Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.
„Инстамозък“ се казва новата му книга, която неотдавна излезе на български и събира толкова важни теми, които обичаме да избягваме. Ако я прочетете, мозъкът ви ще ви бъде благодарен. Опитах се да събера 10 основни акцента.
Задават се цели 10 заглавия, завършващи с удивителна (с извинение!)! Защото определено е време да се удивим, да се пробудим, да се замислим! И д-р Хансен дава доста поводи да го направим.
1. Откъсни безжичния кабел!
„Ако останем без мобилен телефон, светът ни би рухнал – 40% биха предпочели да изгубят гласа си за цял един ден (наистина!), отколкото да се разделят с него. Накъдето и да погледнем – из центъра, в кафенето, ресторанти, автобуса на вечеря, та даже и във фитнеса – всички си гледат телефоните. Независимо от мнението ни по въпроса, сме станали зависими!
Средно използваме телефона си по 3 часа на ден. Разбира се, някои му отделят по-малко време, а други – още повече. Има ли нещо, което да е общо за всички, използващи телефона си най-много? Когато учени изследвали мобилните навици на близо 700 студенти, открили, че 1/3 от участниците в експеримента били толкова зависими, че не могли да стоят далеч от устройството си даже и през нощта. В резултат на това през деня били уморени.“
Че сме зависими, спор няма. Лесно можем да го видим по толкова много сигнали около себе си. И какво правим по въпроса?
Андерш Хансен ни повежда по пътя на дългата еволюция, в която ние сме едва последните няколко точки от огромна поредица от 1500 поколения, през които минава човешкото развитие. Стотици поколения са живели тихо и спокойно, без досег с кой знае каква информация за онова, което се случва по-далеч от няколко десетки километра радиус. Познавали са малцината си съседи, имали са сериозни, но рядко променящи се основни дразнители…
Докато изведнъж се озоваваме в света, в който информацията ни бомбардира. „Приятелите“ ни са стотици хиляди, битката за вниманието ни е ожесточена.
И се вижда един ясен паралел. Някога еволюционно е било важно да се стараеш да изядеш колкото може повече, да се запасиш, да погълнеш колкото може повече храна. Днес в по-голяма част от света храна има в изобилие и изведнъж се оказва, че трудното е да се ограничиш. Неусетно се налага да обърнем целите на няколко хиляди години еволюция, а за момента не изглежда да се справяме особено добре.
Точно същото се повтаря с информацията. Само че много по-основополагащо. И много по-опасно дори от здравословните проблеми, които идват като естествено последствие от затлъстяването.
2. Не… харесвай!
„Джъстин Розенщайн, американец на тридесет и няколко години, решил да ограничи употребата си на Facebook и изцяло изоставил Snapchat, който сравнявал с хероин, що се отнася до способността му да поражда зависимости. За да намали използването на мобилния си телефон, инсталирал приложение, създадено с цел родителите да могат да ограничават мобилните навици на децата си.
Постъпката на Розенщайн е особено интересна, като се вземе предвид, че именно той е създал бутона „харесвам“ във Facebook. С други думи, мъжът зад „лайка“ смята, че собственото му творение е твърде примамливо, като в едно интервю оставя впечатлението, че едва ли не съжалява за него: „Случва се често хората да развиват нещата с най-добри намерения и те да имат неволни, негативни последици“.“
Не знаем къде сме се озовали. Докато се задават следващите технологии, изкуственият интелект е тук, за да препострои из основи фундаментите на всичко, което ни прави хора… докато ние още не можем да разберем къде сме се озовали.
„Харесвам“. И аз „харесвам“. Лошо ли е да „харесваш“? Никак даже, също както и да харесваш, без кавичките. Само че лайковете, дребните жестове на одобрение (или възмущение, смях) се оказаха много повече от дребен жест. Те са удобното, нищожно по мащаб, но огромно като сила средство за манипулация. Което от една страна поражда зависимост, манипулира ни на най-очевидното ниво на хормоните, за да се радваме, да дебнем, да следим. От друга страна ни лишава от истинския разговор.
