Не! Човешки ресурси…

сеп. 24, 2024 | Срещи

Не! Човешки ресурси…

24 септември 2024 | Срещи

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.

Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.

Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.

Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.

Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…


– Започваме от центъра и си признавам, в засада съм. Не ти казах предварително, но те поканих за интервю, за да обсъдим един експеримент, в който генерирах CV изцяло с помощта на ChatGPT и изпратих на 10 обяви за джуниър позиции в сферата на информационните технологии. 9 избрах случайно и само една – целенасочено, от обява в твоята компания, за да видя как ще реагирате. Според теб какво се случи? Стигна ли кандидатът с фалшиво CV до интервю?

– На 100% съм убеден, че до интервю не е стигнал. Абсолютно никакъв шанс.

 

– Правилен отговор. Твой колега ми отговори още в деня на пускане на обявата с молба да дам телефон за връзка. В CV-то нямаше номер по разбираеми причини. Това според мен беше много адекватна реакция, подход да се провери дали кандидатът Максим Иванов е истински.

– Да, проверявам веднага, Максим Иванов е вкаран в системата като обещаващ кандидат. Което е добра обратна връзка за работата на колегата, който ти е отговорил. Нещо хубаво научих.

 

chatgpt-rabota-experiment

 

– Но пък „Максим Иванов“ в крайна сметка стигна до две интервюта на други места. Изненадва ли те това?

– Ами, гледам сивито, като си ми казал вече, е очевидно, че снимката е генерирана.

CV-то не е точно като за джуниър. Човекът си има 3 години опит и със сигурност щеше да бъде извикан на прескрийнинг. В момента виждам бележките в системата, колегата е отбелязал, че си е отворил имейла, но не е отговорил с телефона си.

 

– Според теб възможно ли е в някакъв момент всичко това да продължи? Аз да доразвия този експеримент, някой да наеме фалшив човек и после ChatGPT да му върши работата? Колко е далеч една такава лудост?

– Точно в този вариант, към сегашното състояние на технологиите, би трябвало да е невъзможно. Но все пак има всякакви хора и компании, така че има някаква вероятност. На немалко места се е случвало, особено с навлизането на отдалечената работа през последните няколко години, хора да работят на няколко места едновременно.

Най-често дистанционно, няма как физически да си на няколко места едновременно. В САЩ не бяха малко тези случаи, в които

опитен програмист уж работи дистанционно на няколко места, а си наема хора в Китай или Източна Европа и те му вършат работата, докато си почива.

Така подобни примери, малко по-различни от този, който даде, се случват постоянно.

 

chatgpt-rabota-experiment

 

– Имаш ли подобни истории? Аз например имам – влизаме в интервю, кандидатът е успял да стигне дотам със силно CV, даже в LinkedIn си беше направил профил, българин… и всичко се оказа фалшиво, появява се азиатец с тотално измислена история. Не знам на какво се надяваше, всичко гугълваше.

– Абсолютно същите истории, същото ми се е случвало в предходната компания, за която работех. В момента отговарям за цялото наемането на софтуерни специалисти, имаме около 200 позиции. Наемаме хора от цял свят.

Доста често ми се случва, като интервюирам хора от Далечния Изток, да се появяват на интервюто кандидати, които хал хабер си нямат от това, което са написали в CV-то. В един момент стана някаква пандемия, затова започнахме да ги отсяваме предварително – с тестове, задачи.

Ще дам пример. Ние като цяло работим в офис, но от време на време се появява някоя позиция, най-често за чуждестранни кандидати, която е дистанционна. Пускам обява за Европа и в рамките на по-малко от 20 часа получих 240 кандидатури. Безумие, абсолютно безумие! Спрях веднага обявата, да прегледаш 240 кандидатури отнема супер много време, позицията не е елементарна. Е, прегледах ги.

Казват, че хората, които набират таланти, гледали по 5 секунди CV. Това е мит.

Става единствено, ако видиш още с първия ред, че кандидатурата е тотално нерелевантна към това, което търсиш. Но всяко друго си отнема поне половин минута, да прегледаш отгоре-отгоре опита, да видиш дали този човек става, дали можеш да го пуснеш на следващия етап.

