Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

авг. 24, 2021 | Технологии

Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

24 август 2021 | Технологии

Човек, който всеки ден е в интернет, не чете на хартия, нали? Постепенно ще изчезнат и книгите, и вестниците, и списанията… Преди време доста се обсъждаше дали наистина има такава тенденция. В началото на XXI век „Ще изяде ли мишката книжката?“ се превърна в любимо клише, описващо това явление. „Крилатата фраза“ се роди през 2001 г., като тема от писмения кандидат-студентски изпит по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Да, факт е, че дигиталното настояще завинаги променя начина, по който четем и възприемаме информацията. И все пак, до каква степен интернет ни погълна? Спряхме ли наистина да четем книги? Оказаха ли се ненужни вестниците? Обръщаме се към официалните данни от портала на Националния статистически институт, за да потърсим закономерностите и интересните тенденции.

Хартиените или дигиталните букви, кой победи? Влязоха ли в битка изобщо?

 

котка и компютърна мишка

Снимка: diGital Sennin, Unsplash

Нишки и мишки

Нека се насочим към строгия свят на цифрите. Разглеждаме данните, достъпни от безплатния публичен портал на Националния статистически институт, които обхващат последните две десетилетия. За анализ използваме програмата Jupyter Notebook и скриптове на езика Python. (Техническата част от обработката ще намерите тук.)

Порталът на НСИ дава възможност да се теглят доста разнообразни данни с различни параметри. Все пак, данните не винаги са идеални, някъде липсват сериозни извадки, не се знае много и за конкретните методи, използвани за генерирането на дадена статистика.

Първата и основна за целите ни таблица отчита тенденциите в достъпа до интернет като цяло и на отделни групи, на базата на различни демографски характеристики. Точната формулировка е, че се измерва промяната с годините на процента хора, които използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

 

 

Мишка на вишка

Доста ясни стълбчета. През последните години процентът на хората, които са поне веднъж седмично в интернет, расте бавно, но без изключение. Повишението в рамките на 16 години е наистина огромно. (За съжаление, нямаме достатъчно добра статистика как се променя времето, прекарвано средно в интернет, а би било доста интересно.)

Как ли изглеждат нещата, ако разгледаме отделните региони?

 

В черно виждате средните показатели, над които ясно се издига червената линия. Това е Югозападна България, където статистиката включва и София. Нищо изненадващо, учудваща може да е само степента, в която се откроява този регион. Със сигурност отношение има и средната възраст на хората, която е доста по-ниска в столицата.

На другия полюс, в синьо, също никак не изненадващо застава Северозападният регион.

 

Отделяйки само „най-бедния район на Европейския съюз“, както гласи друго клише, статистиката общо взето следва общата тенденция, макар и с някои аномалии. Спадовете през 2012-а и 2015-а трудно могат да бъдат обяснени. Третият спад, от 2020-а, е още по-странен, тъй като всички свикнахме да вярваме, че в първата коронавирусна година хората масово влязоха в интернет, а също така – се върнаха по родните си места. Тогава защо хората с достъп до интернет в Северозападна България намаляват?

 

Тенденциите в достъпа до интернет не се променят особено в зависимост от пола. Мъжете са водещи, но минимално, през всяка от годините.

 

 

На всяка мишка – книжка!

Така стигаме до първата съпоставка, в която има сериозна диверсификация между отделните групи. Особено в първите години на хилядолетието расте драстично процентът на висшистите с всекидневен достъп до интернет. След това ръстът при трите групи, разделени по образователни степени, се запазва сходен, разликата е по-скоро изначална.

Струва си да се отбележи и повишението при най-слабо образованите в последните две години, вероятно свързано с промените, наложени от пандемията.

Напълно очаквано, разликите по възраст са доста сериозни.

В първите години от новия век се наблюдава много сериозен ръст на хората, които ежедневно използват интернет, като той е толкова по-драстичен, колкото по-млада е групата. После тенденциите се запазват. Откроява се по-бавният ръст при най-възрастната група, обхваната от статистиката. Не бива да пропускаме и факта, че обхватът на данните (16 г.) включва и смяната на поколенията. Човек, който пред 2004 г. е бил на 24, през 2020 г. е вече на 40 години.

Надали е учудващо, че процентът на хората в интернет е много по-висок сред младите и учащите, драстично по-нисък сред по-възрастните и безработните. Цифровият свят има сериозна връзка с неравенството, на тази тема скоро ще посветим специален текст в Дигитални истории.

