Какъв е според вас най-успешният Kickstarter проект в историята? Нов тип пералня? Суперапликация? Сглобяемо колело? Нищо подобно! Отговорът е книга. Или по-точно: четири книги, които ще бъдат завършени и издадени от един автор само за година.

Брандън Сандърсън е затворен, приятно закръглен, типичният образ на нърд. Същевременно е светъл образ, който показва, че литературата вълнува силно младите хора. Че си завладява нови територии, въпреки че уж мишката щеше да яде книжката. Фантастът потърси нестандартно решение и успя да привлече погледите… и парите. 41 754 153 долара, част от които след това раздаде за други литературни проекти, набиращи средства в Kickstarter.

Как изглежда магическата история на човека, изписал десетки хиляди страници, преди да получи доверието на издателите?

Пишеща машина

Ако поне малко си падате по фантастичната литература от този век, няма как да не ви е попадала книга на Сандърсън. Той ги пише с изумителна скорост. И още по-изумителни, предвид бързината, прецизност, оригиналност, невероятна мащабност. Той показва, че за големия писател и в най-технологичното време ще има читатели. А в случая – и милиони долари.

През март тази година той изненада и най-верните си почитатели с неочаквана кампания в Kickstarter. Най-голямата платформа за споделено финансиране на смислени начинания също със сигурност не е очаквала всичките ѝ рекорди да бъдат разбити след видеото, в което един писател казва, че е подготвил 4 тайни романа, които ще завърши и издаде през следващата година, ако успее да събере 1 милион долара финансиране.

1 милион долара за 4 книги? Е, тази сума беше набрана още в първото денонощие, до края кампанията събра 41 пъти по толкова.

4 романа за година? Да, ако чете това Джордж Р. Р. Мартин, дано си вземе поука. Щеше да звучи налудно, дори за най-амбициозните писатели, които познаваме, да работят толкова бързо. Но не и за Брандън Сандърсън. Ако случайно сте сред хората, допринесли за 41-те милиона, можете да сте спокойни. Ще си получите романите и те ще си струват. Защото този човек е (пишеща) машина!

Сандърсън като млад писател през 2007 г.

Вековете идват и си отиват

Във времената, когато все бързаме за някъде и нямаме време да четем, дори забравяме как да четем дълги текстове, Сандърсън ни дава точно обратното. Огромни тухли, които рисуват свръхреалистични и обмислени светове, при това обитавани от пълнокръвни герои.

Писателят е роден през 1975 г., като малък никак не обича да чете. Любовта му към литературата и конкретно фантастиката пробужда учителката в прогимназията, която му дава някои от успешните книги по онова време. Затвореното момче се превръща в запален читател, поглъщайки фантастичните светове. Дълго време обаче стои далеч от литературата в професионален план.

Нещо повече, записва се да следва индустриална химия. Тъй като е от вярващо семейство на мормони, прекъсва образованието си, за да прекара две години в Южна Корея като проповедник. Именно тогава взема решението да се насочи към литературата. Защото усеща, че именно тя е нещото, което му липсва, а не химията, която преди това е мислел, че ще е негово поприще.

Оттогава писането се превръща в мания. Ще минат още доста години, той ще е вече 30-годишен, когато след безкрайни откази най-накрая издателство „Тор“ ще прояви интерес към един от романите му.

Писател къща не храни

Докато се стигне дотам, той завършва академия по творческо писане и… пише ли, пише. Насочил се е твърдо към фантастичния жанр, който обожава, и се опитва да претвори това, което лично него го печели в книгите.

Няколко години Сандърсън работи като нощен рецепционист в хотел. Целенасочено избира работата, защото е единствената, която му позволява да пише през по-голямата част от времето, а нощта е силната му част от деня. И днес казва, че пише предимно нощем, ляга си към 5 часа и спи до пладне. После сяда зад бюрото до 5 следобед, отделя следващите си часове за семейството, преди отново да се заеме за работа, докато изпълни плана, който си е поставил за деня.

Докато чака положителния отговор, натрупва цели 13 романа! „Никой не искаше да чете това, което пишех. Но когато опитвах да пиша това, което те искаха да четат, ставаше още по-лошо. Беше стресиращо“, спомня си Сандърсън. „Част от теб започва да се чуди, след като си написал дузина романи и всички те са отказани, може би пък не е това твоето нещо? На всеки се случва да получи отказ, но не всеки събира сили да продължи след много такива“.

Решава, че е по-добре да натрупа, ако трябва, и 100 романа в шкафа си, защото това за него ще е по-голям успех, отколкото ако просто се предаде.

