Нарисувай ми… тениска

мар. 4, 2022 | Истории

Нарисувай ми… тениска

4 март 2022 | Истории

Може би вече сте прочели: Дигитални истории навърши 1 година и дойде време за подаръци – тематични фланелки, ръчно нарисувани с логото на начинанието. При това не какви да е тениски, време е да разберете какво ги прави различни. В търсене на отговора се запътваме далеч, далеч, насред пустинята…

…Сигурно си представяте моята изненада, когато сутринта ме събуди странно гласче.
То каза:
– Моля… нарисувай ми…

…Тениска. Да, на нея преспокойно може да има овца, както би продължил оригиналният цитат. И не е случайно, че именно носителят на странното гласче – Малкият принц, е един от първите герои, появили се на тези тениски, които идва време да обсъдим.

 

тениска Малкия принц

 

Невидимо за очи

„Нарисувай ми“ е (засега) малка, но много симпатична платформа, която съществува само от няколко месеца. Целта ѝ е да помага на български творци, които рисуват върху текстил.

„Нашето бяло платно е тениската“, гласи мотото на Ивайло и Елена, създателите на инициативата. Той е учил журналистика и има пъстър опит в областта на маркетинга – работил е в съюза на автомобилистите и в най-посещавания български сайт за култови сериали. Тя пък е куклен артист по призвание, създава дигитално съдържание за платформа на недвижими имоти, майстори авторски бижута.

В това начинание ги събира случаен разговор. Приятели са от 10 години и дълго време търсят общо начинание. Оказва се, че и двамата се впечатляват от самобитни художници, които създават творбите си върху тениски и решават, че е време да направят платформа. Така да помогнат тези оригинални произведения на изкуството да стигнат до повече хора. Всеки да има шанса да получи фланелка, каквато никой друг няма. Точно както Малкият принц и розата му…

 

Моето цвете е някъде там

Защо го правят? Защото смятат, че бъдещето е на устойчивата, а не на бързата мода. Защото тениската е универсална дреха, която всички свързваме с удобство, комфорт и свобода. А напоследък е и много повече: начин да изразиш себе си с оригинално послание.

Днес онлайн се търсят много ръчно направени бижута, предмети… и всякакви финтифлюшки, не случайно Etsy се превърна в огромна платформа, която дава шанс на всякакви създатели да продават продуктите си. И все пак, повечето автори на оригинални приложни произведения избират фейсбук, правят си профили, нямат време за хубав сайт и представяне… Нито пък сили и умения, за да си създадат профил в Etsy и да го развият, за което определено са нужни и маркетингови умения.

Така или иначе, онлайн светът се връща към уникалните по някакъв начин произведения, за което ще поразсъждаваме в следваща Дигитална история. Докато начинанието „Нарисувай ми“ идва, за да запълни една смислена и оригинална ниша.

Иво и Елена създават сайта, за да предлагат на него „картините в тениски“ на хората, които са ги впечатлили. И да поканят още творци, които създават в този жанр, да стигнат до повече хора.

Да, става дума за интернет магазин, в който обаче се предлагат само ръчно нарисувани тениски. Всяка покупка се създава изпод четката или маркерите на автора си, минава специална обработка, преди да поеме към бъдещия си собственик.

 

тениска

 

Да видим един залез…

В началото се включват четирима художници, неотдавна са добавени още двама, а тепърва предстои палитрата да расте, защото създателите на „Нарисувай ми“ са в разговори с 30 творци, много от които ще се появят в платформата. Избират ги по много прост критерий: дали и те самите биха си поръчали тяхна тениска. После се стараят да се опознаят, защото само ако отношенията се получат както трябва, и платформата ще върви.

И така, отивате на платформата, избирате си тениска, поръчвате си я и… получавате нещо различно от това, което сте видели едно към едно. Защото основната идея е, че всяка тениска е уникална, нарисувана специално за конкретния купувач. Да, ако изберете даден дизайн, ще получите нещо максимално близко до него и все пак не същото, пиксел по пиксел. Защото…

 

Защото е моята роза

И ако разглеждате тениските (ще ви харесат), ще видите и… чисто бели такива. Каква ли е идеята им?

