Няма да ядем животни. Ще си говорим с тях?!

юни 27, 2023 | Технологии

Няма да ядем животни. Ще си говорим с тях?!

27 юни 2023 | Технологии

Наистина ли бъдещето ще ни принуди да се откажем от месото? Или просто ще ядем месо, което обаче… е създадено, без да е убито животно? Дали технологиите ще ни позволят скоро да разберем повече за начина, по който виждат света най-добрите ни домашни приятели? Ще ни позволят да си говорим с тях…

Отношенията ни с останалите видове на планетата винаги са били по-многопластови, отколкото си даваме сметка. Докато най-големите си естествени врагове – хищниците, превърнахме едва ли не в украса на ежедневието си, „дребосъците“ като коронавируса продължават да са непредвидим проблем за вида ни.

И все пак, най-интересни си остават връзките ни с най-близките ни „родственици“ – бозайниците и други брънки, издигнали се високо в хранителната верига. Едновременно ги одухотворяваме, правим ги част от ежедневието си… докато огромното мнозинство от обитателите на планетата не се отказва често да ги похапва.

Отношенията ни с другите видове на Земята са още една област, в която технологиите обещават впечатляващи новини, при това в обозримото бъдеще.

 

 

Пържола изчезна, да живее пържолата!

Младият Зукърбърг обичаше да се хвали, че е застъпник на течението, според което не е проблем човек да яде месо. Но е редно да е убил лично всяко животно, което е сложил на трапезата си. Дори показваше снимки… После явно решиха, че идеята не е добра за имиджа му, реши да мине на бойни спортове, където, казват, се превърнал в истински хищник.

Факт е, че обичаме да бягаме от тази тема. Удобно е в чинията да се появи апетитна пържола, чийто аромат активира не само финното ни небце, но и нещо от старите инстинкти… И все пак, за да се стигне дотам, сме минали през убиване. Тази стъпка повечето от нас удобно делегират нататък, без да имат желание да разберат как точно се случва.

Ако го погледнем еволюционно… Нали уж сме най-напредналият вид? Дали е „възпитано“ да се отнасяме точно така с останалите? Ами ако следващата брънка във веригата, например изкуственият интелект, също реши да подходи по този начин?

 

Животни и технологии

Снимка: Kelly Sikkema, Unsplash

 

Не е расло, нито пасло

Нека изоставим засега фантастиката, факт е, че в яденето на месо има някакъв вътрешен конфликт. Питайте децата. Докато разказваме приказки за грозни патенца и наричаме собствените си хлапета „пиленца“, после сядаме в ресторанта, за да похапваме… да, пиленца, които не винаги са имали най-прекрасното битие.

Към това добавяме и задължителната напоследък тема за екологичните щети – производството на месо е виновно за огромна част от въглеродния отпечатък на нашата цивилизация.

Напоследък много се говори за възможността да заложим на протеини, които идват от по-ниските етажи на еволюционната верига. След като огромен брой хора в Югоизточна Азия са свикнали да си мезят с насекоми, може би и на запад ще трябва да свикнем с нещо подобно? Надали ще е такова предизвикателство за чревната ни система, хората сме всеядни. А по нашите ширини особено, след като оцеляваме след всичко, което попада в кренвиршите…

 

Тамагочи

Извън кръга на шегата, в тази област може да има много аргументи и повечето от тях са културологично обусловени. Дали наистина свинското например е забранено от исляма, защото тази религия се е налагала по ширините, където е по-топло и то е месото, което най-бързо се разваля? Дали наистина нежните ни западни стомаси еволюционно не са пригодени за скакалците като храна?

Може би даже няма нужда да се впускаме в подобни разсъждения!

Ето че през последните години технологиите носят добри новини. Логично е да потърсим заместител на месото и докато всякакви опити да го уподобим със соя, чия или гъби будят по-скоро далечни асоциации, скоро, по всичко личи, ще имаме месо, което е съвсем истинско, само че… заради него не е „пострадало“ нито едно животно.

 

Животни и технологии

Снимка: Claudia Beer, Pixabay

 

Шат на клетката главата

„Месо, отгледано в лаборатория“, звучи крайно неапетитно. Но и „супа от коремчета“ не е върхът на маркетинга, ако ще представяте шкембе чорбата на децата си, а шкембето… си е най-любимото нещо с основание.

Нека го погледнем от друга страна. Какво е месото? От една страна… труп. От друга – просто съвкупност от животински клетки. Ами ако имаме клетки, извлечени без някой да бъде клан, научим ги да се делят… няма ли това да е естествен процес, макар и в лабораторни условия, който ще доведе до ароматна пържолка?

