„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

апр. 9, 2024 | Срещи

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

9 април 2024 | Срещи

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.

Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.

Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.

Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?


– Как се озова в MIT? И то в началото на века, когато в САЩ имаха възможност да следват значително по-малко българи…

– Брат ми и братовчед ми вече бяха заминали за САЩ и ме насърчаваха да кандидатствам. Те ми помогнаха да се подготвя, като ме убедиха да участвам в състезания по програмиране, да развивам уменията си в разнообразни посоки, свързани с информационните технологии. Също и да създавам собствени проекти – нещо, което не беше очевидно изискване по онова време.

И още нещо – MIT беше единственият университет, който предлагаше пълна финансова помощ чрез стипендии и заеми. Всички останали технически университети предлагаха само стипендии, които не бяха достатъчни, за да покрият всички разходи.

 

Борис Паскалев

 

– Как изглеждаше програмирането като професия в началото на века?

– Много различно от днес. Беше готина професия, която бързо нашумя покрай първия „дотком бум“. По онова време изискванията за да започнеш бяха по-фундаментални в сравнение с днес: човек трябваше да задълбае в математика, логика, архитектура на бази данни и т.н.

Конкретните умения за програмиране идваха на второ място и се очакваше, че програмистът може да научи нов език, когато е необходимо.

Винаги съм бил нетърпелив и фокусиран върху това да правя нещата, а не как да ги правя перфектно. Това ме направи подходящ за стартъпи, които искат да създават стойност, да решават проблеми, докато процесите продължават гладко. Мисля, че със съвременните инструменти на софтуерната индустрия моят стил може да е доста приложим днес.

 

– Особено с помощта на инструментите с изкуствен интелект… Започваш кариерата си като програмист, но после се насочваш към мениджмънта и предприемачеството. Как стигна до тази промяна? Кога от един програмист може да се получи успешен предприемач?

– Когато програмистът осъзнае, че мениджърите не са само тежест… или поне не всички от тях. Шегувам се. Но тогава наистина ми се струваше, че мениджърите често са безполезни, че с много приказки само забавят процеса на разработка.

За да премахна тази неефективност, реших сам да опитам да управлявам проектите, по които работя. С течение на времето се убедих, че мога да помогна на екипите да бъдат по-продуктивни, да влагат повече страст в работата си, като споделям с тях искрено бизнес приоритетите и ограниченията. Като навлизам в процеса на вземане на решения, логиката им и защо се е стигнало до тях. Веднъж поели по този път на любопитството, заедно се научихме да стигаме до най-високите нива на бизнес решенията и тези, свързани с клиентите. Именно

решаването на тези проблеми с помощта на мотивиран екип е същността на предприемачеството.

 

Борис Паскалев

 

– И ето че именно това умение те върна в България като част от екипа на INSAIT. Какви са стъпките за това да имаме повече успешни стартъпи?

– Хората са ключовият компонент!

С основни умения като упоритост, решителност и правилно образование, подкрепени от нарастваща екосистема. Вярвам, че българите имат нужния манталитет, за да бъдат успешни предприемачи.

„Екосистемата“ е малко претоварено понятие, с което лесно се злоупотребява. Според мен обаче има четири ключови елементи, които все още изискват целенасочено подобрение:

  • Хора, които са основали, работили, излезли от стартиращи компании и могат да служат като примери и наставници за следващото предприемаческо поколение.
  • Образование и изследователски институции, водени от водещи експерти, фокусирани върху реални проблеми на световно ниво с подходящи технологични ресурси. INSAIT е все още в начален стадий на развитието си, но за това могат да допринесат и много други образователни и изследователски институции.
  • Политики, които насърчават предприемачеството чрез данъчни облекчения, безвъзмездни средства и опростяване на процеса на започване на бизнес.
  • Достъп до капитал: достатъчно възможности за финансиране, включително чрез ангели инвеститори, компании за рисков капитал, държавни субсидии, платформи за групово финансиране.

 

– Доста работа явно има да се свърши по всяка от точките… Има ли според теб шанс продуктовите софтуерни компании у нас да станат повече от тези, които просто предлагат специалисти?

– Да, възможно е, но

такъв преход ще отнеме поне едно поколение и само ако стане национална цел.

 

Борис Паскалев

С другите създатели на стартъпа DeepCode – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев

 

– Кои са следващите големи стъпки на INSAIT в тази посока?

– Важно е да продължим растежа, да осигуряваме все повече и повече възможности за дълбоки технологични изследвания, за образование и подпомагане на стартъпите да растат и да си сътрудничат. INSAIT е уникална възможност също за привличането на повече политическа ангажираност и на обществено внимание.

 

– Има ли софтуерна област или технология, в която българите да се отличават с уменията си?

– Не мога да генерализирам, според мен националността, независимо дали е българска или друга, не е определящ фактор за това, в което някой е добър. Единствената страна, в която мога да кажа, че има измеримо диференцирано технологично познание, е Израел с киберсигурността.

Бих казал, че България има силна традиция в преподаването на фундаментални науки – математика, физика, особено в няколко невероятни училища.

Проблемът обаче започва след гимназията, през последните години голяма част от най-талантливите ученици избират да продължат извън България.

Има немалко български начинания, които следя с особен интерес, напоследък сред тях са Team-GPT и LatticeFlow.

 

Борис Паскалев

 

Петър Цанков ми е гостувал с много интересни детайли за работата на LatticeFlow. Докато сме на темата за стартъпите… вярваш ли, че, както казва Сам Алтман, идва моментът, в който еднорози ще могат да се създават от един човек?

