„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“

авг. 10, 2021 | Срещи

„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“

10 август 2021 | Срещи

Диана Кулчицкая показва на студентите как журналистиката се променя в дигиталните времена. Тя преподава в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“, най-голямото и престижно висше училище в Русия. Автор е на учебника „Новите медии в глобалния свят“ (2021 г.), който разказва на бъдещите журналисти за предизвикателствата на дигиталните технологии.

Диана има опит и като журналист, познавам я от времето в началото на новото хилядолетие, когато двамата се учехме на този занаят в редакцията на в. „24 часа“. Израснала е в България, откъдето е майка ѝ, говори в първо лице за медиите и от двете държави.

Какво кара хората да се захващат с журналистика? Има ли тя перспективи от гледната точка на преподавателя? Как изглеждат темите за онлайн бъдещето на медиите от „по-североизточния ъгъл“ на глобуса?

– Днес определено журналистиката е в изоставаща позиция заради навлизането на технологиите. Според теб като преподавател, който „учи“ младите хора на журналистика, какъв е пътят към оцеляването ѝ?

– Смятам, че журналистиката е в изоставаща позиция, защото имаме изобилие от информация, която можем да получим не само от традиционните медии, както преди, но и от социалните мрежи, от блогърите. Това кара хората да мислят, че не им трябват журналистически материали, което е голяма заблуда и илюзия. Докато свят светува, ще имаме нужда от качествена и проверена информация.

За съжаление, често и в социалните мрежи, и в материалите на блогърите има повече пиар, реклама, но не и обективност.

Според мен журналистиката изостава, защото традиционните медии не могат да се адаптират към новата цифрова среда.

Но точно това е и начинът тя да възкръсне – като намери своя цифров път.

Като намери възможност да съществува в новата среда, да използва съвременните формати, да създава аналитични материали и с помощта на новите технологии.

 

 

– Има ли нов формат, който да проправя този път?

– В цифровите медии има много формати, които са предназначени да създават по-смислени материали, повече аналитичност. Те могат да бъдат използвани и от журналистите, за да привличат аудиторията. От една страна с похвати, които са познати отпреди – свързани например с анализите. От друга – с нови форми. Например, подкастовете могат да се превърнат в своеобразно възраждане на радиожурналистиката, там може да има много смислени дискусии.

Друг формат, който има бъдеще, е т. нар. мултимедийна история, наричана на Запад “digital longform“. При нея се създава един дълъг текст, в който са интегрирани аудио-визуални елементи. Първият такъв проект, “Snowflow“, е създаден от „Ню Йорк Таймс“ и след него започват да се правят много подобни, не само на запад. Там аналитичната част може да бъде реализирана много добре и да се съчетае с новите визуални методи за представяне.

Аз съм доста оптимистично настроена и смятам, че цифровата среда дава много възможности за журналистите.

Може би самите те все още не са ги осъзнали напълно.

 

– Как новите медии промениха принципите на комуникацията?

– С навлизането им тя стана по-хоризонтална. Преди имахме един основен източник на информация: традиционните медии. Ако някой искаше да разпространи новина, трябваше да се обърне към тях. Сега всеки може да участва в процеса, стига да има телефон и достъп до интернет.

От една страна, това води до позитивни промени, комуникацията става по-демократична и различни хора имат възможност да се включат в диалога. Но има и негативни страни, появяват се повече възможности за манипулация. Не всеки, който навлиза в комуникационното пространство, има добри намерения.

Преди журналистите имаха функцията да филтрират съдържанието и да допускат само проверената информация. Естествено, това важи за една идеална ситуация, и през ХХ век сме виждали прекалено често как непроверена новина е навлизала в комуникационното пространство.

Но сега я няма тази проверка и в комуникационното пространство попада всичко. Журналистите вече не изпълняват ролятата си на „пазачи на портите“, които пресяват и избират какво да предадат в пространството. Отчасти с това започнаха да се занимават самите социални мрежи, които имат различни инициативи за проверка на фактите. Но не мисля, че е достатъчно.

Много неща се променят, само задачата на журналистите си остава същата, както и преди – да проверяват данните. А цифровите инструменти дават много нови възможности за това.

 

пишеща машина

Снимка: Free-Photos, Pixabay

 

– Има ли значение за онлайн медиите истината?

– Ако една медия иска да е четена, да има добро реноме, винаги ще се ориентира към истината и тя ще бъде основното нещо, което ще я тревожи. Няма значение дали е онлайн, или традиционна – в момента всичко е много объркано, сложно е да се отделят старите от новите медии.

