„Време е да помислим и за менталния фитнес!“

ное. 2, 2021 | Срещи

„Време е да помислим и за менталния фитнес!“

2 ноември 2021 | Срещи

Велина Гетова е психолог със сериозен опит в областта на информационните технологии. 10 години работи в сектора – в България и Лондон, провела е повече от 1000 часа индивидуални и групови консултации.

Тя е ръководила малки и големи екипи, обучавала е лидери в бързорастящи компании. Основател е на стартъпа Not Your Therapy, който предоставя психологическа подкрепа на работното място.

Завършила е социална и организационна психология в London School of Economics, сертифициран психотерапевт от Българския институт по неорайхианска аналитична психотерапия.

„Най-търсеното умение на бъдещето, независимо от ролята на различните култури, е не само способността да учиш, но и едновременно с това да успееш да управляваш вътрешното си състояние“, казва тя.

Как да преодолеем трудностите, които създава онлайн комуникацията? Кои качества на характера издават добрите програмисти? Кога е време да поставим строгата граница и да успокоим топката в работата, преди да дойде прегарянето?


 

– Какви психологически качества трябва да има човек, за да успее в информационните технологии?

– Има едно нещо, което виждам, че обединява всички хора в бранша, включително и мен, независимо, че не пиша код, не съм и дизайнер. Това е любовта към ученето, стремежът към решаване на проблеми. Всички носим това любопитство, но тук е изострено влечението да разрешаваш проблеми, интересът към нови неща. Има едно постоянно желание да се учи и мисля, че това прави хората в индустрията успешни. Тези, които се развиват, които четат, които имат естествена любознателност, интерес, напредват. Не можем винаги да сме на гребена на вълната, но със сигурност, ако искаме дългосрочно да сме успешни в тази индустрия, любовта към знанието, ученето и развитието обединяват всички успешни примери.

 

Прегаряне

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

– Това обаче е нож с две остриета, по някакъв начин много лесно се обръща срещу теб. Вървиш напред и в един момент не можеш да се спреш, интересно ти е следващото ново нещо, следващият проблем. Не можеш да сложиш границата.

– Точно така. Както всяко нещо, и това си има сянка, двете страни на една монета. Да, това е качество, което може да ни развива, да сме добри в професията, но от другата страна стои сянката, че може да е пристрастяващо, да не успяваме да си сложим граници, то става част от нашата идентичност.

 

– А може би по някакъв начин проблемът става по-сериозен, защото повече от година и половина масово работим от вкъщи. И ни е приятно, чувстваме се по-продуктивни. Говоря си с доста хора, никой не работи по-малко заради това, че у дома.

– Да, така е. Затова е хубаво да си припомним, че в днешно време работим в среда, в която работата просто не свършва. Нашият мозък и биологията ни предпоставят, че трябва да имаме ясен край на деня, както са имали праисторическите хора – отиват извън пещерата, берат боровинки, гонят животни и после се прибират и всичко, което е било навън, е минало. Така беше и с нашите баби и дядовци, които са се занимавали със земеделие, гледали са животни. На нивата знаеш, че трябва да изореш половин декар за деня. И по залез слънце този половин декар е изоран, можеш да го видиш, да го пипнеш, да си кажеш – ето, това съм направил днес, край. Докато при инженерите и хората в тази област като цяло, този половин декар не се вижда. Понякога се забелязва след 4-5 месеца, но вече е съвсем друго. Работата не свършва, идва постоянно и ти продължаваш. На полето и да искаш, не можеш, вече е станало тъмно.

Човешкият мозък не знае, че работата не свършва. И тук

отговорността идва при нас – ние да си кажем, че в даден момент приключваме.

Ако чакаме да дойде отвън, просто няма как да стане. Винаги има бъгове, винаги клиентът ще пише, че иска нещо ново. А това особено лесно се превръща в капан, след като нашата нива вече е у дома. Тогава само ние можем да си сложим граници.

 

Снимка: личен архив

 

– Понякога изборът да работиш без почивка е съзнателен, осмислен. Може ли това да не ти донесе проблеми?

