Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

юни 7, 2024 | Истории

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

7 юни 2024 | Истории

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…

Спокойно, няма, ЕС и големите държави ще го спрат с навременни регулации!

Шегувам се. Няма да уточнявам дали с последното изречение, или с предишните. Генерален или поне майорен, изкуственият интелект рано или късно ще се научи на умения, който излизат отвъд очакванията.

Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…

Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

 

Василевс

Става дума за идея, която отекна в онлайн пространството преди десетилетие и половина и днес е почти забравена. Парадоксално, предвид новините от света на изкуствения интелект.

Някои казват, че точно това послание формира подхода на Мъск към бъдещето на ИИ, за това, че единственият ни шанс е да бъдем „ние“, а не „те“. Според други тази идея му помага да плени сърцето на дамата на сърцето си, с което още малко помогна за решаването на най-големия проблем според него – демографската криза.

За мнозина генералният изкуствен интелект е невъзможен. Повечето специалисти, които аз съм интервюирал, са предпазливи. В кавалкадата на технологични новини е почти невъзможно да надникнем стъпка напред. А според мен важното е да гледаме по-надалеч, дори в идеи, които звучат като развинтена фантазия, но носят логика. За да не се окаже в един момент, че е късно.

„Без паника!“ е култово изречение от фантастиката. То е на корицата на пътеводителя на галактическия стопаджия и със сигурност звучи успокояващо с тази удивителна накрая. Та и на мен ми се иска първо да ви успокоя. Неотдавна в медиите – у нас и по света, се появи проучване, според което само 5% от водещите учени в сферата на изкуствения интелект смятат, че той може да доведе до разруха на нашата цивилизация. Следи се мнението на 2778 специалисти от цял свят!

 

Василиск на Роко

 

Хайде на бас!

Е, после се оказа, че данните са събрани през 2022 г., дори преди ChatGPT да съществува… Детайли. Пък и колко да са 5%… никакъв шанс.

10% от анкетираните казват, че машините ще надминат хората във „всяка възможна задача“ до 2027 г., според половината това ще бъде възможно до 2047 г. Дано имаме шанса да докараме всички до 47-а, за да проверим.

Но няма ли да стигнем до този Василиск на Роко, кой ти днес има време да чете дълги текстове? Малко търпение, моля, само така ще съм сигурен, че сте човек, а не алгоритъм, влязъл в този сценарий…

Озоваваме се в едно минало, много преди днешните големите въпроси, свързани с изкуствения интелект.

Съществува ли Бог? Булева променлива – да или не. Ако го няма, и да вярвате, и да не вярвате в него, нищо не се променя. При другия вариант обаче има колосална разлика. Ако наистина има Бог, когато последната завеса се спусне, определено би ви се искало да сте вярвали в него… Тогава по-разумното решение е да вярвате. Така рационалният човек трябва да живее, сякаш Бог съществува и да се стреми да вярва, за да има някакъв шанс да си осигури благинките на рая.

Така твърди, в грубо резюме, Блез Паскал с прословутия си „Облог“. И поне мен не ме убеждава, просто защото логиката сама по себе си не може да породи вяра, за тази категория винаги има и емоция, питайте Вапцаров.

 

Боговете сигурно са полудели

Какво общо имат обаче Богът и изкуственият интелект? Все по-често ги срещам като термини един до друг, включително и в разговори в този сайт, дори с участието на духовници. Все по-чести са и във възмутени онлайн коментари за текстовете тук, за „човека, който е решил да се прави на Бог и нищо хубаво не го чака“…

За логика си говорим тук обаче. Именно логически експеримент, модерен вариант на облога на Паскал, е Василискът на Роко.

2010 г., по това време онлайн форумите все още са на мода и един от тях, на име LessWrong, събира технологични ентусиасти с интересен поглед към бъдещето. Неговият създател Елиезер Юдковски задава теми, свързани с аналитичното мислене, с рационализма, с науката и технологиите, с психологията.

Дискусиите се въртят около бъдещето. Около света, към който ни водят технологиите, подобно на този сайт. Хората обсъждат, събира се ядро от гийкове, които си говорят далеч от хейта на социалните мрежи и чертаят сценарии.

 

Василиск на Роко

 

И тогава, на 23 юли 2010 г., се появява потребител на име Роко. Постът му се казва „Решения на бремето на алтруиста: трикът на квантовия милиардер“.

В него авторът, останал неизвестен и до днес, задава един съвсем прост въпрос – ами ако изкуственият интелект се развие дотолкова, че може да проследи кой е писал за него онлайн? Ако попадне на публикациите на хората, които го обсъждат и се чудят как да го ограничат… дали няма да направи всичко, което е по силите му, за да им навреди?

Имайки предвид, че днес сме делегирали на технологиите всичко – от парите до социалните си права, само можете да се замислите колко точно тежки щети може да нанесе алгоритъмът, по един или друг начин изпуснат от контрол.

