Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

ное. 19, 2021 | Истории

Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

19 ноември 2021 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Бляскава холивудска звезда с 6 брака, три деца, едно от което уж е осиновено. Среща се на лъскави партита с някои от лидерите на фашистка Германия, макар че е еврейка. После покорява Холивуд. Междувременно създава изобретение, способно да сложи край на войната по-рано, но не получава доверие. За сметка на това по-късно хрумването ѝ ще бъде оценено, за да позволи създаването на технологии като GPS, Wi-Fi и Bluetooth… Наистина ли приносът ѝ е толкова голям?

Наричат Хеди Ламар „най-красивата жена, снимала се във филм“. Виждате от снимката, не без основание. Тя е и изобретателят, създал технологията, на която се крепят днешните безжични мрежи. Тази дигитална история от аналоговите времена е красива като нейната героиня. Толкова нетипична, разбиваща стереотипите на парчета. И същевременно: напълно истинска.

 

Хеди Ламар

Хеди участва и в популярен мем.

 

Котка върху горещ ламаринен покрив

„Красотата ще спаси света“, гласи популярният лаф на Достоевски, но не уточнява точно как. Явно ще да е имал предвид Хеди Ламар. Ако сте над 30, сигурно помните как в края на миналия век се свързвахме със света. Телефонът, ако не го е заела бабата от дуплекса, модемът и познатият звук „хшшш…“. После дойдоха безжичните връзки у дома. LAN кабелът се влюби в модема и благодарение на Wi-Fi технологията всички електронни джаджи у дома изведнъж можеха да си говорят с всички други джаджи по света с немислима дотогава скорост.

„Всяко момиче може да изглежда лъскаво. Достатъчно е да стои тихо и да изглежда глупаво“. Думите са на Хеди Ламар, една от най-искрящите звезди на Холивуд в средата на миналия век. И същевременно: изобретателят, позволил да се случи революцията на безжичните технологии. Същият Холивуд така и все още не я е удостоил с достоен филм, който да разказва невероятната ѝ история.

 

Хеди Ламар

 

Отнесени от вихъра

Хедвиг Ева Мария Кислер се ражда на 9 ноември 1914 г. във Виена, в еврейско семейство. Баща ѝ е роден в Лвов, високопоставен банков чиновник, майка ѝ е пианистка от Будапеща.

На 12 печели първия си конкурс за красота. Няма време дори да завърши гимназия, отказва се рано, защото е решила, че ще става актриса.

Семейството ѝ е консервативно, никак не се радва на идеята. Тя обаче е толкова силна и независима, колкото ще си остане до края на живота си и се посвещава на мечтата. А липсата на образование няма да ѝ попречи днес името ѝ да е в списъците на почетните изобретатели както в Австрия, така и във втората ѝ родина – САЩ.

Следва скоростна театрална кариера. Хедвиг пристъпва шумно и драматично и на филмовата сцена. Първият ѝ филм – „Екстаз“, е заснет през 1933 г. в Чехословакия. Предизвиква фурор и огромен скандал. А същевременно – и първата революция, която по някакъв начин създава бъдещата изобретателка. Филмът е забранен и в Германия, и в САЩ. Второто ще се окаже бонус за Хедвиг, но това ще стане ясно доста по-късно.

Ролята ѝ е на красива млада съпруга, пренебрегната от по-възрастния си мъж. Участва в доста откровено еротични сцени, нетипични за онова време. Критиците още спорят кое е най-скандалното: че е първата гола жена в масов филм, или че за първи път се показва сцена, в която изживява оргазъм. При това в близък план. (Както разказва после Хеди, в това време за повече убедителност режисьорът забива карфици в петите ѝ.)

 

Хеди Ламар в „Екстаз“

Кадър от „Екстаз“

 

Опасен чар

Твърди се, че на премиерата Хедвиг е с родителите си, които не подозират нищо и… не остават приятно изненадани. Баща ѝ решава, че единственото разумно решение е да я ожени бързо, твърди се, че още на следващия ден си уговаря среща с търговеца на оръжие Фриц Мандел. Малко странно, Хедвиг първоначално е увлечена от съпруга си, независимо, че бъдещият жених е с 15 години по-стар от нея.

