Кои са любимите книги на технологичните лидери?

дек. 3, 2024 | Истории

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

3 декември 2024 | Истории

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?

У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.

Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.

Е, време е да започнем да го правим и тук!

 

Какво четеш?

Не знам за вас, за мен винаги въпросът е бил важен. И в разговора с непознат, и в търсенето на следваща любима книга. Затова го поставям с пълната му сила в следващите няколко Дигитални истории.

Този път ще ви разкажа за любимите книги на някои от големите световни технологични лидери. Ще надникнем в библиотеката на Сам Алтман, ще се зачетем в препоръките на Стив Джобс. Кой ли от всички е най-голям почитател на Толстой и кой – на Шекспир?

Темата продължава във вторник с гостуването на Христо Блажев, създателят на най-големият книжен блог – „Книголандия“ и на фейсбук групата „Какво четеш?“. А следващия петък ще насочим поглед към България. Попитах 15 български ИТ лидери за любимите им книги и получих препоръките им.

Ще се появи ли в списъка Иван Вазов? Имайте търпение, определено се натрупа неочаквано пъстра и любопитна палитра от отговори – и за книжните хора, и за програмистите, които четат този сайт… а трябва ли непременно да ги разделяме?

 

Илон Мъск

 

Странници в странна страна

Любими книги ИТ лидериНо как така Бил Гейтс се превърна в… литературен гуру? Коя е книгата, формирала живота на Илон Мъск?

„Никога не апелирай към „по-добрата“ страна на човека. Той може и да няма такава. Обърни се към личната му заинтересованост, това е значително по-ефективно.“

Не, не е мое мнение, не е и на Бил Гейтс. Но е цитат от само двете от общо 258 книги, които той е отбелязал като прочетени и оценил и се комбинират със 951, с които аз съм направил същото в моята библиотека в Goodreads. За мен, а и за много други четящи хора по света, през последните 10-ина години това е платформата, в която отбелязваме какво четем, следил настроенията, оценките, мненията на другите. Аз съм избрал да не пиша коментари… явно съм прав, след като и колегата Бил не е щедър на слова, нито на оценки. (Неговия Goodreads профил ще намерите тук, моя – тук).

Май се улисах в подробности. Та досетихте ли се от кого е цитатът? Силно бих се изненадал, макар да става дума за произведение, което сме свикнали да смятаме за класическо – „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн. Именно то е едно от двете книги, които и аз, и Бил Гейтс сме оценили, другата е „Облакът Атлас“. Той има да наваксва по някои показатели, отбелязал е, че иска да прочете хитовата трилогия с научната фантастика на Лиу Цъсин за „Трите тела“. Тук му водя, но тази поредица предстои да се появи и в списъците на други известни имена.

Но как така, нали технологичните лидери четат само… технологични книги? И такива, свързани с бизнеса, хайде, от време на време и по някоя за самоусъвършенстване? Нищо подобно, както ще се убедите от тези редове, наистина е време да се разделим със стереотипите, сблъскващи букви и байтове.

 

Любими книги ИТ лидери

 

Don’t kill Bill

„Опитвам се да чета всеки ден, независимо дали имам натоварен ден в офиса, или съм на разходка. Това е един от любимите ми начини да научавам нови неща и да разбирам по-добре света.“ Казва го същият този Бил Гейтс. Който не спира да препоръчва книги, ежегодно в блога си публикува списъци с четива. Те също са толкова разнообразни и пъстри, много често сред тях се промъква художествена литература.

Колко чете ли? Далеч е от прословутите 40% от българите, които през миналата година не са прочели дори една книга. Много сайтове събират оценките му, тук например можете да видите цели 343 мнения на Бил Гейтс за различни книги!

Цели 7 пъти при различни ситуации Гейтс препоръчва „Защо сме поляризирани“ на Езра Клайн (Why We’re Polarized), книга, която не е издавана на български, както и нищо от автора ѝ. (По темата за българските издания положих немалко усилия, но ако съм допуснал грешка, ще съм благодарен да ме поправите.)

Имайки предвид това колко по-актуална става всеки ден темата за разделенията в обществото обаче, може би никак не е лошо и българските издатели да се замислят по темата… „Ако искате да разберете какво се случва в политиката в САЩ в момента, това е книгата“, казва създателят на Microsoft.

