Внимание! Дете пред екрана

ян. 3, 2023 | Срещи

Внимание! Дете пред екрана

3 януари 2023 | Срещи

Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Кога това важи и за възрастните?

Проблем ли е, че много родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката?

Със сигурност въпроси, които вълнуват всички днес. Ще потърсим отговорите от подходящия гост.

Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 12 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Преди да се насочи към психологичното консултиране, 5 години е в екипа на държавна детска градина. Бакалавър по начална и предучилищна педагогика, магистър по психология на развитието. Специализира в психоанализата и метода на Жак Лакан. Експерт към Центъра за безопасен интернет. (Още за нашата гостенка – тук.)

Специална тема, на която тя отделя сериозно внимание в работата си, е влиянието на модерните технологии върху децата.


 

– Защо екраните са толкова магнетични за децата?

– Ние, възрастните, също често сме прилепнали към тях – къде от интерес, къде от тревога.

Екранът е нещо, което е добре да държим под око във всяка възраст,

да внимаваме да не прекаляваме. От гледна точка на технологията това, което основно привлича децата, е зрителната стимулация. Тя е по-ярка, силна, много по-експресивна в ранна възраст. Зрението е най-чувствителното сетиво от 0 до 3 години, децата дори са склонни да предпочетат зрителната стимулация пред вкусовата.

После нещата се променят. От 3 до 6 интересът вече е от гледна точка на съдържанието, на цветовите стимулации. А когато говорим за по-големите, след 1-и клас, вече се включва и социалното.

Много е важно да си даваме сметка, че отглеждаме digital native поколение – тези деца са родени в дигиталното, то е част от ежедневието. Всички сме с телефони в ръката. Така е трудно да говорим за строги рестрикции.

 

 

– Какви са правилата, които е добре да спазваме при най-малките?

– Водещият критерий е екранното време – прекарано на лаптоп, таблет, телефон, устройство с интернет. Но също и пред телевизор, плейстейшън, всичко, което притежава екран.

Специалистите препоръчват от 0 до 2 години детето изобщо да не се излага на екран.

Дори отвъд неврологичната гледна точка, в тази възраст е от ключово значение живият контакт с близките – да се говори, да се общува. Детето да бъде поощрявано, окуражавано, да усети обич. Това е и времето, когато се изгражда социалната връзка с родителите.

Психоанализата смята екраните за проводник на комуникация със субекта. Интересно е как по-малките деца често не осъзнават, че от другата страна на екрана има хора. В този смисъл комуникацията им е подобна на това да „общуват“ с огледало.

 

– А след като детето стане на 2, екраните стават позволени, така ли? Но в какви граници?

– Между 2 и 4 години говорим за 30 минути препоръчително екранно време на ден, като е хубаво да се раздели, например 3 пъти по 10 минути. Много е важно в този етап родителите или учителите да бъдат до детето, когато се ползва екранът, да се говори за това, което се вижда, да се обяснява какво се случва. Така дигиталното подкрепя и езиковото развитие на детето, а и подпомага социалната връзка с възрастния.

Тези деца вече са в прозореца на активно развитие на езика, дигиталното може изключително много да ги подкрепи с подходящите видеа, с добрата и постоянна подкрепа на възрастните.

Добре е на тази възраст първо да сме видели какво ще показваме, да знаем дали няма ситуация или думи, които не са подходящи. Казвайки колко е важно съдържанието, препоръката ми е да се използва платформата YouTube Kids. Там възрастта е обозначена и детето няма достъп до неподходящо съдържание.

Между 4 и 7 години Педиатричната асоциация в България препоръчва екранно време от 1 час, отново разделено на порции. И тук е важно да се гледа и дискутира с детето, но вече не толкова заради езиковото, колкото заради социалното му развитие и емоционалната регулация.

 

Деца и екрани

Снимка: Bob, Pixabay

 

– Става дума за екранно време, но то не разделя ли екраните по различни предназначения – дали говорим за телевизора, компютъра или телефона, дали става дума за пасивно потребяване на съдържание или за комуникация?

– Така е, екранното време е фактор в ранна възраст. Когато говорим за края на предучилищната възраст и първите класове, обръщаме силно внимание на това какво точно правят децата в интернет, а не колко време стоят пред екрана.