– Всъщност, проблемът не е в дългата работа. Ако отново се върна назад, прадядовците ни на нивите са работили много, много здраво. Проблемът, както казва Тони Шварц, не е толкова в самия стрес, а в наличието на ритмично възстановяване. Уравнението на живота е стрес и почивка, този баланс е в основата на всичко.

Ако намери този баланс, човек може да работи и по 12 часа на ден, стига да компенсира с качествена почивка. Можеш да спиш 6 часа и те да ти стигат, ако имаш пълно възстановяване в тях, поне 2 часа дълбок сън. Времето с децата след работа, ако те зарежда и не мислиш за работа, пак е почивка. Ако в микромоментите човек успее да си осигури качествено възстановяване на психиката и на тялото, тогава абсолютно може да живее и при дълга, интензивна работа.

Това е здравословният начин, не да се пазим от стреса, а да можем да се възстановяваме ефективно.

 

– Кои са индикациите, че сме минали тази граница? Че сме отвъд нивото на стреса, който можем да компенсираме?

– Ако видим, че вечер, когато сме приключили за деня, продължаваме да мислим за работа. От време на време се случва на всеки, разбира се, но ако се превърне в тенденция, ако не можем „да изключим“, значи имаме проблем. Независимо, че съм затворил лаптопа отдавна, в 1 ч продължавам да мисля за работата. Сутрин отварям очи, децата идват, а първото нещо, за което се сещам, е да отворя чата с колегите и да видя какво има за оправяне.

Това много по-често се случва в момента заради работата онлайн. Защото

дори когато си в банята, си със съзнанието, че можеш по всяко време да отидеш

и да отвориш лаптопа.

Другият показател е сънят. Когато той започне да страда, и не само продължителността, а говоря основно за качеството на съня, значи границата е премината. Това много хора го подминават, защото смятат, че в днешно време да не спиш е модерно.

 

Прегаряне

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

– И много скоро започва да ни личи в ежедневието.

– Да, започваме да ставаме раздразнителни, да се променя и настроението, и поведението. Ако един човек успява да поддържа качествени отношения, чувства се добре, зареден с енергия, има положителна настройка, успява да работи здраво, няма проблем. Обаче ако усещаме, че ставаме негативни, че работата, която ни е харесвала преди, днес ни дразни, изпитваме неприязън към колегите, цинизъм, всичко дребно почва да ни дразни. Значи нещо сериозно не е наред.

Друг сигнал, който много ясно се вижда, е за паметта. Дори когато имаме случаи с по-сериозни психически проблеми, винаги изследваме първо паметта. Например лошата концентрация, не мога да изкарам дълго в една среща, без да се разсея тотално, започвам да забравям дребничките неща. Тръгваме с децата нанякъде, а ключовете за колата са останали горе. Почва да се случва ей така, усещаш, че паметта ти започва да отказва. Тогава говорим за хронични нива на стрес.

Знак са и физическите болежки, които отчитаме по някакъв начин на нервна почва. Какво значи „нервна почва“? Коремът те стяга, на някои хора им се вие свят, гърбът, вратът те болят. Това не са естествени неща.

Не, не е нормално да те болят главата или коремът и да не си спал 2 – 3 пъти

в седмицата. Всеки ден нещо да те боли и да трябва да пиеш аналгетици не е окей. Нещо не е както трябва. И го казвам, защото много от нас са свикнали да неглижират тези симптоми. Карат така с месеци, години, след това „изведнъж“ прегарят и се чудят как е станало.

 

– Като че ли по-младите хора са по-склонни към такъв тип проблеми?

– Да, между 20 и 30 г. е първото съзряване, в което човек иска да се докаже на света и тогава това се случва през кариерата. В нашата цивилизация градим семейства по-често след 30, дотогава единственият фокус е реализацията, евентуално допълнена от приятелския кръг. Младите хора още нямат и развити умения за граници, за баланс. Тогава и силите ни се усещат неизчерпаеми. Имаме повече енергия и мислим, че можем да я раздаваме безкрайно. Особено пък при хора, за които работата е първа, обичащи това, което правят.

Или пък при работа, на която си дълги години и вече е станала част от теб. Имах една клиентка, която беше стигнала до пълно професионално прегаряне. Беше се издигнала в една компания, от джуниър QA беше станала директор. Цялата ѝ кариера беше в една фирма, тя вече силно се идентифицирате с ролята си и тогава става много, много трудно да изключваш.

