Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.

Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.

С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

– Направих си експеримент да попитам 15 български технологични лидери за любимите им книги и след няколко дни ще покажа резултата. Ти си доказан специалист в препоръчването от толкова години, можеш ли да познаеш какъв тип книги попаднаха в списъка?

– Това е интересно, бих предположил, че са преимуществено биографии или автобиографии на знакови личности като Илон Мъск, Стив Джобс, Джеф Безос или Фил Найт, може би книгите на Саймън Синек или Малкълм Гладуел, а също бих предположил и наличие на някоя от книгите на Насим Никълъс Талеб?

– Топло, топло… Но се оказа, че има и доста по-неочаквани, поне за мен, заглавия. Какво би те изненадало (приятно или не) да намериш там?

– Приятно биха ме изненадали научни или исторически книги – смятам, че вън от тоновете изследвания за Втората световна война, те са подценяван жанр, а има както прекрасни заглавия, така и много, което може да се научи от тях. Неприятно би било да видя езотерика или нещо подобно псевдонаучно или конспиративно, имам очакване хората, които променят България, да не се увличат по измишльотини.

– И аз. А интересът към историята напоследък е наистина забележителен… Кои книги ти би препоръчал на хората на високи позиции в ИТ сектора, предвид работата им и предизвикателствата, пред които са изправени?

– Определено бих заложил на някои от авторите, които споменах – като „Изкуството на победата“ на Фил Найт или „Черният лебед“ на Талеб, но и по-различни и общонужни книги като „Живот на нашата планета“ на сър Дейвид Атънбъро или предстоящата да излезе „Изчезнали кралства“ на Норман Дейвис,

за да не забравят, че всичко на тоя свят изчезва, ако не се грижим за него.

– Идеята ми дойде от едно интервю с Даниел Пенев, който каза, че по света политиците и обществени лидери често говорят за любимите си четива, а у нас не е така. Защо хора като Мъск или Бил Гейтс постоянно публикуват такива списъци?

– Защото

за самите тези хора четенето е не само ценност, но и източник на вдъхновение за следващите чудеса, които ще създадат.

У нас хората на властови позиции не четат или добре скриват, ако имат по изключение това увлечение. И може би са прави, повечето гласоподаватели не биха се впечатлили от нещо такова.

– И нещо повече, много голяма част от препоръките на хора като Мъск са за художествена литература. У нас за нея не съм чул да говорят технологични хора в общественото пространство.

– Художествената литература основно учи на емпатия, позволява развиване на емоционална интелигентност, на създаване на навика да гледаш на нещата и през чужди очи – никое от тези умение не съм чул да е ценно за когото и да е от технологичните лидери.

– Ще видим дали ще променим клишето… Защо у нас няма такава традиция? Можем ли да го променим и струва ли си?

– Разбира се, че е нужно, защото книгите не са просто последното ретро удоволствие, както обичам да ги наричам –

те са единственият начин детският ум да се оформи пълноценно за съвременния свят,

да умее да създава пълнокръвни вътрешни светове чрез въображението и да е готов да се изправи пред шеметно бързо променящия се свят навън.

– Какво ти казва за човека неговата любима книга?

– Лаская се, че ми казва всичко, но това е красива илюзия.

За мнозина обаче показва кога са спрели да четат

– ако се позоват на някоя от задължителните в училище, да речем, или някое свръхпопулярно до баналност заглавие.

– Според теб влияят ли книгите, които четем, на вземането на важни решения? Конкретно в дигиталния свят, зависи ли от това какво чете Сам Алтман например, накъде ще поведе изкуствения интелект?

– Много силно се надявам, защото книгите – и особено фантастиката – са най-ефективният начин за поглеждане в бъдещето. Безброй възможни сценарии вече са разиграни в тях – най-малкото показват колко лесно слабостите на човешката природа могат да провалят и най-добре планираната грандиозна промяна. И ако не бъдат взети предвид, ще се наложи и наяве да преживеем някоя вече предвидена трагедия.

– Има ли книга, която според теб е „задължителна“ за всеки лидер в технологичния сектор?

