Котката и квантовият компютър

май 11, 2021 | Технологии

Котката и квантовият компютър

11 май 2021 | Технологии

Квантовите компютри неусетно се превръщат от полет на въображението в технология, която може да промени драстично информационното общество. Всеки по свой начин си дава сметка за главоломното развитие на технологиите и това как през последните десетилетия те промениха живота ни. Докато се обърнем, кубичните компютри с черно-зелени екрани се смениха от светкавични машини, уютно завземащи всяка част от ежедневието. Измервахме паметта им в десетки мегабайти, днес и гигабайтите са ни малко.

С всяка година електронноизчислителните машини, както ги наричахме едно време, стават все по-бързи и ефективни, но може би вече са близо до своя предел и е време за следващата стъпка. А според „пресните“ оценки на учените от IBM от март 2021 г.  новата ера в тази област започва съвсем скоро – през 2023 г.

 

Квантов преход

Тя е предсказана през 80-те години на миналия век и е на път да се превърне в реалност. Квантовите компютри са една от най-обсъжданите технологични теми през последните години, най-големите компании от айти света са се впрегнали в яростна надпревара за създаването на работещи прототипи.

Законът на Мур гласи, че на всеки две години човечеството ще може да създава процесори с два пъти по-голяма потенциална изчислителна мощ. Формулиран е през 60-те години на ХХ век, до днес се изпълнява без грешка. Вече сме близо до границата на възможностите, дадени ни от познатите технологии. Но както обича да повтаря един известен застъпник на този закон – футуристът Рей Кърцуейл, принципът ще продължи да важи. Просто когато една технология стигне предела си, по естествен път се появява следващата, напълно различна и отваряща нови хоризонти.

Квантовите компютри се раждат като смело хрумване, което в началото звучи като научна фантастика. Днес вече срещат настояще и бъдеще – и вие можете да си купите квантов компютър… но няма да ви излезе евтино.

 

чип

Снимка: Michael Dziedzic, Unsplash

Битият бит…

И ето че стигаме до тази необяснима котка в заглавието. Коя ли е най-известната мяукаща героиня на науката и попкултурата, която на всичкото отгоре е само метафора? Разбира се, става дума за котката на Шрьодингер. Знаменитият физик създава мисловния експеримент, за да обясни на несведущите колко невъзможна е квантовата механика… преди години по-късно да се окаже, че на пръв поглед абсурдният пример наистина илюстрира чудесно това, което се случва в света на най-дребните неща. Имагинерното животинче разказва накратко цяла една наука: докато то е в кутията, за нас е едновременно живо и мъртво. Така илюстрира основния принцип на квантовата механика – направлението на науката, доказало, че в света на микроскопичните частици властват съвсем различни правила и всяка от тях може да бъде на много места едновременно.

Но какво общо имат с мяукащата знаменитост квантовите компютри? Вероятно знаете, че днешният дигитален свят се крепи на бинарния код. В него ин и ян не се преплитат, защото битовете – най-малките градивни тухлички на информационното ни общество, носят в себе си или нула, или единица. Така и в паметта на компютъра ви, и в „главата“ на високотехнологичната ви микровълнова цялата работа се свежда до много, много дълга поредица от тези две числа, които се превръщат в команди, в картинки, пазят имейлите ви или изграждат съвършените образи на реалистичните компютърни игри.

Това обаче не важи за мистичните машини, темата на днешната ни среща. При квантовите компютри освен толкова важните единички и нули има и… нещо много по-голямо по средата. Ако си представите бита като ключа на лампата, който е или включен, или изключен, тук има и междинно състояние.

 

котка

Илюстрация: Gerd Altmann, Pixabay

 

Бит побит

Ин и ян този път се преплитат истински, а тази междинна ситуация, в която може да пребивава информационната единица, се нарича суперпозиция. Едновременно двете крайности, в суперпозиция информационната единица може да комбинира части от на пръв поглед изключващите се противоположности. Време е да опровергаем отдавнашната премъдрост, че няма полубременна жена, щом като има „полунула“ и „полуединица“.

