На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

май 2, 2023 | Технологии

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

2 май 2023 | Технологии

Знаете, някои други митични персонажи за седмица създават света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.

Следва една поучителна приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.

Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?

console.log(„Започваме!“);

 

JavaScript

Снимка: Rob de RoyPixabay

 

Жаба стрит

Днес езиците все повече започват да си приличат. И програмните, и човешките…Този обаче за мен има специално място, на него си изкарвам хляба и въпреки цялата му вироглавост, не само е способен на чудеса, но и ги създава всеки ден.

Днес всеки от нас постоянно използва JavaScript, хиляди пъти. Именно това е единственият език, който позволява апликациите да се „задвижват“ в браузъра, прави възможно превръщането на старите статични страници от картинки и думички в огромни приложения – социални мрежи, медии, платформи за пазаруване и какво ли още не.

Днес, най-общо, програмирането на интернет приложения има две страни – фронт- и бекенд. Втората част е всичко онова, което стои на сървъра и получаваме само при заявка, докато първото е онова, което се случва в браузъра ви.

Днес JS е навсякъде – дава прекрасна алтернатива при бекенд програмирането, а за фронтенда властва без конкуренция и краят на царуването му не се очертава. JavaScript често е обект на подигравки, най-често именно заради основното си предимство – създаден е така, че да е максимално лесен и удобен… което позволява също толкова лесно и удобно да си създадеш тежки главоболия.

 

Брандън Айк

 

Java… скрит

Java и JavaScript… звучи като едно и също, а? Точно колкото компютри и компоти. Разбира се, близостта в името, както ще стане ясно, не е случайна.

Милиони хора по света (и десетки хиляди в България) си изкарват хляба с JavaScript, но надали и половината от тях биха ви отговорили кой е Брандън Айк (Brendan Eich). Дори ако погледнете в Wikipedia, ще видите, че е известен с „JavaScript, Mozilla и противопоставянето си срещу еднополовите бракове“. Малко неглижиращо, като за човека, направил възможен днешния интернет, не смятате ли?

Надали сте чували за браузъра Mosaic, създаден през далечната 1993 г. Забележителен е с това, че е първият с графичен интерфейс, достъпен за масовите потребители. Тоест – програма, която да отвориш, за въведеш адрес и в нея да започне да се зарежда страница.

Година по-късно създателите на проекта основават корпорацията Netscape с идеята да направят още по-добър браузър. И успяват – Netscape Navigator бързо се превръща в доминатор на пазара и хит в края на 90-те. Ако сте от българските интернет пионери, със сигурност го познавате. И споменът ви връща във времената, когато свалянето на една картинка от мрежата отнемаше минути…

 

JavaScript

Снимка: Alltechbuzz_net, Pixabay

 

Айк, айк, бейбе!

През 1995 г. програмистите решават да добавят към него и скриптов език, така че сайтовете да могат да стават по-динамични от простото показване на картинки и текст. Паралелно те подписват два договора с разработчици – с фирмата Sun Microsystems, която да им предложи вариант за прилагане на техния език Java в „навигатора“. И със споменатия Брандън, който пък да адаптира за целта по-стария език Scheme.

Скоро обаче и двете идеи отпадат. Защо не се получават нещата с родителите на Java, историята мълчи. Същественото е, че и Брандън… се проваля. Работи усърдно по проекта, но колкото и усилия да влага, му става все по-ясно, че никак не е добра идея в браузъра да се използва език, който е създаден за друго. Постоянно се появяват нови и нови неудобства. И той се връща при работодателите си от Netscape с много по-амбициозна идея: сам да създаде изцяло нов език за програмиране.

Магистър по компютърни науки, след като завършва, Брандън в продължение на 7 години разработва операционни системи, после 3 години пише софтуер за микропроцесори… По това време е на 34, тъкмо е подминал Христовата възраст. Изборът точно той да получи подобна задача е доста неочакван – в колежа е правил учебни проекти за създаване на езици за програмиране, но на доста любителство ниво.

Нека не забравяме обаче, че става дума за „каубойските“ години на технологиите, за времената, когато се появяваха неочаквани герои. Програмистът казва, че обича Scheme и харесва Java, но предлага да създаде по-прост език, „който да може да бъде използват и от хора, които не знаят какво е компилатор. Просто го пускат и започват да пишат код“.

 

 

Java Хътянина

Е, колегите му са близо до крайния срок на представянето на версия 2 на Netscape и се отнасят доста скептично към идеята. Все пак му казват да опита, но му дават почти невъзможната задача да се справи за 10 дни…

Надали си давате сметка колко непосилна е задачата, която сам си е поставил Брандън. Да създаде комплексен, работещ проект на език за програмиране… някакъв еквивалент на мисията на Кирил и Методий, само че в дигиталните времена. Да, по онова време вече има безброй популярни езици, които в различна степен си приличат, но за 10 дни той трябва да изведе нещо доста различно, готово да изпълнява задача, която до този момент не е съществувала.

Как точно успява да се справи в непосилния срок, не е ясно. Самият Брандън рядко разказва за онези времена, така или иначе, ако суперсилата му беше комуникацията, днес той щеше да бъде сред технологичните суперзвезди от нашето време. За причините това да не се случи, ще поговорим скоро, но ето че идва важната стъпка.

Една септемврийска сутрин през 1995 г. програмистът се появява при възложителите на проекта и представя новия език, кръстен на любимото му кафе – Mocha. После заедно с тях решават да добавят към името “script”, за да се знае, че това е скриптов език, който не се компилира, а се изпълнява директно от компютъра. Така се стига до името LiveScript.

