Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

окт. 18, 2022 | Истории

Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

18 октомври 2022 | Истории

2005-а, Стефан Иванов е само на 18, пълен със сили, републикански шампион по лека атлетика. Приключва тренировката си за деня, качва се да се повози зад приятел на мотора му… и се събужда 17 дни по-късно в реанимация.

Дните просто са изчезнали, нещо повече, оказва се, че тежката битка тепърва предстои. Една от онези битки, които никой не би предположил, че ще води и не би пожелал. В които трябва да се изправиш срещу себе си повече дори отколкото срещу болката. Да, хората сме слаби и имаме нужда от помощ, особено когато се окажем пред непознат враг, при това без да сме сигурни дори в себе си.

Понякога този помощник се оказва съзидателното, творчеството, изкуството… Което може би един ден изкуственият интелект ще създава дори по-добре от нас. Само че без нас то няма никакъв смисъл. Без историите, които нарежда зад себе си всеки щрих по белия лист, така, както това се случва в историята на Стефан от Дряново.

 

Лаурин и Клемент

 

Бялата стая

Събужда се…, а всичко все още е като в сън. В промеждутъците, когато има повече сили, родителите му разказват, че е пострадал в тежка катастрофа с мотора си. Има тежки черепно-мозъчни травми, заради които дълго време е вървял на ръба на бръснача, отвъд който е другата страна. Младежът е прекарал две седмици в кома, от която най-накрая се събужда, но и до днес не помни какво точно се е случило.

Две тежки черепно-мозъчни травми, фрактура на лицевата и тилната кост, фрактури на шийни, поясни прешлени и множество други наранявания.

Спортистът, пълен със сили, изведнъж се пробужда, разнебитен от тежки травми. Забраняват му всичко: да гледа телевизия, да се къпе със студен или горещ душ, трябва да се щади. Не бива да натоварва дори леко мускулната си система през следващите години, предстои му дълго възстановяване.

„Не можех да правя нищо. Лежах вкъщи, а се чувствах като в затвор, бях свикнал да тренирам, да се срещам с приятели. Първите няколко месеца бяха истински ад“, спомня си Стефан.

Мечтата му да се занимава с професионален спорт отлита, вместо нея се задава битката за нормален живот. Но кое ли му помага в този момент, каква е тази „Шкода“ в заглавието?

 

Лаурин и Клемент

 

Карай, пàне!

Едно неочаквано пробудило се хоби, желанието да рисува, при това само една конкретна тема, тя после се превръща в негова запазена марка и задълбочено познание.

Стефан е хващал молива за последно като невръстно хлапе, за да рисува някакви приключенски сюжети. После спортът го е отвел далеч от изкуството. Но в дългите часове след катастрофата, когато болката не спира, той усеща вътрешната нужда, че иска да създава, да твори.

От малък си пада по автомобилите. Баща му винаги е избирал коли от една определена марка, той продължава традицията. И неусетно, хванал молива в ръка, започва да рисува именно това – автомобили. Разни модели на „Шкода“, които е виждал и си е представял. Рисува ли, рисува… и така до днес, 16 години по-късно.

 

Стефан Иванов

снимка: личен архив

 

При братя Прошек

Чехите имат особено място в българската история. Всички знаем за братята Прошек, Мърквичка, Ярослав Вешин, Рудолф Витлачил… а дали не е време по някакъв особен начин да им върнем жеста?

16 години след началото на тази история Стефан се е превърнал в живата енциклопедия на „Шкода“ и най-вече на марката, която я предхожда – „Лаурин и Клемент“. Не сте чували за нея? И аз не бях, признавам си, макар че също карам шкода.

Стефан се задълбава в моделите на чешката марка, чете с интерес всяко късче информация, като събира огромния пъзел. В резултат днес има над 2000 илюстрации на повече от 200 различни модела на „Шкода“ и „Лаурин и Клемент“. Допълнени със сериозна техническа информация, с всякакви детайли, части от голямата картина. Той се грижи и за две стари коли от марката, които с баща му са се постарали да блестят с пълния си автентичен вид.

„Никой не би отделил толкова от времето си, за да рисува историята на една автомобилна компания. Но този обем от рисунки, тези знания, които натрупах за „Шкода“, кореспонденцията, която организирах с всички онези места по света, които имат нещо общо с темата, направиха нещата съвсем различни“, разказва Стефан.

 

Лаурин и Клемент

 

Обратно в играта

Рисуването е онова, което, по собствените му думи, го е върнало обратно и му е помогнало да се бори след тежката катастрофа и дните в кома. И вече толкова години той не спира да се развива в тази посока, учи нови подробности за колите от чешките марки, рисува ги наново и наново.

През 2019-а издава първата си събрана колекция от знание за чешките коли, а днес е готов и с много по-пълен вариант. Единствено пандемията му попречва да ги покаже именно там, където се ражда легендарният автомобил – в чешкия град Млада Болеслав. Имал е покана за изложба от българската общност там, но локдауните променят плановете.

Много преди това той е завързал контакти, писал си е с разни ентусиасти по темата от целия свят. Стефан не спира да се надява, че скоро ще му се удаде нова възможност да отиде там, където се е раждала тази история.

 

Лаурин и Клемент

 

Шофьорите са като ято

„Една такава история е спирала. Щом започнеш да четеш, тя те всмуква в себе си, за да те вкара в магия от личности, събития, състезания, постижения и иновации“, казва Стефан.

