„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“

авг. 10, 2021 | Срещи

„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“

10 август 2021 | Срещи

Диана Кулчицкая показва на студентите как журналистиката се променя в дигиталните времена. Тя преподава в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“, най-голямото и престижно висше училище в Русия. Автор е на учебника „Новите медии в глобалния свят“ (2021 г.), който разказва на бъдещите журналисти за предизвикателствата на дигиталните технологии.

Диана има опит и като журналист, познавам я от времето в началото на новото хилядолетие, когато двамата се учехме на този занаят в редакцията на в. „24 часа“. Израснала е в България, откъдето е майка ѝ, говори в първо лице за медиите и от двете държави.

Какво кара хората да се захващат с журналистика? Има ли тя перспективи от гледната точка на преподавателя? Как изглеждат темите за онлайн бъдещето на медиите от „по-североизточния ъгъл“ на глобуса?

– Днес определено журналистиката е в изоставаща позиция заради навлизането на технологиите. Според теб като преподавател, който „учи“ младите хора на журналистика, какъв е пътят към оцеляването ѝ?

– Смятам, че журналистиката е в изоставаща позиция, защото имаме изобилие от информация, която можем да получим не само от традиционните медии, както преди, но и от социалните мрежи, от блогърите. Това кара хората да мислят, че не им трябват журналистически материали, което е голяма заблуда и илюзия. Докато свят светува, ще имаме нужда от качествена и проверена информация.

За съжаление, често и в социалните мрежи, и в материалите на блогърите има повече пиар, реклама, но не и обективност.

Според мен журналистиката изостава, защото традиционните медии не могат да се адаптират към новата цифрова среда.

Но точно това е и начинът тя да възкръсне – като намери своя цифров път.

Като намери възможност да съществува в новата среда, да използва съвременните формати, да създава аналитични материали и с помощта на новите технологии.

 

 

– Има ли нов формат, който да проправя този път?

– В цифровите медии има много формати, които са предназначени да създават по-смислени материали, повече аналитичност. Те могат да бъдат използвани и от журналистите, за да привличат аудиторията. От една страна с похвати, които са познати отпреди – свързани например с анализите. От друга – с нови форми. Например, подкастовете могат да се превърнат в своеобразно възраждане на радиожурналистиката, там може да има много смислени дискусии.

Друг формат, който има бъдеще, е т. нар. мултимедийна история, наричана на Запад “digital longform“. При нея се създава един дълъг текст, в който са интегрирани аудио-визуални елементи. Първият такъв проект, “Snowflow“, е създаден от „Ню Йорк Таймс“ и след него започват да се правят много подобни, не само на запад. Там аналитичната част може да бъде реализирана много добре и да се съчетае с новите визуални методи за представяне.

Аз съм доста оптимистично настроена и смятам, че цифровата среда дава много възможности за журналистите.

Може би самите те все още не са ги осъзнали напълно.

 

– Как новите медии промениха принципите на комуникацията?

– С навлизането им тя стана по-хоризонтална. Преди имахме един основен източник на информация: традиционните медии. Ако някой искаше да разпространи новина, трябваше да се обърне към тях. Сега всеки може да участва в процеса, стига да има телефон и достъп до интернет.

От една страна, това води до позитивни промени, комуникацията става по-демократична и различни хора имат възможност да се включат в диалога. Но има и негативни страни, появяват се повече възможности за манипулация. Не всеки, който навлиза в комуникационното пространство, има добри намерения.

Преди журналистите имаха функцията да филтрират съдържанието и да допускат само проверената информация. Естествено, това важи за една идеална ситуация, и през ХХ век сме виждали прекалено често как непроверена новина е навлизала в комуникационното пространство.

Но сега я няма тази проверка и в комуникационното пространство попада всичко. Журналистите вече не изпълняват ролятата си на „пазачи на портите“, които пресяват и избират какво да предадат в пространството. Отчасти с това започнаха да се занимават самите социални мрежи, които имат различни инициативи за проверка на фактите. Но не мисля, че е достатъчно.

Много неща се променят, само задачата на журналистите си остава същата, както и преди – да проверяват данните. А цифровите инструменти дават много нови възможности за това.

 

пишеща машина

Снимка: Free-Photos, Pixabay

 

– Има ли значение за онлайн медиите истината?

– Ако една медия иска да е четена, да има добро реноме, винаги ще се ориентира към истината и тя ще бъде основното нещо, което ще я тревожи. Няма значение дали е онлайн, или традиционна – в момента всичко е много объркано, сложно е да се отделят старите от новите медии.

