„Дойде токът и вампирите се разбягаха“

авг. 22, 2023 | Срещи

„Дойде токът и вампирите се разбягаха“

22 август 2023 | Срещи

Магията е част от живота и лишим ли се от нея, ни остават сухи житейски алгоритми без смисъл.

Но как, погълнати от стрийма и залъгващата динамика, да не я прокудим?

Бюрхан Керим дава своя отговор с „Лавандуловото момче“. Дебютният му роман събира вечните теми и модерния поглед, типичните балкански сюжети и магическия реализъм. За да ни покаже колко истинска е магията. Раждаща се всеки ден като част от порастването, в срещата между хората, поколенията и етносите.

Днешният ни гост е актьор и режисьор, а с първия си роман допълва палитрата от призвания, които стават само по-ценни във времето на изкуствените изкуства. В следващите редове ще съберем технологиите с изкуството, ТикТок и Маркес, Библията и Сократ. И, разбира се, магията…


 

– Защо светът на магията изчезва неусетно, докато порастваме?

– Когато говорим за „света на магията“, за съжаление, първата ми асоциация е с „Хари Потър“, а втората – някаква шарена реклама на туристическа компания. В нашето време думата „магия“ се употребява доста често, какви ли не значения обхваща, най-вече в популярната култура, и със сигурност се е отдалечила от някогашното си мистично звучене.

Съмнявам се, че в технологичната среда, в която живеем днес, подрастващите ще имат истински досег до магията като трансцендентност.

Сякаш нещо е подменено.

И неусетното изчезване на това присъствие от живота се свежда до нещо банално. Когато видиш преоблечения актьор, спираш да вярваш в Дядо Коледа.

Бюрхан Керим

снимки: личен архив

– И аз имам проблем с Дядо Коледа. Хем ми се иска да има магия в живота на децата ми, хем точно той ми се струва толкова нескопосан и банален образ на фона на „истинската“ магия, на фантазията, на фолклора, на замечтаването. А може би отношението ми също е банален сюжет за нас, хората, като вид. Порастваме и спираме да си фантазираме, да вярваме във вълшебствата… Тогава къде остава жива магията?

– Дали пък не може да заживее в писмеността? Вероятно да, но преди години, когато нещата са се изобразявали с йероглифи. Някъде между фигурите на змия, слънце, бича глава, човешка фигура оставала пролука да се шмугне и усещането за магия.

Всъщност на мен и всеки арабски текст ми изглежда като заклинание. Но когато съдържанията са атомирани до нули и единици – писмеността на нашето време, едва ли остава място за някаква тайна.

Много харесвам един момент от „История на мита“ на Карън Армстронг, където авторката пише, че ако човек от нашата епоха попита жена, участваща в Елевзинските мистерии, дали вярва в този ритуал, тя не би разбрала въпроса.

Митичното мислене е било част от цивилизацията, а сега е отпаднало като необходимост.

Мисля, че един конкретен вододел е обявяването на Бог за мъртъв от Ницше.

И друг пример – една наша баба, също ницшеански, коментирайки технологичния прогрес в селото, беше казала: „Дойде токът и вампирите се разбягаха“.

Днес сме разцепени между различни ареали на живеене и магията е отпаднала от нашето ежедневие, което вероятно е естествен процес. Но въпреки това можем да усетим нейното присъствие в литературата, несъзнаваните психични процеси, тайните на далечния Космос.

Когато бях загубил вяра, че вампирите съществуват, научих, че те са персонифицирани архетипни страхове и отново повярвах в тях. Но престанах да чакам да ги срещна тук, мястото им е някъде между литературата и несъзнаваното.

 

Бюрхан Керим

 

– А може би и моят проблем тук е, че не съм питал самите си деца, за да видя дали и Дядо Коледа може да бъде някъде отвъд баналното. За кое си струва да питаме по-често децата?

– За човешките въпроси. Всичко, което за възрастния е даденост, факт, логика – детето може да формулира по нов, парадоксален начин, да открие прости обяснения на сложни за нас истини. Понякога си мисля, че не знам повече, отколкото съм знаел на седем.

 

– Кое е последното магическо нещо, което ти се случи?

– Наскоро, в момент на излишък на енергия, ми се случи да не спя два поредни дни и наблюдавах два пъти изгряването на слънцето „в един ден“. Разбира се, нищо магично няма в това, но при второто изгряване на слънцето усещането вече беше, че съм излязъл от цикличността на времето,

сякаш беше отпаднала някаква закономерност и аз вече не бях участник в този кръговрат, а наблюдател.

 

– И ето че поели по пътя на магията, стигаме и до модерното ѝ измерение – изкуствения интелект. Как да научим и него, че вълшебствата съществуват?

– Много интересно задание. Зачудих се дали изобщо е възможно. Мисля, че значението на вълшебството, такова, каквото е у човека, никога не може да се инсталира в машина. Вълшебството е свързано с тайна, предшестваща човека и по-голяма от него, може би загребва от несъзнаваното, архетипите, духовните бази.

Ако една машина се опита да го възпроизведе, то би било имитация, приближаваща се до фокус. Единици и нули, които да произведат формули на парадокси с цел да заблудят човека, а в същината си да е изпразнено от всякакво надемпирично съдържание. Ако е с цел забавление – няма проблем, то не би се различавало от игра, но другото би било фалшификация.

 

Лавандуловото момче

 

– Притеснява ли те, или те радва възможността алгоритмите да пишат романи?

– Те вече пишат. Гледах видео, в което един човек за по-малко от час „написа“ роман, оформи корицата и даже го пусна в Амазон. Засега не ме притеснява, по-скоро ми е интересно как ще се развие в бъдеще. Това ще се окаже особена провокация за авторите – какво може да предостави живият човек на читателя, което да надхвърля алгоритъма? Не е изключено след време

бележка с правописни грешки да придобие литературна стойност в заливащия с факти и стойности технологичен свят.

