Web 3.0. Какво ни носи новата ера в интернет?

май 18, 2021 | Технологии

Web 3.0. Какво ни носи новата ера в интернет?

18 май 2021 | Технологии

Живеем във времената на Web 3.0, казват… Че то нали има само един web, един интернет? Всъщност, глобалната мрежа вече премина през две мащабни трансформации, за които не сме се замисляли, докато бяхме увлечени от водовъртежите им.

Постоянно се променят актуалните технологии, постоянно се мени и отношението на всеки един от нас към мрежата, а и към технологиите като цяло. Нямаме и секунда да седнем и да осмислим какво се случва, пък камо ли да вникнем и да анализираме.

И все пак, мрежата мина през различни версии. Нека опитаме да погледнем към отделните ѝ етапи заедно с изследователите в някакъв опит да налучкаме какво се задава…

Няма 6 – 5

И така, започваме със съвсем бързо въведение в терминологията. Всички сме чували за версиите на Windows – 95, 98, 2000… преди тях 3,1, после 7… Днес в софтуерната индустрия, за щастие, номерацията е малко по-унифицирана, няма го този логически хаос.

Всяка наистина различна и обновена версия на даден софтуерен продукт започва с цяло число – 1.0. После идват сериозните обновления, които засягат достатъчно забележимо функционалностите и в такива случаи продължаваме с 1.1. Ако се прави леко подобрение, което малцина ще забележат, следва 1.1.1. Четвъртата цифра вече е свързана само с толкова малки промени, че трудно биха могли да бъдат забелязани от потребителите – оправени са бъгове, изгладени са дребни разминавания… С една дума – минала е „фината пила“.

7/8

Някои от по-големите компании решават да допълнят номерацията с нещо по-разпознаваемо, но това наистина не може да си го позволи всеки. Например, WordPress – платформата, която днес поддържа 1/3 от сайтовете в интернет! – нарича тематично всяка следваща своя версия на известен джаз изпълнител. И докато тази версия е водеща, полага усилия да популяризира творчеството на избрания музикант.

Операционната система Android пък кръщава всяка следваща основна нова версия на… сладкиш. Какво ли ще се случи, когато въображението им в тази все пак ограничена област се изчерпа.

Днешните най-мащабни онлайн проекти пък изобщо не подреждат версиите си. Светът е толкова забързан, че промените в новия дизайн на фейсбук например, стават постоянно. Нещо повече – част от потребителите получават един вариант, а останалите – коренно различен…

И все пак: какво ще стане, ако се опитаме да вкараме в рамки версиите на цялата мрежа, на огромния и безграничен интернет?

 

web3

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Кой сега е №1?

Тази концепция принадлежи на двама души – изследователя Тим О’Райли и самия създател на мрежата Тим Бърнърс-Лий, и днес се смята за доста широко прието разделение на отделните епохи онлайн.

Връщаме се далеч, далеч назад. Само някакви си три десетилетия от историята са изминали от създаването на World Wide Web, а вече всичко е толкова различно, че сякаш живеем в някакъв приказен свят…

Както всеки друг софтуерен продукт, приемаме, че е имало и нулева версия – Web 0.0. Тя е съществувала, когато мрежата все още е била само идея и тема за научни изследвания.

Приема се, че периодът, в който съществува Web 1.0 – първата „голяма версия“ на интернет, е от самото му изграждане по идея на сър Тим Бърнърс-Лий през 1989 г. до 1999 г.

По това време интернет е екзотика, достъпен за малцина избрани, при това с доста примитивни от днешната ни гледна точка технологии. Мнозина от вас (35+) си спомнят до болка стържещо-напевния звук на модема, който се връзва към мрежата през добрата стара телефонна жица. Също и как цял час в интернет предизвикваше проблеми с нацупената комшийка от дуплекса… който не знае какво е дуплекс, няма смисъл тепърва да губи време да го научава.

Беше бумът на компютърните клубове, които имаха доста по-стабилна връзка. Там, например, трябваше да чакаш само около минута, за да се свали малко по-тежичката снимка от даден сайт.

