И все пак… кой е Илон Мъск?

апр. 15, 2022 | Истории

И все пак… кой е Илон Мъск?

15 април 2022 | Истории

Може би дори ви е омръзнало да срещате името му в новините. Той е безспорната суперзвезда на нашето време, кой ли не се е упражнявал да представя някак прелюбопитния му образ.

И все пак, ще опитаме да надникнем в сърцето на всички основни противоречия, които събира в себе си Илон Мъск. Ще погледнем по-назад в историята му, за да потърсим истинското му лице. В днешното раздирано от крайни противоречия обществено пространство, все повече се губят нюансите. А именно в тях се крие разковничето.

 

Човекът нечовек

Той е човекът, който:

  • Върна в Космоса най-могъщата днес нация на Земята.
  • Ни обещава да продължи към Марс, макар вече доста пъти да отлага прогнозите си.
  • Обещава да свърже мозъка ни с компютрите чрез проекта „Неуралинк“.
  • Предизвика транспортна революция, създавайки немислимия проект „Тесла“ за ултрамодерна, секси и достъпна електрическа кола.
  • Се превърна в личност на 2021-а според всякакви класации и в най-богатия землянин в световната история.

 

И в същото време човекът, който:

  • Толкова често успява да вбеси дори и най-големите си фенове със странна, крайна позиция.
  • Може с една дума в „Туитър“ да срива или въздига цели компании и да решава избори.
  • Е способен да нагрубява по най-грозен начин.
  • Твърде често се оказва прекалено наивен в оптимистичните си прогнози.
  • Определено е патологично ексцентричен.
  • Не се впечатлява от хорското мнение, или пък целенасочено го провокира с решения като това да даде на последното си дете елфическо име. Да запрати собствената си кола да се рее към звездите. Да предизвика в „Туитър“ Владимир Путин на дуел, за да приключи войната в Украйна…

 

И все пак… кой е той всъщност?

 

Мъск си бъбри с индийския премиер Моди. Снимки: Уикипедия

 

Застаряващият хлапак

Днес Илон Мъск е на точно половин век. За любителите на хороскопите ще отбележим, че е зодия Рак, роден е на 28 юни 1971 г. Като че ли винаги е напук, по рачешки си върви назад и същевременно напред. Въпреки всички колосални успехи в бизнеса и технологиите, си остава едно непораснало хлапе. През май 2021-а разказа, че като малък му е била поставена диагнозата синдром на Аспергер – състояние от аутистичния спектър.

Създателят на PayPal, SpaceX и „Тесла“ е последният мохикан от романтичните времена, в които вярвахме, че силната личност е способна да промени живота на всички. От него очакваме да проправи пътя на транспорта на бъдещето, да доведе дългоочакваната енергийна революция и за капак: да ни заведе на Марс. Не му ли идват малко в повечко очакванията? Къде се крие обаянието на последния останал капиталистически Супермен?

 

Фантазиращият прагматик

Когато дава интервюта, завлича думите, гледа плахо, държи се като герой от сериала „Теория на големия взрив“ и все пак приковава погледите (включително и без да пести самоирония, той наистина участва в епизод от нърдовския сериал). Той не спря да критикува Доналд Тръмп по пътя му към Белия дом, но се съгласи да влезе в консултативния съвет за икономиката и иновациите, за да се чува мнението му. После го напусна с гръм и трясък, несъгласен с решението САЩ да изоставят ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата.

Той е колкото мечтател, толкова и строг прагматик, а със сигурност не бихте желали да попаднете в ролята на негов конкурент. Още по-малко: сред приятелите или подчинените му.

 

 

Побойникът пацифист

„Имах тежко детство, може би това ми помага“ – казва Мъск. Роден е в Претория, ЮАР, в разгара на апартейда. Заченат е през медения месец на родителите си, но нещата не потичат по мед. Разделят се, когато е съвсем малък. За да не е самотен, Илон и брат му решават да отидат при бащата, който обаче е суров и студен човек.

Такава е и цялостната среда. В училище го тормозят – обичайната съдба на заблеяното момче, което си пада по компютрите повече, отколкото по игрите навън. Един ден биячите на класа го бутат по стълбите, остава цяла седмица в болница. Предава го и единственият му приятел в училище, вика го да се срещнат, а попада на поредния побой.

