12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.

Проблемът бързо се превръща в лавина, спират да работят 70 000 устройства, не само компютри, а и скенери, хладилници, в които се съхранява кръв… цялата медицинска апаратура! Застрашен е животът на хиляди хора.

По същото време атаката се разгръща по цял свят. Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.

Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.

Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

Майка плаче

Събуждайки се след шумно парти в Лас Вегас, Маркъс ще види на двора черния бус, досущ като са по филмите. „Няма как да са ФБР, не може да е толкова очевидно“, ще си помисли той. А после, когато на летището двама опрятно костюмирани мъже ще се приближат и ще се легитимират, все още ще вярва, че са дошли, за да съберат информация за унищожителния WannaCry, вируса, който той е спрял няколко месеца по-рано. Само че ще чуе една дума – „Кронос“, и ще разбере, че демоните от миналото са се върнали. И е време да отговаря за грешките от детството си…

Като стана дума за детството, голямата страст на Маркъс по онова време е да се качи на сърфа и да се отпусне по огромните вълни. Дълги години печели състезанията по спасяване със сърф, популярни в някои части на Англия.

Майка му Джанет е медицинска сестра, родена в Шотландия. Баща му Дезмънд работи в социалните служби, има опит като пожарникар и идва от Ямайка. Двамата се срещат в лондонски нощен клуб и именно в предградията на британската столица се раждат двете им момчета. Маркус е на 9, когато семейството се мести в каменна къща насред животновъдна ферма само на няколко мили от западния британски бряг.

Животът във фермата се оказва тъкмо очакваната идилия, децата свикват с ежедневието, близо до природата. Маркус е будно хлапе. Няма много приятели, но, както казва баща му, расте с много остро чувство за добро и зло. Пада и си чупи китката, а дори не издава звук, но плаче неутешимо, когато техният хазяин – фермерът, се налага да убие болно теленце.

Бъдещият хакер няма много приятели, откроява се с високия си ръст и екзотичния си вид в място, където живеят основно кореняци британци.

Британски вечери

Както често се случва с героите на дигиталните времена, именно това го насочва не само към сърфа, но и към технологиите. От 6-годишен го привлича семейният компютър, след година е способен да го разглобява и сглобява обратно, пълни го със странни програми, а скоро започва и да ги пише сам. Както после ще разказва, за него програмирането се превръща в „портал към е един свят, в който можеш да изградиш всичко, което си поискаш. Без никакви ограничения!“.

В училище, докато останалите учат текстообработка, той се учи да пише програми, с които да заобикаля ограниченията и да инсталира каквото си реши. На 13 получава от родителите първия си компютър… или по-скоро частите, които си е избрал, за да ги сглоби. Както казва майка му, по това време компютърът се превръща в „пълна и безгранична любов“ за Маркъс, който го оставя само заради сърфа.

Неусетно обаче момчето усеща, че е научило всичко, което иска и вече му е скучно с познатите програми. И именно тогава предприема стъпката, която ще предопредели в най-голяма степен бъдещето му – създава си профил в популярен хакерски форум…

Както обикновено по наклонената плоскост, всичко започва доста невинно. Форумът събира тийнейджъри, които обсъждат как са успели да пробият защитата на популярния месинджър MSN. Един от гостите разказва, че е създал свой софтуер, маскиран като картинка, който, веднъж отворен, се изпраща на всички от списъка с контакти и така стига до огромен брой хора. „Уау, вижте какво може да направи програмирането“, помисля си в този момент Маркъс. „Искам и аз да умея такива неща!“.

I Shot The Sheriff

Само на 14, той за първи път се включва форума с проста програма за кражба на пароли… Справя се изумително добре като за човек без опит, успява да пробие защитата на най-популярния тогава браузър – Internet Explorer. Програмата уж криптира паролите, които запазва, но невръстният хакер се справя със защитата. Програмата „разчита“ всички пароли на потребителя и ги изпраща на имейла му.

