Кой си ти, Сатоши Накамото?

сеп. 28, 2021 | Истории

Кой си ти, Сатоши Накамото?

28 септември 2021 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


В Будапеща, близо до брега на Дунава, отскоро има нова, леко кичозна, по интересна като замисъл статуя. Бюст на човек, „облечен“ с бронзов суичър. Лицето му е толкова фино полирано, че като се приближиш, виждаш… себе си.

Статуята, може би сте чули, е на Сатоши Накамото, митичния създател на биткойните. Всеки от нас ли е Сатоши?

Той е може би най-голямата легенда, родена от дигиталните времена. Но кой наистина е човекът, създал първата блокчейн мрежа? Защо се скри от славата и от милиардите, които днес биха го направили един от най-богатите хора на планетата?

Историята е толкова силна, интересна и замисляща, че си струва да бъде събрана накратко. А ако истинският създател на биткойн чете това… може пък да се развълнува и да ми пише. Съдбата му и всичко, което се случи след като той се оттегли, са толкова шантави, че нищо не би ме изненадало.

Бързам нататък, със сигурност „Нетфликс“ вече готвят сериал по темата.

Сатоши по галоши

Това е една от най-силните истории на нашето време. Споменавана безброй пъти, уж позната, а всъщност с толкова много нюанси, обещаваща да остане загадка завинаги…

Сатоши Накамото и Банкси са двамата скрити поп герои на дигиталните времена. Който ги разкрие, ще спечели доста пари… и ще убие малкото останала романтика, която вълнува колективното съзнание.

Въпреки това, нека опитаме да го направим. Нека подходим като в класическите криминални сюжети. Да влезем в обувките на Шерлок Холмс (или съвременния му еквивалент, прокурора Гешев). Ще започнем със случката, като разкажем всички обстоятелства. После ще разгледаме уликите, които са събрали за последните години почитателите на Сатоши и медиите от цял свят. Накрая ще разгледаме заподозрените.

 

Биткойн

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Името и розата

2009-а, онлайн се появява поредната алтернативна нова платформа, който обещава, че плащанията, банкирането и финансовият свят като цяло вече няма да са същите. Някой си Сатоши Накамото превежда на своя колега Хал Фини малко виртуални пари, които пристигат, където трябва…

Заработил е първият блокчейн, появила се е първата и най-силна до днес криптовалута – биткойнът. Системата се задвижва, ражда се цял нов технологичен свят, на децентрализираните приложения. Предстои през следващите години цената на първата криптовалута да изригва, както нищо преди нея, докарвайки невероятни приходи на умните инвеститори и спекулантите.

Всъщност, историята започва по-рано. Работата по проекта официално стартира през 2007-а. Година по-късно за първи път се появява онлайн името, което споменаваме толкова често. През август някой с прякора Сатоши Накамото създава сайта bitcoin.org с помощта на услугата anonymousspeech.com, която позволява собственикът на сайта да остане анонимен.

Ето че вече имаме първата улика. От самото начало, който и да използва псевдонима, държи да остане анонимен. Тоест, по-скоро самото име е избрано така, че да носи символика (за която ще стане дума след малко), не е реално, а този, който го използва, изобщо не държи да се показва под светлината на прожекторите.

 

Копаница

През октомври 2008-а със същия псевдоним е разпратен на избран списък от хора защитен с парола документ. В него се разказва накратко какво ще представлява биткойн, защо начинанието е важно и как е устроена архитектурата на онова, което ще отекне като първия и изключително успешен блокчейн. Още тогава доста хора се учудват, че очевидно им пише японец, но с безупречен английски. Онлайн вече се е изградила, по форуми и различни ранни начинания, нещо като общност, която гледа в една посока.

Просто се чака фитилът, който да запали бомбата и неговото име е… знаете кое.

На 3 януари 2009 г. е генериран първият, базов блок данни, който застава в основата на блокчейна, като опорния камък на къща. С него са генерирани първите 50 биткойна. Това днес са доста пари, но самата архитектура на системата ги обрича да си останат завинаги в първия блок, без някой да може да ги купи или продаде.

