Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

окт. 18, 2022 | Истории

Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

18 октомври 2022 | Истории

2005-а, Стефан Иванов е само на 18, пълен със сили, републикански шампион по лека атлетика. Приключва тренировката си за деня, качва се да се повози зад приятел на мотора му… и се събужда 17 дни по-късно в реанимация.

Дните просто са изчезнали, нещо повече, оказва се, че тежката битка тепърва предстои. Една от онези битки, които никой не би предположил, че ще води и не би пожелал. В които трябва да се изправиш срещу себе си повече дори отколкото срещу болката. Да, хората сме слаби и имаме нужда от помощ, особено когато се окажем пред непознат враг, при това без да сме сигурни дори в себе си.

Понякога този помощник се оказва съзидателното, творчеството, изкуството… Което може би един ден изкуственият интелект ще създава дори по-добре от нас. Само че без нас то няма никакъв смисъл. Без историите, които нарежда зад себе си всеки щрих по белия лист, така, както това се случва в историята на Стефан от Дряново.

 

Лаурин и Клемент

 

Бялата стая

Събужда се…, а всичко все още е като в сън. В промеждутъците, когато има повече сили, родителите му разказват, че е пострадал в тежка катастрофа с мотора си. Има тежки черепно-мозъчни травми, заради които дълго време е вървял на ръба на бръснача, отвъд който е другата страна. Младежът е прекарал две седмици в кома, от която най-накрая се събужда, но и до днес не помни какво точно се е случило.

Две тежки черепно-мозъчни травми, фрактура на лицевата и тилната кост, фрактури на шийни, поясни прешлени и множество други наранявания.

Спортистът, пълен със сили, изведнъж се пробужда, разнебитен от тежки травми. Забраняват му всичко: да гледа телевизия, да се къпе със студен или горещ душ, трябва да се щади. Не бива да натоварва дори леко мускулната си система през следващите години, предстои му дълго възстановяване.

„Не можех да правя нищо. Лежах вкъщи, а се чувствах като в затвор, бях свикнал да тренирам, да се срещам с приятели. Първите няколко месеца бяха истински ад“, спомня си Стефан.

Мечтата му да се занимава с професионален спорт отлита, вместо нея се задава битката за нормален живот. Но кое ли му помага в този момент, каква е тази „Шкода“ в заглавието?

 

Лаурин и Клемент

 

Карай, пàне!

Едно неочаквано пробудило се хоби, желанието да рисува, при това само една конкретна тема, тя после се превръща в негова запазена марка и задълбочено познание.

Стефан е хващал молива за последно като невръстно хлапе, за да рисува някакви приключенски сюжети. После спортът го е отвел далеч от изкуството. Но в дългите часове след катастрофата, когато болката не спира, той усеща вътрешната нужда, че иска да създава, да твори.

От малък си пада по автомобилите. Баща му винаги е избирал коли от една определена марка, той продължава традицията. И неусетно, хванал молива в ръка, започва да рисува именно това – автомобили. Разни модели на „Шкода“, които е виждал и си е представял. Рисува ли, рисува… и така до днес, 16 години по-късно.

 

Стефан Иванов

снимка: личен архив

 

При братя Прошек

Чехите имат особено място в българската история. Всички знаем за братята Прошек, Мърквичка, Ярослав Вешин, Рудолф Витлачил… а дали не е време по някакъв особен начин да им върнем жеста?

16 години след началото на тази история Стефан се е превърнал в живата енциклопедия на „Шкода“ и най-вече на марката, която я предхожда – „Лаурин и Клемент“. Не сте чували за нея? И аз не бях, признавам си, макар че също карам шкода.

Стефан се задълбава в моделите на чешката марка, чете с интерес всяко късче информация, като събира огромния пъзел. В резултат днес има над 2000 илюстрации на повече от 200 различни модела на „Шкода“ и „Лаурин и Клемент“. Допълнени със сериозна техническа информация, с всякакви детайли, части от голямата картина. Той се грижи и за две стари коли от марката, които с баща му са се постарали да блестят с пълния си автентичен вид.

„Никой не би отделил толкова от времето си, за да рисува историята на една автомобилна компания. Но този обем от рисунки, тези знания, които натрупах за „Шкода“, кореспонденцията, която организирах с всички онези места по света, които имат нещо общо с темата, направиха нещата съвсем различни“, разказва Стефан.

 

Лаурин и Клемент

 

Обратно в играта

Рисуването е онова, което, по собствените му думи, го е върнало обратно и му е помогнало да се бори след тежката катастрофа и дните в кома. И вече толкова години той не спира да се развива в тази посока, учи нови подробности за колите от чешките марки, рисува ги наново и наново.

