Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

апр. 28, 2023 | Технологии

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

28 април 2023 | Технологии

Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.

Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Разбира се, програмисти ще са нужни в обозримото бъдеще, но те ще стават все по-ефективни с помощта на този тип технологии, за дадена задача ще бъдат нужни много по-малко часове работа, а в резултат – и хора. Впрочем, абсолютно същото се отнася за огромен, неочаквано голям брой професии.

Разбира се, появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?

Ето че идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка.

И така, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход, кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?

 

Универсален базов доход

Снимка: Kenny Eliason, Unsplash

 

За един пробит долар

Технологиите отдавна претвориха в действителност изконната мечта на шопа – вече може да се работи и седнал, и легнал. В някои по-бюрократични институции – дори спейки и то още преди четенето на сънищата да се е превърнало докрай в реалност.

Пари при пари отиват… не винаги. Всяка следваща голяма промяна в историята изисква нов подход към общите блага, нови идеи за това как да организираме обществото. Дори те да стават ясни по-късно, дори понякога да идват стихийно и неочаквано.

На пръв поглед универсалният базов доход е някаква екзотика. Как ви звучи всеки да получава толкова пари, че да не мизерства, всеки да има достатъчно стабилност в живота си, за да може да продължи нагоре?

Дали това е разумното бъдеще?

 

Не ми давай акъл, а пари…

Утопия? Сигурно. Точно колкото е утопия да бъдеш добър човек, социалната система да е справедлива, начело на страната ни да застават истински лидери, да няма корупция.

Идеята за това държавата да осигурява екзистенциален минимум на гражданите си наистина идва от „Утопията“ на Томас Мор.

Но днес се появява с нова сила и нова логика. Стивън Хокинг, Папа Франциск, Мартин Лутър Кинг, Милтън Фридман, Бъртранд Ръсел, Вирджиния Улф, дори… Джо Роган, Лари Пейдж, Сам Алтман. Само част от хората, които казват, че е време да помислим за тази нова форма, следващ етап на социалната справедливост, която идва логично с поредната крачка в нашата еволюция като вид.

Машините ще вземат хляба на хората. Мотивът съществува вече над два века, лудитите са легендарните първопроходници на идеята, че ако унищожим машините, проблемът ще се реши. Е, не е толкова просто, а и досега не се е налагало. Винаги, когато технологиите са постигали следващата крачка, затривайки следващите поприща, те са създавали нови. Да, от времената на бабите ни до днес доста по-малко хора е нужно да се занимават с това да ни осигуряват храната, но пък се родиха много по-полезни за човечеството професии като дигиталния маркетинг, инфлуенсърството, коучингът.

Извън шегата, факт е, че пазарът на труда намираше следващите стъпки за регулация. Сега обаче много повече професии висят на кантара. Дали ще изчезнат? Ще има ли в бъдещето таксиметрови шофьори? Или напротив, тъкмо програмистите ще станат излишни заради автоматичните решения? По всичко личи, че изкуственият интелект ще завърти зарчето си и ще промени злободневната парадигма на обществото и на пазара на труда.

 

Универсален базов доход

Снимка: Alexander Mils, Unsplash

 

Работници с червени потници

Има ли хора, които заслужават да бъдат бедни?

Помислете добре над своя отговор, моят е ясен. Да, декларирам привързаност към утопиите, като например тази, че е време технологичният прогрес да ни отведе на следващата стъпка. Която логично изглежда като така обсъждания универсален базов доход.

Какво представлява той? Просто е, трябва да покрива няколко критерия. Всички членове на дадена група да получават средства, които са им необходими, за да водят нормален живот. Това да не зависи от икономически критерии или от труда им, парите да се получават гарантирано от всички.

Дали универсалният базов доход изобщо е възможно решение?

Зависи кого питате. До момента по света са правени много експерименти с това дадена група хора да получава средства на този принцип и все пак – никога така, както го изисква условието – това да включва например всички жители на един град и да продължи достатъчно дълго.

„Парите, които притежаваш, са инструмент на свободата, а тези, които преследваш, са инструмент на робството“, пише Жан-Жак Русо. И до голяма степен като че ли тук се събират аргументите за безусловния базов доход.

 

Универсален базов доход

Снимка: StellrWeb, Unsplash

 

Работи, мама, за да не учиш

Според застъпниците така се променя парадигмата – ако системата на социалните помощи е мрежа, която те спасява да не паднеш, базовият доход е основа, която всички получават и над която могат да надграждат. Силен аргумент е победата над половото неравенство – в държавите, където майчинството е кратко, жените ще могат да избират да работят или да се грижат за детето си.

Както пише Гай Стендинг, автор на книгата „Базовият доход и как може да се случи“, в съвременния свят заплатите – доходът, който човек получава в замяна на реална работа, растат много бавно, ако това изобщо се случва. В същото време доходите, генерирани от извънтрудови дейности – например наеми, интелектуална собственост, финансови активи, нарастват с все по-бързи темпове. Това постоянно подхранва неравенството.