На 10 обаче вижда за първи път един от онези тромави прародители на днешните компютри и нещата се променят. Той е намерил катализатора, задвижил перпетуум мобиле на безкрайното му любопитство. Само на 12 името му за първи път се чува в компютърния свят като създател на успешна игра.

Другата му страст е четенето. Понякога прекарва по 10 часа в библиотеката, а изгуби ли се, баща му знае къде е той. Не спира да опитва новите неща, за които чете – въпреки че е послушен ученик, това не го спира в междучасията да изстрелва ракети.

 

Триумфална трагедия

После става на 17 и е изправен пред важна дилема: да остане в родната си Южноафриканска република и да влезе в казарма, където да служи на реда, който не харесва, или за опита нещо различно. С брат му Кимбъл заминават за Канада, търсейки свой далечен чичо. Оказва се, че роднината отдавна не живее там, но Илон от малък не се предава лесно. Една година работи всичко, каквото попадне. Бере зеленчуци, но сезонната работа не е достатъчна, така стигат до дървопреработвателно дружество, където работата му е да чисти котела. Плаща се прилично, но… половин час при високата температура и замърсения въздух вътре е достатъчен, за да убие човек. През първия месец от 30 започнали тази работа, остават двама, един от тях е Мъск.

Парите са му нужни, за да продължи образованието си – насочил се е към компютърните технологии и скоро постига целта си. Вече не си представяйте типичния задръстен младеж. Флиртувайки със своята състудентка Джъстин Уилсън, Мъск се хваща на бас кой от двамата ще изкара по-висока оценка на един изпит. Мъск стига до резултат от 97% и… губи. Но не се предава, отива в дома на учителя, за да го убеди, че отговорът, който не му е признал, е верен. Накрая печели състезанието, но признава загубата си, изпращайки на Джъстин 12 рози, всяка с различна бележка.

По същото време, отдавайки се на здраво учене, Илон… едновременно е и собственик на нелегален бар за 500 души и автор на иновативни публикации за възобновяемите енергоизточници и модерните технологии.

Скоро трябва да реши на какво да се посвети и първата му идея са компютърните игри, играе с денонощия. „Тогава какъв отпечатък ще оставя върху света?“, обаче е въпросът, който изниква. В университета е прекарал много време да мисли за посоките, в които има смисъл да се работи и винаги са се откроявали три сфери, които ще се развият най-бързо: интернет, възобновяемите енергоизточници и Космосът.

 

Илон Мъск

Снимката, която Мъск ползва за профилна в „Туитър“

 

Скучната сензация

Тази магическа троица предопределя пътя му напред. В началото на 90-те интернет е далеч от днешната си роля. Илон и брат му Кимбъл вече са в САЩ и си правят екскурзия през страната, обсъждайки коя е онази сфера от живота, която би могла да бъде променена революционно от новите технологии.

Започват с медиите. Първата им компания – Zip2, е информационен онлайн каталог, но нещата вървят мъчно. Свикнали от детството, двамата спорят и често решават кой е правият ръкопашно – веднъж след сериозно охлузване се налага да бият на Илон инжекция срещу тетанус. Формата им на дискусии обаче явно носи резултат, защото платформата заработва, дори привлича клиенти като „Ню Йорк Таймс“. Скоро компанията е продадена за добри пари, а Илон от подозрителен емигрант се е превърнал в перспективен млад човек, пред когото са отворени всички врати.

 

Теоретикът практик

Изкусително е да се задоволиш с първия успех. Но Мъск веднага се захваща със следващ проект, в който влага огромна част от спечеленото. От студент има идеята да основе онлайн банка, защото смята, че банкирането е изостанало в света на технологиите. Парите не изискват голям трафик на данни, няма нужда от подобрение в инфраструктурата, те могат да се превърнат в стойности в една база данни, която е важно да бъде добре защитена. Така се ражда една марка, която вече със сигурност ви е по-позната: PayPal. Пилотният превод е изпратен през имейл навръх Коледа 1999 г.

