Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

авг. 24, 2021 | Технологии

Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…

24 август 2021 | Технологии

Човек, който всеки ден е в интернет, не чете на хартия, нали? Постепенно ще изчезнат и книгите, и вестниците, и списанията… Преди време доста се обсъждаше дали наистина има такава тенденция. В началото на XXI век „Ще изяде ли мишката книжката?“ се превърна в любимо клише, описващо това явление. „Крилатата фраза“ се роди през 2001 г., като тема от писмения кандидат-студентски изпит по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Да, факт е, че дигиталното настояще завинаги променя начина, по който четем и възприемаме информацията. И все пак, до каква степен интернет ни погълна? Спряхме ли наистина да четем книги? Оказаха ли се ненужни вестниците? Обръщаме се към официалните данни от портала на Националния статистически институт, за да потърсим закономерностите и интересните тенденции.

Хартиените или дигиталните букви, кой победи? Влязоха ли в битка изобщо?

 

котка и компютърна мишка

Снимка: diGital Sennin, Unsplash

Нишки и мишки

Нека се насочим към строгия свят на цифрите. Разглеждаме данните, достъпни от безплатния публичен портал на Националния статистически институт, които обхващат последните две десетилетия. За анализ използваме програмата Jupyter Notebook и скриптове на езика Python. (Техническата част от обработката ще намерите тук.)

Порталът на НСИ дава възможност да се теглят доста разнообразни данни с различни параметри. Все пак, данните не винаги са идеални, някъде липсват сериозни извадки, не се знае много и за конкретните методи, използвани за генерирането на дадена статистика.

Първата и основна за целите ни таблица отчита тенденциите в достъпа до интернет като цяло и на отделни групи, на базата на различни демографски характеристики. Точната формулировка е, че се измерва промяната с годините на процента хора, които използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

 

 

Мишка на вишка

Доста ясни стълбчета. През последните години процентът на хората, които са поне веднъж седмично в интернет, расте бавно, но без изключение. Повишението в рамките на 16 години е наистина огромно. (За съжаление, нямаме достатъчно добра статистика как се променя времето, прекарвано средно в интернет, а би било доста интересно.)

Как ли изглеждат нещата, ако разгледаме отделните региони?

 

В черно виждате средните показатели, над които ясно се издига червената линия. Това е Югозападна България, където статистиката включва и София. Нищо изненадващо, учудваща може да е само степента, в която се откроява този регион. Със сигурност отношение има и средната възраст на хората, която е доста по-ниска в столицата.

На другия полюс, в синьо, също никак не изненадващо застава Северозападният регион.

 

Отделяйки само „най-бедния район на Европейския съюз“, както гласи друго клише, статистиката общо взето следва общата тенденция, макар и с някои аномалии. Спадовете през 2012-а и 2015-а трудно могат да бъдат обяснени. Третият спад, от 2020-а, е още по-странен, тъй като всички свикнахме да вярваме, че в първата коронавирусна година хората масово влязоха в интернет, а също така – се върнаха по родните си места. Тогава защо хората с достъп до интернет в Северозападна България намаляват?

 

Тенденциите в достъпа до интернет не се променят особено в зависимост от пола. Мъжете са водещи, но минимално, през всяка от годините.

 

 

На всяка мишка – книжка!

Така стигаме до първата съпоставка, в която има сериозна диверсификация между отделните групи. Особено в първите години на хилядолетието расте драстично процентът на висшистите с всекидневен достъп до интернет. След това ръстът при трите групи, разделени по образователни степени, се запазва сходен, разликата е по-скоро изначална.

Струва си да се отбележи и повишението при най-слабо образованите в последните две години, вероятно свързано с промените, наложени от пандемията.

Напълно очаквано, разликите по възраст са доста сериозни.

В първите години от новия век се наблюдава много сериозен ръст на хората, които ежедневно използват интернет, като той е толкова по-драстичен, колкото по-млада е групата. После тенденциите се запазват. Откроява се по-бавният ръст при най-възрастната група, обхваната от статистиката. Не бива да пропускаме и факта, че обхватът на данните (16 г.) включва и смяната на поколенията. Човек, който пред 2004 г. е бил на 24, през 2020 г. е вече на 40 години.

Надали е учудващо, че процентът на хората в интернет е много по-висок сред младите и учащите, драстично по-нисък сред по-възрастните и безработните. Цифровият свят има сериозна връзка с неравенството, на тази тема скоро ще посветим специален текст в Дигитални истории.