След това препубликувах обявата, само че вкарах много въпроси, на които да отговарят кандидатите, ограничих локацията, въведох още критерии и CV-тата паднаха на около 40. Около 10 бяха релевантни, със 7-8 от тях се чух и сега имам двама, които са на финално интервю. Надявам се да вземем поне един от тях.

 

– В момента съм далеч от София, в малко село. Преди малко ходих до центъра и се запознах с един индиец, сикх, с типични дрехи, помага в строителството в района. Как ти се струва, ще става ли все по-интернационален пазарът на труда?

– Глобализацията към момента изглежда неизбежна. Тя се случва много активно през последните 30-50 години. Навсякъде в Западния свят, към който и ние принадлежим, има проблем с работната ръка.

Ако искаме да поддържаме добро развитие на нашите икономики, да има растеж, някакъв растеж, сме принудени да вкарваме много нови работници. Но това е нож с две остриета.

Невинаги ще се окаже добро решение в дългосрочен план и трябва да бъдем много умни като народ, като държава, с това какво искаме да постигнем след 20, 30 или 50 години.

Случва се тази глобализация, в момента много компании в България вкарват чуждестранни работници. Миналата година са издадени около 27 000 разрешения. Това не са ИТ специалисти, а хора, които основно работят по хотелите, заводите, в строителството. Офисът на нашата компания е около бул. „Черни Връх“ и се строи много. Като застана на терасата, виждам, че голяма част от работниците на новостроящите се сгради отсреща със сигурност не са родени на Балканите. Такива хора ще има навсякъде.

 

Петър Джугански

 

– И, както каза, съвсем не съм сигурен, че се случва обмислено, а не стихийно. Започнахме с футболните аналогии, представям си как ще заприличаме на „Лудогорец“ – каним чужденци, те вършат много добра работа… докато не остане място за българи. Ако е обмислено, ще намираш място за чужденци, но ще развиваш и своите „играчи“.

– Разбира се. Може да се върнем и на Олимпиадата, на която взехме много медали, но от тези спортисти голяма част са натурализирани и то последните няколко месеца. Не е проблем, че са чужденци, ако са родени тук и са плод на нашата школа, на нашата спортна система, това е чудесно.

Но моментът, в който взимаме готови спортисти от чужди страни, които по една или друга причина са избягали отнякъде, за мен не трябва да ни дава чак такъв повод за национална гордост и радост. Да, хубаво е, приемаме останалите, плюс е, че се борят за България и вземат медали, но е много по-хубаво сами да си отглеждаме спортистите – били те българи, или не.

 

– Абсолютно. А ако говорим за ИТ сферата, какви са в момента нашите силни страни? Според мен вече не сме евтина дестинация, но пък сме с много близък до европейския манталитет. И все пак сме добри специалисти, най-общо казано.

– Да, за това си прав напълно. Културните различия, които имаме със страните от Далечния Изток, са големи. Ние сме много по европейци, дори от страни, които са съвсем малко по на изток от нас. Това е плюс при работата със западняците.

Относно заплащането – не сме евтина дестинация, със сигурност. Миналата година участвах в една менторска програма, която беше насочена към студенти от Пакистан, Бангладеш, Иран. Заплатите, които програмистите получават там, са наистина ниски, работят за 500-1000 долара.

Качеството при някои хора там наистина не е високо, но при други е на много добро ниво. Когато добавим, че тези страни имат много по-голямо население, е просто въпрос на подбор, на правилна пресейка, преценка, да намериш точните хора, които ще ти свършат работата на добро ниво за без пари.

В тази конкуренция ние наистина трябва да предлагаме продукт, който да е на много по-високо ниво от просто хора, които да работят на ниски дневни ставки.

Не можем да се сравняваме с Мексико, Индия, Пакистан, Бангладеш, където населението е много по-голямо и за 5000 долара, каквато е заплатата на опитен програмист в България, ще си наемеш поне четирима.

 

chatgpt-rabota-experiment

 

– В моя експеримент стигнах до 2 интервюта, една задача, две компания ми писаха, че са намерили по-добър човек и само трима не ми отговориха. Мисля, че вече има търсене на джуниър позиции, което май не беше така преди година, как ти се струва?