Системата позволява евтино, проследимо и удобно да прехвърляме пари от единия край на планетата до другия и е първият голям проект на Мъск. Както ще проличи после, той не се бои да навлиза в сложни сектори като банковата система, бавно ги проучва, преди да се окаже специалист в тях.

През 2002 г. eBay купува PayPal за 1,5 милиарда долара. Само на 27, Мъск вече е мултимилионер. По-малко от 10 години, след като в Канада е полагал тежък физически труд за нищожна надница, си купува самолет. Също и спортна кола „Макларън“ за 1 млн. долара – 1 от 62 в света. За разлика от останалите 61 собственици, които ползват лъскавите играчки за важни събития, той просто ходи с нея на работа. Докато, година по-късно, бърза за една среща, натиска здраво педала на газта… и милиондоларовият „Макларън“ се превръща в купчина желязо. „А най-смешното е, че колата дори не беше застрахована“, казва, излизайки от развалината, Мъск на своя спътник.

 

Мъск представя поредния проект на „Неуралинк“

 

Визионерът наивник

Той не е човек, който обича да се застрахова. Минава през рискове и смели решения. В един момент съдружниците му в PayPal правят комплот, за да го изолират, смятайки, че е твърде авантюристично настроен. Това обаче не го спира, а когато продажбата на фирмата е факт, Мъск се озовава на стартовата площадка за полета на истинските си цели: печели 250 милиона долара, от които след данъците остават 180.

Преди да се заеме за работа обаче, решава да си подари почивка. В бурните години на първите му проекти той е предложил брак на същата онази Джъстин от университета. Просто, както са си вървели на улицата, ѝ казва, че вече всичко във връзката им ѝ е дошло в повечко и е време за промяна. Тя се съгласява, а на другия ден годеникът повтаря процедурата по обичайния американски сладникаво-банален начин.

След успешната сделка е време за дълго отлагания меден месец в родния на Мъск ЮАР, в резерват за диви животни. Дните минават красиво, двамата се връщат в Америка, повече от доволни от почивката, когато… той изпада в тежко състояние и губи съзнание. Лекарите опитват диагноза след диагноза, нещата се влошават… докато един млад лекар, дошъл отдалеч, предлага да опитат нещо, за което високотехнологичните специалисти не са се сетили: лекарства за рутинната в онези части на света малария. Мъск оцелява благодарение на евтин антибиотик и заключава: „Това е поуката ми от отпуската: ваканциите убиват“.

Заземеният марсианец

Мъск за малко не се озовава „на небето“ и именно тогава поглежда към него по различен начин. 6 месеца е принуден да се щади след тежката болест, отслабва с 22 килограма и решава да се премести в Лос Анджелис. Една вечер, за да разнообрази досадното лечение, се появява на вечеря на Марсианското общество – група ентусиасти, обединени от идеята, че човечеството не бива да отлага колонизирането на червената планетата. Идеите му допадат, още същата вечер дарява огромна сума за създаването на арктическа база, в която да се правят проучвания за бъдещата експедиция към Марс.

На другата сутрин, силно отслабнал, той вече е решен да се бори и знае как да остави дебела следа от пътя си на Земята. Отива на сайта на НАСА, за да види плановете за заселване на Марс… и не открива нищо. Така решава, че явно той ще е човекът, който трябва да направи първата стъпка. Идеята му е да изпрати мишки на Марс, което по неговите сметки ще струва 15 милиона долара, а после и оранжерия.

Мечтата се е отприщила. Мъск се среща с представители на руската космическа индустрия, започват да работят заедно, но после му идва нова идея. След като за броени месеци навлиза дълбоко и в тази материя, Мъск разбира, че за 50 години космическата индустрия не е еволюирала особено. Решава, че е време за нещо коренно различно и именно той е способен да го създаде.

Първата стъпка е да изпрати в Космоса ракета, която да извежда сателити. През април 2002 г. Мъск изцяло се отказва от идеята да праща надалеч растения и животни и създава компания за комерсиални проекти, която един ден да отведе човечеството до Марс. SpaceX е основана през юни същата година в изоставен склад. Мъск решава първата ракета да се казва „Фалкон 1“ – кръщава я на „Хилядолетния сокол“, кораба на Хан Соло и Чубака.

