PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

юли 12, 2024 | Истории

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

12 юли 2024 | Истории

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?

Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.

Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен български културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…

Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

 

pc-mania-gamers-workshop

 

На игра като на игра

Това забележително явление ми напомня историята на книгите-игри. Започва в края на 90-те години, когато интернет стана по-достъпен, компютрите започнаха да се появяват масово по домовете. Скоростта му обаче беше далеч от днешната и така, в продължение на доста години, компютрите живееха заедно с хартията. Купувахме си книги, за да се учим как се ползва мрежата. И, още по-често, компютърните списания, за които днес ще стане дума. Повечето бяха насочени към игрите, често с тях вървеше и подарък – диск с демо игри и програми. Немалко читатели ги купуваха заради дисковете, мрежата все още изживяваше ранните си етапи, беше бавно и скъпо да се свали дори картинка.

Постепенно списанията за компютърни игри се превърнаха в своеобразна култура. Оформиха се различни течения, всяко от изданията имаше своя профил (скоро ще стане дума за това). Някои от тях постепенно успяха да съберат читателската си аудитория в общност, която активно си общува по темите, които ги вълнуват.

После обаче скоростта се вдигна, а с това дойде и краят на списанията. Някои от тях се превърнаха в сайтове, други тихомълком се пренесоха в историята. Там, откъдето сега се завръщат…

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Играта на играчките

Ето че този културен феномен отново е тук благодарение на днешния ни герой. Диян Каролев е журналист със сериозен опит, през последните години се занимава с разработка на компютърни игри. И ето че след 8 години и 5000 часа доброволен упорит труд в сайта „Проект Лазарус“ днес вече всеки може да прочете абсолютно всяко от общо 440-те броя на списанията за компютърни игри, излезли в България! Заедно с рубриката на Computer огромният труд на Диян включва цели 659 издания.

Опитайте, разлистете ги виртуално, толкова е забавно. Машина на времето, която поне мен ме изпълни с носталгия по училищните времена…

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Но как ли гостът ни се е решил да се заеме с толкова мащабен труд за общото благо? Както вече стана ясно, историята започва преди повече от две десетилетия и в нея е замесен не кой да е, а Агент 007.

Одисеята (може и да не е в Космоса, но) започва през 2001 г. Диян, който е роден в първия ден на преломната 1989-а, е само на 12 и често ходи до автогарата в родния му Плевен, където има магазин за играчки. „След училище стоях там, забил нос във витрината, вторачен в един Батман, който си купих много години по-късно. В някакъв момент се загледах и във вестникарския щанд, където ми направиха впечатление някакви шарени списания със заглавия, които ми говорят нещо – PC mania, Master Games“, спомня си Диян.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Винаги ще има утре

По това време той дори няма компютър у дома, но често прекарва часове в компютърния клуб до училище – по онова време това бяха доста любими места за хлапетата. Обаче… „Очите ми останаха в тези корици, но ми останаха и в цената. Шести клас съм, получавам 50 ст. на ден за училище, а списания са по 2 лв. без диск и 4 лв. със“.

Тези 50 стотинки са за сандвич в голямото междучасие, толкова струва и един час в компютърния клуб, но нашият герой вече се е сдобил с фикс идея – да си купи списание, при това един конкретен брой. Малко по-рано е гледал последния актуален филм за Джеймс Бонд и именно корицата с любимия герой се превръща в мечта…

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Само че го очаква кавалкада от неприятни изненади – докато събере парите, този брой е свършил и той си купува друго списание – PC Mania с лилава корица, представяща играта Oni. И на всичкото отгоре, още преди да го прочете, същият следобед „батковците“ от горните класове му го вземат.

Само няколко месеца по-късно обаче мечтата най-неочаквано се превръща в реалност. Изпращат момчето при по-големите му братовчеди за лятната ваканция и тъй като на тях не им се занимава с малкия, му дават, за да се забавлява, цяла купчина с компютърни списания. Той ги поглъща с кориците макар… да не разбира много.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Играли сме добро…

„Изобщо нямах представа какво чета – първо чуждиците, второ специализирана терминология, която за първи път откривах. Но веднъж като свикнах, започнах да се увличам много силно. Бях страшно впечатлен, че има хора, които пишат за игри, дори вероятно им се плаща за това“.