– Ако погледнем достатъчно далеч в бъдещето, чистата инфлация ще превърне всеки стартъп в еднорог… Но по-сериозно. Сам Алтман говори за времето, когато всички роли в компанията ще могат да бъдат напълно заменени от ИИ агенти. Съмнявам се, че ще доживея това, защото в обозримото бъдеще ще има нови роли, необходими за успеха на една стартираща компания.

 

– Защо като че ли все още не сме открили всички приложения в ежедневието и бизнеса на големите езикови модели?

– Технологията е налична едва от 2023 г., популярна е малко повече от година.

Както казва Ювал Ноа Харари, изкуственият интелект все още е на етапа на амеба.

Тепърва предстои да видим докъде ще стигне и колко е приложим икономически, сега нещата се развиват главоломно. Едновременно добрата и лошата новина е, че еволюцията вече се измерва в месеци, а не в столетия. Според мен все още не сме видели широкомащабното включване на човешкия интелект с нови идеи как да използваме изкуствения в различни индустрии и във всички страни от нашето ежедневие.

 

– Кои са най-вълнуващите и важни приложения, които очакваш с нетърпение?

– Едно от тях е премахването на езиковите бариери. Конкретно необходимостта хората да прекарват години от живота си в изучаване на нови езици, само за да могат да работят и да общуват с другите. Тази тенденция започна преди много време, но ето че вече виждаме реални преводи в реално време от всеки език към друг, както писмено, така и устно.

Друга тенденция според мен са личните асистенти, те ще станат хипер персонализирани, ще можем да им се доверим по същия начин, по който и на себе си. Те биха могли да могат да поемат голяма част от ежедневните задачи, които смятаме за скучни. Едновременно с това ще бъдат наши партньори в мисленето, които имат достъп до огромни данни и изчислителна мощ. С това

ще ни помагат да изобретяваме, създаваме и валидираме нови, още по-големи и по-смели идеи.

 

Борис Паскалев

 

– И аз пиша често в тези две посоки – и за превода, и за асистентите. Убеден съм, че имаме технологии, за които тепърва трябва да си говорим много, така че да ни помагат да вървим напред. Но как да убедим мнозинството хора, които още не вярват, че живеем във време на ИИ революция?

– Промяната е трудна за всички нас, особено когато нещата толкова драстично се развиват за кратък период от време. Но това е естествен процес. 70% от хората винаги са тези, които имат нужда от повече време, за да възприемат промените.

Лично аз не виждам причина да принуждавам някого, всички в крайна сметка ще срещнат ефектите на ИИ революцията и ще последват хората, които първи са ги оценили.

 

– Това обаче води и до рискове. Например, сред първите оценили винаги повече са технологичните хора, а според мен в толкова важни теми е редно да участват специалисти от всякакви области. Ето, например, отново сме напът да делегираме мощна технология на един или няколко големи играчи, които да определят правилата. Обречени ли сме оттук нататък да се съобразяваме с доминацията на OpenAI?

– Не, според мен не сме. Има много други фундаментални модели и

иновациите в тази област тепърва ще избухват.

Пионерите в почти всяка индустрия рядко успяват да поддържат превъзходството си за дълъг период, тъй като се борят да се адаптират и/или да приемат дълбоки технологични иновации бързо.

 

Борис Паскалев

 

– Колко по-добри могат да станат технологиите с изкуствен интект? Близо ли сме до предела на големите езикови модели?

– Вярвам, че сме далеч от върха. Думите на Харари, които споменах, според мен важат и за големите езикови модели като GPT. Прецизирането на моделите и осигуряването на силно специализиран контекст ще създаде такива модели, които ще ни изумяват поколения наред.

 

– Хората с какви професии могат да бъдат спокойни за работата си в следващите 5 години?

– Според мен не са малко, но най-очевидните са тези, които включват физически труд, иновации, които разчитат на човешкото усещане. Има ги в строителството, земеделието, спорта, медицината.

Не бива обаче да забравяме и роботиката.

Вярвам, че все още не сме видели революцията в тази област, а там се задават пробиви, съпоставими с тези в света на изкуствения интелект.

Роботиката е била обект на научен интерес от десетилетия, но нейният напредък е възпрепятстван от технологични ограничения, които постепенно отпадат.

 

Борис Паскалев

 

– Имаш професионален интерес и към прилагането на изкуствен интелект в медицината. Защо като че ли там се бавят очакваните големи новини?

– Настоящите законодателства в здравния сектор са изключително неефективни, свръхрегулирани и прилагат подхода на един рамка за всичко. Твърде ограничаващи са, за да стимулират бързия и значим прогрес. Надявам се, че някои страни ще се възползват от възможността да комбинират ИИ и иновативно законодателство с инвестиции, за да поведат новото поколение медицински открития, които могат да достигнат до пациентите рекордно бързо. Но аз съм сигурен:

когато това се случи, може да отключим нови рекорди в дълголетието и да разрешим много от обществените предизвикателства, свързани със застаряващото население, грижата за възрастни хора и пенсионирането.

 

– Как ще изглежда медицината на бъдещето?

– Надявам се, много по-добра от днес, когато се фокусираме не върху лечението на основните симптоми, а върху причините и превантивната медицина. Застрахователната система също ще трябва драстично да еволюира в тази посока. Тук, за съжаление, отново развитието е доста ограничено от регулации.

 

Борис Паскалев

 

– За какво мечтаеш?

– За общество, в което всички хора са добри. За свят, в който не хабим човешкия потенциал за лъжи, за дезинформация. Където няма място за хора, които следват егоцентризма и болните си мечти за сметка на другите…

 

– Доста поетично казано, особено за човек с над 20 години опит в света на технологиите… Неслучайно и аз все си мисля, че трябва да срещаме тези две посоки. Благодаря ти за този разговор!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This