Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

24 август 2021 | Технологии

Човек, който всеки ден е в интернет, не чете на хартия, нали? Постепенно ще изчезнат и книгите, и вестниците, и списанията… Преди време доста се обсъждаше дали наистина има такава тенденция. В началото на XXI век „Ще изяде ли мишката книжката?“ се превърна в любимо клише, описващо това явление. „Крилатата фраза“ се роди през 2001 г., като тема от писмения кандидат-студентски изпит по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Да, факт е, че дигиталното настояще завинаги променя начина, по който четем и възприемаме информацията. И все пак, до каква степен интернет ни погълна? Спряхме ли наистина да четем книги? Оказаха ли се ненужни вестниците? Обръщаме се към официалните данни от портала на Националния статистически институт, за да потърсим закономерностите и интересните тенденции.

Хартиените или дигиталните букви, кой победи? Влязоха ли в битка изобщо?

 

котка и компютърна мишка

Снимка: diGital Sennin, Unsplash

Нишки и мишки

Нека се насочим към строгия свят на цифрите. Разглеждаме данните, достъпни от безплатния публичен портал на Националния статистически институт, които обхващат последните две десетилетия. За анализ използваме програмата Jupyter Notebook и скриптове на езика Python. (Техническата част от обработката ще намерите тук.)

Порталът на НСИ дава възможност да се теглят доста разнообразни данни с различни параметри. Все пак, данните не винаги са идеални, някъде липсват сериозни извадки, не се знае много и за конкретните методи, използвани за генерирането на дадена статистика.

Първата и основна за целите ни таблица отчита тенденциите в достъпа до интернет като цяло и на отделни групи, на базата на различни демографски характеристики. Точната формулировка е, че се измерва промяната с годините на процента хора, които използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

 

 

Мишка на вишка

Доста ясни стълбчета. През последните години процентът на хората, които са поне веднъж седмично в интернет, расте бавно, но без изключение. Повишението в рамките на 16 години е наистина огромно. (За съжаление, нямаме достатъчно добра статистика как се променя времето, прекарвано средно в интернет, а би било доста интересно.)

Как ли изглеждат нещата, ако разгледаме отделните региони?

 

В черно виждате средните показатели, над които ясно се издига червената линия. Това е Югозападна България, където статистиката включва и София. Нищо изненадващо, учудваща може да е само степента, в която се откроява този регион. Със сигурност отношение има и средната възраст на хората, която е доста по-ниска в столицата.

На другия полюс, в синьо, също никак не изненадващо застава Северозападният регион.

 

Отделяйки само „най-бедния район на Европейския съюз“, както гласи друго клише, статистиката общо взето следва общата тенденция, макар и с някои аномалии. Спадовете през 2012-а и 2015-а трудно могат да бъдат обяснени. Третият спад, от 2020-а, е още по-странен, тъй като всички свикнахме да вярваме, че в първата коронавирусна година хората масово влязоха в интернет, а също така – се върнаха по родните си места. Тогава защо хората с достъп до интернет в Северозападна България намаляват?

 

Тенденциите в достъпа до интернет не се променят особено в зависимост от пола. Мъжете са водещи, но минимално, през всяка от годините.

 

 

На всяка мишка – книжка!

Така стигаме до първата съпоставка, в която има сериозна диверсификация между отделните групи. Особено в първите години на хилядолетието расте драстично процентът на висшистите с всекидневен достъп до интернет. След това ръстът при трите групи, разделени по образователни степени, се запазва сходен, разликата е по-скоро изначална.

Струва си да се отбележи и повишението при най-слабо образованите в последните две години, вероятно свързано с промените, наложени от пандемията.

Напълно очаквано, разликите по възраст са доста сериозни.

В първите години от новия век се наблюдава много сериозен ръст на хората, които ежедневно използват интернет, като той е толкова по-драстичен, колкото по-млада е групата. После тенденциите се запазват. Откроява се по-бавният ръст при най-възрастната група, обхваната от статистиката. Не бива да пропускаме и факта, че обхватът на данните (16 г.) включва и смяната на поколенията. Човек, който пред 2004 г. е бил на 24, през 2020 г. е вече на 40 години.

