10 магически истории от планетата Земя

окт. 13, 2023 | Истории

10 магически истории от планетата Земя

13 октомври 2023 | Истории

Димитър Караниколов е архитект, който почти случайно се запалва по фотографията. После се превръща в безспорен майстор на обектива – кадрите му са показвани от най-големите световни медии, печели реномирани награди.

Автор на нетипичното издание „Истории от планетата Земя“ – фотожурнал, в който на 208 страници впечатляващите снимки са допълнени с истории на български и английски и с тези на гост автори като Георги Милков.

Любимата му гледна точка е от високо. Защо ли? Това ни предстои да разберем, заедно с това кой е най-интересният образ, с когото го е срещал пътят? Къде се е чувствал застрашен? Кое място (на Земята или не) мечтае да улови в обектива си архитектът фотограф? И защо понякога си струва… да загубим фотоапарата си.

10 въпроса, 10 отговора, 10 истории и 10 невероятни снимки. Затягаме коланите и се отправяме на вълнуващо пътуване из всички краища на планетата…


 

1. Кой най-интересният човек, когото си срещал? За когото си струва да бъде написан роман…

Димитър Караниколов

Ето няколко за които се сещам: 102-годишна монахиня от Камбоджа. Шаман – лечител от Бали, японец на преклонна възраст, който прави околосветско пътешествие с колелото си, Мулату Астатке – бащата на етиопския джаз, с когото имах щастието да се запозная и да снимам (но за него, сигурен съм, вече е написан не един роман).

Склонен съм да вярвам, че почти всеки човек, колкото и обикновен да изглежда на пръв поглед, има на какво да ни научи и крие интересни истории, които си струва да бъдат разказани.

Всеки от нас води своите собствени битки, достойни за уважение, всеки е микровселена. Случвало ми се е да заговоря съвсем случайни хора и почти винаги съм бил смаян от дълбочината на общуването и наученото в рамките дори на кратък, но искрен разговор.

 

2. Къде по време на пътуванията ти си се страхувал най-много?

Димитър Караниколов

Имало е тук-там ситуации с напрежение. Жена от племето сурма в долината на Омо започна да крещи по нас без видима причина. За миг бяхме обградени от десетки местни хора, въоръжени с калашников! Оказа се, че

настоява да платим за портрета, който ѝ направихме, двойно, понеже на гърба си носи спящо, скрито бебе.

Това, разбира се, не беше проблем, но ситуацията ескалира толкова бързо, че трябваше да напуснем селището през глава, заедно с охраната и преводачите ни.

При друг случай, когато влязохме в квартала, където се намира кулата Понти в Йоханесбург, шофьорът на таксито ни предупреди, че е ужасно глупаво да слезем от колата.

Не само че слязохме, но и прекарахме няколко часа в една от най-опасните сгради в света (поне допреди няколко години).

Решихме да опитаме да я заснемем отвътре след уговорка от интернет обява с непознат, който живее в сградата и обеща да ни разведе. Оказа се повече от окей, най-лошото, което ми се случи, беше тежка торба с боклук, хвърлена от 40-ия етаж, която се приземи на метър от мен.

 

3. Има ли място, където мечтаеш да стигнеш, а не си имал шанса?… На Земята ли е?

Димитър Караниколов

Земята е колкото малка и позната, толкова и необятна.

Сигурен съм, че никой от нас не е ходил дори във всички села между Пловдив и София, които са над 300.

Иска ми се в някакъв момент да стигна до Бора-Бора, Хавай и Патагония и да стъпя на поне още 10-15 гръцки острова.

 

4. Много бързо от любител фотограф ставаш автор, който печели световни конкурси, почитатели, признание. Как стана така? С какво си обясняваш успеха?

Димитър Караниколов

Не мисля, че съм постигнал кой знае какви успехи на фотографската сцена и не го казвам от излишна скромност. Фотографията е мое хоби – не снимам по поръчка. Избирам да снимам само теми, които са ми интересни и ме вълнуват, а

когато човек прави нещо за удоволствие, смятам, нещата му се получават една идея по-добре, отколкото, ако са част от задълженията му.

Живеем във време, в което всеки, който има инстаграм акаунт, може да обяви себе си за фотограф. Има стотици конкурси – 99% от тях са абсолютни финансови пирамиди, в които, ако човек инвестира достатъчно време и средства, може относително лесно да се сдобие с някоя от множеството награди и титли. Участвах в няколко и спечелих награди, след което тотално загубих интерес към тази форма на себеутвърждаване. По-добре е да използвам енергията си за да създавам самите кадри, отколкото за това да ги промотирам.

 

5. Какво е за теб фотографията?

Димитър Караниколов

Визуално средство, с което да изразя себе си и да разкажа историите, които срещам по пътя.

Гледам на себе си не като на фотограф, а по-скоро като на артист, който използва средствата на фотографията.

