Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

апр. 11, 2025 | Технологии

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

11 април 2025 | Технологии

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.

Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.

Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

 

Йо-хо-хо и бутилка ром

Влизаш в музея, посрещат те поредица от витрини. Ако имаш късмет, там ще е правилният гид, който обича работата си и умее да разкаже историята така, че да те докосне. В останалите случаи погледът ти просто минава през експонатите, без да има какво да го задържи. Тук-таме ще те впечатли нещо с красотата си, на други места някоя табела ще ти разкаже интересна история…

Светът вече е друг. Време е технологиите да навлязат много по-масово в тази област от живота ни. С тяхна помощ сюжетите от миналото могат да оживеят, прелюбопитните експонати да разкажат по атрактивен и осмислен начин своите истории, а посещението на музея да се превърне във вълнуващо преживяване.

В този сайт, знаете, не бързаме. Ще стигнем и до отговора как това е възможно, но нека първо ви представя главния герой.

Васил Анастасов е на 21, а вече има 7 години опит в разработването на видеоигри и проекти с виртуална реалност. Основната му цел не е да се развива нататък и да прави мащабни проекти (а би могъл, повярвайте ми!), а да помага на повече деца да научат основите на това, което го вълнува. Да им показва как изглежда разработването на игри отвътре, да ги спечели за любимото си поприще. Да им подаде ръка така, както на него са му помогнали, когато е започвал. А всичко останало – проектите, апликациите, начинанията, идват за да позволят работилниците му да стигнат до още и още млади хора.

 

Васил Атанасов

 

Треска за злато

„Взаимоучителната метода“. Ако сте внимавали в часовете по история, със сигурност ще си спомните за принципа, който полага основите на българското образование. Няма как асоциациите да не са възрожденски, дори когато основната тема е търсенето на съкровища. Не само заради името на Васил, а и заради целите му.

Хора като младежа с шарена коса и пиърсинг на устните ми напомнят как започва Възраждането. С упоритост, с вяра, с желание за споделяне на знанията в търсене на свободата, която е дори следващата стъпка след освобождение.

„Защо го правиш?“, цинично питам Васил. Кое го кара да споделя знанията си и това да е основната му работа, а истинската „работа“ да създава софтуерни проекти да има за цел само да издържа работилницата… Мога да си позволя цинизма, защото предусещам отговора, преживял съм го. Този сайт също е основната ми работа, а „работата“ ми идва, за да ми позволи да работя по него.

„Когато бях на 14, започнах да правя първата си видеоигра с по-големия ми брат“, спомня си Васил. Двамата обаче започват от нулата. Не стига, че не познават основите, но и решават да си създадат допълнителни трудности, като правят игра с виртуална реалност. Станали особено популярни с възхода на BeatSaber, те наслагват виртуални, несъществуващи обекти към снимки, видеа или изображения в реално време към истинския свят около нас.

Извинявам се, ако го описвам неясно, самото дефиниране за незапознати е трудно, какво остава за истинската разработка на подобни проекти от две момчета без никакъв опит.

 

Немили-недраги

Все пак, Васил напредва бързо и скоро е готов да изкара сертификат по Unity – софтуера, с който работи и е най-популярен за подобен тип задачи. Това го отвежда в Румъния, по онова време у нас няма подобни курсове. Пътува с родителите си, а когато изпитът минава, го питат дали пък не му се остава още ден, защото идва време за мащабно събитие за специалистите от ИТ сферата, които се занимават с разработването на игри.

Организаторите се радвате на младостта и ентусиазма му и го канят да остане, като получава безплатен билет. Баща му и майка му са съгласни.

„Отидох… Аз на 14 години, а всички останали със същите години, но като опит в индустрията“, спомня си Васил. „Бях супер притеснен в началото, влязох в една работилница „как да направим успешна кампания за споделено финансиране“. Габриел, човекът, който водеше, видя, че съм супер млад и притеснен, разбра, че правя игра и насочи цялата работилница към мен. Повечето хора ми даваха съвети. Даже няколко човека дойдоха и ми предложиха да кодове. Аз бях супер изненадан, добре, това не е ли нещо, което не трябва да давате на други?

Осъзнах, че всеки разработчик трябва не само постоянно да се самообучава, но и да споделя знанията си с останалите. Не да работи в затворена среда, където всеки си крие своето, хората постоянно трябва да обменят идеи, решения на проблеми. Много се нахъсах и реших, че искам да правя нещо подобно!“

 

Васил Атанасов

 

Дунав мост

Все още ученик, Васил отива при директора на училището си с идеята да води курс в свободно избираемите часове и намира подкрепа. Въпреки че предлага сам да носи компютър и очила за виртуална реалност, директорът на 51-о училище „Елисавета Багряна“ Асен Александров приема идеята присърце и осигурява два комплекта от нужната техника.

После Васил сериозно напердва в уменията си, създава поредица от приложения, макар и още ненавършил пълнолетие.

Да преподаваш, да обясняваш, да споделяш знания е повече от предизвикателна задача. Особено на 15, на колкото е по онова време днешният ни герой.

Не само му харесва, а и намира огромен смисъл в обученията. Учениците идват, впечатлени от възможностите да се развиват в полето на видеоигрите, мнозина от тях продължават нататък.

