат пълната картина. Подкастът дава възможност да задълбаем какво те е накарало да не се храниш с животинска храна и става ясно например, че имаш някаква непоносимост. Това е само пример, изваден от контекста, но възможността да разкриеш контекста покрай важни и трудни решения според мен изгражда доверие, изгражда автентичност.
Скоро беше разговорът ми с Мира Добрева, която разказа буквално как от село е стигнала до БНТ. Хората влизат и пишат: „Имах за нея съвсем различна представа“. Как да е иначе, като никога не си имал контекст, за да разбереш откъде и през какво е минала. И точно това е силата на подкаста, да влезеш в контекста, да го създадеш.
Другата сила е ясна, но тя не важи за моя формат. Той е възможност по кратък начин да представиш някаква информация, която е лесна за възприемане, докато правиш нещо друго – бягаш в парка, тренираш или разхождаш куче. Време, в което понякога си доста самотен и имаш нужда да общуваш.
– Как предпочиташ – да си опознал човека предварително, да го проучиш, да си гледал негови интервюта, или да се изненадваш?
– Предпочитам да се изненадвам. Ако е Васил Терзиев, ще вляза и ще прочета няколко интервюта, за да задълбая в темите, които са ми важни. Но например с Мира Добрева предпочетох просто тя да ме изненада. Някак си го усещам. Обичам да импровизирам и да съм любопитен.
Спрямо моите лични ценности, не бих се подготвил с камара въпроси, даже наскоро го дадох като съвет. Ако имаш въпроси, нека са 4-5, ако съвсем забиеш и няма какво да питаш, за да ти помогнат и да се хващаш за нещата, които хората казват. В същината на моя разговор целта е енергията прогресивно да върви нагоре, а не да стигне донякъде и след нов въпрос да започне от много по-ниско ниво. Аз мога да задълбая в тема, която да ми отнеме 40 минути, да си говорим за книги, за здраве или нещо друго, което е станало важно и интересно в този момент.
– И аз цял живот нося тия списъци с въпроси и на практика никога не съм ги използвал. Обаче понякога очакваш, че ще имаш събеседник, който е стена, лаконичен е, или просто е притеснен.
– Затова за мен е важно хората да ме познават. Искам първо да разкажа за проекта, да попитам има ли неща, които са важни и искат да споменат. Да им кажа, че няма платени участия в тази форма. Да изградя доверие към мен и това, което правя.
Гостувайки, много хора ми казват, че се чувстват вкъщи и това е целта.
Ако не се усещаш в безопасност, а на някакво място, на което си отишъл, за да те разпънат на кръст, значи не съм си свършил добре работата. Макар че никога не използвам думата „работа“ за „Свръхчовека“, но не съм те подготвил достатъчно добре, не съм те „стоплил“, за да седнеш, да започнем разговора, да си говорим искрено, да се гледаме в очите. Не да гледаме стената и да си говорим, а да общуваме, това е истинският разговор между двама души.
– И това е още един плюс на подкастите, защото в медиите се притесняваш, няма как да е иначе, дори ако домакинът се погрижи, както ти. Неслучайно дори Мъск избира да разкаже всичко важно при Джо Роган.
– Точно това казвам, преди да започнем: „Не се притеснявай. Ако нещо не кажеш като хората, ще го изрежем, просто го повтори“. Това разчупва целия разговор, хората се успокояват.
– Журналистика ли е според теб това, което правиш?
– Според теорията сигурно е, но според практиката не бих се нарекъл журналист. Даже в началото това беше едно от нещата, които ми даваха предимство. Влизам в срещата и казвам: „Аз не съм журналист, а правя подкаст, защото обичам да общувам с хората“. Това ми отваряше врати, покрай политиците и всички платени медии удариха едно огромно петно върху журналистиката. Много е трудно да отличиш качествената от некачествената.
Имам приятели, които работят в медии, вярвам в това, което пишат, и знам защо го пишат, но те са изключение. Знам, че дори да имат интерес, те не биха прекрачили журналистическите стандарти и морал, за разлика от другите медии. Но това е, защото ги познавам лично.
Аз съм част от Асоциацията на европейските журналисти, подкрепям тяхната кауза и вярвам, че правят смислени неща. Но не бих се нарекъл журналист, макар че имам журналистическа карта.
– А аз нямам, но по същите причини се представям като пенсиониран журналист. Какъв според теб е пътят журналистиката да излезе от това блато? Малко по малко да започнем да ценим информацията и източниците ѝ…
– Не знам дали съм точният човек. Мога да ти кажа само защо „Свръхчовекът“ има доверието на хората –
защото е прозрачен, защото се прави със сърце и се проверяват хората, които каня.
Това е моята формула, но не знам дали би била приложима. Журналистиката трябва да убеди хора и да им предостави информация. В този ред: първо да ги убеди. Докато може би днес слагаме предоставянето на информация преди убеждаването. Много лесно да хвърлиш мръсотия в чистата вода и тя да изцапа абсолютно всичко.
– Кои хора са ти идоли, от кои се възхищаваш?
– Възхищавам се на хора, които мислят за другите и дават. Васил Терзиев е такъв пример – създал е нещо много успешно и вместо да си купи остров и яхта, започва да инвестира. Менторства различни компании, някои от които днес имат над 1 милиард долара пазарна оценка. Създава възможности за следващите да се развиват.
Или Лазар, направил е нещо за фитнеса, за благотворителността, и се опитва да дава на хората. Това даване ми е супер важно. Хората, които са постигнали ниво на живот, което им е окей, щастливи са, но знаят, че за да се развива обществото и държавата, трябва да дават повече. Това са хората, които ме вдъхновяват.
– За какво мечтаеш? Промени ли се за тези години?
– Моята мечта и сега е същата.
Целта на подкаста е да прави живота на хората по-добър и да са по-щастливи.
Не искам на улицата да виждам хора, които са много омърлушени и едва свързват двата края. А такива, които говорят за книги, за изкуство. За да говориш за изкуство, трябва да си сит, сметките ти да са платени, да имаш покрив над главата си. Искам икономическото ниво да бъде такова, че за никой оцеляването да не е на ръба. Хората да могат да се концентрират върху това да са по-добри родители, да са по-образовани, да помагат на другите, да се грижа за общностите около тях, за градинката пред блока.
– Доста хора чакат мечтите им да се случат, а ти работиш по твоята. Кога човекът става свръхчовек?
– Когато повярва, че и той е способен. Свръхчовекът е нормален
човек, който е повярвал, че е способен, че от него зависи и е поел отговорността. Не вината.
Всички искаме да променяме хората, а единственият начин е да променим начина им на мислене и те сами да поискат да се променят. За мен личният пример е историята на човека Х, той е от същия град, направил е тези стъпки, стигнал е тук. Ако той го е направил, и ти можеш, при това в посоката, която сам искаш. Вратата на промяната се отваря единствено и само отвътре.
