Човекът и Космосът 50 години по-късно

юли 6, 2021 | Срещи

Човекът и Космосът 50 години по-късно

6 юли 2021 | Срещи

Напоследък се взираме дълго в монитора и рядко отправяме поглед към звездите. И буквално, и метафорично. Вместо технологиите да ни изстрелят там, те в много по-голяма степен ни „заземиха“. Все пак, това далеч не е завършила дигитална история.
Доц. Васил Умленски се занимава професионално с астрономия точно от половин век. Той е от онова поколение учени, което имаше късмета и предизвикателството да е част от тази наука в годините, когато тя се радваше на огромното обществено внимание, в десетилетията след най-големите ѝ успехи.
Срещаме се, за да поговорим за звездите, за любовта към небето и бъдещето на човека в Космоса от погледа на 50-годишния му опит.

 

Васил Умленски

Доц. Васил Умленски. Снимка: Владимир Мачоков

– Доц. Умленски, вече 50 години следите отношението на човека към Космоса. Смятате ли, че има регрес в него, вместо развитието, което се очакваше?

– Не мисля, че има регрес. По-скоро има спадане на интереса, защото дори директните изследвания на планетите, астероидите и кометите с космически апарати станаха рутинна дейност.

 

– Да, но стигнахме веднъж до Луната… а после спря да ни бъде интересна!?

– Разходките до Луната са твърде скъпи. Американците спечелиха надпреварата със СССР,

престана да им е интересно и не им се даваха повече пари.

А и за изучаване на стотиците килограми лунно вещество, донесено от експедициите „Аполо“, са нужни още десетки години.

 

– А как се отнасяте към идеята, че никога не сме стъпвали там?

– Определено отрицателно. При онази жестока конкуренция със САЩ, Съветският съюз нямаше да признае постижението, ако имаше и най-малко съмнение. Полетът беше следен от целия свят. Ако не ме лъже паметта, „Аполо 11“ беше „придружаван“ от безпилотен съветски кораб.

„Съветите“ бяха готови с лунен кораб, с който се надяваха да преварят американците, но отложиха пилотирания полет заради недостатъчна надеждност на ракетата-носител. Първи на Луната трябваше да стъпи Алексей Леонов. След успеха на американците обаче СССР прекрати лунната си програма.

Вестник „Правда“ всеки ден публикуваше подробна информация за полета на „Аполо 11“ и първото посещение от човек на друго небесно тяло – за разлика от „Работническо дело“, където на събитието се отделяха само по няколко реда.

космос

Снимка Pexels

– Кога и как се насочихте към астрономията?

– Интересът ми се зароди в най-ранно детство. Вероятно „вина“ има и баща ми – гимназиален учител по български език в Кюстендил, езиковед, етнограф и фолклорист. Често ме качваше на велосипеда и ме водеше в близкото село Багренци, където имаше роднини.

Когато се връщахме по тъмно, спираше и ми показваше съзвездията,

много ми беше интересно.

По това време – 50-те години на ХХ век, астрономията се изучаваше в гимназията като отделен предмет. Завършващи гимназисти ми подариха учебник, който четях с голям интерес. Вечер приятелчетата от улицата се събираха около мен да им разказвам за звездите и планетите. Знаех предварително, че ще бъде изстрелян изкуствен спътник на Земята. Очаквах го с нетърпение и много се вълнувах, когато това се случи на 4 октомври 1957 г. Разбира се, не се вълнувах само аз. Вестниците и радиото съобщаваха кога и откъде ще мине „Спутник 1“. Хората излизаха вечер и с удивление наблюдаваха новото небесно тяло, което бавно и тържествено се носеше между звездите.

На 10 вече „издавах“ лист „Млад астроном“ на пишещата машинка на баща ми.

млад астроном

– Ако по онова време някой ви беше попитал как си представяте 20-те години на XXI век, какво щяхте да му отговорите?

– По-лесно ми е да кажа какво не бих си представил по онова време. Не бих могъл да си представя, че социализмът ще си отиде без световна война. Не бих си представил масовата компютризация. Тогава връх на изчислителната техника бяха сметачните линийки, електронните калкулатори се появиха по-късно. Всъщност, имаше и механични изчислителни машини с ръчка и клавиши, но бяха много малко. През 70-те години на миналия век една такава още стоеше в бившата Секция по астрономия към БАН.

Чел съм, че изчисленията за полета на Гагарин са правили група математици, които

не са се доверили на компютрите, въпреки че са разполагали с такива.

И, разбира се, не бих си представил, че китайски марсоход ще щъка по Червената планета.

 

– Кои са истинските герои на Космоса?

– Герои са първите, които откриха нова ера в човешката история. Някои от тях – с цената на живота си.

космос

Снимка Pexels

– Кой е най-интересният небесен обект?

– Според мен това си остава Марс, защото на него е имало живот. Още преди 25 години в ALH84001, метеорит с произход от Марс, бяха открити фосили на микроорганизми, напомнящи земни бактерии. Те са във вътрешността на метеорита, което изключва замърсяване след падането на нашата планета. Така че е възможно животът на Земята да е дошъл от Марс. Наскоро под повърхността на планетата бяха открити езера от вода в течно състояние. Това показва, че не е изключено и днес там да има някакви форми на живот.

 

– Вярвате ли, че е реално колонизирането му?

– Условията на Марс – атмосфера, гравитационно притегляне, магнитно поле, ниво на радиация и т.н., са много различни от тези на Земята. Преди създаването на селище на Марс, трябва да бъдат решени десетки проблеми. Затова считам, че е реално, но в едно по-далечно бъдеще. Макар че сега времето върви много по-бързо, отколкото преди половин век например.

