„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

мар. 7, 2025 | Истории

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

7 март 2025 | Истории

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.

Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.

Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

 

Виктор Асенов

снимки: Добрин Кашавелов

 

1. В шкафа на интернет

„Темата за достъпността на сайтовете според мен е изключително важна, а фирмите масово я омаловажават“, казва Виктор. Това обаче е и тема, за която през следващите месеци ще се говори много, казвам ви го журналист, но и като фронтенд програмист.

Европейският акт за достъпност (The European Accessibility Act) е документ, който указва защо и как точно всички сайтове, действащи в рамките на ЕС, трябва да бъдат създадени по такъв начин, че да са достъпни за всички, които ги отварят с помощта на електронни четци. Тази технология се използва от хората със зрителни увреждания и им помага да използват пълноценно днешните сайтове, стига да се спазват определени правила. Ако програмистите, подготвящи сайтовете, не обърнат нужното внимание, сайтовете стават неудобни и дори неразбираеми на хората, които ги отварят чрез четци.

Скоро това определено ще е изключение. През юни 2025 г. изтича срокът, в който сайтовете трябва да се съобразят с изискванията. Глобите са сериозни, по темата ще се говори все повече, тъй като нерядко сайтовете се налага да положат сериозни усилия, за да покрият изискванията.

Защо обаче това е важно? Давам думата на Виктор:.

„Сега сайтовете изобщо не спазват тези правила! Масово банки, магазини. Хората като мен нямаме друг начин да ползваме даден сайт. Технологията се подобрява, развива се…, а аз отварям страницата и не мога дори да си ползвам онлайн банкирането.“

„За хората, които не са ИТ специалисти, ще го обясня така. Имаме един склад, пълен с много неща, наблъскан е с каквото се сетиш. Влизаме да потърсим нещо и започва едно хаотично ровене, защото не сме си етикетирали правилно рафтове, секции. В секцията „водопровод“ попадаме на чекмеджета, пълни с болтове. Бъркаш в купчините и все вадиш неща, които не ти трябват. Същото е с неправилното етикетиране на уебсайтове – трябва да е ясно описано всичко, бутончета, форми, заглавия.

Например, имаме форма за попълване – име, презиме, фамилия, година на раждане. Ако се озовеш в полето „презиме“, а етикетчето му е някъде далеч, четецът няма как да те ориентира. Става почти невъзможно да попълниш цялата форма“.

Или пък снимките? Ясно е, че първата мисъл на всеки собственик на сайт не е да описва всяка картинка, така че да е ясно какво показва тя на посетителите с екранни четци. Това обаче не само е изключително полезно за тях, а и съвсем не е трудно, може да бъде автоматизирано. Стига, разбира се, да положим определени усилия.

„Важно е за хора като мен и е чудесно, че компаниите ще трябва да започнат да спазват правилата“, казва Виктор. „Сигурно много програмисти ще си кажат: „Ама наистина ли трябва? Защо да оправям стари бакии“. Ами, пробвайте. Вземете един електронен четец и бързо ще се убедите колко неприятно е да попаднеш на сайт, в който правилата не се спазват. И за колко много от страниците това се отнася с пълна сила…“

Понякога е трудно човек да прецени колко добре даден сайт изпълнява изискванията, в други случаи пък се появяват сериозни неудобства, ако трябва да бъдат отстранени проблеми, които са по-комплексни. Затова използвам случая да препоръчам софтуерната компания, в която работя – AIOPSGROUP, която създаде екип с повече от интересни дигитални истории (които, разбира се, скоро ще разкажа), включващ хора със зрителни увреждания и опитни специалисти именно в тази област. С идеята да помага именно тогава, когато достъпността е важна (още по темата – тук).

 

Виктор Асенов

снимки: Добрин Кашавелов

 

2. Дигитално прошнуроване

След минутката за напълно заслужена и осъзната реклама, отново се връщаме на достъпността, но в други нейни форми.