През 2019-а издава първата си събрана колекция от знание за чешките коли, а днес е готов и с много по-пълен вариант. Единствено пандемията му попречва да ги покаже именно там, където се ражда легендарният автомобил – в чешкия град Млада Болеслав. Имал е покана за изложба от българската общност там, но локдауните променят плановете.

Много преди това той е завързал контакти, писал си е с разни ентусиасти по темата от целия свят. Стефан не спира да се надява, че скоро ще му се удаде нова възможност да отиде там, където се е раждала тази история.

 

Лаурин и Клемент

 

Шофьорите са като ято

„Една такава история е спирала. Щом започнеш да четеш, тя те всмуква в себе си, за да те вкара в магия от личности, събития, състезания, постижения и иновации“, казва Стефан.

Фабриката за автомобили „Лаурин и Клемент“ съществува около 30 години, създателите ѝ са едни от същинските пионери в автомобилостроенето, разказва Стефан. Те превръщат малката си страна в световен център, който изнася коли до най-далечните точки на планетата.

Дори до България! Малко преди Първата световна война Министерството на отбраната поръчва линейки от тази марка.

В края на ХХ век много чехи преселници вземат автомобилите си в САЩ, марката стига и дотам. Друг малко познат факт е, че „Лаурин и Клемент“ са първите западни автомобили, попаднали в Япония, при това за дълго време напред. Тъй като по онова време в Европа още няма регулация, тези автомобили са с десен волан и именно заради тях такъм се оказва стандартът в Страната на изгряващото слънце.

 

Лаурин и Клемент

 

„Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент са били бедни момчета, работници на полето, но са имали мечта – да не бъдат това, което съдбата им отреди“, разказва Стефан. „Те са имали огромната сила да надхвърлят стереотипа, струва си да се учим повече точно от такива истории“.

Историята на компанията е свързана и с тази на цялата държава, продължава той. Няма личност, която да е допринесла значимо в някаква сфера за Чехословакия през следващите десетилетия и да не е взаимодействала с Лаурин и Клемент – политици, военни на бойното поле на Първата световна война, изобретатели, състезатели.

 

Лаурин и Клемент

 

Чешко пиво

„Събирайки историята, започвах да трупам все по-ценни отделни факти. Усещах как се хвърля светлина върху популярни твърдения в автомобилния свят, които се оказват неверни. Първият народен автомобил не е „Фолксваген“, нито първият с дизайн на буболечка. Първият 8-цилиндров двигател не е на самолетите на „Мерцедес“ от Първата световна, а е „Лаурин и Клемент“ от 1908 г. Това са все факти, които не са познати дори на хората в този бранш, на автомобилните историци“, допълва любителят художник.

Още една интересна история, която е малко позната, идва от времената преди Първата световна война. През 1907 г. Кралство Черна гора има нужда от автомобил, специално изработен за тесните и труднодостъпни пътища, свързващи пътищата в Далмация и сърцевината на страната. Две компании се борят за този проект – огромната по онова време империя „Фиат“ и, разбира се, „Лаурин и Клемент“.

Австро-Унгария обаче има интереси към Балканите, финансира производството няколко пъти над обявената стойност и така чехите печелят търга. Чрез тези 9 автомобила от модела „Черна Гора“, направени в уникална серия специално за случая, се извършват превози на хора, багаж и поща. Докато междувременно империята събира важна информация за района 8 години преди началото на войната.

 

Лаурин и Клемент

 

Със 100 километра в час

Днес Стефан отдавна е оставил зад гърба си онова, което му е нанесла катастрофата. Дори се занимава с екстремни спортове – бънджи, рафтинг. С всяка следваща година е по-амбициран да рисува по-добре, да събира нови факти по темата, която е влязла толкова дълбоко в сърцето му.

Събира илюстрациите си във фейсбук, не спира да търси шансове да ги показва в изложби, подготвя следващата си книга, пълна с още прелюбопитна информация за чешките автомобили.

Според него у нас дължим много на изкуството и разните му форми и това е една от причините той да търси повече популярност за своето начинание. Освен това смята, че е редно да се обръща повече внимание на хората, които се занимават с историята на автомобилите, тъй като превозните ни средства отдавна са започнали да возят в себе си не само нас, но и историята.

Пожелавам ви всеки да намери за себе си това, което за Стефан са чешките автомобили с пъстрите им истории и образи. Дошли навреме, за да го върнат обратно, от тази страна на живота…

Лаурин и Клемент

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This