„Те трябва просто да живеят…“

юни 8, 2021 | Истории

„Те трябва просто да живеят…“

8 юни 2021 | Истории

„Адски интензивни, силни мигове. Напоени с емоция, паника, страх, професионализъм, най-различни миризми и цветове“.

Тази история е стара като човека. Започва много преди дигиталното, но ни е разказана повече от вълнуващо през погледа именно на дигиталната фотография. Тук думите са излишни, изображенията казват всичко. И все пак, не можем и да не дадем думата на 33-годишния фотограф Сандро Арабян. Защото е присъствал там, където мъжете нямат място, освен ако не са лекари. Там, откъдето всичко започва. Документирайки първите мигове в живота на около 70 малки човеци.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Чудото е, че се случва. Чудото идва от тези жени, способни на това нещо, пред които ние само можем да сведем глава. Те са чудото в крайна сметка.“

„В началото“ се казва фотографската му изложба, кадри от която виждате тук. Можете да я разгледате до 15 юни в столичната галерия „Райко Алексиев“.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Изненадващи бяха сълзите в очите ми, когато впоследствие виждах какво съм заснел. Докато снимаш, ти не можеш да осъзнаеш за какво точно става въпрос. Няма време за емоции, няма време за нищо, освен за абсолютно хладнокръвно снимане. Трябва резултатите да бъдат налице, няма място за страх и за погнуса. Ти си там с конкретна цел, мисия някаква. И докато не се осъществи, нямаш право на „гък“.“

Снимките са правени в най-голямата АГ болница в България – „Майчин дом“. По своеобразен начин фотографът се връща там, откъдето и за него е започнало всичко. Идеята дава изпълнителният директор на болницата проф. Иван Костов. Той се свързва с фотографа, за да го покани да му помогне в реализирането на една мечта – фотографски проект, в който се заснемат очите на майката, която вижда за първи път детето си.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Беше много, много наситено с всякакви емоции. В такава среда, буквално като на бойното поле, аз трябваше да документирам най-важния елемент, който няма име даже. Цялата отговорност на всички в залата. Очакването на майката, която „доставя“ един живот на този свят. И всичко протича в рамките на 10-15 минути.“

Постепенно обаче нещата стават доста по-пъстри и многолики. Далеч не се ограничават с първия поглед на майката. Снимките продължават близо три месеца в родилните зали и операционните на „Майчин дом“ и приключват през февруари миналата година. По това време Сандро решава, че вече е видял и заснел предостатъчно, започва да се повтаря. Заради пандемията представянето на проекта се отлага дълго, докато се стига тематично до 1 юни тази година.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Естетиката там беше нещо тотално различно от всичко, което ние очакваме и сме свикнали. Нещата се получаваха толкова по-добре, колкото повече се дистанцирах от своите емоции в залата и от реакциите на тялото ми. Буквално. Защото някой път ти се гади, друг път ти мирише неприятно, трети път се притесняваш, четвърти път се потиш, защото е супер зор и не знаеш как ще продължи.“

Фотографът казва, че трудностите са били много, от една страна заради чисто техническите аспекти. Тъй като е изключително близо до „всичко, което се случва“, използва основно широкоъгълна оптика.

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„За някои новородените са сърдити, за други са уплашени, за трети са беззащитни, за четвърти изглеждат като възрастни. Много е странно. Размерите им, съпоставени с нашите. Те още нямат емоция. Може би са по-близо до съвършенството, отколкото се стига някога след това. Защото от тях нищо не се изисква. Те трябва просто да живеят. Но това пък е вечната мотивация на всичко. Да живееш. И те са негово олицетворение. На бъдещето, на надеждата, на очакванията. На всичко следващо.“

Сандро Арабян е магистър по фотография от Нов български университет, магистър по фотография и дизайн в Барселонското инженерно висше училище „Елисава“. „В началото“ е 7-ата му самостоятелна изложба.

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

„Случвало ми се е да снимам края, но за мен беше супер философски въпрос да снимам началото. И те всъщност се оказаха много близки…“

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

 

бебета

снимки: Сандро Арабян

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This