Какво бихте си купили, ако имате малко спестени пари? Дом, кола, или… терен, на който да създадете гора?

Как ли изглежда раят за Рая Убенова? Сигурно ще е като гора. Защото, ако я слуша човек с какво вълнение говори по темата, няма как да не се увлече. И да се замисли по теми, за които уж говорим често, но рядко надникваме в дълбочина. Например как да съхраним собствената си планета.

Рая не само говори увлекателно, а и действа. След като дълги години се интересува от екологичните теми и търси начин да помага в тази посока, решава, че е време за по-сериозно начинание. Няма и година по-късно тя вече е собственик на 20 пустеещи декара земя, на които са засадени няколко хиляди млади фиданки.

Тя е създала бебе гора!

снимка: Рая Убенова

Първа частна гора

Рая се занимава с издателска дейност, повече от десетилетие живее и работи в чужбина. В момента е начело на екипа дизайнери, подготвящ докладите на Международната организация по труда на ООН, участва пряко в издателската дейност и комуникациите. Съвсем скоро ѝ предстои да се премести от Женева в Рим, където ще заеме сходна позиция в друга ООН институция – Организацията по земеделие и гори (ФАО).

Докато междувременно в свободното си време е създател на гора.

Как ли се стига до това доста странно поприще?

Темите за опазването на околната среда отдавна вълнуват Рая. Още като студентка въпросите, свързани с климатичните промени, ѝ стават много близки. Не спира да е така и до днес, скоро завършва магистратура по климатични промени и развитие.

„Винаги съм следяла тези теми с огромен интерес. През 2015 г., когато беше подписано Парижкото споразумение за климата, си отдъхнах. Най-накрая имахме някакво по-стабилно политическо съгласие и визия. След това обаче се разбра, че статуквото се запазва. Че искаме да продължим да живеем по същия начин, а този проблем някак да изчезне магически. Че искаме другите да се променят, а не ние самите.“, казва Рая. „Според последни научни данни, човечеството продължава да прави прекалено малко, за да си осигури един стабилен климат, в който да живее както досега. Годините до 2030-а са последният ни шанс да предотвратим катастрофата. За следващото поколение вече ще е късно. Те няма да могат да спрат промените. Ще бъдат заключени в климатичен апокалипсис.“

снимка: Стефан Гроздев

ГоРая

Да, първата стъпка е личната инициатива. Рая започнала да купува местна храна и стоки,спряла месото. Стараела се да пътува с влак, да се движи с колело из града. Направила малките стъпки, които според нея имат смисъл, за да намали въглеродните си емисии, без да се лишава от нещо и да изпада в крайности.

Само че я глождела мисълта, че така не прави достатъчно. Че голямата промяна идва от системата, а личните усилия имат повече смисъл тогава, когато надраснат обичайните модели.

Чудела се как може да е най-полезна. Ако се насочи към академична кариера… би отнело десетилетие, докато трудовете ѝ стигнат до научните списания, в които така или иначе има немалко публикации, а и в крайна сметка това, което променя света, е действието. Чудела се дали да не напише роман или детска книжка… Дълго търсела посоката, в която иска да даде своя принос.

Гората. Отговорът се оказал прост и очевиден. Няма друг ресурс, който да е толкова ценен за природата, който да спомага за развиването на екосистемите, за усвояването на въглероден диоксид. Гората, с цялата ѝ магия.

Гор(к)ата

Идеята се затвърдила по-миналата година, докато била на плажа. Рая пристигнала за почивка в България и се зачела в книгата на Кристияна Фигерес, един от архитектите на Парижкото споразумение. „Посланието беше ориентирано към действие: направете нещо, колкото и да малко. На този плаж взех решението, че ще създам гора“, разказва Рая. „Казах на семейството ми. Те много се смяха и отговориха, че им звучи абсолютно ненормално. „Поне се хвани да засадиш някакви продуктивни дървета: кестени, орехи, липа“.

Тя обаче вече е взела решението и започва да търси пътя, по който да го претвори в действителност.

Връща се в Женева, откъдето започва да следи проекта „Гората.бг“. Тъкмо тогава те обявяват, че ще раздават липи… „Казах си, че това е знак, тъкмо за липи ми говореха родителите ми. Поръчах 50 дръвчета, колкото беше минимумът. Обадих се на семейството ми и им казах, че утре ще дойдат 50 липи“. „Ама какво ще ги правим?“

снимка: Калина Комитова

Дървени философи

Рая обаче има план и среща подкрепата на близките си. Много сериозна помощ ѝ оказва Валери, вторият ѝ баща. „Като чу за липите, той се разсмя, смя се ли смя, после затвори телефона и ми звънна след 5 минути с идея. Каза, че има земя в село Широки Дол, Самоковско, предложи да отидем и да видим дали там не е добро място за липите“, разказва тя.

Дръвчетата намират своя дом в Широки Дол, после натам се отправят и 200 дъбчета. Междувременно Рая се включва в няколко залесявания. Прави ѝ лошо впечатление, че се правят монокултурни гори, засажда се един и същи вид, което днес се смята за доста остаряла идея, особено в контекста на климатичните промени. Истинската гора среща различни видове, които се допълват.

А Рая вече е решила, че иска да отдели от спестените си пари за място, където да създаде своя гора. Такава, каквато експерти я съветват, че трябва да бъде – да е близо до съществуващ лес, в планински или полупланински район, да не е плодородна земя. В лицето на втория си баща Валери намира съмишленик и след няколко неуспешни опита, избират два парцела в село Церово, на 50 минути път от София.

Рая със семейството си. Снимка: Йордан Станков

Който го е страх от мечки…

При първото си отиване Рая дълго търси мястото, спира да пита местен човек, собственик на черешова градина.