 

– Може ли платеното съдържание да е спасение за медиите?

– Да, но то е само едно от спасенията. Съвременните медии, които са създадени от журналисти и изпълняват ролята на традиционни, по същество правят същото, което са правили и преди, само че в цифрова среда. Но сега рекламният модел не работи. Той е съществувал дълги години, а в момента рекламата изцяло отива към гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Очевидно е, че трябва да се намират нови бизнесмодели, за да могат да съществуват медиите.

Според мен платеното съдържание работи само за медии с по-малка аудитория, по-специфични, например, насочени към бизнес тематиката. При тези с по-широка аудитория може би има повече смисъл да се привличат дарения. Например, харесвам „Гардиън“, тъй като смятам, че те правят добра журналистика, ще направя дарение за редакцията им. В момента много известни медии съществуват по този модел.

 

– Пиари, рекламисти, специалисти по дигитален маркетинг, инфлуенсъри… Както вече стана дума, работата на тези специалисти много често е да заобикалят истината, което е точно обратното на журналистиката. И все пак много хора от професията се насочват към тях. Защо?

– Мисля, че не е свързано с технологиите. Пиарът и рекламата винаги са били сфери, в които заплащането е доста по-добро, отколкото на един журналист. Много хора се преориентират към тях, така е било и преди навлизането на дигиталните технологии.

Но бих искала и да защитя някои от тях. Повечето хора смятат, че пиар специалистът иска да заобиколи истината. Според мен обаче добрият пиар не разказва лъжи, той уважава истината.

Естествено, целите на пиара са много различни, но това е противопоставяне, което съществува от много години. В един момент много от журналистите, които не виждат възможност да се развиват в тази професия, се прехвърлят към пиара, тъй като той пак е свързан с комуникация, а по този начин могат да си осигурят по-добри доходи. Смятам, че това е много тъжна тенденция. И все пак има и доста хора, които биха искали да останат в журналистиката, макар че този път е по-сложен, по-нископлатен, но според мен и доста по-интересен.

 

фотоапарат

Снимка: Shutterbug75, Pixabay

 

– Тоест, по някакъв начин, за да продължиш да се занимаваш с тази професия, трябва да се откажеш от много неща. Ти преподаваш точно на бъдещи журналисти. Как ги убеждаваш да продължат по този път?

– В нашия факултет има различни студенти, някои учат за пиар специалисти. Аз се опитвам да показвам добрите, вдъхновяващи примери, когато журналисти са направили нещо хубаво. Когато са показали, че тази професия има значение, че това, което пишат, може да промени света към по-добро и да реши някакви проблеми.

Просто се опитвам да си върша работата и да разказвам

какво може да прави една свободна журналистика, ако я има в държавата.

И че тя е много важна за развитието на обществото. Да има свободни медии, възможност за изказване на различни гледни точки.

 

– Как ковид ерата промени начина, по който възприемаме информацията?

– Пандемията по-скоро изостри някои проблеми, които съществуваха и преди. Откакто свят светува, има фалшиви новини. Но темата с коронавируса е много особена, свързана със здравето на хората, и поражда сериозни страхове. По време на пандемията се сблъскахме и с „инфодемия“, един феномен, при който се разпространяват много непроверени данни, свързани с коронавируса.

Пандемията започна в една комуникационна среда, където имаме изобилие от информация, но не и достатъчно проверена такава. Именно затова новите медии изиграха и лоша роля, но това не е свързано само с технологиите. Те се използват от хората и от нас зависи как точно ще го правим.

 

– Да, но новините и мненията, при това проверени и достоверни, и днес си противоречат драстично по много теми, свързани с пандемията. Това не беше ли още един удар по доверието към медиите?

– Тази разминаваща се информация се разпространяваше от всички. Не бих казала, че това е някакъв силен удар, традиционните медии са в криза от доста време.

По-скоро пандемията отново показа, че имаме нужда от качествена журналистика. Тези медии, които съумяха да се справят, да показват проверена информация, спечелиха още лоялни читатели. За съжаление, голяма част от аудиторията все още не цени достатъчно достоверността…

 

вестник

Снимка: Mahesh Patel, Pixabay

 

– А работа на медиите ли е да учат читателите си? Ще свикнат ли хората да прилагат повече информационна хигиена?