В основата на проекта стоят 30 000 реда код, които през следващите години ще генерират 21 милиона биткойна. Те ще бъдат разпределени чрез „копаене“, а от тях до днес са „пуснати“ около 18,5 милиона.

 

Сатоши Накамото

Снимка: Jeremy Bezanger, Unsplash

 

Пица за милиарди

Само 6 дни по-късно е пусната първата версия на основния софтуер, който може да бъде свален и използван от всеки желаещ. На 12 януари 2009 г. се случва първата транзакция, която споменахме, Сатоши превежда биткойни на своя съмишленик, американския програмист Хал Фини.

През февруари се появява първата борса. Тогава изглежда като игра, дори и най-големите ентусиасти не вярват истински, че някакви въображаеми пари, вкарани в някаква си затворена мрежа, ще струват един ден истински долари.

Последната важна стъпка е извървяна на 22 май 2010 г. Програмист от Флорида предлага 10 000 биткойна, за да си купи две пици. А негов колега се съгласява да приеме парите и да осъществи покупката. За първи път биткойн се ползва за реално разплащане. А човекът, купил пиците, получава за тях криптовалута, която днес би струвала около 700 милиона долара.

Дано пиците да са били достатъчно вкусни, че да са си стрували цената.

През следващите месеци Сатоши пише доста често във форума на основните разработчици на блокчейна на биткойн. Обсъжда технически детайли, дава си мнението, работи по софтуера.

На 23 април Сатоши Накамото публикува отговор на въпрос в биткойн форума bitcointalk.org, където редовно обсъжда различни изникнали въпроси. Този път темата е сравнително рутинна, обсъжда се рискът от DDoS атаки над мрежата.

После… просто изчезва. Скоро става ясно, че е доверил проекта на един от близките си колеги – Гевин Андерсън, и на останалите съмишленици.

 

10 малки биткойнчета

Време е да разгледаме уликите, които така и не дават мира вече на поколения търсачи на тази митична личност.

През 2010-а транзакциите се множат, влизат истински пари в блокчейна. Идва ентусиазмът. Както сполучливо пишат в един от форумите, шири се преклонение пред алхимика, който е създал чрез езика С++ философския камък, готов да превръща компютърния код в злато.

Знаете какво се случва след всяка революция, обикновено първата жертва са идеалистите.

Някои смятат, че славата и успехът идват прекалено внезапно за човека зад псевдонима. Факт е, че много скоро след първоначалните успехи на блокчейна, във форумите започва да се трупа недоволство срещу този Сатоши, който уж прави децентрализирана платформа, отворена за всички, а същевременно сам е последната инстанция за това какво да се случва с нея.

В определен момент ситуацията направо върви към открит бунт, все повече недоволни са готови да се отделят в свои подпроекти, разклонения (или „форкове“) на основния блокчейн.

И, разбирате ли, Сатоши е нежна душа, скършва се пред недъзите на демокрацията, гласи едно от обясненията за неговото напускане.

 

Биткойн

Снимка: Roger Brown, Pexels

 

О, биткойн, поспри!

Е да, ако програмистите бяха поети, щеше направо да звучи вероятно. Само че от посланията на героя с японското име в нито един момент не спира да лъха трезво отношение, инженерен, технологичен поглед. И дистанцираност.

Струва си да добавим още няколко нюанса. Споменатият Андерсън твърди, че 3 дни след последната публикация, на 26 април, получава от Сатоши писмо, с което му прехвърля техническата отговорност. Пишейки, че „ми се иска да престанете да говорите за мен като за някаква тайнствена сенчеста фигура, пресата да превръща биткойн в някаква си пиратска валута. Може би, вместо това си струва да се разказва за проекта с отворен код, отдавайки заслуженото на всички съмишленици, което би ги и мотивирало“. Завършва с това, че е дошло време да премине към други начинания.

Скоро идва отделен мейл с всички важни пароли, които са нужни за управлението на основния сайт.