Ако по онова време извеждането на 250 килограма товар в Космоса струва 30 милиона долара, Мъск обещава да „вдига“ 635 кг за 6,9 млн. Обещанията са евтина валута, на която вече опитният пазарно Мъск успява да придаде висока цена. „Може би съм бил твърде оптимистичен при прогнозите за сроковете на някои наши проекти, но не съм обещал нещо, което да не съм изпълнил“, казва той.

 

Илон Мъск

 

Семейният самотник

В разгара на начинанието съпругата му Джъстин ражда първия им син Невада Александър Мъск. Двамата се грижат за него стъпка по стъпка, както ги учат педиатрите. Но в 10-ата си седмица детето умира внезапно – оказва се необяснимата диагноза, която лекарите наричат синдром на внезапната детска смърт.

Мъск не обича да говори за случилото се, но двамата с Джъстин не се отчайват. Седмици след фаталния момент тя отива в клиника за ин витро и след 9 месеца ражда близнаци. Точно година по-късно ражда отново: този път тризнаци.

Таткото обаче няма време за пелени, по това време е събрал екип от изключителни специалисти, които превръщат мечтите му в действителност. Предизвикателствата са много. Една от първите задачи на SpaceX е да се създаде газов генератор – малък ракетен двигател, който скоро е качен на джипа на фирмата и изпробван. Изоставеният склад вече е наблъскан с хора и техника и прилича на истинска фабрика за мечти.

Мъск казва, че първата ракета, създадена тук, ще полети през 2004 г. Хората работят по 12 часа 6 дни в седмицата, спират само по команда от Мъск… за да отделят няколко часа на екшън игри в мрежа с много стрелба.

24 март 2006 г., „Фалкон 1“ е на своята стартова площадка. Излита, а после пада право надолу. Мъск не приема първия провал драматично, бърза да каже, че след 6 месеца следващата такава ракета ще полети в Космоса.

Първото успешно излитане е на 21 март 2007 г. Пет безценни минути успешен полет, преди ракетата да започне да криволичи и свършила работата си, да се обърне към земята.

 

Хазартният прагматик

По същото време погледите се насочват и към другото му голямо начинание – „Тесла“, за чието създаване Мъск е дал част от парите, спечелени от продажбата на PayPal. Както и космическият ѝ брат, фирмата, която показа, че електрическите коли могат да са привлекателни, мечтата на богатите и символ на вкус, в началото изглежда обречена.

И тук Мъск прилага правилата, които познава от софтуерните фирми – създава възможно най-много от ресурсите сам, рискува, захващайки се с непознати области, избягва зависимостта от многобройните доставчици на суровини и традиционната реклама в медиите. И макар че по онова време още го няма работещия продаваем прототип на „Тесла“, създателят на фирмата успява да привлече вниманието.

Той вече се е превърнала в поп знаменитост, както личи от блога на съпругата му Джъстин. Тя разказва как двамата срещат Леонардо ди Каприо и той шеговито иска да му подарят бъдещия модел на „Тесла“, а Мъск отказва. Впрочем, отново в онези мигове на откровение, тя пише как съпругът ѝ се е постарал да ѝ купи издание на „Гордост и предразсъдъци“ от XIX век, а най-добрите му приятели го наричат Илониус. Че обича да се обзалага на един долар за задачи, които е сигурен, че ще спечели.

Мъск изведнъж се е превърнал в звезда, създал си е образа на човек, който дава грандиозни обещания и после ги изпълнява, макар и никога навреме. Медиите го наричат „наполовина плейбой, наполовина космически каубой“.

Доста време ще мине, преди всички да го опознаем по-добре. И в последния ден на 2021-а списание „Тайм“ да го избере за личност на годината с прословутата дефиниция: „Mъcĸ e гeний, индycтpиaлeц, шoyмeн, лyд xибpид мeждy Toмac Eдиcон, Р. Т. Бapнъм, Aндpю Kapнeги“.

