„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

апр. 9, 2024 | Срещи

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

9 април 2024 | Срещи

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.

Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.

Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.

Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?


– Как се озова в MIT? И то в началото на века, когато в САЩ имаха възможност да следват значително по-малко българи…

– Брат ми и братовчед ми вече бяха заминали за САЩ и ме насърчаваха да кандидатствам. Те ми помогнаха да се подготвя, като ме убедиха да участвам в състезания по програмиране, да развивам уменията си в разнообразни посоки, свързани с информационните технологии. Също и да създавам собствени проекти – нещо, което не беше очевидно изискване по онова време.

И още нещо – MIT беше единственият университет, който предлагаше пълна финансова помощ чрез стипендии и заеми. Всички останали технически университети предлагаха само стипендии, които не бяха достатъчни, за да покрият всички разходи.

 

Борис Паскалев

 

– Как изглеждаше програмирането като професия в началото на века?

– Много различно от днес. Беше готина професия, която бързо нашумя покрай първия „дотком бум“. По онова време изискванията за да започнеш бяха по-фундаментални в сравнение с днес: човек трябваше да задълбае в математика, логика, архитектура на бази данни и т.н.

Конкретните умения за програмиране идваха на второ място и се очакваше, че програмистът може да научи нов език, когато е необходимо.

Винаги съм бил нетърпелив и фокусиран върху това да правя нещата, а не как да ги правя перфектно. Това ме направи подходящ за стартъпи, които искат да създават стойност, да решават проблеми, докато процесите продължават гладко. Мисля, че със съвременните инструменти на софтуерната индустрия моят стил може да е доста приложим днес.

 

– Особено с помощта на инструментите с изкуствен интелект… Започваш кариерата си като програмист, но после се насочваш към мениджмънта и предприемачеството. Как стигна до тази промяна? Кога от един програмист може да се получи успешен предприемач?

– Когато програмистът осъзнае, че мениджърите не са само тежест… или поне не всички от тях. Шегувам се. Но тогава наистина ми се струваше, че мениджърите често са безполезни, че с много приказки само забавят процеса на разработка.

За да премахна тази неефективност, реших сам да опитам да управлявам проектите, по които работя. С течение на времето се убедих, че мога да помогна на екипите да бъдат по-продуктивни, да влагат повече страст в работата си, като споделям с тях искрено бизнес приоритетите и ограниченията. Като навлизам в процеса на вземане на решения, логиката им и защо се е стигнало до тях. Веднъж поели по този път на любопитството, заедно се научихме да стигаме до най-високите нива на бизнес решенията и тези, свързани с клиентите. Именно

решаването на тези проблеми с помощта на мотивиран екип е същността на предприемачеството.

 

Борис Паскалев

 

– И ето че именно това умение те върна в България като част от екипа на INSAIT. Какви са стъпките за това да имаме повече успешни стартъпи?

– Хората са ключовият компонент!

С основни умения като упоритост, решителност и правилно образование, подкрепени от нарастваща екосистема. Вярвам, че българите имат нужния манталитет, за да бъдат успешни предприемачи.

„Екосистемата“ е малко претоварено понятие, с което лесно се злоупотребява. Според мен обаче има четири ключови елементи, които все още изискват целенасочено подобрение:

  • Хора, които са основали, работили, излезли от стартиращи компании и могат да служат като примери и наставници за следващото предприемаческо поколение.
  • Образование и изследователски институции, водени от водещи експерти, фокусирани върху реални проблеми на световно ниво с подходящи технологични ресурси. INSAIT е все още в начален стадий на развитието си, но за това могат да допринесат и много други образователни и изследователски институции.
  • Политики, които насърчават предприемачеството чрез данъчни облекчения, безвъзмездни средства и опростяване на процеса на започване на бизнес.
  • Достъп до капитал: достатъчно възможности за финансиране, включително чрез ангели инвеститори, компании за рисков капитал, държавни субсидии, платформи за групово финансиране.

 

– Доста работа явно има да се свърши по всяка от точките… Има ли според теб шанс продуктовите софтуерни компании у нас да станат повече от тези, които просто предлагат специалисти?

– Да, възможно е, но

такъв преход ще отнеме поне едно поколение и само ако стане национална цел.

 

Борис Паскалев

С другите създатели на стартъпа DeepCode – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев

 

– Кои са следващите големи стъпки на INSAIT в тази посока?

– Важно е да продължим растежа, да осигуряваме все повече и повече възможности за дълбоки технологични изследвания, за образование и подпомагане на стартъпите да растат и да си сътрудничат. INSAIT е уникална възможност също за привличането на повече политическа ангажираност и на обществено внимание.

 

– Има ли софтуерна област или технология, в която българите да се отличават с уменията си?

– Не мога да генерализирам, според мен националността, независимо дали е българска или друга, не е определящ фактор за това, в което някой е добър. Единствената страна, в която мога да кажа, че има измеримо диференцирано технологично познание, е Израел с киберсигурността.

Бих казал, че България има силна традиция в преподаването на фундаментални науки – математика, физика, особено в няколко невероятни училища.

Проблемът обаче започва след гимназията, през последните години голяма част от най-талантливите ученици избират да продължат извън България.

Има немалко български начинания, които следя с особен интерес, напоследък сред тях са Team-GPT и LatticeFlow.

 

Борис Паскалев

 

Петър Цанков ми е гостувал с много интересни детайли за работата на LatticeFlow. Докато сме на темата за стартъпите… вярваш ли, че, както казва Сам Алтман, идва моментът, в който еднорози ще могат да се създават от един човек?