Вече е напълно възможно. Да, скептиците ще припомнят, че трябва да сме внимателни с подобни технологии, защото дори най-революционното изобретение може да се окаже опасно. А ние да го разберем много късно. Надали ще ви се стори особено апетитно и ако видите голямата стоманена вана, в която клетките се делят… Като че ли пък е много приятна касапницата, от която идва шунката в хладилника.

Стоманените съдове се наричат биореактори и там никой не умира, клетките се делят доволни, повече от щастливи кокошки. Технологията е сериозно напреднала, дори страховитата с регулациите си FDA – американската агенция по храните, одобри първия култивиран месен продукт – „пилешки гърди“, отгледани от Калифорнийската компания UPSIDE Foods, като безопасни за консумация. Следващата стъпка е ясна: те да станат достъпни на пазара и да се преборят със стереотипите.

 

Животни и технологии

Снимка: Erika Varga, Pixabay

 

Белчо и Сивушка

Ще успеят, според мен – и дигиталният маркетинг, и прозорецът на Овертон са способни на чудеса. Нещо повече – генерираното месо вече се продава на гурманите, Сингапур се превърна в първата държава, която издаде подобно разрешение.

Що се отнася до Upside Foods – амбицията на стартъпа е „пилешките гърди“ да се появят в ресторантите още през 2023 г., а магазините – след още 5 години.

„Това си е истинското месо, отгледано директно от животински клетки“, казва създателката на Upside Foods Ума Валети. „Тези продукти не са вегански, вегетариански или растителни – те са истинско месо, но направено без животни. Процесът на производство прилича на варенето на бира. Само че вместо да отглеждаме дрожди или микроби, имаме животински клетки“.

Взема се проба от съответния вид, клетките се поставя в контролирана среда и се захранват с хранителни вещества, благодарение на които започват да се делят.

 

Плът от плътта

Но защо първото блюдо са пилешки гърди? Upside Foods не казват, аз имам хипотеза. Месото им е достатъчно хомогенно, че да бъде претворено убедително. За свински ребърца и пилешки крилца (или обратното) ще трябва да почакаме биореакторите да напреднат – там има по-разнообразни текстури и типове клетки.

А дали възможната посока не е триизмерното принтиране? Там като че ли ще е по-лесно да се създават по-комплексни структури?

През април израелската компания Stakeholder Foods отпечата първата триизмерна риба! Нищо чудно, в тази част на света отдавна са известни с уменията си само с две риби и пет хляба да нахранят доста хора.

 

Животни и технологии

Снимка: David Clode, Unsplash

 

На животните с любов

Малко след откриването на фабриката в град Реховот, от първите порции опита министър-председателят Бенямин Нетаняху. „Скоро ще има нови разрешителни за производство на такива продукти и нови висоти, които ще променят света“, каза премиерът.

Уви, в тази посока се връщаме по-скоро към синтетиката, на този етап това, което получаваме, би било по-скоро подобие на месо.

Но пък… може би пак е въпрос на културология и самовнушение? Няма да има толкова мазнини, знаете веригата нататък: холестерола, запушванията, ранната смърт, или, по-лошото, диетите на зрялата възраст.

Или, още по-лошото, прословутите газове на животните, смята се, че на животновъдството се дължат около една четвърт от глобалните вредни емисии.

 

Имаш крава – пиеш бира

Да кажем, че въпросът е решен, особено ако напреднем дотам, че започнем да принтираме и суджуци, и луканки. Ами какво ще правим с млякото? Чудили ли сте се как така кравите ни го дават целогодишно? Не ви препоръчвам да отваряте тематични документални филми, определено не се случва с желание и хармония от тяхна страна. Дано не показват тези сцени и на изкуствения интелект, ще има защо да ни набере като вид.

Млякото може да се създава с процеси на ферментация, подобни на тези от месните биореактори, амбициозно обещава друг американски стартъп, създаден след научни разработки – Perfect Day. Отново се залага на биомаса от животински клетки, която чрез прецизно контролирана ферментация създава мляко. И тук популярно обясняват, че процесът е подобен на този при пивоварството.

Да, за момента произвеждат само сухо мляко, което обаче вече се използва за производството на сладолед. Друг пионер идва от Австралия, All G Foods набра 25 млн. австралийски долара, обещавайки, че до 7 години ще създава по-евтино мляко, неразличимо от кравето.

