Краси, който тича към себе си

фев. 24, 2023 | Истории

Краси, който тича към себе си

24 февруари 2023 | Истории

Когато навършва 30, той е натрупал доста килограми, залюлял се е по наклонената плоскост на алкохол, цигари, дори наркотици… Но решава, че е време да се промени. Пристъпва плахо в най-близката фитнес зала. После започва да тича. Не за да избяга, а за да бяга ли, бяга все напред… и навътре, към себе си.

Не спира и днес. Завършил е десетки маратони и супермаратони, натрупал е повече километри, отколкото някои от нас минават с колите си. Бягал е през пустинята Сахара при температури, способни да стопят чип. Отвъд полярния кръг, където нечовешкият студ откъсва пръста, посегнал към телефона.

Красимир Георгиев е тук и не спира да бяга към себе си и заради другите. Скоро му предстои да се справи с още по-трудната задача – да остане седмици сам със себе си, пред всички нас, без да има къде да избяга. За да ни припомни кои сме ние, накъде сме тръгнали и кои са наистина важните неща в живота ни…

 

Гонят ли те, беж!

Не вярвате, че има чудеса? Е, не мога да намеря по-точно определение на това, което се е случило с 30-годишния пълничък момък, който за първи път влязъл във фитнес и помолил първия попаднал му треньор да му помогне да свали излишните килограми. Бихте ли предположили, че няколко години по-късно същият човек ще пробягва 200-километрови ултрамаратони? Че ще тича стотици километри през пустинята Сахара при температури над 50 градуса, а после – отвъд Полярния кръг, където градусите пак са 50, но под нулата?

Историята на Красимир Георгиев е истинско чудо, чудо е и той самият с мъдрия си светоглед и със съдбата си, вълнуваща, караща хората да се пробудят и да се затичат, за да догонят живота си и смислените неща от него.

Историята започва в Лондон, по онова време Краси работи като готвач. „Съвсем се бях изоставил, изобщо не се харесвах. Исках да отслабна, мислех си, че това е най-големият ми проблем“, спомня си нашият герой. Има късмета в най-близкия фитнес да намери не треньор, а приятел и човек, който има силата да го мотивира да се промени. И до днес поддържа връзка с Мат, инструктора, който го посреща в залата и му показва пътеката за бягане.

 

Краси Георгиев

 

Ще избягам ли от теб?

Като дете Краси се е занимавал със самбо, извън това не се е докосвал до спорта. А тъй като не е от най-високите, от малък му казвали, че тичането не е за него.

Оказва се обаче, че е. Меко казано… Мъжът стъпва на бягащата пътечка и с изключителни усилия се задържа на нея цяла минута. „Първия път потренирах малко, после излязох и запалих цигара. Белите дробове тъкмо бяха разширени, стана ми кофти, започнах да кашлям. И си казах: Краси, така няма да стане!“. Взех решението да променя всичко и се започна…“, спомня си ултрамаратонецът.

Първите тренировки са унищожителни, мъжът се чувства разнебитен, макар да е пробягал символични разстояния. После обаче, бързо и сигурно, нещата потръгват. „Едната минута стана 5, 6, 10. Започнах с малки стъпки, нямах никаква идея какво ще стане, целта ми беше само да отслабна“. Е, получава се много бързо, за три месеца сваля 25 килограма, но и усеща, че е започнала много по-голяма промяна.

 

Краси Георгиев

 

И почвам да бягам

„Когато изтичах първите си 10 километра, вече знаех, че мога всичко. Като видиш как си започнал от нищото, не си могъл да сложиш единия крак пред другия, а скоро бягаш 10 километра, ти се струва, че си направил нещо неземно. Много ми хареса, оказа се цяла нова вселена! Когато видиш промяната в огледалото, идва и мотивацията, започваш да си казваш: не съм толкова зле! Трупаш самочувствие, по-лесно ти е да говориш с хората“.

Неусетно той е сменил изцяло средата си. Разделил се е с всички приятели, които са го дърпали назад, по наклонената плоскост. „Изоставих всички, казах си дотук. Който иска от старите ми приятели, да идва с мен. Никакви сантименти! Беше въпрос на живот и смърт – или тръгваш напред, или си оставаш там, не правиш нищо и потъваш“.