Тези по-различни частици информация се наричат квантови битове или за приятелите – кубитове. Благодарение на тях квантовите компютри „мислят“ по свой собствен начин. Кубитовете могат да носят в себе си комбинация от единица и нула, но също така да се намират и в двете крайности едновременно. И това не е всичко: състоянието на всеки кубит влияе върху останалите в системата, което прави нещата още по-сложни. Но и по-интересни, в това се състои големият им плюс: паралелно се осъществяват квантови изчисления, тоест не е нужно да се опитват едно по едно всички възможни комбинации, които намират решението на даден проблем.

 

Ква`нт е тая работа?

Така в областите, в които квантовите ни приятели са по-добри, за намирането на отговор на въпрос със 100 възможности ще са нужни 100 кубита, а не сегашните трилиони и трилиони битове. „Класическите компютри са като солов глас – една линия на чисти тонове, която върви напред. Квантовият компютър е като симфония – много тонове, които се допълват и интерферират“, казва проф. Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт.

Решителният пробив настъпва, когато през 1995 г. британският физик теоретик Дейвид Дойч предлага схемата, по която се работи днес – взема си набор от кубитове и се записват началните им параметри. След това се изпълняват необходимите преобразувания с използването на логически операции и полученото значение се записва като резултат. Кубитите заменят полупроводниците, а преобразуванията са в ръцете на логически блокове.

 

На тази условна схема ясно личи колко посложно става изведнъж всичко, когато класическият бит бъде заменен с квантов. Ако в единия случай информацията е единица или нула, в другия единицата информация може да бъде в много различни състояния едновременно, които трудно могат да бъдат проследени и „уловени“ с класическите технологии.

 

Стана ли твърде сложно? Нормално е, Бил Гейтс признава, че „има една част от работата на „Майкрософт“, която, честно казано, не мога да разбера. Уж имам сериозни познания по математика и физика, но всички обяснения започват да ми изглеждат като йероглифи, когато стане дума за квантовите компютри“.

Идеята за тези машини дават в началото на 80-те години независимо един от друг физикът Ричард Файнман и математикът Юрий Манин. Файнман си задава въпроса как, след като традиционните машини не могат да симулират квантовите системи, бихме могли да изучаваме оттук нататък света на най-дребните неща? „Природата не работи по класически начин, затова, ако искаш да направиш симулация на природата, по-добре е да опиташ с помощта на квантовата механика“, пише той.

 

Има ли грешка, няма прошка

„Мога със сигурност да кажа, че никой не разбира квантовата механика“, болезнено честен е обаче същият този Файнман. „Трябва да е ясно, че когато става дума за атомите, езикът може да бъде ползван само като поезия“, допълва Нилс Бор. Тоест: математиката работи, но все още мисленето ни е много ограничено, за да разбере истински тези толкова сложни процеси.

При квантовите компютри, освен че единицата и нулата стават относителни понятия, и… 1+1 съвсем не прави две. Всеки допълнителен кубит в квантовия компютър увеличава драстично броя на грешките, които се появяват, и това допълнително затруднява разработването им, както личи на схемата вдясно, която е подготвена от инженерите на IBM. Всеки допълнителен кубит дава многобройни нови квантови състояния на отделните единици. Така още едно важно предизвикателство пред разработчиците е не само да „вдигат“ броя на кубитите в процесорите, но и драстично да намалят грешките – само така квантовите компютри ще бъдат способни на всички чудеса, които очакваме.

Но какво ще се промени един ден, когато направим необходимия пробив в тази област, когато имаме работещи квантови компютри на разумна цена и те навлязат в ежедневието?

 

За един пробит кубит

На първо място, добре ще е дотогава да сте продали биткойните си. Но не, не бързайте да се отправяте към чейндж бюрото, надали опасността ще назрее в близкото десетилетие.

Криптирането е една от ключовите страни на блокчейн – технологията, която стои зад криптовалутите. Информацията за „електронните пари“ е криптирана – компютрите я обработват по такъв начин, че винаги може да бъде проверено дали едно плащане се е случило, но никой не може да го направи вместо вас. Битката между технологиите, които кодират информацията, и тези, които опитват да я разкодират, е едно непрестанно догонване. А след като бъде създаден, един достатъчно бърз квантов компютър би могъл да се справи с кодиращия алгоритъм на биткойните. Което пък ще му позволи да надникне в портфейла ви и да насочи съдържимото натам, накъдето реши. Мнозина говорят за технологичния апокалипсис, който ще се случи, когато някой се сдобие с истински квантов компютър.

