2005-а, Стефан Иванов е само на 18, пълен със сили, републикански шампион по лека атлетика. Приключва тренировката си за деня, качва се да се повози зад приятел на мотора му… и се събужда 17 дни по-късно в реанимация.
Дните просто са изчезнали, нещо повече, оказва се, че тежката битка тепърва предстои. Една от онези битки, които никой не би предположил, че ще води и не би пожелал. В които трябва да се изправиш срещу себе си повече дори отколкото срещу болката. Да, хората сме слаби и имаме нужда от помощ, особено когато се окажем пред непознат враг, при това без да сме сигурни дори в себе си.
Понякога този помощник се оказва съзидателното, творчеството, изкуството… Което може би един ден изкуственият интелект ще създава дори по-добре от нас. Само че без нас то няма никакъв смисъл. Без историите, които нарежда зад себе си всеки щрих по белия лист, така, както това се случва в историята на Стефан от Дряново.
Бялата стая
Събужда се…, а всичко все още е като в сън. В промеждутъците, когато има повече сили, родителите му разказват, че е пострадал в тежка катастрофа с мотора си. Има тежки черепно-мозъчни травми, заради които дълго време е вървял на ръба на бръснача, отвъд който е другата страна. Младежът е прекарал две седмици в кома, от която най-накрая се събужда, но и до днес не помни какво точно се е случило.
Две тежки черепно-мозъчни травми, фрактура на лицевата и тилната кост, фрактури на шийни, поясни прешлени и множество други наранявания.
Спортистът, пълен със сили, изведнъж се пробужда, разнебитен от тежки травми. Забраняват му всичко: да гледа телевизия, да се къпе със студен или горещ душ, трябва да се щади. Не бива да натоварва дори леко мускулната си система през следващите години, предстои му дълго възстановяване.
„Не можех да правя нищо. Лежах вкъщи, а се чувствах като в затвор, бях свикнал да тренирам, да се срещам с приятели. Първите няколко месеца бяха истински ад“, спомня си Стефан.
Мечтата му да се занимава с професионален спорт отлита, вместо нея се задава битката за нормален живот. Но кое ли му помага в този момент, каква е тази „Шкода“ в заглавието?
Карай, пàне!
Едно неочаквано пробудило се хоби, желанието да рисува, при това само една конкретна тема, тя после се превръща в негова запазена марка и задълбочено познание.
Стефан е хващал молива за последно като невръстно хлапе, за да рисува някакви приключенски сюжети. После спортът го е отвел далеч от изкуството. Но в дългите часове след катастрофата, когато болката не спира, той усеща вътрешната нужда, че иска да създава, да твори.
От малък си пада по автомобилите. Баща му винаги е избирал коли от една определена марка, той продължава традицията. И неусетно, хванал молива в ръка, започва да рисува именно това – автомобили. Разни модели на „Шкода“, които е виждал и си е представял. Рисува ли, рисува… и така до днес, 16 години по-късно.
снимка: личен архив
При братя Прошек
Чехите имат особено място в българската история. Всички знаем за братята Прошек, Мърквичка, Ярослав Вешин, Рудолф Витлачил… а дали не е време по някакъв особен начин да им върнем жеста?
16 години след началото на тази история Стефан се е превърнал в живата енциклопедия на „Шкода“ и най-вече на марката, която я предхожда – „Лаурин и Клемент“. Не сте чували за нея? И аз не бях, признавам си, макар че също карам шкода.
Стефан се задълбава в моделите на чешката марка, чете с интерес всяко късче информация, като събира огромния пъзел. В резултат днес има над 2000 илюстрации на повече от 200 различни модела на „Шкода“ и „Лаурин и Клемент“. Допълнени със сериозна техническа информация, с всякакви детайли, части от голямата картина. Той се грижи и за две стари коли от марката, които с баща му са се постарали да блестят с пълния си автентичен вид.
„Никой не би отделил толкова от времето си, за да рисува историята на една автомобилна компания. Но този обем от рисунки, тези знания, които натрупах за „Шкода“, кореспонденцията, която организирах с всички онези места по света, които имат нещо общо с темата, направиха нещата съвсем различни“, разказва Стефан.
Обратно в играта
Рисуването е онова, което, по собствените му думи, го е върнало обратно и му е помогнало да се бори след тежката катастрофа и дните в кома. И вече толкова години той не спира да се развива в тази посока, учи нови подробности за колите от чешките марки, рисува ги наново и наново.