Роман след роман… повечето от които след това ще се превърнат в съвсем различни произведения, на които тогава е поставил основите. Сандърсън често казва, че не е съгласен с оценките, че пише изключително бързо, а по-скоро е имал късмета да е упорит по времето, преди книгите му да бъдат публикувани за първи път.

За кого бие камбаната

Какво ли може да ти дава такава сила да продължаваш с годините упорито да изпращаш ръкописите си по издателствата и те да ти ги връщат, определено е въпрос, който вълнува всеки човек на изкуството. Така или иначе, „Тор“ се спират не на някой от романите, които той сам харесва най-много, а на „Елантрис“. Останалите му идеи са за мащабни поредици от книги, а само тази е за отделно произведение.

Читателите обаче я оценяват подобаващо, затова издателите му се доверяват и за трилогията „Мъглороден“, която разкрива с доста повече пъстрота невероятните умения на Сандърсън да рисува светове и образи.

И все пак, може би той нямаше да се превърне в толкова разпознаваемо име, ако през 2007-а не беше взето още едно съдбовно за писателя решение.

Робърт Джордан е името на главния герой от „За кого бие камбаната“ на Хемингуей. Но феновете на фентъзи жанра по-скоро от това име ще се досетят за псевдонима на един друг свой любим писател. „Колелото на времето“ от Робърт Джордан беше поредица от 11 тома, всеки от около 1000 страници, която за своето време беше истинският хит в жанра. В някакъв смисъл това е така и до днес, миналата година беше представен първият сезон от мащабен сериал по нея.

Уви, когато дойде времето да напише последния замислен 12-и том, Робърт Джордан си отиде от този свят. А вдовицата му реши „Колелото“ да бъде довършено не с още едни, а с три тома именно от набиращия популярност Брандън Сандърсън.

100 страници в час

Тогава за първи път си пролича невероятната му скорост. Той навлезе в света на чуждата идея, ползвайки все пак бележките на оригиналния автор. 23 години след началото си поредицата стигна до своя край.

Огромен риск – да се съберат по магичен начин двама големи писатели в общ проект. Авантюра, каквато рядко можем да видим в историята на световната литература. И все пак, със скорост един 1000-страничен том в година това се оказа риск, който изстреля Сандърсън високо на литературния небосклон.

После той дори увеличи невероятната си скорост. Продължаваше старите си серии и започваше нови. Дойде време за „Пътят на кралете“, един от онези проекти от зората на кариерата му, който чакаше своето време. И се превърна в истинска наслада за любителите на фентъзи жанра, при това с обещанието за 10-томова поредица от огромни над 1000-странични тухли!

Космир

Поне от моя опит няма автор, от когото да очакваш с нетърпение едновременно прекрасна класическа фантастика и още безброй чисто фентъзи светове. При това безкрайно различни и осмислени. Той редува жанровете, продължавайки отделните си добре познати поредици и допълвайки ги със съвсем различни неща – детски книжки, комикси, криминални книги. Казва, че това е решението му срещу бърнаут, да сменя проектите достатъчно често.

А следващото впечатляващо решение в книгите му е още един знак за тяхната невероятна мащабност, за която по никакъв начин не подозират първите им читатели.

Поредиците му идват една след друга… докато става ясно, че повечето от книгите, които е написал до момента, всъщност допълват един цялостен свят. Разказват заедно една обща, по-мащабна история за алтернативна вселена, наречена от автора „Космер“ по асоциация, може би с Космоса.

Днес за това как точно изглежда космерът се пишат отделни книги. И Сандърсън доизгражда голямата картина, докато продължава да рисува по-малките.

Така стигаме и до невероятно успешната му кампания в Kickstarter.

Брандъне, пиши!

Нашият герой и преди държеше рекорда за проект, набрал най-голямо финансиране в платформата, но конкретно що се отнася до книгоиздаването. През 2020-а той обяви, че иска да набере 250 000 долара за специално, изпипано с кожена корица, издание по случай 10-годишнината от първото издание на „Пътят на кралете“.

Сумата беше там 10 минути след старта на кампанията, а проектът набра общо 5,6 милиона долара.

Така като хем естествено, хем и по някакъв начин нестандартно продължение дойде и кулминацията. През март тази година Сандърсън във видео към феновете обяви, че е почти готов с 4-те книги, с които започнахме. Заради пандемията нямало как да се среща с читателите си, което иначе му отнемало около 100 дни годишно. Решил да изненада съпругата си с още романи, пък после… си казал, че може да ги даде и на читателите.

Два дни по-късно кампанията вече беше най-успешната в историята на платформата, задминавайки иновативни часовници The Pebble, които за месец бяха събрали 20,3 милиона. После счупи рекорда с огромна разлика.

За целия бар!

