„Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

26 октомври 2021 | Срещи

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален технологичен поглед към децентрализираните финанси. Към блокчейн приложенията и криптовалутите.

Започва да се занимава с програмиране като дете. Не след дълго, през 2004 г., вече е капитан на националния отбор на България по информатика! Печели златен и сребърен медал от международни състезания. После завършва „компютърни технологии“ като първенец на випуска и магистратура по предприемачество.

От 15 години работи в софтуерната сфера, последните 7 са посветени основно на блокчейн технологиите и техните приложения във финансовия свят.

От 2017 до 2020 г. е начело на технологичния екип на стартъпа Santiment, платформа за анализ на криптовалути.

Следва още по-интересното. Става съосновател и мениджър на Finexify, инвестиционен фонд, насочен към децентрализираните финанси. Участва в инициатива, която инвестира в блокчейн компании от цял свят в начален етап на разработване. И продължава да се занимава с всякакви теми, свързани с децентрализираните финанси.


 

– Какво те спечели за блокчейн технологиите?

– През 2014 г. за първи път забелязах биткойн. Зачетох се за какво става въпрос и ми направи много силно впечатление най-вече от техническа гледна точка. Видях, че биткойн разрешава един технически проблем, който дотогава не е имал решение. А именно: как да се направи някакъв вид дигитална уникалност – да имаме актив или информационна единица, която да не може да бъде копирана, както една флашка или файл. Така се дава възможност да се реализират децентрализирани активи.

Тогава реших, че трябва да имам нещо общо с тази екосистема, купих първите си биткойни и започнах „да си играя“.

Доста неуспешно, загубих пари, но продължих да вярвам, че технологията е смислена

и разрешава немалко реални проблеми.

През 2017 г. излезе възможност да се включа начело на блокчейн проект и реших, че това е добра възможност да започна да се занимавам по-сериозно. Прекарах 2 години и половина, навлязох доста сериозно в екосистемата на етериум. Точно когато реших да напусна компанията, се случи експлозия в сферата на децентрализираните финанси. Излязоха много проекти, които до голяма степен копират традиционната банкова система, само че в децентрализирания свят. Оказах се на правилното място в правилното време…

 

Валентин Михов

Снимки: личен архив

 

– Да кажем, че тази технология в началото, когато си навлизал, е била в сериозен възход, после дойде криптозимата. Дали стигахме до момент, когато можем да се отнасяме по-трезво, нещата са по-реални?

– Минах през няколко криптозими, през няколко пълни цикъла. Казвам го на много хора:

не очаквайте, че ще стане богати през първия цикъл, в който навлизате в криптосвета,

ако целта ви е инвестиция. Виждал съм го при много други хора, случи се и с мен, първия път, когато навлязох, загубих пари. Но след това реших да запазя тези криптоактиви. Казах си: научих си урока, оставям ги в моя портфейл и няма да ги гледам няколко години.

Постепенно човек напредва в логиката и тенденциите. Освен това с всеки такъв цикъл нещата стават все по-улегнали. Когато навлизах през 2014 г., за да си купиш крипто, трябваше да минаваш през някакви суперсъмнителни борси, които впоследствие бяха затворени от ФБР. Пращаш някакви пари в чужбина и изобщо не си сигурен, че ще получиш нещо. Тогава си спомням, пратих пари до банка в Монголия. Абсурдно просто! Пускаш ги и се надяваш, че нещо ще се случи.

Сега е друго. Имаме борси като Binance, като Coinbase, дори банки в ЕС работят с тези борси. Ако човек реши, може да купи за страшно големи суми.

Ликвидността също се подобрява. Някои казват: „Ех, ако бях чупил за 1000 долара през 2009 г…“.Абе, човек, това тогава беше невъзможно, нямаше от кого, просто нямаше ликвидност на пазара.

 

– А после дойде 2017-а, която поне аз асоциирам с определението „криптозима“.

