Програмистът, който отказа $10 000 000 000

мар. 7, 2023 | Истории

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

7 март 2023 | Истории

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.

Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

 

Който играе, ще спечели

Най-добре е да правиш това, което обичаш, тогава нещата ще ти се получат по прекрасен начин, гласи популярното клише. Е, Джейсън от малък си обича компютърните игри, те са нещото, което го вълнува цял живот. Дори на първата среща с жена му вместо да се насладят на по-класическа романтика, се отдават на маратон с аркадни игри. След като и до днес са заедно, явно идеята се оказва добра.

Другото, което от малък той обича, е програмирането. Още е на едноцифрени години, когато разбира колко е интересно да казваш на компютъра какво да прави. Учи се бързо, толкова, че още е в началното училище пита татко си: „Как мога да получа пари от непознат онлайн?“. Родителите първо се чудят дали не продава някакви забранени субстанции, особено когато става ясно какви суми се очаква да получи хлапето. Но после разбират, че то на свободна практика създава уебсайтове и му помагат да си отвори банкова сметка.

Доста рано се събират двете му хобитата – програмирането и игрите. Писано му е няколко десетилетия да създава игри, които така и не успяват да привлекат кой знае какво внимание, преди да постигне първия си голям успех. А после да дойде и огромният му пробив, при това съвсем не с игра…

 

 

Ненаиграл се

За разлика от мнозина преуспели в Силициевата долина, нашият герой така и не помирисва атмосферата на най-големите университети. Учи във Флорида, в частна школа по игрови дизайн, бърза да се насочи към практиката.

„Висшето образование е интересна част от обществото“, казва Джейсън. „Когато работя с хора, така и никога не става дума кой какво е завършил, единственото, което има значение, е как си вършиш работата. Красотата на Силициевата долина е в това, че ако имаш страхотна идея и можеш да я претвориш на практика, има как да убедиш дори напълно непознат да ти даде пари и да се включи в твоя проект“.

Както стана дума, първите му опити далеч не са впечатляващи. Например идеята да създаде сайт за запознанства, базиран на видео разговори. С колегите му намират средства, отделят доста време и когато пилотният проект е готов… за няколко седмици не се регистрира дори един-единствен потребител.

Следващото му начинание е малко по-успешно. Създава онлайн игра, в която играчите си комуникират, докато играят. Използва един от дядовците на днешните социални мрежи – Bebo, който съществува само в Северна Америка.

 

Игра на тронове

Той обаче никога не е бягал от рисковите решения. Решава да приключи проекта в същия ден, в който Стив Джобс анонсира създаването на платформата Apple App Store. Защото предусеща, че много бързо всички ще започнат да играят на телефоните си. И моментът да се насочи към мобилните игри е ключов, трябва да вземе решението веднага, за да улови вълната, която тепърва ще се надигне.

Решението се оказва повече от далновидно, след 5 месеца упорита работа Джейсън и екипът му пускат играта Aurora Feint.

Успехът надминава и най-смелите му очаквания. Очевидно хората наистина бързат да търсят готини апликации в новата мобилна платформа, а те все още не са достатъчно. Надеждите на програмиста са играта му да привлече 1000 души за седмица, а целта е изпълнена само в първия час.

 

Дискорд

 

Правилата на играта

И все пак, начинанието се оказва успешно, но не и печелившо, екипът така и не намира начин да намери повече пари, за да развива играта, независимо от големия интерес.

Тогава Джейсън решава да промени модела. И баща му, и дядо му са предприемачи, от тях той казва, че е научил най-важния урок – да не се отказва, винаги да търси различния поглед, който може да промени ситуацията. И този път го намира.

Решава вместо игри, да продава технологията, на която се базират игрите. Джейсън е забелязал, че докато са създавали проекта си, програмистите са направили нещо повече – платформа за комуникация, класация, възможности много хора да играят едновременно в мрежа. Ако цялата тази основа бива предлагана на други екипи, те ще си спестяват досадната част от работата и сериозни инвестиции, а Джейсън и колегите му ще печелят от опита си, от нещо, което вече са създали.

И наистина, много екипи бързо се свързват с тях, след няколко седмици 15 проекта вече работят на основата на платформата им. Скоро логото на компанията – Open Feint, се появява в почти всички най-търсени игри. Тогава идва и времето за раздяла. През април 2011-а Open Feint е продадена на японската компания за игри GREE за $104 милиона.

 

Джейсън Ситрон

 

Отново в играта

Известно време Джейсън работи за новите собственици, но бързо разбира, че с тях имат различни виждания за това как да се развива наничанието. Макар и по-богат, той се озовава отново на изходната позиция. Решен да създаде нещо наистина голямо.

Любопитно е колко си прилича историята му с тази на създателя на Slack Стюарт Бътърфилд. И двамата тръгват от игрите, преди да осъзнаят, че това, в което са най-добри, са го създали почти случайно, между другото.

Приличат си и техните два големи успеха. През последните години, особено на фона на пандемията, Slack се утвърди като удобната платформа за комуникация в професионалния свят. Докато Discord се превърна в точното решение за същите нужди, но извън работата – в неформалната среда, в обсъжданията в духа на някогашните форуми. Платформата дори се оказа в неочакваната роля на едно от решенията, които могат да се превърнат в следващото поколение социална мрежа.