През юни 2011 г. същият Гевин Андерсън отива на разпит в ЦРУ, за което после признава сам. Някои смятат, че това е, за да признае за убийство, за да се похвали, че е изпълнил задачата си…

 

Ц-Р-У-У-У!

Е, добре, но ако ЦРУ би очаквало в какво ще се превърне биткойнът на този етап, надали щеше да подходи толкова „деликатно“.

Продължаваме нататък с уликите.

На японски името не е нито прекалено често срещано, нито пък има само един човек, който да го носи. Точно както е най-умно да подходиш, ако ще търсиш псевдоним, надали ще се спреш на Иван Иванов или на Тръндафор Генадиев.

Според йероглифите, с които се пише, „сатоши“ означава „трезв ум, мъдрост“, „нака“ е „вътрешност“, но също и „съотношения“, „мото“ – „основа, произход“.

Друг „превод“ гласи, че произходът е от Samsung-Toshiba Nakamichi-Motorola. Само не ме питайте кои са Nakamichi.

 

Биткойн

Снимка: WorldSpectrum, Pixabay

 

Приятно закръглен, в разцвета на силите си

Да, звучи като напълно случайно подбрано, особено от програмист, който се занимава с криптография, нали?

Впрочем, това е доста голям жокер. Всички анализи на основния код на биткойн показват, че наистина става дума за софтуерен инженер с голяма прецизност към кода, с почти параноично избягване на всяка дребна грешка.

По онова време той казва, че е на 37, значи днес гони 50-те.

Английският му наистина е прекалено добър, ползва доста думи, които са типични за британците (например “bloody hard“ за „адски тежко“ и “flat“ като „апартамент“), но тук-там включва и американски сленг.

Много интересен щрих. Изследвайки всички постове на Сатоши, един швейцарски програмист забелязва, че нито един от тях не е пуснат между 5 и 11 ч сутринта по Гринуич.

И още един много симпатичен жокер. Точно преди да си тръгне, той изтрива името си от документацията на биткойн софтуера, оставяйки съобщението, че той е общо творчество и общо притежание.

 

Момче за милиарди

„Ако не ми вярвате, или не го схващате, нямам време да ви убеждавам, извинявайте“, пише веднъж в биткойн форума Сатоши.

Продължаваме по класическата система от криминалните романи, нека кажем още малко за мотивите.

Защо и днес е важно да знаем кой се крие зад митичния псевдоним, дори извън образа от попкултурата, който се е създал бавно, но необратимо?

На първо място, който и да е той, човекът зад псевдонима днес би трябвало да притежава доста пари. Оценките се разминават, някои смятат, че състоянието му в биткойни е около 1 млрд. долара. Други ги изкарват 55 милиарда.

Трети твърдят, че той притежава 5% от всички биткойни, които ще бъдат създадени някога. Както вече разбрахте, повечето вече съществуват, а колкото повече намалява броят на останалите, толкова, логично е, и цената им ще се вдига. Така нищо не пречи в някакъв момент да се появи един Сатоши, който да се окаже най-богатият човек на планетата, при това с голяма разлика.

Или да не се появи и пак да бъде такъв, какво ще кажете?

По ирония на съдбата, неговите съмишленици са решили да кръстят „сатоши“… най-малката, дребна, миниатюрна жълта стотинка в йерархията на валутата, която някой може да притежава. Един сатоши струва 0,00000001 биткойна. Грубичко, а?

И така, не е като да не сме поставяли този въпрос, но… кой е Сатоши Накамото?

 

Биткойн

Снимка: Worldspectrum, Pexels

 

Хелоу, Фини!

Интересно е, че едва през ноември миналата година номер едно сред заподозрените се оказа един човек, за който вече стана дума – Хал Фини, програмистът, получател на първата транзакция биткойни. Тогава се появи информацията от кореспонденция между двамата.

Хал е наистина специален образ за блокчейн движението. В първите години на биткойн той дава всичко по силите си, за да усъвършенства платформата, да отстранява несъвършенствата ѝ и да популяризира огромните възможности, които дава тази технология.