Заговорим ли за звездите, с тях понякога човек трудно може да намери истината. Според друга версия (от нейната автобиография) тя самата е съблазнена от Фридрих Мандъл, третия най-богат мъж на Австрия, който упорито ѝ праща цветя, обръща я с внимание, кара я да се чувства специална. Така или иначе, двамата стават семейство, тя на 18, той – на 33.

Бизнесът му процъфтява, със сигурност за това помага и присъствието на прелестната му съпруга на всички вечерни събития. За нея те са доста скучни, сред малкото теми, които са ѝ интересни, са разговорите за… военни технологии. Генералите и инженерите, с които мъжът ѝ върти търговия, се впечатляват от познанията в тази област на момичето, станало известно със скандален филм, което дори не е завършило гимназия. Отнасят се с високомерие и ѝ споделят доста технологични тайни, за които иначе биха били предпазливи. Съпругът на Хедвиг има много добри отношения с нацистките големци, бизнесът му процъфтява.

На Хеди обаче бързо ѝ става скучно и решава, че този живот не е за нея. Излъгва мъжа си, че си е сложила най-красивите бижута, за да ги покаже на приятелка. А всъщност отива в Париж, оставяйки писмо, в което казва, че няма да се върне.

Фриц се съгласява на бърз развод, защото постепенно и за него е станало неудобно да е женен за еврейка. А тя се възползва от свободата и тръгва из Европа. Кариерата ѝ се изстрелва напред след една среща в Лондон. Луис Майер, създателят на „Метро Голдуин Майер“, е изключително впечатлен от младата австрийка. Предлага ѝ дългосрочен договор за работа в Холивуд .Тя отказва първата оферта от 125 долара на седмица, успява да се спазари за 4 пъти повече.

 

Хеди Ламар

 

Някои го предпочитат горещо

Оттам нататък нещата се развиват точно като в холивудски филм. Ражда се истинска звезда, при това с ново име. Прякора „Хеди Ламар“ измисля съпругата на Майер, почитателката на звездата от времето на немите филми Барбара Ла Мар.

Идва 1938 г. и започва кариера, която ще я направи известна като най-красивата жена на Холивуд. До края на 50-те Хеди се снима в огромен брой касови хитове. Сред най-успешните ѝ заглавията са „Самсон и Далила“, в който играе главната роля, „Тортила Флет“ по Стайнбек и много други. Партнира на Спенсър Трейси и Кларк Гейбъл.

През това време никак не си губи времето на личния фронт. Жени се общо шест пъти. По време на третия ѝ брак със съпруга ѝ осиновяват момче. Когато се развежда и се жени отново, и следващият ѝ съпруг го осиновява. Едва много десетилетия по-късно момчето открива записки на майка си, от които разбира, че е неин син от един от многобройните и флиртове. Хеди ражда още две деца от третия си мъж и скоро след това се развежда. Следват съпрузи номер 4 и 5, за да се стигне до последния ѝ опит.

„Никога не съм имала добър вкус нито за сценарии, нито за съпрузи. Затова се провалиха и браковете, и филмите ми“, казва тя.

 

Хеди Ламар

 

Светлините на града

„Най-щастливите моменти в живота са тези между браковете.“

Шестата ѝ сватба е с адвоката, който е водил последните ѝ 4 бракоразводни дела. Е, и там нещата не се получават и в определен момент Хеди като че ли се отказва да опитва.

Горе-долу по същото време изоставя и холивудската си кариера. Скандалният филм „Екстаз“ така и не е стигнал до Америка, но Хеди обича да провокира и, когато се оказва далеч от светлината на прожекторите, го използва, за да привлече внимание. Автобиографията ѝ „Екстаз и аз“ през 60-те поражда поредния голям скандал в списъка на Хеди.

„Ако използвате въображението си, можете да погледнете към всяка една актриса и да си я прествате гола. Надявам се да ви накарам да използвате въображението си.“

През 70-те я канят да участва в немалко сериали, филми и реклами, но никой не привлича вниманието ѝ. Видимо ѝ е омръзнало от Холивуд. През 1974 г. завежда дело за 10 милиона долара срещу „Уорнър брадърс“, заради това, че се е почувствала обидена от комедията на Мел Брукс „Пламтящи седла“, където има героиня с име, подобно на нейното.

