Истината… или се осмеляваш?

юли 27, 2021 | Технологии

Истината… или се осмеляваш?

27 юли 2021 | Технологии

Казват, че журналистиката е втората най-древна професия. Защото, след като се е появила първата, някой е бързал да съобщи какво се е случило. Тази Дигитална история всъщност не е история, а просто събрани размисли. Откъде тръгнаха и докъде стигнаха хората, чиято работа е фактите да стигат до читателите, до аудиторията? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е толкова важно мястото им в края на тази верига от професии?

Споделям съвсем неангажиращото мнение на един бивш журналист, който има достатъчно време в пенсионерския клуб, за да се замисля по тези теми на чаша чай с бяло сладко. Докато, все още, чакаме изкуственият интелект да се включи и да даде своя принос в ролята си на търсач на истината.

Голата истина

И така, ето как изглежда нишката, по която се точеше информацията през последното столетие. Нямам никакви претенции, сигурно доста биха се смели изследователите на комуникациите, но пък и аз доста съм им се смял, а смехът, казват, е здраве.

Хайде, нека наречем всички в тази поредица създатели на съдържание, което по смисъл не е художествено, а цели да информира определена аудитория.

Малко след журналистиката на полето на комуникацията излезе рекламата. По някакъв начин дълги десетилетия двете се допълваха, а в идеалния случай и се разграничаваха, без да се месят една на друга в целите си. Рекламата никога не е имала претенцията за достоверност, макар че с годините регулирането ѝ поне донякъде позволи да се установят правила, които да не ѝ дават да съдържа лъжливи твърдения.

После наближи сегашното хилядолетие. Някои изследователи побързаха да обявят края на рекламата (който така и не дойде) за сметка на възхода на връзките с обществеността или „пиар“. Разбира се, за мнозина журналисти ПР е съкратено от „пречим на работата“… И макар по дефиниция идеята на тази професия да е обратната, факт е, че нейната природа налага, когато дадена информация е в ущърб на организацията или човека, за когото пиарът работи, тя да бъде прикривана и манипулирана. Да не говорим, че все по-често това поприще идва в словосъчетанието „кризисен пиар“, когато пък никой не може да ме убеди, че за този тип специалисти има забранени средства.

 

Инфлуенсъри

Снимка: Plann, Pexels

 

Инстинкт за истина

След това пък дойде дигиталният маркетинг с всичките му безбройни подразделения. По всичко личи, че тази форма на комуникация ще властва дълго, защото дигиталната трансформация прехвърли огромна част от обмена на информация онлайн. Разбира се, тази професия дори не е една, има прекалено много и отличаващи се „отдели“ – като се започне от копирайтинг, социални мрежи, SEO оптимизиране и какво ли още не.

Както супер сполучливо го формулира в интервю за Дигитални истории Василена Вълчанова – специалист с огромен опит, „донякъде създателите на съдържание в маркетинга като цикъл на производство работят точно като медии. Но, от друга страна, те са ужасно субективни. Не можеш да разчиташ на някаква журналистическа етика, на задължително отразяване на различни гледни точки“.

И ето че стигнахме до черешката на тортата, до инфлуенсърите. Защото те сами по себе си са своеобразно звено, което формира комуникацията. И въпреки че, разбира се, има нюанси, в най-разпространената форма на това явление, те според мен са крайната точка в отказа от търсенето на истината.

 

Журнал „Истина“

Все повтарям „истината, та истината“. А какво е това? Има ли една-едничка истина? Нищо подобно, разбира се. Твоята истина не е моята истината. Точно както няма „добър човек“, „съвършена обществена система“, „честен политик“. Спрем ли обаче да се борим да търсим такъв тип факти, истории, теми, сме обречени. Какво все пак е истината?

Няма да си губим времето да надзъртаме в тежки философски източници, къде гледаме, като не знаем нещо? Въпросът е прекалено тъп, за да бъде реторичен. Няма да ползваме гугъл заради балона на филтрите. Както стана дума, нямаме връзка с науката, ние сме обикновени потребители, затова ще се доверим на добрата стара Уикипедия в доста обгрижваната ѝ българска версия.

Истината е философско понятие, което няма едно-единствено определение, но най-често се дефинира като твърдение, изказване, в съответствие с фактите или действителността. (…) В разговорния език означава искреност в действията. Противоположното на истина е лъжа.“

 

Инфлуенсъри

Снимка: George Milton, Pexels

 

От истински, по-истински

Всъщност, според мен, кратко, точно и ясно. Търсиш възможност да представиш според силите си фактите и действителността, като същевременно си искрен в действията си. Как се доближават двете крайна професии в комуникационния път, който изрисувахме?

