„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

окт. 28, 2021 | Технологии

„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?

28 октомври 2021 | Технологии

„Фейсбук“ вече ще се казва „Мета“, компания, която не иска да се асоциира със социалната мрежа, а с метавселената. Това стана ясно преди минути. Но… какво е „Мета“?

Новината тлееше от няколко седмици. Какво ни гласи Зукърбърг? Каква е тази метавселена? До още седмица или две да очакваме да попаднем в някаква алтернативна реалност? И какво, в крайна сметка, представлява тя?

„Фейсбук“ наема 10 000 висококвалифицирани специалисти в Европа, за да развива свръхамбициозния си проект, наречен метавселена. Преди дни новината, съобщена на сайта на компанията, привлече небивало внимание към темата. И все пак, огромна част от медиите или просто цитираха информацията, или използваха една и съща стара публикация, като и двете никак не е пресилено да се каже, че оставяха повече въпроси, отколкото да рисуват някаква реална новина. И със съобщаването на новото име това се повтори. Зукърбърг не беше особено щедър на подробности.

 

Ала-бала-мета

На първо място, нека малко успокоим топката. Да, идеята е доста амбициозна, но може би не е прекалено случайно, че гръмкото афиширане дойде броени дни, след като социалната мрежа се сгромоляса на няколко пъти за огромна част от света. После дойдоха сериозните разкрития на бившия продуктов мениджър в компанията Франсис Хауген за това, че „Фейсбук“ поставя растежа и печалбите над безопасността на потребителите и обществото.

Само след няколко дни се появи намек, че социалната мрежа скоро ще си смени името… в Дивия изток сме се нагледали на такива стратегии за отклоняване на вниманието (вие ваксинирахте ли се?), и все пак нищо не ни спира да се уловим и в следващата. И днес, най-неочаквано, „Фейсбук“ настина стана „Мета“. Да, като компания-майка, собственик на социалната мрежа, на „Инстаграм“ и „УотсАп“. Но все пак, като новото голямо име. Явно ще да е доста важна тази метавселена.

Заговорим ли за метавселената, определено става дума за една важна за всички ни област, съзнаваме или не – бъдещите ни отношения с технологиите.

 

Метавселена

Снимка: XR Expo, Unsplash

 

Метъл Вселена

Днес тези отношения вече са по-близки от всякога, а тепърва ще достигат още по-сериозни висоти. Това е сигурно, но несигурно е по-важното: как точно ще изглеждат те. Илон Мъск например работи за бъдещето, в което технологиите и човекът ще се слеят, мозъкът ни директно ще се свързва с мрежата.

Идеята за метавселена е една не по-малко амбициозна и логична вероятност. Разбира се, по същество и двете представляват утопии, за момента няма как да ги приемем като реална прогноза за бъдещето. Освен това, както приляга на утопиите, те рисуват една крайна точка, която няма как да се изпълни. Защото ще има много нюанси, флуктуации, лъкатушения и бъдещето ни със сигурност няма как да прилича напълно на това, което се очаква.

 

Метавселена

Снимка: Paolo Ghedini, Pixabay

 

Мемета

И все пак: 10 000 айти специалисти ще работят само в Европа за това бъдеще. Как изглежда метавселената? Ето това е важният въпрос, на който можем да дадем твърде условен отговор.

Не знам за вас, но мен доста ме плаши идеята този прекрасен нов свят да се създава едностранно от един технологичен гигант, огромна компания, която на всичкото отгоре вече ясно е показвала, че не се справя достатъчно добре с опазването на данните на потребителите си. Тя не се поддава на регулации в световен мащаб, сама решава кое се толерира, коя новина е фалшива, кой е удобен.

Всъщност, знаем много малко конкретни факти за проекта. Метавселената общо взето се припокрива с това, което някога, в началото на хилядолетието, очаквахме да дойде като виртуална реалност. Става дума за нов тип взаимодействие с технологиите, чрез който се озоваваме в свръхреалистичен технологичен вариант на реалния свят.

 

Метавселена

Снимка: Rafael Nascimento, Pixabay

 

Подмятания

Самият термин, както често се случва в този бранш, идва от научната фантастика. За метавселената първи пише в свой роман Нийл Стивънсън през 1992 г. Описанието му доста се доближава до това, което рисуват и от „Фейсбук“ – преминаването на физическата, добавената и виртуалната реалност в споделено онлайн пространство.

