„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“

10 август 2021 | Срещи

Диана Кулчицкая показва на студентите как журналистиката се променя в дигиталните времена. Тя преподава в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“, най-голямото и престижно висше училище в Русия. Автор е на учебника „Новите медии в глобалния свят“ (2021 г.), който разказва на бъдещите журналисти за предизвикателствата на дигиталните технологии.

Диана има опит и като журналист, познавам я от времето в началото на новото хилядолетие, когато двамата се учехме на този занаят в редакцията на в. „24 часа“. Израснала е в България, откъдето е майка ѝ, говори в първо лице за медиите и от двете държави.

Какво кара хората да се захващат с журналистика? Има ли тя перспективи от гледната точка на преподавателя? Как изглеждат темите за онлайн бъдещето на медиите от „по-североизточния ъгъл“ на глобуса?

– Днес определено журналистиката е в изоставаща позиция заради навлизането на технологиите. Според теб като преподавател, който „учи“ младите хора на журналистика, какъв е пътят към оцеляването ѝ?

– Смятам, че журналистиката е в изоставаща позиция, защото имаме изобилие от информация, която можем да получим не само от традиционните медии, както преди, но и от социалните мрежи, от блогърите. Това кара хората да мислят, че не им трябват журналистически материали, което е голяма заблуда и илюзия. Докато свят светува, ще имаме нужда от качествена и проверена информация.

За съжаление, често и в социалните мрежи, и в материалите на блогърите има повече пиар, реклама, но не и обективност.

Според мен журналистиката изостава, защото традиционните медии не могат да се адаптират към новата цифрова среда.

Но точно това е и начинът тя да възкръсне – като намери своя цифров път.

Като намери възможност да съществува в новата среда, да използва съвременните формати, да създава аналитични материали и с помощта на новите технологии.

 

 

– Има ли нов формат, който да проправя този път?

– В цифровите медии има много формати, които са предназначени да създават по-смислени материали, повече аналитичност. Те могат да бъдат използвани и от журналистите, за да привличат аудиторията. От една страна с похвати, които са познати отпреди – свързани например с анализите. От друга – с нови форми. Например, подкастовете могат да се превърнат в своеобразно възраждане на радиожурналистиката, там може да има много смислени дискусии.

Друг формат, който има бъдеще, е т. нар. мултимедийна история, наричана на Запад “digital longform“. При нея се създава един дълъг текст, в който са интегрирани аудио-визуални елементи. Първият такъв проект, “Snowflow“, е създаден от „Ню Йорк Таймс“ и след него започват да се правят много подобни, не само на запад. Там аналитичната част може да бъде реализирана много добре и да се съчетае с новите визуални методи за представяне.

Аз съм доста оптимистично настроена и смятам, че цифровата среда дава много възможности за журналистите.

Може би самите те все още не са ги осъзнали напълно.

 

– Как новите медии промениха принципите на комуникацията?

– С навлизането им тя стана по-хоризонтална. Преди имахме един основен източник на информация: традиционните медии. Ако някой искаше да разпространи новина, трябваше да се обърне към тях. Сега всеки може да участва в процеса, стига да има телефон и достъп до интернет.

От една страна, това води до позитивни промени, комуникацията става по-демократична и различни хора имат възможност да се включат в диалога. Но има и негативни страни, появяват се повече възможности за манипулация. Не всеки, който навлиза в комуникационното пространство, има добри намерения.

Преди журналистите имаха функцията да филтрират съдържанието и да допускат само проверената информация. Естествено, това важи за една идеална ситуация, и през ХХ век сме виждали прекалено често как непроверена новина е навлизала в комуникационното пространство.

Но сега я няма тази проверка и в комуникационното пространство попада всичко. Журналистите вече не изпълняват ролятата си на „пазачи на портите“, които пресяват и избират какво да предадат в пространството. Отчасти с това започнаха да се занимават самите социални мрежи, които имат различни инициативи за проверка на фактите. Но не мисля, че е достатъчно.

Много неща се променят, само задачата на журналистите си остава същата, както и преди – да проверяват данните. А цифровите инструменти дават много нови възможности за това.

 

пишеща машина

Снимка: Free-Photos, Pixabay

 

– Има ли значение за онлайн медиите истината?

– Ако една медия иска да е четена, да има добро реноме, винаги ще се ориентира към истината и тя ще бъде основното нещо, което ще я тревожи. Няма значение дали е онлайн, или традиционна – в момента всичко е много объркано, сложно е да се отделят старите от новите медии.

