Можете да чуете тази Дигитална история в 

Бляскава холивудска звезда с 6 брака, три деца, едно от което уж е осиновено. Среща се на лъскави партита с някои от лидерите на фашистка Германия, макар че е еврейка. После покорява Холивуд. Междувременно създава изобретение, способно да сложи край на войната по-рано, но не получава доверие. За сметка на това по-късно хрумването ѝ ще бъде оценено, за да позволи създаването на технологии като GPS, Wi-Fi и Bluetooth… Наистина ли приносът ѝ е толкова голям?

Наричат Хеди Ламар „най-красивата жена, снимала се във филм“. Виждате от снимката, не без основание. Тя е и изобретателят, създал технологията, на която се крепят днешните безжични мрежи. Тази дигитална история от аналоговите времена е красива като нейната героиня. Толкова нетипична, разбиваща стереотипите на парчета. И същевременно: напълно истинска.

Хеди участва и в популярен мем.

Котка върху горещ ламаринен покрив

„Красотата ще спаси света“, гласи популярният лаф на Достоевски, но не уточнява точно как. Явно ще да е имал предвид Хеди Ламар. Ако сте над 30, сигурно помните как в края на миналия век се свързвахме със света. Телефонът, ако не го е заела бабата от дуплекса, модемът и познатият звук „хшшш…“. После дойдоха безжичните връзки у дома. LAN кабелът се влюби в модема и благодарение на Wi-Fi технологията всички електронни джаджи у дома изведнъж можеха да си говорят с всички други джаджи по света с немислима дотогава скорост.

„Всяко момиче може да изглежда лъскаво. Достатъчно е да стои тихо и да изглежда глупаво“. Думите са на Хеди Ламар, една от най-искрящите звезди на Холивуд в средата на миналия век. И същевременно: изобретателят, позволил да се случи революцията на безжичните технологии. Същият Холивуд така и все още не я е удостоил с достоен филм, който да разказва невероятната ѝ история.

Отнесени от вихъра

Хедвиг Ева Мария Кислер се ражда на 9 ноември 1914 г. във Виена, в еврейско семейство. Баща ѝ е роден в Лвов, високопоставен банков чиновник, майка ѝ е пианистка от Будапеща.

На 12 печели първия си конкурс за красота. Няма време дори да завърши гимназия, отказва се рано, защото е решила, че ще става актриса.

Семейството ѝ е консервативно, никак не се радва на идеята. Тя обаче е толкова силна и независима, колкото ще си остане до края на живота си и се посвещава на мечтата. А липсата на образование няма да ѝ попречи днес името ѝ да е в списъците на почетните изобретатели както в Австрия, така и във втората ѝ родина – САЩ.

Следва скоростна театрална кариера. Хедвиг пристъпва шумно и драматично и на филмовата сцена. Първият ѝ филм – „Екстаз“, е заснет през 1933 г. в Чехословакия. Предизвиква фурор и огромен скандал. А същевременно – и първата революция, която по някакъв начин създава бъдещата изобретателка. Филмът е забранен и в Германия, и в САЩ. Второто ще се окаже бонус за Хедвиг, но това ще стане ясно доста по-късно.

Ролята ѝ е на красива млада съпруга, пренебрегната от по-възрастния си мъж. Участва в доста откровено еротични сцени, нетипични за онова време. Критиците още спорят кое е най-скандалното: че е първата гола жена в масов филм, или че за първи път се показва сцена, в която изживява оргазъм. При това в близък план. (Както разказва после Хеди, в това време за повече убедителност режисьорът забива карфици в петите ѝ.)

Кадър от „Екстаз“

Опасен чар

Твърди се, че на премиерата Хедвиг е с родителите си, които не подозират нищо и… не остават приятно изненадани. Баща ѝ решава, че единственото разумно решение е да я ожени бързо, твърди се, че още на следващия ден си уговаря среща с търговеца на оръжие Фриц Мандел. Малко странно, Хедвиг първоначално е увлечена от съпруга си, независимо, че бъдещият жених е с 15 години по-стар от нея.

Заговорим ли за звездите, с тях понякога човек трудно може да намери истината. Според друга версия (от нейната автобиография) тя самата е съблазнена от Фридрих Мандъл, третия най-богат мъж на Австрия, който упорито ѝ праща цветя, обръща я с внимание, кара я да се чувства специална. Така или иначе, двамата стават семейство, тя на 18, той – на 33.

Бизнесът му процъфтява, със сигурност за това помага и присъствието на прелестната му съпруга на всички вечерни събития. За нея те са доста скучни, сред малкото теми, които са ѝ интересни, са разговорите за… военни технологии. Генералите и инженерите, с които мъжът ѝ върти търговия, се впечатляват от познанията в тази област на момичето, станало известно със скандален филм, което дори не е завършило гимназия. Отнасят се с високомерие и ѝ споделят доста технологични тайни, за които иначе биха били предпазливи. Съпругът на Хедвиг има много добри отношения с нацистките големци, бизнесът му процъфтява.