Хал си остана завинаги в блокчейна, отива си през 2014-а.

Тогава как така едва преди няколко месеца медиите изведнъж се сетиха, че може би точно той е добрият стар Сатоши?

Отговорът е труден.

 

Финият поглед към света

Малко преди смъртта му, журналист на „Форбс“ изрично пита Хал Фини дали той е Сатоши Накамото. Хал категорично отрича. Даже добавя: „Мислех си, че си имам работа с младеж от японски произход, който е много, много умен и съобразителен. Имах късмета да познавам доста невероятни хора в живота си и веднага забелязах знаците“.

Хал определено покрива прекрасно профила, който изрисувахме с уликите, затова и неговото име днес е водещо в спекулациите по темата. Още през 2003-а той пише, че има идея за децентрализирана онлайн валута, притежава необходимите знания и широк поглед. Нещо повече, би било доста по-лесно да организира сам първия превод на биткойни между два свои криптопортфейла тогава, когато технологично нещата са доста напечени…

Фини си отива едва на 58 г., от амиотрофична склероза, болестта на Стивън Хокинг. Ако е бил той Сатоши… дано да се е погрижил добре за милиардите, които наистина си е заслужил.

За щастие, въпреки това може да питаме самия заподозрян каква е истината. Да, Хал Фини не е сред нас, но той имаше особено отношение към смъртта и вярваше, че тя може да бъде победена. Биткойн пионерът беше сред застъпниците на криониката и сам плати за това тялото му да бъде дълбоко замразено. Така че един ден, когато технологиите се усъвършенстват, да може да бъде размразен и възкресен. Ето, проблемът ни е решен, само трябва да изчакаме да си стигне дотам и пак да го питаме…

Простете черния хумор, просто си мисля, че е малко невъзпитано изведнъж години след смъртта му именно Хал да поеме отговорността, без да има достатъчно нови аргументи и без той да може да получи думата и да каже какво мисли.

 

 

Само признание

Междувременно, има един доста популярен кандидат, който пък сам претендира за „ролята“. Австралийският бизнесмен Крейг Стивън Райт отдавна казва, че точно той е прословутият образ и започва шумни съдебни дела срещу всеки, който го оспори. Да, „признава“, че е поел ролята на създателя на биткойн съвместно с друг колега, който не е между живите…

После се оказва, че има доста несъответствия и Крейг си печели прозвището Фейктоши, или „фалшивия Сатоши“. Междувременно се опитва да патентова основните документи, свързани с биткойн, на което съдът отвръща, че няма как да провери връзката на един човек с онлайн псевдоним.

А, между другото, пропуснах нещо. Точно когато биткойнът стана адски популярен и всеки, който беше чул за него, си гризеше ноктите, че не е купувал, докато е бил моментът… всъщност Сатоши Накамото беше намерен!

Я, колко просто, значи само е трябвало да ви накарам да четете дотук, а мистерията всъщност е разкрита? Почти.

 

Портретът на Дориан… Накамото

През 2014-а журналистите от американското списание „Нюзуик“ взривиха бомбата, че са го открили! При това се казва… Сатоши Накамото и сам си е признал, че е създал биткойн!

У нас бихме го озаглавили „Шок! Бонба!“.

Оказа се, че спокойно си живее в САЩ физик на име Дориан Сатоши Накамото, който работи цял живот в секретни военни обекти. Обаждат му се и го питат дали пък той не стои зад същото име и в биткойн проекта и той… потвърждава. Е, кое не е така?

После многократно повтарят и той и семейството му, че адашът му няма нищо общо със създателя на биткойните, просто се е получила комбинацията от съвпадение в имената и недоразумение в комуникацията.

Е, ако държите да си харесате тази версия, ще ви помогна с думите на брата на Дориан, Артър Накамото, който го нарича „блестящ физик, който много добре умее и да лъже. Работил е над много секретни проекти, а никой не знае какво е правил през това време. Той би отрекъл всичко, никога не би си признал, че е създал биткойна“.

Да, и потайният учен би си избрал за псевдоним собственото си име, та никой да не се досети.

