Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

окт. 5, 2021 | Технологии

Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

5 октомври 2021 | Технологии

„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш.“ Думите са доста популярни, принадлежат на Хемингуей, който ги изпълва със смисъл през целия си живот. Романтични са, красиви, но надали изчерпват докрай формите на художествена литература. Кои са писателите и поетите, които успяват във все по-ожесточената битка на литературното поле? Дали са тези, които са били искрени, емоционални, които са създавали най-качествената литература? Или по-скоро другите, попаднали на подходящата аудитория в подходящия момент, уловили, случайно или целенасочено, това, което се търси. Цайтгайст.

Дали скоро сред най-успешните автори ще се намести и… някой изкуствен интелект?

Робот Бърнс

Той не кърви, за да пише, няма как да стане, защото не е от плът и кръв, а от битове и байтове. За изкуствения интелект се говори във все повече професии, но надали на този етап бихте си го представили точно в ролята на любим писател.

А може би би трябвало. Защото, какво прави любимият ви писател? Създава художествен текст, който може да ви увлече и да ви развълнува.

По такива теми е много лесно човек да отпусне въображението си и да навлезе в прогнозите, които минават границата на фантазията. В случая обаче, като че ли имаме достатъчно основания да вярваме, че изкуственият интелект може да се справи с тежката задача да създаде художествен текст, който да не може да бъде различен от човешки. При това в съвсем обозримото бъдеще. А нататък – наистина можем да минем в сферата на въображението, защото това ще промени драстично литературата и отношението ни към нея.

 

Джеймс Хадли Интерфейс

В „Дигитални истории“ често търсим различни роли за алгоритмите. Разсъждавали сме дали те могат да създават изкуство като цяло, поставяли сме ги в ролята на журналисти, политици, програмисти.

Може би ви е правило впечатление колко сериозно се подобри през последните години машинният превод. Особено ако става дума за някои от по-популярните езици, изходният текст от Google Translate вече доста близо, ако не и съвсем точно предава въведения. Само допреди няколко години съвсем не беше така, по-скоро преводите бяха близо до механично слепени една за друга и неадекватно звучащи поредици от преведени най-буквално думи.

Напредъкът се дължи на едно особено нашумяло през последните години направление в областта на изкуствения интелект и лингвистиката. Популярно със съкращението NLP (от Natural Language Processing), на български го наричаме „обработка на естествен език“. При него алгоритмите са впрегнати в това да разбират как „работи“ определен човешки език. И на базата на анализа да дават своите предложения в зависимост от задачата, която им е поставена. Да се опитват да поставят запетаите на правилното място, да превеждат. Или пък сами да генерират текст.

 

 

Машин Кинг

За да навлезем докрай в технологичната страна на темата, налага се да споменем още една абревиатура: GPT-3. Това е проектът, който рязко промени нещата, що се отнася до обработката на естествения език. Развива го OpenAI, неправителствена организация, разработваща изкуствен интелект. Създадена е през 2015-а от Елън Мъск и съмишленици, които заедно даряват над милиард долара. Тя е един от двамата големи играчи в тази област, заедно с DeepMind на „Гугъл“.

GPT-3 е представен през 2020-а. Представлява платформа с удобен интерфейс, чрез който различните проекти дават своите задачи и получават отговори. „Под капака“ се крие невронна мрежа – софтуер, способен да се учи и да търси закономерностите, обработвайки огромни обеми от информация. GTP-3 надминава с възможностите си и най-смелите мечти отпреди няколко години, обработвайки цели 175 милиарда параметри като начални данни. На езика на невронните мрежи, това ще рече, че толкова са били единиците информация, с които изкуственият интелект се е научил „да мисли“. „Прочел“ е 570 гигабайта внимателно подбран текст, за да „научи“ човешкия език.

GPT-3 се превърна в сензация, защото се оказа наистина добър в работата си. Изкуствен интелект, с който можеш да си говориш (почти) като с човек, на когото можеш да поставяш всякакви задачи. А той, бидейки форма на NLP, да изпълнява своята една-единствена функция: приема входни параметри и връща текстов резултат.

