Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

ное. 19, 2021 | Истории

Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

19 ноември 2021 | Истории

Бляскава холивудска звезда с 6 брака, три деца, едно от което уж е осиновено. Среща се на лъскави партита с някои от лидерите на фашистка Германия, макар че е еврейка. После покорява Холивуд. Междувременно създава изобретение, способно да сложи край на войната по-рано, но не получава доверие. За сметка на това по-късно хрумването ѝ ще бъде оценено, за да позволи създаването на технологии като GPS, Wi-Fi и Bluetooth… Наистина ли приносът ѝ е толкова голям?

Наричат Хеди Ламар „най-красивата жена, снимала се във филм“. Виждате от снимката, не без основание. Тя е и изобретателят, създал технологията, на която се крепят днешните безжични мрежи. Тази дигитална история от аналоговите времена е красива като нейната героиня. Толкова нетипична, разбиваща стереотипите на парчета. И същевременно: напълно истинска.

 

Хеди Ламар

Хеди участва и в популярен мем.

 

Котка върху горещ ламаринен покрив

„Красотата ще спаси света“, гласи популярният лаф на Достоевски, но не уточнява точно как. Явно ще да е имал предвид Хеди Ламар. Ако сте над 30, сигурно помните как в края на миналия век се свързвахме със света. Телефонът, ако не го е заела бабата от дуплекса, модемът и познатият звук „хшшш…“. После дойдоха безжичните връзки у дома. LAN кабелът се влюби в модема и благодарение на Wi-Fi технологията всички електронни джаджи у дома изведнъж можеха да си говорят с всички други джаджи по света с немислима дотогава скорост.

„Всяко момиче може да изглежда лъскаво. Достатъчно е да стои тихо и да изглежда глупаво“. Думите са на Хеди Ламар, една от най-искрящите звезди на Холивуд в средата на миналия век. И същевременно: изобретателят, позволил да се случи революцията на безжичните технологии. Същият Холивуд така и все още не я е удостоил с достоен филм, който да разказва невероятната ѝ история.

 

Хеди Ламар

 

Отнесени от вихъра

Хедвиг Ева Мария Кислер се ражда на 9 ноември 1914 г. във Виена, в еврейско семейство. Баща ѝ е роден в Лвов, високопоставен банков чиновник, майка ѝ е пианистка от Будапеща.

На 12 печели първия си конкурс за красота. Няма време дори да завърши гимназия, отказва се рано, защото е решила, че ще става актриса.

Семейството ѝ е консервативно, никак не се радва на идеята. Тя обаче е толкова силна и независима, колкото ще си остане до края на живота си и се посвещава на мечтата. А липсата на образование няма да ѝ попречи днес името ѝ да е в списъците на почетните изобретатели както в Австрия, така и във втората ѝ родина – САЩ.

Следва скоростна театрална кариера. Хедвиг пристъпва шумно и драматично и на филмовата сцена. Първият ѝ филм – „Екстаз“, е заснет през 1933 г. в Чехословакия. Предизвиква фурор и огромен скандал. А същевременно – и първата революция, която по някакъв начин създава бъдещата изобретателка. Филмът е забранен и в Германия, и в САЩ. Второто ще се окаже бонус за Хедвиг, но това ще стане ясно доста по-късно.

Ролята ѝ е на красива млада съпруга, пренебрегната от по-възрастния си мъж. Участва в доста откровено еротични сцени, нетипични за онова време. Критиците още спорят кое е най-скандалното: че е първата гола жена в масов филм, или че за първи път се показва сцена, в която изживява оргазъм. При това в близък план. (Както разказва после Хеди, в това време за повече убедителност режисьорът забива карфици в петите ѝ.)

 

Хеди Ламар в „Екстаз“

Кадър от „Екстаз“

 

Опасен чар

Твърди се, че на премиерата Хедвиг е с родителите си, които не подозират нищо и… не остават приятно изненадани. Баща ѝ решава, че единственото разумно решение е да я ожени бързо, твърди се, че още на следващия ден си уговаря среща с търговеца на оръжие Фриц Мандел. Малко странно, Хедвиг първоначално е увлечена от съпруга си, независимо, че бъдещият жених е с 15 години по-стар от нея.

Заговорим ли за звездите, с тях понякога човек трудно може да намери истината. Според друга версия (от нейната автобиография) тя самата е съблазнена от Фридрих Мандъл, третия най-богат мъж на Австрия, който упорито ѝ праща цветя, обръща я с внимание, кара я да се чувства специална. Така или иначе, двамата стават семейство, тя на 18, той – на 33.

Бизнесът му процъфтява, със сигурност за това помага и присъствието на прелестната му съпруга на всички вечерни събития. За нея те са доста скучни, сред малкото теми, които са ѝ интересни, са разговорите за… военни технологии. Генералите и инженерите, с които мъжът ѝ върти търговия, се впечатляват от познанията в тази област на момичето, станало известно със скандален филм, което дори не е завършило гимназия. Отнасят се с високомерие и ѝ споделят доста технологични тайни, за които иначе биха били предпазливи. Съпругът на Хедвиг има много добри отношения с нацистките големци, бизнесът му процъфтява.