Пасивното просто гледане, особено в ранната възраст, е по-вредното и натоварващото, отколкото ако се въвличат в игри, в занимания, когато има възрастен, който обяснява какво се случва.

Екраните са много интересно нещо още от нашето детство. Аз съм от първите поколения екранни деца, най-голямото наказание за мен беше да ми спрат телевизията, тогава си давах сметка, че съм направила някакъв много сериозен гаф и трябва да се коригирам.

Сега екраните се ползват по същия начин – като привилегия, която може да бъде санкционирана и това е част от социалната регулация. Факт е, че преди десетилетия и самите технологии бяха други, мониторите днес са значително по-щадящи.

Тогава щетата, която екраните нанасяха, беше чисто техническа, а сега е по-скоро психологическа.

 

Доника Боримечкова

 

– Ето че стигаме до „болния“ въпрос. Какви са непосредствените резултати от това, че някои родители с часове оставят децата с телефон в ръка, за да не трябва да се занимават с тях?

– Така е, има деца, които в ранна възраст стоят пред екран дълго, хранят се така. Това много прилича на употребата на залъгалка – детето мълчи, яде, послушно е. Но, особено от 0 до 2, в никакъв случай не е препоръчително. Четенето на книжки, пеенето на песнички е много по-полезно на мястото на електронни устройства. Струва си да избягваме досега с екрани, но ако няма как, нека поне ги редуваме с живия контакт.

Когато отделяме време на детето, му показваме, че искаме да общуваме, че е значимо за нас. Така то има възможност да научи майчиния си език, да подаде заявката за обич, която е в основата на социалните отношения в следващите години. В този смисъл, много важно е и ние да си следим екранното време и то да не е за сметка на детето.

По същото време всеки трябва да следва своята автентичност не само като родител, но и като човек. Ако родителите са геймъри или програмисти, живеят в дигиталното и решат да скрият всички устройства, така наказват себе си – отказват собствената си автентичност, за да бъдат добри родители. Всяка крайност трябва да бъде избягвана.

 

– Понякога обаче храненето е наистина трудно и екранът идва като единствено спасение, казвам го и от личен опит.

– Разбира се, има деца, които са крайни в отказа си да се хранят. Някои се шегуват, че в тази битка всички средства са позволени и понякога наистина е така. Важно е обаче родителят да си дава ясна сметка, че това не бива да се превръща в постоянен ритуал. Защото в този малък, още незрял мозък, се образуват връзки между невроните и екранът може да окаже негативно влияние например върху това детето да оцени вкуса на храната. Така вместо да бъде нахранено, то ще продължи да е злоядо именно благодарение на такива интервенции.

Щом имаме екран, автоматично в ума ни трябва да се появява думата „баланс“, независимо от възрастта.

Ако едно дете на година се храни само пред екран, е ясно, че балансът е нарушен.

Консултирам се и с диетолози, от един от тях чух нещо приложимо. При всяка една диета имаш 10% компромис – той е абсолютно достатъчен, за да има баланс. Ако от 10 случая детето е хранено веднъж пред екран, според мен това е допустимият компромис.

 

Деца и екрани

Снимка: Emily Wade, Unsplash

 

– Кое прави дигиталното толкова изкусително за малките?

– Децата много често обръщат повече внимание на екраните, когато нещо им липсва в реалността – дали ще е внимание, разбиране, близки връзки, или пък става дума за трудна социализация, емоционална регулация.

Децата са увлечени от дигиталното, защото симулацията е доста по-ярка, динамична, интересна зрително. Постиженията се случват по-лесно – в една игра може да скочиш 3 метра за разлика от „реалната реалност“.

От социална гледна точка малко по-големите успяват да открият компанията, която им липсва, особено ако родителите вечер се прибират уморени от работа и се вторачват в телефоните. Едно дете няма какво друго да направи, освен да последва примера им. Личният пример на родителите също е сред причините за това децата да бъдат привлечени към дигиталното.

 

Доника Боримечкова

 

– Какви са рисковете, ако драстично се надвиши екранното време?

– При малкото дете всеки регрес в развитието е знак, че нещо не е наред и е важно да се потърси причината. Когато децата са израснали пред екрани, те започват да усвояват езика по специфичен начин, не винаги разбират това, което копират, например на английски. Понякога се наблюдават и тревожни феномени на тялото, детето в тази възраст започва да се движи и не може да се справи добре с координацията. Колкото по-рано детето е изложено на екранна стимулация, толкова по-голям е рискът от подобни проблеми.

