Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?

Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.

Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен български културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…

Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

 

 

На игра като на игра

Това забележително явление ми напомня историята на книгите-игри. Започва в края на 90-те години, когато интернет стана по-достъпен, компютрите започнаха да се появяват масово по домовете. Скоростта му обаче беше далеч от днешната и така, в продължение на доста години, компютрите живееха заедно с хартията. Купувахме си книги, за да се учим как се ползва мрежата. И, още по-често, компютърните списания, за които днес ще стане дума. Повечето бяха насочени към игрите, често с тях вървеше и подарък – диск с демо игри и програми. Немалко читатели ги купуваха заради дисковете, мрежата все още изживяваше ранните си етапи, беше бавно и скъпо да се свали дори картинка.

Постепенно списанията за компютърни игри се превърнаха в своеобразна култура. Оформиха се различни течения, всяко от изданията имаше своя профил (скоро ще стане дума за това). Някои от тях постепенно успяха да съберат читателската си аудитория в общност, която активно си общува по темите, които ги вълнуват.

После обаче скоростта се вдигна, а с това дойде и краят на списанията. Някои от тях се превърнаха в сайтове, други тихомълком се пренесоха в историята. Там, откъдето сега се завръщат…

 

 

Играта на играчките

Ето че този културен феномен отново е тук благодарение на днешния ни герой. Диян Каролев е журналист със сериозен опит, през последните години се занимава с разработка на компютърни игри. И ето че след 8 години и 5000 часа доброволен упорит труд в сайта „Проект Лазарус“ днес вече всеки може да прочете абсолютно всяко от общо 440-те броя на списанията за компютърни игри, излезли в България! Заедно с рубриката на Computer огромният труд на Диян включва цели 659 издания.

Опитайте, разлистете ги виртуално, толкова е забавно. Машина на времето, която поне мен ме изпълни с носталгия по училищните времена…

 

 

Но как ли гостът ни се е решил да се заеме с толкова мащабен труд за общото благо? Както вече стана ясно, историята започва преди повече от две десетилетия и в нея е замесен не кой да е, а Агент 007.

Одисеята (може и да не е в Космоса, но) започва през 2001 г. Диян, който е роден в първия ден на преломната 1989-а, е само на 12 и често ходи до автогарата в родния му Плевен, където има магазин за играчки. „След училище стоях там, забил нос във витрината, вторачен в един Батман, който си купих много години по-късно. В някакъв момент се загледах и във вестникарския щанд, където ми направиха впечатление някакви шарени списания със заглавия, които ми говорят нещо – PC mania, Master Games“, спомня си Диян.

 

 

Винаги ще има утре

По това време той дори няма компютър у дома, но често прекарва часове в компютърния клуб до училище – по онова време това бяха доста любими места за хлапетата. Обаче… „Очите ми останаха в тези корици, но ми останаха и в цената. Шести клас съм, получавам 50 ст. на ден за училище, а списания са по 2 лв. без диск и 4 лв. със“.

Тези 50 стотинки са за сандвич в голямото междучасие, толкова струва и един час в компютърния клуб, но нашият герой вече се е сдобил с фикс идея – да си купи списание, при това един конкретен брой. Малко по-рано е гледал последния актуален филм за Джеймс Бонд и именно корицата с любимия герой се превръща в мечта…

 

 

Само че го очаква кавалкада от неприятни изненади – докато събере парите, този брой е свършил и той си купува друго списание – PC Mania с лилава корица, представяща играта Oni. И на всичкото отгоре, още преди да го прочете, същият следобед „батковците“ от горните класове му го вземат.

Само няколко месеца по-късно обаче мечтата най-неочаквано се превръща в реалност. Изпращат момчето при по-големите му братовчеди за лятната ваканция и тъй като на тях не им се занимава с малкия, му дават, за да се забавлява, цяла купчина с компютърни списания. Той ги поглъща с кориците макар… да не разбира много.

 

 

Играли сме добро…

„Изобщо нямах представа какво чета – първо чуждиците, второ специализирана терминология, която за първи път откривах. Но веднъж като свикнах, започнах да се увличам много силно. Бях страшно впечатлен, че има хора, които пишат за игри, дори вероятно им се плаща за това“.