На Хеди обаче бързо ѝ става скучно и решава, че този живот не е за нея. Излъгва мъжа си, че си е сложила най-красивите бижута, за да ги покаже на приятелка. А всъщност отива в Париж, оставяйки писмо, в което казва, че няма да се върне.

Фриц се съгласява на бърз развод, защото постепенно и за него е станало неудобно да е женен за еврейка. А тя се възползва от свободата и тръгва из Европа. Кариерата ѝ се изстрелва напред след една среща в Лондон. Луис Майер, създателят на „Метро Голдуин Майер“, е изключително впечатлен от младата австрийка. Предлага ѝ дългосрочен договор за работа в Холивуд .Тя отказва първата оферта от 125 долара на седмица, успява да се спазари за 4 пъти повече.

 

Хеди Ламар

 

Някои го предпочитат горещо

Оттам нататък нещата се развиват точно като в холивудски филм. Ражда се истинска звезда, при това с ново име. Прякора „Хеди Ламар“ измисля съпругата на Майер, почитателката на звездата от времето на немите филми Барбара Ла Мар.

Идва 1938 г. и започва кариера, която ще я направи известна като най-красивата жена на Холивуд. До края на 50-те Хеди се снима в огромен брой касови хитове. Сред най-успешните ѝ заглавията са „Самсон и Далила“, в който играе главната роля, „Тортила Флет“ по Стайнбек и много други. Партнира на Спенсър Трейси и Кларк Гейбъл.

През това време никак не си губи времето на личния фронт. Жени се общо шест пъти. По време на третия ѝ брак със съпруга ѝ осиновяват момче. Когато се развежда и се жени отново, и следващият ѝ съпруг го осиновява. Едва много десетилетия по-късно момчето открива записки на майка си, от които разбира, че е неин син от един от многобройните и флиртове. Хеди ражда още две деца от третия си мъж и скоро след това се развежда. Следват съпрузи номер 4 и 5, за да се стигне до последния ѝ опит.

„Никога не съм имала добър вкус нито за сценарии, нито за съпрузи. Затова се провалиха и браковете, и филмите ми“, казва тя.

 

Хеди Ламар

 

Светлините на града

„Най-щастливите моменти в живота са тези между браковете.“

Шестата ѝ сватба е с адвоката, който е водил последните ѝ 4 бракоразводни дела. Е, и там нещата не се получават и в определен момент Хеди като че ли се отказва да опитва.

Горе-долу по същото време изоставя и холивудската си кариера. Скандалният филм „Екстаз“ така и не е стигнал до Америка, но Хеди обича да провокира и, когато се оказва далеч от светлината на прожекторите, го използва, за да привлече внимание. Автобиографията ѝ „Екстаз и аз“ през 60-те поражда поредния голям скандал в списъка на Хеди.

„Ако използвате въображението си, можете да погледнете към всяка една актриса и да си я прествате гола. Надявам се да ви накарам да използвате въображението си.“

През 70-те я канят да участва в немалко сериали, филми и реклами, но никой не привлича вниманието ѝ. Видимо ѝ е омръзнало от Холивуд. През 1974 г. завежда дело за 10 милиона долара срещу „Уорнър брадърс“, заради това, че се е почувствала обидена от комедията на Мел Брукс „Пламтящи седла“, където има героиня с име, подобно на нейното.

Последните 20 години от живота си прекарва сама в имението си в Маями Бийч. Постоянно се кара и с трите си деца.

Още един любопитен щрих: през 2011 г. Ан Хатауей разказва, че образът на жената котка всъщност е базиран на личността на Хеди Ламар. Модерната актриса се заравя в историята на своята предшествечка.

 

Хеди Ламар

 

Аз пея под дъжда

Казват, извън луксозното лустро, тя е била доста самотна, нехаресваща славата личност. Обичала да запълва свободното си време, мислейки за нестандартни изобретения. Извън торпедата, тя обичала да размишлява и за други хрумки: например, как да подобри работата на светофарите. Или пък, как да създаде таблетка, която да се разтвори във вода и да се превърне в газирана напитка. Второто не ѝ се удава, Хеди сама признава, че резултатът има повече вкуса на алка-зелцер.

През 1966 г. Хеди е арестувана в Лос Анджелис, защото открадва козметика от магазин. За втори път ѝ се случва през 1991 г. във Флорида, взела е капки за очи и лаксативи за 21 долара.

„Съветвам всичките си приятели да не спестяват. Харчете парите си. Повечето хора ги пазят цял живот и ги оставят на някой друг. Парите са, за да се забавляваш!“, казва Хеди.

При такива личности е много трудно да отличиш измислицата от реалния образ. Казват, че първо на нея е предложена главната роля в „Казабланка“. Че си пада основно по жени. Че е имала връзка с Чарли Чаплин. И какво ли още не.

 

Хеди Ламар

 

Осъдени души

Стана дума, че същата тази жена е изобретила и технология, дали не сме сбъркали нещо? Как е имала време за нещо подобно, между филмите и браковете? Без специално образование, дори незавършила гимназия, отдадена, видимо на хедонизма?

