Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

окт. 18, 2022 | Истории

Стефан – по обратния път към живота с „Шкода“

18 октомври 2022 | Истории

2005-а, Стефан Иванов е само на 18, пълен със сили, републикански шампион по лека атлетика. Приключва тренировката си за деня, качва се да се повози зад приятел на мотора му… и се събужда 17 дни по-късно в реанимация.

Дните просто са изчезнали, нещо повече, оказва се, че тежката битка тепърва предстои. Една от онези битки, които никой не би предположил, че ще води и не би пожелал. В които трябва да се изправиш срещу себе си повече дори отколкото срещу болката. Да, хората сме слаби и имаме нужда от помощ, особено когато се окажем пред непознат враг, при това без да сме сигурни дори в себе си.

Понякога този помощник се оказва съзидателното, творчеството, изкуството… Което може би един ден изкуственият интелект ще създава дори по-добре от нас. Само че без нас то няма никакъв смисъл. Без историите, които нарежда зад себе си всеки щрих по белия лист, така, както това се случва в историята на Стефан от Дряново.

 

Лаурин и Клемент

 

Бялата стая

Събужда се…, а всичко все още е като в сън. В промеждутъците, когато има повече сили, родителите му разказват, че е пострадал в тежка катастрофа с мотора си. Има тежки черепно-мозъчни травми, заради които дълго време е вървял на ръба на бръснача, отвъд който е другата страна. Младежът е прекарал две седмици в кома, от която най-накрая се събужда, но и до днес не помни какво точно се е случило.

Две тежки черепно-мозъчни травми, фрактура на лицевата и тилната кост, фрактури на шийни, поясни прешлени и множество други наранявания.

Спортистът, пълен със сили, изведнъж се пробужда, разнебитен от тежки травми. Забраняват му всичко: да гледа телевизия, да се къпе със студен или горещ душ, трябва да се щади. Не бива да натоварва дори леко мускулната си система през следващите години, предстои му дълго възстановяване.

„Не можех да правя нищо. Лежах вкъщи, а се чувствах като в затвор, бях свикнал да тренирам, да се срещам с приятели. Първите няколко месеца бяха истински ад“, спомня си Стефан.

Мечтата му да се занимава с професионален спорт отлита, вместо нея се задава битката за нормален живот. Но кое ли му помага в този момент, каква е тази „Шкода“ в заглавието?

 

Лаурин и Клемент

 

Карай, пàне!

Едно неочаквано пробудило се хоби, желанието да рисува, при това само една конкретна тема, тя после се превръща в негова запазена марка и задълбочено познание.

Стефан е хващал молива за последно като невръстно хлапе, за да рисува някакви приключенски сюжети. После спортът го е отвел далеч от изкуството. Но в дългите часове след катастрофата, когато болката не спира, той усеща вътрешната нужда, че иска да създава, да твори.

От малък си пада по автомобилите. Баща му винаги е избирал коли от една определена марка, той продължава традицията. И неусетно, хванал молива в ръка, започва да рисува именно това – автомобили. Разни модели на „Шкода“, които е виждал и си е представял. Рисува ли, рисува… и така до днес, 16 години по-късно.

 

Стефан Иванов

снимка: личен архив

 

При братя Прошек

Чехите имат особено място в българската история. Всички знаем за братята Прошек, Мърквичка, Ярослав Вешин, Рудолф Витлачил… а дали не е време по някакъв особен начин да им върнем жеста?

16 години след началото на тази история Стефан се е превърнал в живата енциклопедия на „Шкода“ и най-вече на марката, която я предхожда – „Лаурин и Клемент“. Не сте чували за нея? И аз не бях, признавам си, макар че също карам шкода.

Стефан се задълбава в моделите на чешката марка, чете с интерес всяко късче информация, като събира огромния пъзел. В резултат днес има над 2000 илюстрации на повече от 200 различни модела на „Шкода“ и „Лаурин и Клемент“. Допълнени със сериозна техническа информация, с всякакви детайли, части от голямата картина. Той се грижи и за две стари коли от марката, които с баща му са се постарали да блестят с пълния си автентичен вид.

„Никой не би отделил толкова от времето си, за да рисува историята на една автомобилна компания. Но този обем от рисунки, тези знания, които натрупах за „Шкода“, кореспонденцията, която организирах с всички онези места по света, които имат нещо общо с темата, направиха нещата съвсем различни“, разказва Стефан.

 

Лаурин и Клемент

 

Обратно в играта

Рисуването е онова, което, по собствените му думи, го е върнало обратно и му е помогнало да се бори след тежката катастрофа и дните в кома. И вече толкова години той не спира да се развива в тази посока, учи нови подробности за колите от чешките марки, рисува ги наново и наново.