– Няма прекалено много търсене на джуниър хора. В момента имаме да затваряме около 8 позиции за QA на средно ниво, поне с 2-3 години опит. Общо взето ни е трудно да намерим подходящите кадри. CV-та има, кандидати не липсват, отсяването им обаче отнема повече време. Особено при професии като QA, където през последните години доста хора се пренасочиха.

Интервюта, които провеждаме, не са прекалено сложни, но много хора се провалят и е нужно да проведем 4-5, преди да наемем някого, докато преди ми се е случвало с 1-2.

 

– Дали обаче системата не си вкарва автогол, като не приема достатъчно джуниър хора? След 2-3 години откъде ще се вземат синиъри при това положение?

– Донякъде си прав. Обаче… пак влизат джуниъри. Просто не са толкова много, колкото преди. Ако погледнем какво става като обяви, в DEV.BG са 114. Ами, не са чак толкова малко, дори има много повече, отколкото преди години.

Има и стажове, много компании постоянно пускат академии, а част от хората, които ги завършват, остават на работа.

За да сме обективни, нека прегледаме и в Jobs.bg, в IT. Entry level / junior. Там само че включват и друг тип позиции, които са около IT и са около 500. Така че има възможности за джуниър хората.

Не винаги могат да влязат директно на позиция, която пожелаят, но не е като да няма възможности. По-малко са, отколкото бяха 2021-2022 г., но това се дължи на икономическия цикъл, който в момента върви надолу.

 

– Мислиш ли, че е късно сега човек да се преначоси към ИТ сферата – да става QA или програмист?

– Не, но ще му бъде по-трудно. Определено компаниите стават много по-взискателни. Аз ще предпочета да интервюирам хора, които са завършили Техническия университет, ФМИ или пък се връщат от чужбина с техническо образование, а онези, които са завършили само академия, ще останат някъде назад в листата.

 

Петър Джугански

 

– Значи навреме завърших академия през 2018 г

– Да, наистина навреме. Хванал си много по-благоприятен период.

 

– И все пак… дали опира само до икономическите причини? Според теб изкуственият интелект промени ли по някакъв начин пазара на труда? Доста се говореше, че ще го направи рязко, но май не се случва.

– Аз си мисля абсолютно същото.

ИИ беше използван от някои компании, за да плашат своите служители, да си оправдаят намаленията.

Аз също чета много по темата, интересувам се живо. Използвам ChatGPT всеки ден, какви ли не неща съм се опитвал и продължавам да правя. Но не виждам как това нещо ще ми вземе цялата работа.

Използвам и много възможности за автоматизация, които не са ИИ, макар че напоследък всичко го пакетират под изкуствен интелект. Те ми помагат да бъда много по-продуктивен и да свърша за единица време в пъти повече работа.

Но все пак, аз трябва да ги настроя, да ходя, да си говоря с хората, с мениджърите, с шефовете, с бизнеса – какво иска, как го иска. В сферата на човешките ресурси трябва и да отида, да си говоря с хората – дали в компанията имат някакви проблеми.

Чатботът не може да разреши такива проблеми. Може да отговори на някакви по-тривиални въпроси, да не ме занимават с това как да си пуснат болничния. Но вече как да си вземат парите от застрахователя, който отказва да им вдигне телефона, бих могъл да се намеся и аз. Същото се отнася и за интервю процеса. Може да минеш автоматично, да се направи системата за подбор така, че, примерно кандидатстваш, системата да оцени CV-то, което си пратил, автоматично да върне отговор. Ти да направиш теста успешно, да бъде оценено, че не си използвал ИИ, и това се хваща. И впоследствие целият твой профил да дойде обратно при мен, като ми казва: „Ето, CV-то му отговаря на основните критерии, издържал е теста. Ако решиш, извикай го на интервю“.

Не вярвам конкретно това в момента да ми застрашава работата. По-скоро икономическият цикъл е такъв, свършиха евтините пари. Когато няма достатъчно свежи пари, не се въртят, икономиката не върви добре и нямаш нужда от толкова много хора. И

винаги можеш да се оправдаеш, че си въвел някаква технология и поради това освобождаваш хора.

 

– Очакваше се техническата поддръжка да е първото нещо, в което ще се нужни много по-малко хора. Случи ли се това?

– Не напълно. В нашата компания имаме огромен отдел за работа с клиенти, имаме развити технологии за автоматизация, но отново са нужни хора.

