Как така… свършиха чиповете?

сеп. 21, 2021 | Технологии

Как така… свършиха чиповете?

21 септември 2021 | Технологии

Световният недостиг на чипове развълнува цялата планета. У нас за темата се говори малко, въпреки че тя ни удари по джобовете със същата сила, както и на запад. Липсата на полупроводници изстреля цените на колите и на почти всички технологични джаджи, които вече са ни нужни всеки ден.

И въпреки че засяга всеки от нас, темата все още рядко се прокрадва в нашето (или поне моето) онлайн пространство.

Всъщност, за чипове напоследък говореше основно една определена група хора. Може би пък се оказаха прави тъкмо онези, които очакваха с всяка ваксина добрият стар Бил Гейтс да ни имплантира и чип, и именно оттам дойде този неприятен недостиг?

А сега сериозно. Нека заедно потърсим отговорите на някои интересни въпроси. Как така изведнъж свършиха чиповете? Защо този проблем удари дори най-големите? Ще доведе ли той до постоянно покачване на цените на всичко, свързано с техниката, или е временно явление?

Може ли да се възползва от тази ситуация… българската индустрия, както са убедени специалистите от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация?

Недостиг на чипове

Снимка: Laura Ockel, Unsplash

Чипчето си отива

Миналата година беше тежко изненадваща с всичко, което ни се случи покрай пандемията. 2021-а пък изненада по подобен начин технологичните гийкове. Първо стана трудно да се сдобиеш с най-новите игрови конзоли, с дълго чаканите видеокарти от ново поколение.

После дойде ред на на баш баровците, нямащи търпение да подкарат новата си „Тесла“ по жълтите павета. Луксозното возило на Мъск, както и моделите на другите водещи автопроизводители, също продължават да страдат от тази криза. Производствата драматично изостанаха, в чакане на чиповете започнаха да се трупат щети за милиарди.

Не пострадаха само богатите страни и хора. Заради всичко това се срина пазарът на нови автомобили, мнозина се наложи да запазят старите си возила и изведнъж цените на любимите у нас коли „втора младост“ също се изстреляха нагоре по-бързо от ракета на милиардер (единствените возила, които не пострадаха от тази криза).

После започнаха да се появяват проблеми с почти всички технологични продукти. Някои нови модели се забавиха с месеци, други се оказаха с по-несъвършен хардуер, а трети… просто поскъпнаха.

Та нали познаваме микрочиповете толкова отдавна? Човечеството ги произвежда и усъвършенства повече от половин век, как стигнахме до тази шантава ситуация?

 

Няма вече чипове, компове

Дали ги наричаме „чипове“, „микрочипове“ или „полупроводници“, в случая става дума за едно и също.

В света на технологиите, като наречеш нещо „ракетна наука“ (rocket science), имаш предвид, че няма нищо по-сложно и неразбираемо. На български му казваме също, че „е ядрена физика“. Е, производителите на чипове често се шегуват, че само при тях „ракетна наука“ не е този обичаен идиом. Защото тяхната работа е дори по-сложна от ракетостроенето по много причини.

Последните две години промениха толкова драстично живота ни, че ще има да го оценяваме с десетилетия. Да, коренът на проблема и при чиповете е онова малко, гадно вирусче, от което ни писна на всички, няма да му казвам името. То порази и чиповете, защото го хвана страх, че ще ги сложат във ваксините, насочени срещу него, така ли?

Прощавайте отново за шегата. Ковид (и/или мерките срещу него) ни затвориха задълго вкъщи и проправиха пътя на прословутата нова ера на хоумофиса (и колегата му, „хоумскуула“). Изведнъж много хора се наложи да купуват електроника, за да могат да си вършат работата. При това не в един град, държава или регион, а по целия свят.

Търговската мрежа не се огъна. Не се огънаха и складовете, и производителите, в крайна сметка всички се сдобиха с търсената стока.

После всички трябваше да усилят темпото, защото кризата се проточи.

 

Недостиг на чипове

Снимка: Louis Reed, Unsplash

 

Малкото чипче обърна каруцата

Има едно нещо, което обединява производителите на какъвто и да било артикул, свързан с дигиталните технологии днес: каквото и да правят, те разчитат за това на… да, точно така, на чипове. Оказа се, че световните мощности просто не са готови да поемат огромното търсене. Да, пазарът на чипове растеше планомерно през годините, през 2018-а и 2019-а продажбите им се увеличаваха с по 5-6%, докато дойде 2021-а и през май те изведнъж се оказаха с 26% повече в сравнение с година по-рано.