Намира новите си приятели сред тези, които бягат. „Супер готини хора, стават сутрин, тичат, събират се, говорят за бягане. Много силно се запалих. Казах си: абе, аз мога да тичам! Нисък и набит съм, ама мога да тичам! Така започна. Винаги имаше някакъв морков – първите 5 километра, 10. След това реших, че трябва да свалям времената. Минах на 15, 20 километра…“

 

Краси Георгиев

 

За какво говоря, когато говоря за бягането

Така стига до първата голяма цел – маратонската дистанция. След година тренировки с Мат решават, че е дошъл моментът да се включи в състезание на класическата дистанция от 42 километра. Първият му маратон е в Единбург. „Отидох и… някакво лудо чувство! На всеки километър исках да спирам, но си казвах: хайде, само още един. Така стигнах до края…“

Неусетно бягането от хоби се превръща в начин на живот. Краси започва да обикаля света практикувайки, както сам казва, „бягащ туризъм“. Пристига в поредния град в петък, разглежда го. В събота тича в маратона и неделя се прибира у дома, за да е готов за работната седмица. Първо обикаля Европа, после продължава по света. Пробягва над 60 маратона, опознава светове и култури.

Докато в един момент усеща…, че дори тази дистанция му е малка и е време за следващата стъпка. Спомняте ли си 30-годишния младеж, който не можеше да тича и минута? Е, 42-та километра вече са му малко, продължава със 100…
Първият му ултрамаратон отново е в Шотландия, 120 километра, които се изминават за около 22 часа. Тъкмо пристига и разбира, че маратонът е отменен. Въпреки това, събира се с други състезатели и решават да пробягат разстоянието, макар и без организация, съдействие, дори без да има кой да им даде вода.

„През какви ли чувства не минах“, спомня си Краси. „Първо ентусиазъм, кефиш се, че си започнал такова приключение, след 20-30 километра се чудиш какво правиш тук, как ще издържиш още 70 километра, боли те всичко. Минаваш през депресия, еуфория, ядосан си, лягаш и умираш. За 22 часа минаваш през всички човешки чувства. След като веднъж си го минал, е друго. Тогава си правиш подсъзнателно нещо като план, знаеш какво да очакваш. Но първия път е ужасно. Не се предадох и не мога да опиша усещането, когато видях крайната точка. После се качих в спалния вагон и 12 часа не помръднах, събудих се чак в Лондон“.

 

Краси Георгиев

 

Изпепелени от слънцето

Следващата стъпка? 160 километра. В Камбоджа тича на 230-километров ултрамаратон. Сигурно е удобно да не ти трябва кола, за да ходиш на море… Въртележката обаче е все по-бърза, вече и километрите не са достатъчни. Краси решава да смени обстановката. Да нажежи предизвикателството. Така се озовава на ултрамаратона през пустинята Сахара.

„Маратонът на пясъците е бащата на всички състезания“, казва бегачът. „Започват го преди 45 години двама французи, които решават да прекосят пустинята с две туби вода. В началото били 5-10 човека, до 2013-а, когато го направих, бяха го изминали около 900. Това състезание е емблематично, нещо като Еверест за бегачите – тичаш 260 километра през дюните на 55 градуса“.

В пустинния маратон организаторите почти не се намесват, участниците сами избират какво да носят в раницата с тегло между 6 и 14 килограма, задължително е да си осигурят 2500 калории на ден. Използват се изсушени, висококалорични храни, които се приготвят бързо на котлончето от раницата. Всеки си носи спален чувал, одеяло и помпа срещу отровни животни, с която се изсмуква раната, ако нещо те ухапе. Тича се с гети, които пазят краката от пустинните условия – влезе ли песъчинка в чорапа, причинява ужасяващи наранявания.

По време на маратона Краси вижда пред себе си човек, който тича на зигзаг. Приближава го и разбира, че е на косъм от дехидратация, скоро ще изгуби съзнание. Помага му да се освести, да стигне до следващия подкрепителен пункт и вика медиците да се погрижат за него. После продължава нататък. „Завръшихме състезанието, след 3-4 месеца съм в Лондон, гледам телевизия и виждам познато лице – оказа се, че този човек е на много висока позиция в Google. Има милиони, но за малко щеше да умре в пустинята. Именно това си припомняш там и трябва да си припомняш често. Че не е важно какви пари и къщи имаш. Важно е какви хора имаш около себе си.“

 

Краси Георгиев

 

На пързалката

После Краси отново рязко сменя обстановката и от +50 отива на… -50 градуса. Условията са още по-страховити, разказва бегачът. „В Сахара, ако стане нещо, имаш сигнална ракета, пускаш я и идва хеликоптер. Но зад Полярния кръг те пускат, дават ти GPS координати и казват, че ще се видите след 10 дни на крайната точка. Дърпаш шейна с тегло към 60 килограма, в нея имаш палатка, брадвичка, всичко, което е нужно, за да оживееш 10 дни на -50 градуса. Там най-много ме беше страх, защото, не е пресилено да се каже, че във всеки момент можеш да умреш“, признава Краси.

