„Те трябва просто да живеят…“

юни 8, 2021 | Истории

„Те трябва просто да живеят…“

8 юни 2021 | Истории

„Адски интензивни, силни мигове. Напоени с емоция, паника, страх, професионализъм, най-различни миризми и цветове“.

Тази история е стара като човека. Започва много преди дигиталното, но ни е разказана повече от вълнуващо през погледа именно на дигиталната фотография. Тук думите са излишни, изображенията казват всичко. И все пак, не можем и да не дадем думата на 33-годишния фотограф Сандро Арабян. Защото е присъствал там, където мъжете нямат място, освен ако не са лекари. Там, откъдето всичко започва. Документирайки първите мигове в живота на около 70 малки човеци.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Чудото е, че се случва. Чудото идва от тези жени, способни на това нещо, пред които ние само можем да сведем глава. Те са чудото в крайна сметка.“

„В началото“ се казва фотографската му изложба, кадри от която виждате тук. Можете да я разгледате до 15 юни в столичната галерия „Райко Алексиев“.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Изненадващи бяха сълзите в очите ми, когато впоследствие виждах какво съм заснел. Докато снимаш, ти не можеш да осъзнаеш за какво точно става въпрос. Няма време за емоции, няма време за нищо, освен за абсолютно хладнокръвно снимане. Трябва резултатите да бъдат налице, няма място за страх и за погнуса. Ти си там с конкретна цел, мисия някаква. И докато не се осъществи, нямаш право на „гък“.“

Снимките са правени в най-голямата АГ болница в България – „Майчин дом“. По своеобразен начин фотографът се връща там, откъдето и за него е започнало всичко. Идеята дава изпълнителният директор на болницата проф. Иван Костов. Той се свързва с фотографа, за да го покани да му помогне в реализирането на една мечта – фотографски проект, в който се заснемат очите на майката, която вижда за първи път детето си.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Беше много, много наситено с всякакви емоции. В такава среда, буквално като на бойното поле, аз трябваше да документирам най-важния елемент, който няма име даже. Цялата отговорност на всички в залата. Очакването на майката, която „доставя“ един живот на този свят. И всичко протича в рамките на 10-15 минути.“

Постепенно обаче нещата стават доста по-пъстри и многолики. Далеч не се ограничават с първия поглед на майката. Снимките продължават близо три месеца в родилните зали и операционните на „Майчин дом“ и приключват през февруари миналата година. По това време Сандро решава, че вече е видял и заснел предостатъчно, започва да се повтаря. Заради пандемията представянето на проекта се отлага дълго, докато се стига тематично до 1 юни тази година.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Естетиката там беше нещо тотално различно от всичко, което ние очакваме и сме свикнали. Нещата се получаваха толкова по-добре, колкото повече се дистанцирах от своите емоции в залата и от реакциите на тялото ми. Буквално. Защото някой път ти се гади, друг път ти мирише неприятно, трети път се притесняваш, четвърти път се потиш, защото е супер зор и не знаеш как ще продължи.“

Фотографът казва, че трудностите са били много, от една страна заради чисто техническите аспекти. Тъй като е изключително близо до „всичко, което се случва“, използва основно широкоъгълна оптика.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„За някои новородените са сърдити, за други са уплашени, за трети са беззащитни, за четвърти изглеждат като възрастни. Много е странно. Размерите им, съпоставени с нашите. Те още нямат емоция. Може би са по-близо до съвършенството, отколкото се стига някога след това. Защото от тях нищо не се изисква. Те трябва просто да живеят. Но това пък е вечната мотивация на всичко. Да живееш. И те са негово олицетворение. На бъдещето, на надеждата, на очакванията. На всичко следващо.“

Сандро Арабян е магистър по фотография от Нов български университет, магистър по фотография и дизайн в Барселонското инженерно висше училище „Елисава“. „В началото“ е 7-ата му самостоятелна изложба.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Случвало ми се е да снимам края, но за мен беше супер философски въпрос да снимам началото. И те всъщност се оказаха много близки…“

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This