Останалите от форума са впечатлени, без дори да подозират, че насреща стои хлапе. Казва, че по онова време изобщо не му хрумва, че прави нещо лошо. Не се и замисля за какво биха могли да бъдат използвани откраднатите пароли. „Просто усетих: „Леле, какво готино нещо съм направил!“.

Много бързо идва и първата грешна стъпка. Един ден училищният му онлайн профил е блокиран и той е извикан да дава обяснение. Обвиняват го, че е организирал кибератака, която е повредила необратимо скъп сървър на училищната мрежа. Макар че и до днес Маркъс отрича, надали има голям шанс да става дума за съвпадение…

Тъкмо тогава семейството се мести в още по-малко село, а той получава стая на втория етаж, отделена от останалите. Там се развива и кариерата му, която задълго го отделя от света…, преди да му доведе световната слава.

Маркъс се мести в друг, по-професионален форум, където потребители се хвалят със способностите си да разбиват всякакви системи. Минималното умение, за да бъдеш допуснат, е да имаш собствен ботнет – да управляваш хиляди устройства, чиито собственици не подозират, и да ги насочваш към сървъри с цел те да бъдат натоварени и да спрат да работят – т.нар. DDOS атака.

Плачи дете, баща ти е невинен!

И ето го 15-годишния къдрав младеж, насред идилията на дълбоката британска провинция, който вече има собствена ботнет мрежа от 8000 компютъра. Получава достъп до тях, като скрива зловреден скрипт в торенти, потребителите им ги отварят, без да подозират нищо и влизат в мрежата…

Но пак е важно да отбележим – Маркъс и тогава, а и след това, очевидно прави пробивите си, защото може. Идеята му не е да краде или да нанася вреди, просто използва уменията си в поредното интелектуално предизвикателство.

Някъде там обаче стои и тънката граница, която е неминуемо в един момент да бъде прекрачена.

В началото Маркъс избира сравнително законен бизнес, който все пак да му носи определени доходи. Наема сървъри и осигурява хостинга, нужен за колегите му, хакери от форума. Когато го питат направо дали ще посрещне и фишинг сайтове, той отвръща: „Няма проблем! Може всякакви, само не и детско порно“.

Година по-късно са му омръзнали и ботнетовете, и хостингът, заради комуникацията с недоволни клиенти, и се заема с това, което му е най на сърце – разработването на софтуер за атаки. Ето че стигаме и до историята, която накрая ще го отведе до ФБР…

Д-р Фауст

Маркъс си е изградил солидно име сред хакерите, когато с него се свързва мъж с псевдонима Вини с амбициозно предложение: да му създаде хакерски софтуер с разнообразни възможности. Вини да го продава и двамата да си делят приходите. Така се появява програмата UPAS Kit, кръстена на дървото упас, чийто сок индианците на остров Ява използват, за да правят отровни върховете на стрелите си.

Бизнесът потръгва много бързо, а и не само. Маркъс се сближава с Вини, за 17-ия си рожден ден получава от него като подарък колекция от марихуана и халюциногенни гъби.

Нашият герой е повече от доволен от живота. Създава програми, които са му интересни, чувства се търсен, изкарва добри пари. Родителите му нямат причина да се усъмнят, че работи като програмист на свободна практика, те отдавна знаят колко е добър с компютрите. Не му трябва да се замисля за какво се използва програмата му, след като всеки месец получава по няколко хиляди долара в своя биткойн портфейл.

Да, макар и млад, той вече има опит в това да крие следите си и да остава анонимен, нещо жизненоважно за това поприще. И все пак допуска грешката да издаде на Вини адреса си, на който да получи специалния подарък.

Руси вируси

След успеха Вини се включва със следващото предложение, втора версия на софтуера, в която обаче да е добавен кийлогър – софтуер, с чиято помощ хакерите получават достъп до цялата информация, която жертвата въвежда с клавиатурата си. А също и възможност за инжектиране на зловреден код във формите на сайтовете.