Последните 20 години от живота си прекарва сама в имението си в Маями Бийч. Постоянно се кара и с трите си деца.

Още един любопитен щрих: през 2011 г. Ан Хатауей разказва, че образът на жената котка всъщност е базиран на личността на Хеди Ламар. Модерната актриса се заравя в историята на своята предшествечка.

 

Хеди Ламар

 

Аз пея под дъжда

Казват, извън луксозното лустро, тя е била доста самотна, нехаресваща славата личност. Обичала да запълва свободното си време, мислейки за нестандартни изобретения. Извън торпедата, тя обичала да размишлява и за други хрумки: например, как да подобри работата на светофарите. Или пък, как да създаде таблетка, която да се разтвори във вода и да се превърне в газирана напитка. Второто не ѝ се удава, Хеди сама признава, че резултатът има повече вкуса на алка-зелцер.

През 1966 г. Хеди е арестувана в Лос Анджелис, защото открадва козметика от магазин. За втори път ѝ се случва през 1991 г. във Флорида, взела е капки за очи и лаксативи за 21 долара.

„Съветвам всичките си приятели да не спестяват. Харчете парите си. Повечето хора ги пазят цял живот и ги оставят на някой друг. Парите са, за да се забавляваш!“, казва Хеди.

При такива личности е много трудно да отличиш измислицата от реалния образ. Казват, че първо на нея е предложена главната роля в „Казабланка“. Че си пада основно по жени. Че е имала връзка с Чарли Чаплин. И какво ли още не.

 

Хеди Ламар

 

Осъдени души

Стана дума, че същата тази жена е изобретила и технология, дали не сме сбъркали нещо? Как е имала време за нещо подобно, между филмите и браковете? Без специално образование, дори незавършила гимназия, отдадена, видимо на хедонизма?

Това е и най-поучителното от тази история. Човек никога не знае кога ще го изненада този срещу него и кой знае дали някога ще научи на това дори изкуствения интелект.

За изобретението си Хеди Ламар и композиторът Джордж Антайл получават патент и първата им работа е да предложат идеята на военните. Не е нужно да се спираме подробно на това какъв шанс имат да популяризират изобретението си в Пентагона, в разгара на войната, холивудска звезда и композитор.

Изобретението им е устройство, създаващо радиосигнали с прескачащи честоти. Основната цел: торпедата във водата да бъдат насочвани много по-точно и същевременно да се намали опасността да бъдат прихванати от врага.

 

Красив ум

„Заговорихме се за войната в късното лято на 1940-а, тогава нещата изглеждаха много зле. Хеди спомена, че никак не се чувства добре, седейки си в Холивуд и трупайки пари, докато по света нещата вървят толкова лошо. Каза, че има доста познания за оръжията и секретните разработки в тази област, че сериозно си мисли за това да изостави за малко актьорството, за да отиде и да разкаже всичко пред Съвета на изобретателите във Вашингтон“, спомня си Антайл.

Двамата успяват да синхронизират миниатюрен механизъм, наподобяващ пиано с радио сигналите. Изобретението е защитено в САЩ с патент 2 292 387 на 11 август 1942 г. с истинското име на актрисата Хеди Кислер Марки.

Но колко е важно тяхното откритие, за да ги има днешните безжични технологии?

Както издава и названието „прескачащите честоти“: идеята е, че съобщенията може да не минават през един канал на комуникация, а да прескачат между повече, така са по-трудни за улавяне. Патентът им използва 88 канала, колкото са и клавишите на пианото. Ако предварително и подателят, и получателят знаят поредността на честотите, които ще бъдат използвани, съобщението може да бъде кодирано и декодирано лесно. И същевременно: почти невъзможно е да се прихване от врага.

Може да звучи логично и лесно, но изобретението на Хеди се оказва прекрасна идея и неслучайно после се озовава в основата на технологии като GPS, Bluetooth и Wi-Fi. Такъв сигнал не само е труден за улавяне, но и не се повлиява от околния шум. В крайна сметка системата е приложена на практика през 60-те, но не с механичните решения, предложени в патента, а с помощта на електромагнитни сигнали.

