Програмистката, която прати хора на Луната

ян. 7, 2022 | Истории

Програмистката, която прати хора на Луната

7 януари 2022 | Истории

Иконична е тази снимка и според мен трябва да бъде задължителна част от обучението по софтуерно инженерство. Също така да се показва на всеки програмист, който се оплаква, че работата му е трудна. На кадъра е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.

А каква е тази огромна купчина хартия? Именно това е компютърният код, написан от Маргарет и екипа ѝ. Те успяват с примитивните тогавашни технологии да познаят какъв проблем би могъл да спре „голямата стъпка на човечеството“ и го предотвратяват.

Нещо повече. Приема се, че момичето на снимката е и създател на термина „софтуерно инженерство“.

Какво ли е да отговаряш за софтуера на архаични компютри, от който обаче зависи оцеляването на първите хора, които ще стъпят на земния спътник?

 

Маргарет Хамилтън

 

Цвете от Луната

Днес животът на редовия програмист е светлинни години по-лесен, имаме наготово огромни платформи, а след тях и библиотеки, на гърба на които да се катерим.

При младата мисис Хамилтън нещата изгледат доста различно. Родена през 1936 г., тя от малка си пада по математиката и се дипломира в Мичиганския университет през 1958 г. Баща ѝ е философ и поет, дядо ѝ – писател, учител и висш протестантски проповедник, тях двамата тя посочва като свои вдъхновители.

За кратко преподава математика и френски в гимназия, докато чака съпругът ѝ да завърши, срещнала го е в гимназията. Скоро той също има висше, а двамата заедно – малка дъщеря на име Лорън.

Местят се в Бостън, където той си намира работа. Маргарет е заминала с идеята да продължи с докторантура, но… ѝ се налага да почака. Трябва да започне работа, за да помогне на семейния бюджет, нещо доста нетипично за млада майка по онези времена.

Работи за кратко в метеорологична програма към MIT, после се насочва към проект на военновъздушните сили, чиято цел е да идентифицира вражески изтребители.

 

Луната спи

„Трябваше да си намеря работа и така попаднах в лабораторията, която се водеше от проф. Едуард Лоренц, създателя на Теорията на хаоса. Работех върху система за прогнозиране на времето. Той търсеше математици, които да се учат на софтуерна разработка. Тук научих какво е компютърът и как се създава софтуер“, спомня си тя.

Тъкмо тогава, през 1963 г., когато тя планира отново да се върне към докторантурата си, вижда обявата, че се търсят компютърни специалисти в лаборатория отново към MIT, която обаче ще работи по проекта за изпращане на първите хора на Луната. Ще създава софтуера за следващите мисии „Аполо“.

Маргарет решава, че няма как да пропусне такъв шанс.

Веднага се обажда на телефона, посочен в обявата, само за няколко часа си уговаря срещи с двама от мениджърите, които познава от предишната си работа. Предлагат ѝ позицията в един и същи ден. Тя не иска да откаже на някой от двамата, предлага им да хвърлят монета, за да видят къде ще отиде тя. Печели този, който отговаря за софтуерната част и тя още на следващия ден започва работа.

 

Маргарет Хамилтън

 

Лунната соната

Маргарет е първият програмист в екипа и първата жена там. По това време в проекта вече работят голям брой компютърни специалисти и математици, но всички те отговарят за хардуера. Скоро в екипа на Маргарет вече има около 100 софтуерни инженери (които дори още не знаят, че така се нарича професията им). А тя официално застава начело през 1965 г.

„По това време софтуерът беше пълна мистерия, черна кутия за мениджърите. Затова ни дадоха пълната си вяра и доверие, имахме невероятния късмет да сме на правилното място в правилното време“, спомня си тя.

„Нямахме откъде да учим. Работехме в поле, което едва се появява. Нямахме друг шанс, освен да бъдем пионери. Но колкото по-голямо беше предизвикателството, толкова по-забавно ни беше, както е нормално за хлапета на по 20 и няколко години“.

„Нашият софтуер трябваше да е свръхнадежден, да е способен да улавя грешките и да се възстановява от тях във всеки един момент на мисията“, спомня си тя.

Едно от най-важните неща, които трябва да се планират, е в критичните моменти преди кацането компютърът да не бъде претоварен. Днес браузърът ни „яде“ оперативна памет като гладен змей, при това тя се измерва с десетки гигабайти, а тогавашният космически компютър има на разположение… 72 килобайта в своеобразния си „харддиск“ и едва 10-ина килобайта оперативна памет.

 

Маргарет Хамилтън

 

Лунатици

20 юли 1969 г. Модулът за прилуняване „Игъл“ се отделя от командния – „Колумбия“, и се отправя на единствената си мисия.