– 2017-а беше големият „мечи пазар“. Излизат някакви проекти, които набират начално финансиране… обаче реално нямат някакъв работещ продукт. Всичко е буквално на лист хартия. Разбира се, голям процент от проектите се провалиха. Ако имаш 1000 компании на идеен етап, от тях най-вероятно 990 ще се провалят, а останалите 10 ще са истинските, които ще изградят нещо.

Този период го оприличавам на 2000 – 2008 г. – „Дот ком“ балона. Всички бяха наясно, че интернет ще промени света, но никой не знаеше точно как. И се появиха супермного компании с всякакви идеи: ще продаваме кучешка храна по интернет.

Голяма част от тях се провалиха, но от целия този хаос излязоха „Гугъл“, „Амазон“, „Нетфликс“, „Фейсбук“.

Периодът на турбулентност беше нужен, за да може да се налее начален капитал в екосистемата и да се види всъщност какъв е пазарът.

Същото се случи с блокчейн и стана ясно, че реалният пазар са децентрализираните финанси. Вече имаме тези системи върху етериум, които наподобяват работата на банките. В тях има голяма ликвидност, натрупаха голям брой потребители и е ясно, че са по-добри от стандартните банки в много отношения.

Отначало имахме нормалните банки, трябва да отидеш на гишето за всичко, после дойде онлайн банкирането. А сега дойде следващият етап – децентрализираните финанси. Тук е въпросът: ако сега вляза и си купя от топ 10 проекта, които са най-добри като пазарна капитализация, след една година ще стана ли богат? Ами, не е много ясно, има риск цените да спаднат. Ако влезеш сега, не очаквай да станеш богат в рамките на една година. Трябва да се гледа на криптосвета като на дългосрочна инвестиция. Нещата се движат много бързо и тези компании, които са най-търсени в момента, не е ясно дали ще са успешни след година. Препоръчвам на хората, ако искат да навлязат в криптосферата, първо да се ориентират към големите играчи като биткойн и етериум, защото са по-предвидими.

 

Биткойн

Снимка: Brian Wangenheim, Unsplash

 

– Но там пък са по-големите печалби, защото все някои от тях ще избухнат, ако ги сравним със споменатите от теб Google, Amazon, Facebook… Трудността е да избереш между хилядите потенциални възможности.

– Така е. Проблемът е, че за да вземе наистина информирано решение, човек трябва да чете доста. На мен самия ми е

много трудно да съм в хода на абсолютно всичко, което се случва в криптосвета в момента, макар да се занимавам с това на пълно работно време.

До голяма степен е невъзможно човек да бъде съвсем информиран за нещата, които се случват.

 

– И все пак, какви са твоите съвети за избора?

– Според мен е добре хората да избягват старите проекти, които нямат пазарно приложение. В топ 100 по капитализация има неща, които са абсурдни. Примерно етериум класик. Това нещо се отдели от етериум през 2016-а и реално не се поддържа, то е мъртъв проект. Същото важи и за биткойн голд.

Много трудно е в тази екосистема да отсееш шума от истинската информация.

Защото всеки човек ти продава това, което той си е купил. Просто така са наредени условията в екосистемата. Затова съветвам хората да гледат големите като биткойн и етериум. Иначе си струва да се следи колко пари харчат потребителите, за да използват въпросната екосистема, може да се види на сайта CryptoFees. Този показател е знак, че има търсене на тази технология, има и пазар.

Друг важен показател е ликвидността – какво количество пари са изсипани във въпросния проект. Там ценен ресурс е DefyLlama, който показва какво количество пари има във всеки протокол. Показател е и броят адреси, които ползват въпросната технология – те се виждат на DappRadar, но трябва да се има предвид, че тази статистика може да е много несигурна.

Ликвидност и такси – според мен това са важните индикатори…

 

Валентин Михов

 

– И стискаш палци утре Мъск да туитне нещо за въпросната валута.