 

Франц Платка

И така, какво ще стане, ако го накараме да напише разказ от името на любим писател? По същество, през невронната мрежа ще минат всички произведения на автора, тя ще вземе предвид всичко останало, което сме задали като условия. Ще се опита да наподоби стила му и ще ни върне текста, който е сметнала за най-добър, след като го е съпоставила с оригиналните данни. Дали ще успее? Имайте малко търпение, съвсем скоро ще си направим собствен експеримент.

По същия начин невронните мрежи навлизат и в журналистиката. Голяма част от кратките информации и за най-големите в бранша вече се генерират автоматично. Просто вече не е нужно някой да си губи времето, за да каже, че мачът е завършил 1:0. Постепенно им се дават все повече и повече права.

Но нека се върнем на литературата. Защото, все пак, там я има и магията на всяко изкуство. Има го и творчеството, което допълва умението да се създава добре структуриран и изпълняващ основната си цел текст.

 

Робот писател

Снимка: Aaron Burden, Unsplash

 

Компютри Мураками

„Денят, в който един компютър написа роман“. Така се казва разказ, „написан“ още през 2016-а, в който основният сюжет се върти около робот, който изоставя задълженията си към човечеството, след като внезапно открива, че има литературен талант. Вече се досещате, че той не е написан от падащ си по станалите банални теми фантаст, а от изкуствен интелект.

Поне отчасти. Японските учени от Университета на бъдещето в Хакодате задават най-общи щрихи от сюжета и образа на главния герой на своята невронна мрежа. В интерес на истината, те добавят и доста подробен масив данни от думи, фрази и дори цели изречения, с които тяхното отроче да сглоби историята. И все пак, твърдят, че не влизат в ролята на редактори. Едно към едно пускат резултата, върнат им от алгоритъма, в един от най-оспорваните конкурси за разказ в Япония.

Немалко екипи са се опитвали да го правят и преди това, но „Денят…“ влиза в историята като първия разказ, генериран от алгоритъм, който минава във втория кръг от надпреварата. „В историята главният герой нямаше особено развитие, но пък текстът беше добре структуриран“, казва писателят от журито Сатоши Хасе.

През следващите години има още 11 опита в същия конкурс да се включи вече изцяло изкуствено генериран текст и всички се провалят. Хората побеждават.

Разбира се, неуспешните опити в тази посока не са малко. През 2017-а Рос Гудуин, журналист и технологичен ентусиаст създава своя невронна мрежа, с която се отправя „По пътя“ на Керуак. Минава през същите селища и въвежда видяното и чутото в алгоритъма, който е „прочел“ всичко от именития автор, когото се опитва да наподоби. Само че, по думите на читателите, резултатът звучи като Алиса от Страната на чудесата, срещнала Google Street View, за което ни разказва Сири. Не като Керуак.

 

Писател

Снимка: Yerson Retamal, Pixabay

 

И.И Петров

Тук е моментът да припомним, че във всички игри в началото алгоритмите едва ни се противопоставяха. После нещата бързо започваха да се променят. Каспаров загуби първата знакова битка по шах, след няколко години се оказахме по-слаби и във всички останали екзотични логически надпревари. Изкуственият интелект започва да ни побеждава дори в игри, чиито правила не знае, а учи в движение. Не остана логическо състезание, в което алгоритмите все още да отстъпват на хората.

Да, обаче литературата не е логическа надпревара, а изкуство. Там би трябвало винаги да го има и човешкото, творчеството, искрата на креативността. И все пак си струва за малко да се абстрахираме от тази гледна точка, дори само за да я подложим на съмнение, така че да я докажем безпристрастно.

Истински добрият писател има не само творческата искра, но и много богата култура, речников запас, умение да подрежда думите. Да гради образите и сюжета на базата на опита и таланта си. Кое от всичко това не би могло да бъде уловено от достатъчно сложен алгоритъм?