До 6-7 най-големият риск в е неподходящото съдържание.

В началното училище основен риск е онлайн тормозът. Ако преди това сме си свършили работата и сме обяснили на детето, гледайки с него видео, че вълкът не говори добре на момиченцето и това не е приемливо като комуникация, то ще е наясно как да се държи в интернет и да изисква добро отношение към себе си.

Вторият голям риск касае образованието – как да подбират подходящо съдържание. Отново от нас зависи да сме им показали как да го правят в малката възраст.

На 10-12, ако добре сме си постлали, може да си поемем въздух. След 5-и клас остават рисковете за онлайн тормоз. Но отново, ако сме си свършили работата в началното училище и сме обяснили на детето как да комуникира онлайн, няма да имаме проблем.

На по-голяма възраст рисковете са по-различни – затлъстяване, проблеми със зрението, затруднения във фината моторика, нарушения в съня, гръбначни изкривявания.

 

– Какви са пределните часове между 7 и 18 г.?

– След ковид и онлайн обучението тези граници доста се размиха. Преди за начална училищна възраст –

от първи до четвърти клас, давахме до 2 часа дневно. Сега вече не смеем да ограничаваме,

защото, в крайна сметка, децата учат основно в интернет. Вече е много по-важно какво прави то, а не колко време прекарва онлайн. Когато говорим за малко по-големи деца, трябва да си даваме ясно сметка, че на тях това им е основната социална среда, те много често играят с връстниците си в дигиталното, не толкова в реалното.

Разбира се, има някои основни правила, които е важно ние, като възрастни, да научим сами и да ги вменим на децата – че

живият контакт е на първо място.

Когато някой говори до теб с живия си глас, с живото си тяло, с живия си поглед, чатът може да изчака.

 

Деца и екрани

Снимка: Julia M Cameron

 

– Тоест, все повече и психолозите оценяват факта, че дигиталните технологии са полезни, особено с мярка.

– Разбира се! Не всяко екранно време е вредно!

Ако е споделено, то може да бъде част от семейния живот, да е изключително пълноценно родителско време.

Можем да подобрим двигателните умения на децата, връзката око – ръка, която много подпомага ограмотяването, координацията на тялото, особено ако използваме екрана за физически упражнения. Също и езиковата грамотност – в по-късна възраст тя е доста подкрепена от комуникацията, децата започват да подхождат внимателно към начина, по който се изразяват писмено, особено ако преди това са подкрепени от родителите си и им е обърнато внимание, че езикът, който използваме в интернет, е важен.

Общуването и социализацията също могат да бъдат подкрепени от дигиталното, спомняте си пандемията. Има много хора с роднини зад граница, за които интернет е единствената възможност за общуване.

 

– Има ли конкретни важни правила, които си струва да спазваме?

– Не използвайте устройства по време на хранене. В нашата културата сядането на маса е част от сближаването на семейството, от общуването, от комуникирането, от това да споделиш с близките си как е минал денят ти.

Не давайте екрани на децата по време на хранене, но ограничавайте и своите!

Един от рисковете е нарушаването на съня. Поне час преди лягане заменете екраните с нещо друго – спокойни игри, забавления, разговори, четене на книжки.

Друга препоръка е да си определите място в дома, където не се използват никакви устройства. В един момент ще видите как членовете на семейството сами ще търсят това убежище – за да се „откачат“, да се приберат към себе си. И, не на последно място, много е важно да си осигуряваме физическа активност – както за децата, така и за нас самите.

 

Деца и екрани

Снимка: Anastasia Shuraeva

 

– А какви са границите за възрастните? Какво е максималното екранно време, което се препоръчва?

– За всеки е различно, няма как на един програмист да му кажеш да стои само 3 часа на екран, така не може реално да си свърши работата.

Още преди ковид имаше изследване на Европейския статистически институт, че скролваме средно по 64 километра на година! Всеки сам си усеща и се регулира. Особеното при екраните е, че там

има едно наслаждение в повече, от което трябва да успяваме да се измъкнем.

И това се случва не само заради информацията, която ни се предлага, заради забавленията, но и заради усещането за една свързаност с другите – с хората, които са ни важни, близки. В същото време там можем и да бъдем анонимни, което е доста привлекателно за човешкото същество.