– Чак задължителна не мисля, но би било полезно да са чели Карл Сейгън – дали „Бледа синя точица“, дали „Свят, населен с демони“, дали „Космос“, той успява да предаде вълнуващи общочовешки послания, припомня кои са наистина важните неща.

– Кои са любимите ти биографии, които разказват важни неща за технологичния свят?

– По-рано бих казал тази за Илон Мъск на Ашли Ванс, но очаквам предстоящата да излезе негова биография от Уолтър Айзъксън да го представи в много по-различна светлина. Но сега бих препоръчал епохалната „Опенхаймер“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин, малко са личностите, на чиито плещи са лежали такива отговорности и са се справили с тях.

– Мислиш ли, че вече си чел генерирана от ИИ литература, без да подозираш?

– Доста вероятно, получаваме толкова много ръкописи, че ми се струва неизбежно. Но силно се надявам, че все още не съм селектирал ИИ литература за издаване… Разчитам на това, че всеки ръкопис се чете от няколко души с различен литературен багаж, дано успяваме да хващаме такива опити.

– По какво ще познаеш дали някой от въпросите в този списък го е измислил ChatGPT?

– Нямам представа, признавам.

– Не мисля, че вече има как. Преди няколко Дигитални истории именно алгоритъмът измисли първите ми въпроси към Захари Карабашлиев. Нещата в тази посока се развиват много бързо, след като вече дори професионалистите не могат да различат генерирана поезия… Кои са книгите, които са ти дали най-полезни знания за изкуствения интелект?

– Бих отговорил шеговито, че това е „Невромантик“ на Уилям Гибсън, тя е истинско самосбъдващо се пророчество, но по-скоро бих се спрял на „Как да създадем ум“ на Рей Кърцуайл.

– А се задава и следващата книга на Кърцуайл, който не само не се отказва, а дори засилва очакванията си за големите промени, които се задават… Като автор, редактор, помощник на писателя, къде виждаш бъдещето на ИИ в книгоиздаването? (Ето, впрочем, интересното мнение по темата на твои бъдещи колеги.)

– Смятам, че в близко бъдеще ще има нов вид редакторска работа –

очовечаване на генериран от изкуствен интелект текст, за да се скрие неговият произход.

Определено някои видове преводи ще бъдат прехвърлени към ИИ, но вярвам, че художественият превод на наистина добри книги винаги ще остане в ръцете и умовете на хора.

– Коя е най-скучната книга, която си чел?

– Пас, не бих определил никоя книга като „скучна“, поне не в писмен вид… и трезвен.

– Може би трябваше по друго време да направим интервюто… А имаш ли книги, които са те изненадали с успешно сбъднали се, пророчески предсказания за развитието на човечеството чрез технологиите?

– Споменах „Невромантик“ на Уилям Гибсън – определено улучва много неща (а има и чудесно обяснение, че влиянието на книгата е толкова силно, че насочва неусетно дигиталната еволюция). Виж, много други правят предсказания, които предпочитам да си останат само на хартия.

– Как технологиите промениха начина, по който четем и откриваме книги в днешно време?

– Социалните мрежи превзеха изцяло откриването на книги,

аз още жаля по кратко просъществувалата ера на книжните блогове, фейсбук ги отнесе бързо,

преди на свой ред да се предаде през инстаграм и вече тикток. С две думи – където е вниманието на младите, там се откриват книги, неизбежна и постоянна еволюция има. Виж, четенето не се променя, дори и да приема по-различни форми с е-книгите и аудиокнигите, доколкото можем да приемем и тях за вид книги.

– Според мен и електронните, и аудиокнигите се превърнаха по-скоро в различни и допълнителни форми, а не в конкуренция на добрите стари хартиени издания.

– Точно това имах и аз предвид, говореше се, че ще надделеят над хартиените книги, но поне засега това не се забелязва, хората все още знаят, че да се усамотят с книга, е различно преживяване от поредния екран пред очите им.

– Какво ли може да последва в този списък с технологии, което да промени начина, по който четем?