Много от клиентите предпочитат въобще да не разговарят с чатботове.

Където могат, търсят човешкия глас, човешката намеса. Пропускат всички възможни опции да си говорят с чатбота. В определени компании, които са се опитали да премахнат възможността да говориш с човек, ефектът е много лош за потребителския опит.

 

Петър Джугански

 

– Доста професии чакахме да изчезнат, когато се появи GPT, и аз съм давал такива прогнози. Обаче, поне засега, нито една не изчезна. Даже се появиха нови, с цялата сфера на разработката на изкуствен интелект и работата с него.

– И професията по техническа поддръжка не мисля, че ще изчезне. Винаги ще има нужда от хора, които да обслужват клиентите на даден бизнес. Ще има такива, които обичат да общуват с реални личности, искат да си общуват с някого. Все едно да отидеш в магазина, за да си избираш дрехи и да няма с кого да обмениш две думи. Да ти каже: „Ей, това ти стои добре“ или „Чакай, ще ти предложа нещо друго“. Това и чатботът може да го направи. Но дали ще ти хареса?

 

– Или ще са повече хората като мен, които не искат подобни коментари? Днес го виждаме и в супермаркета – има доста автоматични каси, обаче почти всички си се редят. Или пък на съдиите във футбола, затова имаме вече ВАР… шегувам се, точно това е пример, че е трудно да заменим човека.

А мислиш ли, че скоро може да има нова „секси“ област като информационните технологии? Както е през последните 5-6 години у нас – да има посока, в която да се насочват всякакви хора в търсене на успеха? Шегичките сочат, че ще става дума за ремонти, плочки, строителство…

– Ще поживеем, ще видим, казват по на изток. Според мен много хора ще продължат да преследват кариера в ИТ сферата, това няма как да отмре.

ИИ няма да вземе работата на всички инженери. На някакви хора може да ограничи възможностите, ако те самите не се развиват.

Но някой програмист да стане оксиженист… не го вярвам. Това са само шеги. Всеки, който е подхванал тази удобна работа – да е в приятния офис или вкъщи по цял ден, малко са хората, които ще се върнат да работят физически труд на полето ипи по строежите.

Много шеги има за плочкаджиите, че едва ли не изкарват повече от програмистите… Тая работа е тежка. Цял ден си на крака, дишаш лепила, носиш тежко… много малко хора ще се решат да направят такова нещо. А други, мисля си, ще направят лека кариерна промяна. Това се случи в САЩ миналата и по-миналата година, имаше големи съкращения. Почти 700 000 души си изгубиха работата за 8-9 месеца.

И всички бързо си намериха нова! Една част от тях не бяха точно в ИТ компании, но работеха за компании, които имат нужда от ИТ услуги.

Така че

стига икономиката да не е тотално спряла, човек ще може да си намери работа с уменията на ИТ специалист.

 

– Според мен също, особено, ако не спира да се развива. Защото нещата бързо се променят. Да кажем, сега програмист, който се е научил да използва ИИ, е много по-ефективен от този, който не е. А какво си струва да учим сега?

– Винаги ще си струва да развиваме меките си умения. Колкото и да сме добри технически в това, което извършваме, комуникацията с хора, това да можем да презентираме добре своите идеи, своите мисли, да убеждаваме останалите в правотата на това, което искаме да свършим, е безценно. Дори да си чудесен програмист, да можеш да правиш много неща, ако съм твой клиент и не можеш да ми продадеш идеята, че моят сайт трябва да изглежда по определен начин, няма значение колкото си добър. Ако се появи някой, който има по-добри рекламни умения от теб и успее да ме омае, че неговата продукция ще бъде по-добра и ще ми свърши повече работа, като клиент ще избера него.

В България едно от нещата, които ни куцат, не е техническата и инженерната част, а продажбите и маркетингът. Смятам, че там сме слаби. Това се променя, естествено, но все още твърдя, че по-лесно може да намериш добър програмист, отколкото специалист по продажбите. Подписвам се на 100% под тези думи.

– И все пак… нека видим как ще свърши мачът. Българи срещу чужденци, алгоритми срещу хора… ще се радвам да го продължим на неутрален терен. Благодаря ти!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This