На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

май 2, 2023 | Технологии

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

2 май 2023 | Технологии

Знаете, някои други митични персонажи за седмица създават света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.

Следва една поучителна приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.

Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?

console.log(„Започваме!“);

 

JavaScript

Снимка: Rob de RoyPixabay

 

Жаба стрит

Днес езиците все повече започват да си приличат. И програмните, и човешките…Този обаче за мен има специално място, на него си изкарвам хляба и въпреки цялата му вироглавост, не само е способен на чудеса, но и ги създава всеки ден.

Днес всеки от нас постоянно използва JavaScript, хиляди пъти. Именно това е единственият език, който позволява апликациите да се „задвижват“ в браузъра, прави възможно превръщането на старите статични страници от картинки и думички в огромни приложения – социални мрежи, медии, платформи за пазаруване и какво ли още не.

Днес, най-общо, програмирането на интернет приложения има две страни – фронт- и бекенд. Втората част е всичко онова, което стои на сървъра и получаваме само при заявка, докато първото е онова, което се случва в браузъра ви.

Днес JS е навсякъде – дава прекрасна алтернатива при бекенд програмирането, а за фронтенда властва без конкуренция и краят на царуването му не се очертава. JavaScript често е обект на подигравки, най-често именно заради основното си предимство – създаден е така, че да е максимално лесен и удобен… което позволява също толкова лесно и удобно да си създадеш тежки главоболия.

 

Брандън Айк

 

Java… скрит

Java и JavaScript… звучи като едно и също, а? Точно колкото компютри и компоти. Разбира се, близостта в името, както ще стане ясно, не е случайна.

Милиони хора по света (и десетки хиляди в България) си изкарват хляба с JavaScript, но надали и половината от тях биха ви отговорили кой е Брандън Айк (Brendan Eich). Дори ако погледнете в Wikipedia, ще видите, че е известен с „JavaScript, Mozilla и противопоставянето си срещу еднополовите бракове“. Малко неглижиращо, като за човека, направил възможен днешния интернет, не смятате ли?

Надали сте чували за браузъра Mosaic, създаден през далечната 1993 г. Забележителен е с това, че е първият с графичен интерфейс, достъпен за масовите потребители. Тоест – програма, която да отвориш, за въведеш адрес и в нея да започне да се зарежда страница.

Година по-късно създателите на проекта основават корпорацията Netscape с идеята да направят още по-добър браузър. И успяват – Netscape Navigator бързо се превръща в доминатор на пазара и хит в края на 90-те. Ако сте от българските интернет пионери, със сигурност го познавате. И споменът ви връща във времената, когато свалянето на една картинка от мрежата отнемаше минути…

 

JavaScript

Снимка: Alltechbuzz_net, Pixabay

 

Айк, айк, бейбе!

През 1995 г. програмистите решават да добавят към него и скриптов език, така че сайтовете да могат да стават по-динамични от простото показване на картинки и текст. Паралелно те подписват два договора с разработчици – с фирмата Sun Microsystems, която да им предложи вариант за прилагане на техния език Java в „навигатора“. И със споменатия Брандън, който пък да адаптира за целта по-стария език Scheme.

Скоро обаче и двете идеи отпадат. Защо не се получават нещата с родителите на Java, историята мълчи. Същественото е, че и Брандън… се проваля. Работи усърдно по проекта, но колкото и усилия да влага, му става все по-ясно, че никак не е добра идея в браузъра да се използва език, който е създаден за друго. Постоянно се появяват нови и нови неудобства. И той се връща при работодателите си от Netscape с много по-амбициозна идея: сам да създаде изцяло нов език за програмиране.

Магистър по компютърни науки, след като завършва, Брандън в продължение на 7 години разработва операционни системи, после 3 години пише софтуер за микропроцесори… По това време е на 34, тъкмо е подминал Христовата възраст. Изборът точно той да получи подобна задача е доста неочакван – в колежа е правил учебни проекти за създаване на езици за програмиране, но на доста любителство ниво.

Нека не забравяме обаче, че става дума за „каубойските“ години на технологиите, за времената, когато се появяваха неочаквани герои. Програмистът казва, че обича Scheme и харесва Java, но предлага да създаде по-прост език, „който да може да бъде използват и от хора, които не знаят какво е компилатор. Просто го пускат и започват да пишат код“.

 

 

Java Хътянина

Е, колегите му са близо до крайния срок на представянето на версия 2 на Netscape и се отнасят доста скептично към идеята. Все пак му казват да опита, но му дават почти невъзможната задача да се справи за 10 дни…

Надали си давате сметка колко непосилна е задачата, която сам си е поставил Брандън. Да създаде комплексен, работещ проект на език за програмиране… някакъв еквивалент на мисията на Кирил и Методий, само че в дигиталните времена. Да, по онова време вече има безброй популярни езици, които в различна степен си приличат, но за 10 дни той трябва да изведе нещо доста различно, готово да изпълнява задача, която до този момент не е съществувала.

Как точно успява да се справи в непосилния срок, не е ясно. Самият Брандън рядко разказва за онези времена, така или иначе, ако суперсилата му беше комуникацията, днес той щеше да бъде сред технологичните суперзвезди от нашето време. За причините това да не се случи, ще поговорим скоро, но ето че идва важната стъпка.

Една септемврийска сутрин през 1995 г. програмистът се появява при възложителите на проекта и представя новия език, кръстен на любимото му кафе – Mocha. После заедно с тях решават да добавят към името “script”, за да се знае, че това е скриптов език, който не се компилира, а се изпълнява директно от компютъра. Така се стига до името LiveScript.