– Да, това е другото. Валути като доджкойн и шиба ину за мен са до голяма степен спекулация. Много хора ще кажат: всичко е спекулация.

 

– Четох да казваш, че биткойн ще е бъдещият еквивалент на златото, защото е ограничен ресурс, има голяма екосистема, а етериум по някакъв начин ще е основата на новата банкова система. И реално те изчерпват почти цялата необходимост от децентрализирани финанси.

– Да, това е в един свят, в който си представяме, че има по един победител във всяко от тези направления. Според мен ще има и други технологии, които ще вземат някакъв пазарен дял от тези приложения. Например, не е ясно кой ще е най-големият съперник в етериум света, който ще предоставя умни договори, но ще дава по-ниски такси за сметка на по-малка децентрализация. Има няколко проекта, които се борят – солана, фантом, полигон. С тях се конкурират и решенията от второ ниво, които пък предоставят по-ниски такси отгоре на етериум блокчейна, това са арбитрум и оптимизм. Кой от всички тези проекти ще бъде номер 2, не е ясно на този етап. И от тази гледна точка е трудно, ако човек реши да инвестира. Всички тези проекти имат ликвидност, имат потребители. А и нещата се променят постоянно.

 

– До неотдавна голямата мода беше минирането, доста хора си направиха цехове в мазетата за тази цел. Днес като че ли вече няма практически смисъл от нещо подобно?

– Общо взето, да. Според мен догодина етериум ще мине на принципа Proof-of-Stake и до голяма степен ще се обезсмисли миньорстването на етериум, което се случва с видеокарти. За радост на всички геймъри, цените на видеокартите ще спаднат, пазарът на това копаене ще се свие много рязко.

На този етап няма особен смисъл човек да навлиза в копаенето на криптовалути. Печалбите са нищожни, освен ако нямаш много, много евтин ток.

 

 

– Какво ще стане, когато бъде миниран последният биткойн? Те са ограничен ресурс, в един момент просто ще приключат и цената им може би ще избухне?

– Има много спекулации по въпроса. В момента биткойн предоставя един вид субсидия на всички, които миньорстват, за всеки блок получават 2,5 биткойна. В даден момент тази субсидия ще спадне почти до нула и мен ме притеснява по-скоро този момент. Идеята е тогава мрежата да се издържа от таксите, които хората плащат, за да използват блокчейна.

Няма начин един блокчейн да е безкрайно сигурен, винаги има теоретично количество пари, които, ако имаш, можеш да атакуваш мрежата и да я „счупиш“. Колко сигурен е един блокчейн, зависи от това колко са нужните пари, терминът е „бюджет за сигурност“.

Аз лично съм скептичен, че таксите ще са достатъчни, за да гарантират достатъчно висок бюджет за сигурност, а това ще застраши целия блокчейн. Разбира се, ще се случи поне след 20-30 години. Има много решения, с които може да се избегне – например промяна в консенсус алгоритъма. Според мен с течение на времето, след като видим и преминаването на етериум, ще видим колко добре наистина работи тази технология. Друг възможен вариант е биткойн да премине върху консенсус алгоритъма на етериума. Тоест биткойните да бъдат трансферирани върху етериум блокчейна и да вземат неговия бюджет за сигурност.

Всичко това е допълнителен пример, че

тази екосистема има още трески за дялкане, преди да се каже, че ще е дигиталното злато,

което задълго ще си заслужава цената.

 

– По някакъв начин процесите се ускоряват и от пандемията. Преди няколко дни видях, че човекът, от когото си купувам шкембе чорба и кебапчета, също е отворил криптопортфейл. Повече шанс за невероятно забогатяване или пирамида е този подход за хората, които не са подготвени?

– Знак, че наближаваме върха на пазара е, когато влезеш в таксито и таксиджията ти разказва за цената на доджкойн. Скоро пътувах в чужбина и на границата ме питаха с какво се занимавам. Като разбра, митничарят отвърна: „Ех, аз си купих доджкойн и шиба ину, обаче цената нещо много падна“.