Процентът при учащите в първите години от периода расте драстично, което е свързано и с поколенческите тенденции. При работещите има силен ръст в първите години от периода и по-плавен след това. Интересни са отклоненията при безработните, особено през последната година. От една страна, те може би се дължат на факта, че много хора попаднаха в тази група като част от секторите, сериозно засегнати от пандемията. Други може би са се убедили, че онлайн светът предоставя повече възможности за професионално развитие.

 

Мишка по мишка – книжка

Нека видим как през същия период се променят тенденциите в печатните издания. Първо разглеждаме общия тираж на издаваните вестници.

 

Тази графика не се нуждае от кой знае какъв коментар. След 2012-а тиражът рухва драстично и недвусмислено.

Очевидно това обхваща всички издания, независимо от тяхната периодичност. Най-бързо след 2011 г. намаляват ежедневниците, които са и най-популярни, но очевидно тенденцията е обща.

Нека проверим как стоят нещата по брой заглавия – колко различни вестници излизат през всяка от годините.

Тенденцията също е очевидна.

Наслагваме двете тенденции – тиража на вестниците и броя им, и виждаме доста ясната посока на стрелката.

А как стоят нещата по отношение на списанията? Те са друг тип медия, дали спадът ще е също толкова драстичен?

След интересен ръст през 2015-а (който вероятно има някакво обяснение, за което аз не се досещам), и тук се наблюдава бърз и драстичен спад.

Тенденциите при двата основни типа печатни медии са напълно сходни.

Тогава… дали същото ще важи и за книгите?

Книжка с подстрижка

Видимо положението е различно в сравнение с периодичните издания. 2018-а е интересен пик, тенденцията е ясна. Следва обясним спад през последните две години, при който обаче отново тиражът на издадените книги се запазва по-висок, отколкото е бил преди 15 години!

Видимо има не само запазване, а и за ръст на книгоиздаването!

Погледнем ли пък броя на издаваните книги, там ръстът е още по-сериозен и не спира дори с пандемията. Всеки, който има желание, издава… А явно има и кой да чете.

Как изглеждат данните, ако сравним тенденциите за издадените вестници и книги като тираж (в хиляди броя) ?

И така, виждаме окуражаващата червена линия и доста по-тъжната (за хората, харесващи печатните медии) черта в черно.

И така, вече е ясно, все повече българи имат достъп до интернет. Тиражите на периодичните медии са се сгромолясали за този период. Каква може да бъде причината? Има ли как да се докаже връзката между двете тенденции?

Свалям доста таблици от НСИ, най-близо като тема на допитването се оказва тази, отчитаща причините за използване на интернет за лични цели. В нея има над 30 показателя, но никой не се е сетил да добави такъв за интернет като източник на информация. Нещо повече, за доста от годините информация липсва, или е непълна.

 

Книга и мишка

снимка: IStock

Мишка безгрижка

Така че остава да се доверим на интуицията си, че наистина онлайн медиите са това, което доведе до сериозния спад при печатните издания.

Не, мишката не изяде книжката, двете явно имат различни полета за изява. Вестникът и списанието обаче (по всичко личи, необратимо) станаха жертва на дигитализацията.

Книгата излиза здрава, невредима и преуспяваща от тази битка. Дано така да продължи и занапред…

 

GitHub проекта към тази статия със съпоставка и за достъпа до интернет у нас и в други държави ще намерите тук.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената голяма надежда, която имам за човечеството, е че няма да загубим любопитството и креативността си. И смятам, че загубата е по-възможно да се случи поради забавления, които ни правят...

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с...

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация

Най-новите:

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената, най-голяма надежда, която имам за човечеството, е да не загубим любопитството и креативността си. И смятам, че е по-възможно да се случи на базата на забавления, които ни правят безлични и незаинтересовани. А не заради това, че някой изкуствен интелект ще ни е взел работата…“
Струва ли си днес да започнем да учим програмиране или науките, свързани с данните? Не е ли обречено бъдещето на софтуерните инженери? Всеки ли би могъл да стане специалист в тези област? Защо понякога университетското образование се превръща в пречка?
Йордан Даракчиев има много какво да каже по темата, за 8-и път той започва да преподава първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект.
При предишното му гостуване поговорихме за дефинициите и възможностите на машинното самообучение, невронните мрежи, изкуствения интелект. За това как почти случайно астрофизикът по образование започва да преподава на хора, които после стават част от ИИ-екипите във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи.
Сега ще надникнем към предизвикателствата, пред които ни изправят генеративните алгоритми. Ще си говорим за разработването на софтуер и системи с изкуствен интелект като професионално предизвикателство, вълнуваща област… и възможност, която си струва повече хора да опитат.

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“
Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка.
Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект?
Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота?
Можем ли и как да си върнем добрия вкус?
Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята?
Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
Share This