 

Велина Гетова

Снимка: личен архив

 

– В този момент е време да потърсим помощ? Или има вариант, при който да излезем от този цикъл, като сменим работата, сложим си някакви граници?

– Тогава вече е късно. Затова говоря много по темата, правя обучителни кампании. Хубаво е да се осъзнаваме по-рано, за да не се стига до такива критични случаи. Човек по-рано да започне да преосмисля отношението си към работата, да се заеме със самооценка. Не е задължително всички да ходим на психотерапевт. Много е полезно, ако имаме ментори, на които да разчитаме. В такива периоди е хубаво да се поучим от опита на човек с повече опит в дадена сфера.

Има много неща, които трябва да се направят, но зависят и от фирмената култура. Ако попадне на високо състезателна култура, на мениджъри с високи очаквания, самите те модел за подражание за работохолизъм, тогава един млад човек, който все още не е изградил добре своите ценности, може много лесно да се подхлъзне.

На индивидуално ниво е важно младите хора да се развиват, образоват, но да гледат на менталното си здраве сериозно. Днес много от тях се интересуват от фитнес, от хранене, спорт, което е прекрасно.

Време е да се интересуват така и от менталния, от емоционалния си фитнес.

„Какво правя в тази посока?“ „Имам ли умение да казвам не?“ „Успявам ли да релаксирам?“ „Успявам ли да презаредя?“ „Мога ли да отстоявам границите си?“ Това са умения, затова го наричам фитнес. Не е състояние – болен ли съм, или съм здрав, а умения, които помагат да се поддържаме в добра форма.

 

– Със сигурност значение има и комуникацията, която днес е почти изцяло онлайн. Много е потискащо, когато всички си спрат камерата и си говориш с някой розов фон. Може би си струва да инвестираме в това да комуникираме по-пълноценно, доколкото е възможно, дори онлайн?

– Ценностите на компаниите, културите им ще се променят. И аз съм изумена и наблюдавам какво ще се случи. Имах едни клиенти, наскоро правих уебинар за тях. Всички знаем какво е уебинар днес –

презентаторът говори, останалите 50 човека са без камера и мултитаскват.

Опитвах преди това да поставям като условие в моите групи поне за малко хората да се включат, но после се примирих, че няма да стане. А в тази компания 47 от 50 човека бяха с включени камери, тримата други се извиниха и обясниха защо не я включват. Даже ни натежа платформата, чрез която правихме разговора, но беше изключително ефективно. Сред това попитах мениджърката и ми обясни, че са малко по-традиционна компания, никога не били работили онлайн и така са решили от самото начало.

Всички хора на този уебинар участваха активно. Имаше много интелигентни въпроси. Ето го начина, по който можем да се свързваме. Наистина, добре е колкото можем повече да правим дигиталното ни общуване близко до живия контакт. Не в 100% от времето, защото наистина се уморяваме, има насищане, но за важните неща.

Освен това мисля, че

по-важно нещо и противодействие на индивидуализма и егоизма е емпатията.

Да слушаме другия, да присъстваме.

 

Прегаряне

Снимка: Thomas Ulrich, Pixabay

 

– Има ли още начини да работим в тази посока?

– Има много решения. Тим Ферис има една техника, изключва се всичко на телефона, когато си в разговор. Така човек може да присъства изцяло.

Освен това: нека се питаме за въпроси, които наистина ни вълнуват. Онлайн, като се чуем с колегите, обикновено е: „Как си?“ „Всичко е добре!“ „Как мина уикендът?“ „Много яко!“. Нека си задаваме дълбинни въпроси. Какво наистина се случва, кое ти беше най-трудно тази седмица, кое ти беше най-интересно, какво те изненадва напоследък?

Нека не оставаме на повърхността, да не се задоволяваме с минимален контакт,

ами да се свързваме на емпатийно ниво с хората и да споделяме. Да споделяме качествено съдържание, а не просто „хубаво е времето, всичко е наред“.

Отдавна не бях имала среща сутрин, днес излязох и бях забравила какво е да си навън в 9,30 ч. Тази свежест на въздуха, от нея ми дойде прилив на енергия. Погледнах, даже имаше слънце. Отидох на срещата, имах толкова енергия, такъв адреналин кипеше в мен… а беше просто едно работно кафе. Това ми се случи днес. Виждаш ли каква е разликата от „да, имах няколко срещи, добре вървят“?