После Васил завършва училището, вече е убеден, че именно преподаването е неговият смисъл. Срещнал е съмишленик – Боян Иванов, двамата бързо успяват да намерят и други ентусиасти, които да ги подкрепят по пътя.

 

Островът на съкровищата

Така се появява DevHubOne. Компанията на младите предприемачи получава доверието на съмишленици и се превръща в център, където всяка събота и неделя учениците са добре дошли безплатно да се докоснат до възможностите на модерната разработка на компютърни игри. Залата е снабдена с 16 модерни пулта, като обикновено приема по 8 хлапета, които минават през интензивно обучение.

Най-често там се оказват ученици около 14-15 г. Първия ден знанията си споделя Васил с работилницата за разработка на видеоигри и геймдизайн с Unity. В неделя идва ред на друг учител – Коста, който показва 3D моделиране с Blender.

„Идеята е в рамките на работилницата децата да направят първия си малък проект, да видят за какво става дума и ако имат желание и интерес, да продължат. След това могат да ползват залата безплатно два пъти седмично, за да развиват проектите си“, разказва Васил.

Преминалите ученици вече са повече от 200, част от тях продължават нататък в професионалното си развитие, като други продължават и в други сфери, като успешно използват придобитите знания и умения.

А разработването на игри, по всичко личи, има шансовете да се окаже нужно поприще дори когато машините започнат да се справят съвършено в писането на компютърен код. Игровизирането – измислянето не само на игра, но и на начин как тя да се превърне в полезно средство, е старо като света. Всички сме Homo Ludens, човекът има нужда от игра.

Тази идея стои в основата и на най-новото начинание на Васил и съмишлениците му.

 

 

Нощ в музея

Но нали щяхме да говорим за музей, да търсим съкровище?!

Ето, дойде време и за двете. Васил и екипът му имат страхотна идея как да направят музеите много по-магнетични места за младите хора. Чрез история, разказване. Превръщайки посещението на всяка следваща дестинация в търсене на съкровище.

“Treasure UP” се казва платформата, създадена от Васил и колегите му, която вече свързва 4 български музея – етнографския и природонаучния в София, историческите във Враца и Благоевград. Чрез мобилна платформа в тях се търсят „съкровища“.

„Идеята е по интересен и забавен начин да представим музеите и техните експонати“, казва Васил. „Хората инсталират апликацията и когато посетят музея, започват да търсят съкровища – чрез поредица от въпроси минават по основната му експозиция и се опитват да познаят отговорите. По този начин се запознават с някои от най-важните експонати и историите, които се крият зад тях.

 

Ел Дорадо

Първите въпроси са със затворен отговор, следващите – с отворен, а третите – с картинка. След края на търсенето на туристите получават медал – бронзов, сребърен или златен, в зависимост от резултатите си. Бронзовият им подарява филтър на камерата – снимка, все едно са част от постер на музея. Сребърният е с добавена реалност – експонат от музея. Златният медал, който се получава при поне 90% правилни отговори, дава филтър с добавена реалност на лицето на потребителя с експонати от музея. От Благоевград шлем, от Враца – медальон, от Етнографския музей – амулет.

Следват и награди извън виртуалното. Всеки сезон туристите с над 90% резултат ще имат шанса да получат предметни награди. А всеки собственик на златен медал може да получи от съответния музей и 3D принтирана монета с тематично изображение.

Идеята е да се включат още много музеи, всеки сезон списъкът ще се увеличава, казва Васил. Платформата е готова да посрещне и галерии, а после – всякакви други туристически цели.
„Главното, което правим, е игровизация. Игра, но с някаква по-висока цел. Игра, от която можеш да научаваш, да надграждаш, да се развиваш“.

 

 

Скрито имане

Преди начинанието Васил не е бил особен почитател на музеите. Да, обиколил е доста, но едва след като се запознава по-отблизо с темата, си дава сметка колко интересни неща е можел да види.

„Бях от хората, които много трудно можеш да вкараш в музей. Имам интерес към история, артефакти, но виждам 150 камъка и табелка, че са изкопани някъде. Във всеки музей има толкова много експонати, няма как да се фокусирам и да науча нещо конкретно. Точно така се появи идеята за “Treasure UP”, разказва той.

„Не е лесно да осъзнаеш стойността на това, което виждаш. Например, във Враца имат един нефритен амулет на жаба. Ако бях минал просто така, щях да си кажа: „Добре, много готино“. А той е на над 8000 години и до ден днешен никой не знае как е бил изработен. В Етнографския музей пък има амулет, като изваден от аниме поредицата „Ю-Ги-О!“. Такива експонати са много, много интересни и заслужават да стигнат до повече хора“.

Дали наистина не е най-важно любопитството? Ако го има него, всяко следващо поколение ще преоткрива онова, което си струва да се преоткрие. И ще продължава нататък. Поне за мен много силно го показва историята на Васил и неговите ученици. Какви ли ще са следващите успехи, на него и на хората, на които е решил да показва?

Тук е, жив е възрожденският дух, в най-добрите му модерни измерения. Някои истории, някои послания и начинания просто минават през времето…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Share This