Гората на Рая

май 20, 2022 | Истории

Гората на Рая

20 май 2022 | Истории

Какво бихте си купили, ако имате малко спестени пари? Дом, кола, или… терен, на който да създадете гора?

Как ли изглежда раят за Рая Убенова? Сигурно ще е като гора. Защото, ако я слуша човек с какво вълнение говори по темата, няма как да не се увлече. И да се замисли по теми, за които уж говорим често, но рядко надникваме в дълбочина. Например как да съхраним собствената си планета.

Рая не само говори увлекателно, а и действа. След като дълги години се интересува от екологичните теми и търси начин да помага в тази посока, решава, че е време за по-сериозно начинание. Няма и година по-късно тя вече е собственик на 20 пустеещи декара земя, на които са засадени няколко хиляди млади фиданки.

Тя е създала бебе гора!

 

снимка: Рая Убенова

 

Първа частна гора

Рая се занимава с издателска дейност, повече от десетилетие живее и работи в чужбина. В момента е начело на екипа дизайнери, подготвящ докладите на Международната организация по труда на ООН, участва пряко в издателската дейност и комуникациите. Съвсем скоро ѝ предстои да се премести от Женева в Рим, където ще заеме сходна позиция в друга ООН институция – Организацията по земеделие и гори (ФАО).

Докато междувременно в свободното си време е създател на гора.

Как ли се стига до това доста странно поприще?

Темите за опазването на околната среда отдавна вълнуват Рая. Още като студентка въпросите, свързани с климатичните промени, ѝ стават много близки. Не спира да е така и до днес, скоро завършва магистратура по климатични промени и развитие.

„Винаги съм следяла тези теми с огромен интерес. През 2015 г., когато беше подписано Парижкото споразумение за климата, си отдъхнах. Най-накрая имахме някакво по-стабилно политическо съгласие и визия. След това обаче се разбра, че статуквото се запазва. Че искаме да продължим да живеем по същия начин, а този проблем някак да изчезне магически. Че искаме другите да се променят, а не ние самите.“, казва Рая. „Според последни научни данни, човечеството продължава да прави прекалено малко, за да си осигури един стабилен климат, в който да живее както досега. Годините до 2030-а са последният ни шанс да предотвратим катастрофата. За следващото поколение вече ще е късно. Те няма да могат да спрат промените. Ще бъдат заключени в климатичен апокалипсис.“

 

снимка: Стефан Гроздев

 

ГоРая

Да, първата стъпка е личната инициатива. Рая започнала да купува местна храна и стоки,спряла месото. Стараела се да пътува с влак, да се движи с колело из града. Направила малките стъпки, които според нея имат смисъл, за да намали въглеродните си емисии, без да се лишава от нещо и да изпада в крайности.

Само че я глождела мисълта, че така не прави достатъчно. Че голямата промяна идва от системата, а личните усилия имат повече смисъл тогава, когато надраснат обичайните модели.

Чудела се как може да е най-полезна. Ако се насочи към академична кариера… би отнело десетилетие, докато трудовете ѝ стигнат до научните списания, в които така или иначе има немалко публикации, а и в крайна сметка това, което променя света, е действието. Чудела се дали да не напише роман или детска книжка… Дълго търсела посоката, в която иска да даде своя принос.

Гората. Отговорът се оказал прост и очевиден. Няма друг ресурс, който да е толкова ценен за природата, който да спомага за развиването на екосистемите, за усвояването на въглероден диоксид. Гората, с цялата ѝ магия.

 

Гор(к)ата

Идеята се затвърдила по-миналата година, докато била на плажа. Рая пристигнала за почивка в България и се зачела в книгата на Кристияна Фигерес, един от архитектите на Парижкото споразумение. „Посланието беше ориентирано към действие: направете нещо, колкото и да малко. На този плаж взех решението, че ще създам гора“, разказва Рая. „Казах на семейството ми. Те много се смяха и отговориха, че им звучи абсолютно ненормално. „Поне се хвани да засадиш някакви продуктивни дървета: кестени, орехи, липа“.