На Хеди обаче бързо ѝ става скучно и решава, че този живот не е за нея. Излъгва мъжа си, че си е сложила най-красивите бижута, за да ги покаже на приятелка. А всъщност отива в Париж, оставяйки писмо, в което казва, че няма да се върне.

Фриц се съгласява на бърз развод, защото постепенно и за него е станало неудобно да е женен за еврейка. А тя се възползва от свободата и тръгва из Европа. Кариерата ѝ се изстрелва напред след една среща в Лондон. Луис Майер, създателят на „Метро Голдуин Майер“, е изключително впечатлен от младата австрийка. Предлага ѝ дългосрочен договор за работа в Холивуд .Тя отказва първата оферта от 125 долара на седмица, успява да се спазари за 4 пъти повече.

Някои го предпочитат горещо

Оттам нататък нещата се развиват точно като в холивудски филм. Ражда се истинска звезда, при това с ново име. Прякора „Хеди Ламар“ измисля съпругата на Майер, почитателката на звездата от времето на немите филми Барбара Ла Мар.

Идва 1938 г. и започва кариера, която ще я направи известна като най-красивата жена на Холивуд. До края на 50-те Хеди се снима в огромен брой касови хитове. Сред най-успешните ѝ заглавията са „Самсон и Далила“, в който играе главната роля, „Тортила Флет“ по Стайнбек и много други. Партнира на Спенсър Трейси и Кларк Гейбъл.

През това време никак не си губи времето на личния фронт. Жени се общо шест пъти. По време на третия ѝ брак със съпруга ѝ осиновяват момче. Когато се развежда и се жени отново, и следващият ѝ съпруг го осиновява. Едва много десетилетия по-късно момчето открива записки на майка си, от които разбира, че е неин син от един от многобройните и флиртове. Хеди ражда още две деца от третия си мъж и скоро след това се развежда. Следват съпрузи номер 4 и 5, за да се стигне до последния ѝ опит.

„Никога не съм имала добър вкус нито за сценарии, нито за съпрузи. Затова се провалиха и браковете, и филмите ми“, казва тя.

Светлините на града

„Най-щастливите моменти в живота са тези между браковете.“

Шестата ѝ сватба е с адвоката, който е водил последните ѝ 4 бракоразводни дела. Е, и там нещата не се получават и в определен момент Хеди като че ли се отказва да опитва.

Горе-долу по същото време изоставя и холивудската си кариера. Скандалният филм „Екстаз“ така и не е стигнал до Америка, но Хеди обича да провокира и, когато се оказва далеч от светлината на прожекторите, го използва, за да привлече внимание. Автобиографията ѝ „Екстаз и аз“ през 60-те поражда поредния голям скандал в списъка на Хеди.

„Ако използвате въображението си, можете да погледнете към всяка една актриса и да си я прествате гола. Надявам се да ви накарам да използвате въображението си.“

През 70-те я канят да участва в немалко сериали, филми и реклами, но никой не привлича вниманието ѝ. Видимо ѝ е омръзнало от Холивуд. През 1974 г. завежда дело за 10 милиона долара срещу „Уорнър брадърс“, заради това, че се е почувствала обидена от комедията на Мел Брукс „Пламтящи седла“, където има героиня с име, подобно на нейното.

Последните 20 години от живота си прекарва сама в имението си в Маями Бийч. Постоянно се кара и с трите си деца.

Още един любопитен щрих: през 2011 г. Ан Хатауей разказва, че образът на жената котка всъщност е базиран на личността на Хеди Ламар. Модерната актриса се заравя в историята на своята предшествечка.

Аз пея под дъжда

Казват, извън луксозното лустро, тя е била доста самотна, нехаресваща славата личност. Обичала да запълва свободното си време, мислейки за нестандартни изобретения. Извън торпедата, тя обичала да размишлява и за други хрумки: например, как да подобри работата на светофарите. Или пък, как да създаде таблетка, която да се разтвори във вода и да се превърне в газирана напитка. Второто не ѝ се удава, Хеди сама признава, че резултатът има повече вкуса на алка-зелцер.

През 1966 г. Хеди е арестувана в Лос Анджелис, защото открадва козметика от магазин. За втори път ѝ се случва през 1991 г. във Флорида, взела е капки за очи и лаксативи за 21 долара.

„Съветвам всичките си приятели да не спестяват. Харчете парите си. Повечето хора ги пазят цял живот и ги оставят на някой друг. Парите са, за да се забавляваш!“, казва Хеди.

При такива личности е много трудно да отличиш измислицата от реалния образ. Казват, че първо на нея е предложена главната роля в „Казабланка“. Че си пада основно по жени. Че е имала връзка с Чарли Чаплин. И какво ли още не.

Осъдени души

Стана дума, че същата тази жена е изобретила и технология, дали не сме сбъркали нещо? Как е имала време за нещо подобно, между филмите и браковете? Без специално образование, дори незавършила гимназия, отдадена, видимо на хедонизма?