За щастие, и тук има спасение. Специалистите все повече работят върху създаването на алгоритми, които да са устойчиви на тази опасност. Такива вече са създадени и макар че ще е сериозно предизвикателство цялата биткойн мрежа да премине към тях, все пак сигурността на парите може да бъде съхранена. В някои по-нови блокчейн мрежи и виртуални валути вече се използват тези кодиращи алгоритми. Но дали те са достатъчно сигурни… ще разберем едва когато има кой да ги подложи на истинска проверка.

 

 

Битова драма

Така или иначе, от квантовите компютри се очакват чудеса. Те може би никога няма да успеят да задминат сегашните в някои типове изчислителна работа, но в други ще са многократно по-бързи. Една от областите, в които се смята, че ще доведат до научни пробиви, са нанотехнологиите и създаването на нови материали. Те обещават да ни помогнат да разработваме много по-съвършени лекарства, с помощта на които драстично ще се увеличи средната продължителност на живота. Причината: химията и технологиите все повече разчитат на симулирането на реални опити в квантова среда, а тя съвсем не е по силите на днешните машини.

И не на последно място: вероятно те ще са многократно по-добри в разработването на изкуствения интелект.

 

Q#

Повечето специалисти ще ви кажат, че няма как един ден квантовите компютри да заменят тези на бюрото ни, но надали някой може да бъде сигурен. Също както е било през 40-те с огромните машини с размери на стаи, чиито възможности днес са малка част от репертоара на телефона в джоба ни. Неслучайно се приема, че днес, що се отнася до квантовите компютри, човечеството е на нивото си на познание за традиционните именно от 40-те години.

Причината: в подхода си към тях трябва да използваме съвсем различна парадигма. Колкото и да изглеждат сложни, дори най-мощните днешни супермашини са ни доста познати и прогнозируеми. Логиката им на работа в дълбочина не се променя, компютърните езици, на които ги командваме, следват сходни принципи.

Докато тук сме изправени пред нещо съвсем ново. Нужно е да се промени мисленето на специалистите, да се натрупа огромна база опит, преди да разберем как всъщност да ползваме най-добре мощното оръжие, с което ще разполагаме. Тепърва се разработват програмни езици, които да са съобразени с особеностите на технологията, най-популярен е прототипът на „Майкрософт“ Q#, който за момента се използва на машини, симулиращи квантовите компютри.

 

Квант квантувам… вяра зарад вяра

Има задачи, с които днешните компютри се справят много бързо, и други, които просто не са за тях. Ако трябва да събират или изваждат… то и елката на баба ви е способна да се справи с огромни числа. Трудностите възникват например при разлагането на сложните числа. Ето едно сравнение: ако искате да разложи число от 400 цифри до простите му множители, компютърът ви ще трябва да извърши 100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 операции, което ще му отнеме повече време, отколкото е възрастта на Вселената. Квантовият му роднина би се справил за секунда – само с 64 000 000 действия.

Да, днес разполагаме с квантови компютри, но те все още са далеч от това да се превърнат в пълноценни устройства. По-скоро са експериментални системи с неголяма сложност, които ги чака дълъг път.

Той обаче очевидно е достатъчно перспективен. САЩ, Русия, Великобритания, Китай се хвалят със сериозните средства, които дават за изследвания. Огромни ресурси впрягат компании като „Майкрософт“, IBM, „Гугъл“, „Алибаба“ съвместно с Китайската академия на науките, „Сиско“. Според изследователите от последната фирма човечеството ще има достатъчно добър квантов компютър в средата на 20-те години.

 

О, бит, поспри!

Започнете ли да следите новините за поредния технологичен успех по темата, на първо място ще дойде броят на кубитовете – единиците информация, които даден проект е постигнал. Това донякъде е подвеждащо: както 100-ватовата ви крушка от миналото няма да е еквивалент на своята внучка от енергоспестяващите времена, така и 50-те кубита на един от проектите не могат да се сравнят с тези от другите.