Така се появява следващата му, много по- голяма детска мечта – тъй като обича да пише, се замисля, че би било прекрасно един ден да си изкарва хляба именно с писане за компютърни игри.

Именно това е причината по-късно да се насочи към журналистиката, да завърши специалността и да започне работа в Българската национална телевизия. И макар че по това време компютърните списания вече ги няма в хартиен вид, той сбъдва и мечтата си да пише за игри в продължаващият да работи и днес сайт на PC Mania.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Любословие

Ето че всички тези сбъднати детски мечти завършват с последната, която ни е събрала тук.

Пренасяме се в 2013-а, списанията вече ги няма, когато започва същинската ни история. Диян вече работи като журналист и случайно попада онлайн на нещо, което го връща назад в годините.

Сеща се за една от любимите си детски книжки – „Долу краставичният цар“ от Кристине Ньостлингер и решава да я намери онлайн. Оказва се, че струва само левче. „Видя ми се ужасно обидно, куриерът щеше да струва повече от книжката и реших да разгледам какво друго предлага същият магазин… И в този момент виждам лилавата корица на първото списание, което си бях купил и ми откраднаха, скъп спомен от детството“, спомня си Диян.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Забелязва още няколко списания, купува всичките и докато ги разглежда, се връща назад, към феномена. Тогава му идва следващата идея – да направи документален филм за историята на компютърните списания, защото е толкова интересна, че просто трябва да бъде разказана. Започва да се среща с любимите си автори от едно време, да колекционира… И забелязва колко трудно е да се намерят днес старите списания, някои от които са на неоправдано висока цена, а други не могат да бъдат открити.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

С дракони в сърцето

„Понеже обичам да събирам разни неща, в крайна сметка започнах като дракона Смог да си ги трупам и да им се радвам. Запознах се с автори, взех интервюта и се замислих – тия списания, аз буквално седя върху тях като дракона и прашасват. Защо да не ги споделя с хората?“

Първо решава да провери дали няма законови ограничения, но се оказва, че PC Mania и Gamers Workshop са единствените все още запазени търговски марки. Успява да получи благословия и запретва ръкави…

Избира да нарече проекта „Лазарус“ по името на библейския Лазар. По този начин списанията се прераждат от книжната си смърт.

Така 8 години и около 5000 часа сканиране по-късно на сайта му вече могат да бъдат разгледани всички списания.

В работата си той е внимателен и прецизен, всяко списание му отнема по около 3 часа. „Разглобява“ изданията, обработва кадрите, изправя ги. Шегуваме се с него колко ще е полезно точното око, което развива, ако софтуерната индустрия падне жертва на изкуствения интелект и ни се наложи да минем към строителството.

 

pc-mania-gamers-workshop

Диян и мечтаната корица с Джеймс Бонд – оригинал и сканирана на сайта

 

На игра като на игра

Диян е толкова прецизен, че когато някоя картинка, заради грешка в предпечата, има дупка по средата, я търси, заменя, нагласява. Защо, след като винаги може да остави дупка и това да е автентично? Защото няма да може да спи, ако го направи. Напоследък доста му е помогнал и генеративният изкуствен интелект.

А защо си прави целият този огромен труд?

„Винаги съм си представял проекта като библиотека, която е специално и само за списания за игри. Минусът е за моя джоб, но не виждам проблем с това. Искам да мога да споделя това, което ме е вдъхновило да пиша изобщо, с другите хора. Струва ми се честно да да има безплатен и свободен достъп до тези текстове, защото иначе ще се загубят.“

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Списатели

„Списанията са имали голямо влияние върху всички ни, те са културен феномен“, казва днес Диян. „1998 г., около излизането на Starcraft, е моментът, когато изведнъж всички решават да правят геймърски списания. Тогава се появяват култовите Gamers Workshop, PC Mania и Top Games, което след 2 броя се прекръства на Master Games. Всяко е с изключително специфичен стил и начин на отразяване на игрите и всичко, свързано с тях“.

По това време, както стана дума, интернет е бавен, скъп и по телефона. Повечето деца нямат компютри, други нямат интернет. Така според Диян списанията от една страна се превръщат в спасение от това да търсиш информация на английски, а от друга – дават програми, демо версии на игрите, които няма къде другаде да бъдат намерени. А после всичко това се превръща и в общност, която е по-скоро някакво неочаквано последствие. Голяма част от ранните списания организират турнири, други отварят собствени клубове.

