Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

юни 7, 2024 | Истории

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

7 юни 2024 | Истории

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…

Спокойно, няма, ЕС и големите държави ще го спрат с навременни регулации!

Шегувам се. Няма да уточнявам дали с последното изречение, или с предишните. Генерален или поне майорен, изкуственият интелект рано или късно ще се научи на умения, който излизат отвъд очакванията.

Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…

Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

 

Василевс

Става дума за идея, която отекна в онлайн пространството преди десетилетие и половина и днес е почти забравена. Парадоксално, предвид новините от света на изкуствения интелект.

Някои казват, че точно това послание формира подхода на Мъск към бъдещето на ИИ, за това, че единственият ни шанс е да бъдем „ние“, а не „те“. Според други тази идея му помага да плени сърцето на дамата на сърцето си, с което още малко помогна за решаването на най-големия проблем според него – демографската криза.

За мнозина генералният изкуствен интелект е невъзможен. Повечето специалисти, които аз съм интервюирал, са предпазливи. В кавалкадата на технологични новини е почти невъзможно да надникнем стъпка напред. А според мен важното е да гледаме по-надалеч, дори в идеи, които звучат като развинтена фантазия, но носят логика. За да не се окаже в един момент, че е късно.

„Без паника!“ е култово изречение от фантастиката. То е на корицата на пътеводителя на галактическия стопаджия и със сигурност звучи успокояващо с тази удивителна накрая. Та и на мен ми се иска първо да ви успокоя. Неотдавна в медиите – у нас и по света, се появи проучване, според което само 5% от водещите учени в сферата на изкуствения интелект смятат, че той може да доведе до разруха на нашата цивилизация. Следи се мнението на 2778 специалисти от цял свят!

 

Василиск на Роко

 

Хайде на бас!

Е, после се оказа, че данните са събрани през 2022 г., дори преди ChatGPT да съществува… Детайли. Пък и колко да са 5%… никакъв шанс.

10% от анкетираните казват, че машините ще надминат хората във „всяка възможна задача“ до 2027 г., според половината това ще бъде възможно до 2047 г. Дано имаме шанса да докараме всички до 47-а, за да проверим.

Но няма ли да стигнем до този Василиск на Роко, кой ти днес има време да чете дълги текстове? Малко търпение, моля, само така ще съм сигурен, че сте човек, а не алгоритъм, влязъл в този сценарий…

Озоваваме се в едно минало, много преди днешните големите въпроси, свързани с изкуствения интелект.

Съществува ли Бог? Булева променлива – да или не. Ако го няма, и да вярвате, и да не вярвате в него, нищо не се променя. При другия вариант обаче има колосална разлика. Ако наистина има Бог, когато последната завеса се спусне, определено би ви се искало да сте вярвали в него… Тогава по-разумното решение е да вярвате. Така рационалният човек трябва да живее, сякаш Бог съществува и да се стреми да вярва, за да има някакъв шанс да си осигури благинките на рая.

Така твърди, в грубо резюме, Блез Паскал с прословутия си „Облог“. И поне мен не ме убеждава, просто защото логиката сама по себе си не може да породи вяра, за тази категория винаги има и емоция, питайте Вапцаров.

 

Боговете сигурно са полудели

Какво общо имат обаче Богът и изкуственият интелект? Все по-често ги срещам като термини един до друг, включително и в разговори в този сайт, дори с участието на духовници. Все по-чести са и във възмутени онлайн коментари за текстовете тук, за „човека, който е решил да се прави на Бог и нищо хубаво не го чака“…

За логика си говорим тук обаче. Именно логически експеримент, модерен вариант на облога на Паскал, е Василискът на Роко.

2010 г., по това време онлайн форумите все още са на мода и един от тях, на име LessWrong, събира технологични ентусиасти с интересен поглед към бъдещето. Неговият създател Елиезер Юдковски задава теми, свързани с аналитичното мислене, с рационализма, с науката и технологиите, с психологията.

Дискусиите се въртят около бъдещето. Около света, към който ни водят технологиите, подобно на този сайт. Хората обсъждат, събира се ядро от гийкове, които си говорят далеч от хейта на социалните мрежи и чертаят сценарии.

 

Василиск на Роко

 

И тогава, на 23 юли 2010 г., се появява потребител на име Роко. Постът му се казва „Решения на бремето на алтруиста: трикът на квантовия милиардер“.

В него авторът, останал неизвестен и до днес, задава един съвсем прост въпрос – ами ако изкуственият интелект се развие дотолкова, че може да проследи кой е писал за него онлайн? Ако попадне на публикациите на хората, които го обсъждат и се чудят как да го ограничат… дали няма да направи всичко, което е по силите му, за да им навреди?

Имайки предвид, че днес сме делегирали на технологиите всичко – от парите до социалните си права, само можете да се замислите колко точно тежки щети може да нанесе алгоритъмът, по един или друг начин изпуснат от контрол.

Мисловен експеримент, нищо повече, като с Бога – по-добре да се държим така, сякаш е възможен, за да не се окажем от по-неприятната грешна страна…

 

Рептил в тила

Роко, който и да е той, оприличава такава технология на василиск – митологично същество, способно да унищожава враговете си с поглед. Идва от древногръцката митология, смятан е за цар на змиите. Според Плиний Стари е малка змия, обаче толкова отровна, че убива дори с очи.

