Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

ное. 19, 2021 | Истории

Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

19 ноември 2021 | Истории

Бляскава холивудска звезда с 6 брака, три деца, едно от което уж е осиновено. Среща се на лъскави партита с някои от лидерите на фашистка Германия, макар че е еврейка. После покорява Холивуд. Междувременно създава изобретение, способно да сложи край на войната по-рано, но не получава доверие. За сметка на това по-късно хрумването ѝ ще бъде оценено, за да позволи създаването на технологии като GPS, Wi-Fi и Bluetooth… Наистина ли приносът ѝ е толкова голям?

Наричат Хеди Ламар „най-красивата жена, снимала се във филм“. Виждате от снимката, не без основание. Тя е и изобретателят, създал технологията, на която се крепят днешните безжични мрежи. Тази дигитална история от аналоговите времена е красива като нейната героиня. Толкова нетипична, разбиваща стереотипите на парчета. И същевременно: напълно истинска.

 

Хеди Ламар

Хеди участва и в популярен мем.

 

Котка върху горещ ламаринен покрив

„Красотата ще спаси света“, гласи популярният лаф на Достоевски, но не уточнява точно как. Явно ще да е имал предвид Хеди Ламар. Ако сте над 30, сигурно помните как в края на миналия век се свързвахме със света. Телефонът, ако не го е заела бабата от дуплекса, модемът и познатият звук „хшшш…“. После дойдоха безжичните връзки у дома. LAN кабелът се влюби в модема и благодарение на Wi-Fi технологията всички електронни джаджи у дома изведнъж можеха да си говорят с всички други джаджи по света с немислима дотогава скорост.

„Всяко момиче може да изглежда лъскаво. Достатъчно е да стои тихо и да изглежда глупаво“. Думите са на Хеди Ламар, една от най-искрящите звезди на Холивуд в средата на миналия век. И същевременно: изобретателят, позволил да се случи революцията на безжичните технологии. Същият Холивуд така и все още не я е удостоил с достоен филм, който да разказва невероятната ѝ история.

 

Хеди Ламар

 

Отнесени от вихъра

Хедвиг Ева Мария Кислер се ражда на 9 ноември 1914 г. във Виена, в еврейско семейство. Баща ѝ е роден в Лвов, високопоставен банков чиновник, майка ѝ е пианистка от Будапеща.

На 12 печели първия си конкурс за красота. Няма време дори да завърши гимназия, отказва се рано, защото е решила, че ще става актриса.

Семейството ѝ е консервативно, никак не се радва на идеята. Тя обаче е толкова силна и независима, колкото ще си остане до края на живота си и се посвещава на мечтата. А липсата на образование няма да ѝ попречи днес името ѝ да е в списъците на почетните изобретатели както в Австрия, така и във втората ѝ родина – САЩ.

Следва скоростна театрална кариера. Хедвиг пристъпва шумно и драматично и на филмовата сцена. Първият ѝ филм – „Екстаз“, е заснет през 1933 г. в Чехословакия. Предизвиква фурор и огромен скандал. А същевременно – и първата революция, която по някакъв начин създава бъдещата изобретателка. Филмът е забранен и в Германия, и в САЩ. Второто ще се окаже бонус за Хедвиг, но това ще стане ясно доста по-късно.

Ролята ѝ е на красива млада съпруга, пренебрегната от по-възрастния си мъж. Участва в доста откровено еротични сцени, нетипични за онова време. Критиците още спорят кое е най-скандалното: че е първата гола жена в масов филм, или че за първи път се показва сцена, в която изживява оргазъм. При това в близък план. (Както разказва после Хеди, в това време за повече убедителност режисьорът забива карфици в петите ѝ.)

 

Хеди Ламар в „Екстаз“

Кадър от „Екстаз“

 

Опасен чар

Твърди се, че на премиерата Хедвиг е с родителите си, които не подозират нищо и… не остават приятно изненадани. Баща ѝ решава, че единственото разумно решение е да я ожени бързо, твърди се, че още на следващия ден си уговаря среща с търговеца на оръжие Фриц Мандел. Малко странно, Хедвиг първоначално е увлечена от съпруга си, независимо, че бъдещият жених е с 15 години по-стар от нея.

Заговорим ли за звездите, с тях понякога човек трудно може да намери истината. Според друга версия (от нейната автобиография) тя самата е съблазнена от Фридрих Мандъл, третия най-богат мъж на Австрия, който упорито ѝ праща цветя, обръща я с внимание, кара я да се чувства специална. Така или иначе, двамата стават семейство, тя на 18, той – на 33.

Бизнесът му процъфтява, със сигурност за това помага и присъствието на прелестната му съпруга на всички вечерни събития. За нея те са доста скучни, сред малкото теми, които са ѝ интересни, са разговорите за… военни технологии. Генералите и инженерите, с които мъжът ѝ върти търговия, се впечатляват от познанията в тази област на момичето, станало известно със скандален филм, което дори не е завършило гимназия. Отнасят се с високомерие и ѝ споделят доста технологични тайни, за които иначе биха били предпазливи. Съпругът на Хедвиг има много добри отношения с нацистките големци, бизнесът му процъфтява.