Отново питаме безпристрастната свободна енциклопедия.

Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория“.

Особено ми харесва следващото изречение, макар че засяга друга тема:

„Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства.“

Понякога е наука, друг път – не, ха-ха… Но както и да е. Бедните (метафорично, иначе далеч не колкото журналистите днес) инфлуенсъри сами по себе си нямат страница в българската „Уикипедия“, която да пояснява съществуването им. Такава съществува само за маркетинговия жанр, чието средство са те.

Инфлуенсър маркетингът представлява форма на маркетинг, канал за популяризация и продажба, при която видими и въздействащи личности в социалните мрежи, т.нар. инфлуенсъри, привличат внимание към своя начин на живот, в частност към използваните от тях продукти и услуги на различни компании, като по този начин реализират канал за популяризация и продажба.“

 

Повлиятори

Нашенските инфлуенсъри определено за момента все още не са толкова значимо явление като на Запад. Разбира се, има и изключения, за които сигурно веднага се сещате, особено ако сте от по-младите.

Освен това е голяма грешка, ако решим по някакъв начин да им облепим на всички тях някакъв общ негативен етикет. Че какво лошо има един човек да стане популярен например с кулинарния си блог? Ако има талант за готвене, полезен е на читателите си, помага им да навлизат в дебрите на готварското изкуство? Абсолютно нищо.

Проблемите са два. Когато хората стават известни само заради това, че са известни.

И когато аудиторията започне да ги възприема като източници на достоверна информация. Каквито те биха могли и да бъдат, но съвсем не е сигурно.

 

Инфлуенсъри

Снимка: Los Muertos Crew, Pexels

 

Добрият, лошият и инфлуенсърът

Нека разкажа една кратка случка без коментар. Преди няколко години се разхождах из София с моя приятелка влогър, която по това време беше доста популярна сред тийнейджърите. Приближи се едно младо, хубаво момиче и без дълго въведение се обърна към инфлуенсърката: „Благодаря ти. Заради теб не се самоубих!“.

Всички хора имаме нужда от авторитети, а през последните технологични години всячески се опитваме да ги унищожаваме. Почти няма безспорни обществени личности, които да ни обединяват в одобрението си.

Хората имаме нужда и от достоверни източници, от истински хубави примери. Само че онлайн трудно може да дадеш хубав примери с хубава история, без отдолу да се намърдат традиционните хейтърски или просто малоумни коментари. Които да оставят кисел послевкус дори от най-балансираната откъм вкусове и подправки история.

 

Зрънце истина

Форсирани сме да опростяваме, да търсим добрия и лошия. В по-големите езици, просто защото са по-големи и има критична маса, съществуват „смислени“ инфлуенсъри, които са талантливи писатели, популяризатори на науката. И там обаче по влиянието и интереса те отстъпват драстично на „просто известните“.

Много ще се радвам, ако ме поправите и в България също има наистина популярен инфлуенсър, който създава нещо смислено, красиво, вдъхновяващо, свързано с култура или наука. (Единствено се сещам за един, който ни е гостувал в Дигитални истории, казвайки премъдрото: „едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар“.)

 

Инфлуенсърът, моят приятел

Кой от нас не иска да бъде известен? Да бъде харесван, да, неслучайно убиващата комуникацията система на „харесвания“ е толкова успешна в социалните медии. Кой не се радва хората да го разпознават по улицата? А в допълнение да се изхранва само от това, че е известен, като пуска по някоя снимка в инстаграм с розовите чорапи на дадена фирма или избран прах за пране…

Нещо повече. Интернет скъсява дистанцията, защото инфлуенсърите хем са безспорни авторитети за своята аудитория, хем заблуждаващо, като че ли стоят на една ръка разстояние от всеки последовател. Винаги можеш да им пишеш, коментираш… лайкваш. Това обаче доста размива границата и когато стигнем до маркетинговата страна на нещата и как те могат да използват ролята си хем на знаменитости, хем на „твой приятел“, за да ти препоръчват нещо.

Дори в рекламата има регулации за съдържанието, защитата от подвеждане, някаква минимална етика, а тук… няма как да се случи нещо подобно.

 

Инфлуенсъри

Снимка: Ivan Samkov, Pexels

 

Идеал Петров в инстаграм

Има и друг аспект, по който трябва да се замислим. Както казва пред „Би Би Си“ професорът по психология Даниел Уагстаф, „проблемът с културата на ифлуенсърството е, че ни захранва с фалшив образ за това какво е нормално от гледна точка на външния вид и на успеха в живота. Образ, който нашите нормални животи просто не могат да постигнат“. Тоест, влизаме дълбоко в една фикция, която обаче е прекалено добре маскирана като реалност.

