Кои са любимите книги на технологичните лидери?

дек. 3, 2024 | Истории

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

3 декември 2024 | Истории

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?

У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.

Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.

Е, време е да започнем да го правим и тук!

 

Какво четеш?

Не знам за вас, за мен винаги въпросът е бил важен. И в разговора с непознат, и в търсенето на следваща любима книга. Затова го поставям с пълната му сила в следващите няколко Дигитални истории.

Този път ще ви разкажа за любимите книги на някои от големите световни технологични лидери. Ще надникнем в библиотеката на Сам Алтман, ще се зачетем в препоръките на Стив Джобс. Кой ли от всички е най-голям почитател на Толстой и кой – на Шекспир?

Темата продължава във вторник с гостуването на Христо Блажев, създателят на най-големият книжен блог – „Книголандия“ и на фейсбук групата „Какво четеш?“. А следващия петък ще насочим поглед към България. Попитах 15 български ИТ лидери за любимите им книги и получих препоръките им.

Ще се появи ли в списъка Иван Вазов? Имайте търпение, определено се натрупа неочаквано пъстра и любопитна палитра от отговори – и за книжните хора, и за програмистите, които четат този сайт… а трябва ли непременно да ги разделяме?

 

Илон Мъск

 

Странници в странна страна

Любими книги ИТ лидериНо как така Бил Гейтс се превърна в… литературен гуру? Коя е книгата, формирала живота на Илон Мъск?

„Никога не апелирай към „по-добрата“ страна на човека. Той може и да няма такава. Обърни се към личната му заинтересованост, това е значително по-ефективно.“

Не, не е мое мнение, не е и на Бил Гейтс. Но е цитат от само двете от общо 258 книги, които той е отбелязал като прочетени и оценил и се комбинират със 951, с които аз съм направил същото в моята библиотека в Goodreads. За мен, а и за много други четящи хора по света, през последните 10-ина години това е платформата, в която отбелязваме какво четем, следил настроенията, оценките, мненията на другите. Аз съм избрал да не пиша коментари… явно съм прав, след като и колегата Бил не е щедър на слова, нито на оценки. (Неговия Goodreads профил ще намерите тук, моя – тук).

Май се улисах в подробности. Та досетихте ли се от кого е цитатът? Силно бих се изненадал, макар да става дума за произведение, което сме свикнали да смятаме за класическо – „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн. Именно то е едно от двете книги, които и аз, и Бил Гейтс сме оценили, другата е „Облакът Атлас“. Той има да наваксва по някои показатели, отбелязал е, че иска да прочете хитовата трилогия с научната фантастика на Лиу Цъсин за „Трите тела“. Тук му водя, но тази поредица предстои да се появи и в списъците на други известни имена.

Но как така, нали технологичните лидери четат само… технологични книги? И такива, свързани с бизнеса, хайде, от време на време и по някоя за самоусъвършенстване? Нищо подобно, както ще се убедите от тези редове, наистина е време да се разделим със стереотипите, сблъскващи букви и байтове.

 

Любими книги ИТ лидери

 

Don’t kill Bill

„Опитвам се да чета всеки ден, независимо дали имам натоварен ден в офиса, или съм на разходка. Това е един от любимите ми начини да научавам нови неща и да разбирам по-добре света.“ Казва го същият този Бил Гейтс. Който не спира да препоръчва книги, ежегодно в блога си публикува списъци с четива. Те също са толкова разнообразни и пъстри, много често сред тях се промъква художествена литература.

Колко чете ли? Далеч е от прословутите 40% от българите, които през миналата година не са прочели дори една книга. Много сайтове събират оценките му, тук например можете да видите цели 343 мнения на Бил Гейтс за различни книги!

Цели 7 пъти при различни ситуации Гейтс препоръчва „Защо сме поляризирани“ на Езра Клайн (Why We’re Polarized), книга, която не е издавана на български, както и нищо от автора ѝ. (По темата за българските издания положих немалко усилия, но ако съм допуснал грешка, ще съм благодарен да ме поправите.)

Имайки предвид това колко по-актуална става всеки ден темата за разделенията в обществото обаче, може би никак не е лошо и българските издатели да се замислят по темата… „Ако искате да разберете какво се случва в политиката в САЩ в момента, това е книгата“, казва създателят на Microsoft.