Така се появява следващата му, много по- голяма детска мечта – тъй като обича да пише, се замисля, че би било прекрасно един ден да си изкарва хляба именно с писане за компютърни игри.

Именно това е причината по-късно да се насочи към журналистиката, да завърши специалността и да започне работа в Българската национална телевизия. И макар че по това време компютърните списания вече ги няма в хартиен вид, той сбъдва и мечтата си да пише за игри в продължаващият да работи и днес сайт на PC Mania.

 

 

Любословие

Ето че всички тези сбъднати детски мечти завършват с последната, която ни е събрала тук.

Пренасяме се в 2013-а, списанията вече ги няма, когато започва същинската ни история. Диян вече работи като журналист и случайно попада онлайн на нещо, което го връща назад в годините.

Сеща се за една от любимите си детски книжки – „Долу краставичният цар“ от Кристине Ньостлингер и решава да я намери онлайн. Оказва се, че струва само левче. „Видя ми се ужасно обидно, куриерът щеше да струва повече от книжката и реших да разгледам какво друго предлага същият магазин… И в този момент виждам лилавата корица на първото списание, което си бях купил и ми откраднаха, скъп спомен от детството“, спомня си Диян.

 

 

Забелязва още няколко списания, купува всичките и докато ги разглежда, се връща назад, към феномена. Тогава му идва следващата идея – да направи документален филм за историята на компютърните списания, защото е толкова интересна, че просто трябва да бъде разказана. Започва да се среща с любимите си автори от едно време, да колекционира… И забелязва колко трудно е да се намерят днес старите списания, някои от които са на неоправдано висока цена, а други не могат да бъдат открити.

 

 

С дракони в сърцето

„Понеже обичам да събирам разни неща, в крайна сметка започнах като дракона Смог да си ги трупам и да им се радвам. Запознах се с автори, взех интервюта и се замислих – тия списания, аз буквално седя върху тях като дракона и прашасват. Защо да не ги споделя с хората?“

Първо решава да провери дали няма законови ограничения, но се оказва, че PC Mania и Gamers Workshop са единствените все още запазени търговски марки. Успява да получи благословия и запретва ръкави…

Избира да нарече проекта „Лазарус“ по името на библейския Лазар. По този начин списанията се прераждат от книжната си смърт.

Така 8 години и около 5000 часа сканиране по-късно на сайта му вече могат да бъдат разгледани всички списания.

В работата си той е внимателен и прецизен, всяко списание му отнема по около 3 часа. „Разглобява“ изданията, обработва кадрите, изправя ги. Шегуваме се с него колко ще е полезно точното око, което развива, ако софтуерната индустрия падне жертва на изкуствения интелект и ни се наложи да минем към строителството.

 

 

На игра като на игра

Диян е толкова прецизен, че когато някоя картинка, заради грешка в предпечата, има дупка по средата, я търси, заменя, нагласява. Защо, след като винаги може да остави дупка и това да е автентично? Защото няма да може да спи, ако го направи. Напоследък доста му е помогнал и генеративният изкуствен интелект.

А защо си прави целият този огромен труд?

„Винаги съм си представял проекта като библиотека, която е специално и само за списания за игри. Минусът е за моя джоб, но не виждам проблем с това. Искам да мога да споделя това, което ме е вдъхновило да пиша изобщо, с другите хора. Струва ми се честно да да има безплатен и свободен достъп до тези текстове, защото иначе ще се загубят.“

 

 

Списатели

„Списанията са имали голямо влияние върху всички ни, те са културен феномен“, казва днес Диян. „1998 г., около излизането на Starcraft, е моментът, когато изведнъж всички решават да правят геймърски списания. Тогава се появяват култовите Gamers Workshop, PC Mania и Top Games, което след 2 броя се прекръства на Master Games. Всяко е с изключително специфичен стил и начин на отразяване на игрите и всичко, свързано с тях“.

По това време, както стана дума, интернет е бавен, скъп и по телефона. Повечето деца нямат компютри, други нямат интернет. Така според Диян списанията от една страна се превръщат в спасение от това да търсиш информация на английски, а от друга – дават програми, демо версии на игрите, които няма къде другаде да бъдат намерени. А после всичко това се превръща и в общност, която е по-скоро някакво неочаквано последствие. Голяма част от ранните списания организират турнири, други отварят собствени клубове.