Списанията излизат активно до около 2010 г., последен оцелява Gameplay. От едно от интервютата Диян научава, че обичайният тираж, който са имали, е бил между 10 000 и 15 000, по-високи са били през зимата, когато са излизали повече игри.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Ненаиграли се

Доста хора му благодарят за упорития труд. Автори, които са писали в списанията и не пазят копия. „Няколко такива мейла бяха: „Видях сайта, намерих си статиите и плаках от умиление“. Други пишат просто за да ме поздравят. „Ей, браво човек!“ Много често, особено в социалните мрежи, виждам изречението „Благодаря ти за труда“. Честно казано, това малко ме обърква. Никога не съм го чувал или виждал преди, аз също не съм благодарил никога за труда на някого“, признава Диян. „А може би трябва.“

Колко е ценно просто понякога да благодарим. И колко е важно да пазим силните мигове от детството, да ги ценим и да ги възраждаме. Със сигурност мнозина ще се върнат към тях благодарение на огромния труд, положен от Диян. Малко неща са ни по-ценни от детските спомени…

 

pc-mania-gamers-workshop

 

Кои бяха култовите списания?

Накратко от Диян за любимите му сред изданията

Top Games не е отделно списание, а рубриката за игри на списание Computer. С нея обаче започва всичко още през 1992 г.! Събирането на пълната колекция беше истинско приключение, отне година в обикаляне на библиотеки.

PC Mania бяха много точни и ясни, те са като БНТ. Винаги са там, знаеш какво ще получиш. Може би няма да е най-оригиналната журналистика, но ще покрият всичко, което е важно, което те интересува, ще получиш дисковете. Него го списват от един момент нататък млади хора, което поне за мен носеше много допълнителна стойност.

Gamers Workshop – ако ги проследиш от началото до края, може да се напише цяла книга за група приятели, които се събират всяка седмица, обсъждат, правят неща заедно и ти го споделяш с тях. Бяха много естествени, разбираш кога някой идва или си отива, кога е тъжен, кога му се е случило събитие в живота. Също и изключително честни в мненията си, без значение дали са обективни – никога не е била такава и целта им, а да бъдат искрени.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

В Master Games ми харесва абстрактното изкуство, там може да се види пълен хаос от думи, от визии, от цветове. Самото списание изобщо не е консистентно и същевременно покрива страшно много, скачайки от тема в тема. Не само игри, понякога репортажи, статии за извънземни, за конспиративни теории – никога не знаеш какво ще получиш. Сещам се за статия за игра с подзаглавието „Монолог към подръчна котка“. Нямам никаква представа какво значи това, убеден съм, че няма нищо общо с играта, за която се пише, обаче прави впечатление. Цялото писание е създавано в този напреки стил, то е популярно и с комикса за доктор Гъс.

Computer games също е впечатляващо списание. Беше ми ужасно интересно как през 1993 – 94 г. са успявали да извадят информация за разработката на Мист, как е направена „Фантасмагория“ на Роберта Уилямс – теми, за които дори днес е трудно да намериш по-неизвестни факти, а те са успявали.

 

pc-mania-gamers-workshop

 

„Компютърни игри“ е списание, издавано от „Софтпрес“, което никога не е обявявано и дори самото издателство не знаеше, че е съществувало. От него излизат само 6 броя, но е единственото, което излиза веднъж на две седмици. Списва се в интересен, някак по-западен стил и има подарък стикери – много нетипично.

На PC Club ми харесва рубриката „Формат С“ на Боян Спасов с шеговити статии и пародии – например какво щеше да стане, ако „Матрицата“ оживее в България. За мен това е много по-стерилно издание, създадено да е по-рентабилно и за събиране на реклама. Първо е в партньорство с „Монитор“, взима автори от PC Mania и „Компютър“.

PC club по някое време става Gameplay заради конфликт за търговската марка. Започва да го издава „Хайком“, събират екип, който преди това е работел в Workshop. Там се е случила някаква форма на преврат през 2006 г. и авторите, които са напуснали, отиват в Gameplay. Получава се сериозно издание, професионално издържано, с най-модерния дизайн.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This