Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

авг. 24, 2021 | Технологии

Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

24 август 2021 | Технологии

Човек, който всеки ден е в интернет, не чете на хартия, нали? Постепенно ще изчезнат и книгите, и вестниците, и списанията… Преди време доста се обсъждаше дали наистина има такава тенденция. В началото на XXI век „Ще изяде ли мишката книжката?“ се превърна в любимо клише, описващо това явление. „Крилатата фраза“ се роди през 2001 г., като тема от писмения кандидат-студентски изпит по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Да, факт е, че дигиталното настояще завинаги променя начина, по който четем и възприемаме информацията. И все пак, до каква степен интернет ни погълна? Спряхме ли наистина да четем книги? Оказаха ли се ненужни вестниците? Обръщаме се към официалните данни от портала на Националния статистически институт, за да потърсим закономерностите и интересните тенденции.

Хартиените или дигиталните букви, кой победи? Влязоха ли в битка изобщо?

 

котка и компютърна мишка

Снимка: diGital Sennin, Unsplash

Нишки и мишки

Нека се насочим към строгия свят на цифрите. Разглеждаме данните, достъпни от безплатния публичен портал на Националния статистически институт, които обхващат последните две десетилетия. За анализ използваме програмата Jupyter Notebook и скриптове на езика Python. (Техническата част от обработката ще намерите тук.)

Порталът на НСИ дава възможност да се теглят доста разнообразни данни с различни параметри. Все пак, данните не винаги са идеални, някъде липсват сериозни извадки, не се знае много и за конкретните методи, използвани за генерирането на дадена статистика.

Първата и основна за целите ни таблица отчита тенденциите в достъпа до интернет като цяло и на отделни групи, на базата на различни демографски характеристики. Точната формулировка е, че се измерва промяната с годините на процента хора, които използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

 

 

Мишка на вишка

Доста ясни стълбчета. През последните години процентът на хората, които са поне веднъж седмично в интернет, расте бавно, но без изключение. Повишението в рамките на 16 години е наистина огромно. (За съжаление, нямаме достатъчно добра статистика как се променя времето, прекарвано средно в интернет, а би било доста интересно.)

Как ли изглеждат нещата, ако разгледаме отделните региони?

 

В черно виждате средните показатели, над които ясно се издига червената линия. Това е Югозападна България, където статистиката включва и София. Нищо изненадващо, учудваща може да е само степента, в която се откроява този регион. Със сигурност отношение има и средната възраст на хората, която е доста по-ниска в столицата.

На другия полюс, в синьо, също никак не изненадващо застава Северозападният регион.

 

Отделяйки само „най-бедния район на Европейския съюз“, както гласи друго клише, статистиката общо взето следва общата тенденция, макар и с някои аномалии. Спадовете през 2012-а и 2015-а трудно могат да бъдат обяснени. Третият спад, от 2020-а, е още по-странен, тъй като всички свикнахме да вярваме, че в първата коронавирусна година хората масово влязоха в интернет, а също така – се върнаха по родните си места. Тогава защо хората с достъп до интернет в Северозападна България намаляват?

 

Тенденциите в достъпа до интернет не се променят особено в зависимост от пола. Мъжете са водещи, но минимално, през всяка от годините.

 

 

На всяка мишка – книжка!

Така стигаме до първата съпоставка, в която има сериозна диверсификация между отделните групи. Особено в първите години на хилядолетието расте драстично процентът на висшистите с всекидневен достъп до интернет. След това ръстът при трите групи, разделени по образователни степени, се запазва сходен, разликата е по-скоро изначална.

Струва си да се отбележи и повишението при най-слабо образованите в последните две години, вероятно свързано с промените, наложени от пандемията.

Напълно очаквано, разликите по възраст са доста сериозни.

