„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“

авг. 10, 2021 | Срещи

„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“

10 август 2021 | Срещи

Диана Кулчицкая показва на студентите как журналистиката се променя в дигиталните времена. Тя преподава в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“, най-голямото и престижно висше училище в Русия. Автор е на учебника „Новите медии в глобалния свят“ (2021 г.), който разказва на бъдещите журналисти за предизвикателствата на дигиталните технологии.

Диана има опит и като журналист, познавам я от времето в началото на новото хилядолетие, когато двамата се учехме на този занаят в редакцията на в. „24 часа“. Израснала е в България, откъдето е майка ѝ, говори в първо лице за медиите и от двете държави.

Какво кара хората да се захващат с журналистика? Има ли тя перспективи от гледната точка на преподавателя? Как изглеждат темите за онлайн бъдещето на медиите от „по-североизточния ъгъл“ на глобуса?

– Днес определено журналистиката е в изоставаща позиция заради навлизането на технологиите. Според теб като преподавател, който „учи“ младите хора на журналистика, какъв е пътят към оцеляването ѝ?

– Смятам, че журналистиката е в изоставаща позиция, защото имаме изобилие от информация, която можем да получим не само от традиционните медии, както преди, но и от социалните мрежи, от блогърите. Това кара хората да мислят, че не им трябват журналистически материали, което е голяма заблуда и илюзия. Докато свят светува, ще имаме нужда от качествена и проверена информация.

За съжаление, често и в социалните мрежи, и в материалите на блогърите има повече пиар, реклама, но не и обективност.

Според мен журналистиката изостава, защото традиционните медии не могат да се адаптират към новата цифрова среда.

Но точно това е и начинът тя да възкръсне – като намери своя цифров път.

Като намери възможност да съществува в новата среда, да използва съвременните формати, да създава аналитични материали и с помощта на новите технологии.

 

 

– Има ли нов формат, който да проправя този път?

– В цифровите медии има много формати, които са предназначени да създават по-смислени материали, повече аналитичност. Те могат да бъдат използвани и от журналистите, за да привличат аудиторията. От една страна с похвати, които са познати отпреди – свързани например с анализите. От друга – с нови форми. Например, подкастовете могат да се превърнат в своеобразно възраждане на радиожурналистиката, там може да има много смислени дискусии.

Друг формат, който има бъдеще, е т. нар. мултимедийна история, наричана на Запад “digital longform“. При нея се създава един дълъг текст, в който са интегрирани аудио-визуални елементи. Първият такъв проект, “Snowflow“, е създаден от „Ню Йорк Таймс“ и след него започват да се правят много подобни, не само на запад. Там аналитичната част може да бъде реализирана много добре и да се съчетае с новите визуални методи за представяне.

Аз съм доста оптимистично настроена и смятам, че цифровата среда дава много възможности за журналистите.

Може би самите те все още не са ги осъзнали напълно.

 

– Как новите медии промениха принципите на комуникацията?

– С навлизането им тя стана по-хоризонтална. Преди имахме един основен източник на информация: традиционните медии. Ако някой искаше да разпространи новина, трябваше да се обърне към тях. Сега всеки може да участва в процеса, стига да има телефон и достъп до интернет.

От една страна, това води до позитивни промени, комуникацията става по-демократична и различни хора имат възможност да се включат в диалога. Но има и негативни страни, появяват се повече възможности за манипулация. Не всеки, който навлиза в комуникационното пространство, има добри намерения.

Преди журналистите имаха функцията да филтрират съдържанието и да допускат само проверената информация. Естествено, това важи за една идеална ситуация, и през ХХ век сме виждали прекалено често как непроверена новина е навлизала в комуникационното пространство.

Но сега я няма тази проверка и в комуникационното пространство попада всичко. Журналистите вече не изпълняват ролятата си на „пазачи на портите“, които пресяват и избират какво да предадат в пространството. Отчасти с това започнаха да се занимават самите социални мрежи, които имат различни инициативи за проверка на фактите. Но не мисля, че е достатъчно.

Много неща се променят, само задачата на журналистите си остава същата, както и преди – да проверяват данните. А цифровите инструменти дават много нови възможности за това.

 

пишеща машина

Снимка: Free-Photos, Pixabay

 

– Има ли значение за онлайн медиите истината?

– Ако една медия иска да е четена, да има добро реноме, винаги ще се ориентира към истината и тя ще бъде основното нещо, което ще я тревожи. Няма значение дали е онлайн, или традиционна – в момента всичко е много объркано, сложно е да се отделят старите от новите медии.