Не знам за вас, но аз не харесвам, а и не „харесвам“ това.
3. Едно по едно!
„Хората не могат да мултитаскват много добре. Ако твърдят обратното, значи се самозалъгват!“
Ърл Милър, професор по неврология в Масачузетския технологичен институт
Мозъкът ни притежава невероятната способност да извършва паралелно множество процеси, но в една определена област менталният ни капацитет е изключително ограничен: вниманието. Чисто и просто можем да се съсредоточим само върху едно нещо в даден момент. Онова, което всъщност правим, когато си мислим, че мултитаскваме, е, че бързо преминаваме от една задача на друга и обратно.
Щом слушаш някаква лекция и едновременно с това пишеш имейл, впечатлявайки се от способността си да вършиш и двете неща по едно и също време, истината е, че мигновено прехвърляш вниманието си от едното на другото. Съответното прехвърляне действително се случва само за една десета от секундата, но проблемът е, че мозъкът ти се задържа при онова, което си правил досега. Когато преминеш към имейла, той все още ще отделя известно внимание на човека, изнасящ лекцията. Същото се случва и щом оставиш имейла за сметка на лекцията.“
Ние не можем да мултитаскваме. Казва ви го човек, който постоянно мултитасква и надали ще успее да спре. Мозъкът ни е така устроен, че се нуждае от време, от спокойствие, от контест. Докато времето в дигиталните времена се оказва изтичащ светкавично ресурс, трупаме ли, трупаме задачи, поводи за замисляне, за помнене, за реакция… което просто не е човешкият начин да се справим.
Мозъкът ни може да работи успоредно по много задачи. И все пак, има ограничението да държи концентрацията ни върху само една. И докато се опитваме да променяме това, ще губим още и още време, забравяйки следващите детайли, следващите задачи.
4. Помни!
„Ефектът „Гугъл“, познат също като „дигитална амнезия“, се изразява в това мозъкът ни да реши да не научи нещо, което си мисли, че вече е съхранено някъде. За него е по-важно да запомни къде може да намери съответната информация, отколкото самата нея. Ефектът „Гугъл“ обаче не само ни пречи да запомняме факти. При един експеримент помолили участниците да посетят музей на изкуството, като снимат едни от произведенията, а други – само да гледат. На следващия ден им показали снимки на няколко произведения, някои от които бяха видели в музея, а други – не. Трябвало да се опитат да си спомнят дали били попаднали на произведенията на снимките при посещението си.
Впоследствие се оказало, че им било по-лесно да се сетят кои произведения не били снимали от онези, които били. Точно както мозъкът ни решава да не научи изречения, съхранени в компютър, изглежда, не иска да запомня и нещо, което е снимано. Вместо това поема по пряк път: „Защо да запомням самото произведение на изкуството, щом го има на снимка?“.
„Млад съм аз, но младост не помня“. Делегираме ли, делегираме следващите важни неща на технологиите. Ставало е дума тук за снимките, които променят значението си, за паметта и забравата, за лекотата, с която отдаваме и спомените си, и за пълната промяна в начина, по който се снабдяваме с информация, толкова пряко свързан и със спомените ни.
И все пак, всичко това изглежда по още по-замислящ начин, когато погледнем през погледа на психиатъра, който говори и от опита си.
Паметта е важна. И защото „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
И защото тя е една от основните характеристики, които ни правят хора. И които трябва да ни водят напред.
5. Три пъти мисли, веднъж пиши!
„Едва ли само ти някога си писал нещо във Facebook и впоследствие си осъзнал, че си споделил повече от онова, което си възнамерявал. Не само общуваме с повече хора чрез социалните медии, ами и споделяме повече за себе си, тъй като не виждаме хората, с които говорим. Според множество проучвания безпроблемно можем да разкриваме подробности за себе си в интернет, конто иначе биха ни се сторили твърде лични за споделяне лице в лице. Това вероятно се дължи на факта, че когато стоим пред някого и можем да видим изражението на лицето му и езика на тялото му, се ограничаваме: „О, той изглежда малко скептичен, най-добре да не говоря повече“. Без възможност за обратна връзка изчезва и самоцензурата. Ето защо безпроблемно можем да споделим нещо лично на триста души във Facebook, но не и на трима души в реалния живот.