През 2019-а издава първата си събрана колекция от знание за чешките коли, а днес е готов и с много по-пълен вариант. Единствено пандемията му попречва да ги покаже именно там, където се ражда легендарният автомобил – в чешкия град Млада Болеслав. Имал е покана за изложба от българската общност там, но локдауните променят плановете.
Много преди това той е завързал контакти, писал си е с разни ентусиасти по темата от целия свят. Стефан не спира да се надява, че скоро ще му се удаде нова възможност да отиде там, където се е раждала тази история.
Шофьорите са като ято
„Една такава история е спирала. Щом започнеш да четеш, тя те всмуква в себе си, за да те вкара в магия от личности, събития, състезания, постижения и иновации“, казва Стефан.
Фабриката за автомобили „Лаурин и Клемент“ съществува около 30 години, създателите ѝ са едни от същинските пионери в автомобилостроенето, разказва Стефан. Те превръщат малката си страна в световен център, който изнася коли до най-далечните точки на планетата.
Дори до България! Малко преди Първата световна война Министерството на отбраната поръчва линейки от тази марка.
В края на ХХ век много чехи преселници вземат автомобилите си в САЩ, марката стига и дотам. Друг малко познат факт е, че „Лаурин и Клемент“ са първите западни автомобили, попаднали в Япония, при това за дълго време напред. Тъй като по онова време в Европа още няма регулация, тези автомобили са с десен волан и именно заради тях такъм се оказва стандартът в Страната на изгряващото слънце.
„Вацлав Лаурин и Вацлав Клемент са били бедни момчета, работници на полето, но са имали мечта – да не бъдат това, което съдбата им отреди“, разказва Стефан. „Те са имали огромната сила да надхвърлят стереотипа, струва си да се учим повече точно от такива истории“.
Историята на компанията е свързана и с тази на цялата държава, продължава той. Няма личност, която да е допринесла значимо в някаква сфера за Чехословакия през следващите десетилетия и да не е взаимодействала с Лаурин и Клемент – политици, военни на бойното поле на Първата световна война, изобретатели, състезатели.
Чешко пиво
„Събирайки историята, започвах да трупам все по-ценни отделни факти. Усещах как се хвърля светлина върху популярни твърдения в автомобилния свят, които се оказват неверни. Първият народен автомобил не е „Фолксваген“, нито първият с дизайн на буболечка. Първият 8-цилиндров двигател не е на самолетите на „Мерцедес“ от Първата световна, а е „Лаурин и Клемент“ от 1908 г. Това са все факти, които не са познати дори на хората в този бранш, на автомобилните историци“, допълва любителят художник.
Още една интересна история, която е малко позната, идва от времената преди Първата световна война. През 1907 г. Кралство Черна гора има нужда от автомобил, специално изработен за тесните и труднодостъпни пътища, свързващи пътищата в Далмация и сърцевината на страната. Две компании се борят за този проект – огромната по онова време империя „Фиат“ и, разбира се, „Лаурин и Клемент“.
Австро-Унгария обаче има интереси към Балканите, финансира производството няколко пъти над обявената стойност и така чехите печелят търга. Чрез тези 9 автомобила от модела „Черна Гора“, направени в уникална серия специално за случая, се извършват превози на хора, багаж и поща. Докато междувременно империята събира важна информация за района 8 години преди началото на войната.
Със 100 километра в час
Днес Стефан отдавна е оставил зад гърба си онова, което му е нанесла катастрофата. Дори се занимава с екстремни спортове – бънджи, рафтинг. С всяка следваща година е по-амбициран да рисува по-добре, да събира нови факти по темата, която е влязла толкова дълбоко в сърцето му.
Събира илюстрациите си във фейсбук, не спира да търси шансове да ги показва в изложби, подготвя следващата си книга, пълна с още прелюбопитна информация за чешките автомобили.
Според него у нас дължим много на изкуството и разните му форми и това е една от причините той да търси повече популярност за своето начинание. Освен това смята, че е редно да се обръща повече внимание на хората, които се занимават с историята на автомобилите, тъй като превозните ни средства отдавна са започнали да возят в себе си не само нас, но и историята.
Пожелавам ви всеки да намери за себе си това, което за Стефан са чешките автомобили с пъстрите им истории и образи. Дошли навреме, за да го върнат обратно, от тази страна на живота…