Discord отдавна не е среда само на геймърите. И все пак, той тръгва от и заради игрите, така любими на неговия създател.

 

Дискорд

 

Играта на играчките

В годините преди Discord геймърите се обединяваха най-вече на основата на технологичните платформи, например конзолите като Playstation или Xbox. Джейсън обаче преценява, че липсва по-удобна, обща платформа, чрез която те да общуват, да обсъждат игрите, да се координират.

Той отново започва с идеята, че ще създаде игра, в която потребителите ще си комуникират в реално време – с чат, аудио, видео. Като успоредно ще се създаде комуникационна мрежа, която да се превърне в удобно място за представяне на следващи игри, а и за реклама. Но този път той е преценил погрешно – решил е, че таблетите ще се превърнат в следващия любим начин за игра, а те така и не успяват да се наложат като масово решение.

Две години по-късно играта е представена, но не се радва на особен успех. И Джейсън пак решава да я изостави, като за сметка на това създаде нещо съвсем различно… което в същото време е и почти готово.

 

Голям играч

Комуникационната платформа на играта изведнъж се откъсва от нея, за да заживее свой живот под симпатичното название Discord.

Както признава Джейсън, идеята не е негова, а на съоснователя Стан Вишневски, който по това време също работи по новата игра. Според него е дошло времето на комуникационна платформа, която не е обвързана с една игра или технология. Предприемачът напълно се съгласява и тук идва големият успех.

Джейсън преценява по себе си – цял живот компютърните игри са били начин да си общува с хората – от най-добрите му приятели до собствената му съпруга. Значи може би те са основата, която просто помага на хората да общуват? Да продължат нататък, сближавайки се, обсъждайки още и още неща от живота?

„Толкова много от най-приятните ми спомени са свързани с игрите. Затова цялата ми кариера е посветена на това да давам на други хора възможността да създават специални моменти в живота си“, казва той.

 

Джейсън Ситрон

 

Гладна мечка хоро не играе

Първите 50 потребители идват след пост в Reddit, после интересът главоломно се разраства.

В началните си версии Discord е крайно нестабилен, постоянно забива, но потребителите не се отказват. Явно са намерили платформа, където им е приятно. А тя им се отплаща, през следващите месеци инженерите работят здраво, Discord започва да се отличава със стабилността си на фона на всички останали.

Постепенно вместо „чат за геймъри“ платформата започва да се представя като „нов начин да чатиш с приятелите си и с хората, които имат интереси като твоите“.

Това, което ѝ помага да се впише в новото време и бързо да излезе от света на игрите, е нейната децентрализираност. Хората се събират в своеобразни отделни платформи, наричани сървъри, на базата на общи интереси, теми или пък любимите си игри. Комуникацията ни връща към зората на онлайн бума, с магията да намериш общи интереси с непознат от другия край на света. А от друга страна спасява от хейта, отделните сървъри се модерират сами и когато общността реши, че някой се държи не както трябва, взема мерки.

 

Играчки за елха

Което, разбира се, създава следващото „поколение“ проблеми – платформата лесно позволява да се събират хора, обединени от екстремни интереси, гласът на мнозинството много бързо може да се превърне в закона на джунглата. В нещо, пред което бледнее дори „Повелителят на мухите“. И все пак, като че ли Джейсън и колегите му намират решения, като въпреки децентрализацията, има и форми на централен контрол тогава, когато изглежда, че нещата не вървят според правилата.

Джейсън признава, че не е очаквал чак такъв интерес. Казва, че успехът на Discord е едновременно „изненадващ, страхотен, но и много отрезвяващ“.

После, всички знаем, дойде пандемията и се затворихме в домовете си. Именно през март 2021-а Microsoft предложи умопомрачителните 10 милиарда долара, за да купи Discord. А нашият герой смело отказа, защото… може да си го позволи. Разочарован от предишната си продажба, когато начинанието му пое по път, който не харесва, той се реши на смелата постъпка. Вярвайки, че един ден платформата му ще струва много, много повече.

„Обсъдих го и с останалите от екипа, дали това е пътят, по който бихме могли да тръгнем… И беше прекрасно – повечето хора ми казаха, че искат да продължим да градим заедно това, което сме започнали“, казва програмистът.

 

Дискорд

 

Да превъртиш играта

Джейсън вече е видял 2 и 200 в пъстрия си опит. „Пътят по изграждането на една компания е пълен с върхове и сривове“, казва той. „Лесно е да се говори за пиковете, винаги е по-трудно, стане ли дума за ниските точки. От тях обаче човек научава много повече.“

Discord днес има повече от 150 млн. активни потребители всеки месец, нараснали са тройно само за 3 години. Платформата привлича основно младите, хора с най-различни интереси. По нея днес работят около 700 души, които също са се удвоили за по-малко от две години.

Късмет обича смелите. А компютърните игри понякога доста си приличат с живота, могат и да те научат на някои неща. Ако не вярвате, питайте Джейсън Ситрон…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
Share This