 

– Може ли платеното съдържание да е спасение за медиите?

– Да, но то е само едно от спасенията. Съвременните медии, които са създадени от журналисти и изпълняват ролята на традиционни, по същество правят същото, което са правили и преди, само че в цифрова среда. Но сега рекламният модел не работи. Той е съществувал дълги години, а в момента рекламата изцяло отива към гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Очевидно е, че трябва да се намират нови бизнесмодели, за да могат да съществуват медиите.

Според мен платеното съдържание работи само за медии с по-малка аудитория, по-специфични, например, насочени към бизнес тематиката. При тези с по-широка аудитория може би има повече смисъл да се привличат дарения. Например, харесвам „Гардиън“, тъй като смятам, че те правят добра журналистика, ще направя дарение за редакцията им. В момента много известни медии съществуват по този модел.

 

– Пиари, рекламисти, специалисти по дигитален маркетинг, инфлуенсъри… Както вече стана дума, работата на тези специалисти много често е да заобикалят истината, което е точно обратното на журналистиката. И все пак много хора от професията се насочват към тях. Защо?

– Мисля, че не е свързано с технологиите. Пиарът и рекламата винаги са били сфери, в които заплащането е доста по-добро, отколкото на един журналист. Много хора се преориентират към тях, така е било и преди навлизането на дигиталните технологии.

Но бих искала и да защитя някои от тях. Повечето хора смятат, че пиар специалистът иска да заобиколи истината. Според мен обаче добрият пиар не разказва лъжи, той уважава истината.

Естествено, целите на пиара са много различни, но това е противопоставяне, което съществува от много години. В един момент много от журналистите, които не виждат възможност да се развиват в тази професия, се прехвърлят към пиара, тъй като той пак е свързан с комуникация, а по този начин могат да си осигурят по-добри доходи. Смятам, че това е много тъжна тенденция. И все пак има и доста хора, които биха искали да останат в журналистиката, макар че този път е по-сложен, по-нископлатен, но според мен и доста по-интересен.

 

фотоапарат

Снимка: Shutterbug75, Pixabay

 

– Тоест, по някакъв начин, за да продължиш да се занимаваш с тази професия, трябва да се откажеш от много неща. Ти преподаваш точно на бъдещи журналисти. Как ги убеждаваш да продължат по този път?

– В нашия факултет има различни студенти, някои учат за пиар специалисти. Аз се опитвам да показвам добрите, вдъхновяващи примери, когато журналисти са направили нещо хубаво. Когато са показали, че тази професия има значение, че това, което пишат, може да промени света към по-добро и да реши някакви проблеми.

Просто се опитвам да си върша работата и да разказвам

какво може да прави една свободна журналистика, ако я има в държавата.

И че тя е много важна за развитието на обществото. Да има свободни медии, възможност за изказване на различни гледни точки.

 

– Как ковид ерата промени начина, по който възприемаме информацията?

– Пандемията по-скоро изостри някои проблеми, които съществуваха и преди. Откакто свят светува, има фалшиви новини. Но темата с коронавируса е много особена, свързана със здравето на хората, и поражда сериозни страхове. По време на пандемията се сблъскахме и с „инфодемия“, един феномен, при който се разпространяват много непроверени данни, свързани с коронавируса.

Пандемията започна в една комуникационна среда, където имаме изобилие от информация, но не и достатъчно проверена такава. Именно затова новите медии изиграха и лоша роля, но това не е свързано само с технологиите. Те се използват от хората и от нас зависи как точно ще го правим.

 

– Да, но новините и мненията, при това проверени и достоверни, и днес си противоречат драстично по много теми, свързани с пандемията. Това не беше ли още един удар по доверието към медиите?

– Тази разминаваща се информация се разпространяваше от всички. Не бих казала, че това е някакъв силен удар, традиционните медии са в криза от доста време.

По-скоро пандемията отново показа, че имаме нужда от качествена журналистика. Тези медии, които съумяха да се справят, да показват проверена информация, спечелиха още лоялни читатели. За съжаление, голяма част от аудиторията все още не цени достатъчно достоверността…

 

вестник

Снимка: Mahesh Patel, Pixabay

 

– А работа на медиите ли е да учат читателите си? Ще свикнат ли хората да прилагат повече информационна хигиена?

– За съжаление, наистина не всички искат да проверяват новините, да прилагат критично мислене, когато четат някакви данни. Това е много тъжно, защото, само ако аудиторията е добре подготвена, ако читателите и зрителите могат да отличават непроверената информация, тогава тази

по-осъзната аудитория ще е готова за по-интересни формати, по-интересна журналистика.

