„Те трябва просто да живеят…“

юни 8, 2021 | Истории

„Те трябва просто да живеят…“

8 юни 2021 | Истории

„Адски интензивни, силни мигове. Напоени с емоция, паника, страх, професионализъм, най-различни миризми и цветове“.

Тази история е стара като човека. Започва много преди дигиталното, но ни е разказана повече от вълнуващо през погледа именно на дигиталната фотография. Тук думите са излишни, изображенията казват всичко. И все пак, не можем и да не дадем думата на 33-годишния фотограф Сандро Арабян. Защото е присъствал там, където мъжете нямат място, освен ако не са лекари. Там, откъдето всичко започва. Документирайки първите мигове в живота на около 70 малки човеци.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Чудото е, че се случва. Чудото идва от тези жени, способни на това нещо, пред които ние само можем да сведем глава. Те са чудото в крайна сметка.“

„В началото“ се казва фотографската му изложба, кадри от която виждате тук. Можете да я разгледате до 15 юни в столичната галерия „Райко Алексиев“.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Изненадващи бяха сълзите в очите ми, когато впоследствие виждах какво съм заснел. Докато снимаш, ти не можеш да осъзнаеш за какво точно става въпрос. Няма време за емоции, няма време за нищо, освен за абсолютно хладнокръвно снимане. Трябва резултатите да бъдат налице, няма място за страх и за погнуса. Ти си там с конкретна цел, мисия някаква. И докато не се осъществи, нямаш право на „гък“.“

Снимките са правени в най-голямата АГ болница в България – „Майчин дом“. По своеобразен начин фотографът се връща там, откъдето и за него е започнало всичко. Идеята дава изпълнителният директор на болницата проф. Иван Костов. Той се свързва с фотографа, за да го покани да му помогне в реализирането на една мечта – фотографски проект, в който се заснемат очите на майката, която вижда за първи път детето си.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Беше много, много наситено с всякакви емоции. В такава среда, буквално като на бойното поле, аз трябваше да документирам най-важния елемент, който няма име даже. Цялата отговорност на всички в залата. Очакването на майката, която „доставя“ един живот на този свят. И всичко протича в рамките на 10-15 минути.“

Постепенно обаче нещата стават доста по-пъстри и многолики. Далеч не се ограничават с първия поглед на майката. Снимките продължават близо три месеца в родилните зали и операционните на „Майчин дом“ и приключват през февруари миналата година. По това време Сандро решава, че вече е видял и заснел предостатъчно, започва да се повтаря. Заради пандемията представянето на проекта се отлага дълго, докато се стига тематично до 1 юни тази година.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Естетиката там беше нещо тотално различно от всичко, което ние очакваме и сме свикнали. Нещата се получаваха толкова по-добре, колкото повече се дистанцирах от своите емоции в залата и от реакциите на тялото ми. Буквално. Защото някой път ти се гади, друг път ти мирише неприятно, трети път се притесняваш, четвърти път се потиш, защото е супер зор и не знаеш как ще продължи.“

Фотографът казва, че трудностите са били много, от една страна заради чисто техническите аспекти. Тъй като е изключително близо до „всичко, което се случва“, използва основно широкоъгълна оптика.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„За някои новородените са сърдити, за други са уплашени, за трети са беззащитни, за четвърти изглеждат като възрастни. Много е странно. Размерите им, съпоставени с нашите. Те още нямат емоция. Може би са по-близо до съвършенството, отколкото се стига някога след това. Защото от тях нищо не се изисква. Те трябва просто да живеят. Но това пък е вечната мотивация на всичко. Да живееш. И те са негово олицетворение. На бъдещето, на надеждата, на очакванията. На всичко следващо.“

Сандро Арабян е магистър по фотография от Нов български университет, магистър по фотография и дизайн в Барселонското инженерно висше училище „Елисава“. „В началото“ е 7-ата му самостоятелна изложба.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Случвало ми се е да снимам края, но за мен беше супер философски въпрос да снимам началото. И те всъщност се оказаха много близки…“

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This