Минало в бъдещето. Наследството на Тодор Славчев

фев. 11, 2022 | Истории

Минало в бъдещето. Наследството на Тодор Славчев

11 февруари 2022 | Истории

Целият български ХХ век е там. Появяват се цар Борис III, Георги Димитров и Тодор Живков, познатите ни политици от първите години след 1989-а. Там са посрещането на българските власти в Македония в началото на 40-те и щурмовете на воините ни срещу германците скоро след това. В кадрите попадат Народният съд и първите митинги през 90-те. Там е цялото столетие… което обаче навлезе смело и в следващото.

Този български ХХ век е жив, продължава да рисува изключителни истории, които вълнуват и са свързани с живота на всички ни, колкото и да ни противопоставят барикадите, вчерашните и утрешните.

Роден през 1900-ата година, Тодор Славчев си отива точно преди 30 години, на 92, завършвайки един изключително смислен живот и невероятно професионално дело. Той е документирал 6 десетилетия през безпристрастния си обектив, а кадрите днес оживяват в социалните мрежи и дигиталния свят, благодарение на Яна Узунова, внучката му, с която имам късмета да поговоря. Красива дигитална история за смислените хора. Тези, които творят и другите, също толкова важни, които умеят да опазват, обогатяват и доосмислят. Да продължават нататък, през дигиталните стръмнини, духа и историите.

 

Тодор Славчев

Тодор Славчев през 1960 г. Портрет от Петър Папакочев

 

„Говореше малко и работеше много“

„Истински опознах дядо си, след като той си отиде. През фотоархива той ми разказа живота си. Не само къде е ходил, какви теми са го вълнували, какъв е маниерът му на снимане, но и най-ценното, поне според мен – разкри ми се неговото светоусещане“, разказва Яна.

„Впечатли ме чувството му за историчност, за изпълнен дълг като документалист. Не бях осмисляла тази му нагласа преди, той говореше малко и работеше много. Беше деликатен във всичко човек, обран, скромен, отдаден на работата си. Никога не ми каза, че ми оставя в наследство такова съкровище.“

 

Тодор Славчев

1946 г. Сергей Колесников, председател на съветския Червен кръст, пътува из България, когато автомобилът се разваля.

 

Дигиталната част от историята започва малко след като фотографът си е отишъл. Той е бил близо до Яна през целия ѝ живот, дълги години се е грижил за нея и един ден… вече го няма. Тогава тя за първи път сама отваря вратата в студиото му, в уютното таванче в идеалния център на София, и за нея… светът се променя.

През следващите години се заема с предизвикателното начинание да опази и покаже на следващите поколения историята на дядо си.

 

Яна Узунова

Яна Узунова в обектива на дядо си, 1990 г.

 

Денят по-дълъг е от век

Роден в Пловдив, само на 12 Тодор Славчев остава сирак. В първите му години семейството се мести често, живее в Хасково, Балчик… дори в Цариград. В Пазарджик, като 14-годишен юноша, Тодор започва да помага в ателието на известния фотограф Коста Тачев, който го окуражава. През 20-те години, навлизайки в професията, се учи на майсторство от Димитър Кацев.

Тодор се труди в тютюневите фабрики, работи като чиновник, даже е актьор в пътуващ театър. Докато намира себе си зад обектива. И наистина, не е преувеличено да се каже, че улавя всички онези паметни точки на ХХ век, които рисуват и омразите ни, и драмите ни в сегашното столетие.

 

Тодор Славчев

Летището за безмоторни самолети „Чайка“ на 3 км от Скопие. Август 1941 г.

 

По време на Септемврийското въстание е изгонен от родния си град и се озовава в София, където остава до края на живота си. През 1929 г. Тодор вече знае, че силата му е да улавя света през обектива и създава списание „Трудови вести“, на което посвещава следващите 17 години. Нещо като блог, където снима само интересни за него теми. Междувременно публикува снимките си и във всички други най-четени съвременни издания.

 

Цар Борис III

Цар Борис III посреща манифестация след присъединяването на Вардарска Македония към Царство България

 

През 1941 г. се случва нещо знаменателно за българите, Македония става част от Царство България и Тодор Славчев се озовава там. Заминава сам, без да му плаща за това някой вестник и улавя незабравими спомени.

Тодор Славчев

Български граничен пост в Охрид, 1941 г.

 

Приказка без край

При бомбардировките през 44-а редакцията на „Трудови вести“ е разрушена, изгарят огромна част от фотографиите му.