 

– Може ли платеното съдържание да е спасение за медиите?

– Да, но то е само едно от спасенията. Съвременните медии, които са създадени от журналисти и изпълняват ролята на традиционни, по същество правят същото, което са правили и преди, само че в цифрова среда. Но сега рекламният модел не работи. Той е съществувал дълги години, а в момента рекламата изцяло отива към гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Очевидно е, че трябва да се намират нови бизнесмодели, за да могат да съществуват медиите.

Според мен платеното съдържание работи само за медии с по-малка аудитория, по-специфични, например, насочени към бизнес тематиката. При тези с по-широка аудитория може би има повече смисъл да се привличат дарения. Например, харесвам „Гардиън“, тъй като смятам, че те правят добра журналистика, ще направя дарение за редакцията им. В момента много известни медии съществуват по този модел.

 

– Пиари, рекламисти, специалисти по дигитален маркетинг, инфлуенсъри… Както вече стана дума, работата на тези специалисти много често е да заобикалят истината, което е точно обратното на журналистиката. И все пак много хора от професията се насочват към тях. Защо?

– Мисля, че не е свързано с технологиите. Пиарът и рекламата винаги са били сфери, в които заплащането е доста по-добро, отколкото на един журналист. Много хора се преориентират към тях, така е било и преди навлизането на дигиталните технологии.

Но бих искала и да защитя някои от тях. Повечето хора смятат, че пиар специалистът иска да заобиколи истината. Според мен обаче добрият пиар не разказва лъжи, той уважава истината.

Естествено, целите на пиара са много различни, но това е противопоставяне, което съществува от много години. В един момент много от журналистите, които не виждат възможност да се развиват в тази професия, се прехвърлят към пиара, тъй като той пак е свързан с комуникация, а по този начин могат да си осигурят по-добри доходи. Смятам, че това е много тъжна тенденция. И все пак има и доста хора, които биха искали да останат в журналистиката, макар че този път е по-сложен, по-нископлатен, но според мен и доста по-интересен.

 

фотоапарат

Снимка: Shutterbug75, Pixabay

 

– Тоест, по някакъв начин, за да продължиш да се занимаваш с тази професия, трябва да се откажеш от много неща. Ти преподаваш точно на бъдещи журналисти. Как ги убеждаваш да продължат по този път?

– В нашия факултет има различни студенти, някои учат за пиар специалисти. Аз се опитвам да показвам добрите, вдъхновяващи примери, когато журналисти са направили нещо хубаво. Когато са показали, че тази професия има значение, че това, което пишат, може да промени света към по-добро и да реши някакви проблеми.

Просто се опитвам да си върша работата и да разказвам

какво може да прави една свободна журналистика, ако я има в държавата.

И че тя е много важна за развитието на обществото. Да има свободни медии, възможност за изказване на различни гледни точки.

 

– Как ковид ерата промени начина, по който възприемаме информацията?

– Пандемията по-скоро изостри някои проблеми, които съществуваха и преди. Откакто свят светува, има фалшиви новини. Но темата с коронавируса е много особена, свързана със здравето на хората, и поражда сериозни страхове. По време на пандемията се сблъскахме и с „инфодемия“, един феномен, при който се разпространяват много непроверени данни, свързани с коронавируса.

Пандемията започна в една комуникационна среда, където имаме изобилие от информация, но не и достатъчно проверена такава. Именно затова новите медии изиграха и лоша роля, но това не е свързано само с технологиите. Те се използват от хората и от нас зависи как точно ще го правим.

 

– Да, но новините и мненията, при това проверени и достоверни, и днес си противоречат драстично по много теми, свързани с пандемията. Това не беше ли още един удар по доверието към медиите?

– Тази разминаваща се информация се разпространяваше от всички. Не бих казала, че това е някакъв силен удар, традиционните медии са в криза от доста време.

По-скоро пандемията отново показа, че имаме нужда от качествена журналистика. Тези медии, които съумяха да се справят, да показват проверена информация, спечелиха още лоялни читатели. За съжаление, голяма част от аудиторията все още не цени достатъчно достоверността…

 

вестник

Снимка: Mahesh Patel, Pixabay

 

– А работа на медиите ли е да учат читателите си? Ще свикнат ли хората да прилагат повече информационна хигиена?

