„Адски интензивни, силни мигове. Напоени с емоция, паника, страх, професионализъм, най-различни миризми и цветове“.

Тази история е стара като човека. Започва много преди дигиталното, но ни е разказана повече от вълнуващо през погледа именно на дигиталната фотография. Тук думите са излишни, изображенията казват всичко. И все пак, не можем и да не дадем думата на 33-годишния фотограф Сандро Арабян. Защото е присъствал там, където мъжете нямат място, освен ако не са лекари. Там, откъдето всичко започва. Документирайки първите мигове в живота на около 70 малки човеци.

 

„Чудото е, че се случва. Чудото идва от тези жени, способни на това нещо, пред които ние само можем да сведем глава. Те са чудото в крайна сметка.“

„В началото“ се казва фотографската му изложба, кадри от която виждате тук. Можете да я разгледате до 15 юни в столичната галерия „Райко Алексиев“.

 

 

„Изненадващи бяха сълзите в очите ми, когато впоследствие виждах какво съм заснел. Докато снимаш, ти не можеш да осъзнаеш за какво точно става въпрос. Няма време за емоции, няма време за нищо, освен за абсолютно хладнокръвно снимане. Трябва резултатите да бъдат налице, няма място за страх и за погнуса. Ти си там с конкретна цел, мисия някаква. И докато не се осъществи, нямаш право на „гък“.“

Снимките са правени в най-голямата АГ болница в България – „Майчин дом“. По своеобразен начин фотографът се връща там, откъдето и за него е започнало всичко. Идеята дава изпълнителният директор на болницата проф. Иван Костов. Той се свързва с фотографа, за да го покани да му помогне в реализирането на една мечта – фотографски проект, в който се заснемат очите на майката, която вижда за първи път детето си.

 

 

„Беше много, много наситено с всякакви емоции. В такава среда, буквално като на бойното поле, аз трябваше да документирам най-важния елемент, който няма име даже. Цялата отговорност на всички в залата. Очакването на майката, която „доставя“ един живот на този свят. И всичко протича в рамките на 10-15 минути.“

Постепенно обаче нещата стават доста по-пъстри и многолики. Далеч не се ограничават с първия поглед на майката. Снимките продължават близо три месеца в родилните зали и операционните на „Майчин дом“ и приключват през февруари миналата година. По това време Сандро решава, че вече е видял и заснел предостатъчно, започва да се повтаря. Заради пандемията представянето на проекта се отлага дълго, докато се стига тематично до 1 юни тази година.

 

 

„Естетиката там беше нещо тотално различно от всичко, което ние очакваме и сме свикнали. Нещата се получаваха толкова по-добре, колкото повече се дистанцирах от своите емоции в залата и от реакциите на тялото ми. Буквално. Защото някой път ти се гади, друг път ти мирише неприятно, трети път се притесняваш, четвърти път се потиш, защото е супер зор и не знаеш как ще продължи.“

Фотографът казва, че трудностите са били много, от една страна заради чисто техническите аспекти. Тъй като е изключително близо до „всичко, което се случва“, използва основно широкоъгълна оптика.

 

 

„За някои новородените са сърдити, за други са уплашени, за трети са беззащитни, за четвърти изглеждат като възрастни. Много е странно. Размерите им, съпоставени с нашите. Те още нямат емоция. Може би са по-близо до съвършенството, отколкото се стига някога след това. Защото от тях нищо не се изисква. Те трябва просто да живеят. Но това пък е вечната мотивация на всичко. Да живееш. И те са негово олицетворение. На бъдещето, на надеждата, на очакванията. На всичко следващо.“

Сандро Арабян е магистър по фотография от Нов български университет, магистър по фотография и дизайн в Барселонското инженерно висше училище „Елисава“. „В началото“ е 7-ата му самостоятелна изложба.

 

„Случвало ми се е да снимам края, но за мен беше супер философски въпрос да снимам началото. И те всъщност се оказаха много близки…“