При проучване, включващо близо две хиляди американци, се оказало, че онези, които били по-активни в социалните медии, се чувствали по-самотни. Това дали действително били по-самотни, е друга тема. Както знаем, самотата не може да се измери в броя приятели или съобщения и обаждания – тя е въпрос на усещане. А изглежда, точно това са усетили участниците в проучването.“
Д-р Хансен разказва също за експерименти, според които човек е способен, колкото и да се старае, да изгради някаква адекватна връзка едновременно с не повече от 150 души. Оттам нататък границата просто е поставена от мозъчните ни ограничения, които не спираме да подлагаме на предизвикателство с всяка следваща технологична провокация. Няма как да имаш 5000 „приятели“, да знаеш кои са и да поддържаш пълноценни отношения с всеки от тях.
Дигиталното неравенство дойде там, в онлайн света, който уж се появи, за да осигури равен достъп до информация на всички ни. И, наистина, всеки от нас има невероятен достъп до информация. Дали обаче се оказахме готови?
Ограниченията ни могат да се превърнат и в предимство, нали така? Само че, за да се случи това, трябва да подходим към тях по-осъзнато.
Докато е толкова лесно, толкова приятно, толкова важно да се изказваш онлайн по всяка следваща голяма тема!
„Фалшивото усещане, че мнението ти има значение“, както сполучливо го формулира един забележителен гост на Дигитални истории.
6. Ти си стоката!
„Световният рекламен пазар носи по над 400 милиарда евро на година и той се е прехвърлил от вестници, телевизори и билбордове в мобилните ни телефони със светкавична скорост. Това изобщо не е изненадващо, като се вземе предвид на какъв принцип работи мозъкът ни.
Специалистите по дигитален маркетинг се възползват от всичко това. Те знаят, че вниманието ти е приковано в устройство, което ежедневно осигурява на мозъка ти стотици малки дози допамин, и че жаждата ти за информация за хората около теб означава, че мозъкът ти винаги е готов да съхранява нови сведения. Наясно са и че той ще създаде позитивни асоциации – и съзнателно, и несъзнателно – с посланието, което искат да ти предадат. Постигат това, когато рекламите са разположени на стратегически места из потока от дигитална информация, с която биваш заливан.“
Ти си това, което четеш.
Нека го кажа пак, за всеки случай, всички четем набързо, нямаме време да се вглъбяваме.
Ти си това, което четеш.
Затваряш рекламата преди видеото и готово, свободен си от манипулацията. Нищо подобно, тя едва започва.
Оставяме огромни, непрестанни и напълно доброволни свои ултраподробни електронни досиета в мрежата. Алгоритмите са все по-съвършени в задачата си да си четат, разпознават, тълкуват, използват.
Докато в същото време сме се озовали с ежедневни часове от живота си онлайн в платформи, които са безплатни. Точно колкото е безплатно сиренцето в капана за мишки.
7. Грабвай банския!
„Информационно цунами! Всеки ден се създават 2,5 трилиона единици информация. Един трилион се равнява на милиард милиарда! Такова голямо число е невъобразимо, но може би би било по-разбираемо, ако приемем, че всяка една минута се изпращат 187 милиона имейли и 38 милиона съобщения. За същото време се качват 400 часа материал в YouTube, правят се 3,7 милиона търсения в Google, пускат се половин милион туитове, един милион снимки в Tinder биват скролнати надясно или наляво. И това се случва все по-бързо и по-бързо с всеки изминал ден. Но мозъкът, на който му се налага да поема цунамито от дигитална информация, е същият като отпреди десет хиляди години.
За да се справим с това цунами, трябва да потискаме импулса си да посягаме към телефоните си през една минута и да кликаме върху линкове, които ни отвеждат от статиите, които четем.“
Няма да посегна към телефона. Няма да посегна към телефона. Няма да посегна към телефона… Но пък ако е нещо важно?