– За съжаление, наистина не всички искат да проверяват новините, да прилагат критично мислене, когато четат някакви данни. Това е много тъжно, защото, само ако аудиторията е добре подготвена, ако читателите и зрителите могат да отличават непроверената информация, тогава тази

по-осъзната аудитория ще е готова за по-интересни формати, по-интересна журналистика.

Но като цяло това е доста мащабна задача, която според някои учени трябва да се решава още в училище – да има програми по цифрова и медийна грамотност. Според мен това наистина е важно. И тук съм оптимист, смятам, че трябва да се върви към тази грамотност и информационна хигиена постепенно. Да има програми, които да карат хората за правят съпоставки на различни данни. Ако придобият тези умения в училище, ще им бъде много полезно за цял живот.

 

– Важна ли е ролята на силната история за привличането на аудитория?

– Мястото на силната история е много ключово за всяка медия, а и по принцип за комуникацията. Хората разказват истории за себе си, за света около тях много отдавна и ако се научим да използваме цифрови инструменти, за да разказваме тези истории, ще имаме много по-широка аудитория.

Аз се занимавам с мултимедийна журналистика и особено в големите проекти историята винаги е ключов елемент – без нея няма как да разкажеш нещо интересно и да накараш аудиторията да бъде съпричастна.

 

– Има ли бъдеще според теб „информационната журналистика“, при която се събира информация с програмиране, анализ на данни и други дигитални умения?

– Да, това е едно от много перспективните направления в журналистиката. Има международни проекти, които се базират върху анализа на данни. Много хора от бранша сега смятат, че трябва да учат програмиране, за да имат елементарна представа за това как да анализират данните, да търсят закономерности. Мисля, че анализът и разследванията в журналистиката в съвременния свят са невъзможни без такъв тип статистически проучвания.

 

медии

Снимка: Andy Leung, Pixabay

 

– Защо интернет, предвиден като демократично средство за комуникация, всъщност създава още повече неравенства? Как се стигна дотам?

– Според мен интернет като цяло наистина е много демократично пространство, а недемократичен го правят хората. Това как използваме една технология, може да я направи позитивна или негативна. Само на самите себе си може да се сърдим, че по един или друг начин интернет засилва неравенството. Но самата идея, която е заложена в хоризонталната комуникация, дава много възможности различни хора да се присъединяват към процеса на комуникация и да изказват мнение. Като цяло интернет е много добро изобретение, а нашата задача е да се противопоставим на различните неравенства, които възникват в цифровата среда.

 

– Като че ли в интернет няма толкова силни личности, безспорни авторитети, чието име тежи. Защо е така?

– Не бих казала, че е така. В България може би наистина няма такива безспорни авторитети, но в други държави, например САЩ, има блогъри, които са много известни, мнението им е авторитетно в най-различни сфери. Това по-скоро е феномен в държави с по-традиционна медийна култура. В Русия също има блогъри, които са с доста голяма аудитория и мнението им е важно. Например, такъв е Иля Варламов – има широка, лоялна аудитория. Той е първият човек, който започна да печели като блогър и при това да обръща внимание на обществени проблеми, свързани с екологията, с корупцията.

 

– Има ли позитивни примери от дигиталния живот в Русия, които не са познати у нас, а си струва да се чуе за тях?

– Онлайн пространството в Русия е доста шарено – има най-различни гледни точки и проекти. Държавните медии, които са по-консервативни и показват гледната точка на властта, имат много засилено цифрово присъствие. Но има и много независими, дори опозиционни проекти, които показват другата гледна точка. И в много случаи

цифровото пространство в Русия е това, в което може да съществува независимата журналистика.

Само в него все още има възможност журналистите да разказват истории, да показват проблеми, които традиционните държавни медии не искат.

 

– Как изглежда битката за истината на днешния журналист?

– Живеем в епохата на т.нар. постистина, когато емоциите са по-важни от фактите. Затова един журналист, имайки на разположение много информация, трябва още по-сериозно да подходи към проверката на фактите. На него му е още по-трудно да остане обективен и да намери истината, каквато и да е тя.

Това, че имаме различни цифрови инструменти, понякога ни помага, но и пречи, защото създава информационен шум. Но това не значи, че не трябва да се стремиш към обективност, да разказваш факти, а не мнения. Според мен е важно да умееш в тази цифрова среда да намериш истината, да намериш фактите и чрез тях да си проправиш пътя към аудиторията. Още веднъж ще кажа, аз съм оптимист, че това ще се случва все повече и повече.

Диана Кулчицкая

снимка: личен архив

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This