Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

ное. 10, 2023 | Истории

Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

10 ноември 2023 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.

Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.

Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?

Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

 

Азер Кочулу

 

Бекъп дупка не прави

Прелюбопитна е дигиталната история на JavaScript – езикът за програмиране е създаден само за 11 дни и… понякога му личи, въпреки че оттогава извървя дълъг път. Превърна се в жизнената сила, проправила пътеките на днешния интернет, какъвто го познаваме. Докато преди сваляхме програми за какво ли не, инсталирахме ги чрез операционната система, днес почти всичко се случва в браузъра.

Промяната дойде толкова бързо и неусетно, колкото не можехме да предположим… А също толкова бързо всичко може и да се срути, както личи от историята на днешния ни герой.

Възходът на уеб приложенията съвпадна с едно друго важно явление в софтуерния свят – масовото навлизане на софтуера с отворен код. Първопроходник беше създателят на Linux и Git Линус Торвалдс, а през последните десетилетия върху програмите, които са открити и се споделят свободно, се крепи огромна част от днешната софтуерна индустрия.

Особено що се отнася до света на JavaScript. Най-популярната платформа за това се нарича NPM и притежава буквално милиони проекти, които изпадналият в нужда програмист може да използва. Всеки е добре дошъл да остави своите парченца код, които, по един или друг начин, да бъдат използвани от всички останали.

 

Азер Кочулу

 

Бързата работа, срам за програмиста

Тази система работи по повече от впечатляващ начин. Постоянно се появяват нови библиотеки, най-успешните биват сваляни и използвани от разработчиците милиони пъти на ден.

Нещо повече, постепенно този тип проекти се превръщат в огромни вавилонски кули, защото библиотеките със софтуер се крепят една на друга, всяка следваща използва малко парченце код от предишните…

Което в един момент, въпреки цялото удобство, може да се превърне в проблем. Точно както в историята на Азер Кочулу.

Мнозина иронизират факта, че за да създадеш нов проект чрез модулите, които ти се налага да използваш, трупаш гигабайти в папката node_modules, които в един момент тежат повече от Вселената… но това, в крайна сметка, не засяга крайните потребители и определено е по-малкият проблем.

 

Казана дума, хвърлен бъг

По-големият риск със сигурност е сигурността, която става все по-трудна за проследяване с използването на море от код. Именно напомняне в тази посока е случката с мигранта от южната ни съседка.

От малък Азер Кочулу е запален по идеите за софтуера с отворен код. Заедно с основната си работа, има и своеобразно хоби – да създава библиотеки, които да качва на платформата NPM, давайки на останалите програмисти.

Някои от проектите му се радват на сериозен успех, а и той изпитва удовлетворение. До прословутия 23 март 2016 г. е публикувал цели 273, някои от които имат стотици хиляди използвания за седмица. И точно тогава той получава имейл, който го разгневява…

Пише му Боб Стратън, патентен специалист от фирма на име kik. Азер е създал малка софтуерна библиотека със същото название и за да не стават грешки, адвокатите го призовават да смени името на своя проект.

 

Азер Кочулу

 

Шушу-мушу сайта разваля

Знаете, понякога нещата в онлайн комуникацията ескалират бързо, нали? Е, няколко имейла по-късно Азер започва да хвърля огън и жупел с речник, на който би завидял и герой на сръбски филм. Категорично отказва да смени името на библиотеката, дори и когато са му предложени $30 000. Казва, че идеята му е друга и че на полето на отворения код не бива да са водещи търговските интереси.

Прочел интересни неща за близките си роднини, патентният адвокат разбира, че по този начин няма да се получи. Затова решава да се свърже направо с организацията, която може да му помогне.

Макар че NPM е напълно некомерсиална платформа, тя си има компания собственик, която се грижи за правилата и инфраструктурата. Именно на нея пише патентният адвокат на kik, явно успява да впечатли получателите и този път вместо цветист отговор, среща съгласие.

Азер получава нов имейл, този път от NPM, в който го информират, че библиотеката му е отстранена заради проблеми с авторските права. Тъй ли? Възмутен, че платформата се поддава на шантажа и погазва собствените си правила, той с едно движение изтрива всичките си 273 библиотеки.