 

Самотата на простите числа

Като друг любим автор той нерядко посочва Анди Уеър. Фантастът може да се срещне и в много други препоръки на ИТ лидерите. На български има три издадени книги, от които все още може да се намери лесно единствено споменатата от Гейтс „Проектът „Аве Мария“.

Истината е, че макар да говорят често за любимите си книги, според немалко класации и резюмета, които прочетох, сравнително рядко се случва ИТ лидерите да дадат цял списък. Съвсем разбираемо, когато и мен ме попитат за любими 5 книги, отговорът би се различавал драстично заради това кой ме пита и в кой етап от живота ми е дошъл въпросът. А и всеки четящ човек, когото познавам, се затруднява да влезе в толкова ограничена бройка фаворити. Ето защо продължаваме нататък прелета си над библиотеките на ИТ лидерите.

Сам Алтман например доста по-рядко говори за любими книги (а и изобщо, едва през последната година започна да дава интервюта малко по-често). Основните ни жокери при него идват от едно предизвикателство преди години, в което беше призован да покаже личната си библиотека след като такава мода беше минала през социалните мрежи. И… там видяхме такова разнообразие! Като започнем с „Републиката“ на Платон, минем през „Фондацията“ на Айзък Азимов, Алис Мънро, Марк Аврелий и стигнем до биографиите на Наполеон и Илон Мъск.

Извън тях, сред препоръките, което е давал е „Свръхинтелект: посоки, опасности, стратегии“ от Ник Бострьом, нарича я задължително четиво за всеки, който има интерес към темите на естествения и изкуствения интелект. „Страхотно е да препрочитам тази книга“, казва пък за „Транзитът на Венера“(The Transit of Venus) от Шърли Хазард, също неиздавана у нас.

 

 

 

Човекът с желязната Мъска

И като стана дума за Мъск, няма как да го пропуснем – той говори често, напоително, подробно за книгите, които чете и са го направили такъв, какъвто е. Интересно дали след двете му прелюбопитни биографии ще дочакаме и собствената му такава…? Доста пари би донесла на издателите, стига да му остане време.

Той самият чете доста биографии – сред любимите му са тези на Бенджамин Франклин, на Айнщайн, написани от Уолтър Айзъксън – автор на най-новата и скандална биография на самия Мъск, която излезе на български преди броени дни..

„Знам, че е клише, но „Властелинът на пръстените“ е моята най-любима книга завинаги“, признава Мъск. А „Фондацията“ на Азимов по собствените му думи е едно от четивата, които са го накарали да създаде SpaceX. Препоръчва също Робърт Хайнлайн и „Дюн“ на Франк Хърбърт, защото защитава принципите на това да ограничаваме изкуствения интелект.

Любими книги ИТ лидери

„Пътеводителят“ с култовата корица на Текла Алексиева

Фен е на „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс. „Когато бях на 12 или 15 г., изпаднах в екзистенциална криза и четях различни книги, от които се опитвах да разбера смисъла на живота и какво означава всичко това“, спомня си Мъск. „Вкъщи имахме няколко книги на Ницше и Шопенхауер, които не бива да се четат на 14. И тогава прочетох „Пътеводителя“, който според мен е доста положителна книга и подчерта един важен момент, а именно, че много често въпросът е по-труден от отговора. И ако успееш да формулираш правилно въпроса, тогава отговорът е лесната част.“

Да ви кажа, поне на мен ми стана доста по-симпатичен и близък след този списък.

И ако има нещо тревожно в книжните му препоръки, то е, че през последната година Мъск все повече препоръчва четива, свързани по един или друг начин с войните. С най-големите битки, с историята, с начина на воденето им.

Още ли смятате, че не е важно да знаем какво четат днешните лидери? Дано в случая е просто мода, а не е свързано с предсказанията на безспорния визионер за бъдещето ни…

 

Фейс…буук

Доста често в списъците на днешните ни читатели попадат книгите на Насим Талеб и Питър Тийл. Но ако има един автор, който се откроява в присъствието си в почти всички подобни листи, то несъмнено е Ювал Ноа Харари. Всички изброени дотук ИТ герои го определят като изключително значим за времето ни писател.

Няма как да подминем Марк Зукърбърг, който винаги се е опитвал да си гради образа на запален читател, макар през последните години книжните му препоръки да са значително по-редки.
И в неговия списък попада предприемачът, помогнал на почти всички огромни днешни компании да стигнат там, където са – Питър Тийл с „От Нула до Едно – размисли върху стартъпите или как да изградим бъдещето“.

