На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

май 2, 2023 | Технологии

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

2 май 2023 | Технологии

Знаете, някои други митични персонажи за седмица създават света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.

Следва една поучителна приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.

Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?

console.log(„Започваме!“);

 

JavaScript

Снимка: Rob de RoyPixabay

 

Жаба стрит

Днес езиците все повече започват да си приличат. И програмните, и човешките…Този обаче за мен има специално място, на него си изкарвам хляба и въпреки цялата му вироглавост, не само е способен на чудеса, но и ги създава всеки ден.

Днес всеки от нас постоянно използва JavaScript, хиляди пъти. Именно това е единственият език, който позволява апликациите да се „задвижват“ в браузъра, прави възможно превръщането на старите статични страници от картинки и думички в огромни приложения – социални мрежи, медии, платформи за пазаруване и какво ли още не.

Днес, най-общо, програмирането на интернет приложения има две страни – фронт- и бекенд. Втората част е всичко онова, което стои на сървъра и получаваме само при заявка, докато първото е онова, което се случва в браузъра ви.

Днес JS е навсякъде – дава прекрасна алтернатива при бекенд програмирането, а за фронтенда властва без конкуренция и краят на царуването му не се очертава. JavaScript често е обект на подигравки, най-често именно заради основното си предимство – създаден е така, че да е максимално лесен и удобен… което позволява също толкова лесно и удобно да си създадеш тежки главоболия.

 

Брандън Айк

 

Java… скрит

Java и JavaScript… звучи като едно и също, а? Точно колкото компютри и компоти. Разбира се, близостта в името, както ще стане ясно, не е случайна.

Милиони хора по света (и десетки хиляди в България) си изкарват хляба с JavaScript, но надали и половината от тях биха ви отговорили кой е Брандън Айк (Brendan Eich). Дори ако погледнете в Wikipedia, ще видите, че е известен с „JavaScript, Mozilla и противопоставянето си срещу еднополовите бракове“. Малко неглижиращо, като за човека, направил възможен днешния интернет, не смятате ли?

Надали сте чували за браузъра Mosaic, създаден през далечната 1993 г. Забележителен е с това, че е първият с графичен интерфейс, достъпен за масовите потребители. Тоест – програма, която да отвориш, за въведеш адрес и в нея да започне да се зарежда страница.

Година по-късно създателите на проекта основават корпорацията Netscape с идеята да направят още по-добър браузър. И успяват – Netscape Navigator бързо се превръща в доминатор на пазара и хит в края на 90-те. Ако сте от българските интернет пионери, със сигурност го познавате. И споменът ви връща във времената, когато свалянето на една картинка от мрежата отнемаше минути…

 

JavaScript

Снимка: Alltechbuzz_net, Pixabay

 

Айк, айк, бейбе!

През 1995 г. програмистите решават да добавят към него и скриптов език, така че сайтовете да могат да стават по-динамични от простото показване на картинки и текст. Паралелно те подписват два договора с разработчици – с фирмата Sun Microsystems, която да им предложи вариант за прилагане на техния език Java в „навигатора“. И със споменатия Брандън, който пък да адаптира за целта по-стария език Scheme.

Скоро обаче и двете идеи отпадат. Защо не се получават нещата с родителите на Java, историята мълчи. Същественото е, че и Брандън… се проваля. Работи усърдно по проекта, но колкото и усилия да влага, му става все по-ясно, че никак не е добра идея в браузъра да се използва език, който е създаден за друго. Постоянно се появяват нови и нови неудобства. И той се връща при работодателите си от Netscape с много по-амбициозна идея: сам да създаде изцяло нов език за програмиране.

Магистър по компютърни науки, след като завършва, Брандън в продължение на 7 години разработва операционни системи, после 3 години пише софтуер за микропроцесори… По това време е на 34, тъкмо е подминал Христовата възраст. Изборът точно той да получи подобна задача е доста неочакван – в колежа е правил учебни проекти за създаване на езици за програмиране, но на доста любителство ниво.

