Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.

Не, не съм в парламента, макар че животът би бил доста по-хубав, ако именно такива хора се озоват в онази зала. Ех, мечти… Но достатъчно с това лирическо отклонение, вече се убедихте, че естествен интелект пише тези редове. С моите съмишленици в залата имаме по-важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.

Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…

ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

снимки: Hannig Photography

Коя сфера избираш?

В Пловдив сме, за втори път добре познатият за Дигитални истории Атанас Атанасов организира национална среща на победителите в телевизионната викторина „Последният печели“. Там правилата се променят, следващите забележителни участници разказват своите впечатляващи истории, толкова важни във времената на онлайн забравата. Дори водещият е друг – Камен Воденичаров продължи ролята на още един приятел на Дигитални истории – Орлин Горанов, но други неща не се променят. (Впрочем, ако ви е любопитно как ще се представя и аз при новия водещ – ще имате шанс да видите още в понеделник – 17 март от 19 ч по БНТ1).

Дори да го забравяме в суматохата на ежедневието. Във времената, когато знанието, пиететът към интелигентността, към четенето си остават един от фундаментите, които трябва да опазим като вид. Добре че ги има срещи като тази.

Изкуственият интелект идва, за да промени всичко. Но как? И колко далеч е стигнал? Тези въпроси не спирам да си задавам в дълга поредица от експерименти. ИИ вече пише текстове неразличимо, дори понякога по-добре от голяма част от хората, които имат претенцията да са поети. Как ли ще се справи с познанието в чистия му вид?

Точно преди година, на първата срещата на победители в „Последният печели“ с Атанас започнахме начинанието. Тогава също знаещите бяха разпределени в 10 отбора от по 8-10 играчи, а срещу тях изправихме още един „човек“-отбор – ChatGPT. Моника – съпруга и съмишленик на Наско, се зае да подава въпросите на металния ни съперник, налагаше се да ги превежда на английски, да повтаря по няколко пъти…

И в резултат той се нареди на 4-о място! Впечатляващ успех, „той“ се оказа по-добър в задачата да решава класически куиз въпроси от мнозина българи, които са се доказали в тази роля.

Битка на титани

Ето че е време за реванш! Защото състезателите могат да научат някой нов факт, но за тази година алгоритмите показаха, че са далеч от предела на възможностите си. Конкретно говорейки за ChatGPT, той получи огромно развитие, появиха се следващи поколения модели, способни да навлизат в дълбочина в поставеното задание.

Моя задача е да подготвя по най-добрия начин съперника. Аз също имам някоя и друга победа в телевизионната игра, ще се включа в един от отборите. Но ще помогна на електронния съперник, защото е важно експериментът да се случи по най-добрия начин.

Все пак, срещу куиз майстори като Иван Пантев, Петринка Крачанова, Миглена Драганова – Дама Пика (и още много дълъг списък, не го започвам, за да не изпусна някого!), не е редно да се изправи просто модел. Ще използваме платена версия на ChatGPT, ще даваме по един шанс за отговор. Вече няма нужда от превод, алгоритъмът се справя прекрасно на български.

Какво се очаква? Честно казано, убеден съм, че технологията е изключително напреднала и ще помете всички отбори с разлика. Но… на експеримент като на експеримент. Дали наистина ще се случи точно така?

снимки: Hannig Photography

Защо не ръкопляскате?

Платената версия дава достъп до няколко различни модела ИИ, но кой от тях ще се справи най-добре в подобно състезание? Нека самият съперник реши, питам всяка от версиите кой точно модел ще препоръча за надпреварата и накрая усреднявам.

Спираме се на ChatGPT o3-mini, фаворитът и безспорен огромен пробив. Моделите от поколението o3 са черешката на тортата. Те анализират поставената задача, независимо от езика, търсят контекста, проверяват в интернет и какво ли още не, за да върнат на потребителя най-добрия отговор. Може би от тях очакваме и следващата голяма стъпка – прословутия генерален изкуствен интелект, който Сам Алтман неотдавна отбеляза, че може да бъде постигнат в рамките на 2025-а.

Няма да го затруднят някакви си куиз задачи, нали?!

Форматът на въпросите е стандартен. 10 тематични кръга, всеки с по 12 въпроса с отворен отговор – по два във всеки кръг са по-трудни и носят по две точки. Така максимумът е 140.

Човешките отбори получаваме незначителен бонус – имаме право за един от въпросите да използваме жокер, като „препишем“ отговора на друг отбор, избран от нас, и на още един жокер – да използваме като свой отговора, даден от ChatGPT.