Особено трудно му е, защото не е попадал в такива условия, дотогава е тренирал в „Хайд парк“ в Лондон, където температурите рядко падат под нулата. Трябва да научи бързо много тънкости. Например да си осигурява вода от снега – пълниш бутилката и я слагаш до тялото, за да се размрази.

Ако се ползва обикновен челник, батерията за минути замръзва, нужен е такъв с кабел, така че тя да се грее от единствената естествена „печка“, с която разполагаш – тялото. Как си сушиш чорапите на -50? Слагаш ги между две фланелки, докато се движиш. А как ставаш до тоалетна през нощта? Имаш червена бутилка за спешни нужди и друга, пак в спалния чувал, от която пиеш. „Да, може да ги объркаш. Случвало се е, ти си изморен, на границата на живота и това ти е последна грижа“, казва Краси.

 

Краси Георгиев

 

И дим да ме няма

Не си ли задава въпроса защо трябва да си причинява всичко това? „О, разбира се, всеки ден, но отговорът ми е, че искам да видя докъде ще стигна. Почнал съм с минута на пътеката, а после тичам 200 километра отвъд Полярния кръг. Това са приключения, емоции, които малко хора изживяват. Това е нещо велико!“

Само 3 са светлите часове в денонощието, през останалите вървят в мрак. Няколко от спътниците му буквално едва оцеляват.

При тези температури косата, брадата, веждите се заскрежават. „Всичко трябва да е напълно покрито, защото много бързо може да ти падне пръстът или ухото“, казва бегачът.

Е, за щастие, нищо не му пада, завършва благополучно и това приключение. „След такова състезание се прибрах в Лондон. Като видиш как хората се шашкат за най-обикновените, тъпи неща, че автобусът е закъснял с две минути, за някакви глупости, ти става смешно“, казва ултрамаратонецът. „Цивилизацията много ни е разглезила, всички сме презадоволени и това, според мен, ни убива. Това ни отдалечава от смисъла“.

„Можеш да умреш ей така, за секунда невнимание. По такива места разбираш колко смешно е всичко, за което се тревожиш у дома. Колко е нелепо ние, хората, да се караме и бием за глупости“.

 

Краси Георгиев

 

Несамотният бегач на дълги разстояния

Междувременно Краси е решил да се премести в Камбоджа, връща се у нас за месец, но… му харесва и решава да остане в България. По това време се появява идеята да използва следващите си предизвикателства, за да привлича вниманието към важни каузи, да помага за набирането на средства.

Така през последните години си отправя серия предизвикателства на местна почва. Тича 36 часа без почивка на бягаща пътечка в мол. Пробягва разстоянието по „Коридор номер 8“ от Варна до Албания. Тича 55 часа без почивка в Пловдив, канейки всеки, който има желание, да се присъедини за няколко обиколки. Тегли тежък пикап.

„Предизвиквам се и правя неща, които ме радват и най-вече помагам на някого, това е велико! Трябва да има нещо по-голямо от теб, което да те дърпа напред. Затова правя всички благотворителни начинания, когато ми е най-гадно, да си кажа: правя го заради някого. Мозъкът ни е направен така, че е страшно мързелив, никак не му се иска да се занимава с глупости. Затова избирам да помагам на хората и така да помогна и на себе си, за да изкарам докрай това, което съм захванал.“

Има още толкова много планове и идеи, преследвайки границата на своите възможности. Тази година беше планирал 5000-километров маратон около Черно море, но плановете се провалиха заради войната. Планира да тича по Пътя на коприната, 10 000 километра, които биха му отнели година. Друга цел е Антарктида, иска да я прекоси сам, макар да знае колко е опасно.

 

Краси Георгиев

 

По посока на вятъра

„Бягането дава много неща“, обобщава Краси. „Знаеш, че животът е един голям маратон, ще има нагоре и надолу. Ще върви добре, после ще стане гадно, но и това ще мине. Бягайки научаваш ей такива ценни неща, за които няма да се сетиш, ако си чоплиш семки в хола“.

И ето че стигаме до доста по-нетипичното предизвикателство, пред което съвсем скоро ще се изправи. Както сам казва, ако досега акцентът е бил върху физическите усилия, тук по-скоро ще подложи на изпитание своята психика. В продължение на минимум 3 седмици ултрамаратонецът ще живее в прозрачна кутия пред Билетния център на НДК, пред погледите на всички ни.

Уединение ще има само в скритата тоалетна, но през останалото време ще е сам пред погледите ни, като минувачите ще могат да му отправят предизвикателства. Ще е без телефон, компютър, сам със себе си и минувачите. Както признава Краси, тази ситуация го кара да се притеснява много повече дори от полярното бягане.

Е, още ли си мислите, че има невъзможни неща?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This