Това обикновено е сигнал, че пазарът е претоварен,

минахме през един такъв момент тази година, когато биткойн стигна 65 000 долара и после се срути с 50%. Но сега нещата се движат пак нагоре и дори се стигна до още по-висока цена. Ще видим какво ще се случи. Но когато абсолютно всички започнат да говорят за биткойн, тогава е най-неподходящият момент да се купува. И това е дилемата, която имам. Когато пазарът прегрее, страшно много хора идват при мен и ме питат какво да купуват. А когато пазарът се срути, няма никой.

 

 

– Всъщност, точно тогава е моментът да се купува.

– Затова според мен е важно хората да влязат, да купят нещо с някакви пари, които са готови да загубят и няма да им пречат да спят вечер.

Ако се будят нощем, за да си проверяват портфейла, значи са инвестирали прекалено много,

трябва да намалят. Първо да навлязат в това нещо, да го видят, да усетят как се движат нещата, да минат един цикъл.

Тази първоначална инвестиция, която човек прави, е неговият билет, за да започне да обръща внимание какво се случва. И когато обръща внимание и следи пазара, вече ще придобие нужните умения, за да усети момента.

 

Виталик Бутерин казва, че най-интересните приложения на умните договори са тези, за които и той не се е сетил. Според теб извън финансите кои са областите, в които те имат голямо бъдеще?

– Едното място според мен е геймингът, в т.нар. „играй, за да получиш“. Някой си инсталира „Диабло“ например, играе 100 часа, натрупал е някакви предмети, после спира. В този модел можем да интегрираме блокчейн и така ще има пазар за всички предмети, които са намирани и използвани там. Създава се истински пазар, който според мен има много голям потенциал.

Това до голяма степен e свързано с NFT-тата. В тази сфера според мен скоро ще има и друга експлозия, вече виждаме първите ѝ моменти – изкуството и начина, по който творците го продават. Ако един художник нарисува картина, ще я сложи в галерия, тя ще бъде купена, в един момент цената ѝ ще скочи драстично. Художникът няма да спечели по никакъв начин от това. Сега имаме алтернативен механизъм. Тази картина не се прехвърля чрез някакъв договор на хартия, а чрез NFT – единица, която живее в блокчейна и може да бъде прехвърляна между хората. След това, когато този жетон си сменя притежателя и се случва транзакция, художникът взема определен процент.

Виждаме много интересни експерименти в тази сфера. Едни хора купиха картина на Банкси за 100 000 долара, после направиха видео как я изгарят в един парк и направиха NFT, което представлява собствеността на тази картина.

NFT-то беше купено за 300 000 долара, макар че картината вече не съществуваше физически.

„Мона Лиза“ струва 200 милиона долара и единственият начин да си я купиш, е да ги дадеш. А какво би станало, ако направим NFT, което я представлява, после го разделим на 1 милион парченца и всяко предоставим на пазара за по 200 долара?
Който има най-голяма част, може да реши къде да бъде изложена тази картина. И същевременно позволява на обикновени хора като теб и мен да имаме изящно изкуство, нещо, останало през вековете. Нещо, чиято цена реално не пада, а само расте през вековете.

 

Криптовалути

Снимка: Pierre Borthiry, Unsplash

 

– Да, но е някак неинтуитивно. Всеки път ми е много трудно, когато се опитам да обясня принципа на някого, все едно купуваш нищо.

– Въпросът е какво има зад това нещо. Можем да поспорим, че всъщност изкуството като цяло е нищо. Защото то не създава някакъв вид благо, не се яде, не се пие, не е фабрика, която да произвежда нещо.

