Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

окт. 5, 2021 | Технологии

Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател

5 октомври 2021 | Технологии

„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш.“ Думите са доста популярни, принадлежат на Хемингуей, който ги изпълва със смисъл през целия си живот. Романтични са, красиви, но надали изчерпват докрай формите на художествена литература. Кои са писателите и поетите, които успяват във все по-ожесточената битка на литературното поле? Дали са тези, които са били искрени, емоционални, които са създавали най-качествената литература? Или по-скоро другите, попаднали на подходящата аудитория в подходящия момент, уловили, случайно или целенасочено, това, което се търси. Цайтгайст.

Дали скоро сред най-успешните автори ще се намести и… някой изкуствен интелект?

Робот Бърнс

Той не кърви, за да пише, няма как да стане, защото не е от плът и кръв, а от битове и байтове. За изкуствения интелект се говори във все повече професии, но надали на този етап бихте си го представили точно в ролята на любим писател.

А може би би трябвало. Защото, какво прави любимият ви писател? Създава художествен текст, който може да ви увлече и да ви развълнува.

По такива теми е много лесно човек да отпусне въображението си и да навлезе в прогнозите, които минават границата на фантазията. В случая обаче, като че ли имаме достатъчно основания да вярваме, че изкуственият интелект може да се справи с тежката задача да създаде художествен текст, който да не може да бъде различен от човешки. При това в съвсем обозримото бъдеще. А нататък – наистина можем да минем в сферата на въображението, защото това ще промени драстично литературата и отношението ни към нея.

 

Джеймс Хадли Интерфейс

В „Дигитални истории“ често търсим различни роли за алгоритмите. Разсъждавали сме дали те могат да създават изкуство като цяло, поставяли сме ги в ролята на журналисти, политици, програмисти.

Може би ви е правило впечатление колко сериозно се подобри през последните години машинният превод. Особено ако става дума за някои от по-популярните езици, изходният текст от Google Translate вече доста близо, ако не и съвсем точно предава въведения. Само допреди няколко години съвсем не беше така, по-скоро преводите бяха близо до механично слепени една за друга и неадекватно звучащи поредици от преведени най-буквално думи.

Напредъкът се дължи на едно особено нашумяло през последните години направление в областта на изкуствения интелект и лингвистиката. Популярно със съкращението NLP (от Natural Language Processing), на български го наричаме „обработка на естествен език“. При него алгоритмите са впрегнати в това да разбират как „работи“ определен човешки език. И на базата на анализа да дават своите предложения в зависимост от задачата, която им е поставена. Да се опитват да поставят запетаите на правилното място, да превеждат. Или пък сами да генерират текст.

 

 

Машин Кинг

За да навлезем докрай в технологичната страна на темата, налага се да споменем още една абревиатура: GPT-3. Това е проектът, който рязко промени нещата, що се отнася до обработката на естествения език. Развива го OpenAI, неправителствена организация, разработваща изкуствен интелект. Създадена е през 2015-а от Елън Мъск и съмишленици, които заедно даряват над милиард долара. Тя е един от двамата големи играчи в тази област, заедно с DeepMind на „Гугъл“.

GPT-3 е представен през 2020-а. Представлява платформа с удобен интерфейс, чрез който различните проекти дават своите задачи и получават отговори. „Под капака“ се крие невронна мрежа – софтуер, способен да се учи и да търси закономерностите, обработвайки огромни обеми от информация. GTP-3 надминава с възможностите си и най-смелите мечти отпреди няколко години, обработвайки цели 175 милиарда параметри като начални данни. На езика на невронните мрежи, това ще рече, че толкова са били единиците информация, с които изкуственият интелект се е научил „да мисли“. „Прочел“ е 570 гигабайта внимателно подбран текст, за да „научи“ човешкия език.

GPT-3 се превърна в сензация, защото се оказа наистина добър в работата си. Изкуствен интелект, с който можеш да си говориш (почти) като с човек, на когото можеш да поставяш всякакви задачи. А той, бидейки форма на NLP, да изпълнява своята една-единствена функция: приема входни параметри и връща текстов резултат.

 

Франц Платка

И така, какво ще стане, ако го накараме да напише разказ от името на любим писател? По същество, през невронната мрежа ще минат всички произведения на автора, тя ще вземе предвид всичко останало, което сме задали като условия. Ще се опита да наподоби стила му и ще ни върне текста, който е сметнала за най-добър, след като го е съпоставила с оригиналните данни. Дали ще успее? Имайте малко търпение, съвсем скоро ще си направим собствен експеримент.