Но като цяло това е доста мащабна задача, която според някои учени трябва да се решава още в училище – да има програми по цифрова и медийна грамотност. Според мен това наистина е важно. И тук съм оптимист, смятам, че трябва да се върви към тази грамотност и информационна хигиена постепенно. Да има програми, които да карат хората за правят съпоставки на различни данни. Ако придобият тези умения в училище, ще им бъде много полезно за цял живот.

 

– Важна ли е ролята на силната история за привличането на аудитория?

– Мястото на силната история е много ключово за всяка медия, а и по принцип за комуникацията. Хората разказват истории за себе си, за света около тях много отдавна и ако се научим да използваме цифрови инструменти, за да разказваме тези истории, ще имаме много по-широка аудитория.

Аз се занимавам с мултимедийна журналистика и особено в големите проекти историята винаги е ключов елемент – без нея няма как да разкажеш нещо интересно и да накараш аудиторията да бъде съпричастна.

 

– Има ли бъдеще според теб „информационната журналистика“, при която се събира информация с програмиране, анализ на данни и други дигитални умения?

– Да, това е едно от много перспективните направления в журналистиката. Има международни проекти, които се базират върху анализа на данни. Много хора от бранша сега смятат, че трябва да учат програмиране, за да имат елементарна представа за това как да анализират данните, да търсят закономерности. Мисля, че анализът и разследванията в журналистиката в съвременния свят са невъзможни без такъв тип статистически проучвания.

 

медии

Снимка: Andy Leung, Pixabay

 

– Защо интернет, предвиден като демократично средство за комуникация, всъщност създава още повече неравенства? Как се стигна дотам?

– Според мен интернет като цяло наистина е много демократично пространство, а недемократичен го правят хората. Това как използваме една технология, може да я направи позитивна или негативна. Само на самите себе си може да се сърдим, че по един или друг начин интернет засилва неравенството. Но самата идея, която е заложена в хоризонталната комуникация, дава много възможности различни хора да се присъединяват към процеса на комуникация и да изказват мнение. Като цяло интернет е много добро изобретение, а нашата задача е да се противопоставим на различните неравенства, които възникват в цифровата среда.

 

– Като че ли в интернет няма толкова силни личности, безспорни авторитети, чието име тежи. Защо е така?

– Не бих казала, че е така. В България може би наистина няма такива безспорни авторитети, но в други държави, например САЩ, има блогъри, които са много известни, мнението им е авторитетно в най-различни сфери. Това по-скоро е феномен в държави с по-традиционна медийна култура. В Русия също има блогъри, които са с доста голяма аудитория и мнението им е важно. Например, такъв е Иля Варламов – има широка, лоялна аудитория. Той е първият човек, който започна да печели като блогър и при това да обръща внимание на обществени проблеми, свързани с екологията, с корупцията.

 

– Има ли позитивни примери от дигиталния живот в Русия, които не са познати у нас, а си струва да се чуе за тях?

– Онлайн пространството в Русия е доста шарено – има най-различни гледни точки и проекти. Държавните медии, които са по-консервативни и показват гледната точка на властта, имат много засилено цифрово присъствие. Но има и много независими, дори опозиционни проекти, които показват другата гледна точка. И в много случаи

цифровото пространство в Русия е това, в което може да съществува независимата журналистика.

Само в него все още има възможност журналистите да разказват истории, да показват проблеми, които традиционните държавни медии не искат.

 

– Как изглежда битката за истината на днешния журналист?

– Живеем в епохата на т.нар. постистина, когато емоциите са по-важни от фактите. Затова един журналист, имайки на разположение много информация, трябва още по-сериозно да подходи към проверката на фактите. На него му е още по-трудно да остане обективен и да намери истината, каквато и да е тя.

Това, че имаме различни цифрови инструменти, понякога ни помага, но и пречи, защото създава информационен шум. Но това не значи, че не трябва да се стремиш към обективност, да разказваш факти, а не мнения. Според мен е важно да умееш в тази цифрова среда да намериш истината, да намериш фактите и чрез тях да си проправиш пътя към аудиторията. Още веднъж ще кажа, аз съм оптимист, че това ще се случва все повече и повече.

Диана Кулчицкая

снимка: личен архив

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
„Стойностните истории ще си намерят път“

„Стойностните истории ще си намерят път“

Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда?
Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
Share This