 

– Може ли платеното съдържание да е спасение за медиите?

– Да, но то е само едно от спасенията. Съвременните медии, които са създадени от журналисти и изпълняват ролята на традиционни, по същество правят същото, което са правили и преди, само че в цифрова среда. Но сега рекламният модел не работи. Той е съществувал дълги години, а в момента рекламата изцяло отива към гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Очевидно е, че трябва да се намират нови бизнесмодели, за да могат да съществуват медиите.

Според мен платеното съдържание работи само за медии с по-малка аудитория, по-специфични, например, насочени към бизнес тематиката. При тези с по-широка аудитория може би има повече смисъл да се привличат дарения. Например, харесвам „Гардиън“, тъй като смятам, че те правят добра журналистика, ще направя дарение за редакцията им. В момента много известни медии съществуват по този модел.

 

– Пиари, рекламисти, специалисти по дигитален маркетинг, инфлуенсъри… Както вече стана дума, работата на тези специалисти много често е да заобикалят истината, което е точно обратното на журналистиката. И все пак много хора от професията се насочват към тях. Защо?

– Мисля, че не е свързано с технологиите. Пиарът и рекламата винаги са били сфери, в които заплащането е доста по-добро, отколкото на един журналист. Много хора се преориентират към тях, така е било и преди навлизането на дигиталните технологии.

Но бих искала и да защитя някои от тях. Повечето хора смятат, че пиар специалистът иска да заобиколи истината. Според мен обаче добрият пиар не разказва лъжи, той уважава истината.

Естествено, целите на пиара са много различни, но това е противопоставяне, което съществува от много години. В един момент много от журналистите, които не виждат възможност да се развиват в тази професия, се прехвърлят към пиара, тъй като той пак е свързан с комуникация, а по този начин могат да си осигурят по-добри доходи. Смятам, че това е много тъжна тенденция. И все пак има и доста хора, които биха искали да останат в журналистиката, макар че този път е по-сложен, по-нископлатен, но според мен и доста по-интересен.

 

фотоапарат

Снимка: Shutterbug75, Pixabay

 

– Тоест, по някакъв начин, за да продължиш да се занимаваш с тази професия, трябва да се откажеш от много неща. Ти преподаваш точно на бъдещи журналисти. Как ги убеждаваш да продължат по този път?

– В нашия факултет има различни студенти, някои учат за пиар специалисти. Аз се опитвам да показвам добрите, вдъхновяващи примери, когато журналисти са направили нещо хубаво. Когато са показали, че тази професия има значение, че това, което пишат, може да промени света към по-добро и да реши някакви проблеми.

Просто се опитвам да си върша работата и да разказвам

какво може да прави една свободна журналистика, ако я има в държавата.

И че тя е много важна за развитието на обществото. Да има свободни медии, възможност за изказване на различни гледни точки.

 

– Как ковид ерата промени начина, по който възприемаме информацията?

– Пандемията по-скоро изостри някои проблеми, които съществуваха и преди. Откакто свят светува, има фалшиви новини. Но темата с коронавируса е много особена, свързана със здравето на хората, и поражда сериозни страхове. По време на пандемията се сблъскахме и с „инфодемия“, един феномен, при който се разпространяват много непроверени данни, свързани с коронавируса.

Пандемията започна в една комуникационна среда, където имаме изобилие от информация, но не и достатъчно проверена такава. Именно затова новите медии изиграха и лоша роля, но това не е свързано само с технологиите. Те се използват от хората и от нас зависи как точно ще го правим.

 

– Да, но новините и мненията, при това проверени и достоверни, и днес си противоречат драстично по много теми, свързани с пандемията. Това не беше ли още един удар по доверието към медиите?

– Тази разминаваща се информация се разпространяваше от всички. Не бих казала, че това е някакъв силен удар, традиционните медии са в криза от доста време.

По-скоро пандемията отново показа, че имаме нужда от качествена журналистика. Тези медии, които съумяха да се справят, да показват проверена информация, спечелиха още лоялни читатели. За съжаление, голяма част от аудиторията все още не цени достатъчно достоверността…

 

вестник

Снимка: Mahesh Patel, Pixabay

 

– А работа на медиите ли е да учат читателите си? Ще свикнат ли хората да прилагат повече информационна хигиена?