По същия начин невронните мрежи навлизат и в журналистиката. Голяма част от кратките информации и за най-големите в бранша вече се генерират автоматично. Просто вече не е нужно някой да си губи времето, за да каже, че мачът е завършил 1:0. Постепенно им се дават все повече и повече права.

Но нека се върнем на литературата. Защото, все пак, там я има и магията на всяко изкуство. Има го и творчеството, което допълва умението да се създава добре структуриран и изпълняващ основната си цел текст.

 

Робот писател

Снимка: Aaron Burden, Unsplash

 

Компютри Мураками

„Денят, в който един компютър написа роман“. Така се казва разказ, „написан“ още през 2016-а, в който основният сюжет се върти около робот, който изоставя задълженията си към човечеството, след като внезапно открива, че има литературен талант. Вече се досещате, че той не е написан от падащ си по станалите банални теми фантаст, а от изкуствен интелект.

Поне отчасти. Японските учени от Университета на бъдещето в Хакодате задават най-общи щрихи от сюжета и образа на главния герой на своята невронна мрежа. В интерес на истината, те добавят и доста подробен масив данни от думи, фрази и дори цели изречения, с които тяхното отроче да сглоби историята. И все пак, твърдят, че не влизат в ролята на редактори. Едно към едно пускат резултата, върнат им от алгоритъма, в един от най-оспорваните конкурси за разказ в Япония.

Немалко екипи са се опитвали да го правят и преди това, но „Денят…“ влиза в историята като първия разказ, генериран от алгоритъм, който минава във втория кръг от надпреварата. „В историята главният герой нямаше особено развитие, но пък текстът беше добре структуриран“, казва писателят от журито Сатоши Хасе.

През следващите години има още 11 опита в същия конкурс да се включи вече изцяло изкуствено генериран текст и всички се провалят. Хората побеждават.

Разбира се, неуспешните опити в тази посока не са малко. През 2017-а Рос Гудуин, журналист и технологичен ентусиаст създава своя невронна мрежа, с която се отправя „По пътя“ на Керуак. Минава през същите селища и въвежда видяното и чутото в алгоритъма, който е „прочел“ всичко от именития автор, когото се опитва да наподоби. Само че, по думите на читателите, резултатът звучи като Алиса от Страната на чудесата, срещнала Google Street View, за което ни разказва Сири. Не като Керуак.

 

Писател

Снимка: Yerson Retamal, Pixabay

 

И.И Петров

Тук е моментът да припомним, че във всички игри в началото алгоритмите едва ни се противопоставяха. После нещата бързо започваха да се променят. Каспаров загуби първата знакова битка по шах, след няколко години се оказахме по-слаби и във всички останали екзотични логически надпревари. Изкуственият интелект започва да ни побеждава дори в игри, чиито правила не знае, а учи в движение. Не остана логическо състезание, в което алгоритмите все още да отстъпват на хората.

Да, обаче литературата не е логическа надпревара, а изкуство. Там би трябвало винаги да го има и човешкото, творчеството, искрата на креативността. И все пак си струва за малко да се абстрахираме от тази гледна точка, дори само за да я подложим на съмнение, така че да я докажем безпристрастно.

Истински добрият писател има не само творческата искра, но и много богата култура, речников запас, умение да подрежда думите. Да гради образите и сюжета на базата на опита и таланта си. Кое от всичко това не би могло да бъде уловено от достатъчно сложен алгоритъм?

Както в логическите игри, редно е да започнем състезанието с по-лесното. Определено за момента алгоритмите се справят по-добре в света на поезията. Конкретно в „белия стих“ правилата просто ги няма. Там не са нужни точно структурираните изречения, последователността. По-кратките текстове, възможността, която лириците получават от филолозите – да не се съобразяват с правилата, дори в правописа… нека си го кажем направо, позволява по-лесно да се замаскират грешките на изкуствения интелект.

Ако се позаровите в модерните тенденции на онлайн поезията, много бързо ще се убедите, че в търсенето на оригиналност дори талантливите хора от плът и кръв започват да звучат като роботи. Лесно можем да подготвим бърз онлайн куиз и да се убедите, че няма как да отличим изкуствено генерираната поезия от естествено неловката такава.

