Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

окт. 18, 2022 | Истории

Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

18 октомври 2022 | Истории

2005-а, Стефан Иванов е само на 18, пълен със сили, републикански шампион по лека атлетика. Приключва тренировката си за деня, качва се да се повози зад приятел на мотора му… и се събужда 17 дни по-късно в реанимация.

Дните просто са изчезнали, нещо повече, оказва се, че тежката битка тепърва предстои. Една от онези битки, които никой не би предположил, че ще води и не би пожелал. В които трябва да се изправиш срещу себе си повече дори отколкото срещу болката. Да, хората сме слаби и имаме нужда от помощ, особено когато се окажем пред непознат враг, при това без да сме сигурни дори в себе си.

Понякога този помощник се оказва съзидателното, творчеството, изкуството… Което може би един ден изкуственият интелект ще създава дори по-добре от нас. Само че без нас то няма никакъв смисъл. Без историите, които нарежда зад себе си всеки щрих по белия лист, така, както това се случва в историята на Стефан от Дряново.

 

Лаурин и Клемент

 

Бялата стая

Събужда се…, а всичко все още е като в сън. В промеждутъците, когато има повече сили, родителите му разказват, че е пострадал в тежка катастрофа с мотора си. Има тежки черепно-мозъчни травми, заради които дълго време е вървял на ръба на бръснача, отвъд който е другата страна. Младежът е прекарал две седмици в кома, от която най-накрая се събужда, но и до днес не помни какво точно се е случило.

Две тежки черепно-мозъчни травми, фрактура на лицевата и тилната кост, фрактури на шийни, поясни прешлени и множество други наранявания.

Спортистът, пълен със сили, изведнъж се пробужда, разнебитен от тежки травми. Забраняват му всичко: да гледа телевизия, да се къпе със студен или горещ душ, трябва да се щади. Не бива да натоварва дори леко мускулната си система през следващите години, предстои му дълго възстановяване.

„Не можех да правя нищо. Лежах вкъщи, а се чувствах като в затвор, бях свикнал да тренирам, да се срещам с приятели. Първите няколко месеца бяха истински ад“, спомня си Стефан.

Мечтата му да се занимава с професионален спорт отлита, вместо нея се задава битката за нормален живот. Но кое ли му помага в този момент, каква е тази „Шкода“ в заглавието?

 

Лаурин и Клемент

 

Карай, пàне!

Едно неочаквано пробудило се хоби, желанието да рисува, при това само една конкретна тема, тя после се превръща в негова запазена марка и задълбочено познание.

Стефан е хващал молива за последно като невръстно хлапе, за да рисува някакви приключенски сюжети. После спортът го е отвел далеч от изкуството. Но в дългите часове след катастрофата, когато болката не спира, той усеща вътрешната нужда, че иска да създава, да твори.

От малък си пада по автомобилите. Баща му винаги е избирал коли от една определена марка, той продължава традицията. И неусетно, хванал молива в ръка, започва да рисува именно това – автомобили. Разни модели на „Шкода“, които е виждал и си е представял. Рисува ли, рисува… и така до днес, 16 години по-късно.

 

Стефан Иванов

снимка: личен архив

 

При братя Прошек

Чехите имат особено място в българската история. Всички знаем за братята Прошек, Мърквичка, Ярослав Вешин, Рудолф Витлачил… а дали не е време по някакъв особен начин да им върнем жеста?

16 години след началото на тази история Стефан се е превърнал в живата енциклопедия на „Шкода“ и най-вече на марката, която я предхожда – „Лаурин и Клемент“. Не сте чували за нея? И аз не бях, признавам си, макар че също карам шкода.

Стефан се задълбава в моделите на чешката марка, чете с интерес всяко късче информация, като събира огромния пъзел. В резултат днес има над 2000 илюстрации на повече от 200 различни модела на „Шкода“ и „Лаурин и Клемент“. Допълнени със сериозна техническа информация, с всякакви детайли, части от голямата картина. Той се грижи и за две стари коли от марката, които с баща му са се постарали да блестят с пълния си автентичен вид.

„Никой не би отделил толкова от времето си, за да рисува историята на една автомобилна компания. Но този обем от рисунки, тези знания, които натрупах за „Шкода“, кореспонденцията, която организирах с всички онези места по света, които имат нещо общо с темата, направиха нещата съвсем различни“, разказва Стефан.

 

Лаурин и Клемент

 

Обратно в играта

Рисуването е онова, което, по собствените му думи, го е върнало обратно и му е помогнало да се бори след тежката катастрофа и дните в кома. И вече толкова години той не спира да се развива в тази посока, учи нови подробности за колите от чешките марки, рисува ги наново и наново.