„Тази година полупроводници, догодина проводници“, гласи претърканата шега от едни толкова динозавърски времена. Както стана дума обаче, производството на чипове, малките пластинки, изработвани от полупроводникови материали, е адски тънка работа. Изграждането на нови мощности е не само скъпо, но и се случва много бавно.

Допълнителна трудност се оказаха и ресурсите. Суровините, от които се правят чиповете, са разнообразни, някои са много специфични и се добиват на много малко места по света.

После проблемът се завъртя като лавина.

 

Няма хляб? Яжте чипове!

Автомобилните производители бяха свили мощностите си, защото в първите месеци на (няма да кажа какво) никой не се вълнуваше от пътувания. Дори хората, които си бяха поръчвали коли, масово ги отказваха, магистралите стояха пусти, градовете бяха затворени. Човешкият ум бързо забравя гадните неща, но само преди година и нещо всеки, който искаше да отиде от София до Перник, трябваше да има основателна причина и бележка, за да го направи.

Скоро нещата се промениха, хората се почувстваха (или пък наистина бяха) отвързани, поръчките за нови автомобили полетяха. За щастие на автомобилните производители… или не, защото те вече „бяха изпуснали реда си“ в доставките на микрочипове. Трябваше отново да се наредят на опашката, доста по-дълга и скъпа от тази за банани във времената от „шегичката“ с проводниците.

Така, и без това претърпелите доста загуби от (няма да кажа кое) фирми, изведнъж се оказаха с много сериозни нови загуби, точно тогава, когато изглеждаше, че са на път отново да загладят косъма. До момента загубата на автомобилната индустрия се оценява на поне 47 милиарда долара и продължава да расте всеки ден.

 

Недостиг на чипове

Снимка: Nic Wood, Pexels

 

Къде изчезнахте, чудни чипове?

Смятайте колко беше прецакана ситуацията, след като дори „Епъл“, най-големият световен купувач на полупроводници с ежегоден бюджет от 58 милиарда долара, бяха принудени да отложат с два месеца дълго рекламирания „Айфон 12“ заради чиповете.

Още по-показателна е историята на втория най-голям купувач… „Самсунг“. Компанията също отложи представянето на новия флагман сред телефоните си, въпреки че същевременно тя е и… вторият най-голям производител на микрочипове.

От „Форд“ пък решиха, че ще произвеждат колите си, без да слагат чипове и едва след това ще направят преработка, за да добавят и тях.

 

Чип и Дейл

Темата не отекна у нас, за разлика от света. Сред приоритетите на Джо Байдън в първата година от управлението му все по-често се говори за масирана кампания, при която САЩ да започнат да изграждат мащални фабрики за чипове. Дори Европейският съюз, след доста убедителен призив на 13 страни членки, преди броени дни определи като приоритет създаването на екосистема за производство на полупроводникови елементи.

Проблемът е толкова сериозен, че може би дори у нас, ако временно спрем с политиката, ще се организира движение за преструктуриране на селските ракиджийници във фабрики за чипове?

И пак, оставяйки шегата, значи няма какво да се притесняваме и проблемът скоро ще бъде решен?

Е, и с (онова, за което не ми се пише никак) уж щеше да е така. Изолираме се и ще отмине. Ваксинираме се и всичко ще бъде наред. Все още не е наред. По всичко личи, че скоро няма да бъде и по отношение на чиповете. Ето защо.

 

 

Чипове в почивка

Повечето специалисти предполагат, че нещата ще се нормализират през втората половина на следващата година или в началото на 2023-а. Други смятат, че кризата ще се превърне в перманентна. Прогнозите в тази област не са по силата и на най-професионалните пророци, защото условията са динамични, а самата работа – тъкмо обратното, прецизна, бавна и консервативна.

Фирмите в този бранш, най-общо, се делят на такива които проектират и произвеждат микрочипове, и други, които ги купуват и само ги обработват за конкретните нужди на производствата.

В първата група попадат не чак толкова много големи играчи и повечето от тях идват от Югоизточна Азия. Тайванската компания „Ти Ес Ем Си“ (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company) и южнокорейските „Самсунг“ и „Хиникс“ са най-големите и известни в този бранш, държейки огромна част от пазара. „Интел“ е след малкото изключения в списъка – те създават сами голяма част от своите чипове за разлика от „Енвидия“, които ги проектират, но нямат сериозни собствени ресурси за производство.

