Хлапето, което говори с блокчейна

20 август 2021 | Истории

Той е престъпно млад, кльощав, вглъбен, никак не изглежда като най-вървежните в дискотеката момци, но пък е милиардер. И, което е по-важно, Виталик Бутерин направи възможна една обещаваща технологична революция.

Блокчейн е перспективно направление, което никак не се изчерпва с проглушилите ушите ни биткойни. Е, младежът, който виждате, направи така, че умните договори да дадат голяма възможност чрез блокчейн да променим много от областите на живота си през следващите години. Създаде Етериум (Ethereum), мрежата на етерите – втората най-популярна и доста по-стабилна криптовалута след биткойните.

И също така се отказа от криптовалута за 6,5 милиарда долара, просто защото не му хареса какво точно върши тя.

 

Виталик Бутерин

Не всичко е биткойн, приятелю

Етериум не е просто криптовалута, а в наши дни е най-голямата блокчейн платформа. Това е и първото масово решение, което направи възможно в блокчейна да не попадат просто записите, които са свързани с транзакции, а цялостни малки програми, известни като „умни договори“. Веднъж влезли в информационната база на мрежата, те остават там завинаги, могат да бъдат проверявани, проследявани и гарантирани. (Още за основните възможности, които дава блочейн, четете тук.)

Етериум създаде цялостна нова екосистема, която показа на какво наистина е способен блокчейн като концепция.

„И преди нашия проект всеки можеше да създаде свой блокчейн“, обяснява Бутерин. „Но за всяко следващо приложение, което хрумнеше на разработчиците, трябваше да се променя първоначалният протокол. Представете си, ако например създателите на мобилно приложение трябваше всеки път, когато решат да създадат нов продукт, да пускат цяла нова операционна система отначало“.

 

Малък, но вече знае…

С други думи, благодарение на проекта на Бутерин, възможностите на блокчейн вече са достъпни както никога преди и са ограничени само от въображението на програмистите. Благодарение на тази платформа стана възможно и раждането на технологията NFT с всичките ѝ големи перспективи и съмнителни страни.

Първата версия на Етериум заработи през 2013-а, когато нашият герой и основен създател на новия блокчейн беше на 19. През май 2021-а, вече на солидните 27, Бутерин официално беше обявен от „Форбс“ за милиардер, най-младия в този списък, със състояние от 1,4 милиарда долара. Е, после замалко изскочи оттам, защото поредната промяна в индексите намали състоянието му с 40% „само“ до 850 милиона долара.

Виталик обаче, с 1,4 милиарда или „само“ с 850 милиона долара, все си е вървежен ерген.

 

Биткойн и етериум

Снимка: Pierre Borthiry, Unsplash

 

Витално хлапе

Казва си се Виталий, но всички го знаят с галеното му име, което е доста странно – все едно да се казваш Петър и да нашумееш по света като „Пешо“. Както личи от името, той е руснак, но израства в Канада, попада там само на 6.

Роден е на 31 януари 1994 г. в московското предградие Коломна.

Какво обединява в момента блокчейн? Икономиката и технологиите. Именно това следват родителите на Бутерин, когато се ражда той. Майка му Наталия учи за икономист аналитик, а баща му Дмитрий завършва компютърни науки и започва работа за американска компютърна фирма с представителство в Москва. Постепенно решава да използва професията си и семейството да емигрира в Канада.

Дмитрий решава да покаже света на технологиите на сина си, когато е едва на 4. Подарява му компютър, който, естествено, се превръща в любимо забавление. Но не, както при повечето деца – за да прекарва времето в игри, филми и чатене, а за да учи как работят компютрите, да се вглъбява в различни програми. Казват, че като хлапе бил най-голям майстор в тънките и по-непознати възможности на Excel.

На 7 вече се справя толкова добре, че създава свой виртуален приказен свят, обитаван от зайчета. На 10 вече владее доста добре трудния програмен език С++ и работи по любителски, но доста изпипани компютърни игри.