През 2019-а издава първата си събрана колекция от знание за чешките коли, а днес е готов и с много по-пълен вариант. Единствено пандемията му попречва да ги покаже именно там, където се ражда легендарният автомобил – в чешкия град Млада Болеслав. Имал е покана за изложба от българската общност там, но локдауните променят плановете.

Много преди това той е завързал контакти, писал си е с разни ентусиасти по темата от целия свят. Стефан не спира да се надява, че скоро ще му се удаде нова възможност да отиде там, където се е раждала тази история.

 

Лаурин и Клемент

 

Шофьорите са като ято

„Една такава история е спирала. Щом започнеш да четеш, тя те всмуква в себе си, за да те вкара в магия от личности, събития, състезания, постижения и иновации“, казва Стефан.

Фабриката за автомобили „Лаурин и Клемент“ съществува около 30 години, създателите ѝ са едни от същинските пионери в автомобилостроенето, разказва Стефан. Те превръщат малката си страна в световен център, който изнася коли до най-далечните точки на планетата.

Дори до България! Малко преди Първата световна война Министерството на отбраната поръчва линейки от тази марка.

В края на ХХ век много чехи преселници вземат автомобилите си в САЩ, марката стига и дотам. Друг малко познат факт е, че „Лаурин и Клемент“ са първите западни автомобили, попаднали в Япония, при това за дълго време напред. Тъй като по онова време в Европа още няма регулация, тези автомобили са с десен волан и именно заради тях такъм се оказва стандартът в Страната на изгряващото слънце.

 

Лаурин и Клемент

 

„Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент са били бедни момчета, работници на полето, но са имали мечта – да не бъдат това, което съдбата им отреди“, разказва Стефан. „Те са имали огромната сила да надхвърлят стереотипа, струва си да се учим повече точно от такива истории“.

Историята на компанията е свързана и с тази на цялата държава, продължава той. Няма личност, която да е допринесла значимо в някаква сфера за Чехословакия през следващите десетилетия и да не е взаимодействала с Лаурин и Клемент – политици, военни на бойното поле на Първата световна война, изобретатели, състезатели.

 

Лаурин и Клемент

 

Чешко пиво

„Събирайки историята, започвах да трупам все по-ценни отделни факти. Усещах как се хвърля светлина върху популярни твърдения в автомобилния свят, които се оказват неверни. Първият народен автомобил не е „Фолксваген“, нито първият с дизайн на буболечка. Първият 8-цилиндров двигател не е на самолетите на „Мерцедес“ от Първата световна, а е „Лаурин и Клемент“ от 1908 г. Това са все факти, които не са познати дори на хората в този бранш, на автомобилните историци“, допълва любителят художник.

Още една интересна история, която е малко позната, идва от времената преди Първата световна война. През 1907 г. Кралство Черна гора има нужда от автомобил, специално изработен за тесните и труднодостъпни пътища, свързващи пътищата в Далмация и сърцевината на страната. Две компании се борят за този проект – огромната по онова време империя „Фиат“ и, разбира се, „Лаурин и Клемент“.

Австро-Унгария обаче има интереси към Балканите, финансира производството няколко пъти над обявената стойност и така чехите печелят търга. Чрез тези 9 автомобила от модела „Черна Гора“, направени в уникална серия специално за случая, се извършват превози на хора, багаж и поща. Докато междувременно империята събира важна информация за района 8 години преди началото на войната.

 

Лаурин и Клемент

 

Със 100 километра в час

Днес Стефан отдавна е оставил зад гърба си онова, което му е нанесла катастрофата. Дори се занимава с екстремни спортове – бънджи, рафтинг. С всяка следваща година е по-амбициран да рисува по-добре, да събира нови факти по темата, която е влязла толкова дълбоко в сърцето му.

Събира илюстрациите си във фейсбук, не спира да търси шансове да ги показва в изложби, подготвя следващата си книга, пълна с още прелюбопитна информация за чешките автомобили.

Според него у нас дължим много на изкуството и разните му форми и това е една от причините той да търси повече популярност за своето начинание. Освен това смята, че е редно да се обръща повече внимание на хората, които се занимават с историята на автомобилите, тъй като превозните ни средства отдавна са започнали да возят в себе си не само нас, но и историята.

Пожелавам ви всеки да намери за себе си това, което за Стефан са чешките автомобили с пъстрите им истории и образи. Дошли навреме, за да го върнат обратно, от тази страна на живота…

Лаурин и Клемент

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This