През последните години се появяват компютърни игри, които в някаква степен възплъщават част от принципите, и все пак остават далеч от пълното значение на термина. Някои казват, че те са своеобразните ембриони. Например, платформата за ролеви състезания Roblox или Fortnite, хитовата игра с много стрелба, в която участват 350 милиона души!

В станало особено популярно есе по темата от 2020-а предприемачът Матю Бол формулира ключовите характеристики на метавселената. Тя трябва да събира физическия и виртуалния свят, да съдържа изцяло развита икономика и да предлага „безпрецедентна съвместимост“ – потребителите да са способни да „пренасят“ своя аватар – виртуалната си личност, и притежанията си от една част на новото пространство в друга.

За създаването на технологията ще бъдат използвани днешните постижения на виртуалната и добавената реалност, които обаче ще направят много сериозна стъпка напред, така че виртуалността да престане да бъде различима от реалността. По своеобразен начин да се слее с нея.

 

Бета вселена

Ясно е, че на първо време това ще се случва с помощта на сравнително познати устройства от типа на очилата за виртуална реалност, сензори, които разчитат прецизно движенията. По-късно нещата може да стигнат доста по-далеч. Чрез проекти като споменатия „Неуралинк“ все повече са индикациите, че е възможно да постигнем мозъчно-компютърния интерфейс, момента, когато съвсем реално ще се пренесем във виртуалния компютърен свят.

Звучи като оксиморон? Ами, днес сме вече толкова виртуализирани, че почти не пускаме телефоните си. А какво ще стане, когато телефоните ни станат ненужни, можем да се свързваме с мрежата директно чрез мозъчни импулси?

Е, разбира се, дотогава има да извървим доста път и наистина е сигурно, че реалността ще се различава от очакванията, дори да бъдат уловени основните тенденции.

И така, за проекта на „Фейсбук“ знаем повече общи приказки и идеи, отколкото конкретни концепции, имплементации, технологии, парадигми. От прословутото съобщение на гиганта, излязло преди седмица, става ясно, че идеята е „чрез създаването на по-сериозно усещане за дигитално представяне, онлайн интеракциите да заприличат повече на интеракции с хора“. Това е по-общо и абстрактно дори и от моите обяснения в предходните параграфи. Единият вариант е, че Марк Зукърбърг и компания още нямат достатъчно ясен и прецизен план, а другият – че по някаква причина не го споделят. Имайки предвид ресурсите, с които работят, не бих заложил на първото.

 

Метавселена

Снимка:Giu Vicente, Unsplash

 

Метнат в селена

„Метавселената има потенциала да ни помогне да отключим много нови креативни, социални и икономически възможности“, пише още в новината. Тук нещата вече звучат повече като предизборен лозунг (а дори изкуственият интелект може да измисли по-силен от този).

Въпросните 10 000 висококвалифицирани служители ще бъдат назначени само в рамките на Европейския съюз през следващите 5 години. Тази информация е гарнирана с апотеози за важността на европейските технологии за бъдещето на „Фейсбук“ (и Вселената).

Малко по-рано, на 27 септември, беше публикуван още един блогпост по темата, който имаше една идея повече конкретика. В него беше анонсирано, че „Фейсбук“ ще инвестира в проекта 50 милиона долара за 2 години. И че метавселената няма да бъде създадена от една-единствена компания, тъй като става дума за прекалено мащабен проект с огромно значение.

Още една дефиниция за метавселената от същата публикация: „многобройни виртуални пространства, където да създавате и да общувате с хора, които физически не са в същото пространство като вас. Ще можете да се срещате с приятели, да работите, играете, пазарувате, създавате и какво ли още не“.

 

Метавселена

Снимка: Lux Interaction, Unsplash

 

По-метени

„Това не значи непременно, че ще прекарвате повече време онлайн – целта е времето, което прекарвате онлайн, да бъде по-смислено“. Да, със сигурност първата и единствена грижа на „Фейсбук“ е да се грижи за качественото ни обслужване, не да ни кара да стоим в мрежата, за да събира и продава безскрупулно данните ни, възползвайки се от монополните си позиции. Не да ни вкарва в балони на филтрите и да ни манипулира.