Списанията излизат активно до около 2010 г., последен оцелява Gameplay. От едно от интервютата Диян научава, че обичайният тираж, който са имали, е бил между 10 000 и 15 000, по-високи са били през зимата, когато са излизали повече игри.

 

 

Ненаиграли се

Доста хора му благодарят за упорития труд. Автори, които са писали в списанията и не пазят копия. „Няколко такива мейла бяха: „Видях сайта, намерих си статиите и плаках от умиление“. Други пишат просто за да ме поздравят. „Ей, браво човек!“ Много често, особено в социалните мрежи, виждам изречението „Благодаря ти за труда“. Честно казано, това малко ме обърква. Никога не съм го чувал или виждал преди, аз също не съм благодарил никога за труда на някого“, признава Диян. „А може би трябва.“

Колко е ценно просто понякога да благодарим. И колко е важно да пазим силните мигове от детството, да ги ценим и да ги възраждаме. Със сигурност мнозина ще се върнат към тях благодарение на огромния труд, положен от Диян. Малко неща са ни по-ценни от детските спомени…

 

 

Кои бяха култовите списания?

Накратко от Диян за любимите му сред изданията

Top Games не е отделно списание, а рубриката за игри на списание Computer. С нея обаче започва всичко още през 1992 г.! Събирането на пълната колекция беше истинско приключение, отне година в обикаляне на библиотеки.

PC Mania бяха много точни и ясни, те са като БНТ. Винаги са там, знаеш какво ще получиш. Може би няма да е най-оригиналната журналистика, но ще покрият всичко, което е важно, което те интересува, ще получиш дисковете. Него го списват от един момент нататък млади хора, което поне за мен носеше много допълнителна стойност.

Gamers Workshop – ако ги проследиш от началото до края, може да се напише цяла книга за група приятели, които се събират всяка седмица, обсъждат, правят неща заедно и ти го споделяш с тях. Бяха много естествени, разбираш кога някой идва или си отива, кога е тъжен, кога му се е случило събитие в живота. Също и изключително честни в мненията си, без значение дали са обективни – никога не е била такава и целта им, а да бъдат искрени.

 

 

В Master Games ми харесва абстрактното изкуство, там може да се види пълен хаос от думи, от визии, от цветове. Самото списание изобщо не е консистентно и същевременно покрива страшно много, скачайки от тема в тема. Не само игри, понякога репортажи, статии за извънземни, за конспиративни теории – никога не знаеш какво ще получиш. Сещам се за статия за игра с подзаглавието „Монолог към подръчна котка“. Нямам никаква представа какво значи това, убеден съм, че няма нищо общо с играта, за която се пише, обаче прави впечатление. Цялото писание е създавано в този напреки стил, то е популярно и с комикса за доктор Гъс.

Computer games също е впечатляващо списание. Беше ми ужасно интересно как през 1993 – 94 г. са успявали да извадят информация за разработката на Мист, как е направена „Фантасмагория“ на Роберта Уилямс – теми, за които дори днес е трудно да намериш по-неизвестни факти, а те са успявали.

 

 

„Компютърни игри“ е списание, издавано от „Софтпрес“, което никога не е обявявано и дори самото издателство не знаеше, че е съществувало. От него излизат само 6 броя, но е единственото, което излиза веднъж на две седмици. Списва се в интересен, някак по-западен стил и има подарък стикери – много нетипично.

На PC Club ми харесва рубриката „Формат С“ на Боян Спасов с шеговити статии и пародии – например какво щеше да стане, ако „Матрицата“ оживее в България. За мен това е много по-стерилно издание, създадено да е по-рентабилно и за събиране на реклама. Първо е в партньорство с „Монитор“, взима автори от PC Mania и „Компютър“.

PC club по някое време става Gameplay заради конфликт за търговската марка. Започва да го издава „Хайком“, събират екип, който преди това е работел в Workshop. Там се е случила някаква форма на преврат през 2006 г. и авторите, които са напуснали, отиват в Gameplay. Получава се сериозно издание, професионално издържано, с най-модерния дизайн.