Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.

Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.

Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.

Приятно четене!

 

 

1. Болката и петата ракия

Недко Христов е опитен девопс специалист и запомнящ се лектор, преди това пътят му минава и през професията на QA.

(Още за и от него – тук.)

 

• „За петата ракия. Дядо“ от Георги Бърдаров

„За петата ракия“ е може би най-любимия ми разказ. Извън рамката на обществото, стигмите, извън религията. Великолепен завет от Бърдаров за човешкото, за не една, а за пет ракии; истории, разказани на счупен стол на средата на пътя, по който коли вече не минават; за един замрял телефон.

Чувайте се по-често с бабите и дядовците си.

 

• „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов

Това е една от най-деликатните, великолепни, най-трудни книги, които съм чел през последните години. Обобщавайки романа с едно изречение, той е един паметник от думи от Г.Г. към неговия баща. Той е отвореният гръден кош на Г.Г., а вътре, върху две шепи пръст, никнат цветя, една череша и много рози. Г.Г. с годините става все по-добър и ако мога да го съпоставя с някого то това би бил Леонард Коен (с референция към последния му албум – You want it darker).

Връзката „баща-син“ много често е пренебрегвана и то жестоко – рядко се замисляме, че бащата е един паметник, на който можем да се облегнем винаги; една голяма част от нас, която имаме и често забравяме за нея.

Звъннете на родителите си.

 

• „Хроника на болката“, Иво Иванов

Годината е 2024-а, за 64 часа изкарах с колелото 700 км на епичното предизвикателство „Дунав Ултра“. И докато карах, изслушах „Хрониките на болката“ на един дъх. Защото ме болеше след толкова много километри на колелото и защото вече съм чел Иво Иванов. Иво разказва покъртителните истории за Джесика Лонг, Ники Божиков от Калофер, за Иван. Какво е общото между тях? Всички те (и други от книгата) са параолимпийци, които обществото вижда като „втора ръка“ хора. Всички те показват, че човек е толкова силен, колкото е силен духът му. Тялото просто го следва.

Невероятно просто и човешки разказани, тези истории носят суровия заряд за желание за живот, за невероятната сила на човек и за това, че всеки, ако пожелае нещо истински силно, може да го постигне.

 

Препоръките за любими български автори идват точно с 11-ия отговор, все едно съм си ги пожелал! При това неслучайни – Иво Иванов и Георги Бърдаров също са гостували в Дигитални истории. И ако всяка книга е силна история, то Недко ни припомня, че и четенето на всяка книга може да бъде силна история.

 

 

2. Проба, грешка и прошка в ИТ света

Антон Ангелов е управляващ директор и съосновател на Аutomate The Planet, безспорен авторитет, автор и лектор в света на тестването на софтуер.

(Още за и от него – тук.)

 

• „Защо грешим?“ от Катрин Шулц

Тази книга е като огледало, в което виждаш собствените си когнитивни бъгове. Шулц не просто анализира защо грешим, а показва защо именно грешките ни движат напред. За всеки, който работи с хипотези, експерименти и несигурност. Учи да уважаваш грешката, а не да я се страхуваш.

 

• „Sapiens: Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари

Това е книга, която пренарежда контекста, в който мислим за хората, технологиите и обществото. След нея не гледаш на историята като на минало, а като на набор от системни експерименти с успехи, бъгове и ъпдейти. Най-много ми харесва как си играе с термина „фикция“ и как много голяма част от фундаментът на обществото ни в момента се крепи на него. Само един пример са парите – измислица, в която всички сме приели да вярваме, за да има смисъл.

 

• „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

Гениален ред, скрит в абсурда. Адамс е философ, дегизиран като комедиант, и показва колко често смисълът е просто въпрос на гледна точка (и на това да не забравиш кърпата си). Бленд на забавен абсурд, който разчупва мисленето и ни изкарва от ежедневието.

 

• „Да бъдеш човек“ и „Бягство от свободата“ от Ерих Фром

Фром е може би любимият ми философ, имам около 15 негови книги. Той задава най-трудните въпроси за смисъла, избора и свободата и те кара да спреш за момент и да мислиш не какво правиш, а защо. Тези книги са писани преди 70 години, но все едно разказват 1:1 за текущия момент.

Антон дори ни покани в личната си библиотека:

 

 

А г-н Харари вече се появява за трети път, при това с една и съща своя книга. Дали не е време и за задължителен списък с четива за утрешния ден, като едно време, в училище? Разбира се, единственото задължително е човек за всеки случай да не излиза навън без пешкир, питайте Дъглас Адамс.

