10 магически истории от планетата Земя

окт. 13, 2023 | Истории

10 магически истории от планетата Земя

13 октомври 2023 | Истории

Димитър Караниколов е архитект, който почти случайно се запалва по фотографията. После се превръща в безспорен майстор на обектива – кадрите му са показвани от най-големите световни медии, печели реномирани награди.

Автор на нетипичното издание „Истории от планетата Земя“ – фотожурнал, в който на 208 страници впечатляващите снимки са допълнени с истории на български и английски и с тези на гост автори като Георги Милков.

Любимата му гледна точка е от високо. Защо ли? Това ни предстои да разберем, заедно с това кой е най-интересният образ, с когото го е срещал пътят? Къде се е чувствал застрашен? Кое място (на Земята или не) мечтае да улови в обектива си архитектът фотограф? И защо понякога си струва… да загубим фотоапарата си.

10 въпроса, 10 отговора, 10 истории и 10 невероятни снимки. Затягаме коланите и се отправяме на вълнуващо пътуване из всички краища на планетата…


 

1. Кой най-интересният човек, когото си срещал? За когото си струва да бъде написан роман…

Димитър Караниколов

Ето няколко за които се сещам: 102-годишна монахиня от Камбоджа. Шаман – лечител от Бали, японец на преклонна възраст, който прави околосветско пътешествие с колелото си, Мулату Астатке – бащата на етиопския джаз, с когото имах щастието да се запозная и да снимам (но за него, сигурен съм, вече е написан не един роман).

Склонен съм да вярвам, че почти всеки човек, колкото и обикновен да изглежда на пръв поглед, има на какво да ни научи и крие интересни истории, които си струва да бъдат разказани.

Всеки от нас води своите собствени битки, достойни за уважение, всеки е микровселена. Случвало ми се е да заговоря съвсем случайни хора и почти винаги съм бил смаян от дълбочината на общуването и наученото в рамките дори на кратък, но искрен разговор.

 

2. Къде по време на пътуванията ти си се страхувал най-много?

Димитър Караниколов

Имало е тук-там ситуации с напрежение. Жена от племето сурма в долината на Омо започна да крещи по нас без видима причина. За миг бяхме обградени от десетки местни хора, въоръжени с калашников! Оказа се, че

настоява да платим за портрета, който ѝ направихме, двойно, понеже на гърба си носи спящо, скрито бебе.

Това, разбира се, не беше проблем, но ситуацията ескалира толкова бързо, че трябваше да напуснем селището през глава, заедно с охраната и преводачите ни.

При друг случай, когато влязохме в квартала, където се намира кулата Понти в Йоханесбург, шофьорът на таксито ни предупреди, че е ужасно глупаво да слезем от колата.

Не само че слязохме, но и прекарахме няколко часа в една от най-опасните сгради в света (поне допреди няколко години).

Решихме да опитаме да я заснемем отвътре след уговорка от интернет обява с непознат, който живее в сградата и обеща да ни разведе. Оказа се повече от окей, най-лошото, което ми се случи, беше тежка торба с боклук, хвърлена от 40-ия етаж, която се приземи на метър от мен.

 

3. Има ли място, където мечтаеш да стигнеш, а не си имал шанса?… На Земята ли е?

Димитър Караниколов

Земята е колкото малка и позната, толкова и необятна.

Сигурен съм, че никой от нас не е ходил дори във всички села между Пловдив и София, които са над 300.

Иска ми се в някакъв момент да стигна до Бора-Бора, Хавай и Патагония и да стъпя на поне още 10-15 гръцки острова.

 

4. Много бързо от любител фотограф ставаш автор, който печели световни конкурси, почитатели, признание. Как стана така? С какво си обясняваш успеха?

Димитър Караниколов

Не мисля, че съм постигнал кой знае какви успехи на фотографската сцена и не го казвам от излишна скромност. Фотографията е мое хоби – не снимам по поръчка. Избирам да снимам само теми, които са ми интересни и ме вълнуват, а

когато човек прави нещо за удоволствие, смятам, нещата му се получават една идея по-добре, отколкото, ако са част от задълженията му.

Живеем във време, в което всеки, който има инстаграм акаунт, може да обяви себе си за фотограф. Има стотици конкурси – 99% от тях са абсолютни финансови пирамиди, в които, ако човек инвестира достатъчно време и средства, може относително лесно да се сдобие с някоя от множеството награди и титли. Участвах в няколко и спечелих награди, след което тотално загубих интерес към тази форма на себеутвърждаване. По-добре е да използвам енергията си за да създавам самите кадри, отколкото за това да ги промотирам.