В първите години от новия век се наблюдава много сериозен ръст на хората, които ежедневно използват интернет, като той е толкова по-драстичен, колкото по-млада е групата. После тенденциите се запазват. Откроява се по-бавният ръст при най-възрастната група, обхваната от статистиката. Не бива да пропускаме и факта, че обхватът на данните (16 г.) включва и смяната на поколенията. Човек, който пред 2004 г. е бил на 24, през 2020 г. е вече на 40 години.

Надали е учудващо, че процентът на хората в интернет е много по-висок сред младите и учащите, драстично по-нисък сред по-възрастните и безработните. Цифровият свят има сериозна връзка с неравенството, на тази тема скоро ще посветим специален текст в Дигитални истории.

Процентът при учащите в първите години от периода расте драстично, което е свързано и с поколенческите тенденции. При работещите има силен ръст в първите години от периода и по-плавен след това. Интересни са отклоненията при безработните, особено през последната година. От една страна, те може би се дължат на факта, че много хора попаднаха в тази група като част от секторите, сериозно засегнати от пандемията. Други може би са се убедили, че онлайн светът предоставя повече възможности за професионално развитие.

 

Мишка по мишка – книжка

Нека видим как през същия период се променят тенденциите в печатните издания. Първо разглеждаме общия тираж на издаваните вестници.

 

Тази графика не се нуждае от кой знае какъв коментар. След 2012-а тиражът рухва драстично и недвусмислено.

Очевидно това обхваща всички издания, независимо от тяхната периодичност. Най-бързо след 2011 г. намаляват ежедневниците, които са и най-популярни, но очевидно тенденцията е обща.

Нека проверим как стоят нещата по брой заглавия – колко различни вестници излизат през всяка от годините.

Тенденцията също е очевидна.

Наслагваме двете тенденции – тиража на вестниците и броя им, и виждаме доста ясната посока на стрелката.

А как стоят нещата по отношение на списанията? Те са друг тип медия, дали спадът ще е също толкова драстичен?

След интересен ръст през 2015-а (който вероятно има някакво обяснение, за което аз не се досещам), и тук се наблюдава бърз и драстичен спад.

Тенденциите при двата основни типа печатни медии са напълно сходни.

Тогава… дали същото ще важи и за книгите?

Книжка с подстрижка

Видимо положението е различно в сравнение с периодичните издания. 2018-а е интересен пик, тенденцията е ясна. Следва обясним спад през последните две години, при който обаче отново тиражът на издадените книги се запазва по-висок, отколкото е бил преди 15 години!

Видимо има не само запазване, а и за ръст на книгоиздаването!

Погледнем ли пък броя на издаваните книги, там ръстът е още по-сериозен и не спира дори с пандемията. Всеки, който има желание, издава… А явно има и кой да чете.

Как изглеждат данните, ако сравним тенденциите за издадените вестници и книги като тираж (в хиляди броя) ?

И така, виждаме окуражаващата червена линия и доста по-тъжната (за хората, харесващи печатните медии) черта в черно.

И така, вече е ясно, все повече българи имат достъп до интернет. Тиражите на периодичните медии са се сгромолясали за този период. Каква може да бъде причината? Има ли как да се докаже връзката между двете тенденции?

Свалям доста таблици от НСИ, най-близо като тема на допитването се оказва тази, отчитаща причините за използване на интернет за лични цели. В нея има над 30 показателя, но никой не се е сетил да добави такъв за интернет като източник на информация. Нещо повече, за доста от годините информация липсва, или е непълна.

 

Книга и мишка

снимка: IStock

Мишка безгрижка

Така че остава да се доверим на интуицията си, че наистина онлайн медиите са това, което доведе до сериозния спад при печатните издания.

Не, мишката не изяде книжката, двете явно имат различни полета за изява. Вестникът и списанието обаче (по всичко личи, необратимо) станаха жертва на дигитализацията.

Книгата излиза здрава, невредима и преуспяваща от тази битка. Дано така да продължи и занапред…

 

GitHub проекта към тази статия със съпоставка и за достъпа до интернет у нас и в други държави ще намерите тук.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This