И накрая показа стил. Писателят обяви, че част от средствата ще се вложат във всички осъществими литературни кампании, течащи в момента на платформата. Средства получиха над 300 проекта, включително и такъв, пародиращ самия Сандърсън за 4 романа на непознати автори. Макар и само с долар.

Никак не е учудващо, защото той влага доста енергия, за да предава нататък. Започва да преподава в академията по творческо писане, която е завършил, веднага след дипломирането си. И днес онлайн могат да се намерят превърналите се в култови поредици от съвети за начинаещи писатели.

Сандърсън не е спрял да работи и с традиционните издателства, защото не иска да рискува книгите му да спрат да се появяват там, където ги търсят голяма част от читателите. Но и е намерил невероятен начин да стигне до младите.

Всеки, подкрепил кампанията му, ще получи през 2023-а, през няколко месеца, четирите романа във формат, който е избрал – на хартия, като файл за четене или слушане. Хората, дали повече, ще се радват и на допълнителни, изпипани маркетингови подаръци. Писателят обещава, че няма да изостава и с плановете за следващите романи от поредиците, независимо от допълнителната работа.

Хора и фентъзи, свят като свят

Сандърсън има около 30 служители във фирмата, която управлява делата му. Както е типично за мормоните, там са и хората от семейството му. Казва, че е благодарен на интернет за възможността да контактува толкова успешно и директно с читателите. Но и че това не може да бъде масово решение, защото работи само когато писателят е натрупал по-трудната първоначална популярност.

Днес той е на 46 и е издал повече от 50 романа. Трудно можем да го сравним с който и да било друг съвременен писател, особено като прибавим и разнообразието на теми, сюжети и различни поредици. При това не съм попадал и на обвиненията, че ползва литературни роби, вероятно защото стилът му е доста разпознаваем.

Какво ли е най-важното в писането му? Много интересен отговор дава Сандърсън пред българския фентъзи портал ShadowDance в навечерието на единственото му досега идване у нас през 2017-а.

„За разлика от повечето неща, героите създавам по инстинкт. За другите аспекти на писането си използвам схеми и методологии и градя нещата като архитект. Докато персонажите създавам на база на интуицията си. Предполагам, това се дължи на факта, че обичам да наблюдавам хората. Повечето ми герои не са базирани на конкретен човек. Според мен повечето писатели споделяме тази черта – обичаме да наблюдаваме как хората говорят, мислят и функционират и се опитваме да се вмъкнем в главата им чрез писането. Така че аз просто пробвам различни неща с героя, докато не усетя, че се получава“.

Нежни рицари

Както можете да се досетите, особено след супер успешните фентъзи телевизионни поредици през последното десетилетие, и останалите книги вече са привлекли погледите (а постепенно – и договорите) на някои от най-големите в бранша. Сандърсън е категоричен, че няма да се меси по никакъв начин в превръщането на романите в сценарии, за разлика от колегата му Джордж Р. Р. Мартин. Защото просто това, от което разбира, е литературата, а прехвърлянето в друго изкуство е все едно един спортист да си промени дисциплината.

И тъй като стана дума неведнъж за Мартин, струва си да споменем още един любопитен факт, който показва, че двамата най-големи фентъзи майстори на нашето време са доста различни. В първите години, докато търси издател, Сандърсън на няколко пъти получава съвета да се опита да пише подобно на по-възрастния си колега. Да е малко по-„свиреп“, дистанциран от героите си. Той обаче решава, че ще създава романи, каквито сам би искал да чете като фен на жанра.

Писателят държи на естетиката, но и позволява свобода на издателите си в различни страни. Така например у нас някои от поредиците се появяват с кожени корици като средновековен ръкопис. А други – с ръчно изработени от дърво. Една от кориците на китайски пък е със стъклопис.

Брандън Сандърсън и Джордж Мартин са двамата може би най-популярни днес фентъзи писатели.

Писателят вълшебник

Всеки от романите му по традиция завършва с благодарности за десетки читатели, които първи са се докоснали до произведението и са дали своите бележки. Защото Сандърсън обича да изпипва колкото може по-добре всяка стъпка от романите си. Без да е откъснат или по някакъв начин суетен. Дори, както се случва с всеки пишещ човек, да не може да се отнася критично към това, което създава.

И резултатът е налице. Още ли мислите, че младите хора не четат? Че няма да се научим пак да възприемаме дълги текстове?

Хайде сега да видим кой кого ще изяде… дръж се, мишко! Достатъчно е само да има повече хора с упоритостта на Сандърсън, нестандартното мислене и таланта му. Тези трите качества заедно правят чудеса – вълшебни и реални, като излезли от магическите му романи.