Ювал Харари. Пророкът на новото време
Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден. Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения? Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.
02Накъде ни води изкуственият интелект? 5 ключови гледни точки
Задава ли се краят на човека заради ИИ? На кои професии ще вземе хляба, ще промени ли из основи обществото ни? Ще ни унищожи ли, или ще ни дари с безсмъртие? Или просто сме свидетели на огромен маркетингов трик? Тук са някои от най-важните мнения по темата на безспорни авторитети от света на технологиите и не само. Ето какво имат да кажат Илон Мъск и Бил Гейтс, Сам Алтман и Джарон Лание, Ноам Чомски и Ювал Харари. Темата за изкуствения интелект буквално превзе глобалния дневен ред. Най-накрая си дадохме сметка, че сме се сдобили с ново поколение технологии, които имат силата да променят живота ни. ChatGPT направи така, че новините за машинното самообучение да привлекат погледите. Когато това се случи, мненията се разпаднаха в крайности. Докато някои са убедени, че вече имаме технология, която да ни замени и пороби, други отвръщат с присмех и скептицизъм. И двете гледни точки ще срещнете често в различни Дигитални истории. Тук те ще се сблъскат челно в опит за среща на аргументите. Едно е сигурно: от този спор зависи наистина много…
03Го. Голямата игра
Двама души се взират упорито в редички от подредени кръгли, плоски камъчета. Игра като игра, ще си кажете, само че не е толкова просто, никак даже. Защото това не само е една от най-старите игри, които познаваме, но и най-сложната. Дълго време я смятахме за последния бастион на човечеството, където технологиите не могат да ни изпреварят. А когато това се случи… се роди една забележителна нова дигитална история. Тя идва да ни напомни, че технологиите са тук и за да ни предизвикват, и за да ни заплашват. Но и за да ни показват нови хоризонти да създаваме, да творим, да се развиваме като вид.
04От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?
Изпратих на 30 забележителни за мен ИТ личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения. Гответе се за взривяване на стереотипи! Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в списъка си в Goodreads. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих. Приятно четене!
05Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?
Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит. „Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината. Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?
06„До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“
Наистина ли само до 5 години технологиите, задвижвани от ИИ, ще навлязат във всяка човешка област? Как ще изглежда животът ни тогава? Закъснели ли сме с опитите да въведем етични правила в този тип разработки? Идва ли времето на генералния изкуствен интелект? Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН. Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като научна фантастика. Когато обаче дадем думата на доказан учен и от него чуем дори по-смели прогнози, нещата изглеждат съвсем различно. „Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“.
07Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?
„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“ Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното. Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем. Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.
08Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III
Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения. Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих. Приятно четене!
09Останете любопитни!
Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан. Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие. Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата? Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов? Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта? Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд. А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!
10Кои са любимите книги на технологичните лидери?
Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема? У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова. Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък. Е, време е да започнем да го правим и тук!
11„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“
Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини. Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk. Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни. Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?
12Изкуствено изкуство. Компютрите започват да творят?
Повече маркетингов трик или наистина скоро изкуственият интелект ще рисува майсторски? Можем ли да научим компютърна програма да създава музика, литература? Дълго време безрезервно смятахме, че това е едно от нещата, които отличават хората от машините – липсата на въображение, на артистизъм, на способност да се изразяват чрез изкуство. Дали е така наистина?
13Нямате работа?!
Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?
14„Вселена-25“. За хората и мишките
Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай! Започват да се плодят като зайци. Броят им расте главоломно, удвоява се на всеки 55 дни. По всичко личи, че си живеят живота и се наслаждават на всеки миг. Година по-късно в „рая“ живеят 620 мишки! Докато внезапно се случва нещо необяснимо – много от гризачите стават агресивни, започват да се нараняват без причина. После мъжките стават лениви и незаинтересовани, броят на обитателите на мишето царство неусетно започва да намалява… докато се стига до пълен крах. Дали това не е знак накъде води естественият ход на живота ни тук, на Земята? Експериментът „Вселена-25“ на изследователя Джон Калхун, направен преди половин век, се е превърнал в огромен повод за замисляне от 70-те, та до времената на фейсбук.