 

Самотата на простите числа

Като друг любим автор той нерядко посочва Анди Уеър. Фантастът може да се срещне и в много други препоръки на ИТ лидерите. На български има три издадени книги, от които все още може да се намери лесно единствено споменатата от Гейтс „Проектът „Аве Мария“.

Истината е, че макар да говорят често за любимите си книги, според немалко класации и резюмета, които прочетох, сравнително рядко се случва ИТ лидерите да дадат цял списък. Съвсем разбираемо, когато и мен ме попитат за любими 5 книги, отговорът би се различавал драстично заради това кой ме пита и в кой етап от живота ми е дошъл въпросът. А и всеки четящ човек, когото познавам, се затруднява да влезе в толкова ограничена бройка фаворити. Ето защо продължаваме нататък прелета си над библиотеките на ИТ лидерите.

Сам Алтман например доста по-рядко говори за любими книги (а и изобщо, едва през последната година започна да дава интервюта малко по-често). Основните ни жокери при него идват от едно предизвикателство преди години, в което беше призован да покаже личната си библиотека след като такава мода беше минала през социалните мрежи. И… там видяхме такова разнообразие! Като започнем с „Републиката“ на Платон, минем през „Фондацията“ на Айзък Азимов, Алис Мънро, Марк Аврелий и стигнем до биографиите на Наполеон и Илон Мъск.

Извън тях, сред препоръките, което е давал е „Свръхинтелект: посоки, опасности, стратегии“ от Ник Бострьом, нарича я задължително четиво за всеки, който има интерес към темите на естествения и изкуствения интелект. „Страхотно е да препрочитам тази книга“, казва пък за „Транзитът на Венера“(The Transit of Venus) от Шърли Хазард, също неиздавана у нас.

 

 

 

Човекът с желязната Мъска

И като стана дума за Мъск, няма как да го пропуснем – той говори често, напоително, подробно за книгите, които чете и са го направили такъв, какъвто е. Интересно дали след двете му прелюбопитни биографии ще дочакаме и собствената му такава…? Доста пари би донесла на издателите, стига да му остане време.

Той самият чете доста биографии – сред любимите му са тези на Бенджамин Франклин, на Айнщайн, написани от Уолтър Айзъксън – автор на най-новата и скандална биография на самия Мъск, която излезе на български преди броени дни..

„Знам, че е клише, но „Властелинът на пръстените“ е моята най-любима книга завинаги“, признава Мъск. А „Фондацията“ на Азимов по собствените му думи е едно от четивата, които са го накарали да създаде SpaceX. Препоръчва също Робърт Хайнлайн и „Дюн“ на Франк Хърбърт, защото защитава принципите на това да ограничаваме изкуствения интелект.

Любими книги ИТ лидери

„Пътеводителят“ с култовата корица на Текла Алексиева

Фен е на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс. „Когато бях на 12 или 15 г., изпаднах в екзистенциална криза и четях различни книги, от които се опитвах да разбера смисъла на живота и какво означава всичко това“, спомня си Мъск. „Вкъщи имахме няколко книги на Ницше и Шопенхауер, които не бива да се четат на 14. И тогава прочетох „Пътеводителя“, който според мен е доста положителна книга и подчерта един важен момент, а именно, че много често въпросът е по-труден от отговора. И ако успееш да формулираш правилно въпроса, тогава отговорът е лесната част.“

Да ви кажа, поне на мен ми стана доста по-симпатичен и близък след този списък.

И ако има нещо тревожно в книжните му препоръки, то е, че през последната година Мъск все повече препоръчва четива, свързани по един или друг начин с войните. С най-големите битки, с историята, с начина на воденето им.

Още ли смятате, че не е важно да знаем какво четат днешните лидери? Дано в случая е просто мода, а не е свързано с предсказанията на безспорния визионер за бъдещето ни…

 

Фейс…буук

Доста често в списъците на днешните ни читатели попадат книгите на Насим Талеб и Питър Тийл. Но ако има един автор, който се откроява в присъствието си в почти всички подобни листи, то несъмнено е Ювал Ноа Харари. Всички изброени дотук ИТ герои го определят като изключително значим за времето ни писател.

Няма как да подминем Марк Зукърбърг, който винаги се е опитвал да си гради образа на запален читател, макар през последните години книжните му препоръки да са значително по-редки.
И в неговия списък попада предприемачът, помогнал на почти всички огромни днешни компании да стигнат там, където са – Питър Тийл с „От Нула до Едно – размисли върху стартъпите или как да изградим бъдещето“.