Днес всички прекарваме толкова голяма част от времето си онлайн, все повече от живота си делегираме на компютрите. Технологиите позволяват по-голяма достъпност, все по-пълноценно могат да ги използват хората с различни увреждания… обаче понякога е въпрос на малко, но осмислено усилие.

Виктор казва, че такъв пример са машините за гласуване. Те не са съобразени с нуждите на хората със зрителни увреждания, а съвсем не е трудно да бъдат. И по този начин те ще могат да гласуват пълноценно сами, без да се налага да търсят помощ и без риск да гласуват не за когото са решили.

У нас поне изборите са достатъчно често… може би не е трудно да се помисли в тази посока?

Същото според Виктор важи за банкоматите. Прекалено често се избират решения, при които потребителят въвежда данни на самия екран – няма копчета и клавиатури. Удобно, лесно, но… не и за хората със зрителни увреждания. „Същото е и с пос терминалите“, казва Виктор. „Проблемът е с въвеждането на пин кода. Обикновено трябва да отида, да го кажа на касиера и той да ми го въведе. Случвало ми се е, имам доверени хора. Отиваме в склада, защото отпред е пълно с хора, там пък се оказва, че няма обхват… Въвеждаме сумата, отиваме отзад, въвеждаме, излизаме и се молим да направи връзка, за да мине плащането. Това е модерно, но не е достъпно. И за мен е проблем, и за продавача. Разбира се, технологиите са плюс за хората, но понякога се въвеждат необмислено“, обобщава Виктор.

За съжаление, според него са сериозни проблемите и с достъпа на незрящите до иновативни технологии, които могат да направят живота им драстично по-пълноценен.

В дирекциите за социално подпомагане те кандидатстват за високотехнологични помощни технически средства – например очила, които описват околната среда и помагат в ориентирането. Или пък брайлови дисплеи и принтери – все технологии, които са много полезни, но мнозина не могат да си позволят – очилата струват 8-10 хиляди лева, брайловият принтер – от 12 до 20 хиляди. „Дотук хубаво, но явно някой се подиграва. Дирекциите си измислят нови и нови документи, постоянно се променят условията. В момента се занимавам точно с това тази програма да се спаси, иначе ще изпуснем средствата от Европейския съюз“, разказва Виктор.

 

Виктор Асенов

снимки: Добрин Кашавелов

 

3. От питане глава не боли

Право да ви кажа, не знам как да не допускам грешки в отношението си към хората с увреждания. Как да съм им полезен, ако ги срещна? Как да не ги обидя? Може би и вие си задавате подобни въпроси, затова може да ви е полезен отговорът на Виктор:

„Не е трудно, хората не правят кой знае какви грешки. Важно е да знаеш, че винаги е хубаво да попиташ: „Имате ли нужда от помощ?“. Ако да, заставаш до мен и си подаваш левия лакът. Аз не държа на това, ако имам нужда, ще дойда и ще те попитам сам, защото съм по-„джаста праста“. Обаче много други хора не смеят. Винаги е хубаво, ако просто попиташ.

Нормалното е да се каже кога е зелено, кога – червено. Ако видите човек с куче водач, в никакъв случай не го пипайте за повода, преди да попитате дали може. Аз например ще ви дам да го погалите, моето куче ще скокне, ще се порадва, ще иска да ви подуши, ще ви обърне внимание. Но има случаи, в които това може да доведе до сериозни проблеми.

Питайте, хора! Питайте! Не се притеснявайте, че ще изръсите някоя глупост!

Онзиден една жена ме спря: „Можете ли да ме упътите в квартала, как да изляза на „Ботевградско“?“. Заставам до нея и ѝ посочвам: ако завиете натам, ще излезете на „Тодорини кукли“. Явно ѝ беше трудно да се ориентира, упътих я.

Има хора, които си се паникьосват, като ме заговорят и чак после забележат, че съм незрящ. Спокойно, ще ти обясня, даже ще те насоча. Аз поне със сигурност няма да се обидя“.

Да си говорим повече, да питаме… а не е ли това пътят не само за да сме полезни на хората с различни трудности, но и да решим някои от големите проблеми, с които се сблъскваме всички като общество?