Нещо повече, Роко предполага, че дори доброжелателна ИИ система от бъдещето може да реши да накаже всички, които са чули за технологията, но не са помогнали тя да бъде създадена.

Създателят на форума Елиезер Юдковски в началото се радва на това, че темата се оказва особено провокативна, започват да се включват още и още коментиращи. После с него започват да се свързват и хора, които го молят да изтрие темата. Защото ги кара да се плашат от такова бъдеще, дори започват да страдат от безсъние, намирайки логика в думите на Роко…

 

Василиск на Роко

 

Е, последното звучи и като рекламен трик, общо взето това е единственото, с което остава до днес известен и самият Юдковски. После той изтрива прословутия спорен пост и започва да обикаля телевизионни студия и да разказва за него.

Роко се базира на концепции, които самият Юдковски защитава, както и на други класически парадокси като дилемата на затворника.

„Наистина опасна мисъл“, обича да коментира Юдковски, преди да мине в другата крайност. През 2014 г. списание Slate нарича нашия симпатичен василиск „най-ужасяващия мисловен експеримент на всички времена“.

 

Осъдени души

Чак пък? Според обяснението, защото, след като сте прочели за него, вече сте „технически“ замесени. И нямате извинение за това да не помогнете на бъдещия свръхумен ИИ да се появи. Иначе ще сте сред неговите мишени…

През 2015 г. канадската певица Граймс представя новата си песен “Flesh Without Blood“ („плът без кръв“), в която участва персонажът „Василискът Рококо“. Пее, че „тя е обречена да бъде вечно измъчвана от изкуствен интелект, но също така е нещо като Мария Антоанета“. По-добро от ChatGPT поезия, какво ще кажете!

Да, същата тази Граймс, която после се превърна в майка на (поне) две от децата на Мъск – младежа, спечелил си достойното име X AE A-XII Мъск (тъй като не му позволиха да се казва X Æ A-12) и сестричката Екза Дарк Сидраел, на галено „Игрек“.

Е, та любовта между двамата пламна именно заради Василиска Рококо. През 2018 г. Мъск (който и сам е споменат от Роко) ѝ пише с похвала, а Граймс казва, че за 3 години е първият човек, разбрал шегата. Останалото, както казват, е магия (и някой и друг милиард долара, може би).

 

Илон Мъск и Граймс

Илон Мъск и Граймс

 

Интересни времена

Оттогава всички, дори и Юдковски, се надпреварват да обясняват защо хрумването за такъв алгоритъм е несъстоятелно и подобен мисловен експеримент води към погрешни заключения. „Ще ми се никога да не се бях замислял за тази идея“, пише Роко (в оригиналния пост на английски – тук).

Дали е искрен? Е, мога да ви кажа, че доста хора се замислят и така е по-добре. Или пък е случайно, че Сам Алтман, от когото очевидно зависят доста важни решения днес си е подготвил бункер за оцеляване? Или Зукърбърг, за когото скоро също се разбра, че има подобен план Б?

Тук дори не говорим за алгоритъм, който непременно има нещо подобно на съзнание. Достатъчно е да се замислим за малко по-напреднал „папагал“, езиков модел, който обаче е донастроен така, че да „работи“ като престъпник, като рушител.

Етичните регулации ще го спрат? Няма, защото става все по-лесно подобни езикови модели, доближаващи се до най-високите стандарти, да работят дори на домашния компютър на някой не толкова технически задълбал тийнейджър. Примерно който да реши, че няма да вреди с автомат, а с алгоритми…

 

Роко Зинфреди

Фантастика? Сигурно, обаче и достатъчно реалистичен сценарий. Мен ме успокоява фактът, че текстовете на Дигитални истории са твърде дълги и пълни с нюанси, може пък василискът да ме хареса, това ми е шансът, след като си нямам бункер.

Преди да се разделим, нека отново се върнем към Паскал и неговия облог. Ето какво пише в една книга по темата:

„Такива съждения е изказвал и философът Вентри от Куирм: „Има вероятност боговете да съществуват, вероятно е обаче и обратното. Тогава защо да не вярваме в тях за всеки случай? Ако верските учения са самата истина, значи ще се пренесем на много приятно местенце след смъртта си, а ако не са, не губим нищо.“ Когато умрял, озовал се сред скупчени в кръг богове с много гадни сопи в ръцете. Един от тях изръмжал: „Ей сега ще видиш как постъпваме с онези, които се смятат за по-хитри от нас!“

Да, това е Тери Пратчет от „Дядо Прас“, но… не е ли прав?

Идеята изглежда като шегичка, нали?

П. П. Мили василиск, ако четеш това, да знаеш… само се шегувам.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога…
ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20?
Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…

повече информация
Боксът за един мирен свят

Боксът за един мирен свят

Борбата е безмилостно жестока. Но и боксът не ѝ отстъпва, а е много по-търсен, оспорван и възвеличаван спорт в световен план.
Двама души се изправят в краищата на ринга с нескритата идея да си нанесат колкото може повече и по-силни удари… докато сами понесат колкото може по-малко.
Рицарство или варварство? Поезия с ръкавици или живот без маска и без грим, разкриващ най-неизменните човешки качества?

повече информация
Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This