Макар че все още звучи екзотично в политическите среди, през последните години тази идея трупа популярност. Показателно е, че за първи път попадна в дебатите по време на последните президентски избори в САЩ.

Андрю Янг, който се кандидатира за номинацията на демократическата партия залагаше на свой вариант на това решение, наречен „дивидент на свободата“.

Партии, застъпващи се за безусловен доход, е имало в Канада, Австралия, Нова Зеландия. В Германския парламент през 2013 г. специална комисия разглежда идеята, като стига до извода, че тя е нереализуема, защото изисква прекалено мащабно преструктуриране на огромен брой системи, а в резултат ще демотивира хората да работят.

Иначе още през 46 г. нр.п.н.е. Гай Юлий Цезар раздава на всеки римски гражданин по 100 денария. После идва Томас Мор с идеите му в книгата „Утопия“, чието име се превръща в нарицателно.

 

 

Универсален магазин

Някои идеи в тази посока дава американският опит от ковид пандемията. Много е интересно, че се намират убедителни аргументи и в двете посоки. Част от анализаторите показват как опитът е показала колко успешно работи механизмът, останалите – напротив, как се е провалил.

Един от примерите идва от данъчния кредит за деца, въведен през 1997 и разширен през 2021 г. Точно в разгара на пандемията държавата започна да дава своеобразните помощи ежемесечно и от критериите за отпускането им отпадна изискването родителите да работят. Мярката засегна семействата на 3,7 милиона деца в САЩ, живеещи в бедност. Оказа се, че нивото на заетостта сред родителите по никакъв начин не се е променило, напротив. Същевременно семействата са продължили да се трудят, а много от децата са се върнали на училище.

В САЩ официално цели 37,9 милиона души живеят в бедност. Очевидно традиционните мерки за подпомагане не вършат работа, след като става дума за 11,6% от населението на САЩ!

„Осигуряването на финансирано от правителството месечно плащане на всеки индивид ще го измъкне от бедността и същевременно ще предостави на милиони деца по-голям шанс за добро образование, здраве и по-високи бъдещи доходи“, твърди професорът по философия Майкъл Хауърд, известен застъпник на идеята. И наистина – какво ще стане, ако гледаме на универсалния базов доход като на инвестиция в бъдещето, по-добър шанс за следващите поколения?

 

Който не работи…

Според проф. Хауърд е време да преосмислим изцяло системата на социалните помощи. В САЩ, а и в повечето развити държави те се отпускат при изпълняването на дадени изисквания – например минимален доход, наличие на деца в семейството. Това обаче от една страна води до постоянно засилваща се социална сегрегация, от друга – обикновено вкарва семействата в затворен кръг, от който не могат да излязат с поколения.

„Може да се поспори доста и за това какво точно е работа. Днес се очаква всеки трудоспособен човек да си търси място. Но, от една страна, мнозина получават заплата, без да допринасят с нещо за обществото или изобщо да вършат работа, докато други се водят безработни, докато се грижат за децата или възрастните си роднини, докато учат. А това си е работа! Базовият доход е начин за нейното подпомагане и признаване, без натрапчив държавен мониторинг и засилване на разделението на труда“, допълва проф. Хауърд.

Е, подобни големи промени явно не се случват без други големи стъпки, които да ги предизвикат. В противен случай инерцията и традицията правят почти невъзможна стъпка като въвеждането на универсален доход.

 

Универсален базов доход

Снимка: Annie Spratt, Unsplash

 

Трудът краси човека

Един от най-популярните примери идва от Аляска, където щатските власти дават на всеки жител част от приходите от петрол в размер от около $1600 през последните години. Откакто мярката е въведена, не се забелязва намаляване на заетостта.

Правени са много целенасочени експерименти с групи от хора, например през 70-те в канадската провинция Манитоба. Там също хората, които получават гарантирания доход, не спират да работят. Отбелязва се известен спад в заетостта, но той се оказва за сметка на хора, решили да продължат образованието си или да се грижат за децата си.

В подобен експеримент във Финландия през 2017 г. 2000 безработни в продължение на две години получават по 560 евро месечно. В сравнение с контролната група, те се чувствали по-спокойни, гледали на света с повече оптимизъм, като при двете групи почти нямало разлика що се отнася до мотивацията да си търсиш работа.

Последни опитват в Минеаполис, където дават по 500 долара за 18 месеца на 150 души с ниски доходи. Статистиката отново е в полза на идеята, но… тогава защо проектът не се разширява?

 

Универсален базов доход

Снимка: Eduardo Soares, Unsplash

 

Каквото не се купува с пари…

Истината е, че така и не е бил организиран нито един истински експеримент, защото концепцията изисква не само участието на всички хора в даден социум, но и дългосрочност. Когато плащанията са само за година, това доста силно влияе на очакванията. Почти всички ние взимаме важните решения в живота си с доста по-дълга перспектива.