Нека не забравяме обаче, че става дума за „каубойските“ години на технологиите, за времената, когато се появяваха неочаквани герои. Програмистът казва, че обича Scheme и харесва Java, но предлага да създаде по-прост език, „който да може да бъде използват и от хора, които не знаят какво е компилатор. Просто го пускат и започват да пишат код“.

 

 

Java Хътянина

Е, колегите му са близо до крайния срок на представянето на версия 2 на Netscape и се отнасят доста скептично към идеята. Все пак му казват да опита, но му дават почти невъзможната задача да се справи за 10 дни…

Надали си давате сметка колко непосилна е задачата, която сам си е поставил Брандън. Да създаде комплексен, работещ проект на език за програмиране… някакъв еквивалент на мисията на Кирил и Методий, само че в дигиталните времена. Да, по онова време вече има безброй популярни езици, които в различна степен си приличат, но за 10 дни той трябва да изведе нещо доста различно, готово да изпълнява задача, която до този момент не е съществувала.

Как точно успява да се справи в непосилния срок, не е ясно. Самият Брандън рядко разказва за онези времена, така или иначе, ако суперсилата му беше комуникацията, днес той щеше да бъде сред технологичните суперзвезди от нашето време. За причините това да не се случи, ще поговорим скоро, но ето че идва важната стъпка.

Една септемврийска сутрин през 1995 г. програмистът се появява при възложителите на проекта и представя новия език, кръстен на любимото му кафе – Mocha. После заедно с тях решават да добавят към името “script”, за да се знае, че това е скриптов език, който не се компилира, а се изпълнява директно от компютъра. Така се стига до името LiveScript.

Някак обаче не им звучи търговски, по това време Java e „върхът на сладоледа“ и за да заимстват част от славата му, Брандън и Netscape избират названието JavaScript. Което и до днес създава объркване сред неспециалистите, двата езика наистина сериозно се отличават.

 

JavaScript

 

На върха на езика

Както става ясно, любимият ми компютърен език е зодия Дева, с това може да си обясним и неговия понякога чепат характер. За доста революционно се смята решението на Брандън да избере език, при който променливите не са типизирани. Думата бързо може да се превърне в число, което доста улеснява програмистите. Но също и грешките, които допускат.

„Това, което направи JavaScript толкова мощен, въпреки всичките му проблеми и недомислиците от прибързаната работа, беше, че можеше да осъществи в браузъра всичко онова, което средните уеб програмисти искаха“, казва по-късно Брандън.

JS се оказва търсената парадигма, която през следващите десетилетия се развива главоломно, за да завладее света. Netscape Navigator отдавна е само в спомените на ранните интернет потребители, но неговото отроче царства онлайн без изгледи да сдаде короната си.

В първите си години езикът доста се отличава от това, което познаваме днес, той извървя сериозна еволюция, но самата му поява драстично променя парадигмата.

Оказва се толкова успешно решение, че най-големият съперник на Netscape – Microsoft с техния браузър Internet Explorer, използват „обърнато инженерство“, за да го проучат и да направят своя алтернатива – JScript. За добро или лошо, тя така и не успява да добие особена популярност.

 

Брандън Айк

 

Брандът Брандън

„Битката“ между много сходни езици става ожесточена… и в един момент се превръща в сериозен проблем за създателите на сайтове. Всеки от браузърите има свой език, различни команди вършат различни неща и програмирането става почти невъзможно. От тази битка победител излиза през 1996 г. нашият герой. Създателите на браузъри се обединяват около него и поверяват езика на ECMA International – организацията, която се грижи за стандартизирането му днес. Така JavaScript става достъпен за всеки.

През 1998 г. Брандън е сред създателите на компанията Mozilla, която разработи първия браузър от модерния тип, който сме свикнали да използваме днес. Firefox създаде концепцията с много отворени прозорци, значително ускори работата на компютрите и проправи пътя на модерния интернет. Едва после дойде доминацията на браузъра на Google – Chrome, който нескрито започна като копие на проекта на Брандън и колегите му.