 

Дориан Сатоши Накамото

Дориан Сатоши Накамото

 

Мъск и желязната маска

За да довършим тази линия, нерядко в по-апокрифните версии се появяват ЦРУ и японската мафия „Якудза“. Дали като създатели на Сатоши, или като негови убийци.

С това, общо взето се изчерпва сериозната част от нашия списък със заподозрени. Добавяме още няколко любопитни варианти, защото често и в криминалните романи виновните са именно онези, които остават мааалко встрани.

Например скромни, потайни хора, като… Илон Мъск. Къде сериозно, къде шеговито, през последните години нерядко се споменава и в ролята на мистичния човек зад псевдонима. Мъск често и противоречиво говори за биткойн, сам е програмист със сериозни начинания… Даже веднъж добави към биографията си в „Туитър“ хаштага #bitcoin и така виртуалната валута качи цената си с няколко процента.

Не знам дали сте забелязали, но той доста обича да се хвали. Стига толкова с Мъск.

 

Сатоши от OLX

Списъка с „и други“ допълваме с Адам Бек, също съмишленик на Сатоши от първите месеци на проекта и създател на проекта „Хешкеш“. Отрича.

Ник Сабо, създател на забравената днес криптовалута „битголд“, също със сериозни заслуги в блокчейн течението. Пръв описва идеята за умни договори още през 1997 г. Лингвистичен анализ го посочва недвусмислено като основния заподозрян. Отрича.

Имаме и български кандидат. На шега, то и дотук доста неща звучат като на шега, не се знае къде се крие късметът. Сатоши Накамото има същите инициали като… Светлин Наков! За кратко се беше появил доста забавен сайт, който с неподправено чувство за хумор беше разкрил „истината“ с още много детайли. За съжаление, няма как да ви оставя линк към него.

Но при следващото ни интервю, обещавам, ще притисна Наков най-накрая да си признае!

 

Всички за един

Така стигаме до популярната идея, че Сатоши не е един човек, а екип. Джон Макафий например, създателят на популярния антивирусен софтуер, е убеден, че знае истината и че зад псевдонима стоят точно 11 души, събрани в задруга. Все пак, нека имаме предвид, че Макафий си има в Силициевата долина славата на нещо като местния Йоло Денев.

Факт е, че има и доста по-сериозни анализи. Които стигат до извода, че или зад псевдонима се крие истински гений, или колектив от хора, ползващи го като събирателно име.

Само че, макар и само по нашите ширини двама души да са чета, а трима – чета с предател, особено в онлайн общуването не вярвам, че такава конспирация би могла да успее.

И все пак, кой е Сатоши?

 

Сатоши Накамото

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Сатоши, добри и лоши

Най-вероятно никога няма да разберем. Честно казано не се притеснявам за това, че човекът никога няма да си прибере парите, според мен го е направил по един или друг начин, явно е достатъчно умен и пресметлив. А и си ги заслужава.

Просто фактът, че не знаем коя е истинската личност зад биткойн… някак си много красиво и точно допълва цялостната идея на блокчейн течението. И според мен този факт нито е случаен, нито е оставена вратичка, през която мистерията да се разреши.

Блокчейн просто дойде като противоречие на доста недъзи в напредналия онлайн свят. Реши проблеми, които дълго време оставаха отворени. И всички те се събират доста точно в попарт образа, в който се превърна Сатоши Накамото. За да идват следващите, като например създателя на „Етериум“ Виталик Бутерин.

Образът от статуята в Будапеща е доста неугледен като произведение на изкуството и все пак красив като символика. Дори не е само до биткойн, нито до блокчейн. Човек не бива да спира да се бори. Да приема каузи, които звучат като утопия, да ги приема и да ги води напред. Свободата не спира да бъде ценност само за тези, които я пожелаят. Благодаря ти, Сатоши! Дано си гледаш кефа някъде и наистина подготвяш следващите големи идеи. Светът има нужда да бъде разтърсван все повече от идеи и все по-малко от конфликти…

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This