Хлапето, което говори с блокчейна

авг. 20, 2021 | Истории

Хлапето, което говори с блокчейна

20 август 2021 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Той е престъпно млад, кльощав, вглъбен, никак не изглежда като най-вървежните в дискотеката момци, но пък е милиардер. И, което е по-важно, Виталик Бутерин направи възможна една обещаваща технологична революция.

Блокчейн е перспективно направление, което никак не се изчерпва с проглушилите ушите ни биткойни. Е, младежът, който виждате, направи така, че умните договори да дадат голяма възможност чрез блокчейн да променим много от областите на живота си през следващите години. Създаде Етериум (Ethereum), мрежата на етерите – втората най-популярна и доста по-стабилна криптовалута след биткойните.

И също така се отказа от криптовалута за 6,5 милиарда долара, просто защото не му хареса какво точно върши тя.

 

Виталик Бутерин

Не всичко е биткойн, приятелю

Етериум не е просто криптовалута, а в наши дни е най-голямата блокчейн платформа. Това е и първото масово решение, което направи възможно в блокчейна да не попадат просто записите, които са свързани с транзакции, а цялостни малки програми, известни като „умни договори“. Веднъж влезли в информационната база на мрежата, те остават там завинаги, могат да бъдат проверявани, проследявани и гарантирани. (Още за основните възможности, които дава блочейн, четете тук.)

Етериум създаде цялостна нова екосистема, която показа на какво наистина е способен блокчейн като концепция.

„И преди нашия проект всеки можеше да създаде свой блокчейн“, обяснява Бутерин. „Но за всяко следващо приложение, което хрумнеше на разработчиците, трябваше да се променя първоначалният протокол. Представете си, ако например създателите на мобилно приложение трябваше всеки път, когато решат да създадат нов продукт, да пускат цяла нова операционна система отначало“.

 

Малък, но вече знае…

С други думи, благодарение на проекта на Бутерин, възможностите на блокчейн вече са достъпни както никога преди и са ограничени само от въображението на програмистите. Благодарение на тази платформа стана възможно и раждането на технологията NFT с всичките ѝ големи перспективи и съмнителни страни.

Първата версия на Етериум заработи през 2013-а, когато нашият герой и основен създател на новия блокчейн беше на 19. През май 2021-а, вече на солидните 27, Бутерин официално беше обявен от „Форбс“ за милиардер, най-младия в този списък, със състояние от 1,4 милиарда долара. Е, после замалко изскочи оттам, защото поредната промяна в индексите намали състоянието му с 40% „само“ до 850 милиона долара.

Виталик обаче, с 1,4 милиарда или „само“ с 850 милиона долара, все си е вървежен ерген.

 

Биткойн и етериум

Снимка: Pierre Borthiry, Unsplash

 

Витално хлапе

Казва си се Виталий, но всички го знаят с галеното му име, което е доста странно – все едно да се казваш Петър и да нашумееш по света като „Пешо“. Както личи от името, той е руснак, но израства в Канада, попада там само на 6.

Роден е на 31 януари 1994 г. в московското предградие Коломна.

Какво обединява в момента блокчейн? Икономиката и технологиите. Именно това следват родителите на Бутерин, когато се ражда той. Майка му Наталия учи за икономист аналитик, а баща му Дмитрий завършва компютърни науки и започва работа за американска компютърна фирма с представителство в Москва. Постепенно решава да използва професията си и семейството да емигрира в Канада.

Дмитрий решава да покаже света на технологиите на сина си, когато е едва на 4. Подарява му компютър, който, естествено, се превръща в любимо забавление. Но не, както при повечето деца – за да прекарва времето в игри, филми и чатене, а за да учи как работят компютрите, да се вглъбява в различни програми. Казват, че като хлапе бил най-голям майстор в тънките и по-непознати възможности на Excel.

На 7 вече се справя толкова добре, че създава свой виртуален приказен свят, обитаван от зайчета. На 10 вече владее доста добре трудния програмен език С++ и работи по любителски, но доста изпипани компютърни игри.

 

Виталик като дете

Виталик с първия си компютър

 

Работи, мама, за да не учиш

През следващите години Бутерин се интересува силно от математика, програмиране и икономика, а родителите му имат достатъчно финансови възможности, за да му осигурят добро образование. Попада в модерна гимназия с алтернативна форма на организация, която според Виталик го учи да мисли и да се стреми към развитие.

После влиза в един от най-реномираните канадски университети, за да следва информатика.

Рано преценил, че блокчейн има силата да промени света, на 17 Бутерин вече е съосновател и редактор на списанието „Биткойн мегъзин“. Всъщност, заема се с това начинание с идеята да си осигури някакви пари, с които да купи биткойни.

Става му толкова интересно, че не остава време за учене. Зарязва университета и благодарение на това… получава подкрепа. Надали сте чували за фонда „Тийл фелоушип“, надали и сте предполагали, че нещо такова може да съществува, дори в странните ни технологични времена. Благотворителната организация се издържа от създателя на „ПейПал“ Питър Тийл, за да подкрепя финансово младежи, които изоставят университетите си, за да се заемат с лични проекти.

Да, жалко, че за студентите у нас няма нещо такова. Доста хора щяха да се концентрират върху лични проекти, заведенията и без това имат нужда от подкрепа.

 

Виталик с баща си Дмитрий

Виталик с баща си Дмитрий

 

Лимонада и етър

Така се ражда Етериум, чиято криптовалута – етерът, е втората най-скъпа, с пазарна капитализация от над 400 милиарда долара.

Платформата, създадена от Бутерин, позволява безброй приложения, докато биткойнът по идея и изпълнение има една-единствена цел – да служи като система за разплащане.