– Ако погледнем достатъчно далеч в бъдещето, чистата инфлация ще превърне всеки стартъп в еднорог… Но по-сериозно. Сам Алтман говори за времето, когато всички роли в компанията ще могат да бъдат напълно заменени от ИИ агенти. Съмнявам се, че ще доживея това, защото в обозримото бъдеще ще има нови роли, необходими за успеха на една стартираща компания.

 

– Защо като че ли все още не сме открили всички приложения в ежедневието и бизнеса на големите езикови модели?

– Технологията е налична едва от 2023 г., популярна е малко повече от година.

Както казва Ювал Ноа Харари, изкуственият интелект все още е на етапа на амеба.

Тепърва предстои да видим докъде ще стигне и колко е приложим икономически, сега нещата се развиват главоломно. Едновременно добрата и лошата новина е, че еволюцията вече се измерва в месеци, а не в столетия. Според мен все още не сме видели широкомащабното включване на човешкия интелект с нови идеи как да използваме изкуствения в различни индустрии и във всички страни от нашето ежедневие.

 

– Кои са най-вълнуващите и важни приложения, които очакваш с нетърпение?

– Едно от тях е премахването на езиковите бариери. Конкретно необходимостта хората да прекарват години от живота си в изучаване на нови езици, само за да могат да работят и да общуват с другите. Тази тенденция започна преди много време, но ето че вече виждаме реални преводи в реално време от всеки език към друг, както писмено, така и устно.

Друга тенденция според мен са личните асистенти, те ще станат хипер персонализирани, ще можем да им се доверим по същия начин, по който и на себе си. Те биха могли да могат да поемат голяма част от ежедневните задачи, които смятаме за скучни. Едновременно с това ще бъдат наши партньори в мисленето, които имат достъп до огромни данни и изчислителна мощ. С това

ще ни помагат да изобретяваме, създаваме и валидираме нови, още по-големи и по-смели идеи.

 

Борис Паскалев

 

– И аз пиша често в тези две посоки – и за превода, и за асистентите. Убеден съм, че имаме технологии, за които тепърва трябва да си говорим много, така че да ни помагат да вървим напред. Но как да убедим мнозинството хора, които още не вярват, че живеем във време на ИИ революция?

– Промяната е трудна за всички нас, особено когато нещата толкова драстично се развиват за кратък период от време. Но това е естествен процес. 70% от хората винаги са тези, които имат нужда от повече време, за да възприемат промените.

Лично аз не виждам причина да принуждавам някого, всички в крайна сметка ще срещнат ефектите на ИИ революцията и ще последват хората, които първи са ги оценили.

 

– Това обаче води и до рискове. Например, сред първите оценили винаги повече са технологичните хора, а според мен в толкова важни теми е редно да участват специалисти от всякакви области. Ето, например, отново сме напът да делегираме мощна технология на един или няколко големи играчи, които да определят правилата. Обречени ли сме оттук нататък да се съобразяваме с доминацията на OpenAI?

– Не, според мен не сме. Има много други фундаментални модели и

иновациите в тази област тепърва ще избухват.

Пионерите в почти всяка индустрия рядко успяват да поддържат превъзходството си за дълъг период, тъй като се борят да се адаптират и/или да приемат дълбоки технологични иновации бързо.

 

Борис Паскалев

 

– Колко по-добри могат да станат технологиите с изкуствен интект? Близо ли сме до предела на големите езикови модели?

– Вярвам, че сме далеч от върха. Думите на Харари, които споменах, според мен важат и за големите езикови модели като GPT. Прецизирането на моделите и осигуряването на силно специализиран контекст ще създаде такива модели, които ще ни изумяват поколения наред.

 

– Хората с какви професии могат да бъдат спокойни за работата си в следващите 5 години?

– Според мен не са малко, но най-очевидните са тези, които включват физически труд, иновации, които разчитат на човешкото усещане. Има ги в строителството, земеделието, спорта, медицината.

Не бива обаче да забравяме и роботиката.

Вярвам, че все още не сме видели революцията в тази област, а там се задават пробиви, съпоставими с тези в света на изкуствения интелект.

Роботиката е била обект на научен интерес от десетилетия, но нейният напредък е възпрепятстван от технологични ограничения, които постепенно отпадат.

 

Борис Паскалев

 

– Имаш професионален интерес и към прилагането на изкуствен интелект в медицината. Защо като че ли там се бавят очакваните големи новини?

– Настоящите законодателства в здравния сектор са изключително неефективни, свръхрегулирани и прилагат подхода на един рамка за всичко. Твърде ограничаващи са, за да стимулират бързия и значим прогрес. Надявам се, че някои страни ще се възползват от възможността да комбинират ИИ и иновативно законодателство с инвестиции, за да поведат новото поколение медицински открития, които могат да достигнат до пациентите рекордно бързо. Но аз съм сигурен:

когато това се случи, може да отключим нови рекорди в дълголетието и да разрешим много от обществените предизвикателства, свързани със застаряващото население, грижата за възрастни хора и пенсионирането.

 

– Как ще изглежда медицината на бъдещето?

– Надявам се, много по-добра от днес, когато се фокусираме не върху лечението на основните симптоми, а върху причините и превантивната медицина. Застрахователната система също ще трябва драстично да еволюира в тази посока. Тук, за съжаление, отново развитието е доста ограничено от регулации.

 

Борис Паскалев

 

– За какво мечтаеш?

– За общество, в което всички хора са добри. За свят, в който не хабим човешкия потенциал за лъжи, за дезинформация. Където няма място за хора, които следват егоцентризма и болните си мечти за сметка на другите…

 

– Доста поетично казано, особено за човек с над 20 години опит в света на технологиите… Неслучайно и аз все си мисля, че трябва да срещаме тези две посоки. Благодаря ти за този разговор!

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This