 

 

Робот Босилек

„За мен България е като да зърна странен звук!
С мисли, изпълнени от морето и от на Слънцето звездите.“

Този поет може и да не е от най-даровитите, но би имал шанс да триумфира в немалко лирични надпревари. Да, тук става дума за генерирани от алгоритъм строфи. Това беше отговорът на ключовата дума „България“ в „Поетични портрети“ (Poem Portraits), проект, подкрепен от „Гугъл“. Зад него според създателите се крие невронна мрежа, обучена с 20 милиона английски строфи от поезията на XIX век.

Е, може би тук повече води лъскавата фасада, защото и след няколко въвеждания на същата дума, резултатът не се промени. Да, много е лесно да се криеш зад модерните словосъчетания „невронна мрежа“ и „изкуствен интелект“ и тъй като наистина са прекалено нашумели, трудно се отделя зърното от плявата.

Но успешните опити стават все повече. В Китай беше публикувана стихосбирката „На слънчевата светлина ѝ липсваха прозорците“. Алгоритъмът автор генерира над 10 000 сонета, от които бяха избрани 139. И наистина – сонетът е класическа форма с ясни рамки, която звучи доста по-лесно за изкуствено създаване. Ясно е какви са римите, ритъмът, който се търси. Невронната мрежа трябва по-скоро да опитва и опитва. А почти винаги в този тип системи работи и втори процес, който в случая е дори по-важен – да се анализира доколко убедително всеки резултат отговаря на предварителните изисквания и само най-добрите да бъдат изведени в края на тунела.

 

Проектът Verse by Verse

Проектът Verse by Verse – „стих подир стих“

 

Едгар Алън Бот

Ето че дойде време за един малко по-показател експеримент. Verse by Verse – „стих подир стих“, е още един проект на Google, където всеки може сам да изпита силата на изкуствения интелект в генерирането на поезия.

Този обаче е доста по-изпипан. За съжаление, както повечето подобни проекти обаче, е насочен само към англоезичния свят. Идеята е следната: задавате първи стих и избирате до трима измежду възможните поети в списъка, с чието творчество е „захранена“ невронната мрежа. Личат имената на Едгар Алън По, Емили Дикинсън, Уолт Уитман. После посочвате стихотворната форма, която търсите и резултатите започват да идват. Всеки от поетите ви „предлага“ по няколко възможности как стихът да продължи. Можете да избирате, променяте, експериментирате.

Например с българска класика. Какво ще се случи, ако въведем първите строфи на някои от най-известните стихове на български автори в официалния им превод на английски? А после, макар и с условностите на несъвършения превод обратно на български, ви ги представяме тук. Преводът не е поетичен, защото е интересно какво ни дава по смисъл изкуственият интелект – при него не търсим ритъма и римите, които иначе са си прецизно подбрани. Ето два примера.

„Жив е той, жив е! Там на Балкана,
вперил очи в небето на жълтия Запад.
Би ли се радвал на извора,
би ли отдал час на безкрая…“

„Пролет моя, моя бяла пролет,
за всяка птичка, която ми дари доверие.
Понякога в блаженството не ще предчувствам
как бих могъл да съхраня и трепетите си.“

 

Робот писател

Снимка: Fallon Michael, Unsplash

 

Киборг Уитман

Да кажем, че вече знаем какво би станало, ако Уитман и Вапцаров бяха седнали на кафе в Банско или Лонг Айлънд да потворят заедно. Отново с уговорката, че на английски ги има и ритъмът, и римата.

А ако любимият ви писател беше жив и можеше да твори? Ако Маркес беше не само още тук, но и в разцвета на творческите си сили? Няма ли да се обезцени напълно и без това засегнатата немалко от модерните технологии днешна литература, ако имаме автори, които могат да пишат прекрасни текстове, при това със скорост милиони страници в секунда?

Ето това е голямата промяна, която ще дойде, ако изкуственият интелект успее в това начинание. Ако състезанието завърши в негова полза, така, както се случи с шаха и всички останали игри. Ще имаме софтуер, който не е ограничен от простите ни човешки граници, няма нужда да спи, няма риск да се пропие. Няма я опасността да изпадне в творческа дупка и 10 години да не може да завърши книгата от важна поредица, както прави Джордж Р. Р. Мартин. С една дума, няма да кърви….

За такива теми си струва да се замисляме повече, особено ако проследим колко бързо напредва съперникът ни в състезанието. Какво ще стане тогава с хората писатели? Как ще различаваме трудовете им? Кой ще има авторското право за новите книги: алгоритмите ли, или техните създатели? Ще остане ли изобщо някой, който да чете?