Същите принципи за композиция, цвят и светлина, които важат във всички изобразителни изкуства, са в сила и за фотографията. Ако можете да рисувате добре – най-вероятно от вас ще стане и сносен фотограф.

 

6. Защо ти е толкова важен и интересен погледът отгоре?

Димитър Караниколов

Архитектурен е – всичко изглежда като в план.

Различен е – виждаме познати обекти и сценарии от абсолютно различна гледна точка в сравнение със стандартната човешката перспектива.

Позволява композиции с много по-грандиозен мащаб от „наземната“ фотография.

 

7. Коя от „професиите“ ти – снимането или архитектурата, ще падне първа „жертва“ на изкуствения интелект?

Димитър Караниколов

И архитектурата, и фотографията ще бъдат дълбоко повлияни от ИИ, но не мисля, че човешкият фактор някога ще стане напълно излишен.

ИИ е тук и навлиза експоненциално във всички сфери на живота ни, харесва ли ни ,или не. Трябва да се адаптираме към новата реалност и да се научим да използваме възможностите, които тези технологии предлагат. А те са невероятни!

Основната ми работа е свързана с архитектурни визуализации и

вече започнахме да губим реални проекти заради факта, че клиентите ни могат много по-бързо, лесно и евтино да генерират с ИИ визиите, които ние създаваме.

Скоро попаднах на интересна аналогия между откриването на фотографията в началото на ХХ век и навлизането на ИИ.

Преди 1900 г. във визуалните изкуства цари реализмът, но в момента, в който фотографията става общодостъпна, постигането на реализъм спира да интересува артистите и именно тогава започват да се появяват новите стилове – експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм. Сега ще се получи нещо подобно,

еволюцията на ИИ ще доведе до еволюция в изкуствата

– човек ще трябва да намери нови пътища да твори и да се изразява по начин, който не може да бъде имитиран или генериран. Какви времена!

 

8. Какво ще имат винаги истинските снимки, което алгоритмите няма да могат да възпроизведат?

Димитър Караниколов

Правенето на фотография е много личен и емоционален акт, чиято същност е самият момент, в който натискаш спусъка на фотоапарата. Всички следващи действия, като селектиране, ретуширане и представяне на кадрите, са вторични.

Когато правиш кадъра, си свидетел на ставащото пред обектива. Ти си съпричастен – там, в тази сцена, в това време.

Един генериран кадър, бил той и перфектен визуално, никога не би могъл да има подобна документална стойност и заряд.

 

9. Какво ни дават и какво ни вземат технологиите?

Димитър Караниколов

Ето една от историите от моя фотожурнал. Пътувах почти месец из Перу. От плажовете на Лима до Куско, разбира се, до върховете на Мачу Пикчу. От красивия колониален град Арекипа до пустинния оазис Ика. Летяхме с 6-местен самолет, за да заснемем скалните рисунки в платото Наска отвисоко. Плавахме с тръстиковите лодки на племето Урос, което обитава гигантски салове – острови в езерото Титикака.

Направих над 10 000 снимки, но последния ден, преди да се върна в Европа, ми откраднаха камерата, заедно с всички архивирани кадри. Не съжалявам за техниката, но фактът, че загубих всичките си кадри от това пътешествие, ме накара да се почувствам ограбен от спомените си за Перу. Осъзнах, че

в стремежа си да заснема всичко, което виждам, не си бях оставил време да преживея пътуването и да му се насладя през собствените си очи.

И когато кадрите вече ги нямаше, все едно никога не бях ходил в Перу. Оттогава където и да пътувам, винаги заделям време да виждам местата, на който съм, не само през визьора, и да съм наистина там.

Доказано е, че правенето на много снимки нарушава способността на мозъка да запомни дадена ситуация или сцена. В изследване от 2013 г. две контролни групи посещават музей, едната има право да снима експонатите, другата – не. Групата, която не е използвала мобилен телефон или фотоапарат, помни и може да възпроизведе в пъти повече от току-що видяното.

 

10. Отскоро си и баща. Кое е мястото на света, където нямаш търпение да заведеш детето си?

Димитър Караниколов

Ооо, много са! Но сега, като се замисля, са дестинации, свързани по-скоро с невероятна природа и история, отколкото с градска среда и модерност: Исландия, Намибия, Мароко, Венеция, Индонезия.

Още „Истории от планетата Земя“ ще намерите тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога…
ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20?
Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…

повече информация
Боксът за един мирен свят

Боксът за един мирен свят

Борбата е безмилостно жестока. Но и боксът не ѝ отстъпва, а е много по-търсен, оспорван и възвеличаван спорт в световен план.
Двама души се изправят в краищата на ринга с нескритата идея да си нанесат колкото може повече и по-силни удари… докато сами понесат колкото може по-малко.
Рицарство или варварство? Поезия с ръкавици или живот без маска и без грим, разкриващ най-неизменните човешки качества?

повече информация
Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This