 

Номерът на тайванката

Така компании като „Епъл“, „Енвидия“ и „А Ем Де“ са пряко зависими от производствата на „Ти Ес Ем Си“ и „Самсунг“.

Огромна част от около 1,4 милиарда процесори на смартфони всяка година са направени с чипове на „Ти Ес Ем Си“. „Интел“ пък държи 80% от пазара при процесорите.

Днес 3/4 от производството е в Тайван, Южна Корея, Китай и Япония. И неслучайно пак започваме с Тайван – със сигурност това е водещата държава в бранша. А определено, ако се интересувате от световната политика през последните 50 години, ще знаете, че островът е особено щекотлива тема за Китай, за САЩ, за битката между суперсилите.

Американците произвеждат едва около 10% от чиповете, които се използват в страната. През 1990 г. 37% от световното производство се е падало на САЩ, докато сега са едва около 12%.

 

Недостиг на чипове

Снимка: Nic Wood, Pexels

 

Микропр…ецакване

Дълго време ѝ казвахме „Силиконовата долина“, у нас си се обича силиконът, но истината е, че тя дължи името си на силиция, материала, който направи възможно създаването на микрочипове.

С риск да се повторя, става дума за много, много сложно производство. Каквато и да е нова мощност в полупроводниковата индустрия се пуска средно за две години.

Пластината на всеки полупроводник се изработва страшно бавно и прецизно. Понякога, при най-сложните чипове, общият процес може да обхване 700 и дори 1400 отделни стъпки. Нужни са до 20 седмици, понякога се използват около 300 различни суровини, групирани в повече от 100 слоя върху малкото чипче.

Във фабриките силицият се обработва така, че да се превърне в огромен цилиндър, който се реже свръхпрецизно на пластинки, най-често с диаметър от 30 сантиметра. Те биват полирани и полирани дълго и прецизно, преди да станат безупрэечно съвършено (ама наистина съвършено) равни. После отново ги разрязват на по-малки чипове и започва същинската работа, докато се постигнат търсените функции.

 

Чипирани мисли

Фабриките за чипове спокойно могат да служат за декор на фантастични филми. Само се замислете какво значи производство на миниатюрна част, което включва над 1000 стъпки и отнема 4 месеца.

1400 стъпки. Дори ако 99% от тях са направени по съвършения начин, а само 1% имат минимална грешка, после чипът заминава в кофата. Нужно е всяка крачка да бъде извървяна прецизно.

За да работи ефективно фабриката, трябва поне 90% от всички, произведени от нея чипове, да отговарят на това съвършенство, иначе седмиците, изгубени в произвеждането им, „изяждат“ печалбата.

Заради това, в заводите за чипове трябва да се поддържа дори по-съвършена чистота, отколкото в операционните зали. Всяка прашинка може да струва милиони долари.

Изграждането на съвсем базово производство, което да създава по около 50 000 чипа на месец, може да струва до 15 милиарда долара. За да оправдаят скъпото и сложно оборудване, фабриките работят денонощно, без почивен ден.

 

Недостиг на чипове

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Страшно микро чипове

Именно това е направило пазара такъв, какъвто е. Събран в няколко големи фирми в определена част от света, които са инвестирали и работили дълго и упорито, за да си заслужат позициите. Нещо като британската ливада, но от високотехнологичните времена.

Към всичко това добавяме и трудностите с набавянето на всички нужни суровини.

Дотук събирахме вкупом всички чипове, но както с всяка друга стока, и тук има сериозна разлика в качеството на отделните продукти.

Огромната трудност при чиповете е в рамките на всеки от тях да се съберат колкото може повече транзистори. Първият състезател на „Интел“, 4004, е представен през 1971 г. и „приютява“ 2300 транзистора в точки с нищожните размери от 10 микрона, което е 10 милионни от метъра. Днес двата големи състезателя създават и точки от 5 нанометра, 5 милиардни от метъра, или 0,005% от ширината на човешки косъм. Отделните транзистори по размер стават по-малки дори от вирус.

На практика цялото производство на най-фините чипове, изградени от „възелчета“ с размер 5-10 нанометра, е в Тайван и Южна Корея. Другаде просто нямат експертиза за създаването им и е почти невероятно това да се промени в близко бъдеще.