Разбира се, има и хибриден вариант. Човешките състезания по шах си продължават, макар и със затихваща крива (някой знае ли кой е актуалният световен шампион?). Но защо пък нашият приятел, изкуственият интелект, да не замени т. нар. литературни роби? Много от най-известните писатели днес не пишат чак толкова, а просто създават идеи, които след това се разписват от по-малко известни техни колеги, понякога обявени, в други случаи оставащи в сянка. Дали това не вариант, при който да се допълнят човешката креативност и компютърната работоспособност?

 

 

Елисавета Програма

Връщаме се отново на GPT-3. След като платформата се появи, с нея започнаха какви ли не експерименти. Дори я накараха да пише компютърен код и стана доста ясно, че програмистите също няма защо да са прекалено спокойни за попрището си.

Истинският ѝ успех обаче дойде тогава, когато ѝ предоставиха възможността да създава дълги текстове, да влиза в дискусия. Разбира се, сред едно от първите предизвикателства беше и литературата, при това в по-тежкия вариант на състезанието: прозата.

„Гардиън“ даде шанс на алгоритъма да напише текст, в който да успокои хората за бъдещето им заедно с развития изкуствен интелект. Резултатът беше доста убедителен. „Мозъкът ми кипи от идеи!“ – смело възкликна GTP-3 в един текст, който върви логично и последователно.

Артистът и програмист Марио Клингеман, който обича да предизвиква творчеството на алгоритмите, постави на GPT-3 задачата за създаде текст със заглавие „Колко е важно да бъдеш в туитър“ в традициите на Джером К. Джером. И резултатът се оказа доста приличен, можете да го намерите тук.

 

Пишеща машина

Снимка: 15299, Pixabay

 

Алгоритъм Сергеевич Пушкин

Да, несъвършенства все още има, но напредъкът е доста сериозен. Скепсисът е здравословен, но такъв съществувашенего го имаше и в толкова много други области, където никога не сме си представяли, че можем да бъдат заменени от електронни творения.

Време е да се замислим не толкова дали машините скоро ще могат да създават литература, а кога ще стане това и дали ще сме подготвени. Какво сме склонни да им делегираме?

Защото генерирането на смислен текст по задание е първата, най-голяма и трудна стъпка, но после не би било никакъв проблем за алгоритмите да се научат и на това какво харесваме. Тук те вече са достатъчно добри. На уменията им да ни угаждат се крепят и търсенето онлайн, и социалните мрежи. После логично идва моментът, когато изкуственият интелект ще може не само да генерира текст в стила, който му е посочен, но ще прави и точно този, който е търсен, който удовлетворява от всяка гледна точка.

Дали тогава ще можем да правим разликата? Ако книгата е вълнуваща, стилът – изящен. Дали изобщо ще ни пука, или поне ще му простим, че докато пише, авторът няма как, като Хемингуей, да седи и да кърви…

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 10.10.2021 г.

Робот писател

Снимка: Andrea De Santis, Unsplash

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи...

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност...

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита?
GDPR. Всички сме го чували, вярвам, че това ще да е съкращение от латинска попръжня, а ако не е, си струва да го приемат в латинския при следващата му нова версия. Докато всеки миниатюрен сайт е принуден от законодателството да спазва буква по буква прословутия регламент, онези страници на гигантски компании, в които прекарваме часове всеки ден, ни го показват веднъж и дотам.
Как стигнахме дотук? Струва ли си да четем въпросите, които ни задава всеки сайт за бисквитките? Има ли по-смислени решения в тази посока?

повече информация
GAN. ИИ започна да си измисля… хора

GAN. ИИ започна да си измисля… хора

Вижте добре тези лица. Няма как да срещнете хората на живо, защото… те не съществуват! Образите са „измислени“ от алгоритъм, наречен GAN.
Благодарение на него изкуственият интелект е способен да създава нови изображения на базата на подадени данни.
Две невронни мрежи влизат в състезание, в добрия стар сюжет на доброто и лошото ченге. Първата опитва да наподоби търсената цел, а втората преценява кога се е справила.

повече информация
Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?

повече информация

Най-новите:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“
Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи?
Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а.
Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
„Егоизмът е враг на предприемача“

„Егоизмът е враг на предприемача“

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.
WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.
Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?

повече информация
WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт.
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света!
Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.

повече информация
„Проблемът е в хората, не в правото“

„Проблемът е в хората, не в правото“

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?
И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна.
Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Преди няколко години, разочарована от системата, решава да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш.
Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.

повече информация
Share This