„Те трябва просто да живеят…“

юни 8, 2021 | Истории

„Те трябва просто да живеят…“

8 юни 2021 | Истории

„Адски интензивни, силни мигове. Напоени с емоция, паника, страх, професионализъм, най-различни миризми и цветове“.

Тази история е стара като човека. Започва много преди дигиталното, но ни е разказана повече от вълнуващо през погледа именно на дигиталната фотография. Тук думите са излишни, изображенията казват всичко. И все пак, не можем и да не дадем думата на 33-годишния фотограф Сандро Арабян. Защото е присъствал там, където мъжете нямат място, освен ако не са лекари. Там, откъдето всичко започва. Документирайки първите мигове в живота на около 70 малки човеци.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Чудото е, че се случва. Чудото идва от тези жени, способни на това нещо, пред които ние само можем да сведем глава. Те са чудото в крайна сметка.“

„В началото“ се казва фотографската му изложба, кадри от която виждате тук. Можете да я разгледате до 15 юни в столичната галерия „Райко Алексиев“.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Изненадващи бяха сълзите в очите ми, когато впоследствие виждах какво съм заснел. Докато снимаш, ти не можеш да осъзнаеш за какво точно става въпрос. Няма време за емоции, няма време за нищо, освен за абсолютно хладнокръвно снимане. Трябва резултатите да бъдат налице, няма място за страх и за погнуса. Ти си там с конкретна цел, мисия някаква. И докато не се осъществи, нямаш право на „гък“.“

Снимките са правени в най-голямата АГ болница в България – „Майчин дом“. По своеобразен начин фотографът се връща там, откъдето и за него е започнало всичко. Идеята дава изпълнителният директор на болницата проф. Иван Костов. Той се свързва с фотографа, за да го покани да му помогне в реализирането на една мечта – фотографски проект, в който се заснемат очите на майката, която вижда за първи път детето си.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Беше много, много наситено с всякакви емоции. В такава среда, буквално като на бойното поле, аз трябваше да документирам най-важния елемент, който няма име даже. Цялата отговорност на всички в залата. Очакването на майката, която „доставя“ един живот на този свят. И всичко протича в рамките на 10-15 минути.“

Постепенно обаче нещата стават доста по-пъстри и многолики. Далеч не се ограничават с първия поглед на майката. Снимките продължават близо три месеца в родилните зали и операционните на „Майчин дом“ и приключват през февруари миналата година. По това време Сандро решава, че вече е видял и заснел предостатъчно, започва да се повтаря. Заради пандемията представянето на проекта се отлага дълго, докато се стига тематично до 1 юни тази година.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Естетиката там беше нещо тотално различно от всичко, което ние очакваме и сме свикнали. Нещата се получаваха толкова по-добре, колкото повече се дистанцирах от своите емоции в залата и от реакциите на тялото ми. Буквално. Защото някой път ти се гади, друг път ти мирише неприятно, трети път се притесняваш, четвърти път се потиш, защото е супер зор и не знаеш как ще продължи.“

Фотографът казва, че трудностите са били много, от една страна заради чисто техническите аспекти. Тъй като е изключително близо до „всичко, което се случва“, използва основно широкоъгълна оптика.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„За някои новородените са сърдити, за други са уплашени, за трети са беззащитни, за четвърти изглеждат като възрастни. Много е странно. Размерите им, съпоставени с нашите. Те още нямат емоция. Може би са по-близо до съвършенството, отколкото се стига някога след това. Защото от тях нищо не се изисква. Те трябва просто да живеят. Но това пък е вечната мотивация на всичко. Да живееш. И те са негово олицетворение. На бъдещето, на надеждата, на очакванията. На всичко следващо.“

Сандро Арабян е магистър по фотография от Нов български университет, магистър по фотография и дизайн в Барселонското инженерно висше училище „Елисава“. „В началото“ е 7-ата му самостоятелна изложба.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Случвало ми се е да снимам края, но за мен беше супер философски въпрос да снимам началото. И те всъщност се оказаха много близки…“

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок. Отива си поколението, което не само помни последната...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. Понякога прогнозите се изпълняват с изумителна точност – както например тези, които правим всяка година с футуроложката доц....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Изкуственият интелект се изправя в куиз състезание срещу Димо Падалски, Пламен Младенов – Професора и още 120 от най-изявените майстори в тази игра.
ChatGPT срещу личности, които са спечелили общо над 1000 битки в игри като The Floor, „Последният печели“, „Минута е много“, „Стани богат“, „Голямото преследване“.
Какво ли ще се получи?
Кой ще е големият победител?

повече информация
„Техниката все повече изкоренява човека“

„Техниката все повече изкоренява човека“

„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“
Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването.
Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето.
Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.

повече информация

Най-новите:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок.
Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие.
Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли.
Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана.
Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?

повече информация
„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

За думите ще стане дума. За словото и новия път, по който ще поеме с невероятния напредък на изкуствения интелект. Напредък, който дойде именно чрез словото.
Николай Теллалов е любим гост на Дигитални истории, преди 5 години с него направихме първия експеримент на сайта – интервю в разкази. Този път ще поговорим за всичко, което се случи междувременно. С технологиите, с думите и всички нас.

повече информация
„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
„Вече генерираме страхотно много плява“

„Вече генерираме страхотно много плява“

Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект?
Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт.
Проф. Юлита Василева е световноизвестен изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. Срещнахме се преди 5 години, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн.
Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели?

повече информация
Ела да поговориш с „мен“!

Ела да поговориш с „мен“!

Представям ви... „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му тук:     Мислех си, че последният експеримент, който си струва да бъде направен с ИИ, вече съм го направил (ако не знаете за него, сега е моментът – прочетете този текст до края). Но след него... как ще изглежда бъдещето? Хайде да...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. В същото време, неочаквано забавление се оказва да четеш несбъднали се прогнози, свързани с технологичното бъдеще, особено когато… са твои собствени. Именно това ще направим на следващите редове. За тези повече от 5 години съм публикувал малко над 500 Дигитални истории. Ще поканя безпристрастен наблюдател, който да ги оцени и да извади конкретни пасажи, които никак не са остарели добре.

повече информация
Share This