 

3. Голямата игра

Ивайло Йосифов е съосновател и главен технологичен директор на FindMeCure, професионалният му е свързан с технологиите в сферата на здравеопазването.

(Още за и от него – тук.)

 

• CivCeo („Случайният шампион“, не е превеждана на български) от Андрю Каревик

Уникалността на серията идва от комбинацията между стратегическа игровата механика (като в някогашната игра Civilization) и реални бизнеспринципи – главният герой решава повечето конфликти чрез преговори, икономическа стратегия и сделки, а не чрез насилие. Накратко – „изкуството на преговорите“ във фентъзи свят.

 

• Radical Candor („Крайна откровеност“, не е превеждана на български) от Ким Скот

Мисля, че за трети път я прочетох. Задължително, задължително четиво.

 

• „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“ от Александър Стоянов

Авторът я описва като книга, която всяко българско семейство трябва да притежава и прочете. Аз съм напълно съгласен с него.

 

А ако все още някой не е съгласен, че заедно четем невероятно пъстър списък от книги, нека отново погледне как до препоръка за съвременната ни история стои книга от авторка с огромен опит в технологичния свят. На мен определено ми е изключително интересно как си е спечелила това определение от Ивайло и ще я прочета.

 

 

4. Без компромис

Вели Пехливанов е съосновател на Resolute Software – консултантска компания, която работи с клиенти от 4 континента.

(Още за и от него – тук.)

 

• „Без компромис“ от Крис Вос

Бивш федерален агент и специалист по преговори по време на кризисни ситуации със заложници, ни прекарва през психологията, човешкото поведение и изключително ефективните методи за преговаряне, използвани и усъвършенствани от ЦРУ. Споделени чрез личен опит и обобщени в проста, но изключително ефективна комуникационна рамка, Крис Вос предава тънкостите на умението да преговаряш в критични условия, там, където провалът или дори компромисът може да коства човешки животи. Изключително полезно знание, направо ежедневен наръчник за всеки, който иска да усъвършенства комуникационните си умения в бизнеса, работата в екип и въобще общуването с хора…, дори и да не спасява заложници ежедневно.

• „Най-богатият човека на света“ от Рафаел Видак

Книга за успеха, личната борба и мотивацията, която един верен наставник може да вдъхнови дори и в момент на провал и личностна криза. Една от най-добрите за мен книги за личностно развитие, разказана чрез вълнуваща историята на главния герой, попаднал на една необичайна възможност, подготовка за работа и вълнуващо пътешествие с харизматичен милиардер. Книга, която се прочита на един дъх с вълнение, а след това се повтаря и преповтаря заради простичката, но гениална практическа система за заздравяване на тялото и духа, за намирането на пътя към вътрешното богатство.

 

• „Първото правило на магьосника“ на Тери Гудкайнд

Епична фентъзи сага за властта, която покварява, тайните, които трябва да бъдат разбулени, истината, която е страшна и причинява болка, за любовта, която никоя мрачна сила не може да пребори. Изпълнен със загадки, мистерии и епични обрати, това е роман за поглъщащите, често противоречиви човешки чувства – любов, омраза, корист и самоотверженост, разказани в пленяващ сюжет в един огромен приказен свят на магия и митични създания.

Себепознание, фентъзи и умения се преговаряне с похитители… Неочаквано добра комбинацията за пътя към успеха в ИТ света.

 

 

5. Крайна откровеност

Тушка Дерменджиева е на лийд позиция в света на бекенд технологиите в една от най-големите технологични компании у нас – ScalеFocus.

(Още за и от нея – тук.)

• Radical Candor („Крайна откровеност“, не е превеждана на български) от Ким Скот

Това е една от книгите, които най-много са ми помогнали в работата. Даването на обратна връзка винаги е било едно от най-трудните неща за мен – особено когато искаш да бъдеш едновременно честна и подкрепяща. Тази книга показва как да постигнеш този баланс – да казваш истината директно, но с грижа към човека отсреща.

 

• „Шестте вида талант в работата“ от Патрик Ленсиони

Тя ми помогна не само да разбера по-добре собствените си силни страни, но и да виждам по-ясно какво мотивира хората около мен. Оттогава гледам на екипната работа по различен начин – старая се да изграждам екипи, в които всеки допринася там, където е най-силен, а работата върви по-естествено и ефективно.