Целта и на двете е ясна – това са най-разпространените хакерски решения тогава, когато се крадат данните от разплащания. Вини предлага на Маркъс да дадат в ръцете на клиентите си възможност да източват парите на жертвите си.

Е, тук вече в главата на Маркъс светва лампичката, че е на път прекрачи границата. Но няма особен избор – отказва, а Вини го заплашва, че ще даде адреса му на полицията и ще го ракрие като създател на хакерски софтуер. Въпреки всичко, нашият герой е непреклонен. Накрая като че ли двамата намират компромис – Маркъс ще създаде всички останали възможности на софтуера, които са обсъждали, но не и тези, свързани с банковите кражби.

Така след няколко месеца на „хакерския пазар“ се появява UPAS Kit 2.0. Оказва се, че Вини тайно е наел и втори човек, който да добави исканите от него възможности. Скоро след това комплектът се появява с ново име – Kronos. Заигравката е със Zeus, популярен сред киберпрестъпниците софтуер. И асоциацията с гръцката митология – името на титана баща, изяждал синовете си, преди накрая да се роди Зевс.

Този зловреден софтуер бързо се превръща в пазарен хит, а после и в легенда. И именно думата „Кронос“ Маркъс ще чуе от агентите на ФБР в Лас Вегас 7 години по-късно…

No Woman, No Cry

Младежът е достатъчно разумен, така че просто да прибере парите и да прекъсне всякакви връзки с Вини. През следващите години продължава да е активен в хакерските форуми. Създава блога си MalwareTech, където прави подробни технически анализи на различните типове зловредни програми – как работят и как могат да бъдат спрени. Започва да анализира внимателно някои от най-опасните ботнет групи и дори разработва противодействие. Успява да проникне в софтуера им и да покаже кои компютри са били включени в тях без знанието на собствениците им.

Всичко това му печели и първата законна работа. Сали Нейно, собственик на Kryptos Logic, малка фирма за киберсигурност от Лос Анджелис, е впечатлен от блогпостовете. Пише му с покана заедно да разработят софтуер, който да проверява дали даден компютър е вкаран в ботнет група и да предупреждава собствениците му. Предлага му 10 000 долара за начинанието, а Маркъс, гузен от досегашния си опит, е толкова амбициран, че създава първата версия за няколко седмици.

Това пък му печели постоянна работа, вече изцяло с „бялата шапка“ – така в киберсигурността наричат хакерите, грижещи се да намерят проблеми, които могат да бъдат отстранени. При това младежът вече печели повече, отколкото в най-добрите си времена „от другата страна“.

Едва навършил 20, той работи упорито, успявайки да спре сериозни хакерски атаки. Разбива първата голяма ботнет група от ново поколение, вкарала в арсенала си огромен брой т.нар. умни устройства. Вече не само компютри, но и камери, телефони, GPS-и са хакнати умело, така че по желание на новия си повелител да носят разрушение. Маркъс успява да спре първата подобна група, но вместо да я издаде на властите, просто пише на създателя ѝ да спре.

На Маркъс е посветен и документален филм

Богатите също плачат

„През кариерата си съм установил, че малко хора са наистина зли, повечето просто не се замислят за ефекта от действията си“, пише той в блогпоста, в който разказва за успешната си акция.

Така стигаме до момента, когато Марсъс вече е на 22 и си взема за първи път цяла седмица почивка….

Около обяд на 12 май 2017 г. администраторите на британската здравна система усещат, че се задава сериозен проблем. Едно по едно хиляди устройства започват да блокират, проблемът се разраства лавинообразно. Много бързо става ясно, че засяга безброй страни и става дума за прословутия вирус, останал известен до днес като най-мащабната кибератака в историята на интернет. WannaCry…

Получава името си, защото криптира по необратим начин чувствителна информация на компютрите и ги записва като файл с разширението .wncry.

Изображението, което посрещна много потребители, чиито компютри бяха поразени от WannaCry

Кой се смее последен?