 

Животни и технологии

Снимка: Dan Dennis, Unsplash

 

Кон за кокошка

Все още не се е чуло решение за изкуствени яйца, но, да кажем, там можем да се справим и без животните да страдат прекомерно. Дори печелят, че не трябва да се оправят с досадни отрочета като „Драги ми господине“.

Понеже стана дума за огромния въглероден отпечатък от животновъдството… не знам за вас, на мен винаги ми е било трудно да си представя, че чак такъв фактор в тази посока са газовете, отделяни от кравите. Винаги съм се чудил и как точно се правят измерванията.

Бил Гейтс обаче явно има по-добра представа. Защото преди месеци стана ясно, че основният му инвестиционен фонд е отделил 12 милиона долара за малък стартъп на име Rumin8, който разработва нов тип храна за преживния добитък.

Иновативният фураж се базира на гранули от червени водорасли и намалява метана в газовете, изпускани от кравите.

 

Ако можеха да говорят

„И проговори с човешки глас“. Не, не кравите от експериментите на Бил, за щастие. Това обаче е толкова познат мотив от приказките, винаги сме били склонни да приписваме човешки качества на животните, да ги одухотворявам… А дали не е дошло времето не само да ги разбираме, но и да започнем да си говорим? Ще ни хареса ли това, което имат да ни „кажат“?

Развитието на изкуствения интелект води със себе си пробиви в безброй области, включително и една, за която, за съжаление, не се говори достатъчно – четенето на мисли. Алгоритмите успяват да намерят закономерностите между данните за мозъчната дейност и това какво виждаме, постепенно стават добри във все по-точното асоцииране. И ако това, що се отнася до човека, поставя много сериозни въпроси, то в отношението ни с най-добрия му приятел и неговите колеги отваря интересни перспективи.

 

 

Добре живяхме, конче мое

Ще се научим ли да „четем мислите“ на животните? По всичко личи, че скоро ще знаем все повече за начина, по който те възприемат света, по който си общуват. Всички мемове за това какво има да ни каже и какво си мисли за нас котката или кучето, могат да се превърнат в действителност. Дори… ще проверим дали наистина образи като Котарака Румен си мислят това, което пишат онлайн.

Ето, дори експериментите на Мъск и екипа му с интерфейса неуралинк, който „чете“ мозъчната дейност на маймуни, дават интересни поводи за замисляне. Отново в резултат се задават ползи и опасности. Супер ще е да знаем кога едно животно го боли, за да му помогнем. Но си представете и потенциалните военните приложения на такъв тип технологии.

Вече знаем, че прилепите използват звуци, за да спорят за храна, различават половете си и се наричат по имена. Папагалите и шимпанзетата бонобо научават и свързват думи с предмети. Делфините разбират разликите в реда на думите, пчелите общуват пълноценно чрез звуци и движения. Какво ли ще се случи, когато започнем много по-точно да „превеждаме“ сигналите им?

 

За мишките и хората

„Проект за земните видове“ (Earth Species Project или ESP) е калифорнийски стартъп, който се занимава с различни форми на декодиране на животинските езици. Амбицията му е да вдигне завинаги езиковата бариера между хората и животните. Изследователите търсят междувидовия Розетски камък в широка палитра от фактори. Анализират звуците, които си разменят животните в различни екосистеми и фоновия шум. Работят с над 40 екологични и биологични звена, за да попълват все по-голямата си база с информация, обработвана с помощта на изкуствен интелект.

Алгоритмите анализират „биоакустичните“ звуци – тези, издавани от отделните видове, и „екоакустичните“, включващи записаното от цялата екосистема. До момента най-големи са успехите сред големите морски обитатели. Успяват да различават звуците, издавани от различни популации китове и вече са наясно със значението на много от сигналите.

Тук със сигурност скоро ще приложим и възможностите, които ни дават новите технологии в превода. Големи езикови модели са способни способни все по-умело да превеждат от и на езици, на които не са специално обучени. Колкото и да е антропоцентрично… няма ли как да въведем и звуците на животните? Именно опитите с китове показват, че е напълно възможно.

Дали ще успеем и обратното? Да продиктуваме на смартфона: „Донеси ми бира“, той да го преведе на кучето и най-добрият приятел да доприпка с две кенчета – едно и за него?

Надали. Но пък ще разберем дали наистина зверовете имат нещо подобно на чувства… Ние ги имаме, алгоритмите – все повече се правят, че ги имат. Интересни новини се задават от срещата на технологиите с живия свят. Те ще ни помогнат да научим още и за самите себе си. Стига да се научим да слушаме. И хората, и животните…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

повече информация
Блокчейн демокрация

Блокчейн демокрация

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?
Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме?
Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This