– Логично е да очакваме видеокниги, но не мога да си представя как точно ще изглежда това преживяване, надявам се и да не ми се налага. Или истории, писани в движение от ИИ, които се променят според читателя, нещо като добрите стари книги-игри, но с безкрайно по-голяма вариативност.

– Добрите стари книги-игри и персонализираното бъдеще… В моя сайт се опитвам да изследвам начините, по които технологиите ни променят и ще го правят тепърва. Един от основните проблеми, които ни донесоха, е, че ни разучиха да се концентрираме, да четем дълги текстове. Същото, впрочем, ми каза и Иво Иванов. Как обаче да обърнем тази тенденция?

– Тук съм песимист,

не мисля, че има възможност да се обърне – поне докато децата още от съвсем малки се поставят пред екрани, за да ги залисват,

това унищожава шанса на мозъка да се фокусира върху нещо, което не е шарено, пиукащо и лесносмилаемо за ума. И всъщност го прави негоден за каквото и да е друго освен празно консумиране на безсмислено съдържание.

– Как да запалим младите хора да четат повече?

– Те си четат много, доста повече, отколкото се предполага в публичното пространство.

Въпросът е как да посегнат към нещо различно от развлекателна литература,

ей на този въпрос самият аз нямам отговор, но упорствам да издавам важни и приносни книги, та дори и да имат толкова малко читатели.

– През последните години ми прави сериозно впечатление залезът на научната фантастика, недостигът на мащабни, прогностични книги като от времената на братя Стругацки, Артър Кларк, Станислав Лем. За сметка на забележителен фентъзи бум… Основателни ли са наблюденията ми?

– На шега обвинявам поредицата „Хари Потър“ за това, глобалният ѝ успех сред няколко поколения определено създаде мечти за правене на магии, а не за покоряване на чужди светове, с които нашето поколение растеше. Но истината е, че

излизат мащабни и чудесни фантастики на запад, просто у нас няма възможност да бъдат издавани.

Или поне доскоро нямаше, като че има едно връщане в тази посока, дано е устойчиво.

– Дано! Обичат ли хората да четат за технологии? Защо тези теми трудно влизат в „дневния ред“ на литературата, при положение, че днес са, според мен, въпрос на живот и смърт, на бъдещето на цялата ни цивилизация?

– Според мен защото сме до такава степен заобиколени от тях, че при четенето се търси бягството – едва ли е случайно какъв огромен хит са книги за едно идеализирано минало, сюжети от села с мъдри старци, реални или измислени обичаи и неизбежните пламенни любовни истории, без наличието на интернет и телефони.

– С какво си обясняваш големия успех на групата „Какво четеш…“?

– Успехът е нещо относително. Групата е достатъчно голяма, за да се превърне в умален вариант на българското общество, а това означава и че в нея има силен антагонизъм, чести скандали и взаимна нетърпимост. Но вече 10 години налагам спазването на драконовски правила, смятам, че те са полезни и позволяват сред всички повтарящи се до втръсване постове за текущи хитови заглавия да се промъкват и интересни и различни книги, които читателите са открили по един или друг начин.

– Как ще изглежда последната книга?

– Богато илюстрирана, с ръчни елементи и много скъпа за изработка – точно каквито са били преди откриването на книгопечатането,

когато всяка една книга е била сама по себе си произведение на изкуството. Няма

как книгата да не остане като символ и да бъде скъп и ценен подарък, дори ако масовото книгоиздаване изчезне по една или друга причина.

– Нека завършим с въпроса, който зададох на 15 технологични лидери, отговорите ще дам в петък. „Препоръчай ми три любими твои книги!“, нека в случая да са свързани по някакъв начин с технологиите…

– Да видим, вече направих някакви предложения, но за да не се повтарям, нека са тези:

• „Еволюция на всичко“ на Мат Ридли

• „Homo deus. Кратка история на бъдещето“ на Ювал Ноа Харари

• „Кръгът“ на Дейв Егърс

– Ето че и аз си намерих препоръка, не съм чел Ридли. Много интересни неща обаче добавиха гостите от ИТ света… Благодаря ти!