Препоръчва също споменатата трилогия на Лиу Цъсин – „шедьовър на научната фантастика с огромен обхват и визия“. За „Sapiens“ на Харари пише, че „главата за еволюцията и ролята на религията в човешкия живот ми беше най-интересна и исках да се задълбоча в нея“. Религия ли ще си прави?

„Изуми ме, че почти 3 милиарда души живеят с 2,50 долара на ден или по-малко“, пише пък за „Портфейли на бедните“ от Дарил Колинс. Какво е направил от позицията на хегемон в ИТ света в резултат на изумлението си, историята мълчи.

Случайно или не, Зукърбърг познава и коментира и най-популярните антиутопии, за които все повече си говорим. За книгата на Петер Хубер „Отмъщението на Оруел: палимпсестът 1984 г.“ (също неиздавана у нас, “Orwell’s Revenge: The 1984 Palimpsest“) пише, че „е изключителна демонстрация на потенциала на нововъзникващия супермедиум да поражда нови форми на творчество. Тя смело преосмисля „1984“ от гледна точка на компютъра. След като първо сканира всички текстове на Оруел, Хубер използва компютър, за да пренапише изцяло книгата, като в по-голямата си част влага собствения език на Оруел. Редувайки художествени и нехудожествени глави, Хубер развива сюжета до изненадващ нов завършек. Резултатът е завладяваща утопична творба, която предвижда един свят на върха на пръстите ни, в който информацията непрекъснато се увеличава, има равни възможности и свобода на избора“.

Сега остава все пак да ни убеди, че и той самият работи в тази посока…

 

Изборът

Наскоро успешно превърналият се във филм роман „Дюн“ е любима книга и на Джеф Безос. Създателят на Amazon препоръчва горещо и произведенията на не толкова познатия у нас фантаст Иън Банкс и конкретно поредицата му от романи, излизали от 80-те до 2012-а „Културата“ (The Culture).

Неочаквано много препоръки – от Бил Гейтс през Сатя Надела до Стюарт Бътърфийлд получава икономическото четиво „Възходът и падението на американския растеж“ от проф. Робърт Дж. Гордън (The Rise and Fall of American Growth).

Създателят на Oracle Лари Елисън пък (не особено изненадващо, поне за мен) е почитател на Айн Ранд. „Като дете исках да съм архитект заради нейния роман „Изворът“.“ Спечелили ли сме, че това не се е случило – преценката оставям на вас.

Самият Питър Тийл пък е почитател на другото прословуто нейно произведение – „Атлас изправи рамене“. И Тийл, и доста други лидери от списъка са фенове на Рей Кърцуейл.

 

Сам Алтман

 

Аз го познавах, Хорацио

Сред любимите му четива обаче има и много по-неочаквани решения. Като например „Ана Каренина“. За класическия роман Тийл казва, че илюстрира добре ИТ бизнеса: „Толстой започва с наблюдението, че „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ В бизнеса е точно обратното. Всички щастливи компании са различни: всяка от тях печели монопол чрез решаването на уникален проблем. Всички неуспешни компании са еднакви: не са успели да избягат от конкуренцията“. Остава също да гадаем дали е продължил и след първото изречение…

Джак Дорси казва, че една от любимите му книги е „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Браян Джонсън пък е почитател на „Сидхарта“ от Херман Хесе. Сред неочакваните класически препоръки е за шекспировия „Крал Лир“ от Стив Джобс. „В един етап от живота си започнах да слушам много музика и да чета повече извън сферата на науката и технологиите – Шекспир, Платон. Обичах „Крал Лир“.“ Казвал е също колко цени „Моби Дик“ и стиховете на Дилън Томас.

Дълго можем да продължаваме, но няма смисъл.

Да не забравя, очаквам ви в Goodreads! Ако сте стигнали дотук, със сигурност литературата ви вълнува, винаги е радостно да срещнеш такива хора.

Надявам се, харесали сте за себе си поне една препоръка. Изненадаха ли ви някои от четивата, препоръчани в този текст? Мен определено. Но още по-изненадващи предложения се задават точно след седмица. Какви ли книги ще ни препоръчат 15 български ИТ лидери?

Любими книги ИТ лидери

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той...

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Share This