Хлапето, което говори с блокчейна

авг. 20, 2021 | Истории

Хлапето, което говори с блокчейна

20 август 2021 | Истории

Той е престъпно млад, кльощав, вглъбен, никак не изглежда като най-вървежните в дискотеката момци, но пък е милиардер. И, което е по-важно, Виталик Бутерин направи възможна една обещаваща технологична революция.

Блокчейн е перспективно направление, което никак не се изчерпва с проглушилите ушите ни биткойни. Е, младежът, който виждате, направи така, че умните договори да дадат голяма възможност чрез блокчейн да променим много от областите на живота си през следващите години. Създаде Етериум (Ethereum), мрежата на етерите – втората най-популярна и доста по-стабилна криптовалута след биткойните.

И също така се отказа от криптовалута за 6,5 милиарда долара, просто защото не му хареса какво точно върши тя.

 

Виталик Бутерин

Не всичко е биткойн, приятелю

Етериум не е просто криптовалута, а в наши дни е най-голямата блокчейн платформа. Това е и първото масово решение, което направи възможно в блокчейна да не попадат просто записите, които са свързани с транзакции, а цялостни малки програми, известни като „умни договори“. Веднъж влезли в информационната база на мрежата, те остават там завинаги, могат да бъдат проверявани, проследявани и гарантирани. (Още за основните възможности, които дава блочейн, четете тук.)

Етериум създаде цялостна нова екосистема, която показа на какво наистина е способен блокчейн като концепция.

„И преди нашия проект всеки можеше да създаде свой блокчейн“, обяснява Бутерин. „Но за всяко следващо приложение, което хрумнеше на разработчиците, трябваше да се променя първоначалният протокол. Представете си, ако например създателите на мобилно приложение трябваше всеки път, когато решат да създадат нов продукт, да пускат цяла нова операционна система отначало“.

 

Малък, но вече знае…

С други думи, благодарение на проекта на Бутерин, възможностите на блокчейн вече са достъпни както никога преди и са ограничени само от въображението на програмистите. Благодарение на тази платформа стана възможно и раждането на технологията NFT с всичките ѝ големи перспективи и съмнителни страни.

Първата версия на Етериум заработи през 2013-а, когато нашият герой и основен създател на новия блокчейн беше на 19. През май 2021-а, вече на солидните 27, Бутерин официално беше обявен от „Форбс“ за милиардер, най-младия в този списък, със състояние от 1,4 милиарда долара. Е, после замалко изскочи оттам, защото поредната промяна в индексите намали състоянието му с 40% „само“ до 850 милиона долара.

Виталик обаче, с 1,4 милиарда или „само“ с 850 милиона долара, все си е вървежен ерген.

 

Биткойн и етериум

Снимка: Pierre Borthiry, Unsplash

 

Витално хлапе

Казва си се Виталий, но всички го знаят с галеното му име, което е доста странно – все едно да се казваш Петър и да нашумееш по света като „Пешо“. Както личи от името, той е руснак, но израства в Канада, попада там само на 6.

Роден е на 31 януари 1994 г. в московското предградие Коломна.

Какво обединява в момента блокчейн? Икономиката и технологиите. Именно това следват родителите на Бутерин, когато се ражда той. Майка му Наталия учи за икономист аналитик, а баща му Дмитрий завършва компютърни науки и започва работа за американска компютърна фирма с представителство в Москва. Постепенно решава да използва професията си и семейството да емигрира в Канада.

Дмитрий решава да покаже света на технологиите на сина си, когато е едва на 4. Подарява му компютър, който, естествено, се превръща в любимо забавление. Но не, както при повечето деца – за да прекарва времето в игри, филми и чатене, а за да учи как работят компютрите, да се вглъбява в различни програми. Казват, че като хлапе бил най-голям майстор в тънките и по-непознати възможности на Excel.

На 7 вече се справя толкова добре, че създава свой виртуален приказен свят, обитаван от зайчета. На 10 вече владее доста добре трудния програмен език С++ и работи по любителски, но доста изпипани компютърни игри.

 

Виталик като дете

Виталик с първия си компютър

 

Работи, мама, за да не учиш

През следващите години Бутерин се интересува силно от математика, програмиране и икономика, а родителите му имат достатъчно финансови възможности, за да му осигурят добро образование. Попада в модерна гимназия с алтернативна форма на организация, която според Виталик го учи да мисли и да се стреми към развитие.

После влиза в един от най-реномираните канадски университети, за да следва информатика.

Рано преценил, че блокчейн има силата да промени света, на 17 Бутерин вече е съосновател и редактор на списанието „Биткойн мегъзин“. Всъщност, заема се с това начинание с идеята да си осигури някакви пари, с които да купи биткойни.

Става му толкова интересно, че не остава време за учене. Зарязва университета и благодарение на това… получава подкрепа. Надали сте чували за фонда „Тийл фелоушип“, надали и сте предполагали, че нещо такова може да съществува, дори в странните ни технологични времена. Благотворителната организация се издържа от създателя на „ПейПал“ Питър Тийл, за да подкрепя финансово младежи, които изоставят университетите си, за да се заемат с лични проекти.

Да, жалко, че за студентите у нас няма нещо такова. Доста хора щяха да се концентрират върху лични проекти, заведенията и без това имат нужда от подкрепа.

 

Виталик с баща си Дмитрий

Виталик с баща си Дмитрий

 

Лимонада и етър

Така се ражда Етериум, чиято криптовалута – етерът, е втората най-скъпа, с пазарна капитализация от над 400 милиарда долара.

Платформата, създадена от Бутерин, позволява безброй приложения, докато биткойнът по идея и изпълнение има една-единствена цел – да служи като система за разплащане.