После идва 9 септември .„Той винаги е успявал да „възкръсне“ след много тежки превратности“, разказва Яна. „Когато е изгоряла редакцията му с почти целия му архив, съдбата го е върнала да почне отначало. А 9 септември го е изложил на риска да бъде наречен германофил, враг и животът му да бъде погубен. Спасили са го социалният профил на списанието му, познанството му с много леви журналисти, които са го ценяли. И, не на последно място, неговият оптимистичен характер“.

 

Тодор Славчев

Мъка след бомбардировките. София, 1944 г.

 

България се включва отново във войната, но от другата страна и той пак е там. Фотографът се записва като доброволец и пътува като кореспондент, улавя през погледа си героични и смъртоносни битки.

Времената се менят и менят, а Тодор Славчев не спира да снима и снима. Пазят се портретите му на Георги Димитров и Тодор Живков. После идва и 10 ноември 1989 г.

 

Народен съд

Кадър от поредицата фотографии от Народния съд

 

Макар и документирал огромни политически разломи, той не обичал да говори за политика. Просто улавял живота и лицата му. Интересували го историята и историите. Онова, което оставяме след себе си. Улавя моментите, докато има сили.

Точно преди да си отиде, той разказва на внучката си, че докато лежи в болницата, е заснел банката кръв, от която се оттичат капките, даващи му надежда. Решен е, когато излезе от болницата, да благодари на момчето, което му е дарило живот и да го снима.

 

Тодор Славчев

На 24 ноември 1944 в София са посрещнати бойците от Първи армейски артилерийски полк и Парашутната дружина, победили край Стражин и Страцин

 

Деликатен във всичко

Това е последната снимка в архива. „После не потърсихме момчето, защото не искахме да дописваме историята“, казва Яна. Но, благодарение именно на внучката, това, не е краят на по-голямата история.

Влизайки в таванската стая, която дядо ѝ е ползвал за фотолаборатория цели 30 години, тя вижда на масата непроявен негатив с… неин портрет. „В цялото вълнение, което изпитах от тази снимка, си дадох сметка, че дядо ми никога не я е копирал на хартия“, казва по-късно тя, на откриването на първата голяма изложба с кадри от архива.

 

Чудомир

Чудомир в дома си в Казанлък, 1958 г.

 

„Като че ли е знаел, че ще открия този кадър и ще се развълнувам, ще събуди умен много емоции. И докато гледах на монитора тази моя детска снимка, си дадох сметка че това, което важи за нея, е вярно за целия фотоархив. Тайното му намерение да видя себе си след 50 години и да преживея всичко това се отнасяше и за останалите кадри. Неговата фотография е репортажна и той е обречен на днешния ден. Но пък си дадох сметка, че на всички кадри усещам и нещо друго – сякаш мислено е градил мост към бъдещето и си е представял как неговите снимки, една по една, ще бъдат пратени в бъдещето, където ще бъдат осмислени по друг начин и преживени пълноценно. А може би ще бъдат натоварени и с повече знания и емоции.“

 

Български опълченци

Честване на 3 март 1946 г. в София с участието на опълченци

 

Така отминава…

Яна се озовава пред огромен архив, подреден, както умееха да го правят само хората от онези поколения. „Дядо ми е пазил ревниво всяка лента, изпробвал е начини за архивиране, систематизирал е тематично, с ясната цел всички тези папки с филмови ленти и хартиени копия да останат след него“, казва Яна.

През следващите 30 години тя влага огромни усилия, за да „пренесе“ историята в дигиталния свят. През 2011-а започва с един лаптоп и плосък скенер за документи, прави сайт и започва да сканира. Година по-късно има вече и скенер за негативи, който ползва до днес, през него са минали хиляди кадри и още толкова истории. Днес смята, че са дигитализирани около 3/4 от архива, който включва…

 

Тодор Славчев

В софийското село Лозен през 1944 г.

 

80 000 алени рози

Да, днес можем да правим и повече кадъра за един ден, ако си го поставим за цел, или ако дадем на детето да „щрака“ с телефона ни. Но това е гигантски много в смисъла на тази среща. 80 000 безценни изображения включва архивът на Тодор Славчев, който днес е безкраен източник на истории.