 

 

Задръстеният плейбой

През 2008-а идва тежък за него момент. Световната финансова криза се комбинира с тактически неуспехи на двете фирми и перспективите пред Мъск от розови са се превърнали в морави. И двете фирми са дали грандиозни обещания, чието изпълнение се бави, а създателят им е решен да се бори, отдавайки се на преговори и еквилибристики. Казва пред приятел, че е готов да заложи собствения си дом и да се озове в мазето на тъщата, но да получи работещите прототипи на орбитална ракета и електромобил.

Скоро и тъщата престава да бъде вариант, идва писмо и Джъстин научава, че… нейният съпруг е подал молба за развод. С него не е лесно да се живее, търканията са налице, но той дори не ѝ е казал, че обмисля такова решение.

Когато Мъск реши нещо, той не си пада по даването на заден ход. Няколко месеца по-рано, една вечер негов приятел успява да го заведе в бар, където той се запознава с 22-годишна актриса, почти наполовина на неговите лета по онова време, която е станала звезда с ролята си в поредната холивудска версия на „Гордост и предразсъдъци“. Тя си признава, че го слуша от учтивост, а футуристът се учудва, че моделка се интересува от ракети и електрически коли. Кани я в хотелската си стая, за да ѝ покаже ракетите си, и… както тя казва, наистина ѝ показва моделите на своите ракети. После 14 години по-младата Талула Райли получава предложение за брак, преди още бъдещият ѝ съпруг да е подал документи за развод (казва ѝ: „да си с мен, означава да избереш трудния път“, очевидно пропускайки милионите след бракоразводните дела).

 

Понякога той е наистина скандален в социалните мрежи, нерядко влиза и в противоречие със себе си.

 

Разцвет в криза

Двамата с Талула прекарват доста години заедно, но нямат деца. В един момент се развеждат, след няколко месеца се женят отново, преди да дойде новата раздяла. Мъск започва връзка с нова актриса, бившата съпруга на Джони Деп – Амбър Хърст, после се разделят, след това се събират и разделят…

Докато се стига до връзката му с канадската певица Граймс, от която се ражда и последното за момента дете на Мъск с прословутото име. Първо трябва да е X Æ A-12, а финалният вариант по документи гласи X като първо име, AE A-XII като презиме и Мъск като фамилия.

Понякога Илон се тревожи, че децата му няма да страдат като него в грубата среда на южноафриканското училище. Той смята, че тежките моменти в детството са му помогнали да се превърне в това, което е. Шестте му хлапета растат щастливи и могат да си позволят всякакъв лукс предвид богатствата на баща им.

„Но какво се очаква от мен, да им създам изпитания изкуствено ли? Как да го направя? Засега най-голямата битка е за ограничаване на видеоигрите. Правилото, което въведох, е, че винаги трябва да четат по-дълго, отколкото да играят“.

През декември 2021-а Илон казва, че се е разделил с Граймс и за кратко е вървежен ерген. Преди да стане ясно, че новото му гадже е 27-годишната австралийска актриса Наташа Басет, която казва, че го е харесала, защото е „толкова умен и интересен“. А изведнъж се оказа, че има… и още едно дете с Граймс, за което са пропуснали да споделят на обществеността. Но е време да приключим с личните му драми, за да насочим вниманието си към важното, към успехите, които го превръщат в любимия визионер на моето поколение.

 

Иновации от отпадъци

Първата серийна „Тесла“ триумфално се появява на пазара и се превръща в тотален хит. „Фалкон 1“ успява да стигне орбита в своя четвърти полет. Достатъчни са били 6 години от първия проект… но и 4,5 повече от първоначално предвиденото. Спънките са били много, но SpaceX вече е първата частна фирма, извела ракета, която я нарежда и сред държавите, броящи се на пръсти. НАСА решава, че ще финансира проекта, с който именно ракетите на Мъск ще извеждат в орбита астронавти.

„Соколът“ вече умее да лети, има овален контейнер за сателити или хора, готови да се озоват далеч от Земята. Нещо повече, ракетата на „Мъск“ излита и се връща – идея, отдавна изоставена заедно със совалките. Повечето специалисти твърдят, че не е ефективно космическите пътешественици да се преизползват заради амортизацията на материалите в Космоса.