 

Виталик като дете

Виталик с първия си компютър

 

Работи, мама, за да не учиш

През следващите години Бутерин се интересува силно от математика, програмиране и икономика, а родителите му имат достатъчно финансови възможности, за да му осигурят добро образование. Попада в модерна гимназия с алтернативна форма на организация, която според Виталик го учи да мисли и да се стреми към развитие.

После влиза в един от най-реномираните канадски университети, за да следва информатика.

Рано преценил, че блокчейн има силата да промени света, на 17 Бутерин вече е съосновател и редактор на списанието „Биткойн мегъзин“. Всъщност, заема се с това начинание с идеята да си осигури някакви пари, с които да купи биткойни.

Става му толкова интересно, че не остава време за учене. Зарязва университета и благодарение на това… получава подкрепа. Надали сте чували за фонда „Тийл фелоушип“, надали и сте предполагали, че нещо такова може да съществува, дори в странните ни технологични времена. Благотворителната организация се издържа от създателя на „ПейПал“ Питър Тийл, за да подкрепя финансово младежи, които изоставят университетите си, за да се заемат с лични проекти.

Да, жалко, че за студентите у нас няма нещо такова. Доста хора щяха да се концентрират върху лични проекти, заведенията и без това имат нужда от подкрепа.

 

Виталик с баща си Дмитрий

Виталик с баща си Дмитрий

 

Лимонада и етър

Така се ражда Етериум, чиято криптовалута – етерът, е втората най-скъпа, с пазарна капитализация от над 400 милиарда долара.

Платформата, създадена от Бутерин, позволява безброй приложения, докато биткойнът по идея и изпълнение има една-единствена цел – да служи като система за разплащане.

Виталик ползва следващата половин година, за да пътува по света, да проучва и обсъжда различни проекти със създателите им, работещи в блокчейн сферата. Идеята за умните договори му идва в Тел Авив, където се запознава с автора на подобна платформа, макар и с конкретно предназначение. Бутерин се сеща, че може да бъде създаден универсален протокол, които да върши тази работа за всяка ситуация.

Не след дълго публикува White paper – основния документ, на който после ще се базира техническата реализация на блокчейна Етериум. В него описва концепцията за „умни говори“ и фиксира доста от техническите параметри.

Обсъжда проекта с водещи специалисти, впечатленията им са добри и това му дава оптимизъм да продължи. Същинският проект започва с кампания за споделено финансиране (crowdfunding). Само за две седмици събира 18 милиона долара, достатъчни за първите стъпки. В разработването се включва сериозен екип от специалисти.

Криптоплатформата нашумява през 2015-а, бързо печели почитатели и се нарежда на второ място по популярност в блокчейн света.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

 

Пàри? Парù

Май 2021-а беше доста интересен месец за младежа. Освен че за първи път се появи във възможно най-авторитетния списък на милиардерите, той изхвърли в боклука други… 6,5 милиарда долара.

Да, светът на блокчейн технологиите е доста забавен, понякога изглежда като Дивия запад в годините на Златната треска, а в други моменти е по-сюрреалистичен и от Салвадор Дали, дошъл във „Факултета“.

Разработчиците на криптовалутата Shiba Inu решават да подарят на Бутерин като благодарност за заслугите му към технологията като цяло 505 трилиона монети, чиято пазарна капитализация е сумата по-горе, около 10% от БВП на България.

Той благодари официално за подаръка, но… после го препраща на несъществуващ адрес. Парите просто изчезват в нищото.

Официално Бутерин казва, че причината са съображенията му за безопасност и идеята да се избегнат спекулациите при последващи транзакции. Други пък казват, че това е просто пиар ход за привличане на внимание.

 

Виталик Бутерин

Бутерин в една от много редките снимки, които сам публикува. В случая, за да отбележи своеобразен юбилей на Етериум блокчейна.

 

В криптата

Като стана дума за вниманието обаче, отношението на младия криптопринц към него е доста противоречиво.