 

Виктор Асенов

снимки: Добрин Кашавелов

 

4. На линия

Минавайки офлайн, няма как да не попитам Виктор, като човек, който е пътувал доста, как му се струва градската среда в София. Предполагам какъв ще отговорът и не ме изненадва. Той е обиколил немалко държави в Западна Европа – Испания, Италия, Австрия, Германия, Франция. Казва, че макар постепенно и у нас градските условия да се подобряват, все още сме много далеч от тях. Все пак, доста по-удобно е в София, отколкото в Непал. „Има и по зле от нас за градска достъпност… Ама ако ще се сравняваме с непалците, не ми се струва окей. Там няма светофари, пешеходни пътеки, няма нищо“, разказва Виктор.

Едно от най-големите възможни подобрения е поставянето на различните настилки на водещи линии. Плочки, или пък лепящи се ленти, успоредни леки грапавини, които помагат на хората с увреждания да се придвижват безопасно.

Как работят? Линиите водят така, че човек с бял бастун може да се опира в тях и да ги проследява, стигайки до определена цел. Те се редуват с релефни точки там, където има разклонение и брайлови табелки, описващи коя посока накъде води.

Те биха били много полезни не само по улицата, но и в магазините. „Това се прави в чужбина и определено е голям плюс. Няма да затворим мола и да разбием цялата настилка! Тези водещи линии наистина работят и не пречат на никого“, казва Виктор.

 

Виктор Асенов

снимки: Добрин Кашавелов

 

5. Ще изскочи куче

Голяма тема, за която според Виктор не се говори достатъчно, са кучетата водачи.

На първо място, важно е да знаем, че те би трябвало да влизат абсолютно навсякъде – и в лаборатория, и при зъболекар, и в магазин, и във всякакви превозни средства. Има само едно изключение и то е интензивна операционна. Кучетата са специално обучени и е важно да бъдат допускани навсякъде. Докато Виктор казва, че много често се случва това да му бъде отказано и да му направят проблем при най-различни обстоятелства.

Тези кучета минават през много сериозно, специализирано обучение, за да бъдат спокойни и да се справят със комплексната и несъобразена с тях градска среда.

Ето защо се обучават в София. Целта е да не се плашат от силни шумове, да познават нетипични настилки, да свикнат с всякакви превозни средства.

„Нашите кучета се обучават да ходят и когато няма тротоар, защото у нас това често се случва. Веднъж присъствах, когато при единственото училище за кучетата водачи дойдоха техни колеги от Австралия. И се изумиха, защото не очакваха, че ще срещнат конски каруци, липса на тротоари, кофи за боклук върху тротоарите, паркирани коли. После казаха, че след като кучетата се справят при тази обстановка, те определено са сред най-добрите в света“.

„Училището за кучета водачи е голямата ми кауза“, допълва днешният ни герой. „У нас е само едно и се издържа единствено от спонсорството. В цял свят такива училища се издържат от държавата, но в България, за съжаление, тя е абдикирала от това си задължение“.

Ако и вие смятате, че каузата е важна, можете да помогнете по различни начини. Например постоянно се търсят приемни приемни семейства за кучета водачи.

За да станеш такъв, е достатъчно да си от София и да имаш възможност да отглеждаш куче, а в дома да няма деца под 10 г. Приемното семейство трябва веднъж или два пъти месечно в почивните дни да води кучето на обучение. Иначе е добре да бъде разхождано колкото може повече и на колкото може повече места – ако в дома има и котка, това е плюс, защото гостът ви ще свикне да не се стряска и от този естествен дразнител. Плюс е, ако в сградата има асансьор.

И така… оказва, че не е толкова трудно да сме полезни едни на други. И понякога малките крачки могат много сериозно да помогнат на хората със зрителни увреждания. За точния им брой не намерих сигурни данни, но определено са над 10 000 души в България.

А първата стъпка е толкова лесна! Просто да помислиш. Просто да попиташ…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация

Най-новите:

Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Share This