В наши дни ракетите се изстрелват поне веднъж месечно, макар че само преди десетилетие е изглеждало невъзможно една фирма да се захване с подобно начинание.

Фирмата на Мъск създава сама между 80 и 90% от частите за ракетите си – от двигателите и електрониката до софтуера. Тази стратегия е в пълен контраст с конкуренцията, например друга от водещите компании – ULA, открито се хвали, че е зависима от 1200 доставчици. Това позволява по-голяма гъвкавост, а и дава възможност някои технологии да се усъвършенстват. Мъск дава за пример радиопредавателите: инженерите на SpaceX откриват, че с прости промени в дизайна теглото им може да се намали с 20%, а стойността за някои типове оборудване пада от 50-100 хиляди долара до 5000.

 

На разходка с тогавашния американски президент Обама.

 

Честният лъжец

След 2009 г. и големия успех ресурсите значително се увеличават, а с тях и мащабите на работа. През декември 2010 г. „Фалкон“ извежда в Космоса капсулата „Дракон“ – космическия кораб, който първоначално трябва да снабдява със стоки Международната космическа станция, а после да води и хора в орбита. Стартът е успешен, „драконът“ безопасно се скача, а после връща на Земята… непокътната пита сирене. Тази пита е подарил на Мъск милиардерът и негов конкурент Джеф Скол в годините, когато нашият герой е мислел, че правилното решение за колонизиране на Космоса е първо да изпратим мишки.

Днес вече добре знаем умението на Мъск да взема такива шантави решения, които успяват да привлекат пиар вниманието и да се запомнят. Както например решението личният му автомобил „Тесла Роудстър“ да полети в околоземна орбита. През дългите (ако вярваме на думите на Мъск – милиарди) години пътуване, което му вещае неговият създател, манекенът на борда на колата ще слуша непрестанно една и съща песен на Дейвид Бауи.

Истинският триумф на Мъск в Космоса дойде през 2020 г., през май „Фалкон-9“ и апаратът „Крю Дракон“ изпратиха към Международната космическа станция двама астронавти, а в края на годината същото се случи с още четирима. Окончателно стана ясно, че това е първата американска ракета след огромно прекъсване, способна да изведе хора в Космоса.

 

Капиталистът хуманист

„Вървиш една миля на юг, после по една на запад и на север и стигаш до мястото, откъдето си тръгнал. Къде се намираш?“ – това е един от задължителните въпроси на Мъск към бъдещите служители на SpaceX. В първите години той държи да ги интервюира лично, така са наети пионерните 100 души, а и до днес обича сам да избира новите си подчинени и го прави винаги, когато може (а по въпроса – помислете, и вие, отговора ще намерите тук. Днес служителите във фирмите му са повече от 20 000, а планът е броят им да става още по-голям. Кандидатите са одобрявани на много нива, минават през поредица от трудни изпити и накрая пишат есе защо искат да работят в SpaceX.

„Илон винаги е бил оптимист. Меко казано. Когато става дума за срока, в който нещо ще бъде готово, може да бъде абсолютен лъжец“, казва един от водещите инженери – Кевин Броугън. „Обикновено избира най-агресивния график, като смята, че всичко ще мине както трябва. След това съкращава срока допълнително, защото приема, че всички могат да работят още по-усърдно. Той често отива във фабриката и започва да разпитва инженерите за даден материал или част. Първо си мислех, че ме изпитва, за да провери дали си разбирам от работата, но после осъзнах, че всъщност той иска да се учи. Разпитваше всеки от нас, докато не научи 90% от това, което знаем Той е способен да попие огромно количество информация с почти безпогрешна точност“.

 

 

Добрият гадняр

Колкото и да са големи успехите обаче, те никога не са достатъчни за Мъск и това го превръща в доста неприятен шеф. Седмица след един от най-големите успехи – извеждането в орбита на първия „Дракон“, е време за коледното парти на фирмата. Всички са се подготвили за купон, облечени са в празнични костюми, когато Мъск събира шестима от директорите и цял час им чете конско (или драконско?), защото част от поддържащата инфраструктура на една от ракетите изостава от графика. През това време съпругите им чакат през няколко тънки офисни преградки гълчането да свърши.