На Хеди обаче бързо ѝ става скучно и решава, че този живот не е за нея. Излъгва мъжа си, че си е сложила най-красивите бижута, за да ги покаже на приятелка. А всъщност отива в Париж, оставяйки писмо, в което казва, че няма да се върне.

Фриц се съгласява на бърз развод, защото постепенно и за него е станало неудобно да е женен за еврейка. А тя се възползва от свободата и тръгва из Европа. Кариерата ѝ се изстрелва напред след една среща в Лондон. Луис Майер, създателят на „Метро Голдуин Майер“, е изключително впечатлен от младата австрийка. Предлага ѝ дългосрочен договор за работа в Холивуд .Тя отказва първата оферта от 125 долара на седмица, успява да се спазари за 4 пъти повече.

 

Хеди Ламар

 

Някои го предпочитат горещо

Оттам нататък нещата се развиват точно като в холивудски филм. Ражда се истинска звезда, при това с ново име. Прякора „Хеди Ламар“ измисля съпругата на Майер, почитателката на звездата от времето на немите филми Барбара Ла Мар.

Идва 1938 г. и започва кариера, която ще я направи известна като най-красивата жена на Холивуд. До края на 50-те Хеди се снима в огромен брой касови хитове. Сред най-успешните ѝ заглавията са „Самсон и Далила“, в който играе главната роля, „Тортила Флет“ по Стайнбек и много други. Партнира на Спенсър Трейси и Кларк Гейбъл.

През това време никак не си губи времето на личния фронт. Жени се общо шест пъти. По време на третия ѝ брак със съпруга ѝ осиновяват момче. Когато се развежда и се жени отново, и следващият ѝ съпруг го осиновява. Едва много десетилетия по-късно момчето открива записки на майка си, от които разбира, че е неин син от един от многобройните и флиртове. Хеди ражда още две деца от третия си мъж и скоро след това се развежда. Следват съпрузи номер 4 и 5, за да се стигне до последния ѝ опит.

„Никога не съм имала добър вкус нито за сценарии, нито за съпрузи. Затова се провалиха и браковете, и филмите ми“, казва тя.

 

Хеди Ламар

 

Светлините на града

„Най-щастливите моменти в живота са тези между браковете.“

Шестата ѝ сватба е с адвоката, който е водил последните ѝ 4 бракоразводни дела. Е, и там нещата не се получават и в определен момент Хеди като че ли се отказва да опитва.

Горе-долу по същото време изоставя и холивудската си кариера. Скандалният филм „Екстаз“ така и не е стигнал до Америка, но Хеди обича да провокира и, когато се оказва далеч от светлината на прожекторите, го използва, за да привлече внимание. Автобиографията ѝ „Екстаз и аз“ през 60-те поражда поредния голям скандал в списъка на Хеди.

„Ако използвате въображението си, можете да погледнете към всяка една актриса и да си я прествате гола. Надявам се да ви накарам да използвате въображението си.“

През 70-те я канят да участва в немалко сериали, филми и реклами, но никой не привлича вниманието ѝ. Видимо ѝ е омръзнало от Холивуд. През 1974 г. завежда дело за 10 милиона долара срещу „Уорнър брадърс“, заради това, че се е почувствала обидена от комедията на Мел Брукс „Пламтящи седла“, където има героиня с име, подобно на нейното.

Последните 20 години от живота си прекарва сама в имението си в Маями Бийч. Постоянно се кара и с трите си деца.

Още един любопитен щрих: през 2011 г. Ан Хатауей разказва, че образът на жената котка всъщност е базиран на личността на Хеди Ламар. Модерната актриса се заравя в историята на своята предшествечка.

 

Хеди Ламар

 

Аз пея под дъжда

Казват, извън луксозното лустро, тя е била доста самотна, нехаресваща славата личност. Обичала да запълва свободното си време, мислейки за нестандартни изобретения. Извън торпедата, тя обичала да размишлява и за други хрумки: например, как да подобри работата на светофарите. Или пък, как да създаде таблетка, която да се разтвори във вода и да се превърне в газирана напитка. Второто не ѝ се удава, Хеди сама признава, че резултатът има повече вкуса на алка-зелцер.

През 1966 г. Хеди е арестувана в Лос Анджелис, защото открадва козметика от магазин. За втори път ѝ се случва през 1991 г. във Флорида, взела е капки за очи и лаксативи за 21 долара.

„Съветвам всичките си приятели да не спестяват. Харчете парите си. Повечето хора ги пазят цял живот и ги оставят на някой друг. Парите са, за да се забавляваш!“, казва Хеди.

При такива личности е много трудно да отличиш измислицата от реалния образ. Казват, че първо на нея е предложена главната роля в „Казабланка“. Че си пада основно по жени. Че е имала връзка с Чарли Чаплин. И какво ли още не.

 

Хеди Ламар

 

Осъдени души

Стана дума, че същата тази жена е изобретила и технология, дали не сме сбъркали нещо? Как е имала време за нещо подобно, между филмите и браковете? Без специално образование, дори незавършила гимназия, отдадена, видимо на хедонизма?