Както в логическите игри, редно е да започнем състезанието с по-лесното. Определено за момента алгоритмите се справят по-добре в света на поезията. Конкретно в „белия стих“ правилата просто ги няма. Там не са нужни точно структурираните изречения, последователността. По-кратките текстове, възможността, която лириците получават от филолозите – да не се съобразяват с правилата, дори в правописа… нека си го кажем направо, позволява по-лесно да се замаскират грешките на изкуствения интелект.

Ако се позаровите в модерните тенденции на онлайн поезията, много бързо ще се убедите, че в търсенето на оригиналност дори талантливите хора от плът и кръв започват да звучат като роботи. Лесно можем да подготвим бърз онлайн куиз и да се убедите, че няма как да отличим изкуствено генерираната поезия от естествено неловката такава.

 

 

Робот Босилек

„За мен България е като да зърна странен звук!
С мисли, изпълнени от морето и от на Слънцето звездите.“

Този поет може и да не е от най-даровитите, но би имал шанс да триумфира в немалко лирични надпревари. Да, тук става дума за генерирани от алгоритъм строфи. Това беше отговорът на ключовата дума „България“ в „Поетични портрети“ (Poem Portraits), проект, подкрепен от „Гугъл“. Зад него според създателите се крие невронна мрежа, обучена с 20 милиона английски строфи от поезията на XIX век.

Е, може би тук повече води лъскавата фасада, защото и след няколко въвеждания на същата дума, резултатът не се промени. Да, много е лесно да се криеш зад модерните словосъчетания „невронна мрежа“ и „изкуствен интелект“ и тъй като наистина са прекалено нашумели, трудно се отделя зърното от плявата.

Но успешните опити стават все повече. В Китай беше публикувана стихосбирката „На слънчевата светлина ѝ липсваха прозорците“. Алгоритъмът автор генерира над 10 000 сонета, от които бяха избрани 139. И наистина – сонетът е класическа форма с ясни рамки, която звучи доста по-лесно за изкуствено създаване. Ясно е какви са римите, ритъмът, който се търси. Невронната мрежа трябва по-скоро да опитва и опитва. А почти винаги в този тип системи работи и втори процес, който в случая е дори по-важен – да се анализира доколко убедително всеки резултат отговаря на предварителните изисквания и само най-добрите да бъдат изведени в края на тунела.

 

Проектът Verse by Verse

Проектът Verse by Verse – „стих подир стих“

 

Едгар Алън Бот

Ето че дойде време за един малко по-показател експеримент. Verse by Verse – „стих подир стих“, е още един проект на Google, където всеки може сам да изпита силата на изкуствения интелект в генерирането на поезия.

Този обаче е доста по-изпипан. За съжаление, както повечето подобни проекти обаче, е насочен само към англоезичния свят. Идеята е следната: задавате първи стих и избирате до трима измежду възможните поети в списъка, с чието творчество е „захранена“ невронната мрежа. Личат имената на Едгар Алън По, Емили Дикинсън, Уолт Уитман. После посочвате стихотворната форма, която търсите и резултатите започват да идват. Всеки от поетите ви „предлага“ по няколко възможности как стихът да продължи. Можете да избирате, променяте, експериментирате.

Например с българска класика. Какво ще се случи, ако въведем първите строфи на някои от най-известните стихове на български автори в официалния им превод на английски? А после, макар и с условностите на несъвършения превод обратно на български, ви ги представяме тук. Преводът не е поетичен, защото е интересно какво ни дава по смисъл изкуственият интелект – при него не търсим ритъма и римите, които иначе са си прецизно подбрани. Ето два примера.

„Жив е той, жив е! Там на Балкана,
вперил очи в небето на жълтия Запад.
Би ли се радвал на извора,
би ли отдал час на безкрая…“

„Пролет моя, моя бяла пролет,
за всяка птичка, която ми дари доверие.
Понякога в блаженството не ще предчувствам
как бих могъл да съхраня и трепетите си.“

 

Робот писател

Снимка: Fallon Michael, Unsplash

 

Киборг Уитман

Да кажем, че вече знаем какво би станало, ако Уитман и Вапцаров бяха седнали на кафе в Банско или Лонг Айлънд да потворят заедно. Отново с уговорката, че на английски ги има и ритъмът, и римата.