Всъщност, доста е странно, че сега изведнъж се обърна такова внимание на метавселената. Да, очевидно ще става дума за доста сериозна инвестиция, която вече е в ход. Още през юни обаче Марк Зукърбърг даде пространно интервю по темата пред „Дъ върдж“, в което съобщи всичко, което сега излезе на преден план, а дори и повече. Освен това основни лайтмотиви се казват и повтарят, досущ като мантрите на водещите ни партии преди избори.

В интервюто той разказа, че още месец по-рано е обявил пред служителите си голямата цел: не след дълго хората да свързват името „Фейсбук“ не със социалната мрежа, а с компания, създаваща метавселена. Зукърбърг казва, че е мислил по тази тема, още докато се е учил да пише код в гимназията, много преди да създаде основния си проект. Той описва голямата си цел като „въплътен интернет“. Категоричен е, че няма как една-единствена компания да го създаде, това трябва да бъде децентрализиран и демократичен свят.

 

Фейсбук

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Мистър Вселена

„Можете да си представите технологията и като продължение на мобилния интернет“, казва още той. „И в момента почти всички имаме телефона до леглото си и щом се събудим, първата ни работа е да проверим за съобщения. И аз отварям телефона, дори преди да си сложа очилата. Това вече е огромно ангажиране, ето защо не мисля, че в бъдеще е възможно то да стане още по-сериозно.

В момента ние живеем живота си и комуникираме чрез тези малки, блестящи правоъгълничета. Мисля, че не това е начинът, по който хората са създадени да си взаимодействат. Метавселената ще е нещо много по-естествено. Вие ще усещате присъствието на други хора, ще се чувствате, все едно сте на други места, имайки тотално различен опит в сравнение с днешните двуизмерни апликации и уеб страници.“

 

Прекрасният нов Зук

„Аз не мисля, че основната цел е за повече ангажиране с интернет. Според мен целта е едно по-естествено преживяване онлайн“, казва мултимилиардерът. „Освен това, метавселената ще донесе огромни възможности на творците и хората на изкуството; на онези, които искат да работят в домовете си, далеч от урбанизираните центрове, на хората, живеещи по места, където възможностите за образование и развитие са по-ограничени. Реализираната метавселена ще е много подобна на възможността за телепортация“.

По-нататък Зукърбърг разказва, че благодарение на този проект ще е много по-лесно да се работи дистанционно, без да губим естествената комуникация. Образът, който рисува, на мен поне ми напомня на локдауните, които продължаваме да „изживяваме“, само че издигнати на следващо ниво. Децата да учат онлайн, само че във виртуални класни стаи, неразличими от истинските. Ние да си провеждаме всекидневните срещи на екипа, само че не през Zoom, а в подобие на истинска конферентна зала…

 

Метавселена

Снимка: szfphy, Pixabay

 

Метамфетамин

Прекрасно или ужасно е едно такова бъдеще? По малко и от двете. По всичко личи, че технологично нещата ще напреднат достатъчно бързо, дано ги настигнат и цивилизационните, етичните, социалните аспекти.

Дано се стигне дотам да помислим като общество за проблеми като пристрастяването, десоциализацията, които дойдоха с интернет, с виртуалния живот. И е напълно логично да избухнат с много по-сериозна сила в бъдещето, което ни рисува създателят на „Фейсбук“. И като стана дума за „Фейсбук“, само си представете колко по-прекрасни балони на филтрите ще може да ни създава новата мрежа. Колко по-силни може да направи технологичните гиганти, колко повече власт би им дала над потребителите.

Според Зукърбърг, ако всичко върви нормално, първият вариант на прекрасния нов свят ще е при нас до около пет години. И не искам иронията да е прекалена, дано той наистина е прекрасен, някои възможности звучат чудесно. Стига да сме готови за тях. Така че метавселената да не се окаже като метамфетамина.

Може би основанията за оптимизъм, че метавселената скоро ще е тук, са повече, отколкото изглежда на пръв поглед? Ако е така, ще се радвам да се срещнем виртуално и да поговорим съвсем скоро. С малката подробност, че вече може би ще сме изживели най-голямата си трансформация като биологичен вид…

 

Метавселена

Снимка: Lars_Nissen, Pixabay

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация

Най-новите:

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
Share This