И в момента тече подобен опит, от който обаче скоро няма да има резултат. Случва се в Кения и започва през 2017 г. с идеята да продължи цели 12 години. Участват около 20 000 души, разделени на 4 групи. Първите ще получават базовия доход през целия период, другите вземат цялата сума за периода накуп, третите участват в по-кратък период, а четвъртите са за сравнение. Какви ще са резултатите, е повече от интересно.

Застъпниците на идеята често цитират изследването на белгийските учени Филип ван Парийс и Яник Вандерборг, според което личните приходи на всеки човек или тяхната липса са резултат в много по-голяма степен от късмета, а не от труда.

Скептиците пък се уповават на това, че победителите в лотария – хората, които са спечелили случайно, много рядко успяват да ги използват за смислени инвестиции, тези пари в много малко случаи дълготрайно подобряват живота им. Нещо повече, рядко победителите се захващат с по-креативно или мечтано занимание, в малко случаи започват успешен бизнес. И все пак, има доста разлики между сериозните суми от подобни игри и базовите доходи.

Стана дума, че в ковид пандемията намериха сериозни аргументи и скептиците. В продължение на 18 месеца правителството на САЩ изплащаше по-дълго от обичайното обезщетения за безработица – 39 седмици вместо 26, както преди. И обстоен анализ, публикуван във Financial Times, показа, че „ако предоставите на хората финансовата подкрепа, която им позволява да спрат да се трудят, голяма част от тях вероятно ще го направят. И това не помага на никого в дългосрочен план. Просто попитайте 44-те процента от малкия бизнес в САЩ, които казват, че не могат да намерят никого за работните места, които предлагат“.

 

Универсален базов доход

Снимка: Jp Valery, Unsplash

 

Пари на калпак

И така, ако погледнем отдалеч, два са големите въпроси, на които трябва да си отговорим, за да решим има ли логика в идеята.

Дали гарантираният минимум ще мотивира хората да се развиват и да работят това, което им харесва, или напротив – ще ги демотивира, защото имат достатъчно наготово?

Тук отговорът е по-скоро философски и абстрактен и надали застъпниците на идеята могат да убедят скептиците или обратното. А и всеки може да намери своя отговор: затворете очи и си представете, че получавате достатъчно за базовото си оцеляване. Ще търсите ли повече и ще продължите ли да се трудите? Ще ви даде ли това спокойствие?

Вторият въпрос е още по-очевиден и още по-труден:

 

Универсален базов доход

Снимка: Alexander Grey, Unsplash

 

Кой ще ни даде пари?

Нека го сметнем така. Ако въведем безусловен базов доход в нашата страна и той е в размер на минималната работна заплата – 780 лв., то за 6 519 789 души, колкото сме според последното преброяване, годишно ще ни трябват малко над 61 милиарда лева. Това са доста сериозни пари, например на фона на брутния ни вътрешен продукт, който за 2022 г. е около 360 милиарда лева.

За САЩ при 1000 долара на месец сметката излиза $4 трилиона годишно!

Застъпниците казват, че е напълно възможно този разход да бъде компенсиран. От една страна част от парите и сега се дават под различни форми на социално подпомагане, ще отпадне нуждата от сериозните разходи за социални служби, които отговарят за това. За сметка на инвестицията пък хората ще имат спокойствието да се развиват, ще са по-здрави и щастливи, което в дългосрочен план ще повишава производителността. Преценката дали тази сметка излиза нека оставим на икономистите.

 

Универсален базов доход

Снимка: Ibrahim Boran, Unsplash

 

Работа, работа, работа

Факт е, че технологиите ни освобождават все повече време и големият въпрос е какво да го правим. Още едно решение се задава на хоризонта с идеята да решим проблема, като просто отделяме по-малко време за работа. В гърнето на бъдещето къкрят интересни гозби. Само допреди няколко поколения съботата е била работен ден, днес все повече се говори за четиридневна работна седмица… Любопитно е, че още през 1930 г. идеята, че технологиите ще ни доведат дотук, дава самият Джон Мейнард Кейнс, прогнозирайки, че автоматизацията ще ни принуди да работим по-малко дни в седмицата.

Неотдавна се оказа, че това е привлекателно решение дори за бизнеса. Между юни и декември миналата година във Великобритания се проведе най-големият експеримент до момента. Служителите са запазили заплатите си, но работейки по 4 дни или общо до 34 часа седмично. Включили са се 61 компании, от които цели 92% са харесали резултатите и са преценили, че ще продължат с четиридневните работни седмици! Същевременно 15% от служителите заявили, че при никакви обстоятелства няма да се върнат към петте работни дни.

Дали нещо подобно се задава и у нас? Кой знае. Заради топящото се население в работоспособна възраст е трудно да отгатнем дали ще надделее търсенето или пък компаниите ще се виждат все по-често принудени да търсят нестандартни решения.

Най-важното, и преди и след изкуствения интелект обаче си остава да отиваш на работа с усмивка…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Share This