Кои са любимите книги на технологичните лидери?

дек. 3, 2024 | Истории

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

3 декември 2024 | Истории

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?

У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.

Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.

Е, време е да започнем да го правим и тук!

 

Какво четеш?

Не знам за вас, за мен винаги въпросът е бил важен. И в разговора с непознат, и в търсенето на следваща любима книга. Затова го поставям с пълната му сила в следващите няколко Дигитални истории.

Този път ще ви разкажа за любимите книги на някои от големите световни технологични лидери. Ще надникнем в библиотеката на Сам Алтман, ще се зачетем в препоръките на Стив Джобс. Кой ли от всички е най-голям почитател на Толстой и кой – на Шекспир?

Темата продължава във вторник с гостуването на Христо Блажев, създателят на най-големият книжен блог – „Книголандия“ и на фейсбук групата „Какво четеш?“. А следващия петък ще насочим поглед към България. Попитах 15 български ИТ лидери за любимите им книги и получих препоръките им.

Ще се появи ли в списъка Иван Вазов? Имайте търпение, определено се натрупа неочаквано пъстра и любопитна палитра от отговори – и за книжните хора, и за програмистите, които четат този сайт… а трябва ли непременно да ги разделяме?

 

Илон Мъск

 

Странници в странна страна

Любими книги ИТ лидериНо как така Бил Гейтс се превърна в… литературен гуру? Коя е книгата, формирала живота на Илон Мъск?

„Никога не апелирай към „по-добрата“ страна на човека. Той може и да няма такава. Обърни се към личната му заинтересованост, това е значително по-ефективно.“

Не, не е мое мнение, не е и на Бил Гейтс. Но е цитат от само двете от общо 258 книги, които той е отбелязал като прочетени и оценил и се комбинират със 951, с които аз съм направил същото в моята библиотека в Goodreads. За мен, а и за много други четящи хора по света, през последните 10-ина години това е платформата, в която отбелязваме какво четем, следил настроенията, оценките, мненията на другите. Аз съм избрал да не пиша коментари… явно съм прав, след като и колегата Бил не е щедър на слова, нито на оценки. (Неговия Goodreads профил ще намерите тук, моя – тук).

Май се улисах в подробности. Та досетихте ли се от кого е цитатът? Силно бих се изненадал, макар да става дума за произведение, което сме свикнали да смятаме за класическо – „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн. Именно то е едно от двете книги, които и аз, и Бил Гейтс сме оценили, другата е „Облакът Атлас“. Той има да наваксва по някои показатели, отбелязал е, че иска да прочете хитовата трилогия с научната фантастика на Лиу Цъсин за „Трите тела“. Тук му водя, но тази поредица предстои да се появи и в списъците на други известни имена.

Но как така, нали технологичните лидери четат само… технологични книги? И такива, свързани с бизнеса, хайде, от време на време и по някоя за самоусъвършенстване? Нищо подобно, както ще се убедите от тези редове, наистина е време да се разделим със стереотипите, сблъскващи букви и байтове.

 

Любими книги ИТ лидери

 

Don’t kill Bill

„Опитвам се да чета всеки ден, независимо дали имам натоварен ден в офиса, или съм на разходка. Това е един от любимите ми начини да научавам нови неща и да разбирам по-добре света.“ Казва го същият този Бил Гейтс. Който не спира да препоръчва книги, ежегодно в блога си публикува списъци с четива. Те също са толкова разнообразни и пъстри, много често сред тях се промъква художествена литература.

Колко чете ли? Далеч е от прословутите 40% от българите, които през миналата година не са прочели дори една книга. Много сайтове събират оценките му, тук например можете да видите цели 343 мнения на Бил Гейтс за различни книги!

Цели 7 пъти при различни ситуации Гейтс препоръчва „Защо сме поляризирани“ на Езра Клайн (Why We’re Polarized), книга, която не е издавана на български, както и нищо от автора ѝ. (По темата за българските издания положих немалко усилия, но ако съм допуснал грешка, ще съм благодарен да ме поправите.)

Имайки предвид това колко по-актуална става всеки ден темата за разделенията в обществото обаче, може би никак не е лошо и българските издатели да се замислят по темата… „Ако искате да разберете какво се случва в политиката в САЩ в момента, това е книгата“, казва създателят на Microsoft.

 

Самотата на простите числа

Като друг любим автор той нерядко посочва Анди Уеър. Фантастът може да се срещне и в много други препоръки на ИТ лидерите. На български има три издадени книги, от които все още може да се намери лесно единствено споменатата от Гейтс „Проектът „Аве Мария“.

Истината е, че макар да говорят често за любимите си книги, според немалко класации и резюмета, които прочетох, сравнително рядко се случва ИТ лидерите да дадат цял списък. Съвсем разбираемо, когато и мен ме попитат за любими 5 книги, отговорът би се различавал драстично заради това кой ме пита и в кой етап от живота ми е дошъл въпросът. А и всеки четящ човек, когото познавам, се затруднява да влезе в толкова ограничена бройка фаворити. Ето защо продължаваме нататък прелета си над библиотеките на ИТ лидерите.