Знае се, че той дарява сериозни средства за научни изследвания в битката срещу различни тежки болести. А също и за проучванията, свързани с драстичното удължаване на човешкия живот – тема, която сериозно го вълнува.

За личния му живот никак не се знае много, не се е чувало и виждало да има приятелка. Бутерин обича да говори пред медиите с часове за блокчейн, умни договори и други технологии, но насочат ли го към личните теми, разговорът бързо приключва. Отсъства от инстаграм, в туитър даже няма снимка и пише само по технологични въпроси. В личния му сайт също няма снимка, но пък публикува доста размисли, включително и за философия.

Включително и заради липсата на информация за него, той е любим обект на искрящо жълти новини – от такива, че страда от смъртоносна болест, до други, че има аутизъм и затова е особен в комуникацията си с медиите. През 2017-а дори пускат слух, че е починал, което за няколко часа срива цената на етерите.

 

Етериум

Снимка: Zoltan Tasi, Unsplash

Др. Робот

Някои журналисти казват, че интонацията му напомня на виртуалните помощници Siri и Alexa. Факт е, че той не е цар на ораторското майсторство, погледът му тича нанякъде, говори бързо и леко неразбираемо. Може би и затова поне засега не е толкова популярен на запад, като много от „колегите“ си.

Явно обаче не навсякъде е така. „Когато Бутерин говори за блокчейн, станфордските професори вадят тефтери и започват да записват“, образно казва известният руски политик и банкер Герман Греф.

В крайна сметка младежът си има важни теми и приоритети, очевидно обича тях и не е толкова близо до обичайните житейски суети. Личи си и по облеклото му – то му е последна грижа, ходи неглиже, по фланелка, и на най-реномираните световни форуми. Често е с различни чорапи.

Напуснал Русия като невръстно хлапе, Бутерин се връща там за малко едва 15 години по-късно, през 2016-а, а още година след това на международен научен форум се запознава с Владимир Путин.

Обича да пътува, често сменя местожителството си. Напоследък най-често можете да го срещнете, ако имате път към Сингапур.

 

Виталик Бутерин

 

Пред нас са блеснали блокчейни

„Революцията, която направи интернет, може да се повтори. Да се преобърнат човешките отношения, като се отстрани посредникът не просто от паричните преводи, както го позволи биткойн, но и във всяка друга сфера на живота“, гласи накратко веруюто на днешния ни герой.

„Безопасност, надеждност и прозрачност“ – това са трите основни качества, които рано или късно ще позволят на блокчейна да доведе своята революция, казва Бутерин. (Още по темата – четете тук.)

Младежът говори с часове за възможностите, които дават Етериум и блокчейнът като цяло. Но, както сам казва, най-интересните ще се окажат точно тези приложения, за които все още не сме се досетили.

След годините на създаването на Етериум, ентусиазмът покрай блокчейн направлението поспадна. Настана периодът, станал популярен сред специалистите като „крипто зима“. По всичко личи обаче, че той е към края си и технологичното общество е готово да даде нов, по-зрял и осмислен шанс на блокчейн.

Не знам, но като слушам интервютата на това хлапе, определено ми се струва, че в думите му има и логика, и убеденост. Струва си да следим какво ще прави оттук нататък, защото, по всичко личи, най-интересното в блокчейн света тепърва предстои. А едно от имената, които ще чуваме често в тази връзка, е това на Виталик Бутерин.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация

Най-новите:

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

People of Sofia срещу сивотата и безвремието

„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.

повече информация
Живият музей на българската техника

Живият музей на българската техника

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

повече информация
Сам сред Фейсбук

Сам сред Фейсбук

Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?

повече информация
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“

Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?

повече информация
И все пак… животът е по-силен

И все пак… животът е по-силен

„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.

повече информация
Програмистката, която прати хора на Луната

Програмистката, която прати хора на Луната

На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?

повече информация
Share This