Това е и най-поучителното от тази история. Човек никога не знае кога ще го изненада този срещу него и кой знае дали някога ще научи на това дори изкуствения интелект.

За изобретението си Хеди Ламар и композиторът Джордж Антайл получават патент и първата им работа е да предложат идеята на военните. Не е нужно да се спираме подробно на това какъв шанс имат да популяризират изобретението си в Пентагона, в разгара на войната, холивудска звезда и композитор.

Изобретението им е устройство, създаващо радиосигнали с прескачащи честоти. Основната цел: торпедата във водата да бъдат насочвани много по-точно и същевременно да се намали опасността да бъдат прихванати от врага.

 

Красив ум

„Заговорихме се за войната в късното лято на 1940-а, тогава нещата изглеждаха много зле. Хеди спомена, че никак не се чувства добре, седейки си в Холивуд и трупайки пари, докато по света нещата вървят толкова лошо. Каза, че има доста познания за оръжията и секретните разработки в тази област, че сериозно си мисли за това да изостави за малко актьорството, за да отиде и да разкаже всичко пред Съвета на изобретателите във Вашингтон“, спомня си Антайл.

Двамата успяват да синхронизират миниатюрен механизъм, наподобяващ пиано с радио сигналите. Изобретението е защитено в САЩ с патент 2 292 387 на 11 август 1942 г. с истинското име на актрисата Хеди Кислер Марки.

Но колко е важно тяхното откритие, за да ги има днешните безжични технологии?

Както издава и названието „прескачащите честоти“: идеята е, че съобщенията може да не минават през един канал на комуникация, а да прескачат между повече, така са по-трудни за улавяне. Патентът им използва 88 канала, колкото са и клавишите на пианото. Ако предварително и подателят, и получателят знаят поредността на честотите, които ще бъдат използвани, съобщението може да бъде кодирано и декодирано лесно. И същевременно: почти невъзможно е да се прихване от врага.

Може да звучи логично и лесно, но изобретението на Хеди се оказва прекрасна идея и неслучайно после се озовава в основата на технологии като GPS, Bluetooth и Wi-Fi. Такъв сигнал не само е труден за улавяне, но и не се повлиява от околния шум. В крайна сметка системата е приложена на практика през 60-те, но не с механичните решения, предложени в патента, а с помощта на електромагнитни сигнали.

 

чертеж

Една от схемите в патента на Хеди

 

Животът е прекрасен

Антайл умира през 1959 г., годината, в която изтича техният патент.

Днес ще срещнете на много места обяснението, че военните не приемат идеята ѝ, защото е жена. През 2019-а излиза романът „Единствената жена в стаята“, който привлича доста погледи и припомня тази история, макар и по сладникаво модерен стил. Там историята гласи, че изобретението на Хеди и приятеля ѝ би могло да сложи край на войната много по-скоро. Но никой не го взема насериозно.

Факт е, че изобретението е възприето като трудно за прилагане в практика. За първи път се използва реално отново от военните, през 1962 г., във военните кораби, които са подготвени да се отправят към Куба в разгара на Карибската криза. Доста по-късно то навлиза и в гражданските технологии.

 

Дамски гамбит

Факт е, че Хеди е модерна героиня, на която никак не ѝ липсва блясък, затова е удобно да акцентираме върху нейното откритие. Дали учените биха се справили в създаването на технологиите и без него и дали изобщо са ползвали конкретно нейната работа, няма как да знаем.

Но това и не прави приноса ѝ по-малко значим. Патентът на Хеди и Джордж наистина формулира принципи, които се оказват особено важни в следващите стъпки в развитието на технологиите. Дали наистина точно той е вдъхновил създателите на следващите технологии да се спрат на прескачащите честоти, е много трудно да се каже. Можем да намерим онлайн доста аргументи (например тук), че приносът ѝ в технологиите не е особено голям.

Науката, знанието, изобретенията често вървят много по-неочаквано, на зиг-заг, допълвайки и развивайки идеите, отколкото сме свикнали да смятаме. Факт е, че следващите поколения учени признават приноса на Хеди. Тя попада в американската Национална зала на славата на изобретателите посмъртно, през 2014 г. Повече от половин век, след като си е спечелила звезда на Холивудската алея на славата.

Рожденият ѝ ден: 9 ноември, в Австрия, Германия и Швейцария е обявен за ден на изобретателя. Това е повече от показателен факт за отношението на учените към работата ѝ.

 

Хеди Ламар

 

Закуска в Тифани

Признанието е посмъртно. Хеди вече си е отишла на 19 януари 2000 г., прахът ѝ е пръснат по волята ѝ в любимия ѝ Виенски парк.

И, може би, вече се е превърнала в удобна звезда, която да бъде популяризирана по нов начин. А тя си заслужава вниманието, историята ѝ е силна и драматична. Обективността в нея е трудно да бъде постигната.

„Вярата и любопитството към бъдещето изглеждат по-добри от гаранциите. Това е моят път. Неизвестното винаги е било най-привлекателно за мен“, казва тя. Може би наистина си струва да не спира да опитваме. Да сменяме от време на време честотата. Пък, кой знае…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This