Препоръчва също споменатата трилогия на Лиу Цъсин – „шедьовър на научната фантастика с огромен обхват и визия“. За „Sapiens“ на Харари пише, че „главата за еволюцията и ролята на религията в човешкия живот ми беше най-интересна и исках да се задълбоча в нея“. Религия ли ще си прави?

„Изуми ме, че почти 3 милиарда души живеят с 2,50 долара на ден или по-малко“, пише пък за „Портфейли на бедните“ от Дарил Колинс. Какво е направил от позицията на хегемон в ИТ света в резултат на изумлението си, историята мълчи.

Случайно или не, Зукърбърг познава и коментира и най-популярните антиутопии, за които все повече си говорим. За книгата на Петер Хубер „Отмъщението на Оруел: палимпсестът 1984 г.“ (също неиздавана у нас, “Orwell’s Revenge: The 1984 Palimpsest“) пише, че „е изключителна демонстрация на потенциала на нововъзникващия супермедиум да поражда нови форми на творчество. Тя смело преосмисля „1984“ от гледна точка на компютъра. След като първо сканира всички текстове на Оруел, Хубер използва компютър, за да пренапише изцяло книгата, като в по-голямата си част влага собствения език на Оруел. Редувайки художествени и нехудожествени глави, Хубер развива сюжета до изненадващ нов завършек. Резултатът е завладяваща утопична творба, която предвижда един свят на върха на пръстите ни, в който информацията непрекъснато се увеличава, има равни възможности и свобода на избора“.

Сега остава все пак да ни убеди, че и той самият работи в тази посока…

 

Изборът

Наскоро успешно превърналият се във филм роман „Дюн“ е любима книга и на Джеф Безос. Създателят на Amazon препоръчва горещо и произведенията на не толкова познатия у нас фантаст Иън Банкс и конкретно поредицата му от романи, излизали от 80-те до 2012-а „Културата“ (The Culture).

Неочаквано много препоръки – от Бил Гейтс през Сатя Надела до Стюарт Бътърфийлд получава икономическото четиво „Възходът и падението на американския растеж“ от проф. Робърт Дж. Гордън (The Rise and Fall of American Growth).

Създателят на Oracle Лари Елисън пък (не особено изненадващо, поне за мен) е почитател на Айн Ранд. „Като дете исках да съм архитект заради нейния роман „Изворът“.“ Спечелили ли сме, че това не се е случило – преценката оставям на вас.

Самият Питър Тийл пък е почитател на другото прословуто нейно произведение – „Атлас изправи рамене“. И Тийл, и доста други лидери от списъка са фенове на Рей Кърцуейл.

 

Сам Алтман

 

Аз го познавах, Хорацио

Сред любимите му четива обаче има и много по-неочаквани решения. Като например „Ана Каренина“. За класическия роман Тийл казва, че илюстрира добре ИТ бизнеса: „Толстой започва с наблюдението, че „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ В бизнеса е точно обратното. Всички щастливи компании са различни: всяка от тях печели монопол чрез решаването на уникален проблем. Всички неуспешни компании са еднакви: не са успели да избягат от конкуренцията“. Остава също да гадаем дали е продължил и след първото изречение…

Джак Дорси казва, че една от любимите му книги е „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Браян Джонсън пък е почитател на „Сидхарта“ от Херман Хесе. Сред неочакваните класически препоръки е за шекспировия „Крал Лир“ от Стив Джобс. „В един етап от живота си започнах да слушам много музика и да чета повече извън сферата на науката и технологиите – Шекспир, Платон. Обичах „Крал Лир“.“ Казвал е също колко цени „Моби Дик“ и стиховете на Дилън Томас.

Дълго можем да продължаваме, но няма смисъл.

Да не забравя, очаквам ви в Goodreads! Ако сте стигнали дотук, със сигурност литературата ви вълнува, винаги е радостно да срещнеш такива хора.

Надявам се, харесали сте за себе си поне една препоръка. Изненадаха ли ви някои от четивата, препоръчани в този текст? Мен определено. Но още по-изненадващи предложения се задават точно след седмица. Какви ли книги ще ни препоръчат 15 български ИТ лидери?

Любими книги ИТ лидери

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация

Най-новите:

Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Share This