Тя обаче вече е взела решението и започва да търси пътя, по който да го претвори в действителност.

Връща се в Женева, откъдето започва да следи проекта „Гората.бг“. Тъкмо тогава те обявяват, че ще раздават липи… „Казах си, че това е знак, тъкмо за липи ми говореха родителите ми. Поръчах 50 дръвчета, колкото беше минимумът. Обадих се на семейството ми и им казах, че утре ще дойдат 50 липи“. „Ама какво ще ги правим?“

 

снимка: Калина Комитова

 

Дървени философи

Рая обаче има план и среща подкрепата на близките си. Много сериозна помощ ѝ оказва Валери, вторият ѝ баща. „Като чу за липите, той се разсмя, смя се ли смя, после затвори телефона и ми звънна след 5 минути с идея. Каза, че има земя в село Широки Дол, Самоковско, предложи да отидем и да видим дали там не е добро място за липите“, разказва тя.

Дръвчетата намират своя дом в Широки Дол, после натам се отправят и 200 дъбчета. Междувременно Рая се включва в няколко залесявания. Прави ѝ лошо впечатление, че се правят монокултурни гори, засажда се един и същи вид, което днес се смята за доста остаряла идея, особено в контекста на климатичните промени. Истинската гора среща различни видове, които се допълват.

А Рая вече е решила, че иска да отдели от спестените си пари за място, където да създаде своя гора. Такава, каквато експерти я съветват, че трябва да бъде – да е близо до съществуващ лес, в планински или полупланински район, да не е плодородна земя. В лицето на втория си баща Валери намира съмишленик и след няколко неуспешни опита, избират два парцела в село Церово, на 50 минути път от София.

 

Рая със семейството си. Снимка: Йордан Станков

 

Който го е страх от мечки…

При първото си отиване Рая дълго търси мястото, спира да пита местен човек, собственик на черешова градина.

„Попита ме какво ще правя, аз му обясних, а той ме погледна, сякаш съм паднала от Марс и каза:

– И ти ще я правиш тая гора, без нищо да вземеш в замяна?

– Да, ще има ползи от нея, просто не директно за мен.

– Значи си страшно богата!

– Не, за съжаление, не съм.

– Е, тогава си страшно луда! Те изсякоха гората тук, ти ще си даваш парите, за да се садят дървета.“

 

От икебана дървесата ги боли

Това е реакция, която често среща. Много хора ѝ казват колко е непонятно. „Да, след 20-30 години може да дойде и да я изсече някой тази гора. Но за това време тя ще е живяла, дърветата ще са расли, ще са усвоявали въглероден диоксид. Дори това да се случи, няма да е фатално за моите цели“.

Разбира се, би била по-щастлива, ако гората е там за векове, ако стане дом за различни обитатели, ако допринася за биоразнообразието, за задържането на влагата в почвата, за спирането на ерозията.

Рая ниже история след история. Създателите на гори, видимо, са колоритни люде, почти колкото директорите на водопад. И упорити. А също и убедени в това, което правят.

След като се е сдобила със земята, тя се чуди къде да намери най-правилния съвет за това как да я превърне в лес и… просто отива в Изпълнителната агенция по горите. Звъни по вътрешния телефон на посочена от рецепцията експертка.

 

снимка: Калина Комитова

 

Горски пътник

Тя пък е толкова изумена от обаждането, че бързо събира екип и организира среща, в която дава ценни насоки на Рая. Казва, че никой не е идвал с идеята да търси съвет как да създаде своя гора. Насочва я към доц. д-р Наско Илиев от Лесотехническия университет, за да направи технологичния план, с който започват подобни начинания.