Процентът при учащите в първите години от периода расте драстично, което е свързано и с поколенческите тенденции. При работещите има силен ръст в първите години от периода и по-плавен след това. Интересни са отклоненията при безработните, особено през последната година. От една страна, те може би се дължат на факта, че много хора попаднаха в тази група като част от секторите, сериозно засегнати от пандемията. Други може би са се убедили, че онлайн светът предоставя повече възможности за професионално развитие.

 

Мишка по мишка – книжка

Нека видим как през същия период се променят тенденциите в печатните издания. Първо разглеждаме общия тираж на издаваните вестници.

 

Тази графика не се нуждае от кой знае какъв коментар. След 2012-а тиражът рухва драстично и недвусмислено.

Очевидно това обхваща всички издания, независимо от тяхната периодичност. Най-бързо след 2011 г. намаляват ежедневниците, които са и най-популярни, но очевидно тенденцията е обща.

Нека проверим как стоят нещата по брой заглавия – колко различни вестници излизат през всяка от годините.

Тенденцията също е очевидна.

Наслагваме двете тенденции – тиража на вестниците и броя им, и виждаме доста ясната посока на стрелката.

А как стоят нещата по отношение на списанията? Те са друг тип медия, дали спадът ще е също толкова драстичен?

След интересен ръст през 2015-а (който вероятно има някакво обяснение, за което аз не се досещам), и тук се наблюдава бърз и драстичен спад.

Тенденциите при двата основни типа печатни медии са напълно сходни.

Тогава… дали същото ще важи и за книгите?

Книжка с подстрижка

Видимо положението е различно в сравнение с периодичните издания. 2018-а е интересен пик, тенденцията е ясна. Следва обясним спад през последните две години, при който обаче отново тиражът на издадените книги се запазва по-висок, отколкото е бил преди 15 години!

Видимо има не само запазване, а и за ръст на книгоиздаването!

Погледнем ли пък броя на издаваните книги, там ръстът е още по-сериозен и не спира дори с пандемията. Всеки, който има желание, издава… А явно има и кой да чете.

Как изглеждат данните, ако сравним тенденциите за издадените вестници и книги като тираж (в хиляди броя) ?

И така, виждаме окуражаващата червена линия и доста по-тъжната (за хората, харесващи печатните медии) черта в черно.

И така, вече е ясно, все повече българи имат достъп до интернет. Тиражите на периодичните медии са се сгромолясали за този период. Каква може да бъде причината? Има ли как да се докаже връзката между двете тенденции?

Свалям доста таблици от НСИ, най-близо като тема на допитването се оказва тази, отчитаща причините за използване на интернет за лични цели. В нея има над 30 показателя, но никой не се е сетил да добави такъв за интернет като източник на информация. Нещо повече, за доста от годините информация липсва, или е непълна.

 

Книга и мишка

снимка: IStock

Мишка безгрижка

Така че остава да се доверим на интуицията си, че наистина онлайн медиите са това, което доведе до сериозния спад при печатните издания.

Не, мишката не изяде книжката, двете явно имат различни полета за изява. Вестникът и списанието обаче (по всичко личи, необратимо) станаха жертва на дигитализацията.

Книгата излиза здрава, невредима и преуспяваща от тази битка. Дано така да продължи и занапред…

 

GitHub проекта към тази статия със съпоставка и за достъпа до интернет у нас и в други държави ще намерите тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Несамотният бегач на дълги разстояния

Несамотният бегач на дълги разстояния

Да тичаш, докато победиш себе си. 60 километра по стръмните склонове на Пирин, маратони, ултрамаратони на няколко континента. Да караш колело 600 километра по цялото протежение на българското дунавско крайбрежие. А обиколката на Витоша с колело и бягане, позната като „Витоша 100“, любимо предизвикателство на коравите програмисти да ти се струва „състезание за паркетни бегачи“.
Такъв е днешният ни герой Виктор Асенов, обича да предизвиква себе си, да тича, да изпреварва и да показва. Завършил социална педагогика, така и не успява да си намери професионално развитие, разочарован от начина, по който у нас се отнасяме с хората с увреждания.
Много можем да научим от днешния ни дигитален герой, срещаме се с него и обикаляме София. За да поговорим за предизвикателствата, пред които ни изправя животът и тези, които сами трябва да си поставяме.
Дали не пропуснах да спомена, че той е незрящ? Но това не го спира да гони рекорди. И да преследва мечтите си…

повече информация
Share This