Това е и най-поучителното от тази история. Човек никога не знае кога ще го изненада този срещу него и кой знае дали някога ще научи на това дори изкуствения интелект.

За изобретението си Хеди Ламар и композиторът Джордж Антайл получават патент и първата им работа е да предложат идеята на военните. Не е нужно да се спираме подробно на това какъв шанс имат да популяризират изобретението си в Пентагона, в разгара на войната, холивудска звезда и композитор.

Изобретението им е устройство, създаващо радиосигнали с прескачащи честоти. Основната цел: торпедата във водата да бъдат насочвани много по-точно и същевременно да се намали опасността да бъдат прихванати от врага.

 

Красив ум

„Заговорихме се за войната в късното лято на 1940-а, тогава нещата изглеждаха много зле. Хеди спомена, че никак не се чувства добре, седейки си в Холивуд и трупайки пари, докато по света нещата вървят толкова лошо. Каза, че има доста познания за оръжията и секретните разработки в тази област, че сериозно си мисли за това да изостави за малко актьорството, за да отиде и да разкаже всичко пред Съвета на изобретателите във Вашингтон“, спомня си Антайл.

Двамата успяват да синхронизират миниатюрен механизъм, наподобяващ пиано с радио сигналите. Изобретението е защитено в САЩ с патент 2 292 387 на 11 август 1942 г. с истинското име на актрисата Хеди Кислер Марки.

Но колко е важно тяхното откритие, за да ги има днешните безжични технологии?

Както издава и названието „прескачащите честоти“: идеята е, че съобщенията може да не минават през един канал на комуникация, а да прескачат между повече, така са по-трудни за улавяне. Патентът им използва 88 канала, колкото са и клавишите на пианото. Ако предварително и подателят, и получателят знаят поредността на честотите, които ще бъдат използвани, съобщението може да бъде кодирано и декодирано лесно. И същевременно: почти невъзможно е да се прихване от врага.

Може да звучи логично и лесно, но изобретението на Хеди се оказва прекрасна идея и неслучайно после се озовава в основата на технологии като GPS, Bluetooth и Wi-Fi. Такъв сигнал не само е труден за улавяне, но и не се повлиява от околния шум. В крайна сметка системата е приложена на практика през 60-те, но не с механичните решения, предложени в патента, а с помощта на електромагнитни сигнали.

 

чертеж

Една от схемите в патента на Хеди

 

Животът е прекрасен

Антайл умира през 1959 г., годината, в която изтича техният патент.

Днес ще срещнете на много места обяснението, че военните не приемат идеята ѝ, защото е жена. През 2019-а излиза романът „Единствената жена в стаята“, който привлича доста погледи и припомня тази история, макар и по сладникаво модерен стил. Там историята гласи, че изобретението на Хеди и приятеля ѝ би могло да сложи край на войната много по-скоро. Но никой не го взема насериозно.

Факт е, че изобретението е възприето като трудно за прилагане в практика. За първи път се използва реално отново от военните, през 1962 г., във военните кораби, които са подготвени да се отправят към Куба в разгара на Карибската криза. Доста по-късно то навлиза и в гражданските технологии.

 

Дамски гамбит

Факт е, че Хеди е модерна героиня, на която никак не ѝ липсва блясък, затова е удобно да акцентираме върху нейното откритие. Дали учените биха се справили в създаването на технологиите и без него и дали изобщо са ползвали конкретно нейната работа, няма как да знаем.

Но това и не прави приноса ѝ по-малко значим. Патентът на Хеди и Джордж наистина формулира принципи, които се оказват особено важни в следващите стъпки в развитието на технологиите. Дали наистина точно той е вдъхновил създателите на следващите технологии да се спрат на прескачащите честоти, е много трудно да се каже. Можем да намерим онлайн доста аргументи (например тук), че приносът ѝ в технологиите не е особено голям.

Науката, знанието, изобретенията често вървят много по-неочаквано, на зиг-заг, допълвайки и развивайки идеите, отколкото сме свикнали да смятаме. Факт е, че следващите поколения учени признават приноса на Хеди. Тя попада в американската Национална зала на славата на изобретателите посмъртно, през 2014 г. Повече от половин век, след като си е спечелила звезда на Холивудската алея на славата.

Рожденият ѝ ден: 9 ноември, в Австрия, Германия и Швейцария е обявен за ден на изобретателя. Това е повече от показателен факт за отношението на учените към работата ѝ.

 

Хеди Ламар

 

Закуска в Тифани

Признанието е посмъртно. Хеди вече си е отишла на 19 януари 2000 г., прахът ѝ е пръснат по волята ѝ в любимия ѝ Виенски парк.

И, може би, вече се е превърнала в удобна звезда, която да бъде популяризирана по нов начин. А тя си заслужава вниманието, историята ѝ е силна и драматична. Обективността в нея е трудно да бъде постигната.

„Вярата и любопитството към бъдещето изглеждат по-добри от гаранциите. Това е моят път. Неизвестното винаги е било най-привлекателно за мен“, казва тя. Може би наистина си струва да не спира да опитваме. Да сменяме от време на време честотата. Пък, кой знае…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This