„Най-лошата черта в характера на Мъск е пълната липса на лоялност или човешка привързаност“, казва един от бившите му служители. „Мнозина от нас работеха за него неуморно с години, за да ни захвърли накрая като някакъв боклук, без изобщо да се замисли. Може би идеята да ни държи на нокти и в страх е била предварително планирана. Хората, които работеха за него, бяха третирани като амуниции – използвани за конкретна цел, докато се изхабят, след това захвърлени“.

Все пак, Мъск е не по-малко изискващ към себе си. Той не се щади, пътува непрестанно. Всяка седмица поне два дни работи в централата на SpaceX, още два – в „Тесла“ и един за „Соларсити“, всяка от фирмите се намира в отдалечени градове. Няма постоянен дом, но не обича и хотелите, спи при приятели.

Неотдавна се похвали, че е продал цялото си недвижимо имущество и… най-богатият човек в историята е бездомник.

Позволява си да си почива рядко, но нестандартно: 40-годишния си юбилей посреща в старинен замък, където… играе на криеница с приятели. По-близък за хората от нашите ширини го прави фактът, че обича да попържа за щяло и нещяло.

 

 

Вземане с даване

„Малко е странно да обичаш бензина. Честно“, казва Мъск. Нека с няколко думи се върнем към „Тесла“, която вълнува със своите земни измерения не по-малко от космическите амбиции на Мъск. В средата на 2012-а се появява флагманът – Модел S, който развива 100 км/ч за 4,3 секунди и изкарва 480 км с едно зареждане, разход на ток, равняващ се на 2,3 л гориво на 100 км – все немислими дотогава параметри за електромобил.

С конструкцията си от алуминий (нестандартен за целта материал, избран от Мъск), колата постига най-високия резултат в историята в рейтингите за сигурност. В обичайните коли КПД на двигателя е 10-20%, а 70% се губят като топлина от използваните няколко хиляди движещи части. Модел S има КПД около 60% и… едва дузина, както обичат да броят американците, движещи части.

После дойдоха следващите модели, усъвършенстваният автопилот.

И тук, не на последно място е маркетингът, силен, защото е искрен и оригинален. Ако решите да си купите „Тесла“, доставката е специална. Фирмата транспортира колата до дома, офиса ви или където пожелаете, а ако решите да я вземете от фабриката, получавате като бонус разходка из нея. Много месеци няма нужда от поддръжка, а при проблем получавате същата заместваща кола.

През 2013-а Мъск организира поредното нестандартно събитие. Кани клиентите и почитателите на „Тесла“ в голяма зала, на подиума е поставена една кола, той се качва прие нея, отваря се дупка в пода, докато Мъск обяснява, че от самото начало на проекта е предвидено пакетът батерии да се заменя за секунди. Компанията до момента не е съобщила на никого за тази функция, която позволява да не чакаш на всяка станция батерията да се зарежда, а просто да я смениш и да продължиш.

После той си постави нови свръхамбициозни цели, по всичко изглеждаше, че никога няма да ги изпълни. Бордът на директорите дори се опита да се отърве от него… но те не успяха, а той – напротив, отново изненада всички. Дойдоха следващите огромни успехи и немислимото днес богатство на предприемача инженер.

 

Илон Мъск

 

Подземният въздухар

Макар че е фен на ракетите, той вярва, че пътят към облекчаването на транспорта в големите градове минава под земята. През 2013 г. Мъск предлага проекта „Хиперлууп“ за гигантска пневматична тръба под земята, а капсулите ѝ, които ще достигат 360 км/ч, ще пренасят хора и коли. Първоначално това ще се случи в Лос Анджелис. Мъск планира да изгради мрежа от тунели, която да сложи край на проблема хората да губят твърде много време от живота си, за да стигнат до работа. Те ще влизат в асансьора с колите си, които ще бъдат закрепвани на платформи и ще се движат управляемо.