Виталик ползва следващата половин година, за да пътува по света, да проучва и обсъжда различни проекти със създателите им, работещи в блокчейн сферата. Идеята за умните договори му идва в Тел Авив, където се запознава с автора на подобна платформа, макар и с конкретно предназначение. Бутерин се сеща, че може да бъде създаден универсален протокол, които да върши тази работа за всяка ситуация.

Не след дълго публикува White paper – основния документ, на който после ще се базира техническата реализация на блокчейна Етериум. В него описва концепцията за „умни говори“ и фиксира доста от техническите параметри.

Обсъжда проекта с водещи специалисти, впечатленията им са добри и това му дава оптимизъм да продължи. Същинският проект започва с кампания за споделено финансиране (crowdfunding). Само за две седмици събира 18 милиона долара, достатъчни за първите стъпки. В разработването се включва сериозен екип от специалисти.

Криптоплатформата нашумява през 2015-а, бързо печели почитатели и се нарежда на второ място по популярност в блокчейн света.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

 

Пàри? Парù

Май 2021-а беше доста интересен месец за младежа. Освен че за първи път се появи във възможно най-авторитетния списък на милиардерите, той изхвърли в боклука други… 6,5 милиарда долара.

Да, светът на блокчейн технологиите е доста забавен, понякога изглежда като Дивия запад в годините на Златната треска, а в други моменти е по-сюрреалистичен и от Салвадор Дали, дошъл във „Факултета“.

Разработчиците на криптовалутата Shiba Inu решават да подарят на Бутерин като благодарност за заслугите му към технологията като цяло 505 трилиона монети, чиято пазарна капитализация е сумата по-горе, около 10% от БВП на България.

Той благодари официално за подаръка, но… после го препраща на несъществуващ адрес. Парите просто изчезват в нищото.

Официално Бутерин казва, че причината са съображенията му за безопасност и идеята да се избегнат спекулациите при последващи транзакции. Други пък казват, че това е просто пиар ход за привличане на внимание.

 

Виталик Бутерин

Бутерин в една от много редките снимки, които сам публикува. В случая, за да отбележи своеобразен юбилей на Етериум блокчейна.

 

В криптата

Като стана дума за вниманието обаче, отношението на младия криптопринц към него е доста противоречиво.

Знае се, че той дарява сериозни средства за научни изследвания в битката срещу различни тежки болести. А също и за проучванията, свързани с драстичното удължаване на човешкия живот – тема, която сериозно го вълнува.

За личния му живот никак не се знае много, не се е чувало и виждало да има приятелка. Бутерин обича да говори пред медиите с часове за блокчейн, умни договори и други технологии, но насочат ли го към личните теми, разговорът бързо приключва. Отсъства от инстаграм, в туитър даже няма снимка и пише само по технологични въпроси. В личния му сайт също няма снимка, но пък публикува доста размисли, включително и за философия.

Включително и заради липсата на информация за него, той е любим обект на искрящо жълти новини – от такива, че страда от смъртоносна болест, до други, че има аутизъм и затова е особен в комуникацията си с медиите. През 2017-а дори пускат слух, че е починал, което за няколко часа срива цената на етерите.

 

Етериум

Снимка: Zoltan Tasi, Unsplash

Др. Робот

Някои журналисти казват, че интонацията му напомня на виртуалните помощници Siri и Alexa. Факт е, че той не е цар на ораторското майсторство, погледът му тича нанякъде, говори бързо и леко неразбираемо. Може би и затова поне засега не е толкова популярен на запад, като много от „колегите“ си.

Явно обаче не навсякъде е така. „Когато Бутерин говори за блокчейн, станфордските професори вадят тефтери и започват да записват“, образно казва известният руски политик и банкер Герман Греф.

В крайна сметка младежът си има важни теми и приоритети, очевидно обича тях и не е толкова близо до обичайните житейски суети. Личи си и по облеклото му – то му е последна грижа, ходи неглиже, по фланелка, и на най-реномираните световни форуми. Често е с различни чорапи.

Напуснал Русия като невръстно хлапе, Бутерин се връща там за малко едва 15 години по-късно, през 2016-а, а още година след това на международен научен форум се запознава с Владимир Путин.

Обича да пътува, често сменя местожителството си. Напоследък най-често можете да го срещнете, ако имате път към Сингапур.

 

Виталик Бутерин

 

Пред нас са блеснали блокчейни

„Революцията, която направи интернет, може да се повтори. Да се преобърнат човешките отношения, като се отстрани посредникът не просто от паричните преводи, както го позволи биткойн, но и във всяка друга сфера на живота“, гласи накратко веруюто на днешния ни герой.

„Безопасност, надеждност и прозрачност“ – това са трите основни качества, които рано или късно ще позволят на блокчейна да доведе своята революция, казва Бутерин. (Още по темата – четете тук.)

Младежът говори с часове за възможностите, които дават Етериум и блокчейнът като цяло. Но, както сам казва, най-интересните ще се окажат точно тези приложения, за които все още не сме се досетили.

След годините на създаването на Етериум, ентусиазмът покрай блокчейн направлението поспадна. Настана периодът, станал популярен сред специалистите като „крипто зима“. По всичко личи обаче, че той е към края си и технологичното общество е готово да даде нов, по-зрял и осмислен шанс на блокчейн.

Не знам, но като слушам интервютата на това хлапе, определено ми се струва, че в думите му има и логика, и убеденост. Струва си да следим какво ще прави оттук нататък, защото, по всичко личи, най-интересното в блокчейн света тепърва предстои. А едно от имената, които ще чуваме често в тази връзка, е това на Виталик Бутерин.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This