Весела Колед@!

дек. 24, 2024 | Истории

Весела Колед@!

24 декември 2024 | Истории

Разказът е част от първия том на „Нашата Коледа“, сборник под редакцията Захари Карабашлиев, включващ текстове не 17 автори, сред които Георги Милков, Иван Ланджев, Николай Терзийски. Втората колекция – „Нашата Коледа 2“, включва 21 разказа от автори като Алек Попов, Здравка Евтимова, Николай Терзийски, а също и още една Дигитална история.


 

Писна му и поднесе пламтящата клечка кибрит. Не му се беше случвало, откакто всички го правеха по всяко време. Тогава и той не се замисляше, препускаше от комин на комин, сам димейки. Ех, никак не беше отдавна, хората забравят толкова бързо…

Вече не пушеше, беше пробвал всички бездимни алтернативи с аромат на авокадо и отрицателен въглероден отпечатък, никое не беше неговото. След всяка бърза цигара пък се почваше с писмата на следващата Коледа да не носи подаръци в този дом, ако ще носи и миризма.

Пушенето в онзи момент беше последният му проблем.

Той усещаше, че изостава от динамиката на времето, че не се справя с работата си. Стараеше се, полагаше усилия, но нещо не беше както трябва. Оставяше на хлапетата все по-готини джаджи, по-съвършени геймърски клавиатури; все по-яки игри; по-големи и по-плюшени животни.

На никого не му пукаше. Явно се разминаваше с езика на младите, който си беше един и същ, откакто се беше заел с тази професия. Подаръците му стояха и трупаха прах вместо лайкове.

Не се чувстваше на мястото си навръх Коледа, във вихъра на работата все се оказваше, че нещо не е както трябва, че е донесъл грешния подарък, описан в писмото като „екстеншън“. Още по-зле беше в детските градини. Казваха му, че искат да стават инфлуенсъри, а той кимаше машинално. Чудеше се и защо държат да получат телефон, с който да правят вайръл клипчета, след като последното, което някой нормален човек иска, беше да разнася вируси напред-назад навръх Коледа.

Време беше нещо да се промени. Едно от джуджетата отсече: „бърнаут“. Ама той да не е кибритена клечка? Обясниха му какво е това, но не, не беше то… та той работеше само един ден в годината. Не беше и от притеснение, професията му беше доста рядка, с константно търсене. Нямаше как да я поеме изкуственият интелект, не ги правят с достатъчна осанка, нямат дори бради.

После всичко се изясни. Разбра, че е назад с модата или, както му обясниха джуджетата, изтървал е тренда. Речено – сторено, най-накрая ще влезе в мрежата, колкото и да не харесваше паяжините, изпречващи се едно време по комините.

Комини отдавна нямаше, налагаше се да влиза през тръбите на абсорбатора, можете да сте сигурни, не му беше лесно. Времената бяха други, но той събра сили, за да се опита да ги настигне.

 

Весела Колед@

 

***

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.

„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.

Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.

Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

В началото нямаше търпение да започне!

Не се получи от първия опит. Подведе се по едно джудже, което отби въпросите му с опит да се пошегува и се озова в Tinder. „Аз съм най-добрият приятел на всички деца! Радвам се винаги когато намеря начин да ги накарам да се почувстват добре“, написа в профила.

Имаше късмет, ФБР знаеше с кого си има работа, агентите не го арестуваха, а просто му обясниха къде е грешката в превода, изтриха профила и прибраха всички, които го бяха мачнали.

За опита му с OnlyFans няма да навлизаме в подробности.

 

Весела Колед@

 

***

За кратко остави социалните мрежи и се потопи в света на модерния, както беше чувал, дигитален маркетинг. Изгледа няколко онлайн курса, определи си таргет аудиторията, направи анализ, отдели бюджет. Реши да види как стоят нещата, ако човек си потърси подаръци онлайн… Опита се да предложи стоките си така, че всеки, който потърси нещо за себе си в мрежата, да го получи без пари, ако се е държал добре през годината, но интересът се оказа мижав.