Виталик ползва следващата половин година, за да пътува по света, да проучва и обсъжда различни проекти със създателите им, работещи в блокчейн сферата. Идеята за умните договори му идва в Тел Авив, където се запознава с автора на подобна платформа, макар и с конкретно предназначение. Бутерин се сеща, че може да бъде създаден универсален протокол, които да върши тази работа за всяка ситуация.

Не след дълго публикува White paper – основния документ, на който после ще се базира техническата реализация на блокчейна Етериум. В него описва концепцията за „умни говори“ и фиксира доста от техническите параметри.

Обсъжда проекта с водещи специалисти, впечатленията им са добри и това му дава оптимизъм да продължи. Същинският проект започва с кампания за споделено финансиране (crowdfunding). Само за две седмици събира 18 милиона долара, достатъчни за първите стъпки. В разработването се включва сериозен екип от специалисти.

Криптоплатформата нашумява през 2015-а, бързо печели почитатели и се нарежда на второ място по популярност в блокчейн света.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

 

Пàри? Парù

Май 2021-а беше доста интересен месец за младежа. Освен че за първи път се появи във възможно най-авторитетния списък на милиардерите, той изхвърли в боклука други… 6,5 милиарда долара.

Да, светът на блокчейн технологиите е доста забавен, понякога изглежда като Дивия запад в годините на Златната треска, а в други моменти е по-сюрреалистичен и от Салвадор Дали, дошъл във „Факултета“.

Разработчиците на криптовалутата Shiba Inu решават да подарят на Бутерин като благодарност за заслугите му към технологията като цяло 505 трилиона монети, чиято пазарна капитализация е сумата по-горе, около 10% от БВП на България.

Той благодари официално за подаръка, но… после го препраща на несъществуващ адрес. Парите просто изчезват в нищото.

Официално Бутерин казва, че причината са съображенията му за безопасност и идеята да се избегнат спекулациите при последващи транзакции. Други пък казват, че това е просто пиар ход за привличане на внимание.

 

Виталик Бутерин

Бутерин в една от много редките снимки, които сам публикува. В случая, за да отбележи своеобразен юбилей на Етериум блокчейна.

 

В криптата

Като стана дума за вниманието обаче, отношението на младия криптопринц към него е доста противоречиво.

Знае се, че той дарява сериозни средства за научни изследвания в битката срещу различни тежки болести. А също и за проучванията, свързани с драстичното удължаване на човешкия живот – тема, която сериозно го вълнува.

За личния му живот никак не се знае много, не се е чувало и виждало да има приятелка. Бутерин обича да говори пред медиите с часове за блокчейн, умни договори и други технологии, но насочат ли го към личните теми, разговорът бързо приключва. Отсъства от инстаграм, в туитър даже няма снимка и пише само по технологични въпроси. В личния му сайт също няма снимка, но пък публикува доста размисли, включително и за философия.

Включително и заради липсата на информация за него, той е любим обект на искрящо жълти новини – от такива, че страда от смъртоносна болест, до други, че има аутизъм и затова е особен в комуникацията си с медиите. През 2017-а дори пускат слух, че е починал, което за няколко часа срива цената на етерите.

 

Етериум

Снимка: Zoltan Tasi, Unsplash

Др. Робот

Някои журналисти казват, че интонацията му напомня на виртуалните помощници Siri и Alexa. Факт е, че той не е цар на ораторското майсторство, погледът му тича нанякъде, говори бързо и леко неразбираемо. Може би и затова поне засега не е толкова популярен на запад, като много от „колегите“ си.

Явно обаче не навсякъде е така. „Когато Бутерин говори за блокчейн, станфордските професори вадят тефтери и започват да записват“, образно казва известният руски политик и банкер Герман Греф.

В крайна сметка младежът си има важни теми и приоритети, очевидно обича тях и не е толкова близо до обичайните житейски суети. Личи си и по облеклото му – то му е последна грижа, ходи неглиже, по фланелка, и на най-реномираните световни форуми. Често е с различни чорапи.

Напуснал Русия като невръстно хлапе, Бутерин се връща там за малко едва 15 години по-късно, през 2016-а, а още година след това на международен научен форум се запознава с Владимир Путин.

Обича да пътува, често сменя местожителството си. Напоследък най-често можете да го срещнете, ако имате път към Сингапур.

 

Виталик Бутерин

 

Пред нас са блеснали блокчейни

„Революцията, която направи интернет, може да се повтори. Да се преобърнат човешките отношения, като се отстрани посредникът не просто от паричните преводи, както го позволи биткойн, но и във всяка друга сфера на живота“, гласи накратко веруюто на днешния ни герой.

„Безопасност, надеждност и прозрачност“ – това са трите основни качества, които рано или късно ще позволят на блокчейна да доведе своята революция, казва Бутерин. (Още по темата – четете тук.)

Младежът говори с часове за възможностите, които дават Етериум и блокчейнът като цяло. Но, както сам казва, най-интересните ще се окажат точно тези приложения, за които все още не сме се досетили.

След годините на създаването на Етериум, ентусиазмът покрай блокчейн направлението поспадна. Настана периодът, станал популярен сред специалистите като „крипто зима“. По всичко личи обаче, че той е към края си и технологичното общество е готово да даде нов, по-зрял и осмислен шанс на блокчейн.

Не знам, но като слушам интервютата на това хлапе, определено ми се струва, че в думите му има и логика, и убеденост. Струва си да следим какво ще прави оттук нататък, защото, по всичко личи, най-интересното в блокчейн света тепърва предстои. А едно от имената, които ще чуваме често в тази връзка, е това на Виталик Бутерин.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This