Сам Алтман например доста по-рядко говори за любими книги (а и изобщо, едва през последната година започна да дава интервюта малко по-често). Основните ни жокери при него идват от едно предизвикателство преди години, в което беше призован да покаже личната си библиотека след като такава мода беше минала през социалните мрежи. И… там видяхме такова разнообразие! Като започнем с „Републиката“ на Платон, минем през „Фондацията“ на Айзък Азимов, Алис Мънро, Марк Аврелий и стигнем до биографиите на Наполеон и Илон Мъск.

Извън тях, сред препоръките, което е давал е „Свръхинтелект: посоки, опасности, стратегии“ от Ник Бострьом, нарича я задължително четиво за всеки, който има интерес към темите на естествения и изкуствения интелект. „Страхотно е да препрочитам тази книга“, казва пък за „Транзитът на Венера“(The Transit of Venus) от Шърли Хазард, също неиздавана у нас.

 

 

 

Човекът с желязната Мъска

И като стана дума за Мъск, няма как да го пропуснем – той говори често, напоително, подробно за книгите, които чете и са го направили такъв, какъвто е. Интересно дали след двете му прелюбопитни биографии ще дочакаме и собствената му такава…? Доста пари би донесла на издателите, стига да му остане време.

Той самият чете доста биографии – сред любимите му са тези на Бенджамин Франклин, на Айнщайн, написани от Уолтър Айзъксън – автор на най-новата и скандална биография на самия Мъск, която излезе на български преди броени дни..

„Знам, че е клише, но „Властелинът на пръстените“ е моята най-любима книга завинаги“, признава Мъск. А „Фондацията“ на Азимов по собствените му думи е едно от четивата, които са го накарали да създаде SpaceX. Препоръчва също Робърт Хайнлайн и „Дюн“ на Франк Хърбърт, защото защитава принципите на това да ограничаваме изкуствения интелект.

Любими книги ИТ лидери

„Пътеводителят“ с култовата корица на Текла Алексиева

Фен е на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс. „Когато бях на 12 или 15 г., изпаднах в екзистенциална криза и четях различни книги, от които се опитвах да разбера смисъла на живота и какво означава всичко това“, спомня си Мъск. „Вкъщи имахме няколко книги на Ницше и Шопенхауер, които не бива да се четат на 14. И тогава прочетох „Пътеводителя“, който според мен е доста положителна книга и подчерта един важен момент, а именно, че много често въпросът е по-труден от отговора. И ако успееш да формулираш правилно въпроса, тогава отговорът е лесната част.“

Да ви кажа, поне на мен ми стана доста по-симпатичен и близък след този списък.

И ако има нещо тревожно в книжните му препоръки, то е, че през последната година Мъск все повече препоръчва четива, свързани по един или друг начин с войните. С най-големите битки, с историята, с начина на воденето им.

Още ли смятате, че не е важно да знаем какво четат днешните лидери? Дано в случая е просто мода, а не е свързано с предсказанията на безспорния визионер за бъдещето ни…

 

Фейс…буук

Доста често в списъците на днешните ни читатели попадат книгите на Насим Талеб и Питър Тийл. Но ако има един автор, който се откроява в присъствието си в почти всички подобни листи, то несъмнено е Ювал Ноа Харари. Всички изброени дотук ИТ герои го определят като изключително значим за времето ни писател.

Няма как да подминем Марк Зукърбърг, който винаги се е опитвал да си гради образа на запален читател, макар през последните години книжните му препоръки да са значително по-редки.
И в неговия списък попада предприемачът, помогнал на почти всички огромни днешни компании да стигнат там, където са – Питър Тийл с „От Нула до Едно – размисли върху стартъпите или как да изградим бъдещето“.

Препоръчва също споменатата трилогия на Лиу Цъсин – „шедьовър на научната фантастика с огромен обхват и визия“. За „Sapiens“ на Харари пише, че „главата за еволюцията и ролята на религията в човешкия живот ми беше най-интересна и исках да се задълбоча в нея“. Религия ли ще си прави?

„Изуми ме, че почти 3 милиарда души живеят с 2,50 долара на ден или по-малко“, пише пък за „Портфейли на бедните“ от Дарил Колинс. Какво е направил от позицията на хегемон в ИТ света в резултат на изумлението си, историята мълчи.

Случайно или не, Зукърбърг познава и коментира и най-популярните антиутопии, за които все повече си говорим. За книгата на Петер Хубер „Отмъщението на Оруел: палимпсестът 1984 г.“ (също неиздавана у нас, “Orwell’s Revenge: The 1984 Palimpsest“) пише, че „е изключителна демонстрация на потенциала на нововъзникващия супермедиум да поражда нови форми на творчество. Тя смело преосмисля „1984“ от гледна точка на компютъра. След като първо сканира всички текстове на Оруел, Хубер използва компютър, за да пренапише изцяло книгата, като в по-голямата си част влага собствения език на Оруел. Редувайки художествени и нехудожествени глави, Хубер развива сюжета до изненадващ нов завършек. Резултатът е завладяваща утопична творба, която предвижда един свят на върха на пръстите ни, в който информацията непрекъснато се увеличава, има равни възможности и свобода на избора“.