Друга част от бъдещето идва от развитието на „Гигафабриките“, с чиято помощ Мъск иска да прави още по-евтини и щадящи природата батерии за електромобили. „Целта ми е бъдеще, в което вече не се чувстваме виновни за енергията, която ползваме. И затова са нужни още само 100 „Гигафабрики“, казва Мъск.

В тези посока все още успехите му изостават. Затова, преди да се разделим, отново ще погледнем заедно с него съм небесата. През тази година се очаква пробив що се отнася до системата му за безжичен интернет „Старлинк“, която да покрие цялата планета.

 

Земният Марс

И отправяме поглед към Червената планета. Според Мъск е редно да я колонизираме, а това ще започне с голям град, с многобройни заселници. А за да е възможно това, трябва да намерим начин да изстрелваме ракети няколко пъти дневно. „Ако се превозват по 100 души, което е сериозен брой за дълго пътуване, ще трябват 10 000 полета. Удобен момент за достигане на Марс има веднъж на две години, така ще са нужни 40-50 г. Всеки полет трябва първо да стигне до орбита и там да презареди, за което е нужен кораб танкер и пътуването би отнело 3 вместо 6 месеца. Двигателят трябва да е изцяло на метан.

Мисля, че до 2025 г. ще имаме готови двигатели и кораби“, вярваше Мъск през 2018-а. „Ако днес цената на пътуването е милиард долара, няма да имаме колония. Но ако стане 1 млн., е много по-вероятно. Ще се намери достатъчно голям брой хора, желаещи да продадат всичко, което имат, и да се преместят. Не става дума за туризъм, а за пътуване, сравнимо с това до Америка, когато тя е била Новия свят. В един момент трябва да затоплим повърхността на планетата, но шансът Марс да заприлича на Земята, докато съм жив, е 0,001%“, трезво мисли визионерът, но не спира да работи за тези 0,001%.

През последните 2 години той не беше чак толкова щедър на прогнози но темата, докато на 11 февруари направи впечатляваща презентация, включваща анимация на това, което предстои.

Мъск представи новата ракетна система от космическия кораб Starship и ускорителя Super Heavy, чиято цел е да транспортира голям брой хора до Марс и дори по-далеч.

Ускорителят е проектиран да прекара общо 6 минути във въздуха – 2 за изкачване и 4 за обратното си пътуване. Системата ще може да се използва за по три изстрелвания на ден. Super Heavy има над два пъти по-силна тяга от „Сатурн V“ – най-мощната ракета, отправяла се някога към Космоса.

Като че ли мечтата става все по-конкретна и близка…

 

Мечтаещият сухар

Мисля, че е важно да имаме бъдеще, което е приятно и вдъхновяващо. Трябва да има причини да ставаме сутрин и да искаме да живеем. Какъв е смисълът? Какво ме вдъхновява? Какво ме очаква в бъдещето? Ако то не включва да сме там, сред звездите, да сме мултипланетарен вид, за мен това би било изключително потискащо“, казва Мъск. „За мен би било много тъжно да вярвам, че ние, хората, завинаги ще останем на Земята. Аз не искам да бъда нечий спасител, просто се опитвам да мисля за бъдещето, без да бъда тъжен“, казва Мъск.

В кабинета му стоят две снимки на Марс: такъв, какъвто е в момента, и съвсем друг, в зелен вариант, какъвто той си мечтае да го види.

Колкото и гадни да са някои страни от характера му, колкото и безпардонен да изглежда понякога, като че ли той за момента е голямата надежда на човечеството за нова космическа ера. Да дойде пак времето, когато децата ще мечтаят да стават космонавти, а не инфлуенсъри. Когато заедно ще имаме шанса да откриваме нови светове. Както никоя друга, историята на Мъск показва, че няма невъзможни неща. Ако си достатъчно упорит да не изоставяш мечтите си дори за миг.

 

Илон Мъск

 


На въпроса, който Мъск задава на всяко свое интервю, най-интуитивният отговор е северният полюс. Но възможен отговор е и южният, именно хората, дали него, привличат по-силно вниманието му, запомнете го, ако се озовете на интервю за работа при Илон.

 


Биографичната страна от историята на Мъск е представена според книгата „Илон Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ на Ашли Ванс, единствената му официална биография, написана с неговото специално съдействие.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This