Именно 50-те кубита се смятат за прага на квантовото превъзходство – момента, в който една такава машина ще се справя с част от задачите си по-добре от обичайните. Но трябва да отчитаме и много други неща: до момента тези кубити успяват да оцелеят само за време, на което ще се присмеят дори насекомите еднодневки – квантовото състояние се запазва за десетки микросекунди, а превъзходството ще е в сила, когато то се съхрани за минути.

 

квантов компютър

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Повелителят на кубитите

За квантовите компютри се заговори навсякъде, след като през март 2017 г. с тема на корицата си списание „Нейчър“ обяви, че те са готови да излязат от лабораториите. През 2018-а „Гугъл“ официално представи 72-кубитовия си квантов процесор „Бристълкоун“ с претенциите за най-мощната изчислителна машина към момента. В надпреварата са още 49-кубитови прототипи на IBM и „Интел“ и 51-кубитовата машина на „Харвард“. Уви, всички те са далеч от квантовото превъзходство, защото кубитите им са твърде неустойчиви. Новото при прототипа на „Гугъл“ е, че информационните единици са подредени в две вериги от по 36, така че взаимно да се проследяват за грешки.

Любопитно е, че почти всички фирми – мастодонти на компютърната епоха, разработват квантовите си проекти с небивала прозрачност. Проектите на „Гугъл“, „Майкрософт“ и IBM са представени подробно онлайн, всеки може да се включи в разработването им, да предложи идеи, които да бъдат тествани на прототипните машини. Защото нестандартната задача понякога се нуждае от достатъчно шантаво решение.

Интересът е сериозен: в най-популярния за момента проект „IBM Q Experience“ за 4 години 120 000 потребители са изпробвали над 5 милиона приложения на квантовия компютър през облака, в резултат са създадени повече от 60 научни публикации.

Що се отнася до производството на квантови компютри, в момента само една фирма предлага да ви продаде такъв, ако имате желание – канадската компания „Ди-уейв“. Тя предлага модела D-Wave 2000Q с цели 2000 (макар и твърде, твърде кратко живеещи и с ограничени приложения) кубита за 15 милиона долара. Ако решите да потърсите компания на бидона с кисело зеле и да обзаведете мазето си с него в търсене на лекарството, което ще ви помогне да живеете 200 години, плюсовете са, че след това няма да плащате много за ток. D-Wave 2000Q ползва едва 20 kW, общо взето 100 пъти по-малко от традиционните суперкомпютри.

Фирмата обещава, че с развитието на технологията квантовите ѝ компютри няма да започнат да харчат повече, независимо че ще вдигнат значително производителността си… Ще трябва обаче да се бръкнете за охлаждане, защото системата работи при температура 0,015 градуса. Уви, по Келвин, което се равнява на -273 по Целзий, или в пъти по-ниска, отколкото е в открития Космос.

 

Квантелей пътник

Освен това няма да ви помогнат например с домашното по математика. „D-Wave компютрите са специализирани и те не могат да бъдат използвани за всичко, както другите прототипи. На практика те са предвидени за решаването на конкретни задачи, но по щастлива случайност някои от тези задачи са с голяма значимост за индустрията и науката“, обяснява програмистът Владислав Зоров, който следи внимателно тази област на науката.

Дълго време учените се съмняваха, че „Ди-уейв“ предлага наистина квантови компютри, преди инженерите на „Гугъл“ да потвърдят, че това се доказва от направените изчисления. Един от първите клиенти на канадската фирма – самолетната компания „Локхийд“, използва квантовия компютър за проверка на софтуера на изтребителите от пето поколение F-35. Само за 6 седмици успели да открият грешка, която с най-модерните компютри би се показала след много месеци.

Според икономисти сегментът на квантовите компютри тепърва ще изживее своя бум и все пак всичко е в ръцете на учените, от които очакваме не само да създадат компютъра, който ще осигури квантовото превъзходство, но и да го впрегнат в работа в търсенето на решения, материали и лекарства, които ще променят живота ни. Дотогава компютрите на Шрьодингер ще са като своята мяукаща колежка – едновременно съществуващи и не чак толкова.

 

Публикувано: Списание 8, брой 10/2018 г.

Последно обновяване: 11.05.2021 г.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This