Има основни правила. Ако успеем да въведем баланс, веднъж дневно да спортуваме по час, ако успяваме 1-2 часа преди лягане да не ползваме екран, ако не се храним, ползвайки екран, всичко би трябвало да е наред.

 

– Нека се върнем към децата. Какво можем да направим, ако балансът вече е нарушен?

– Възстановяването му никак не е лесно, всички си даваме сметка. Най-често, когато се сблъскам с такъв казус, давам идея със смяната на часовото време. Когато имаме бебе и приближава смяната на часа, започваме да го настройваме постепенно, като изместваме часа за лягане с 5, 10 минути, после 20, докато постепенно „настигнем“ новия час, а детето е адаптирано към промяната без стрес за него или за родителя. По същия начин може да подходим към екранното време, когато видим, че сме прекалили – с внимание, контрол, грижа, да го намаляваме постепенно. Ако е час и искаме да го доведем до 30 минути, всеки ден намаляваме с по малко 2-3 седмици, докато стигнем до целта.

Наистина, някои деца реагират по-бурно, но това не е само към екраните, а към всяко важно за тях нещо – например не дават да бъде изпрана любимата играчка.

Тук със сигурност трябва твърдост от страна на родителя. На второ място е много важно да се комуникира с детето защо му се взема устройството, да му се обясни – „приключваме с това, защото ще вечеряме, а тогава не използваме устройства“. Важно е и какво точно прави детето в момента. Ако посегнем да устройството на средата на игра, реакция ще е експлозивна. Проверявайте какво правят децата, обяснявайте им защо прекъсвате, давайте им ясен ориентир какво ще се случи, след като екранът бъде взет. В един момент те ще са склони и сами да се отказват от екраните.

 

Деца и екрани

Снимка: Jan, Pixabay

 

– Стана дума, че прекаляването с екранното време за сметка на реалния живот често е знак за проблем в реалния свят. Как да подходим в такъв случай?

– Спасението е да говорим с децата. Това е най-важното, което трябва да държим в ума си като родители и като възрастни. Така че видим ли нещо подобно, можем да го приемем като ясен сигнал, че е важно да обърнем внимание, да говорим с децата.

Това, което се случва в такива ситуации, е като в „Питър Пан“. Невърленд е измислена страна, в която децата бягат, за да се спасят от жестоката действителност. Книгата е написана по времето на Втората световна война, има много сериозна ситуация, от която децата искат да избягат.

Нуждата от „дигиталния Невърленд“ за нашите деца е някъде в реалността.

И ние сме тези, които трябва да ги подкрепим именно там, за да не бъдат толкова привлечени от дигиталното, да могат да общуват, комуникират, да въведат баланс и спокойствие в живота си.

Много ми се иска да апелирам към родителите да обръщат внимание на това какво правят децата им в интернет, независимо от възрастта. Много интересно е да установиш, че това, с което се занимават, е интересно и за теб. И това е нещо, което можем да намерим като канал, като още една възможност да общуваме с децата си. Родителите на по-големи деца сигурно са разбрали: много по-лесно се комуникира с тийнейджър в чат, отколкото в директна комуникация. И ако сме изградили доверителна връзка, тя много лесно и естествено продължава в дигиталната среда.

 

– Кога е добра идея да дадем собствен мобилен телефон?

– Преди се случваше около първи клас и основно ползваха часовници. Пандемията и онлайн обучението доста промениха това, сега е нормално 5-6-годишно дете да има вече устройства с достъп до интернет.

 

– В този смисъл поне на мен ми се вижда много нездравословна идеята да държиш целенасочено децата далеч от технологиите…

– Срещала съм в училище деца, които не са виждали екран по различни съображения. Те не могат да направят добра социална връзка с връстниците си, защото те са в дигиталното. Имаше деца, които не можаха да се включат активно в образователния процес по време на онлайн обучението.

Ясно трябва да си даваме сметка, че дистанционното обучение в един или друг смисъл продължава и в момента – децата използват доста материали от интернет, за да се подготвят, да си правят домашните. Техните енциклопедии не са на рафта в библиотеката, а в гугъл.


Интервюто е осъществено със съдействието на платформата „1 наум“, която среща родителите със специалисти от различни области.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This