Както разказва Ивайло, това именно е основата на начинанието. Не толкова да изберете дадена картинка, която да получите, макар и нарисувана специално за вас. Колкото да дадете свое предложение и да получите уникална, нарисувана само по ваша идея тениска. Супер подарък, дали за близък приятел, или за самите вас, който да отличава.

За учудване на създателите на проекта, до момента малцина избират тази опция, повечето купувачи се спират на вече предложените рисунки. Скоро там ще се окаже, готова за избор, и тениската, създадена специално за играта и приятелите на Дигитални истории.

 

тениска Буги Барабата

 

Невидимо за очите

Докато си говорим, Ивайло показва картинката на новата си тениска с герои от сериала Breaking bad. Видял идеята на официалния сайт, но не се доставяла в Европа. Единствен вариант били принтовете, които обаче винаги стоят малко изкуствено. И затова… я поръчал през собствената си платформа.

2 лева от всяка поръчка са отделени за благотворителна кауза. Предназначени са, за да осигуряват уроци по рисуване на деца с аутизъм.

Творците създават, а Ивайло и Елена имат грижата да ги представят по най-добър начин, като снимат тениските или пък подбират от получените снимки и поемат цялата комуникация с купувачите, което често е най-сложната и забавящата процеса задача в целия пъзел.

 

тениска Йода

 

Езикът е извор на недоразумения

Творците, които създават тениските, са пъстри хора в разни роли, обединени от това, че за всички тях начинанието е хоби. Например създателката на „дигиталните“ тениски твори зад профила на „Нарисувай ми усмивка“. Тя е млада майка с доста далечна от това начинание професия. След като родила момиченцето си, имала повече време да рисува за удоволствие, нещо, което от малка обича. Много нейни приятели я подкрепили, поискали и на тях да направи тениски като нейните. Така се насочила в творческата посока.

Никак не случайно, именно тя е създател и на тениските с образа на Малкия принц, с които започнахме. Изправихме я пред сериозното предизвикателство да трябва да изрисува набързо доста лога, но начинанието си струва.

Един от по-новите автори е само на 12, но картините, които „слага“ на текстила, са толкова умели и зрели, че човек не би го повярвал.

Творците сами осигуряват фланелките, но създателите на начинанието отговарят за качеството и са заложили ясни стандарти. Дрехите са от 100% памук, могат да се перат в машина, стигат да се спазват елементарни правила, описани на сайта.

Използват се специални бои или маркери, които се нанасят на няколко слоя. После се запечатва с ютия в резултат рисунката вече е устойчива, готова да ви отличи сред тълпата. Разбира се, тениските не са вечни, но не отстъпват по качество на всички останали, излезли от шаблона и щампата.

И все пак са различни, затова и ви разказвам за тях в сайт, в който никога няма да видите реклама, платена под каквато и да било форма.

 

тениска Панда

 

Ако искам да видя пеперуди…

Тъй като стана дума за Дигитални истории, сега е моментът да се включите в играта за първия рожден ден на начинанието, от която имате шанса да получите една от уникалните (извън клишето) фланелки.

Коя е любимата ви дигитална история?
Отговорете във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Коя да бъде следващата дигитална история, която искате да прочетете?
Предложете я във фейсбук, инстаграм и линкдин.

В колкото повече канали се включите, толкова по-голям е шансът да спечелите. И всяка една от тениските е различна картина, не излязла изпод шаблона, от поточната линия, а от ръцете на художник.

 

тениска планина

 

За да забравя

Малките разлики правят голямата разлика днес, във времето, когато властват шаблоните. В ежедневието, в новините, в облеклото. „Нарисувай ми“ заслужава да успее, защото дава смислените малки разлики от двете страни – както шанса на всеки от нас да нарисува себе си на дрехата, с която се показва пред света. Така и на художниците да се свържат с хората, които могат да оценят работата им.

Хората – каза Малкият принц, – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This