Точно преди да започне ключовият етап на кацането, към компютъра, контролиращ модула, политат десетки различни команди. Ситуацията е критична. Ако софтуерът не е подготвен да ги приоритизира, машината може да спре да изпълнява указанията и кацането да стане невъзможно.

Нашата героиня и екипът ѝ обаче са предвидили този риск.

Софтуерът е подготвен да разпознае кога го карат да изпълни повече операции, отколкото би могъл. В такава ситуация той изпраща знак на астронавтите, че нещо не е наред и е претоварен.

И не само. Екипът софтуерни инженери, които още не знаят, че са такива, са създали самовъзстановяваща се програма. В такъв режим компютърът спира маловажните задачи и продължава да изпълнява само ключовите. Именно това се случва малко преди кацането на модула „Игъл“. Наземният контрол и астронавтите се доверяват на преценката му.

„Софтуерът беше направен така, че не просто да съобщава, че има проблем, свързан с хардуера, но и да се опита да го преодолее“, казва Маргарет. „За щастие, му се довериха и само след 30 секунди се чу Нийл Армстронг да казва: „Игъл“ кацна“.

 

Маргарет Хамилтън

 

Подлуняване

По това време Маргарет е начело на екипа, занимава се с професия, която още не съществува. И е само на 32.

След „Аполо“ част от кода е използвана за изпращането на „Скайлаб“ – първата орбитална станция, а после и в совалките.

А как ли изглежда софтуерът в онези времена?

Писането на код започва на големи листове хартия. Човек, наричан перфоратор, на базата на написаното създава перфокарти – картонени листове с дупки на определени места.

След като е проверено, че всичко е наред, кодът се изпраща във фабрика, където вече е трансформиран във вида, в който го ползват пракомпютрите. Медните проводници и магнитите се нанизват на дълга тел, която „помни“ нулите и единиците по доста примитивен начин: минавайки през силен магнит, те се разделят според поляризацията си.

 

Кодът на „Аполо“

Част от компютърния код, създаден от Маргарет и екипа ѝ.

 

Месечина, йо и йо

Едно от най-сериозните предизвикателства е софтуерът да бъде подготвен за всякакви възможни проблеми. Много време ще измине, преди на сцената на софтуерния бранш да се появят специалистите в тестването, но в тази роля влиза дъщерята на Маргарет.

Тя често взема със себе си Лорън, когато ѝ се налага да работи вечерите и уикендите.

„Един ден отново беше с мен, тъкмо бях пуснала симулацията на полета до Луната. Тя много обичаше да ме имитира, като си играе на астронавт. Започна да натиска случайни копчета и симулаторът се включи. После натисна още няколко и всичко заби. Беше стартирала програмата, която трябва да се пусне преди излитането, а уж ракетата вече беше по пътя си към Луната. Цялата памет на компютъра беше заета с настоящата задача и той блокира.

Помислих си: „Боже, ами ако това се случи по време на истинска мисия!“. Веднага предложих на екипа да направим така, че програмите да могат да се пускат само в точния етап, за който са предвидени“.

Шефовете ѝ отвръщат, че това е пълна глупост, защото селектираните, прецизно тренирани астронавти никога не биха могли да направят подобна грешка. Междувременно още на следващата мисия – „Аполо 8“, се случва точно същото. „Това доведе до големи поразии, трябваше да променяме много неща в движение, но едва тогава ми позволиха да направя промяната“.

 

Компютърът на „Аполо“

Така изглежда единият от компютрите в мисията „Аполо“.

 

Ясен месец веч изгрява

„Първите езици, на които програмирах, бяха 16-ични и двоични“, разказва Маргарет. „Пишеш код от нули и единици. Попаднах на добри учители и се научих как по този начин да давам оптимални команди, така че тогавашният хардуер да успее да се справя колкото може по-добре. С помощта на учителите си създадох нещо, което може днес да се нарече „мини операционна система“.

„Размерът на компютрите, с които аз и колегите ми работехме преди „Аполо“, варираше от огромен – с размера на стая, до такъв като цял склад“, разказва Маргарет. Когато се включва в лунната мисия обаче, трябва да подготвя програмата на два значително по-малки, почти идентични компютъра. Направо лаптопи, тежащи само по около 30 килограма

„Аполо 11“ има два компютъра на борда си, почти идентични. Единият се намира в „Колумбия“, а другият – в „Игъл“.

 

Между две луни

„Докато работех по програмата за търсене на вражески самолети, за първи път ми стана интересна темата за надеждността на софтуера. Когато компютърът просто спре по средата на изпълнението на твоя код, това няма как да бъде скрито. Светлините мигат, алармите пищят отвсякъде. Това ме караше да опитвам да предвидя къде може да изникне проблем“, разказва Маргарет.