 

Раз, два, три…

Наричат Web 1.0 и Read-Only, интернет само за четене, преди още нещата да станат интерактивни. Информацията „течеше“ само в една посока – от източника до получателя, от създателя на сайта към потребителя. И все пак – потече с пълна сила и така се роди информационната ера.

После изведнъж дойдоха LAN технологиите и мрежите станаха много по-съвършени, бързи и готови за мигновена комуникация. Някак тематично, това се случи точно на границата между хилядолетията. Появи се езикът за програмиране JavaScript, който позволи всичко да стане интерактивно – всяка страница да се превърне в отделно приложение, с все по-сериозна вътрешна логика. Сайтовете да не са просто картинки и текстове, които разглеждаш и продължаваш нататък, а цялостни апликации, каквито преди това имахме само офлайн. Обогатени с възможността да си говориш дори на видео с хора от другия край на планетата.

И изведнъж стана ясно, че светът се е озовал в мрежата на мрежата. Само на него, на света не му беше ясно, защото беше опиянен от видяното. Първоначалното онемяване от това, че можеш да пишеш електронно писмо и то на секундата да се озове в която и да е точка на планетата премина в следващата си фаза. Човек вече можеше да общува пълноценно, да сърфира скоростно и да получава от мрежата значително повече и по-качествено съдържание. Дойде втората версия на интернет, заедно с големите на своето време – социалните мрежи, гугъл, всичко онова, което определя днешния ден.

 

 

5 за 4

Така се озовахме във времето на Web 2.0. Технологиите изведнъж преминаха към достъпно съдържание и… най-важното, в центъра се оказа потребителят като генератор на съдържание.

Преди това влизахме в страниците, за да четем новини, по същия начин, както ги генерираха традиционните медии. С Web 2.0 дойде време за онова, което най-добре се определя от фейсбук – един потребител влиза, за да види какво е генерирал друг в интерактивен свят.

Същите изследователи смятат, че трите основни движещи сили, довели до възхода на Web 2.0, са мобилните технологии, социалните мрежи и облакът. С „умните“ телефони изведнъж се оказахме с цял компютър с напълно нереални възможности в джоба си. Социалните мрежи пък внезапно позволиха да излезем от анонимността, да се окажем ценни онлайн, не скрити зад прякори и аватари, а с реалните си личности. Особено когато стана ясно, че сме на равна нога със знаменитостите – със същите изходни инстаграм профили, като всеки, който е решил да си снима закуската или сладкото бебе.

И, разбира се, облакът. Той позволи на всяка по-малка фирма или успешен стартъп, получила достатъчно доверие, бързо да увеличи ресурсите си онлайн. Облачните технологии победиха ограничението на хардуера, позволиха гъвкавост, скалируемост и значително по-голяма достъпност на интернет ресурсите. Вместо да купуват скъпи и бързо остаряващи центрове за данни, фирмите получиха неограничени ресурси на немислими преди това цени.

Какво ли идва обаче след това?

 

6, 6, 6

Ето че стигнахме до днешния ден. Може би не подозирате, но според много от водещите специалисти, точно в момента сме на прага на нов вододел. Ускорен и от принудителната дигитализация, която дойде през последната година заради коронавируса, на прага е нов преход.

Всъщност, за него говори преди 15 години отново Тим Бърнърс-Лий. Нарича третата фаза от развитието на своето отроче „семантичния web“.

При това вече изобщо не са толкова важни скоростта на комуникация и самите възможности на хардуера.

Три са основните направления, които се очаква да стоят в основата на Web 3.0 – граничните облачни решения, децентрализираните мрежи и, разбира се, изкуственият интелект.

web3

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Три от три

С граничните технологии (Edge cloud computing) са свързани някои от най-нашумелите през последните години направления, като управлението на изкуствения интелект или интернет на нещата (IoT). При този подход вече я няма традиционната за интернет връзка между сървър и потребител, а трансферът на данните се осъществява на три нива.