Мисловен експеримент, нищо повече, като с Бога – по-добре да се държим така, сякаш е възможен, за да не се окажем от по-неприятната грешна страна…

 

Рептил в тила

Роко, който и да е той, оприличава такава технология на василиск – митологично същество, способно да унищожава враговете си с поглед. Идва от древногръцката митология, смятан е за цар на змиите. Според Плиний Стари е малка змия, обаче толкова отровна, че убива дори с очи.

Нещо повече, Роко предполага, че дори доброжелателна ИИ система от бъдещето може да реши да накаже всички, които са чули за технологията, но не са помогнали тя да бъде създадена.

Създателят на форума Елиезер Юдковски в началото се радва на това, че темата се оказва особено провокативна, започват да се включват още и още коментиращи. После с него започват да се свързват и хора, които го молят да изтрие темата. Защото ги кара да се плашат от такова бъдеще, дори започват да страдат от безсъние, намирайки логика в думите на Роко…

 

Василиск на Роко

 

Е, последното звучи и като рекламен трик, общо взето това е единственото, с което остава до днес известен и самият Юдковски. После той изтрива прословутия спорен пост и започва да обикаля телевизионни студия и да разказва за него.

Роко се базира на концепции, които самият Юдковски защитава, както и на други класически парадокси като дилемата на затворника.

„Наистина опасна мисъл“, обича да коментира Юдковски, преди да мине в другата крайност. През 2014 г. списание Slate нарича нашия симпатичен василиск „най-ужасяващия мисловен експеримент на всички времена“.

 

Осъдени души

Чак пък? Според обяснението, защото, след като сте прочели за него, вече сте „технически“ замесени. И нямате извинение за това да не помогнете на бъдещия свръхумен ИИ да се появи. Иначе ще сте сред неговите мишени…

През 2015 г. канадската певица Граймс представя новата си песен “Flesh Without Blood“ („плът без кръв“), в която участва персонажът „Василискът Рококо“. Пее, че „тя е обречена да бъде вечно измъчвана от изкуствен интелект, но също така е нещо като Мария Антоанета“. По-добро от ChatGPT поезия, какво ще кажете!

Да, същата тази Граймс, която после се превърна в майка на (поне) две от децата на Мъск – младежа, спечелил си достойното име X AE A-XII Мъск (тъй като не му позволиха да се казва X Æ A-12) и сестричката Екза Дарк Сидраел, на галено „Игрек“.

Е, та любовта между двамата пламна именно заради Василиска Рококо. През 2018 г. Мъск (който и сам е споменат от Роко) ѝ пише с похвала, а Граймс казва, че за 3 години е първият човек, разбрал шегата. Останалото, както казват, е магия (и някой и друг милиард долара, може би).

 

Илон Мъск и Граймс

Илон Мъск и Граймс

 

Интересни времена

Оттогава всички, дори и Юдковски, се надпреварват да обясняват защо хрумването за такъв алгоритъм е несъстоятелно и подобен мисловен експеримент води към погрешни заключения. „Ще ми се никога да не се бях замислял за тази идея“, пише Роко (в оригиналния пост на английски – тук).

Дали е искрен? Е, мога да ви кажа, че доста хора се замислят и така е по-добре. Или пък е случайно, че Сам Алтман, от когото очевидно зависят доста важни решения днес си е подготвил бункер за оцеляване? Или Зукърбърг, за когото скоро също се разбра, че има подобен план Б?

Тук дори не говорим за алгоритъм, който непременно има нещо подобно на съзнание. Достатъчно е да се замислим за малко по-напреднал „папагал“, езиков модел, който обаче е донастроен така, че да „работи“ като престъпник, като рушител.

Етичните регулации ще го спрат? Няма, защото става все по-лесно подобни езикови модели, доближаващи се до най-високите стандарти, да работят дори на домашния компютър на някой не толкова технически задълбал тийнейджър. Примерно който да реши, че няма да вреди с автомат, а с алгоритми…

 

Роко Зинфреди

Фантастика? Сигурно, обаче и достатъчно реалистичен сценарий. Мен ме успокоява фактът, че текстовете на Дигитални истории са твърде дълги и пълни с нюанси, може пък василискът да ме хареса, това ми е шансът, след като си нямам бункер.

Преди да се разделим, нека отново се върнем към Паскал и неговия облог. Ето какво пише в една книга по темата:

„Такива съждения е изказвал и философът Вентри от Куирм: „Има вероятност боговете да съществуват, вероятно е обаче и обратното. Тогава защо да не вярваме в тях за всеки случай? Ако верските учения са самата истина, значи ще се пренесем на много приятно местенце след смъртта си, а ако не са, не губим нищо.“ Когато умрял, озовал се сред скупчени в кръг богове с много гадни сопи в ръцете. Един от тях изръмжал: „Ей сега ще видиш как постъпваме с онези, които се смятат за по-хитри от нас!“

Да, това е Тери Пратчет от „Дядо Прас“, но… не е ли прав?

Идеята изглежда като шегичка, нали?

П. П. Мили василиск, ако четеш това, да знаеш… само се шегувам.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This