 

– Много ми харесва, че говориш за емпатията. В този сектор хората са пръснати в много държави, екипите се променят, емпатията е доста по-сложна за постигане. Трудно можеш да осъществиш по-задълбочен контакт, както в по-традиционни сфери, където 20 години работиш с колегата и помниш дъщеря му какво е харесвала в детската градина, а днес обсъждате внучката му. А тук вече имаме и различни култури…

– Тогава пък става по-интересно по друг начин, включваме и любопитството.

Това, че не познаваме хората, ни дава възможност да научим много нови неща за тях.

Трудно е, особено ако нямаш контекст за другите, за тяхната култура. Но това е нещо, за което хората винаги обичат да разказват. Колкото и да е клиширано, такива въпроси дори помагат на човек да се чувства приет, особено ако е от малцинство в групата.

 

Прегаряне

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

– Защо съществува стереотипът, че програмистите са скучни, задръстени, некомуникативни хора?

– Кой смята, че програмистите са скучни?

 

– В известен смисъл и аз. С мнозина от тях е трудно да намериш обща тема, която е извън работата, комуникацията си има специфики. В разговор по-трудно успяват да се изразяват емоциите. Много често дискусиите са бинарни, губят се нюансите.

– На мен ми е трудно да сложа етикет. Бих казала, че всички са различни в комуникацията. Но ако ни е трудно да комуникираме с някого, или пък ни е скучно, страшно, това по-скоро говори за нас. Затова е редно да помислим какво точно ни притеснява в тази комуникация. Когато някой каже „програмистите са скучни“, това говори много повече за някакви негови представи, а не толкова за самите програмисти.

Има някакво разбиране, че те не изразяват толкова емоции. Да, може би, но това не значи, че не ги преживяват. Сигурно на някои хора им е скучно да говорят с тях, ако те наистина не ги показват, трудно е да уловиш емоциите им. Но това пак не значи, че са скучни. Не са толкова експресивни, което не значи, че не са толкова духовни вътрешно или че нямат богат емоционален свят. Така че въпросът трябва да е „ако смятаме, че програмистите са по-затворени и скучни, какво в нас ни провокира да мислим така?“. Ние самите ли се притесняваме да не сме скучни? Много често не харесваме в другите това, което се боим да не бъдем ние. И обратното – харесваме това, което може би имаме.

 

– Познаваш ли хора, които от десетки години са програмисти и още се занимават само с технологичната страна на работата? Защо това е сравнително рядко явление? Очаква се, че, ако работиш като програмист, в един момент следващата стъпка в развитието ти е да управляваш хора.

– Познавам такива хора, имала съм и такива клиенти, пътят е личен. В повечето компании го има културният и организационен елемент, че има повече места за хора, които да се развиват и в един момент, донякъде насилствено, трябва да напредват в тази посока. Но виждам, че на компаниите вече им е по-комфортно да отварят пространство за технологични експерти, които ще навлязат много дълбоко в някаква тема, ще станат архитекти. Те може да не водят екипи, но ще навлязат в такава дълбочина в една технология, че могат да въздействат в организацията чрез знанието си.

Важно е и в какъв етап е компанията. През последните 10 години у нас стартираха много млади продуктови компании, стартъпи. В такъв етап, когато те растат, и хората трябва да растат заедно с тях.

Самият сектор в момента обаче е много бълбукащ.

Постоянно расте и еволюира. Вече има и по-големи компании, с дългогодишни продукти, които трябва да се поддържат или задълбочават. На този етап са нужни и друг тип хора. Ким Скот дава пример с рокзвездите и суперзвездите. В един момент, когато компанията вече е в по-улегнал етап на развитие, не ѝ трябват толкова много суперзвезди, хора, които искат да вървят нагоре стремглаво, да стават мениджъри. Или пък, ако компанията стигне 100-120 човека и с този капацитет прави милиони, виждаме го и този модел. При тези 100 човека няма 20 мениджърски позиции, за които да се борят. В такъв етап за компанията е хубаво да има повече рок звезди. Това са инженери, които са много добри в ролята си, много добре знаят 2-3 технологии, готови са, ако трябва, да учат нови. Те ще продължават да развиват продукта, но не ламтят за йерархично развитие.