 

– Добра идея ли е колонизацията?

– По-скоро не, но може да се окаже необходима. Ако обаче там наистина има каквито и да било форми на живот,

никакво тераформиране на Червената планета не бива да има.

 

– Кое е най-важното ни знание за устройството на Вселената, което сме научили през последните 50 – 60 години?

– Според мен това е реликтовото излъчване – ехо от времето, когато е възникнала съвременната Вселена. За пръв път е предсказано през 1948 г. от космолога Георгий (Джордж) Гамов, съветски учен, емигрирал в САЩ. Доказано е наблюдателно през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, които за откритието си получават Нобеловата награда за физика през 1978 г.

 

– Харесвате ли Мъск и това, които прави?

– Не го харесвам особено. И не съм единствен, такова чувство се споделя от мнозина. Самият Мъск е наясно с това и наскоро се пошегува: „Иcтината е, че аз съм 3000-годишен вампир“. Като астроном считам, че спътниците, които се кани да изстреля, ще пречат на астрономическите наблюдения. Освен това са бъдещ източник на космически боклук.

космос

Снимка: Josh Gordon, Unsplash

– Какъв е естественият път на развитие на човечеството, как ви се струва от днешна гледна точка?

– Развитието на човечеството е циклично – с много възходи и спадове. Различни цивилизации са възниквали, достигали са някакви върхове и са загивали. За много от тях не знаем и може би никога няма да научим. Хора живеят на Земята от милиони години, затова

не ми се вярва, че ние сме първото технологично развито общество.

Случвало се е екологични и други катастрофи да намалят драстично броя му, но човечеството е успявало да оцелее.

 

– Кое е най-интересното небесно явление, което сте наблюдавали?

– Най-впечатляващо беше пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г. От Шабла успях да се насладя на слънчевата корона. Но по-интересен беше сблъсъкът на кометата Шумейкър-Леви с гиганта на Слънчевата система – Юпитер, през 1994 г. Тялото на тази голяма комета беше разкъсано на 21 фрагмента от приливните сили на Юпитер. Тези фрагменти с големина от порядъка на километър влетяха един след друг с огромна скорост в мощната атмосфера на планетата, предизвиквайки серия от страхотни експлозии. Мястото на самия сблъсък не беше видимо от България в момента на удара. Няколко часа по-късно обаче Юпитер се беше завъртял достатъчно и успях да заснема последствията с Шмит-телескопа на НАО-Рожен. Тъмното петно в атмосферата беше по-голямо от Земята!

 

– Кои са следващите главни цели, които според вас би трябвало да си поставим като цивилизация?

– Главната цел би трябвало да бъде оцеляването на нашата цивилизация, защото положението, меко казано, не е добро. Пренаселеност, емиграция, имиграция, конфликти, атомни, биологични и геофизични оръжия, замърсяване на околната среда, климатични промени, епидемии, генни модификации… Да, благодарение на ваксините населението на Земята е над 7 милиарда души, но поне половината от тях са изнежени, полуздрави и зависими от различни лекарства.

космос

Снимка Pexels

– Споменахте климатичните промени. Какво мислите за глобалното затопляне?

– Глобалното затопляне заради човешката дейност е глобална измама.

От VIII до XII век например климатът е бил по-топъл от днешния. Гренландия е била покрита с буйна растителност, затова е наречена от викингите „Грюнланд“ – „зелена страна“. Към 1200-а година обаче започнало бързо застудяване – „малък ледников период“, продължил повече от 500 години.

Основната причина за климатичните промени е слънчевата активност. Освен нейните добре известни 11-годишни цикли, съществуват векови цикли и дори такива с продължителност над 2000 години. Леко повишение на средните температури може да има още 4 – 5 години, но то ще е последвано от захлаждане. Не е изключено след няколко десетилетия да настъпи и нов „малък ледников период“.

 

– Разширихме ли достатъчно познанията си за устройството на Вселената през последните десетилетия така, както развихме технологиите, с които си комуникираме от двата края на масата?

– Разбира се, нашите знания за Вселената нараснаха многократно с помощта на модерните наземни и космически телескопи. И на космическите апарати, които могат да доставят материал едва ли не от другия край на Слънчевата система. Но винаги има и ще има какво да научим.

 

– Вие сте астроном, но едно от най-интересните ви открития не е свързано със звездите, а с рождената година на Иисус Христос. Защо ви е интересна тази тема?

– От хронология се заинтересувах покрай изчисленията, които правех за Астрономическия календар на БАН. Естествено беше да се запозная и с проблема за началото на нашата ера. Годините на Рождество и Възкресение не са мое откритие. Те са посочени от „бащата“ на църковната хронография Евсевий Кесарийски още преди около 1700 години, но по слънчеви и лунни кръгове. Аз просто приведох неговите сведения към съвременното летоброене, официално използвано от XV в. За годината на Рождество се получи 9 г. от н.е., на Възкресение – 42 г. Астрономическите и календарните изчисления показаха, че тези години единствени са в съгласие с данните в Евангелието.

 

Доц. д-р Васил Умленски е роден през 1947 г. в Кюстендил, в семейството на учители. През 1971 година завършва висшето си образование в Софийския университет като физик, специалист по астрономия. До пенсионирането си през 2010 г. работи в Института по астрономия на БАН и неговите обсерватории – Белоградчишката и Националната астрономическа обсерватория.
Дълги години е редактор на Астрономическия календар на БАН. Автор на многобройни популярни статии, съавтор или автор на книгите „Халеевата комета на път към Слънчевата система“, „Времето и календарният проблем“ и „Драконът и Слънцето“.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Share This