През 2019-а издава първата си събрана колекция от знание за чешките коли, а днес е готов и с много по-пълен вариант. Единствено пандемията му попречва да ги покаже именно там, където се ражда легендарният автомобил – в чешкия град Млада Болеслав. Имал е покана за изложба от българската общност там, но локдауните променят плановете.

Много преди това той е завързал контакти, писал си е с разни ентусиасти по темата от целия свят. Стефан не спира да се надява, че скоро ще му се удаде нова възможност да отиде там, където се е раждала тази история.

 

Лаурин и Клемент

 

Шофьорите са като ято

„Една такава история е спирала. Щом започнеш да четеш, тя те всмуква в себе си, за да те вкара в магия от личности, събития, състезания, постижения и иновации“, казва Стефан.

Фабриката за автомобили „Лаурин и Клемент“ съществува около 30 години, създателите ѝ са едни от същинските пионери в автомобилостроенето, разказва Стефан. Те превръщат малката си страна в световен център, който изнася коли до най-далечните точки на планетата.

Дори до България! Малко преди Първата световна война Министерството на отбраната поръчва линейки от тази марка.

В края на ХХ век много чехи преселници вземат автомобилите си в САЩ, марката стига и дотам. Друг малко познат факт е, че „Лаурин и Клемент“ са първите западни автомобили, попаднали в Япония, при това за дълго време напред. Тъй като по онова време в Европа още няма регулация, тези автомобили са с десен волан и именно заради тях такъм се оказва стандартът в Страната на изгряващото слънце.

 

Лаурин и Клемент

 

„Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент са били бедни момчета, работници на полето, но са имали мечта – да не бъдат това, което съдбата им отреди“, разказва Стефан. „Те са имали огромната сила да надхвърлят стереотипа, струва си да се учим повече точно от такива истории“.

Историята на компанията е свързана и с тази на цялата държава, продължава той. Няма личност, която да е допринесла значимо в някаква сфера за Чехословакия през следващите десетилетия и да не е взаимодействала с Лаурин и Клемент – политици, военни на бойното поле на Първата световна война, изобретатели, състезатели.

 

Лаурин и Клемент

 

Чешко пиво

„Събирайки историята, започвах да трупам все по-ценни отделни факти. Усещах как се хвърля светлина върху популярни твърдения в автомобилния свят, които се оказват неверни. Първият народен автомобил не е „Фолксваген“, нито първият с дизайн на буболечка. Първият 8-цилиндров двигател не е на самолетите на „Мерцедес“ от Първата световна, а е „Лаурин и Клемент“ от 1908 г. Това са все факти, които не са познати дори на хората в този бранш, на автомобилните историци“, допълва любителят художник.

Още една интересна история, която е малко позната, идва от времената преди Първата световна война. През 1907 г. Кралство Черна гора има нужда от автомобил, специално изработен за тесните и труднодостъпни пътища, свързващи пътищата в Далмация и сърцевината на страната. Две компании се борят за този проект – огромната по онова време империя „Фиат“ и, разбира се, „Лаурин и Клемент“.

Австро-Унгария обаче има интереси към Балканите, финансира производството няколко пъти над обявената стойност и така чехите печелят търга. Чрез тези 9 автомобила от модела „Черна Гора“, направени в уникална серия специално за случая, се извършват превози на хора, багаж и поща. Докато междувременно империята събира важна информация за района 8 години преди началото на войната.

 

Лаурин и Клемент

 

Със 100 километра в час

Днес Стефан отдавна е оставил зад гърба си онова, което му е нанесла катастрофата. Дори се занимава с екстремни спортове – бънджи, рафтинг. С всяка следваща година е по-амбициран да рисува по-добре, да събира нови факти по темата, която е влязла толкова дълбоко в сърцето му.

Събира илюстрациите си във фейсбук, не спира да търси шансове да ги показва в изложби, подготвя следващата си книга, пълна с още прелюбопитна информация за чешките автомобили.

Според него у нас дължим много на изкуството и разните му форми и това е една от причините той да търси повече популярност за своето начинание. Освен това смята, че е редно да се обръща повече внимание на хората, които се занимават с историята на автомобилите, тъй като превозните ни средства отдавна са започнали да возят в себе си не само нас, но и историята.

Пожелавам ви всеки да намери за себе си това, което за Стефан са чешките автомобили с пъстрите им истории и образи. Дошли навреме, за да го върнат обратно, от тази страна на живота…

Лаурин и Клемент

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This