Това е и най-поучителното от тази история. Човек никога не знае кога ще го изненада този срещу него и кой знае дали някога ще научи на това дори изкуствения интелект.

За изобретението си Хеди Ламар и композиторът Джордж Антайл получават патент и първата им работа е да предложат идеята на военните. Не е нужно да се спираме подробно на това какъв шанс имат да популяризират изобретението си в Пентагона, в разгара на войната, холивудска звезда и композитор.

Изобретението им е устройство, създаващо радиосигнали с прескачащи честоти. Основната цел: торпедата във водата да бъдат насочвани много по-точно и същевременно да се намали опасността да бъдат прихванати от врага.

Красив ум

„Заговорихме се за войната в късното лято на 1940-а, тогава нещата изглеждаха много зле. Хеди спомена, че никак не се чувства добре, седейки си в Холивуд и трупайки пари, докато по света нещата вървят толкова лошо. Каза, че има доста познания за оръжията и секретните разработки в тази област, че сериозно си мисли за това да изостави за малко актьорството, за да отиде и да разкаже всичко пред Съвета на изобретателите във Вашингтон“, спомня си Антайл.

Двамата успяват да синхронизират миниатюрен механизъм, наподобяващ пиано с радио сигналите. Изобретението е защитено в САЩ с патент 2 292 387 на 11 август 1942 г. с истинското име на актрисата Хеди Кислер Марки.

Но колко е важно тяхното откритие, за да ги има днешните безжични технологии?

Както издава и названието „прескачащите честоти“: идеята е, че съобщенията може да не минават през един канал на комуникация, а да прескачат между повече, така са по-трудни за улавяне. Патентът им използва 88 канала, колкото са и клавишите на пианото. Ако предварително и подателят, и получателят знаят поредността на честотите, които ще бъдат използвани, съобщението може да бъде кодирано и декодирано лесно. И същевременно: почти невъзможно е да се прихване от врага.

Може да звучи логично и лесно, но изобретението на Хеди се оказва прекрасна идея и неслучайно после се озовава в основата на технологии като GPS, Bluetooth и Wi-Fi. Такъв сигнал не само е труден за улавяне, но и не се повлиява от околния шум. В крайна сметка системата е приложена на практика през 60-те, но не с механичните решения, предложени в патента, а с помощта на електромагнитни сигнали.

Една от схемите в патента на Хеди

Животът е прекрасен

Антайл умира през 1959 г., годината, в която изтича техният патент.

Днес ще срещнете на много места обяснението, че военните не приемат идеята ѝ, защото е жена. През 2019-а излиза романът „Единствената жена в стаята“, който привлича доста погледи и припомня тази история, макар и по сладникаво модерен стил. Там историята гласи, че изобретението на Хеди и приятеля ѝ би могло да сложи край на войната много по-скоро. Но никой не го взема насериозно.

Факт е, че изобретението е възприето като трудно за прилагане в практика. За първи път се използва реално отново от военните, през 1962 г., във военните кораби, които са подготвени да се отправят към Куба в разгара на Карибската криза. Доста по-късно то навлиза и в гражданските технологии.

Дамски гамбит

Факт е, че Хеди е модерна героиня, на която никак не ѝ липсва блясък, затова е удобно да акцентираме върху нейното откритие. Дали учените биха се справили в създаването на технологиите и без него и дали изобщо са ползвали конкретно нейната работа, няма как да знаем.

Но това и не прави приноса ѝ по-малко значим. Патентът на Хеди и Джордж наистина формулира принципи, които се оказват особено важни в следващите стъпки в развитието на технологиите. Дали наистина точно той е вдъхновил създателите на следващите технологии да се спрат на прескачащите честоти, е много трудно да се каже. Можем да намерим онлайн доста аргументи (например тук), че приносът ѝ в технологиите не е особено голям.

Науката, знанието, изобретенията често вървят много по-неочаквано, на зиг-заг, допълвайки и развивайки идеите, отколкото сме свикнали да смятаме. Факт е, че следващите поколения учени признават приноса на Хеди. Тя попада в американската Национална зала на славата на изобретателите посмъртно, през 2014 г. Повече от половин век, след като си е спечелила звезда на Холивудската алея на славата.

Рожденият ѝ ден: 9 ноември, в Австрия, Германия и Швейцария е обявен за ден на изобретателя. Това е повече от показателен факт за отношението на учените към работата ѝ.

Закуска в Тифани

Признанието е посмъртно. Хеди вече си е отишла на 19 януари 2000 г., прахът ѝ е пръснат по волята ѝ в любимия ѝ Виенски парк.

И, може би, вече се е превърнала в удобна звезда, която да бъде популяризирана по нов начин. А тя си заслужава вниманието, историята ѝ е силна и драматична. Обективността в нея е трудно да бъде постигната.

„Вярата и любопитството към бъдещето изглеждат по-добри от гаранциите. Това е моят път. Неизвестното винаги е било най-привлекателно за мен“, казва тя. Може би наистина си струва да не спира да опитваме. Да сменяме от време на време честотата. Пък, кой знае…