„Работата е много интересна, тя е увлекателно, несвършващо приключение с нови и нови открития. Има тръпка при първата среща с всеки нов кадър. Вълнуващо е и ровенето за повече информация. Случвало се е след десет години чудене кой е на снимката или кое е мястото, да намеря отговора в някой стар вестник“, разказва Яна. „Но най-голяма сила да продължа ми носят хората, почитателите на тази фотография. Това е една огромна енергия на съпричастност, интерес и обич, която осмисля всички усилия“.

Любимите ѝ снимки изненадващо се оказват не от знаменателните събития, а от българското село. „Бях градско момиче и доста години отлагах да отворя няколкото папки от седемте години работа на дядо ми във вестник „Кооперативно село“. Смятах тематиката за съвсем далечна и чужда, а после се влюбих точно в тези снимки. Те са красиви, опоетизират селския труд, любовта към земята, скромността на обикновения човек, отдаден на труда“, разказва внучката на Тодор Славчев.

 

Тодор Славчев

ДЗС Станке Димитров, Кюстендилска област, 1955 г.

 

Бащи и деца

Минава се през много перипетии. През 2006-а част от архива е откраднат. Но, както и през 1944-а, ръкописите не горят, за щастие повече кадри вече са сканирани. Така или иначе, около 85% от снимките са съхранени под формата на негативи.

В архива почти няма пейзажи. „Фокусът на дядо ми винаги е бил винаги върху отделния човек. Дори по скучните събрания или митингите с ораторите е търсел човешките състояния“, казва Яна.

 

Йордан Радичков и Вера Мутафчиева

Вера Мутафчиева и Йордан Радичков на писателска конференция през 1971 г.

 

А там ги има и великите. Прескочете следващия абзац, ако бързате.

Елин Пелин, Чудомир, Димитър Талев, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Емилиян Станев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Ангелушев, Стефан Сърчаджиев, Сирак Скитник, ген. Владимир Стойчев. Само част от незабравимите българи, уловени в архива.

 

Атанас Далчев, Радой Ралин и Дамян Дамянов

Радой Ралин, Дамян Дамянов и Атанас Далчев

 

Просто и епично

Преди няколко години избрани снимки бяха показани в две изложби, които привлякоха вниманието на фотографския свят. Мечтата на Яна е един ден те да бъдат събрани в малка галерия или музей.

 

Владимир Димитров / Майстора

Владимир Димитров – Майстора, 1958 г.

 

Едно от големите приключения за нея е да продължава да търси историите на хората, уловени на лентите. „Сред приятелите на фейсбук профила „Тодор Славчев“ има доста хора, които се разпознаха във фотоархива. Преди дни научихме името на „момичето от Змеица“ – една наша много любима снимка от 1959 г. Внучката беше разпознала баба си!“, разказва тя. „Друга снимка на млада майка от с. Дрен, прегърнала двете си малки деца, също донесе много радост. Децата от снимката, вече 65-годишни, се познаха и са сред приятелите на профила. Дядо ми много обичаше точно такива моменти, когато със снимките си е успял да изненада, умили и зарадва“.

По същия начин успява да намери „момиче“, чието раждане е документирано от дядо ѝ през 1970-а.

 

Столичният родилен дом „Шейново“

Столичният родилен дом „Шейново“, април 1970 г.

 

Предай нататък

Яна напоследък символично сменя думата „архив“ в своето начинание с „наследство“ и скоро предстои да се появи нов сайт, където да са събрани фотографиите. Днес те „живеят“ повече във фейсбук, но скоро ще си намерят онлайн мястото, където да продължат нататък, вече в двуезичен сайт.

Голяма болка за нея е, че днес всеки използва снимките както намери за добре, без дори да цитира автора им. Тя продължава да се бори за това навсякъде, където се използва кадър от архива на дядо ѝ, това да се споменава ясно.

 

Спирка „Вишнева“

Култовата спирка „Вишнева“ в София

 

Архивът на Тодор Славчев, който продължава да вълнува, определено е капсула на времето. „В нея обаче има нещо романтично, нещо утопично. Фотографиите му документират света по-мек, по-хармоничен и красив, отколкото е бил в действителност. Така се гледали неговите очи“, казва Яна.

И докато се чудим как да впечатлим следващия обожател, приятел или почитател в социалните мрежи, може би си струва да се замислим. Снимките са тук, за да ни покажат какво се случва. Но също и как и защо. И най-вече: кои сме самите ние.

 

Тодор Славчев

Деца от Елин Пелин със саморъчно направена футболна топка, 1951 г.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This