„Попита ме какво ще правя, аз му обясних, а той ме погледна, сякаш съм паднала от Марс и каза:

– И ти ще я правиш тая гора, без нищо да вземеш в замяна?

– Да, ще има ползи от нея, просто не директно за мен.

– Значи си страшно богата!

– Не, за съжаление, не съм.

– Е, тогава си страшно луда! Те изсякоха гората тук, ти ще си даваш парите, за да се садят дървета.“

От икебана дървесата ги боли

Това е реакция, която често среща. Много хора ѝ казват колко е непонятно. „Да, след 20-30 години може да дойде и да я изсече някой тази гора. Но за това време тя ще е живяла, дърветата ще са расли, ще са усвоявали въглероден диоксид. Дори това да се случи, няма да е фатално за моите цели“.

Разбира се, би била по-щастлива, ако гората е там за векове, ако стане дом за различни обитатели, ако допринася за биоразнообразието, за задържането на влагата в почвата, за спирането на ерозията.

Рая ниже история след история. Създателите на гори, видимо, са колоритни люде, почти колкото директорите на водопад. И упорити. А също и убедени в това, което правят.

След като се е сдобила със земята, тя се чуди къде да намери най-правилния съвет за това как да я превърне в лес и… просто отива в Изпълнителната агенция по горите. Звъни по вътрешния телефон на посочена от рецепцията експертка.

снимка: Калина Комитова

Горски пътник

Тя пък е толкова изумена от обаждането, че бързо събира екип и организира среща, в която дава ценни насоки на Рая. Казва, че никой не е идвал с идеята да търси съвет как да създаде своя гора. Насочва я към доц. д-р Наско Илиев от Лесотехническия университет, за да направи технологичния план, с който започват подобни начинания.

Специалистът не само харесва идеята, но на свои разноски пътува, изчислява, обсъжда и създава плана, който отговаря на всички изисквания на горособственичката. Включени са различни дървесни видове, а, за нейна приятна изненада, доминиращи са дъбовете, които са и едни от най-дълго живеещите дървета по нашите ширини. Специалистът проследява какви са растенията, които вече виреят на мястото, води се и по тях при избора на видове.

После всичко се нарежда като по чудо, намират се нужните фиданки, а в деня, определен за залесяване, идват около 300 доброволци.

Гора от ръце

„Много ме трогна това, че хората са склонни да дават от себе си за нещо, което виждат, че е полезно“, казва Рая. „Може би са отворени, защото разбират, че не го правя с користна цел“.

Казва, че голямото ѝ удовлетворение е от това, че днес се чувства част от общност с обединяващи ценности. „Започвайки тази инициатива, бях твърдо решена, че ще я направя и не се влияех от мнението на околните. Дълго време се чувствах сама, а после много хора ми помогнаха със съвети, включиха се и толкова доброволци… Изведнъж станахме общност, която прави това, което е стойностно. Това ме окрили“.

„Климатичната криза също е свързана с ценности, с това, на което отдаваме значение“, допълва нашата гостенка. „В последните 50-ина години западното общество е много фокусирано върху индивидуализма и консумеризма, а всички ние всъщност имаме нужда от общността и от дълбоката, некомерсиална връзка с хората около нас. Точно това усетих с тази моя гора. Чувствах, че трябва да направя нещо като индивид, а изненадващо намерих общност. Това има много повече смисъл, отколкото, ако някой ходи с колело до работа (не че не е важно!). Пътят към ефективно климатично действие е в колективни инициативи и натиск върху системата, която руши планетата ни – най-вече компаниите за фосилни горива“.

снимка: Рая Убенова

Горест

Гората вече е засадена, малко по-късно неин приятел маркира дръвчетата, за да се разпознават лесно сред околната растителност напролет.

С това, разбира се, грижата за нея едва започва. Два-три пъти годишно – през май-юни и в началото на есента се прави отглеждане. Младите дървета се почистват от околната растителност, а фиданките, които не са се хванали, се попълват. Очаква се, че най-трудно ще е с малините, които са доста разпространен плевел в района. Тогава отново ще дойде времето доброволци да се включат с труда си. Ако се случи сухо лято, Рая е организирала човек от селото да полива с цистерна.

Тя се радва, че научава за все повече подобни инициативи. С нея се свързва Асен Ненов, който се грижи за 30 декара земя край морето, за да я остави без обработка, да се превърне отново в диво пространство, нормален хабитат за местните видове, които са притиснати от човека. Жена от Плевен пък е отделила 30 декара от земята си, която да залеси. Вдъхновява я и създателят на сайта „Гората.бг“ Никола Рахнев, който е помогнал за популяризирането на инициативата и осигурил инструменти за доброволците.

снимка: Калина Комитова

Дървото на живота

Как ли мечтае Рая да изглежда един ден нейната нова собственост? „Като истинска гора. Трябва да минат 30-40 години, за да пораснат повечето видове. Много бих се радвала да дойдат различни обитатели, зайци, сърни. Много би ми се искало това да е част от една динамична екосистема и тя да се разраства“.

Рая не смята да спира дотук. Други хора от Церово също предлагат свои терени, на които гората да се разрасне. Канят я и в етрополското село Лопян, откъдето произхожда баща ѝ. И тя не се отказва да мечтае за следващите стъпки и следващите гори. Макар че ѝ е все по-трудно да жонглира между кариерата, личния си живот и амбициозното начинание. „Но, от друга страна, това ми се струва толкова важно, че съм готова да преориентирам всичко заради него“.

Още ли мислите, че един човек не може да започне голяма промяна? Или не бива да се бори за мечтите си, дори и с риск да го смятат за луд? Лудите, лудите, те да са живи…