8. Мисли!
„Фактът, че всяко следващо поколение има по-висок коефициент на интелигентност, е познат под името „ефекта на Флин“ на името на новозеландския професор Джеймс Флин. Но той не се дължи само на дигитализацията: през всяко изминало десетилетие се е наблюдавало горе-долу същото повишаване на коефициента от 20-те години на XX век насам, а тогава не е имало нито телевизори, нито интернет.
От края на 90-те години обаче Флин е забелязал обезпокоителен модел: това нарастване се е забавило в скандинавските страни и средният коефициент пада всяка година. Понижаването не е толкова драстично – 0,2 точки на година, но в рамките на едно поколение може да достигне 6-7 точки. Това изобщо не би било незначителна цифра. Флин предполага, че и с останалия свят ще стане същото.“
Това е тема, за която тепърва се задават Дигитални истории. Интелигентността е важен критерий, който се променя и предефинира лесно. Може би не си спомняте, гостувала е тук и най-интелигентната жена на планетата!
А може би е свързано с развитието ни като вид, с щастието, дори с възпроизводството?
И все пак, по всичко личи, че.. напредъкът в технологиите не ни прави непременно по-интелигентни. Пък после идва изкуственият интелект, докато все по-малко естествен ни е останал, за да му се противопоставя, да го балансира и осмисля… тази тема е твърде важна, очаквайте скоро още съществени щрихи по нея.
9. Чакай малко!
„Дигитализацията изпреварва изследването на ефектите от нея. Ако искаш да се запознаеш с откритията относно влиянието на съвременния дигитален начин на живот, ще ти се наложи да почакаш няколко години. Дотогава технологиите, разбира се, те са се развили още повече и освен ако развитието през изминалите двадесет години рязко не се промени, ще използваме телефони и компютри още по-често. А ако искаш да научиш как дигиталният начин на живот от 2023 г. ни се с отразил, ще трябва да почакаш до 2027 г.“
Каза ми го преди цели 15 години Антон Дончев. Имаме в джоба си устройство, което не знаем докъде ще ни доведе. Имаме в джоба си цяла Вселена, обем от информация, който поколение по-назад не би допуснали, че може да посрещне.
5G не уби гълъбите, вълните на мобилните станции не ни избиха, дори ваксините с чипове не успяха. И все пак технологиите ни промениха драстично, неусетно, перфидно, коренно. Докато нямаше кога да седнем и да осмислим, обсъдим, покажем какво се е случило. Ами нататък?
10. Пази детето!
„В списание „Педиатрика“ предупреждават, че децата, прекарващи твърде много време пред таблети и телефони вместо в игри, не усвояват важни двигателни умения, които им трябват, за да могат по-късно да учат математика и теоретични науки.
Американската академия по педиатрия настоява за ограничаването на достъпа на деца до таблети и телефони, особено ако са на по-малко от 18 месеца. На мен изразът „на по-малко от 18 месеца“ ми звучеше абсурдно, тъй като децата на тази възраст даже не могат да говорят като хората, а някои едва могат да ходят! Бързо обаче осъзнах, че въпросната препоръка изобщо не е нелепа, като се има предвид, че 80% от двегодишните всъщност редовно използват интернет.“
Скоро ще поговорим подробно в поредица от материали по огромната тема за децата и технологиите, очаквайте я през януари.
Докато по отношение на технологиите всички сме деца. „Всички сме деца на майката Земя“, пишеше Смирненски. И сме в ролята на деца, които бързо трябва да се осъзнават, да порастват. Да не се поддават по лъскавите играчки. По измамното удобство, по бързите въглехидрати.
Технологиите и начинът, по който ги приемаме, заслужават много по-сериозен и осмислен разговор.
Ако не вярвате, може да се убедите от книгата „Инстамозък“, там ще намерите и полезни съвети как да ограничите щетите, как да запазите мозъка, спокойствието, баланса, практични и изпитани.
Онлайн ти си това, което четеш. Не спирай да четеш. Но не спирай и да спираш, докато четеш. За да се замислиш…