 

чертеж

Една от схемите в патента на Хеди

 

Животът е прекрасен

Антайл умира през 1959 г., годината, в която изтича техният патент.

Днес ще срещнете на много места обяснението, че военните не приемат идеята ѝ, защото е жена. През 2019-а излиза романът „Единствената жена в стаята“, който привлича доста погледи и припомня тази история, макар и по сладникаво модерен стил. Там историята гласи, че изобретението на Хеди и приятеля ѝ би могло да сложи край на войната много по-скоро. Но никой не го взема насериозно.

Факт е, че изобретението е възприето като трудно за прилагане в практика. За първи път се използва реално отново от военните, през 1962 г., във военните кораби, които са подготвени да се отправят към Куба в разгара на Карибската криза. Доста по-късно то навлиза и в гражданските технологии.

 

Дамски гамбит

Факт е, че Хеди е модерна героиня, на която никак не ѝ липсва блясък, затова е удобно да акцентираме върху нейното откритие. Дали учените биха се справили в създаването на технологиите и без него и дали изобщо са ползвали конкретно нейната работа, няма как да знаем.

Но това и не прави приноса ѝ по-малко значим. Патентът на Хеди и Джордж наистина формулира принципи, които се оказват особено важни в следващите стъпки в развитието на технологиите. Дали наистина точно той е вдъхновил създателите на следващите технологии да се спрат на прескачащите честоти, е много трудно да се каже. Можем да намерим онлайн доста аргументи (например тук), че приносът ѝ в технологиите не е особено голям.

Науката, знанието, изобретенията често вървят много по-неочаквано, на зиг-заг, допълвайки и развивайки идеите, отколкото сме свикнали да смятаме. Факт е, че следващите поколения учени признават приноса на Хеди. Тя попада в американската Национална зала на славата на изобретателите посмъртно, през 2014 г. Повече от половин век, след като си е спечелила звезда на Холивудската алея на славата.

Рожденият ѝ ден: 9 ноември, в Австрия, Германия и Швейцария е обявен за ден на изобретателя. Това е повече от показателен факт за отношението на учените към работата ѝ.

 

Хеди Ламар

 

Закуска в Тифани

Признанието е посмъртно. Хеди вече си е отишла на 19 януари 2000 г., прахът ѝ е пръснат по волята ѝ в любимия ѝ Виенски парк.

И, може би, вече се е превърнала в удобна звезда, която да бъде популяризирана по нов начин. А тя си заслужава вниманието, историята ѝ е силна и драматична. Обективността в нея е трудно да бъде постигната.

„Вярата и любопитството към бъдещето изглеждат по-добри от гаранциите. Това е моят път. Неизвестното винаги е било най-привлекателно за мен“, казва тя. Може би наистина си струва да не спира да опитваме. Да сменяме от време на време честотата. Пък, кой знае…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Статията се препубликува от Тоест. Тя е част от рубриката Порция език и е подготвена съвместно с Павлина Върбанова.   Има ли грешка, има и прощка. Ако сте открили нещо нередно тук, значи и вие...

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация

Най-новите:

Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Във времената, когато все по-малко медии и дори издателства се доверяват на специалисти, които да следят за правописа, дали пък изкуственият интелект (ИИ) няма да се окаже полезен помощник? Време е за един показателен правописен експеримент с участието на някои от най-мощните съвременни модели.
Всички (надяваме се) вярваме, че по правописа, а не по дрехите днес посрещат онлайн. В технологичната епоха общуваме все по-често чрез писмени текстове и начинът, по който го правим, определено издава толкова много на събеседника. Може ли ИИ да ни помогне да пишем грамотно?

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

6 аудиозаписа, в които е произнeсена кратка фраза. Някои от тях са генерирани от ИИ, другите са истински човешки гласове. Ще ги различите ли?
Включете се до 1 август 2025 г. и при 6 правилни отговора участвате в жребия за скромен подарък.
Ще познаете ли кой глас е на човек и кой – на машина? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Кой говори – човек или алгоритъм?

Кой говори – човек или алгоритъм?

Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е!
Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…

повече информация
Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
Share This