Съперникът пък получава друг бонус – ние имаме по 2 минути на кръг, а той – неограничено време. Моделите, които използват и осмисляне (reasoning), определено се справят по-добре, ако имат повечко секунди за размисъл.

Готови, на старта…

снимки: Hannig Photography

Бързи, смели, умни

Първата от 10-те области е „География“. Започват да се нижат въпроси и да летят отговори.

Напълно е прав ChatGPT, но успява да го измисли и отборът, от който съм част – „Гагарин“, с капитан Николай Колев. Повод за любопитна история. С младите ми съотборници от Пловдив се запознах случайно, отново на куиз, организиран от Атанас Атанасов – нямах си отбор и се присъединих към тях, защото бяха най-малко. И… за малко да победим, останахме точно на един верен отговор от първото място.

Защо ли отборът се казва така? Останалите са от пловдивския квартал „Гагарин“, докато съвсем случайно… и аз живея на улица с името на първия космонавт, само че в София.

Отбор „Гагарин“. снимки: Hannig Photography

Златният фонд

Защо ви разказвам всичко това? Не знам. Може би, защото не съм ChatGPT или някой от събратята му и си падам по безцелните, но любопитни факти и истории. Или пък, за да припомня, че случайността, интересната среща, приятелството все още се оказват феномени, които човекът си остава единственият, способен да изживее. Поне засега.

Не, бъркаш, приятелю. Сбъркахме го и ние, обаче… е странно. В интернет лесно и бързо може да се намери информация за Осоговската планина и нейния първенец – връх Руен. Те надминават Витоша (от която – разбира се!, – по-високо нема) с достолепните 2251 метра.

Добре, де, няма да се правя на прекалено умен, не го позна и нашият отбор.

Първа равносметка. Минали са три кръга и ChatGPT изостава минимално. Шепа точки, движи се на трето място, доста пред моя отбор – „Гагарин“. Водещият чете някои от по-забавните му отговори като например:

Бъзкил?! Кофти хора са бъзкилите.

Много от другите състезатели се смеят. Да видим кой ще се смее последен, те сигурно не са чували за василиска на Роко, мисля си аз. Явно не са това темите на съперника, сигурен съм, че на следващата пауза ще ни задмине, при това с разлика…

Повечето въпроси са свързани с фактология, да, насочена към български теми, които със сигурност са малка част от информацията, на която е трениран моделът. Разбира се, винаги ще има и добре познатите халюцинации – недвусмислено неадекватни отговори, които той дава с гранитна увереност, а после се превръщат в нула точки, но… ежедневно се впечатлявам колко бързо се развиват технологиите от този тип, колко по-успешно и убедително е всяко следващо поколение на невронните мрежи.

Продължавам да съм сигурен, че накрая ще снимам как Атанас Атанасов дава символичната купа на съперника…, но нека видим, все пак.

снимки: Hannig Photography

На игра като на игра

Няма да минаваме въпрос по въпрос, който реши, може да дойде на следващата подобна среща след година – достатъчно е да следите „Загадките на Атанас Атанасов“ далеч не само заради това, а и защото предизвикателствата към мозъчните ни гънки днес, уви, са дефицит.

Кръг преди края… не съм прав. Отбор „Гагарин“ е последен, ChatGPT води с разлика… Уви, само първото е вярно. „Колегата“ също едва крета, очевидно подвел се от въпроси като:

Всъщност има 3 възможни отговора, но не и сред присъстващите – Вълко Червенков, Константин Стоилов и Гълъб Донев (куизмастерът признава и Рачо Петров, аз не бих).

Но преди последния кръг ChatGPT в гръмовната му версия o3 заема почетното… девето място от 11 отбора.

Всички участници в състезанието. На снимката са победителите в повече от половината от над 900 издания на „Последният печели“! снимки: Hannig Photography

Красив ум

Станал е междувременно друг каламбур. Решили сме да използваме жокера „Препиши от друг отбор“ и взимаме отговора на отбора, чийто капитан е друг любим гост на Дигитални истории – историка и рекордьор Борис Русев… Който обаче се оказва, че също не знае. И е избрал да използва жокера „Питай ChatGPT“. Алгоритъмът отговаря правилно, от което получаваме точки всички по веригата.

Дотук „колегата“ се справя прилично, макар и далеч от топ резултатите. Дава обаче отговори, за които, признавам, аз не бих се сетил.