Сега остава все пак да ни убеди, че и той самият работи в тази посока…

 

Изборът

Наскоро успешно превърналият се във филм роман „Дюн“ е любима книга и на Джеф Безос. Създателят на Amazon препоръчва горещо и произведенията на не толкова познатия у нас фантаст Иън Банкс и конкретно поредицата му от романи, излизали от 80-те до 2012-а „Културата“ (The Culture).

Неочаквано много препоръки – от Бил Гейтс през Сатя Надела до Стюарт Бътърфийлд получава икономическото четиво „Възходът и падението на американския растеж“ от проф. Робърт Дж. Гордън (The Rise and Fall of American Growth).

Създателят на Oracle Лари Елисън пък (не особено изненадващо, поне за мен) е почитател на Айн Ранд. „Като дете исках да съм архитект заради нейния роман „Изворът“.“ Спечелили ли сме, че това не се е случило – преценката оставям на вас.

Самият Питър Тийл пък е почитател на другото прословуто нейно произведение – „Атлас изправи рамене“. И Тийл, и доста други лидери от списъка са фенове на Рей Кърцуейл.

 

Сам Алтман

 

Аз го познавах, Хорацио

Сред любимите му четива обаче има и много по-неочаквани решения. Като например „Ана Каренина“. За класическия роман Тийл казва, че илюстрира добре ИТ бизнеса: „Толстой започва с наблюдението, че „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ В бизнеса е точно обратното. Всички щастливи компании са различни: всяка от тях печели монопол чрез решаването на уникален проблем. Всички неуспешни компании са еднакви: не са успели да избягат от конкуренцията“. Остава също да гадаем дали е продължил и след първото изречение…

Джак Дорси казва, че една от любимите му книги е „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Браян Джонсън пък е почитател на „Сидхарта“ от Херман Хесе. Сред неочакваните класически препоръки е за шекспировия „Крал Лир“ от Стив Джобс. „В един етап от живота си започнах да слушам много музика и да чета повече извън сферата на науката и технологиите – Шекспир, Платон. Обичах „Крал Лир“.“ Казвал е също колко цени „Моби Дик“ и стиховете на Дилън Томас.

Дълго можем да продължаваме, но няма смисъл.

Да не забравя, очаквам ви в Goodreads! Ако сте стигнали дотук, със сигурност литературата ви вълнува, винаги е радостно да срещнеш такива хора.

Надявам се, харесали сте за себе си поне една препоръка. Изненадаха ли ви някои от четивата, препоръчани в този текст? Мен определено. Но още по-изненадващи предложения се задават точно след седмица. Какви ли книги ще ни препоръчат 15 български ИТ лидери?

Любими книги ИТ лидери

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него...

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо...

повече информация
„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

За генералния изкуствен интелект говорят всички. Огромната следваща стъпка, която ще ни изправи пред колосални и непредвидими предизвикателства като вид. Ето че една от първите научни конференции по...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал?
Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт.
Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори?
Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. А ако искате да проверите уменията му, той все още е тук и ви очаква. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.

повече информация
Защо всички слушат Андрей Карпати?

Защо всички слушат Андрей Карпати?

„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“
2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.
Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето.
А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация

Най-новите:

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал?
Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт.
Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори?
Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. А ако искате да проверите уменията му, той все още е тук и ви очаква. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.

повече информация
Защо всички слушат Андрей Карпати?

Защо всички слушат Андрей Карпати?

„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“
2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.
Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето.
А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация
„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

За генералния изкуствен интелект говорят всички. Огромната следваща стъпка, която ще ни изправи пред колосални и непредвидими предизвикателства като вид. Ето че една от първите научни конференции по тази тема се състоя в Югозападния университет в Благоевград, а неин организатор беше днешният ни гост.
Димитър Добрев е изследовател в областта на изкуствения интелект и математическата логика, преподава в СУ. Автор е на разработки за дефиницията на ИИ, за създаването на генерален ИИ, за риска първият истински изкуствен интелект да се окаже и последен. Както казва той, преди да пуснем духа от бутилката, нека поне да сме решили какво искаме от него.
Говорим за интелекта като сила, за наивността към бъдещето, за контрола, регулациите, отворения код и за онзи прост, но плашещ въпрос:
Ако не знаем какво бъдеще искаме, как очакваме да го получим?

повече информация
Как „Рататуй“ създаде Бънк Ромеро

Как „Рататуй“ създаде Бънк Ромеро

Бънк Ромеро е истински феномен. Поредицата от 6 книги събира най-доброто от криминалния, фантастичния жанр с автентично чувство за хумор и определено ме впечатли. Затова нямаше как да не поканя автора ѝ да поговорим за книги и бъдеще, за фантастика и фантазия.
Емил Минчев е писател, известен с поредицата за детектива вълколак, но и преводач, оставящ следа с произведения като „Отнесени от вихъра“, „Баскервилското куче“, „Великият Гетсби“. Но стига приказки, да започваме.
Многословието не е в стила на Бънк, не е и на неговия създател, но с него имаме да си кажем интересни неща.

повече информация
Share This