 

О, чипче, къде си?

Много компании са амбицирани да се справят бързо с проблема. „Ти Ес Ем Си“ обявиха, че ще инвестират 100 млрд. долара за три години в нови мощности. „Интел“ са отделили „скромните“ 20 милиарда за две нови фабрики, те за първи път ще създават чипове и за други компании, сред които и „Амазон“.

Изведнъж се активизираха и правителствата, които преди никак не се интересуваха от полупроводници. Всички заговориха за самодостатъчност, може би, предусещайки, че това е отворена ниша, която може да носи много приходи. На фона на сумите, анонсирани от източните играчи, също не са кой знае какво 50-те милиарда долара, планирани като инвестиция от САЩ за подпомагане на местните фирми.

Създаването на подобна прецизна фабрика е тънка работа, голямо значение има опитът. Затова е значително по-вероятно големите азиатски играчи да се справят добре с разширяването на мощностите, отколкото западът да навакса тежкото си изоставане.

 

Чип по чип

За финал остана една много интересна гледна точка към темата: дали и как България може да превърне тази световна криза в неочаквана възможност?

ЕС са амбицирани през 2030-а да създават 20% от световната продукция на полупроводници. А къде идва мястото на нашата страна? Не е тайна, че имаме огромни постижения в тази област, който, за съжаление, през последните десетилетия бяха на практика забравени и задраскани…

Някои експерти казват, че кризата ще приключи през 2022-а, други – че ще стане перманентна. България, във времената на грубоватата шега с проводниците, беше сред водещите производители на микрочипове.

Как стоят днес нещата?

 

Йонко Чуклев

Йонко Чуклев

 

Розовата vs. Силициевата долина

Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА) е организация, която си е поставила за цел да популяризира българските успехи в тези области. А заедно с това – да работи за това тези успехи да бъдат повече.

В световния недостиг на чипове ПАРА вижда и големи възможности за България, казва зам.-председателят на организацията Йонко Чуклев.

„У нас работят много компании, които са пряко свързани с тази индустрия“, казва той. „Тук имаме „Милара“, компания, която е в световния топ 10 в производството на роботи за полупроводниковата индустрия. Имаме „Смартком“, от които преди няколко години „Глобал Фаундерис“, един от хегемоните в индустрията, придоби половината екип. Тук са „Мелексис“, които тази година инвестират 75 милиона евро в завода си за чипове в Горубляне; „Страйпс“, които правят превантивна поддръжка на един от големите производители на чипове… У нас работи цяла мини екосистема, която има много сериозен потенциал!“.

Същевременно, смята Йонко Чуклев, у нас почти не се говори по темата за чиповете и полупроводниковата индустрия. Страната ни дори не е сред 13-те в Европейския съюз, подели сериозна инициатива за стимулиране на този сектор.

 

…догодина полупроводници

„След като не сме видели някой да говори сериозно по тази тема, счетохме, че е важно и интересно ние да я повдигнем“, казва Йонко. Той вярва, че има ниши в полупроводниковата индустрия, които могат да се развиват в България. Че компаниите и институциите заедно е време да помислят как можем да пробием в сферата.

Ето защо темата за позиционирането на страната ни в тази огромна световна криза и възможност е водеща в предстоящия Форум за стратегии, свързани с роботиката, организиран от ПАРА.

Дали наистина имаме шанс в тази огромна световна суматоха? Чуйте още по темата от първа ръка, кажете и вие какво мислите на форума следващата сряда (29 септември). Записването е безплатно.

„Бумът на инвестициите в производство и разработка на чипове е едва в началото си, а нишовите възможности за България са реални“, убеден е Йонко Чуклев. Малките чипчета дават големи шансове, дано да се намери място там и за нашата индустрия.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с...

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще,...

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални...

повече информация
„Живеем във време на пълна трансформация“

„Живеем във време на пълна трансформация“

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“ „Ценността на...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация

Най-новите:

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“
Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка.
Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект?
Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота?
Можем ли и как да си върнем добрия вкус?
Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята?
Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
„Живеем във време на пълна трансформация“

„Живеем във време на пълна трансформация“

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“
„Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“
Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи.
Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят.
Ще поговорим:
– за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена
– за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците
– за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео
– за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат
– за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето
– за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.

повече информация
Share This