После ще стане ясно, че създателите му са севернокорейски хакери, които са използвали особено опасен модул, създаден за целите на американската Агенция за национална сигурност. Високотехнологичният шпионски инструмент на АНС е откраднат и превърнат в оръжие, което изглежда абсолютно неунищожимо и може да зарази буквално всички компютри в мрежата..

И може би щеше да го направи, ако Маркъс Хъчинс беше избрал да се занимава не с хакерство, а си беше останал на сърфа край затънтените брегове на Англия…

„Беше все едно да виждаш момента преди автомобилна катастрофа. Знаехме, че се задава нещо смъртоносно, което щеше да струва живота на много хора и нямаше как да го спрем“, казва Джош Корман, водещ специалист по киберсигурност. „Изглеждаше, че WannaCry е готов да се разпространи в здравната система на САЩ. Ако това се случеше, огромен брой хора щяха да умрат. На живо се сбъдваше най-големият ни кошмар“.

Смешен плач

За часове са поразени системите на германската железопътна компания Deutsche Bahn, руската Сбербанк, автомобилните производители Renault, Nissan и Honda, университети в Китай, полицейски управления в Индия, испанската телекомуникационна компания Telefónica, FedEx и Boeing. Само за един следобед са унищожени данните на близо четвърт милион компютри.

За щастие, не се стига до вечерта. Около 14,30 ч Маркъс, след разходка из селцето, случайно сяда да хапне пред компютъра си, за да види, че интернет гори. „Избрах си адски добра седмица, за да си взема отпуска“, пише той в Twitter.

След няколко минути вече е получил от колега копие на зловредния код и започва трескаво да го изучава. Обядът още е пред него, докато той симулира с програмата атака върху виртуална машина в спалнята му. Съвсем случайно, буквално за миг, вижда как зловредният софтуер изпраща заявка до някакъв много странен адрес онлайн: iuqerfsodp9ifjaposdfjhgosurijfaewrwergwea.com.

Маркъс е натрупал доста опит и макар да не е сигурен какво точно е това, знае, че не е случайно. Затова бързо се заема да проследи какъв е този сайт и него… го няма. Затова решава просто да си купи домейна, да види какво ще стане, каква ще е заявката, която ще пристигне от заразените компютри.

Четири секунди след 15,08 ч Маркъс регистрира сайта с не особено привлекателното търговско име срещу цели 10,69 долара.

Държавите, засегнати от WannaCry

Шампанско и сълзи

Внезапно страховитият WannaCry… спира. „Война на световете“. Маркъс изведнъж започва да получава огромен брой заявки към сайта от всички компютри, поразени по света, но вирусът спира да се разпространява нататък. Просто се е оказало, че създателите са допуснали грешка и ако заявката се изпълни, изпълнението на кода спира дотук…

Когато разбира какво е направил, Маркъс скача радостен от стола и, както никога, отива да се похвали на семейството си. „Добре си се справил, скъпи“, казва майка му и продължава да реже лук.

През следващите няколко дни следват яростни атаки срещу сървъра, опитващи да го спрат и по този начин да пуснат отново на свобода чудовището. Но Маркъс вече е разбрал какво се случва, а има и силни съюзници. Цяла седмица нашият герой не спи повече от три часа накуп, докато се грижи сайтът да удържи. „Знаехме, че ако този домейн се срине, WannaCry ще се рестартира“, спомня си Салим Нейно, шефът на Хъчинс. „В рамките на 24 часа вирусът ще е поразил всички уязвими компютри по света.“

Остава загадка защо през следващите дни създателите не пускат нова версия, при която този дребен проблем да е отстранен. Ще минат месеци, преди анализите да покажат, че става дума за севернокорейски хакери, макар, разбира се, родината им да отрича. Мнозина ще предположат, че самият Майкъл е създателят и в това се крие чудото на внезапния край, но ще се натрупат доста аргументи, че това няма как да е възможно.