Mozilla в началото е неправителствена организация, целяща да помогне за демократизирането на интернет и със сигурност прави много в тази посока. Това обаче се оказва и слабото ѝ място, когато се налага да противопостави проектите си на огромни компании, които на всичкото отгоре използват отворения ѝ код. Въпреки това проектът оцелява, превръща се в комерсиално начинание, а мнозина смятат, че успехите му се дължат до голяма степен на проницателността на Брандън Айк. Цели 16 години нашият герой е начело на технологичния екип на Mozilla, после заема поста на главен изпълнителен директор за… 11 дни.

Ето че стигаме и до мрачната страна от тази история. Брандън се оказа принуден да остави поста си, след като медиите осветиха факта, че той спонсорира политически кандидати, борещи се срещу еднополовите бракове. Той се видя принуден да признае, че именно такава е житейската му позиция и в резултат му се наложи да напусне компанията.

 

JavaScript

Снимка: Pexels, Pixabay

 

Смело сърце

Brave – ще рече „смел“, така се казва проектът, над който се труди таткото на JavaScript през последните години. Начинанието се стреми да създаде следващото поколение браузър, което отново да помогне за демократизирането на интернет света, този път освобождавайки го от бремето на монополите. Както сам той отбелязва, целта е да ни спаси от проследяващите технологии, които по ирония на съдбата използват основно… JavaScript. Brave е с отворен код, разработва своя система, по която потребителите да награждават авторите, чиито страници посещават. Така или иначе, за 7-те му години история не се е чуло да постигне главозамайващ успех.

Откакто е (в) Brave, Брандън смело говори за вижданията си, които днес бихме определили като консервативни. Той беше сред ярките критици на мерките, които бяха предприети срещу ковид, на маските, на прословутия американски епидемиолог д-р Фаучи. Това се оказа и поредният удар върху имиджа му в масовите медии.

 

Брандън Айк

 

Как ли гледа Брендън на днешното развитие на технологиите? Според него изкуственият интелект няма да вземе хляба на програмистите, напротив – ще ускори разработването на софтуер. Но същевременно ще създаде много нови предизвикателства, свързани със сигурността.

Е, за разлика от славата на създателя му, тази на JavaScript процъфтява. JavaScript често печели наградата за най-използван компютърен език онлайн, в ежедневната си работа казват, че го използват 64,9% от програмистите. От около 1,8 милиарда сайта онлайн през 2022 г. 98% използват по един или друг начин творението на Брандън. Езикът се разраства, постоянно се създават нови платформи, които улесняват използването му и го правят все по-популярен.

От раждането си той не спира да се развива – всяка година от ECMA International издават неговия обновен вариант, който се нарича ECMAScript. Многобройни идеи за развитие се обсъждат в общността, минават на три нива да одобрение, преди да се превърнат в част от езика.

Дали е по-важен творецът или творението? И двата фактора, разбира се. Но е редно поне да споменаваме имената на творците, променили света по един или друг начин, както със сигурност го е направил Брандън Айк…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация
Накъде ни води изкуственият интелект? 5 ключови гледни точки

Накъде ни води изкуственият интелект? 5 ключови гледни точки

Задава ли се краят на човека заради ИИ? На кои професии ще вземе хляба, ще промени ли из основи обществото ни? Ще ни унищожи ли, или ще ни дари с безсмъртие? Или просто сме свидетели на огромен маркетингов трик?
Тук са някои от най-важните мнения по темата на безспорни авторитети от света на технологиите и не само.
Ето какво имат да кажат Илон Мъск и Бил Гейтс, Сам Алтман и Джарон Лание, Ноам Чомски и Ювал Харари.
Темата за изкуствения интелект буквално превзе глобалния дневен ред. Най-накрая си дадохме сметка, че сме се сдобили с ново поколение технологии, които имат силата да променят живота ни. ChatGPT направи така, че новините за машинното самообучение да привлекат погледите.
Когато това се случи, мненията се разпаднаха в крайности. Докато някои са убедени, че вече имаме технология, която да ни замени и пороби, други отвръщат с присмех и скептицизъм. И двете гледни точки ще срещнете често в различни Дигитални истории. Тук те ще се сблъскат челно в опит за среща на аргументите. Едно е сигурно: от този спор зависи наистина много…

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This