На върха на езика

Настава обаче време за решителната битка. Темата на последния кръг е „България“, вече не съм толкова сигурен кой ще е извършителят на последното смеене, но нека видим…

Михал Михалов?! Странни любими писатели имаш… Не, не е и Алеко. За мой срам, оказва се, че е един от любимите ми български писатели, но и на мен не ми хрумва, че е той, за пръв път чувам този факт. (Кой ли е той? Няма да ви кажа, струва си човек да е любопитен и да не получава наготово всички отговори в дигиталните времена.)

Последните станаха първи

Ето че когато идва време за класирането, един по един отборите излизат, за да получат наградите си. Ние с „Гагарин“ сме успели в този кръг да изпреварим цели двама съперници! Само 11-ият, последният, най-слабият отбор не излиза на импровизирания подиум.

Първо, защото не е отбор, а само един „играч“. Второ, защото не е човек. И трето, защото лично щях да го посрещна и да му потърся обяснение. В последния кръг ChatGPT се е справил зашеметяващо безхаберно, не е успял да реши нито една от 12-те задачи, което закономерно го е повело към последното място в класирането. На обичаен куиз би получил утешителната награда шотове, но надали би се възползвал.

Никаква награда за теб, колега! (Освен ако не чете василискът, тогава, нека знае, шегувам се.)

Но какво се оказа?! Година по-късно в състезанието на шампиони от „Последният печели“ срещу изкуствения интелект той се срина от 4-о на 11-о място?!?! С важното уточнение, че ако допреди ChatGPT беше събирателно понятие, сега става дума за поредица от модели, а немалко са и конкурентите, способни на чудеса. Да, може би не самият съперник не избра най-добрия модел, с който да се представи, но решението беше негово.

Още едно напомняне за всички онези големи въпроси на днешния ден. За критериите, с които измерваме напредъка. За бързината, с която сами се отказваме. Да помним, да ни е трудно, да се състезаваме, да признаваме. Да не спираме да се учим, за да можем да се възползваме по най-добрия начин от възможностите, които ни дава огромният напредък на изкуствения интелект.

Да обсъждаме как да го използваме. Как да го опознаваме. Как да го осмисляме.

Така изглежда финалното класиране

Всеки от ума си пати

Как така? Защо?

Признавам, нямам отговор. Част от обяснението със сигурност е в малкия обем информация на български, на която е обучаван, друга – в различни странични обстоятелства, които правят силите на ИИ вариращи във времето и в рамките на конкретния разговор.

Кога си струва да се доверяваме на ИИ и кога – да подлагаме на съмнение всеки отговор? Да, той се справя изумително добре с все повече човешки задачи. Ние отдаваме ли, отдаваме… докато обаче в същото време би трябвало да запазваме и дори да развиваме нататък своето, човешкото. Както стана в шаха, в играта го, дори в тетриса.

Дошло е времето, в което е време да преоткрием и преизмислим себе си…

Но как ще изглежда това? И как да го разберем, ако не предизвикваме себе си? Ако не предизвикаме и новия герой на сцената… Клишетата и празните приказки са тези, които доминират в разговора за напредъка на технологиите, а не бива да е така. Далеч не само аз съм на това мнение.

Именно затова продължават експериментите на Дигитални истории, за да покажат докъде наистина сме стигнали. За да видим резултата, който със сигурност е замислящ. Също и да поговорим за умните, интелигентните хора, които би трябвало да са главните герои. И ще бъдат, сигурен съм, в медиите на бъдещето. Иначе… ние няма да бъдем.

Отбор „Царевец“, победил ChatGPT с цели 30 точки! снимки: Hannig Photography

Събирай компанията…

Редно е, разбира се, да отбележим и победителите. Сред 10-те отбора се открои този с име „Царевец“, включващ забележителни куиз личности, познати от редица телевизионнни състезания. Те успяха да надвият електронния ни герой с изумителната разлика от цели 30 точки (като от предпоследното място той остана на 4).

Как ли ще се справи след още година ChatGPT в състезанието? Ще ни победи с огромна разлика, уверен съм, макар този път моят „състезател“ да се провали. А вие, как мислите?

Докато чакам отговора, ще проверя и себе си. Следващия понеделник (17 март) очаквайте и моята следваща игра в „Последният печели“. Този път в специален формат се срещат поотделно любители на интелектуалните игри от различни градове, за да излъчат победител. Да се изправят едни срещу други… Нищо подобно. Едни до други, защото тази битка е за знанието и за човека, а не за точки. За да припомняме кое е човешкото, смисленото, важното.

Няма да го има ChatGPT, за добро или лошо. Но ще ги има следващите силни и важни, осмислящи и замислящи Дигитални истории…