 

5. Какво е за теб фотографията?

Димитър Караниколов

Визуално средство, с което да изразя себе си и да разкажа историите, които срещам по пътя.

Гледам на себе си не като на фотограф, а по-скоро като на артист, който използва средствата на фотографията.

Същите принципи за композиция, цвят и светлина, които важат във всички изобразителни изкуства, са в сила и за фотографията. Ако можете да рисувате добре – най-вероятно от вас ще стане и сносен фотограф.

 

6. Защо ти е толкова важен и интересен погледът отгоре?

Димитър Караниколов

Архитектурен е – всичко изглежда като в план.

Различен е – виждаме познати обекти и сценарии от абсолютно различна гледна точка в сравнение със стандартната човешката перспектива.

Позволява композиции с много по-грандиозен мащаб от „наземната“ фотография.

 

7. Коя от „професиите“ ти – снимането или архитектурата, ще падне първа „жертва“ на изкуствения интелект?

Димитър Караниколов

И архитектурата, и фотографията ще бъдат дълбоко повлияни от ИИ, но не мисля, че човешкият фактор някога ще стане напълно излишен.

ИИ е тук и навлиза експоненциално във всички сфери на живота ни, харесва ли ни ,или не. Трябва да се адаптираме към новата реалност и да се научим да използваме възможностите, които тези технологии предлагат. А те са невероятни!

Основната ми работа е свързана с архитектурни визуализации и

вече започнахме да губим реални проекти заради факта, че клиентите ни могат много по-бързо, лесно и евтино да генерират с ИИ визиите, които ние създаваме.

Скоро попаднах на интересна аналогия между откриването на фотографията в началото на ХХ век и навлизането на ИИ.

Преди 1900 г. във визуалните изкуства цари реализмът, но в момента, в който фотографията става общодостъпна, постигането на реализъм спира да интересува артистите и именно тогава започват да се появяват новите стилове – експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм. Сега ще се получи нещо подобно,

еволюцията на ИИ ще доведе до еволюция в изкуствата

– човек ще трябва да намери нови пътища да твори и да се изразява по начин, който не може да бъде имитиран или генериран. Какви времена!

 

8. Какво ще имат винаги истинските снимки, което алгоритмите няма да могат да възпроизведат?

Димитър Караниколов

Правенето на фотография е много личен и емоционален акт, чиято същност е самият момент, в който натискаш спусъка на фотоапарата. Всички следващи действия, като селектиране, ретуширане и представяне на кадрите, са вторични.

Когато правиш кадъра, си свидетел на ставащото пред обектива. Ти си съпричастен – там, в тази сцена, в това време.

Един генериран кадър, бил той и перфектен визуално, никога не би могъл да има подобна документална стойност и заряд.

 

9. Какво ни дават и какво ни вземат технологиите?

Димитър Караниколов

Ето една от историите от моя фотожурнал. Пътувах почти месец из Перу. От плажовете на Лима до Куско, разбира се, до върховете на Мачу Пикчу. От красивия колониален град Арекипа до пустинния оазис Ика. Летяхме с 6-местен самолет, за да заснемем скалните рисунки в платото Наска отвисоко. Плавахме с тръстиковите лодки на племето Урос, което обитава гигантски салове – острови в езерото Титикака.

Направих над 10 000 снимки, но последния ден, преди да се върна в Европа, ми откраднаха камерата, заедно с всички архивирани кадри. Не съжалявам за техниката, но фактът, че загубих всичките си кадри от това пътешествие, ме накара да се почувствам ограбен от спомените си за Перу. Осъзнах, че

в стремежа си да заснема всичко, което виждам, не си бях оставил време да преживея пътуването и да му се насладя през собствените си очи.

И когато кадрите вече ги нямаше, все едно никога не бях ходил в Перу. Оттогава където и да пътувам, винаги заделям време да виждам местата, на който съм, не само през визьора, и да съм наистина там.

Доказано е, че правенето на много снимки нарушава способността на мозъка да запомни дадена ситуация или сцена. В изследване от 2013 г. две контролни групи посещават музей, едната има право да снима експонатите, другата – не. Групата, която не е използвала мобилен телефон или фотоапарат, помни и може да възпроизведе в пъти повече от току-що видяното.

 

10. Отскоро си и баща. Кое е мястото на света, където нямаш търпение да заведеш детето си?

Димитър Караниколов

Ооо, много са! Но сега, като се замисля, са дестинации, свързани по-скоро с невероятна природа и история, отколкото с градска среда и модерност: Исландия, Намибия, Мароко, Венеция, Индонезия.

Още „Истории от планетата Земя“ ще намерите тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Share This