 

Азер Кочулу

 

Капка по капка – бъг

Така стигаме до следобеда, когато хиляди програмисти от цял свят получават една и съща грешка – някаква библиотека, за която почти никой от тях не е чувал, не може да бъде заредена. Това означава, че те са блокирани в работата си, а някои, които са имали лошия късмет тъкмо тогава да изпращат новия си код към потребителите, се озовават с напълно неработещи сайтове. И всичко това, само заради един от проектите на Азер.

Но как никой не е чувал за липсващата семпла библиотека, след като за последния месец преди това тя е била свалена от цели 2 550 569 програмисти?

Как така всички са използвали кода му, без дори да са чували името му? Как компании като Netflix, Facebook и Spotify са се доверили в крайна сметка на външен софтуер, който би могъл дори да нанася неподозирани вреди?

Отговорът отново се крие в пирамидата на днешния уеб софтуер. Всеки разчита на външни библиотеки, които пък разчитат на предишните.. в огромна кавалкада от взаимни зависимости.

Азер просто е бутнал първото парченце домино… „Това просто счупи интернет“, гласи коментарът, събрал най-много радостни отзиви по темата в платформата за програмисти GitHub.

 

Три пъти мери, един път коди

Е, същото се е случило и с работата на Азер. Оказва се, че огромен брой от най-използваните приложения са използвали точно най-малкия от всичките му 273 проекта – наричан Left-pad и състоящ се от… 11 реда код:

Азер Кочулу

 

Ако дори сте се докоснали до програмирането, бързо ще прецените, че става дума за елементарна функция, която буквално би могла да бъде написана за минути от всеки, познаващ на базово ниво JavaScript. И, все пак, вместо да си я направят сами, са решили да я използват наготово някои от най-популярните библиотеки, на които се крепи мрежата.

Най-много проблеми идват от това, че Left-pad по това време е част и от Babel – много важна и разпространена библиотека, която се използва, за да „превежда“ кода така, че да бъде разчетен и от по-стари браузъри. Babel се използва, на практика, навсякъде. Списъкът включва сайтовете на Facebook, Netflix, PayPal, Yahoo, Spotify, Reddit, Slack, LinkedIn.

И така… „онлайн апокалипсисът“ бързо е избегнат. Първото работещо решение се появява 42 минути, след като проблемът е споменат за първи път. Няма и два часа по-късно в NPM вече е качен нов пакет със същото име, което веднага решава проблема.

 

Азер Кочулу

 

Не е луд който яде бъговете…

После идва време за анализа след мача. И Азер, и kik, и NPM влизат в обяснителен режим, за да разкажат на общността какво се е случило, картината бързо се избистря.

Азер казва, че се е ядосал, защото „тази ситуация ме накара да осъзная, че NPM е нечия частна земя, където корпорацията е по-силна от хората. А аз създавам отворен код, защото „силата трябва да е в хората“. Той моли за прошка всички, които са пострадали, но казва, че това е тъкмо нужната възможност да се говори повече за това как решенията в общността трябва да се вземат именно от нея, а не от централизирани институции.

Остават обаче по-важните въпроси. Ако ставаше дума за много по-комплексно решение, то буквално би могло да блокира работата на милиони програмисти по цял свят и би застрашило почти всички най-големи сайтове.

Още ли ни звучи толкова примамлива идеята за софтуера с отворен код?

 

Азер Кочулу

 

Програмата се кове, докато е гореща

За щастие, оказва се, че тя е още по-магнетична и работеща от всякога. И именно подобни случаи го показват.

Защото общността, която включва огромен брой специалисти, може да реагира бързо и да реши подобен проблем. Днес Азер е с десетилетие по-опитен, натрупал е сериозни успехи като програмист, вече е с по-семпла прическа, може би дори е забравил, че в един момент за малко не „счупи интернет“. Но опитът от този случай даде идеята за по-строги правила кой и как може да изтрие дадена библиотека с код. Днес това би отнело много повече време, всички, които я използват, биха били предупредени навреме, за да вземат мерки.

Ето че когато комерсиалният елемент е елиминиран, понякога могат да се случват чудеса.

Софтуерът с отворен код продължава да властва, както никога. Защото е един от онези не чак толкова много примери, които ни връщат към основната идея на интернет. Възможността да сме обединени, равни, да си помагаме… Пък дано се научим как да го правим и в социалните мрежи.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация

Най-новите:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Share This