Специалистът не само харесва идеята, но на свои разноски пътува, изчислява, обсъжда и създава плана, който отговаря на всички изисквания на горособственичката. Включени са различни дървесни видове, а, за нейна приятна изненада, доминиращи са дъбовете, които са и едни от най-дълго живеещите дървета по нашите ширини. Специалистът проследява какви са растенията, които вече виреят на мястото, води се и по тях при избора на видове.

После всичко се нарежда като по чудо, намират се нужните фиданки, а в деня, определен за залесяване, идват около 300 доброволци.

 

Гора от ръце

„Много ме трогна това, че хората са склонни да дават от себе си за нещо, което виждат, че е полезно“, казва Рая. „Може би са отворени, защото разбират, че не го правя с користна цел“.

Казва, че голямото ѝ удовлетворение е от това, че днес се чувства част от общност с обединяващи ценности. „Започвайки тази инициатива, бях твърдо решена, че ще я направя и не се влияех от мнението на околните. Дълго време се чувствах сама, а после много хора ми помогнаха със съвети, включиха се и толкова доброволци… Изведнъж станахме общност, която прави това, което е стойностно. Това ме окрили“.

„Климатичната криза също е свързана с ценности, с това, на което отдаваме значение“, допълва нашата гостенка. „В последните 50-ина години западното общество е много фокусирано върху индивидуализма и консумеризма, а всички ние всъщност имаме нужда от общността и от дълбоката, некомерсиална връзка с хората около нас. Точно това усетих с тази моя гора. Чувствах, че трябва да направя нещо като индивид, а изненадващо намерих общност. Това има много повече смисъл, отколкото, ако някой ходи с колело до работа (не че не е важно!). Пътят към ефективно климатично действие е в колективни инициативи и натиск върху системата, която руши планетата ни – най-вече компаниите за фосилни горива“.

 

снимка: Рая Убенова

 

Горест

Гората вече е засадена, малко по-късно неин приятел маркира дръвчетата, за да се разпознават лесно сред околната растителност напролет.

С това, разбира се, грижата за нея едва започва. Два-три пъти годишно – през май-юни и в началото на есента се прави отглеждане. Младите дървета се почистват от околната растителност, а фиданките, които не са се хванали, се попълват. Очаква се, че най-трудно ще е с малините, които са доста разпространен плевел в района. Тогава отново ще дойде времето доброволци да се включат с труда си. Ако се случи сухо лято, Рая е организирала човек от селото да полива с цистерна.

Тя се радва, че научава за все повече подобни инициативи. С нея се свързва Асен Ненов, който се грижи за 30 декара земя край морето, за да я остави без обработка, да се превърне отново в диво пространство, нормален хабитат за местните видове, които са притиснати от човека. Жена от Плевен пък е отделила 30 декара от земята си, която да залеси. Вдъхновява я и създателят на сайта „Гората.бг“ Никола Рахнев, който е помогнал за популяризирането на инициативата и осигурил инструменти за доброволците.

 

снимка: Калина Комитова

 

Дървото на живота

Как ли мечтае Рая да изглежда един ден нейната нова собственост? „Като истинска гора. Трябва да минат 30-40 години, за да пораснат повечето видове. Много бих се радвала да дойдат различни обитатели, зайци, сърни. Много би ми се искало това да е част от една динамична екосистема и тя да се разраства“.

Рая не смята да спира дотук. Други хора от Церово също предлагат свои терени, на които гората да се разрасне. Канят я и в етрополското село Лопян, откъдето произхожда баща ѝ. И тя не се отказва да мечтае за следващите стъпки и следващите гори. Макар че ѝ е все по-трудно да жонглира между кариерата, личния си живот и амбициозното начинание. „Но, от друга страна, това ми се струва толкова важно, че съм готова да преориентирам всичко заради него“.

Още ли мислите, че един човек не може да започне голяма промяна? Или не бива да се бори за мечтите си, дори и с риск да го смятат за луд? Лудите, лудите, те да са живи…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This