Истината и само истината

Докато междувременно той се превръща в световна суперзвезда. За една нощ 100 000 души го последват в Twitter. Благодарение на миниатюрната снимка в блога му, съседите го разпознават и семейният дом бързо е окупиран от журналистите. През следващите месеци той е принуден да напусне удобното убежище, за да се порадва на славата си. Обикаля световни събития, за да разказва как е успял да се справи със страховития вирус… докато едно утро стигаме до дългоочакваната среща с възмездието за предишните му грешки.

Август 2017-а, само 3 години след големия успех. Предишната вечер Маркъс е говорил пред 30 000 души на най-голямата конференция по киберсигурност в света в Лас Вегас. Около 7 ч сутринта пред вратата вижда бусът с агенти, но си представя, че това се случва само по филмите.

Малко по-късно се отправя към летището, където му прави впечатление, че изобщо не му искат компютъра за проверка. Вместо това след малко в чакалнята към него се приближават двама души с костюми. И след въвеждащите общи приказки, след като се легитимират и минават по същество, още първата дума го кара да разбере, че не са го повикали, за да го разпитват за големия му успех, а приказката е приключила. „Кронос“. После му слагат белезниците.

Следват месеци в щатски затвори, но Маркус вече си е спечелил световно реноме и на негова страна застават огромен брой специалисти по киберсигурност. Със защитата му се заемат безплатно водещи юристи.

До доказване на противното

И все пак, не могат да направят много, защото младежът няма какво да отрича. Още на първия разпит му показват разпечатан чат, който той добре познава и в който разказва подробности за начинанието си. Прави пълни самопризнания.

Следват няколко седмици в затвора, докато адвокатите му издействат да бъде пуснат с определени ограничения. Най-много го измъчва не че е попаднал в града на мечтите си, за да се озове в затвора, колкото чувството за предаденото доверие. „Всички тези хора пишеха на ФБР, за да кажат „хванали сте грешния човек“. И това беше сърцераздирателно“, казва Хъчинс. „Вината беше хиляди пъти по-голяма от тази, която изпитвах запади Кронос“.

Изкушава се да разкаже в блога цялата истина, но адвокатите му го разубеждават. През пролетта на 2018 г., 9 месеца след ареста, прокурорите предлагат на Хъчинс сделка. Ако той се съгласи да разкрие всичко, което знае за самоличността на други хакери и автори на зловреден софтуер, те ще му гарантират, че няма да влезе отново в затвора.

Маркъс отказва. Съгласява се да се признае за виновен само по две от десетте обвинения. И те са достатъчни, за да прекара в затвора поне 10 години, но решението е в ръцете на съдията.

Изважда късмета да попадне на магистрат от старата школа, който припомня, че е съдия от 3 десетилетия, през които е осъдил над 2200 души. „Оценявам факта, че човек може да разглежда безчестното поведение, което е в основата на този случай, на фона на това, което някои определят като дело на истински герой. В крайна сметка именно това прави този случай уникален“, казва съдия Щатмюлер, преди да обяви решението си.

И стана човек

„В същото време, ако не предприемем мерки за защита на сигурността на тези прекрасни технологии, на които разчитаме всеки ден, всичко това има потенциала да предизвика невероятен хаос“.

Делото завършва с условна присъда. Съдията претегля приноса на нашия герой спрямо щетите, които е нанесъл, и решава, че моралният му дълг е анулиран. Почти две години след първия арест, Маркъс излиза на свобода и се връща при родителите си. И към работата си – да пази света онлайн от „лошите“.

Трябва ли за всяко престъпление да има възмездие?

„Съществува погрешно схващане, че за да бъдеш експерт по сигурността, трябва да се занимаваш с тъмната страна“, съветва после Хъчинс. „Това не е вярно. Можете да научите всичко, което трябва да знаете, законно. Придържайте се към светлината.“

А дали ако беше спазил собствения си съвет, щеше ли да се озове в ролята си на спасител? Понякога простите обяснения не работят. И именно тогава идва времето на силните истории, като тази на Маркъс Хъчинс…

Материалът е базиран на задълбочената разработка по темата на Wired.