Някак обаче не им звучи търговски, по това време Java e „върхът на сладоледа“ и за да заимстват част от славата му, Брандън и Netscape избират названието JavaScript. Което и до днес създава объркване сред неспециалистите, двата езика наистина сериозно се отличават.

 

JavaScript

 

На върха на езика

Както става ясно, любимият ми компютърен език е зодия Дева, с това може да си обясним и неговия понякога чепат характер. За доста революционно се смята решението на Брандън да избере език, при който променливите не са типизирани. Думата бързо може да се превърне в число, което доста улеснява програмистите. Но също и грешките, които допускат.

„Това, което направи JavaScript толкова мощен, въпреки всичките му проблеми и недомислиците от прибързаната работа, беше, че можеше да осъществи в браузъра всичко онова, което средните уеб програмисти искаха“, казва по-късно Брандън.

JS се оказва търсената парадигма, която през следващите десетилетия се развива главоломно, за да завладее света. Netscape Navigator отдавна е само в спомените на ранните интернет потребители, но неговото отроче царства онлайн без изгледи да сдаде короната си.

В първите си години езикът доста се отличава от това, което познаваме днес, той извървя сериозна еволюция, но самата му поява драстично променя парадигмата.

Оказва се толкова успешно решение, че най-големият съперник на Netscape – Microsoft с техния браузър Internet Explorer, използват „обърнато инженерство“, за да го проучат и да направят своя алтернатива – JScript. За добро или лошо, тя така и не успява да добие особена популярност.

 

Брандън Айк

 

Брандът Брандън

„Битката“ между много сходни езици става ожесточена… и в един момент се превръща в сериозен проблем за създателите на сайтове. Всеки от браузърите има свой език, различни команди вършат различни неща и програмирането става почти невъзможно. От тази битка победител излиза през 1996 г. нашият герой. Създателите на браузъри се обединяват около него и поверяват езика на ECMA International – организацията, която се грижи за стандартизирането му днес. Така JavaScript става достъпен за всеки.

През 1998 г. Брандън е сред създателите на компанията Mozilla, която разработи първия браузър от модерния тип, който сме свикнали да използваме днес. Firefox създаде концепцията с много отворени прозорци, значително ускори работата на компютрите и проправи пътя на модерния интернет. Едва после дойде доминацията на браузъра на Google – Chrome, който нескрито започна като копие на проекта на Брандън и колегите му.

Mozilla в началото е неправителствена организация, целяща да помогне за демократизирането на интернет и със сигурност прави много в тази посока. Това обаче се оказва и слабото ѝ място, когато се налага да противопостави проектите си на огромни компании, които на всичкото отгоре използват отворения ѝ код. Въпреки това проектът оцелява, превръща се в комерсиално начинание, а мнозина смятат, че успехите му се дължат до голяма степен на проницателността на Брандън Айк. Цели 16 години нашият герой е начело на технологичния екип на Mozilla, после заема поста на главен изпълнителен директор за… 11 дни.

Ето че стигаме и до мрачната страна от тази история. Брандън се оказа принуден да остави поста си, след като медиите осветиха факта, че той спонсорира политически кандидати, борещи се срещу еднополовите бракове. Той се видя принуден да признае, че именно такава е житейската му позиция и в резултат му се наложи да напусне компанията.

 

JavaScript

Снимка: Pexels, Pixabay

 

Смело сърце

Brave – ще рече „смел“, така се казва проектът, над който се труди таткото на JavaScript през последните години. Начинанието се стреми да създаде следващото поколение браузър, което отново да помогне за демократизирането на интернет света, този път освобождавайки го от бремето на монополите. Както сам той отбелязва, целта е да ни спаси от проследяващите технологии, които по ирония на съдбата използват основно… JavaScript. Brave е с отворен код, разработва своя система, по която потребителите да награждават авторите, чиито страници посещават. Така или иначе, за 7-те му години история не се е чуло да постигне главозамайващ успех.

Откакто е (в) Brave, Брандън смело говори за вижданията си, които днес бихме определили като консервативни. Той беше сред ярките критици на мерките, които бяха предприети срещу ковид, на маските, на прословутия американски епидемиолог д-р Фаучи. Това се оказа и поредният удар върху имиджа му в масовите медии.

 

Брандън Айк

 

Как ли гледа Брендън на днешното развитие на технологиите? Според него изкуственият интелект няма да вземе хляба на програмистите, напротив – ще ускори разработването на софтуер. Но същевременно ще създаде много нови предизвикателства, свързани със сигурността.

Е, за разлика от славата на създателя му, тази на JavaScript процъфтява. JavaScript често печели наградата за най-използван компютърен език онлайн, в ежедневната си работа казват, че го използват 64,9% от програмистите. От около 1,8 милиарда сайта онлайн през 2022 г. 98% използват по един или друг начин творението на Брандън. Езикът се разраства, постоянно се създават нови платформи, които улесняват използването му и го правят все по-популярен.

От раждането си той не спира да се развива – всяка година от ECMA International издават неговия обновен вариант, който се нарича ECMAScript. Многобройни идеи за развитие се обсъждат в общността, минават на три нива да одобрение, преди да се превърнат в част от езика.

Дали е по-важен творецът или творението? И двата фактора, разбира се. Но е редно поне да споменаваме имената на творците, променили света по един или друг начин, както със сигурност го е направил Брандън Айк…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация

Най-новите:

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Иван Попов, който улови бъдещето

Иван Попов, който улови бъдещето

„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“
„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“
Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.
Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.
Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!

повече информация
Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Share This