– За съжаление, наистина не всички искат да проверяват новините, да прилагат критично мислене, когато четат някакви данни. Това е много тъжно, защото, само ако аудиторията е добре подготвена, ако читателите и зрителите могат да отличават непроверената информация, тогава тази

по-осъзната аудитория ще е готова за по-интересни формати, по-интересна журналистика.

Но като цяло това е доста мащабна задача, която според някои учени трябва да се решава още в училище – да има програми по цифрова и медийна грамотност. Според мен това наистина е важно. И тук съм оптимист, смятам, че трябва да се върви към тази грамотност и информационна хигиена постепенно. Да има програми, които да карат хората за правят съпоставки на различни данни. Ако придобият тези умения в училище, ще им бъде много полезно за цял живот.

 

– Важна ли е ролята на силната история за привличането на аудитория?

– Мястото на силната история е много ключово за всяка медия, а и по принцип за комуникацията. Хората разказват истории за себе си, за света около тях много отдавна и ако се научим да използваме цифрови инструменти, за да разказваме тези истории, ще имаме много по-широка аудитория.

Аз се занимавам с мултимедийна журналистика и особено в големите проекти историята винаги е ключов елемент – без нея няма как да разкажеш нещо интересно и да накараш аудиторията да бъде съпричастна.

 

– Има ли бъдеще според теб „информационната журналистика“, при която се събира информация с програмиране, анализ на данни и други дигитални умения?

– Да, това е едно от много перспективните направления в журналистиката. Има международни проекти, които се базират върху анализа на данни. Много хора от бранша сега смятат, че трябва да учат програмиране, за да имат елементарна представа за това как да анализират данните, да търсят закономерности. Мисля, че анализът и разследванията в журналистиката в съвременния свят са невъзможни без такъв тип статистически проучвания.

 

медии

Снимка: Andy Leung, Pixabay

 

– Защо интернет, предвиден като демократично средство за комуникация, всъщност създава още повече неравенства? Как се стигна дотам?

– Според мен интернет като цяло наистина е много демократично пространство, а недемократичен го правят хората. Това как използваме една технология, може да я направи позитивна или негативна. Само на самите себе си може да се сърдим, че по един или друг начин интернет засилва неравенството. Но самата идея, която е заложена в хоризонталната комуникация, дава много възможности различни хора да се присъединяват към процеса на комуникация и да изказват мнение. Като цяло интернет е много добро изобретение, а нашата задача е да се противопоставим на различните неравенства, които възникват в цифровата среда.

 

– Като че ли в интернет няма толкова силни личности, безспорни авторитети, чието име тежи. Защо е така?

– Не бих казала, че е така. В България може би наистина няма такива безспорни авторитети, но в други държави, например САЩ, има блогъри, които са много известни, мнението им е авторитетно в най-различни сфери. Това по-скоро е феномен в държави с по-традиционна медийна култура. В Русия също има блогъри, които са с доста голяма аудитория и мнението им е важно. Например, такъв е Иля Варламов – има широка, лоялна аудитория. Той е първият човек, който започна да печели като блогър и при това да обръща внимание на обществени проблеми, свързани с екологията, с корупцията.

 

– Има ли позитивни примери от дигиталния живот в Русия, които не са познати у нас, а си струва да се чуе за тях?

– Онлайн пространството в Русия е доста шарено – има най-различни гледни точки и проекти. Държавните медии, които са по-консервативни и показват гледната точка на властта, имат много засилено цифрово присъствие. Но има и много независими, дори опозиционни проекти, които показват другата гледна точка. И в много случаи

цифровото пространство в Русия е това, в което може да съществува независимата журналистика.

Само в него все още има възможност журналистите да разказват истории, да показват проблеми, които традиционните държавни медии не искат.

 

– Как изглежда битката за истината на днешния журналист?

– Живеем в епохата на т.нар. постистина, когато емоциите са по-важни от фактите. Затова един журналист, имайки на разположение много информация, трябва още по-сериозно да подходи към проверката на фактите. На него му е още по-трудно да остане обективен и да намери истината, каквато и да е тя.

Това, че имаме различни цифрови инструменти, понякога ни помага, но и пречи, защото създава информационен шум. Но това не значи, че не трябва да се стремиш към обективност, да разказваш факти, а не мнения. Според мен е важно да умееш в тази цифрова среда да намериш истината, да намериш фактите и чрез тях да си проправиш пътя към аудиторията. Още веднъж ще кажа, аз съм оптимист, че това ще се случва все повече и повече.

Диана Кулчицкая

снимка: личен архив

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This