 

Велина Гетова

Снимка: личен архив

 

– Очевидно софтуерният свят е доста по-пъстър, отколкото аз си го представям. И все пак много хора тръгват по този по-традиционен път и в един момент от технологичното минават към лидерството. Какво е най-важното в тази точка като промяна, като начин на мислене, като нагласа?

– Първото със сигурност е това да е техен личен избор, да е посока, в която искат да се развиват. Дали е нещо, което наистина ще им носи радост. Дали работата с хора, управлението на проекта, раздаването и делегирането на задачи, решаването на проблеми ще ги зарежда.

Имах един клиент, който много искаше, мечтаеше, беше му интересно, но когато започна да го прави, цял ден се чувстваше изтощен. Оказа се, че го уморяват точно лидерските задачи. Така че едно е да ти е интересно, да искаш, а друго – да виждаш, че тези дейности не са против твоята природа. Тук вече със сигурност трябва да отдадем ролята на характера, на манталитета, дори на нашите личностни характеристики. Ако лидерската функция те изцежда, ако го правиш насила, няма да станат нещата. Колкото и да се опитваш да се научиш на емпатия, на комуникационни умения, ако това ще ти коства висока цена, няма смисъл.

Следващата важна стъпка – човекът да направи пространство за тази идентичност. Да приеме, че вече работата му е да се грижи за хората и чрез тях да постига добър продукт, а не да го създава лично като програмист.

Един тийм лидер, с когото отскоро работя, има проблеми с управлението на времето. Той знае, че ще му е много по-бързо и лесно да прави нещо сам, а ролята му вече е друга… Да, виждам, че се усмихваш, тук всички се припознаваме.

Не, моята роля не е да напиша прекрасен продукт, а да създам такава среда в екипа, че другите да напишат прекрасен продукт

и това да ми носи същото удовлетворение.

 

– Освен това по някакъв начин програмистите са хора, които са свикнали да учат неща с ясни правила, а тук меките умения се очаква да са донякъде вродени, да ги развиваш интуитивно, а не по писани правила.

– Така е.

Някои от най-успешните тийм лидери, които съм виждала, са точно тихите,

не тези, които постоянно се изказват. Когато го запалят в себе си, те са много добри слушатели.

Програмистите са хора с тази ориентация за решаване на проблеми. Ако те овладеят и емпатията, могат да станат изключително проницателни за другия, някои от тях даже вътрешно са терапевти. Защото могат да слушат, а също така – много добре да разцепят един проблем на стъпки, да приложат аналитичното си мислене.

Когато често имаме работа с наистина абстрактни ситуации, каквито са междуличностните казуси, е много важно да видим обективно какъв е проблемът, в какъв шаблон попада. Ето защо програмистите като цяло имат даденост, имат качества, които ще им свършат работа в тийм лидерска роля. Може би не по начина, който си представяме – на човек, който ще бъде много разговорлив, ще презентира изключително. Това реално не ни трябва в айти сектора. На нас ни е нужен някой, който да създава пространство, хората да си вършат добре работата и да имат доверие в екипа.

 

– Всички стоим зад екраните безкрайни часове. Кога е време да разберем, че трябва да станем от тоя компютър, поне за малко?

– Когато разбера, че вече е време, значи съм закъсняла. Ако разбереш, че те заболяват очите, че гърбът те е схванал, че не си ял, че вече се уморяваш, е прекалено късно и най-вероятно е трябвало да спреш преди 1 час.

Нека да не чакаме „да разберем“, тялото да ни покаже, а ние проактивно да следим нещата. От нас трябва да дойде.

Можем да го погледнем отстрани, като инженерен проблем. Как да си подредя почивките, паузата за вода, за тоалетна, за храна, така че да ми е комфортно.

Обичам да говоря за една техника, наречена „дневно сънуване“. Затварям всички компютри, устройства, свалям очилата. Седя и гледам напред. Просто не правя нищо. Една минута дори. Тези паузи трябва да ги планираме в ежедневието, за да не чакаме симптомите.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This