Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

ное. 10, 2023 | Истории

Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

10 ноември 2023 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.

Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.

Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?

Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

 

Азер Кочулу

 

Бекъп дупка не прави

Прелюбопитна е дигиталната история на JavaScript – езикът за програмиране е създаден само за 11 дни и… понякога му личи, въпреки че оттогава извървя дълъг път. Превърна се в жизнената сила, проправила пътеките на днешния интернет, какъвто го познаваме. Докато преди сваляхме програми за какво ли не, инсталирахме ги чрез операционната система, днес почти всичко се случва в браузъра.

Промяната дойде толкова бързо и неусетно, колкото не можехме да предположим… А също толкова бързо всичко може и да се срути, както личи от историята на днешния ни герой.

Възходът на уеб приложенията съвпадна с едно друго важно явление в софтуерния свят – масовото навлизане на софтуера с отворен код. Първопроходник беше създателят на Linux и Git Линус Торвалдс, а през последните десетилетия върху програмите, които са открити и се споделят свободно, се крепи огромна част от днешната софтуерна индустрия.

Особено що се отнася до света на JavaScript. Най-популярната платформа за това се нарича NPM и притежава буквално милиони проекти, които изпадналият в нужда програмист може да използва. Всеки е добре дошъл да остави своите парченца код, които, по един или друг начин, да бъдат използвани от всички останали.

 

Азер Кочулу

 

Бързата работа, срам за програмиста

Тази система работи по повече от впечатляващ начин. Постоянно се появяват нови библиотеки, най-успешните биват сваляни и използвани от разработчиците милиони пъти на ден.

Нещо повече, постепенно този тип проекти се превръщат в огромни вавилонски кули, защото библиотеките със софтуер се крепят една на друга, всяка следваща използва малко парченце код от предишните…

Което в един момент, въпреки цялото удобство, може да се превърне в проблем. Точно както в историята на Азер Кочулу.

Мнозина иронизират факта, че за да създадеш нов проект чрез модулите, които ти се налага да използваш, трупаш гигабайти в папката node_modules, които в един момент тежат повече от Вселената… но това, в крайна сметка, не засяга крайните потребители и определено е по-малкият проблем.

 

Казана дума, хвърлен бъг

По-големият риск със сигурност е сигурността, която става все по-трудна за проследяване с използването на море от код. Именно напомняне в тази посока е случката с мигранта от южната ни съседка.

От малък Азер Кочулу е запален по идеите за софтуера с отворен код. Заедно с основната си работа, има и своеобразно хоби – да създава библиотеки, които да качва на платформата NPM, давайки на останалите програмисти.

Някои от проектите му се радват на сериозен успех, а и той изпитва удовлетворение. До прословутия 23 март 2016 г. е публикувал цели 273, някои от които имат стотици хиляди използвания за седмица. И точно тогава той получава имейл, който го разгневява…

Пише му Боб Стратън, патентен специалист от фирма на име kik. Азер е създал малка софтуерна библиотека със същото название и за да не стават грешки, адвокатите го призовават да смени името на своя проект.

 

Азер Кочулу

 

Шушу-мушу сайта разваля

Знаете, понякога нещата в онлайн комуникацията ескалират бързо, нали? Е, няколко имейла по-късно Азер започва да хвърля огън и жупел с речник, на който би завидял и герой на сръбски филм. Категорично отказва да смени името на библиотеката, дори и когато са му предложени $30 000. Казва, че идеята му е друга и че на полето на отворения код не бива да са водещи търговските интереси.

Прочел интересни неща за близките си роднини, патентният адвокат разбира, че по този начин няма да се получи. Затова решава да се свърже направо с организацията, която може да му помогне.

Макар че NPM е напълно некомерсиална платформа, тя си има компания собственик, която се грижи за правилата и инфраструктурата. Именно на нея пише патентният адвокат на kik, явно успява да впечатли получателите и този път вместо цветист отговор, среща съгласие.

Азер получава нов имейл, този път от NPM, в който го информират, че библиотеката му е отстранена заради проблеми с авторските права. Тъй ли? Възмутен, че платформата се поддава на шантажа и погазва собствените си правила, той с едно движение изтрива всичките си 273 библиотеки.