Дебъгването е същинско приключение. „Единствената информация, която компютърът даваше на програмиста, беше регистърът, който да ти посочи частта от паметта, където програмата се е забавила.“

„Другият вариант беше просто да слушаш. Когато програмата вървеше нормално, компютърът звучеше като прибоя на красив плаж. Така го и наричахме, „звука на прибоя“. Случваше ми се да се обади посреднощ някой от операторите и да ми каже, че нещо не е както трябва, защото „вече не чувам прибоя“. Така се появи още един начин на дебъгване“.

 

Маргарет Хамилтън

 

Обратната страна на Луната

Каква е истината за прословутата снимка с „огромните папки софтуер“. Е, донякъде днес бихме ги нарекли пиар. Да, разбира се, това не е точно кодът, който е използван в „Аполо 11“.

За снимката фотографът на MIT идва в лабораторията на Маргарет и я кара да събере всички работни папки, които намира. После кадърът е разпратен до медиите, веднага след успешното кацане на Луната, със съответния текст. Реалният код, използват от двата компютъра на „Аполо“, е с „височина“ около 1/10 от този на снимката.

Всяка от отделните папки на снимката съдържа код, подготвен за машините на борда на някоя от мисиите „Аполо“. Една подобна папка „захранва“ с команди компютъра в лунния модул, а друга – този в командния.

 

Маргарет Хамилтън

Маргарет през 1995 г.

 

 

Лунички

Дали наистина Маргарет Хамилтън е автор на термина „софтуерно инженерство“? Трудно е да се каже, но със сигурност е помогнала много за това той да се превърне в истина.

По онова време инженерството се смята за сериозна наука, а софтуерът все още е по-скоро измислица, нещо шеговито за „сериозните инженери“.

Когато тя започва да се занимава със софтуер, все още няма термин, който да описва тази професия, нито пък тя се учи някъде. Много скоро, през 70-те години това рязко ще се промени.

В първите дни на проекта софтуерът наистина не се взема особено насериозно на фона на другите инженерни дисциплини. „Работехме с много комплексни системи, но никой не смяташе, че това, което правим, е сериозна наука и ключова задача. От отчаяние един ден отидох при другите водещи хардуерни специалисти им казах: „Хей, и ние сме инженери!“.

Дълго време след това те ми го повтаряха като шега. Докато един ден, по време на среща на целия екип, един от най-големите хардуерни гурута в екипа обясни пред всички, че всъщност е напълно съгласен с мен. Процесът по изграждане на софтуер също трябва да бъде приет за инженерна дисциплина, точно както хардуера. Беше наистина паметен момент!“, спомня си Маргарет.

Така се оказва, че очевидно твърдението не е преувеличено и тя е човекът, въвел термина, с който днес се кичат програмистите.

 

Маргарет Хамилтън

Маргарет Хамилтън получава президентската награда от Барак Обама през 2016 г.

 

Луноход, ход

Какъв ли най-важен съвет дава д-р Хамилтън днес на младите програмисти? Да не се ограничават само с „ученето“ на код. „Вярвам, че е също толкова важно да се учат и да имат досег с неща като музиката, изкуството, философията, лингвистиката. И, разбира се, математиката и логиката. Смятам, че всяка от тези области може да помогне в изграждането на един отличен програмист и на човек, умел в решаването на различни проблеми.“

Много изследователи забелязват, че дълги години софтуерният екип и Маргарет почти не са споменавани в спомените и историческите документи на мисията. През годините тя се занимава с различни софтуерни проекти, основава и своя компания, „Хамилтън Текнолъджис“ работи по проекти в областта на системно инженерство. Най-накрая стига и до докторантурата. Публикува над 130 научни статии, участва в проекти и конференции. Така или иначе, тя не постига някакви зашеметяващи успехи в тази област, които да привлекат вниманието на медиите и обществото.

Момичето до планината от код влезе с трясък и с пълна сила във фокуса на прожекторите през 2016 г., когато Барак Обама я награди с президентския медал на свободата, който оттогава не е връчван на никого. Тя стана толкова популярна, че година по-късно „Лего“ ѝ посвети сцена в специалната си колекция за жени изследователки, а „Гугъл“ я почете, като с помощта на 100 000 огледала от слънчевата обсерватория в пустинята Мохаве изрисува образа ѝ.

А гледката наистина е впечатляваща:

Луна президент

Да, немалко специалисти са на мнение, че приносът ѝ е преувеличен през последните години. Изведен е на преден план и се използва точно тогава, когато на мода идват идеите за половото равенство. А заради знаменитата си снимка тя е подходящ медиен продукт, който да привлича внимание.

И все пак, където и да е истината… планината от код, която си е свършила работата в точния момент, не може да бъде подложена на съмнение. А, особено ако и вие професионално се занимавате със софтуер, със сигурност си струва да си я припомните следващия път, когато „забиете“ в решаването на някоя задача и ви се иска физически да се саморазправите с компютъра…

Маргарет Хамилтън

В чест на Маргарет е създадена и лего колекция

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This