– За съжаление, наистина не всички искат да проверяват новините, да прилагат критично мислене, когато четат някакви данни. Това е много тъжно, защото, само ако аудиторията е добре подготвена, ако читателите и зрителите могат да отличават непроверената информация, тогава тази

по-осъзната аудитория ще е готова за по-интересни формати, по-интересна журналистика.

Но като цяло това е доста мащабна задача, която според някои учени трябва да се решава още в училище – да има програми по цифрова и медийна грамотност. Според мен това наистина е важно. И тук съм оптимист, смятам, че трябва да се върви към тази грамотност и информационна хигиена постепенно. Да има програми, които да карат хората за правят съпоставки на различни данни. Ако придобият тези умения в училище, ще им бъде много полезно за цял живот.

 

– Важна ли е ролята на силната история за привличането на аудитория?

– Мястото на силната история е много ключово за всяка медия, а и по принцип за комуникацията. Хората разказват истории за себе си, за света около тях много отдавна и ако се научим да използваме цифрови инструменти, за да разказваме тези истории, ще имаме много по-широка аудитория.

Аз се занимавам с мултимедийна журналистика и особено в големите проекти историята винаги е ключов елемент – без нея няма как да разкажеш нещо интересно и да накараш аудиторията да бъде съпричастна.

 

– Има ли бъдеще според теб „информационната журналистика“, при която се събира информация с програмиране, анализ на данни и други дигитални умения?

– Да, това е едно от много перспективните направления в журналистиката. Има международни проекти, които се базират върху анализа на данни. Много хора от бранша сега смятат, че трябва да учат програмиране, за да имат елементарна представа за това как да анализират данните, да търсят закономерности. Мисля, че анализът и разследванията в журналистиката в съвременния свят са невъзможни без такъв тип статистически проучвания.

 

медии

Снимка: Andy Leung, Pixabay

 

– Защо интернет, предвиден като демократично средство за комуникация, всъщност създава още повече неравенства? Как се стигна дотам?

– Според мен интернет като цяло наистина е много демократично пространство, а недемократичен го правят хората. Това как използваме една технология, може да я направи позитивна или негативна. Само на самите себе си може да се сърдим, че по един или друг начин интернет засилва неравенството. Но самата идея, която е заложена в хоризонталната комуникация, дава много възможности различни хора да се присъединяват към процеса на комуникация и да изказват мнение. Като цяло интернет е много добро изобретение, а нашата задача е да се противопоставим на различните неравенства, които възникват в цифровата среда.

 

– Като че ли в интернет няма толкова силни личности, безспорни авторитети, чието име тежи. Защо е така?

– Не бих казала, че е така. В България може би наистина няма такива безспорни авторитети, но в други държави, например САЩ, има блогъри, които са много известни, мнението им е авторитетно в най-различни сфери. Това по-скоро е феномен в държави с по-традиционна медийна култура. В Русия също има блогъри, които са с доста голяма аудитория и мнението им е важно. Например, такъв е Иля Варламов – има широка, лоялна аудитория. Той е първият човек, който започна да печели като блогър и при това да обръща внимание на обществени проблеми, свързани с екологията, с корупцията.

 

– Има ли позитивни примери от дигиталния живот в Русия, които не са познати у нас, а си струва да се чуе за тях?

– Онлайн пространството в Русия е доста шарено – има най-различни гледни точки и проекти. Държавните медии, които са по-консервативни и показват гледната точка на властта, имат много засилено цифрово присъствие. Но има и много независими, дори опозиционни проекти, които показват другата гледна точка. И в много случаи

цифровото пространство в Русия е това, в което може да съществува независимата журналистика.

Само в него все още има възможност журналистите да разказват истории, да показват проблеми, които традиционните държавни медии не искат.

 

– Как изглежда битката за истината на днешния журналист?

– Живеем в епохата на т.нар. постистина, когато емоциите са по-важни от фактите. Затова един журналист, имайки на разположение много информация, трябва още по-сериозно да подходи към проверката на фактите. На него му е още по-трудно да остане обективен и да намери истината, каквато и да е тя.

Това, че имаме различни цифрови инструменти, понякога ни помага, но и пречи, защото създава информационен шум. Но това не значи, че не трябва да се стремиш към обективност, да разказваш факти, а не мнения. Според мен е важно да умееш в тази цифрова среда да намериш истината, да намериш фактите и чрез тях да си проправиш пътя към аудиторията. Още веднъж ще кажа, аз съм оптимист, че това ще се случва все повече и повече.

Диана Кулчицкая

снимка: личен архив

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This