Изкуството е просто социална конструкция,

хората са решили, че тази картина е много хубава. Можете да опитате, отворете статията в Уикипедия за най-скъпите картини на света и вижте колко от тях ще разпознаете. От 20 картини аз познах две. Може би просто не разбирам от изкуство? Но когато направих този експеримент и с други хора, си казах: добре, тук явно просто има нещо, което аз не разбирам. Явно става дума за някакъв социален договор. Ето това е изкуството и според мен NFT е възможност то да върви напред.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…

повече информация
Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като дете попада в София, после заминава в САЩ. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC. Големият му син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и съпругата му решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли следва после?

повече информация
Кола, карай!

Кола, карай!

Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.

повече информация
„Без наука сме загубени!“

„Без наука сме загубени!“

Ще ни позволи ли скоро науката да живеем много по-дълго? Възможно ли е безсмъртието? Има ли как компютрите да са следващата стъпка в еволюцията? А как да върнем доверието към науката?
Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог, работи в БАН. Тя не само е доказан специалист в своята област, но и нещо много по-рядко и ценно: учен, който умее да представя научните теми пъстро, увлекателно, достъпно и в същото време – компетентно.

повече информация
Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Наричат Хеди Ламар „най-красивата актриса на Холивуд“. А също така и… „изобретателката, която направи възможни Wi-fi, Bluetooth и GPS“. Наистина ли изобретението ѝ е толкова важно, че чак… е можело да сложи по-рано края на Втората световна война? Как актрисата намира време за това между 6-те си брака и бляскавата холивудска кариера? Една история като филм от аналоговите времена, оказала се важна и за дигиталните.

повече информация
Ловецът на фалшиви новини

Ловецът на фалшиви новини

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект.
Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

повече информация

От рубриката:

„Без наука сме загубени!“

„Без наука сме загубени!“

Ще ни позволи ли скоро науката да живеем много по-дълго? Възможно ли е безсмъртието? Има ли как компютрите да са следващата стъпка в еволюцията? А как да върнем доверието към науката?
Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог, работи в БАН. Тя не само е доказан специалист в своята област, но и нещо много по-рядко и ценно: учен, който умее да представя научните теми пъстро, увлекателно, достъпно и в същото време – компетентно.

повече информация
„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“ „Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“ „А че един ден компютрите могат да имат чувства?“ „Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“ Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.

повече информация
„Време е да помислим и за менталния фитнес!“

„Време е да помислим и за менталния фитнес!“

Как да преодолеем трудностите, които създава онлайн комуникацията? Кои качества на характера издават добрите програмисти? Кога е време да поставим строгата граница и да успокоим топката в работата, преди да дойде прегарянето? Отговорите на Велина Гетова, психолог със сериозен опит в областта на информационните технологии.

повече информация

Най-новите:

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас

Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…

повече информация
Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист

Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като дете попада в София, после заминава в САЩ. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC. Големият му син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и съпругата му решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли следва после?

повече информация
Кола, карай!

Кола, карай!

Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.

повече информация
„Без наука сме загубени!“

„Без наука сме загубени!“

Ще ни позволи ли скоро науката да живеем много по-дълго? Възможно ли е безсмъртието? Има ли как компютрите да са следващата стъпка в еволюцията? А как да върнем доверието към науката?
Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог, работи в БАН. Тя не само е доказан специалист в своята област, но и нещо много по-рядко и ценно: учен, който умее да представя научните теми пъстро, увлекателно, достъпно и в същото време – компетентно.

повече информация
Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Красавицата, която „измисли“ Wi-Fi

Наричат Хеди Ламар „най-красивата актриса на Холивуд“. А също така и… „изобретателката, която направи възможни Wi-fi, Bluetooth и GPS“. Наистина ли изобретението ѝ е толкова важно, че чак… е можело да сложи по-рано края на Втората световна война? Как актрисата намира време за това между 6-те си брака и бляскавата холивудска кариера? Една история като филм от аналоговите времена, оказала се важна и за дигиталните.

повече информация
Ловецът на фалшиви новини

Ловецът на фалшиви новини

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект.
Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

повече информация
Share This