Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.

Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.

Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.

Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

– Как се озова в MIT? И то в началото на века, когато в САЩ имаха възможност да следват значително по-малко българи…

– Брат ми и братовчед ми вече бяха заминали за САЩ и ме насърчаваха да кандидатствам. Те ми помогнаха да се подготвя, като ме убедиха да участвам в състезания по програмиране, да развивам уменията си в разнообразни посоки, свързани с информационните технологии. Също и да създавам собствени проекти – нещо, което не беше очевидно изискване по онова време.

И още нещо – MIT беше единственият университет, който предлагаше пълна финансова помощ чрез стипендии и заеми. Всички останали технически университети предлагаха само стипендии, които не бяха достатъчни, за да покрият всички разходи.

– Как изглеждаше програмирането като професия в началото на века?

– Много различно от днес. Беше готина професия, която бързо нашумя покрай първия „дотком бум“. По онова време изискванията за да започнеш бяха по-фундаментални в сравнение с днес: човек трябваше да задълбае в математика, логика, архитектура на бази данни и т.н.

Конкретните умения за програмиране идваха на второ място и се очакваше, че програмистът може да научи нов език, когато е необходимо.

Винаги съм бил нетърпелив и фокусиран върху това да правя нещата, а не как да ги правя перфектно. Това ме направи подходящ за стартъпи, които искат да създават стойност, да решават проблеми, докато процесите продължават гладко. Мисля, че със съвременните инструменти на софтуерната индустрия моят стил може да е доста приложим днес.

– Особено с помощта на инструментите с изкуствен интелект… Започваш кариерата си като програмист, но после се насочваш към мениджмънта и предприемачеството. Как стигна до тази промяна? Кога от един програмист може да се получи успешен предприемач?

– Когато програмистът осъзнае, че мениджърите не са само тежест… или поне не всички от тях. Шегувам се. Но тогава наистина ми се струваше, че мениджърите често са безполезни, че с много приказки само забавят процеса на разработка.

За да премахна тази неефективност, реших сам да опитам да управлявам проектите, по които работя. С течение на времето се убедих, че мога да помогна на екипите да бъдат по-продуктивни, да влагат повече страст в работата си, като споделям с тях искрено бизнес приоритетите и ограниченията. Като навлизам в процеса на вземане на решения, логиката им и защо се е стигнало до тях. Веднъж поели по този път на любопитството, заедно се научихме да стигаме до най-високите нива на бизнес решенията и тези, свързани с клиентите. Именно

решаването на тези проблеми с помощта на мотивиран екип е същността на предприемачеството.

– И ето че именно това умение те върна в България като част от екипа на INSAIT. Какви са стъпките за това да имаме повече успешни стартъпи?

– Хората са ключовият компонент!

С основни умения като упоритост, решителност и правилно образование, подкрепени от нарастваща екосистема. Вярвам, че българите имат нужния манталитет, за да бъдат успешни предприемачи.

„Екосистемата“ е малко претоварено понятие, с което лесно се злоупотребява. Според мен обаче има четири ключови елементи, които все още изискват целенасочено подобрение:

• Хора, които са основали, работили, излезли от стартиращи компании и могат да служат като примери и наставници за следващото предприемаческо поколение.
• Образование и изследователски институции, водени от водещи експерти, фокусирани върху реални проблеми на световно ниво с подходящи технологични ресурси. INSAIT е все още в начален стадий на развитието си, но за това могат да допринесат и много други образователни и изследователски институции.
• Политики, които насърчават предприемачеството чрез данъчни облекчения, безвъзмездни средства и опростяване на процеса на започване на бизнес.
• Достъп до капитал: достатъчно възможности за финансиране, включително чрез ангели инвеститори, компании за рисков капитал, държавни субсидии, платформи за групово финансиране.

– Доста работа явно има да се свърши по всяка от точките… Има ли според теб шанс продуктовите софтуерни компании у нас да станат повече от тези, които просто предлагат специалисти?

– Да, възможно е, но

такъв преход ще отнеме поне едно поколение и само ако стане национална цел.

С другите създатели на стартъпа DeepCode – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев

– Кои са следващите големи стъпки на INSAIT в тази посока?

– Важно е да продължим растежа, да осигуряваме все повече и повече възможности за дълбоки технологични изследвания, за образование и подпомагане на стартъпите да растат и да си сътрудничат. INSAIT е уникална възможност също за привличането на повече политическа ангажираност и на обществено внимание.

– Има ли софтуерна област или технология, в която българите да се отличават с уменията си?

– Не мога да генерализирам, според мен националността, независимо дали е българска или друга, не е определящ фактор за това, в което някой е добър. Единствената страна, в която мога да кажа, че има измеримо диференцирано технологично познание, е Израел с киберсигурността.

Бих казал, че България има силна традиция в преподаването на фундаментални науки – математика, физика, особено в няколко невероятни училища.

Проблемът обаче започва след гимназията, през последните години голяма част от най-талантливите ученици избират да продължат извън България.

Има немалко български начинания, които следя с особен интерес, напоследък сред тях са Team-GPT и LatticeFlow.

– Петър Цанков ми е гостувал с много интересни детайли за работата на LatticeFlow. Докато сме на темата за стартъпите… вярваш ли, че, както казва Сам Алтман, идва моментът, в който еднорози ще могат да се създават от един човек?