А ако любимият ви писател беше жив и можеше да твори? Ако Маркес беше не само още тук, но и в разцвета на творческите си сили? Няма ли да се обезцени напълно и без това засегнатата немалко от модерните технологии днешна литература, ако имаме автори, които могат да пишат прекрасни текстове, при това със скорост милиони страници в секунда?

Ето това е голямата промяна, която ще дойде, ако изкуственият интелект успее в това начинание. Ако състезанието завърши в негова полза, така, както се случи с шаха и всички останали игри. Ще имаме софтуер, който не е ограничен от простите ни човешки граници, няма нужда да спи, няма риск да се пропие. Няма я опасността да изпадне в творческа дупка и 10 години да не може да завърши книгата от важна поредица, както прави Джордж Р. Р. Мартин. С една дума, няма да кърви….

За такива теми си струва да се замисляме повече, особено ако проследим колко бързо напредва съперникът ни в състезанието. Какво ще стане тогава с хората писатели? Как ще различаваме трудовете им? Кой ще има авторското право за новите книги: алгоритмите ли, или техните създатели? Ще остане ли изобщо някой, който да чете?

Разбира се, има и хибриден вариант. Човешките състезания по шах си продължават, макар и със затихваща крива (някой знае ли кой е актуалният световен шампион?). Но защо пък нашият приятел, изкуственият интелект, да не замени т. нар. литературни роби? Много от най-известните писатели днес не пишат чак толкова, а просто създават идеи, които след това се разписват от по-малко известни техни колеги, понякога обявени, в други случаи оставащи в сянка. Дали това не вариант, при който да се допълнят човешката креативност и компютърната работоспособност?

 

 

Елисавета Програма

Връщаме се отново на GPT-3. След като платформата се появи, с нея започнаха какви ли не експерименти. Дори я накараха да пише компютърен код и стана доста ясно, че програмистите също няма защо да са прекалено спокойни за попрището си.

Истинският ѝ успех обаче дойде тогава, когато ѝ предоставиха възможността да създава дълги текстове, да влиза в дискусия. Разбира се, сред едно от първите предизвикателства беше и литературата, при това в по-тежкия вариант на състезанието: прозата.

„Гардиън“ даде шанс на алгоритъма да напише текст, в който да успокои хората за бъдещето им заедно с развития изкуствен интелект. Резултатът беше доста убедителен. „Мозъкът ми кипи от идеи!“ – смело възкликна GTP-3 в един текст, който върви логично и последователно.

Артистът и програмист Марио Клингеман, който обича да предизвиква творчеството на алгоритмите, постави на GPT-3 задачата за създаде текст със заглавие „Колко е важно да бъдеш в туитър“ в традициите на Джером К. Джером. И резултатът се оказа доста приличен, можете да го намерите тук.

 

Пишеща машина

Снимка: 15299, Pixabay

 

Алгоритъм Сергеевич Пушкин

Да, несъвършенства все още има, но напредъкът е доста сериозен. Скепсисът е здравословен, но такъв съществувашенего го имаше и в толкова много други области, където никога не сме си представяли, че можем да бъдат заменени от електронни творения.

Време е да се замислим не толкова дали машините скоро ще могат да създават литература, а кога ще стане това и дали ще сме подготвени. Какво сме склонни да им делегираме?

Защото генерирането на смислен текст по задание е първата, най-голяма и трудна стъпка, но после не би било никакъв проблем за алгоритмите да се научат и на това какво харесваме. Тук те вече са достатъчно добри. На уменията им да ни угаждат се крепят и търсенето онлайн, и социалните мрежи. После логично идва моментът, когато изкуственият интелект ще може не само да генерира текст в стила, който му е посочен, но ще прави и точно този, който е търсен, който удовлетворява от всяка гледна точка.

Дали тогава ще можем да правим разликата? Ако книгата е вълнуваща, стилът – изящен. Дали изобщо ще ни пука, или поне ще му простим, че докато пише, авторът няма как, като Хемингуей, да седи и да кърви…

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 10.10.2021 г.

Робот писател

Снимка: Andrea De Santis, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This