Дори да оставим настрана факта, че ако видите този „приятел“ на улицата, може и да не го познаете заради бруталните намеси на фотошоп в кадрите му. Всъщност този тип инфлуенсъри спокойно биха могли един ден да бъдат дори дигитални хора, които не съществуват офлайн. Просто няма как някой да го забележи, стига технологиите да са достатъчно добри.

Но пък, наистина, като съм виждал фотошопираните снимки и дадени звезди на живо… май вече са достатъчно добри.

Голяма част от проблема е, че за да станеш инфлуенсър, съвсем не е необходимо да имаш какъвто и да било смислен талант. Което е и разликата с авторитетите от преди десетилетия, които бяха хора на изкуството, на спорта, на политиката дори. Няма нужда от особено много допълнения и пояснения, ще кажа само една дума, ако не сте я чували, сте щастливци. Кардашиян.

 

Вечна слава на славата!

И докато гостуваме отвъд океана, струва си да споменем филма на HBO от тази година „Фалшива слава“ (можете да го гледате с български субтитри благодарение на проекта „Документални“ тук).

Една от основните му теми е как се е променил животът ни в търсене на лайкове и последователи. Изведнъж сред всички забележителности в Лос Анджелис, най-търсена и посещавана става… една розова стена. Просто розова стена, пред която идват да се снимат хора от цял свят.

Същевременно отговорът на един въпрос, който винаги сме задавали на хлапетата – „какъв ще станеш като пораснеш?“ през последните години в САЩ се е свел почти само до един. Да, този, който си мислите.

Но какво е точно да си инфлуенсър? Знаете ли колко души имат повече от 1 милион последователи в инстаграм? Ще се изненадате. 40…. само че четиресет милиона! А общо 100 милиона имат поне 100 000. Е, тогава дали наистина е чак такъв повод за гордост, че цифричките растат?

Основната част от филма е социален експеримент. В кастинг с 4000 участници авторите избират трима, които да направят инфлуенсъри. Основната част от технологията е купуването на фалшиви профили, ботове, чрез които бройката на последователите бързо нараства. При това за съвсем не впечатляващи суми от порядъка на стотина долара.

 

Инфлуенсъри

Снимка: Artem Podrez, Pexels

 

На Бали, на бали

Разбира се, после идва подходящото съдържание, кифленските снимки, доказаната стратегия. Преструват се, че са на Бали, докато всъщност са в „Икеа“. По пътя двама от тримата се оттеглят от експеримента, защото просто не издържат на „славата“, за която толкова са мечтали.

Когато основната им звезда събира 100 000 фенове, изведнъж безброй фирми започват да се свързват с нея, да ѝ предлагат подаръци, дреболии и директни оферти за реклама

Трябва да си нагъл и да се саморекламираш, за да успееш в този тип състезание – това е един от безспорните изводи. И един от безспорните проблеми по темата като цяло.

За САЩ поколението Z, както ги наричат на Запад – родените малко преди и след началото на новото хилядолетие, днешните млади между 16 и 26 г., са 40% от активните потребители. Нещо подобно е в сила със сигурност и за другите страни. Те прекарват средно по 3 часа на ден в социалните мрежи. Как мислите, дали в следващите години инфлуенсър маркетингът и инфлуенсърите като негово следствие ще намаляват обхвата и значението си?

 

Храна за душата

Не знам, истината за мен продължава да си остава неизменна част от свободата и идеалната, дори и утопична точка, която трябва да ни води в начина, по който се информираме.

През последните години е много модерно да се вторачваме в това с какво се храним. Храната да е истинска, добре подправена, приготвена с любов и умение.

Аз лично все още смятам, че скоро може да стане модерно да се замисляме и с какво си храним душите. Да търсим същите характеристики и да подбираме внимателно. Тогава по някакъв начин журналистиката ще се върне начело, или поне ще произведе някой адекватен за времето ни наследник.

Сигурно постепенно факторите ще се успокоят, ще се намери поне ниша и за истински авторитети, критериите ще се рафинират. Или точно обратното, опростеният светоглед, фалшивите идоли ще продължат да ни водят надолу в комуникацията онлайн. А и в собственото ни развитие като информирани същества.

Дотогава спасението е поединично. В ръцете на всички нас, давещи се в море информация, пълно с рибките, с фалшивите герои…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This