 

– Ако една творба на алгоритъм не може да бъде различена от човешката, това прави ли я изкуство?

– Не знам дали в момента някой може да отговори на това.

 

– На коя роля ще ни е най-трудно да научим алгоритмите – на режисьор, писател или актьор?

– Актьор, разбира се, жив човек. При режисьора и писателя все пак има засилен интелектуален момент,

машината може и да усвои алгоритъм, с който да уподоби необходимия концептуален минимум,

но зрителят дали ще може да емпатира на робот?

 

Бюрхан Керим

 

– Защо пък да не се научи? Особено, ако наистина сме уловили как да му предадем същината. Например на магическия реализъм. Защо според теб той е толкова популярен по нашите ширини?

– Според мен магическият реализъм е не толкова литературна концепция, колкото наративна традиция. Връзката му е доста пряка с фолклора, разказите на „бабите“, бита и битието на хората, пребиваващи в определен регион. Когато питат Маркес откъде му идват тези истории, той казва, че нищо не измислял, а всичко е истина. И когато човек прочете неговата биография „Един живот“ – може да се убеди в това. Персонажите на Радичков също могат да се открият по селата, за които той разказва. Мисля, че е доста естествен преходът от тази устна традиция към литературата, защото и без друго е част от нашата култура. Читателят лесно припознава моделите на историите или пък му е интересно, защото е различно и надхвърля ежедневието.

 

– Ти самият харесваш ли това направление, с което, според мен основателно, все свързват романа ти?

– Харесвам, да. Намирам го като средство, с което се разширява пространството на живота.

Вътрешният живот, който няма материално измерение, в магическия реализъм се екстериоризира, придобива форма, персонифицира се.

За мен това е и доста поетична действителност.

 

– Коя е най-красивата българска дума?

– Съновидение.

 

Бюрхан Керим

 

– Имаш ли история, която мечтаеш да разкажеш?

– Всяка любовна история си заслужава да бъде разказана. На мен са ми най-интересни началата на любовите. Първата искра, която се приближава до чудото.

 

– Коя е най-трудната част от писането на един роман?

– Самото писане ми е най-трудно. Докато измислям, се вдъхновявам, в началото стоиш повече като откривател. Харесвам и мисловните процеси при конструирането на замисъла, но

дойде ли време за писане… струва ми се като хамалско усилие.

Вероятно се дължи и на липсата на опит, особено ако се настоява на определен стилистически изказ.

 

– Харесваш ли ТикТок?

– Харесвам, да. И съм водил спорове с колеги дали е загуба на време и дали всява тъпота. Всява, да, но когато оформи алгоритъма с твоите предпочитания, започва да ти предлага и смислени неща.

Хората, които се правят на интересни, за да трупат популярност, ги отбягвам, но има и много ценни уловени моменти. Например като стана земетресението в Турция, няколко поредни вечери гледах клипове, които са качени от очевидци.

Имаше много по-лични истории, отколкото човек може да види по новините.

Почувствах се много по-близо до трагедията. Има и много образователни клипчета, хора, които майсторят разни работи. Вероятно проблемът е с по-младите, които не могат докрай да преценят и биват облъчени с неподходящо съдържание.

 

Бюрхан Керим

 

– Голямото клише на днешния ден е забързаното ни ежедневие. Забързано ли е наистина? Кога това става проблем и кога си струва да намалим темпото?

– Забързано е, да. Най-малкото всеки, който ползва смартфон, вече е част от това ускорение. Но

аз съм фен на забързаното ежедневие, обичам да тичам между сто неща.

Проблемът идва, когато това темпо започва да създава напрежение и действа повече деструктивно, тогава е хубаво да се намери начин да се забави.

 

– Кога човекът лети?

– Полета свързвам с щастието. Когато те връхлита най-неочаквано и неподготвено, повдига те за миг и после те връща обратно. Винаги трае обидно кратко.

 

– Един от героите ти е самобитен изобретател на чудодейни машини. Какво би правил той днес, ако можеше да създава изкуствен интелект?

– Мисля, че в началото би се встрастил и после, не знам защо, но би го намразил.

 

– Ако разберем докрай механиката на света, механиката на човешката мисъл, ще имаме ли смисъл да продължаваме?

– Май практически е невъзможно да се случи. Паскал гледа на човека като „средина между две безкрайности“. Ако е прав и Сократ, с увеличаването на кръга на нашето познание ще се увеличи и обхватът на непознатото, непознаваемото. Така че смисъл винаги ще има.

 

Бюрхан Керим

 

– Връщаш се често към библейски теми – измислени ли са още тогава всички силни истории?

– Измислени са, да. Там са матриците и всичко останало са вариации върху тях.

Това не означава, че артистите днес няма какво да правят – библейските мотиви, митовете, приказките са гръбнак на всички истории и човек може да ги ползва, за да си помага. Да си дава сметка, че не всичко тръгва от самия него, да доизмисля вече измисленото.

 

Днес даваме спомените си на машините. Какво губим по този начин?

– По отношение на спомените се определям като вехтошар. Хваща ме параноя, че нещо, което е било мое и ми се е случило, по някакъв начин ще ми се отрече или отнеме.

Търся всякакви начини да складирам спомени. Вероятно това е проявление на общата тревога на времето.

Машината дава някаква сигурност, че паметта за събитията ще се съхрани, но пък блокира чистото възприятие на сетивата. За успокоение – истинските спомени обикновено се създават за секунди и човек няма време да се добере до телефона и да щракне…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация

Най-новите:

Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Share This