Надали е учудващо, че процентът на хората в интернет е много по-висок сред младите и учащите, драстично по-нисък сред по-възрастните и безработните. Цифровият свят има сериозна връзка с неравенството, на тази тема скоро ще посветим специален текст в Дигитални истории.

Процентът при учащите в първите години от периода расте драстично, което е свързано и с поколенческите тенденции. При работещите има силен ръст в първите години от периода и по-плавен след това. Интересни са отклоненията при безработните, особено през последната година. От една страна, те може би се дължат на факта, че много хора попаднаха в тази група като част от секторите, сериозно засегнати от пандемията. Други може би са се убедили, че онлайн светът предоставя повече възможности за професионално развитие.

 

Мишка по мишка – книжка

Нека видим как през същия период се променят тенденциите в печатните издания. Първо разглеждаме общия тираж на издаваните вестници.

 

Тази графика не се нуждае от кой знае какъв коментар. След 2012-а тиражът рухва драстично и недвусмислено.

Очевидно това обхваща всички издания, независимо от тяхната периодичност. Най-бързо след 2011 г. намаляват ежедневниците, които са и най-популярни, но очевидно тенденцията е обща.

Нека проверим как стоят нещата по брой заглавия – колко различни вестници излизат през всяка от годините.

Тенденцията също е очевидна.

Наслагваме двете тенденции – тиража на вестниците и броя им, и виждаме доста ясната посока на стрелката.

А как стоят нещата по отношение на списанията? Те са друг тип медия, дали спадът ще е също толкова драстичен?

След интересен ръст през 2015-а (който вероятно има някакво обяснение, за което аз не се досещам), и тук се наблюдава бърз и драстичен спад.

Тенденциите при двата основни типа печатни медии са напълно сходни.

Тогава… дали същото ще важи и за книгите?

Книжка с подстрижка

Видимо положението е различно в сравнение с периодичните издания. 2018-а е интересен пик, тенденцията е ясна. Следва обясним спад през последните две години, при който обаче отново тиражът на издадените книги се запазва по-висок, отколкото е бил преди 15 години!

Видимо има не само запазване, а и за ръст на книгоиздаването!

Погледнем ли пък броя на издаваните книги, там ръстът е още по-сериозен и не спира дори с пандемията. Всеки, който има желание, издава… А явно има и кой да чете.

Как изглеждат данните, ако сравним тенденциите за издадените вестници и книги като тираж (в хиляди броя) ?

И така, виждаме окуражаващата червена линия и доста по-тъжната (за хората, харесващи печатните медии) черта в черно.

И така, вече е ясно, все повече българи имат достъп до интернет. Тиражите на периодичните медии са се сгромолясали за този период. Каква може да бъде причината? Има ли как да се докаже връзката между двете тенденции?

Свалям доста таблици от НСИ, най-близо като тема на допитването се оказва тази, отчитаща причините за използване на интернет за лични цели. В нея има над 30 показателя, но никой не се е сетил да добави такъв за интернет като източник на информация. Нещо повече, за доста от годините информация липсва, или е непълна.

 

Книга и мишка

снимка: IStock

Мишка безгрижка

Така че остава да се доверим на интуицията си, че наистина онлайн медиите са това, което доведе до сериозния спад при печатните издания.

Не, мишката не изяде книжката, двете явно имат различни полета за изява. Вестникът и списанието обаче (по всичко личи, необратимо) станаха жертва на дигитализацията.

Книгата излиза здрава, невредима и преуспяваща от тази битка. Дано така да продължи и занапред…

 

GitHub проекта към тази статия със съпоставка и за достъпа до интернет у нас и в други държави ще намерите тук.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.
И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?

повече информация
Алгоритмите, които ни вкараха в „балона“

Алгоритмите, които ни вкараха в „балона“

Алгоритмите за препоръчване са тези, заради които попадаме в „балона на филтрите“. Те вече знаят всичко за нас, затова е важно и ние да научим повече за тях. Алгоритмите за машинно самообучение не са добри или лоши. Само от нас зависи каква власт им даваме…

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
Share This