Фабриката за автомобили „Лаурин и Клемент“ съществува около 30 години, създателите ѝ са едни от същинските пионери в автомобилостроенето, разказва Стефан. Те превръщат малката си страна в световен център, който изнася коли до най-далечните точки на планетата.

Дори до България! Малко преди Първата световна война Министерството на отбраната поръчва линейки от тази марка.

В края на ХХ век много чехи преселници вземат автомобилите си в САЩ, марката стига и дотам. Друг малко познат факт е, че „Лаурин и Клемент“ са първите западни автомобили, попаднали в Япония, при това за дълго време напред. Тъй като по онова време в Европа още няма регулация, тези автомобили са с десен волан и именно заради тях такъм се оказва стандартът в Страната на изгряващото слънце.

 

Лаурин и Клемент

 

„Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент са били бедни момчета, работници на полето, но са имали мечта – да не бъдат това, което съдбата им отреди“, разказва Стефан. „Те са имали огромната сила да надхвърлят стереотипа, струва си да се учим повече точно от такива истории“.

Историята на компанията е свързана и с тази на цялата държава, продължава той. Няма личност, която да е допринесла значимо в някаква сфера за Чехословакия през следващите десетилетия и да не е взаимодействала с Лаурин и Клемент – политици, военни на бойното поле на Първата световна война, изобретатели, състезатели.

 

Лаурин и Клемент

 

Чешко пиво

„Събирайки историята, започвах да трупам все по-ценни отделни факти. Усещах как се хвърля светлина върху популярни твърдения в автомобилния свят, които се оказват неверни. Първият народен автомобил не е „Фолксваген“, нито първият с дизайн на буболечка. Първият 8-цилиндров двигател не е на самолетите на „Мерцедес“ от Първата световна, а е „Лаурин и Клемент“ от 1908 г. Това са все факти, които не са познати дори на хората в този бранш, на автомобилните историци“, допълва любителят художник.

Още една интересна история, която е малко позната, идва от времената преди Първата световна война. През 1907 г. Кралство Черна гора има нужда от автомобил, специално изработен за тесните и труднодостъпни пътища, свързващи пътищата в Далмация и сърцевината на страната. Две компании се борят за този проект – огромната по онова време империя „Фиат“ и, разбира се, „Лаурин и Клемент“.

Австро-Унгария обаче има интереси към Балканите, финансира производството няколко пъти над обявената стойност и така чехите печелят търга. Чрез тези 9 автомобила от модела „Черна Гора“, направени в уникална серия специално за случая, се извършват превози на хора, багаж и поща. Докато междувременно империята събира важна информация за района 8 години преди началото на войната.

 

Лаурин и Клемент

 

Със 100 километра в час

Днес Стефан отдавна е оставил зад гърба си онова, което му е нанесла катастрофата. Дори се занимава с екстремни спортове – бънджи, рафтинг. С всяка следваща година е по-амбициран да рисува по-добре, да събира нови факти по темата, която е влязла толкова дълбоко в сърцето му.

Събира илюстрациите си във фейсбук, не спира да търси шансове да ги показва в изложби, подготвя следващата си книга, пълна с още прелюбопитна информация за чешките автомобили.

Според него у нас дължим много на изкуството и разните му форми и това е една от причините той да търси повече популярност за своето начинание. Освен това смята, че е редно да се обръща повече внимание на хората, които се занимават с историята на автомобилите, тъй като превозните ни средства отдавна са започнали да возят в себе си не само нас, но и историята.

Пожелавам ви всеки да намери за себе си това, което за Стефан са чешките автомобили с пъстрите им истории и образи. Дошли навреме, за да го върнат обратно, от тази страна на живота…

Лаурин и Клемент

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената голяма надежда, която имам за човечеството, е че няма да загубим любопитството и креативността си. И смятам, че загубата е по-възможно да се случи поради забавления, които ни правят...

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с...

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще,...

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
Каква да бъде следващата Дигитална история?

Каква да бъде следващата Дигитална история?

Сещате ли се за история, която заслужава да бъде разказана? Отговорете ми и ако идеята ви се претвори в публикация тук, ще получите личен подарък.
3 години навършва днес начинанието Дигитални истории!
Време е за обобщение на постгнато дотук. Време е и да дадете мнението си. А накрая е време… за една неочаквана новина.

повече информация

Най-новите:

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената, най-голяма надежда, която имам за човечеството, е да не загубим любопитството и креативността си. И смятам, че е по-възможно да се случи на базата на забавления, които ни правят безлични и незаинтересовани. А не заради това, че някой изкуствен интелект ще ни е взел работата…“
Струва ли си днес да започнем да учим програмиране или науките, свързани с данните? Не е ли обречено бъдещето на софтуерните инженери? Всеки ли би могъл да стане специалист в тези област? Защо понякога университетското образование се превръща в пречка?
Йордан Даракчиев има много какво да каже по темата, за 8-и път той започва да преподава първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект.
При предишното му гостуване поговорихме за дефинициите и възможностите на машинното самообучение, невронните мрежи, изкуствения интелект. За това как почти случайно астрофизикът по образование започва да преподава на хора, които после стават част от ИИ-екипите във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи.
Сега ще надникнем към предизвикателствата, пред които ни изправят генеративните алгоритми. Ще си говорим за разработването на софтуер и системи с изкуствен интелект като професионално предизвикателство, вълнуваща област… и възможност, която си струва повече хора да опитат.

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“
Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка.
Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект?
Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота?
Можем ли и как да си върнем добрия вкус?
Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята?
Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
Share This