 

• „От третия свят до първия“ от Ли Куан Ю

Обичам да пътувам, а тази книга ми даде дълбока перспектива за света и за това защо някои държави успяват, а други изостават. Историята на Сингапур е впечатляваща – не само като модел за развитие, но и като източник на уроци по визия, лидерство и управление на големи екипи.

 

Книгата е прозорец към света. Клишето си е напълно вярно, дори в ерата на технологиите и изкуствения интелект. След като четете дотук, най-вероятно ще се съгласите и с това съждение.

 

 

6. Човекът и ИИ интимно

Зорница Николова е старши продуктов мениджър в Payhawk – първия български еднорог. Можете да я намерите и в Goodreads с поредица от препоръки конкретно за продуктови мениджъри.

 

• „Life 3.0“ („Живот 3.0“, не е превеждана на български) от Макс Тегмарк

Публикувана през 2017 г., книгата прогнозира развитието на изкуствения интелект. Тогава все още ми звучеше като научна фантастика, а сега някои от описаните неща вече са реалност. Но още по-ценното и това, което според мен я прави релевантна и днес, е по-философският поглед и етичните въпроси около ИИ, както и опитът за поглед дори отвъд измеренията на планетата.

• „Експанзията“ от Джеймс Кори

Името на автора всъщност е артистичен псевдоним, зад който стоят двама съавтори. Има и сериал по книгата със същото име (мен не успя да ме грабне). Освен че е наистина увлекателно написана фантастика, за мен тази поредица е интересна и с това, че в художествен контекст отразява много от света около нас, включително в геополитически план. Дори не е трудно да се разпознаят прототипите на държави, използвани като база за фиктивните.

 

• The Mom Test („Тестът майка“, не е издавана на български) от Роб Фицпатрик

Тази книжка съм сигурна, че е попадала на над 90% от читателите, особено ако са продуктови хора или основатели на стартъпи. Обикновено се препоръчва в контекста на това как да правим смислени продукти. Споменавам я обаче тук, тъй като по същество дава много практически и достъпни насоки, напомня как да останем любопитни за нещата около себе си, как да (си) задаваме правилните въпроси, за да намерим най-добрите отговори, а това е много ценно умение не само за продуктови хора.

 

Замислям се колко голяма част от книжните препоръки на българските ИТ лидери така и не са издавани на български. Замислям се също и че би било прекрасно този списък да попадне и на хората от издателския бранш, понякога те също се нуждаят от добри идеи.

 

 

7. Фундаменти

Светослав Димов е маркетинг специалист, съосновател на платформата DEV.BG, на поредица от събития и начинания, които да помогнат в развитието на българските ИТ (и не само) лидери.

 

• „Седемте навика на високоефективните хора“, Стивън Кови

Годината е 2003-а. На лятна бригада в САЩ съм и влизам при HR мениджъра на компанията, в която работя, с думите: „Ще ми препоръчате ли някои книги за мениджмънта или лидерството?“. Тя се усмихва, хваща две книги, които стоят на бюрото ѝ, и отвръща: „Имам предложение точно за теб!“.

Подари ми две книги – The Power Principle („Принципът на властта“, не е превеждана на български, от Блейн Ли), която така и не прочетох и „Седемте навика на високоефективните хора“, която бях чувал да хвалят в AIESEC (студентска организация, на която бях член). Влюбих се в книгата! В един момент от живота си я подарявах на толкова много хора, че започнаха да ме подиграват. Смятам, че е ценна с няколко неща:

• Има много обширна изследователска дейност зад книгата;
• Дава ти някакви правила и алгоритъм, които може да приложиш в различни ситуации и сфери на живота си;
• В ерата на „ще ти разкрия тайната на…“ и допамина, книгата не дава бързи решения, а поставя фундаменти.

 

Ето, че г-н Кови се оказва поредният автор, любим на повече от един от специалните гости, които поканих.

 

 

8. Поздрави и за тревожните хора!

Васи Гошева е съосновател на платформата Soft Skills Pills, която помага на компаниите да развиват меките умения на служителите си. Водеща е на подкаста „Радиоточка 2“.

 

• „Тревожни хора“ от Фредрик Бакман

Роман, който четох или през сълзи, или със залепнала усмивка и тихичко кикотене (понякога и двете едновременно). През уникалното си чувство за хумор Бакман създава шантава комедия, която всъщност е майсторска дисекция на хората, които сме днес. Препоръчвам да я прочетете абсолютно насериозно.

• „Поздрави от синята палатка“ Петя Кокудева

Пътепис от пътешествията на Петя из пет континента – без клишета, без протяжни описания. Само кратки, нежни истории за срещи с хора и култури. Четеш и сякаш гледаш през фотоапарат, уловил емоции, а не пейзажи.