 

Азер Кочулу

 

Капка по капка – бъг

Така стигаме до следобеда, когато хиляди програмисти от цял свят получават една и съща грешка – някаква библиотека, за която почти никой от тях не е чувал, не може да бъде заредена. Това означава, че те са блокирани в работата си, а някои, които са имали лошия късмет тъкмо тогава да изпращат новия си код към потребителите, се озовават с напълно неработещи сайтове. И всичко това, само заради един от проектите на Азер.

Но как никой не е чувал за липсващата семпла библиотека, след като за последния месец преди това тя е била свалена от цели 2 550 569 програмисти?

Как така всички са използвали кода му, без дори да са чували името му? Как компании като Netflix, Facebook и Spotify са се доверили в крайна сметка на външен софтуер, който би могъл дори да нанася неподозирани вреди?

Отговорът отново се крие в пирамидата на днешния уеб софтуер. Всеки разчита на външни библиотеки, които пък разчитат на предишните.. в огромна кавалкада от взаимни зависимости.

Азер просто е бутнал първото парченце домино… „Това просто счупи интернет“, гласи коментарът, събрал най-много радостни отзиви по темата в платформата за програмисти GitHub.

 

Три пъти мери, един път коди

Е, същото се е случило и с работата на Азер. Оказва се, че огромен брой от най-използваните приложения са използвали точно най-малкия от всичките му 273 проекта – наричан Left-pad и състоящ се от… 11 реда код:

Азер Кочулу

 

Ако дори сте се докоснали до програмирането, бързо ще прецените, че става дума за елементарна функция, която буквално би могла да бъде написана за минути от всеки, познаващ на базово ниво JavaScript. И, все пак, вместо да си я направят сами, са решили да я използват наготово някои от най-популярните библиотеки, на които се крепи мрежата.

Най-много проблеми идват от това, че Left-pad по това време е част и от Babel – много важна и разпространена библиотека, която се използва, за да „превежда“ кода така, че да бъде разчетен и от по-стари браузъри. Babel се използва, на практика, навсякъде. Списъкът включва сайтовете на Facebook, Netflix, PayPal, Yahoo, Spotify, Reddit, Slack, LinkedIn.

И така… „онлайн апокалипсисът“ бързо е избегнат. Първото работещо решение се появява 42 минути, след като проблемът е споменат за първи път. Няма и два часа по-късно в NPM вече е качен нов пакет със същото име, което веднага решава проблема.

 

Азер Кочулу

 

Не е луд който яде бъговете…

После идва време за анализа след мача. И Азер, и kik, и NPM влизат в обяснителен режим, за да разкажат на общността какво се е случило, картината бързо се избистря.

Азер казва, че се е ядосал, защото „тази ситуация ме накара да осъзная, че NPM е нечия частна земя, където корпорацията е по-силна от хората. А аз създавам отворен код, защото „силата трябва да е в хората“. Той моли за прошка всички, които са пострадали, но казва, че това е тъкмо нужната възможност да се говори повече за това как решенията в общността трябва да се вземат именно от нея, а не от централизирани институции.

Остават обаче по-важните въпроси. Ако ставаше дума за много по-комплексно решение, то буквално би могло да блокира работата на милиони програмисти по цял свят и би застрашило почти всички най-големи сайтове.

Още ли ни звучи толкова примамлива идеята за софтуера с отворен код?

 

Азер Кочулу

 

Програмата се кове, докато е гореща

За щастие, оказва се, че тя е още по-магнетична и работеща от всякога. И именно подобни случаи го показват.

Защото общността, която включва огромен брой специалисти, може да реагира бързо и да реши подобен проблем. Днес Азер е с десетилетие по-опитен, натрупал е сериозни успехи като програмист, вече е с по-семпла прическа, може би дори е забравил, че в един момент за малко не „счупи интернет“. Но опитът от този случай даде идеята за по-строги правила кой и как може да изтрие дадена библиотека с код. Днес това би отнело много повече време, всички, които я използват, биха били предупредени навреме, за да вземат мерки.

Ето че когато комерсиалният елемент е елиминиран, понякога могат да се случват чудеса.

Софтуерът с отворен код продължава да властва, както никога. Защото е един от онези не чак толкова много примери, които ни връщат към основната идея на интернет. Възможността да сме обединени, равни, да си помагаме… Пък дано се научим как да го правим и в социалните мрежи.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This