Някак обаче не им звучи търговски, по това време Java e „върхът на сладоледа“ и за да заимстват част от славата му, Брандън и Netscape избират названието JavaScript. Което и до днес създава объркване сред неспециалистите, двата езика наистина сериозно се отличават.

 

JavaScript

 

На върха на езика

Както става ясно, любимият ми компютърен език е зодия Дева, с това може да си обясним и неговия понякога чепат характер. За доста революционно се смята решението на Брандън да избере език, при който променливите не са типизирани. Думата бързо може да се превърне в число, което доста улеснява програмистите. Но също и грешките, които допускат.

„Това, което направи JavaScript толкова мощен, въпреки всичките му проблеми и недомислиците от прибързаната работа, беше, че можеше да осъществи в браузъра всичко онова, което средните уеб програмисти искаха“, казва по-късно Брандън.

JS се оказва търсената парадигма, която през следващите десетилетия се развива главоломно, за да завладее света. Netscape Navigator отдавна е само в спомените на ранните интернет потребители, но неговото отроче царства онлайн без изгледи да сдаде короната си.

В първите си години езикът доста се отличава от това, което познаваме днес, той извървя сериозна еволюция, но самата му поява драстично променя парадигмата.

Оказва се толкова успешно решение, че най-големият съперник на Netscape – Microsoft с техния браузър Internet Explorer, използват „обърнато инженерство“, за да го проучат и да направят своя алтернатива – JScript. За добро или лошо, тя така и не успява да добие особена популярност.

 

Брандън Айк

 

Брандът Брандън

„Битката“ между много сходни езици става ожесточена… и в един момент се превръща в сериозен проблем за създателите на сайтове. Всеки от браузърите има свой език, различни команди вършат различни неща и програмирането става почти невъзможно. От тази битка победител излиза през 1996 г. нашият герой. Създателите на браузъри се обединяват около него и поверяват езика на ECMA International – организацията, която се грижи за стандартизирането му днес. Така JavaScript става достъпен за всеки.

През 1998 г. Брандън е сред създателите на компанията Mozilla, която разработи първия браузър от модерния тип, който сме свикнали да използваме днес. Firefox създаде концепцията с много отворени прозорци, значително ускори работата на компютрите и проправи пътя на модерния интернет. Едва после дойде доминацията на браузъра на Google – Chrome, който нескрито започна като копие на проекта на Брандън и колегите му.

Mozilla в началото е неправителствена организация, целяща да помогне за демократизирането на интернет и със сигурност прави много в тази посока. Това обаче се оказва и слабото ѝ място, когато се налага да противопостави проектите си на огромни компании, които на всичкото отгоре използват отворения ѝ код. Въпреки това проектът оцелява, превръща се в комерсиално начинание, а мнозина смятат, че успехите му се дължат до голяма степен на проницателността на Брандън Айк. Цели 16 години нашият герой е начело на технологичния екип на Mozilla, после заема поста на главен изпълнителен директор за… 11 дни.

Ето че стигаме и до мрачната страна от тази история. Брандън се оказа принуден да остави поста си, след като медиите осветиха факта, че той спонсорира политически кандидати, борещи се срещу еднополовите бракове. Той се видя принуден да признае, че именно такава е житейската му позиция и в резултат му се наложи да напусне компанията.

 

JavaScript

Снимка: Pexels, Pixabay

 

Смело сърце

Brave – ще рече „смел“, така се казва проектът, над който се труди таткото на JavaScript през последните години. Начинанието се стреми да създаде следващото поколение браузър, което отново да помогне за демократизирането на интернет света, този път освобождавайки го от бремето на монополите. Както сам той отбелязва, целта е да ни спаси от проследяващите технологии, които по ирония на съдбата използват основно… JavaScript. Brave е с отворен код, разработва своя система, по която потребителите да награждават авторите, чиито страници посещават. Така или иначе, за 7-те му години история не се е чуло да постигне главозамайващ успех.

Откакто е (в) Brave, Брандън смело говори за вижданията си, които днес бихме определили като консервативни. Той беше сред ярките критици на мерките, които бяха предприети срещу ковид, на маските, на прословутия американски епидемиолог д-р Фаучи. Това се оказа и поредният удар върху имиджа му в масовите медии.

 

Брандън Айк

 

Как ли гледа Брендън на днешното развитие на технологиите? Според него изкуственият интелект няма да вземе хляба на програмистите, напротив – ще ускори разработването на софтуер. Но същевременно ще създаде много нови предизвикателства, свързани със сигурността.

Е, за разлика от славата на създателя му, тази на JavaScript процъфтява. JavaScript често печели наградата за най-използван компютърен език онлайн, в ежедневната си работа казват, че го използват 64,9% от програмистите. От около 1,8 милиарда сайта онлайн през 2022 г. 98% използват по един или друг начин творението на Брандън. Езикът се разраства, постоянно се създават нови платформи, които улесняват използването му и го правят все по-популярен.

От раждането си той не спира да се развива – всяка година от ECMA International издават неговия обновен вариант, който се нарича ECMAScript. Многобройни идеи за развитие се обсъждат в общността, минават на три нива да одобрение, преди да се превърнат в част от езика.

Дали е по-важен творецът или творението? И двата фактора, разбира се. Но е редно поне да споменаваме имената на творците, променили света по един или друг начин, както със сигурност го е направил Брандън Айк…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This