В основата на всичко е облакът, с него се свързват отделни гранични единици, или edge node-ове, с които пък си взаимодействат крайните клиенти. Това архитектурно решение е особено популярно при „умните“ устройства, за които е важно да се скъси връзката между потребителя и източника на информация. Тогава идва междинният слой от сървъри, който скъсява драстично пътя. Така една самоуправляваща се кола, която фучи с 200 км/ч по магистралата, не е нужно да пази цялата карта на пътя, по който ще се движи. Достатъчно е тя да е съхранена на междинното ниво и да си „тегли“ късчетата, които са ѝ нужни.

За изкуствения интелект няма нужда да навлизаме в подробности, често и подробно разказваме Дигитални истории, свързани с него.

Може би най-непознато от трите направления са децентрализираните мрежи, пример за които е блокчейн. Те помагат значително за технологиите, генериращи данни (независимо дали показателите са за здравето ви, за състоянието на земеделската продукция или пък това на колата ви). С децентрализираните мрежи данните се изпращат и получават бързо и значително по-безопасно, без да се рискува сигурността.

 

Три по три

При Web 3.0 потребителите и технологиите си взаимодействат директно, без нужда от посредници. Според Тим Бърнърс-Лий семантичната мрежа, в която навлизаме, ще е насочена към човека и сигурността му онлайн. Но и ще му позволява да си взаимодейства с всяка от технологиите, попаднали онлайн, на ново, персонализирано ниво.

И все пак, това са технологичните аспекти. А какво да очакваме ние, като потребители на Web 3.0?

На първо място – интернет навсякъде. Да, в България сме доста разглезени от това, че вече до почти всяко село стига достатъчно качествена връзка, но голяма част от света съвсем скоро ще получи достъп от съвсем ново поколение. Става дума за проекти от типа на Starlink. Чрез него компанията на Елън Мъск SpaceX скоро ще има мрежа от спътници, даващи качествена връзка с мрежата на всяка точка от планетата.

Освен това Web 1.0 и Web 2.0 дойдоха и всеки със своите нови парадигми за това как се прави бизнес и съответно – какво получават потребителите. Станаха възможни както социалните мрежи, така и eBay, AirBnB, Uber – все съвсем различни форми, в които крайният потребител получава значително по-достъпна и разнообразна услуга. Разбира се, всичко изброено има и негативни страни, свързани с неравенството, монополите и лошите регулации.

 

web

Снимка: Adina Voicu, Pixabay

 

Едно към едно

Смята се, че Web 3.0 ще промени и това. Заради значително по-високото ниво на сигурност в обмена на данни, ще е възможен и обменът на стоки и услуги директно между физически лица, бизнеси и машини, без да е нужен посредник. Цялото ниво на тези бизнеси, които споменахме преди малко, ще остане излишно, защото до момента те бяха връзката между предлагащия и получаващия услугата и те гарантираха доверието в системата.

Тоест – край на посредниците и прекупвачите на услуги, повече децентрализация… Особено ако повярваме, че е възможно това да бъде допуснато от днешните силни на деня в интернет, които са се превърнали в корпорации, значително по-мощни и от най-силните държави.

Бърнърс-Лий вещае и значителен ръст на обема и обхвата на взаимодействията между хора и машини до висоти, които днес не бихме могли да си представим.

 

Едно на милион

Разбира се, блокчейн е друго от направленията в тази посока, което крие потенциал в много повече области от криптовалутите – скоро ще ви разкажем подробно по темата.

„Таткото“ на WWW ни обещава също и свят от информация, която е значително по-пълна, подредена и гарантирана, отколкото биха могли да ни я дават днешните социални мрежи и търсещи машини. Не съм сигурен, че имаме достатъчно аргументи, за да споделим оптимизма му в тази посока, но дано е прав.

И какво още? Надали някой би могъл да ви разкаже с подробности. Също както никой не би могъл да предположи например днешния вид на социалните мрежи. Но повече от сигурно е, че Web 3.0 идва с достатъчно нови и перспективни идеи, които ще променят живота ни, за които ще си говорим и които ще раждат следващите Дигитални истории.

Какво идва после? Дали от Web 4.0 да очакваме вече „симбиотичната мрежа“, в която ще се „слеем“ с компютрите на доста по-високо ниво? Все пак, това още изглежда като (може би) невъзможно бъдеще.

А нали уж всичко ново е добре забравено старо?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This