– Ако погледнем достатъчно далеч в бъдещето, чистата инфлация ще превърне всеки стартъп в еднорог… Но по-сериозно. Сам Алтман говори за времето, когато всички роли в компанията ще могат да бъдат напълно заменени от ИИ агенти. Съмнявам се, че ще доживея това, защото в обозримото бъдеще ще има нови роли, необходими за успеха на една стартираща компания.

– Защо като че ли все още не сме открили всички приложения в ежедневието и бизнеса на големите езикови модели?

– Технологията е налична едва от 2023 г., популярна е малко повече от година.

Както казва Ювал Ноа Харари, изкуственият интелект все още е на етапа на амеба.

Тепърва предстои да видим докъде ще стигне и колко е приложим икономически, сега нещата се развиват главоломно. Едновременно добрата и лошата новина е, че еволюцията вече се измерва в месеци, а не в столетия. Според мен все още не сме видели широкомащабното включване на човешкия интелект с нови идеи как да използваме изкуствения в различни индустрии и във всички страни от нашето ежедневие.

– Кои са най-вълнуващите и важни приложения, които очакваш с нетърпение?

– Едно от тях е премахването на езиковите бариери. Конкретно необходимостта хората да прекарват години от живота си в изучаване на нови езици, само за да могат да работят и да общуват с другите. Тази тенденция започна преди много време, но ето че вече виждаме реални преводи в реално време от всеки език към друг, както писмено, така и устно.

Друга тенденция според мен са личните асистенти, те ще станат хипер персонализирани, ще можем да им се доверим по същия начин, по който и на себе си. Те биха могли да могат да поемат голяма част от ежедневните задачи, които смятаме за скучни. Едновременно с това ще бъдат наши партньори в мисленето, които имат достъп до огромни данни и изчислителна мощ. С това

ще ни помагат да изобретяваме, създаваме и валидираме нови, още по-големи и по-смели идеи.

– И аз пиша често в тези две посоки – и за превода, и за асистентите. Убеден съм, че имаме технологии, за които тепърва трябва да си говорим много, така че да ни помагат да вървим напред. Но как да убедим мнозинството хора, които още не вярват, че живеем във време на ИИ революция?

– Промяната е трудна за всички нас, особено когато нещата толкова драстично се развиват за кратък период от време. Но това е естествен процес. 70% от хората винаги са тези, които имат нужда от повече време, за да възприемат промените.

Лично аз не виждам причина да принуждавам някого, всички в крайна сметка ще срещнат ефектите на ИИ революцията и ще последват хората, които първи са ги оценили.

– Това обаче води и до рискове. Например, сред първите оценили винаги повече са технологичните хора, а според мен в толкова важни теми е редно да участват специалисти от всякакви области. Ето, например, отново сме напът да делегираме мощна технология на един или няколко големи играчи, които да определят правилата. Обречени ли сме оттук нататък да се съобразяваме с доминацията на OpenAI?

– Не, според мен не сме. Има много други фундаментални модели и

иновациите в тази област тепърва ще избухват.

Пионерите в почти всяка индустрия рядко успяват да поддържат превъзходството си за дълъг период, тъй като се борят да се адаптират и/или да приемат дълбоки технологични иновации бързо.

– Колко по-добри могат да станат технологиите с изкуствен интект? Близо ли сме до предела на големите езикови модели?

– Вярвам, че сме далеч от върха. Думите на Харари, които споменах, според мен важат и за големите езикови модели като GPT. Прецизирането на моделите и осигуряването на силно специализиран контекст ще създаде такива модели, които ще ни изумяват поколения наред.

– Хората с какви професии могат да бъдат спокойни за работата си в следващите 5 години?

– Според мен не са малко, но най-очевидните са тези, които включват физически труд, иновации, които разчитат на човешкото усещане. Има ги в строителството, земеделието, спорта, медицината.

Не бива обаче да забравяме и роботиката.

Вярвам, че все още не сме видели революцията в тази област, а там се задават пробиви, съпоставими с тези в света на изкуствения интелект.

Роботиката е била обект на научен интерес от десетилетия, но нейният напредък е възпрепятстван от технологични ограничения, които постепенно отпадат.

– Имаш професионален интерес и към прилагането на изкуствен интелект в медицината. Защо като че ли там се бавят очакваните големи новини?

– Настоящите законодателства в здравния сектор са изключително неефективни, свръхрегулирани и прилагат подхода на един рамка за всичко. Твърде ограничаващи са, за да стимулират бързия и значим прогрес. Надявам се, че някои страни ще се възползват от възможността да комбинират ИИ и иновативно законодателство с инвестиции, за да поведат новото поколение медицински открития, които могат да достигнат до пациентите рекордно бързо. Но аз съм сигурен:

когато това се случи, може да отключим нови рекорди в дълголетието и да разрешим много от обществените предизвикателства, свързани със застаряващото население, грижата за възрастни хора и пенсионирането.

– Как ще изглежда медицината на бъдещето?

– Надявам се, много по-добра от днес, когато се фокусираме не върху лечението на основните симптоми, а върху причините и превантивната медицина. Застрахователната система също ще трябва драстично да еволюира в тази посока. Тук, за съжаление, отново развитието е доста ограничено от регулации.

– За какво мечтаеш?

– За общество, в което всички хора са добри. За свят, в който не хабим човешкия потенциал за лъжи, за дезинформация. Където няма място за хора, които следват егоцентризма и болните си мечти за сметка на другите…

– Доста поетично казано, особено за човек с над 20 години опит в света на технологиите… Неслучайно и аз все си мисля, че трябва да срещаме тези две посоки. Благодаря ти за този разговор!