Всяко малко или голямо хлапе можеше да пожелае каквото си поиска, обаче същото обещаваха и AliExpress, и още хиляди сайтове. Той не искаше пари, но се оказа, че те искат дори по-малко.

Следващият отчаян опит беше Tik Tok. Как няма да избухнат хлапетата, щом видят свежи клипчета от фабриката за играчки?!

Оказа се „бумър“, пълен „криндж“. Ентусиазмът му да заговори на езика на младите се блъсна в стената на хейта.

 

Весела Колед@

 

***

Отчаян, продължи в LinkedIn. Снимката с вратовръзка се получи нелепа, а профилът му остана непосетен. „Нося радост на децата“ няма как да се бори с „Предприемач, CEO, създател на стартъпи, game changer“.

„Защо да ги променяме игрите? Няма ли нещо вечно в тях?“ – помисли си.

Накрая добрият старец се озова в добрия стар Facebook. Дядото на социалните мрежи се оказа благотворното място, където намери съмишленици. Припомни си стари песни и шеги от онова време, бързо се вписа в атмосферата. Споделяше мемове как е доставил първия подарък, поръчан онлайн от дете на име Исус, което си мечтаело за геймърски джойстик.

Прекарваше все повече време онлайн, изпипа и професионален профил. „Подаръци по желание, доставяме през комина!“, изпълнени мечти.

Добавяше познати хлапета, повечето вече бяха станали татковци и дядовци, а той ги познаваше в светлината от някога. Почувства се сред съмишленици. Скролваше, четеше как Гошко, на когото беше донесъл якото влакче, беше станал машинист, Тошко имаше две сладки хлапета – лайк! Митко със странните желания беше влязъл в политиката. А нататък, нататък…

След няколко дни взе от фонда с подаръци нов телефон, не излизаше от мрежата. Случваше му се да се сблъска в кухнята със скролващи джуджета.

Най-накрая разбираше днешните хора, беше голям кеф да знаеш какво мисли всеки по важните теми, да се заобикаляш със съмишленици, да научаваш веднага най-интересните новини.

 

Весела Колед@

 

***

Лавината се отприщи от нищото.

„Нека да бъдем добри!“ – включи се той с коментар в поредния оспорван политически спор и вълната го заля за минути. Скоро имаше сили само да скролва кахърен, пушеше цигара от цигара, подръпвайки нервно брада.

„Трол“. Ама как трол?! Той познаваше доста тролове, знаете как е, ако си приказно създание. Създал си бил профила твърде скоро, имал малко снимки, на повечето приличал на Дядо Коледа. Не заемал ясни позиции по важните теми от деня. Нямало как хем да е за неутралитет на Лапландия и за ваксините, хем да носи червено. Обиждал хората на „джуджета“.

Приличал на Маркс, не, на Достоевски, не, на нищо не приличал, профилната снимка била крадена. Нямало как да раздава подаръци за без пари, било активно мероприятие, пета колона.

Разбира се, опита да се защити, но обясненията му останаха глас в пустиня. Още по-зле стана, когато се включиха приятелите му, двете групи се захапаха в лют спор кой е Дядо Коледа.

Малко беше останало от брадата му, когато профилът беше блокиран окончателно. Той тъкмо се беше вторачил в съобщението, а на екрана изскочи ново известие, за да му напомни какво е правил точно преди година…

Изтърва телефона и се забърза към шейната. Въздъхна и се намести удобно. По навик помоли елените по време на полета да включат на самолетен режим мобилните си устройства.

„Дали да не пиша на другия колега – Марк, че са сбъркали? С Илън се получи добре…“ – помисли си. Но после реши друго. „Имам работа.“

 

Весела Колед@

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация

Най-новите:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
Share This