 

• Very Good Copy („Много добър копирайтинг“, не е издавана на български) от Еди Шлейнър

Книга, която бих препоръчала на всеки, който иска да пише по-добре – не само на копирайтъри. Еди е един от моите учители в писането и в тази книга е събрал най-доброто от себе си: как да караш думите да дишат и живеят. Докато я четях, имах усещането, че той точно до мен. За мен в това се крие смисълът на доброто писане.

 

Няма да се хваля, но ще отбележа, че от препоръчваните български автори, почти всички, които са сред нас, вече са гостували на Дигитални истории. Това важи и за великолепното интервю на Петя Кокудева.

 

 

9. Бременност за инженери

Николай Стоицев е старши инженерен мениджър в StorPool Storage.

(Още за и от него – тук.)

 

• Cribsheet („Пищов за родители“, не е издавана на български) от Емили Остър

Тази и следващата са двете книги, които най-много са ми помогнали в живота. Когато станах баща, бях доста притеснен. Cribsheet ми даде увереност, защото не диктува „правилния“ начин, а представя синтез на научните данни за първите години от живота на детето – какво знаем, колко е сигурно и какви компромиси правим. Също е и отлично въведение в това как работят социалните науки (видове изследвания, ограничения, как да четем резултати). Добре обяснява, че няма универсално „правилно-грешно“ при гледането на деца, а информирани избори и управление на риск.

 

• Expecting Better („В очакване на по-доброто“, не е издавана на български) от Емили Остър

Прочетох я по време на втората бременност на съпругата ми и я усещам като книгата за бременност, написана за инженери. Вместо готови рецепти, тя събира и анализира актуалните изследвания около бременността и предлага рамка за вземане на решения през призмата на вероятности и рискове. Помогна ми да подкрепям съпругата си по-добре и да имам информирано мнение, когато тя има нужда от него.

• „Покажи своето творчество“ от Остин Клиън

Малка книга с голям ефект върху мен. Именно тя ме убеди да започна да водя дневник на работата си и да документирам процеса. Воденето на професионален дневник се оказа изключително полезно за яснотата, за обратната връзка и за това да превръщам ежедневния поток в по-устойчив капитал от идеи. Насърчава да учим публично, да споделяме щедро и така да изградим смислена общност около работата си.

Родителството и връзката на децата с технологиите са голяма тема на поредица от Дигитални истории. И всякакви смислени препоръки за четива в тази посока са повече от добре дошли.

 

 

10. Нишка по нишка

Ирина Лилова отговаря за развитието на таланта в Telerik Academy, има пъстър опит в областта на управлението на човешки ресурси.

(Още за и от нея – тук.)

 

• „Атлас на сърцето“ от Брене Браун

Вътрешният ни свят е сложен и многопластов, но става по-достъпен, когато имаме карта за него. Брене Браун отваря за нас сигурно пространство за назоваване и разбиране на 87 от най-дълбоките човешки емоции и преживявания. Подплатено с над 20 години научен опит.

 

• „Нишка“ от Виктория Бешлийска

Роман, който преплита историите на седем жени по неочакван и увлекателен начин. Автор на блога „По дирите на думите“, Виктория Бешлийска си служи умело с езика ни, което носи допълнителна красота и сила на разказа. „Нишка“ е литературно преживяване, което едновременно свързва с корените и дава простор.

 

• „Изкуството на победата“ от Фил Найт

Всяка година в екипа получаваме по една книга, подбрана от CEO-то ни. Така дойдоха при мен мемоарите на Фил Найт, създателя на Nike. Повече от бизнес книга, това е съпреживяване на философията, залегнала в изграждането и развитието на марката. Изпълнена с повратни моменти и неизменната връзка с Япония, книгата няма да ви остави безразлични.

Ирина дава и бонус идея: „в последните години всяко лято си подарявам време с някоя книга от детството ми. Това ми донесе повече, отколкото предполагах. Опитайте – може и вие да откриете нещо интересно за себе си“.

Прекрасно хрумване!

Нека не прекъсваме тази „Нишка“ (и не само защото романът на Виктория Бешлийска ми е любим, а тя е гостувала на Дигитални истории даже два пъти), а да продължаваме нататък. Хайде да си говорим повече за любими книги! Кого според вас да попитам за препоръки?

Пак ще го кажа. В информационната епоха, повече от всякога, ти си това, което четеш.

(Първата част от книжните препоръки ще намерите тук.)